Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Aliya

Проблемът за злото

Recommended Posts

Проблемът за злото е същностен и дълбоко травматичен не само за християнското световъзприемане, но изобщо за човека. Човекът е създател на „проблема” за злото и човекът е този, който дава определения за злото т.е. определя едно или друго явление или обект от Съществуванието, създадено от Бог, за добро или зло.

В природата, във Вселената, нищо не е добро или зло, а всичко е такова, каквото е. Всичко е божествено творение или казано с други думи, битие. Битието е Божието мироздание, създадено от безкрайната любов и милост на Бога.

Да бъдеш значи да си приел любовта на Бога като безценен дар и да си му благодарен. Когато да бъдеш е възприето като най- ценния Божи дар, тогава животът ти ще бъде израз на тази благодарност, ще бъде песен, танц, екстаз, удивление и преклонение пред живота и Божието мироздание. Тогава Злото няма място в твоя живот, защото „И тъй като Бог е всеблаг, то всичко съществуващо е добро, така че „да съществува” означава съвършено същото като „да е добро”./коментар на Тома от Аквино от проф. Ц. Бояджиев/

Когато човек осъзнае божествената същност на своя живот като безценен и с нищо незаслужен дар от Бога, то самото осъзнаване е запалена божествена искра в него, която осветлява цялото му същество и не позволява на злото да съществува. Защото злото като всяко едно отрицателно явление означава единствено липсата на положителното или както твърди и Тома от Аквино „че злото може да бъде мислено единствено като лишеност от благост (privatio boni) и, значи, като отсъствие на битие, като модалност на небитийността.” Казано с други думи, злото е като тъмнината, която няма своя същност, своя собствена субстанция, а е просто отсъствие на светлината. Ето защо е много трудно, невъзможно да се бориш директно с тъмнината, защото как можеш да победиш нещо, което не е, което не съществува, няма екзистенциалност? За целта просто трябва да внесеш положителното, да внесеш светлината. Тогава тъмнината ще се разпръсне и изчезне от само себе си.

Борбата със злото е същата, като борбата с тъмнината. Никога не ще можеш да победиш злото в директна битка, защото на първо място, злото само по себе си не е, то е просто липсата на нещо друго, на неговата коренна противоположност, на доброто, на битието или изразено по друг начин – на Божията благост. Внасяйки в себе си светлината на Божията искра чрез Осъзнаването на безкрайната Божия благост, прекланяйки се с благодарност пред Съществуванието, вътре в нас и извън нас, ние запалваме светлината на Божественото осъзнаване, което може да бъде изразено и с думите Любов и Благодарност към това, което Е, към Битието.

Само тогава небитийността на злото ще бъде осъзната. Злото не е нищо повече от неосъзнаване, неразбиране на божествения промисъл на Всеблагия Бог, неоценяване на безкрайната красота и мистерия на Живота, неблагодарност към Съществуванието.

Ето защо за мен всеки акт, извършен в неосъзнаване, безсъзнателно, е Зло, и всеки акт, извършен с осъзнаване, с разбиране, е Добро.

Ако за всяко съществуващо нещо е естествено да се стреми към битийна пълнота, каквато – в предел – е Бог, то злото е нарушаване на този естествен порив, отвръщане към небитието.” /коментар на Тома от Аквино от проф Ц. Бояджиев/

Ако човечеството иска да не се отвърне към небитието, то неговото единствено спасение е Осъзнаването на вътрешната Божия искра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ето защо за мен всеки акт, извършен в неосъзнаване, безсъзнателно, е Зло, и всеки акт, извършен с осъзнаване, с разбиране, е Добро."

Прекрасно заключение! Ами ако е точно обратното?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, на някакво ниво злото вероятно не съществува. Но на това поле, на което сме ние, то съществува реално.

Ако сега дойда и ти ударя един шамар, или ти кажа нещо лошо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, на някакво ниво злото вероятно не съществува. Но на това поле, на което сме ние, то съществува реално.

Ако сега дойда и ти ударя един шамар, или ти кажа нещо лошо

:)

Когато бил в началото на обучениетоси по Дзен, Ямаока Тешшу обикалял от един учител на друг, посетил и Докуон от храва Шококу. Желаейки да се изтъкне, колко е напреднал казал: "В крайна сметка съзнанието, Буда и всички живи същества не съществуват. Истинната природа на явленията е пустотата. Няма нито прозрение, нито заблуда, нито мъдреци, нито бездарници. Няма давани и няма нищо за получаване."

Докуон, пушейки кротко, не казал нищо. Изведнъж фраснал Ямаока с бамбуковата си лула. Това доста разгневило младежа.

"Щом не съществува нищо, откъде се взе този гняв", попитал Докуон.

Да приемеш, да се съгласиш и да възлюбиш страданието - ето тогава вече то няма да е лошо, но само и конкретно що се отнася до "теб"/"мен".

Това е учението на траките, това е и Християнството - любов безусловна.

Инак всичко, което носи смърт, дори и на една малка телесна клетчица е лошо/зло. Нащастието е такова за непробудения, за неосъзналия се човек.

От друга страна страданието е добро, защото чрез него разцъфтяваш. Човек е една лозница. Ако не я окастрят, то плода няма да е сладък. Без окастряне ще е дребно гроздето и кесело, а за киселото Учителя е казвал много.То е свързато с амбицията, неудовлетворението от това, че нещата не се получават така, както сме си наумили и не на последно място - от гнева, протеста, яростта към съдбата/Бог. Това прави човека кибритлия/избухлив/рязък/пърлив..

Това прави човека кисел, а сиреч РН-то на такъв човек е с киселинен характер.

Има три основни възможности - Киселинност, Сол, Основа:

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2059

Човек не може да приеме злото, докато не познае неговата същност. До тогава каквото и да се рече за въпросното зло, ще е все в сферата на предположенията, хипотезите и концептуалните философии. На практика обаче... нещата често не са така, както са на теория.

Ако Божественото се е отдръпнало от човека, той не може да не бъде сляп, груб и смъртоносен.

Инак злото на мен лично ми прилича на воденични камъни, които смилят и правят на "пух и прах" житното зрънце, за да може от него да се направи Хляба на Живота -Словото. Без това зърно да бъде строшено и трансформирано не става.

От тук следва, че и "доброто" и "злото" са прояви на Божествената Любов.

Млцина търсят "пеща", която да ги запали и да ги превърне в Светлина.

Невежият молец желае светлината, но не и огъня. Мистичният молец желае огъня, за да получи Светлината.
Мевлана Джеллаледин Руми Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Ники.:thumbsup: И аз си мислех за точно тази приказка за Докуон.

Злото ако го възлюбиш, приемеш и разбереш, както казваш, тогава то за тебе не е зло. Зло е това, което не обичаме и не приемаме. Сигурно за това Исус казва да обичаме враговете си - защото те тогава не са ни врагове.

И, да - не сме още дотам. Така е, прав си за това също и че ние тук се развиваме и се осъзнаваме чрез з л о т о.:hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, на някакво ниво злото вероятно не съществува. Но на това поле, на което сме ние, то съществува реално.

Ако сега дойда и ти ударя един шамар, или ти кажа нещо лошо

В такъв случай просто ще си получиш заслуженото!:P Както знаеш на всяко действие следва противодействие. И ако твоето действие не се корени в твоята истинска същност, ако то е неосъзнато, продиктувано от повърхностния ти ум и от най-големия ти заблудител Егото, то ти ще си маша в ръцете на мрака, на Небитието, с което моментално тръгваш по посока на саморазрушението си, защото ти си по природа същество на Битието, на Светлината.Казано с други думи, ти ще тръгнеш против Хармонията на Съществуванието, в резултат на което ще станеш нехармоничен, ще бъдеш изхвърлен от Битието на Бога.

Това е и причината, довела до самоубийството на Юда - нарушаване законите на Божието Битие!.

Редактирано от Aliya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако Божественото се е отдръпнало от човека, той не може да не бъде сляп, груб и смъртоносен.

Да, точно така, ако си допуснал грешка срещу Божественото Битие, ти си в зоната на Мрака и ставаш нехармоничен.

Невежият молец желае светлината, но не и огъня. Мистичният молец желае огъня, за да получи Светлината.
Мевлана Джеллаледин Руми

Благодаря, че цитираш Руми! Под "светлината без огъня" тук той разбира празното знание, наученото от книгите повърхностно знание, а под "огън" той разбира истинското знаене на съществото, което се добива само чрез изживяване, чрез собствената ти опитност. Ето защо никой в цялата човешка история не се е просветлил от догмата, от мъртвите религиозни ритуали и канонически писания. За това е необходимо точно обратното - да оставиш цялото си насъбрано знание до този момент, цялата си начетеност и положение и престиж в обществото, които си придобил благодарение на това фалшиво знание и да тръгнеш по трънливия огнен път на собствения си житейски опит! Само тогава ще знаеш какво означава Светлината в действителност, преди това ти просто ще интерпретираш Светлината според ума си.

За да разбереш Руми, най-великият поет - мистик за мен, трябва да бъдеш ти самият на неговото ниво, ти самият да си минал през огъня.

Редактирано от Aliya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото ако го възлюбиш, приемеш и разбереш, както казваш, тогава то за тебе не е зло. Зло е това, което не обичаме и не приемаме. :hypocrite:

Ако възлюбиш и приемеш злото, ти му отдаваш своята енергия и така то става още по-силно. В такъв случай то ще има власт над теб, захранено със собствената ти енергия. Истинското осъзнаване и разбиране на злото е когато ти просто го наблюдаваш, нито за, нито против, ти си един свидетел на случващото се, безпристрастен и далечен. Тогава виждаш истината такава, каквато Е.

И тогава, каквото и да направиш против злото, ще бъде направено от самата истина, а ти ще си само проводникът!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако Божественото се е отдръпнало от човека, той не може да не бъде сляп, груб и смъртоносен.

Да, точно така, ако си допуснал грешка срещу Божественото Битие, ти си в зоната на Мрака и ставаш нехармоничен.

Невежият молец желае светлината, но не и огъня. Мистичният молец желае огъня, за да получи Светлината.
Мевлана Джеллаледин Руми

Благодаря, че цитираш Руми! Под "светлината без огъня" тук той разбира празното знание, наученото от книгите повърхностно знание, а под "огън" той разбира истинското знаене на съществото, което се добива само чрез изживяване, чрез собствената ти опитност. Ето защо никой в цялата човешка история не се е просветлил от догмата, от мъртвите религиозни ритуали и канонически писания. За това е необходимо точно обратното - да оставиш цялото си насъбрано знание до този момент, цялата си начетеност и положение и престиж в обществото, които си придобил благодарение на това фалшиво знание и да тръгнеш по трънливия огнен път на собствения си житейски опит! Само тогава ще знаеш какво означава Светлината в действителност, преди това ти просто ще интерпретираш Светлината според ума си.

За да разбереш Руми, най-великият поет - мистик за мен, трябва да бъдеш ти самият на неговото ниво, ти самият да си минал през огъня.

:rolleyes:

Истинското знание не е знание, а е познание и точно това го различава от фалшивото знание - то е нещо повече от фалшификата.

Знанието може да донесе гордост и др. неща, но не и познание, което е следствието от опитността с Бога/Живота.

"Аз съм Пътя и Истината и Живота" е казал Иисус Христос.

Да, Любовта е огъня и когато тя отвори сърцето, цялото познание се изсипва вътре в човека. Нито една книга не може да се сравни с това.

Обаче, когато човек не е готов за Любовта, тя за него се явява огън пояждащ. Този огън е лечебен. Той върши алхимичния процес в човека, отделяйки "драгоценния метал" от останалата "руда", или "житото" от "плявата". Плявата отива в огъня и изтаря.

Това е огънят, от който бяга обикновенния човек, защото не е готов за Любовта и защото тя ще го изгори.

Огънят не е нито познанието, нито знанието. Любовта е огънят, а Познанието е нейно следствие.:rolleyes:

Ето още малко стихове от Руми:king: :

"Няма край на Пътешествието, няма край, няма никога край...

Как може влюбеното сърце някога да спре да се отваря?

"Ако Ме обичаш," - каза Той - "Няма само веднъж да умреш.

Във всеки миг ще умираш във Мен, за да се раждаш отново!"

...

Водата в чашата или в потока се клатушка от ръце незнайни.

Никога ли не си виждал светлина, играеща върху стената?

Природата е Той, приятелю, един танц, едно тяло;

проблясват във всеки момент със своето чудо.

...

Тази Любов е крал, но знамето и е прикрито.

Коранът истината казва, но чудото му е укрито.

Любовта със стрелата своя е пробола сърцето на всеки любящ.

Кръв лее се от там, но раната е за окото скрита.

...

Крайната безпомощност на Любовта е съвсем като смъртта -

извън всякакъв контрол, агония на раждане.

...

Камъкът на трябва в роза да се претвори, за да съдържа всичките градини.

Не е нужно нещата формата си да променят, за да бъдат на Безкрая огледало...

Този свят, Ти каза, е по-луд от най-лудите сънища на лудия.

Врати отварят се с размах във всеки атом, Ти стоиш засмян във всички тях.

...

Разрухата носи име тайно, което дори вечното не е чуло.

Смъртта има смях, който дори и ангелите на познават.

Кървавите пръсти на времето везат гоблени на Вечната Милост.

Искаш техния ред да откриеш?

Полудаей от Любов!

...

Когато за Свидетеля говорим в своята поезия, ние говорим за Теб.

Чистото сърце и благородното поведение не могат да се сравнят с Твоето излъчващо Лице.

Те ще те попитат: "Какво си сътворил?"

Кажи им: "Освен Любов какво може влюбения да Твори?"

...

Всяко унижение аз благославям, всяка загуба и агония.

Само смърт след смъртта ме доведе до тази гола Пустиня,

ослепително слънчева, където Ти бликаш от Всичко.

...

Влюбеният е винаги пиян от Любов.

Той е луд, Тя - свободна.

Той пее във възторг, Тя танцува във екстаз.

Хванати от своите мисли, ние за всичко се тревожим,

но веднъж опияним ли се от таз Любов - тогава що идва, нека дойде.

...

Истинските влюбени, които в къщата на Любовта живеят,

са молци в копнеж по огъня на греещото Му Лице.

Бързо там, мое сърце!

Той иска в пламъци да те обвие.

Открий след Неговия ужас, сладостната огнена градина.

...

Молитвата разсейва мъглата и връща мира в душата.

Всяко утро и всяка вечер нека сърцето ми пее:

Ла иллаха ил Аллах

"Няма друга реалност освен Бог."

...

"Бъди моето нищо", - Ти каза - "и моята тайна ще проблесне..."

Около Твоето слънце на Пустотата световете въртят се, вечно блажени.

Кагота Ти извикаш в мен, аз съм всичко, аз съм нищо.

Всичко хора в мен в Теб свидетелстват една Истина,

една Любов.

...

Ако илюзии таиш за Небесата - изгуби ги.

Душата за нюанс на Любовта узна, което я доведе на Земята.

Хиляди качества на Небесата не могат да я съблазнят назад.

Тук е мястото, където тя открива реалността на Любовта.

...

Една надежда и една надежда само - Твоята Любов.

Една сила и една сила само - Твоята Любов.

Доката всяка клетка не заплаче,

призовавайки Те без да спре, светът върти се само от илюзия в илюзия."

из "Рубай" - Мевляна Руми

balaghalarge.jpg

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото ако го възлюбиш, приемеш и разбереш, както казваш, тогава то за тебе не е зло. Зло е това, което не обичаме и не приемаме. :hypocrite:

Ако възлюбиш и приемеш злото, ти му отдаваш своята енергия и така то става още по-силно. В такъв случай то ще има власт над теб, захранено със собствената ти енергия. Истинското осъзнаване и разбиране на злото е когато ти просто го наблюдаваш, нито за, нито против, ти си един свидетел на случващото се, безпристрастен и далечен. Тогава виждаш истината такава, каквато Е.

И тогава, каквото и да направиш против злото, ще бъде направено от самата истина, а ти ще си само проводникът!

Точно обратното. Именно Любовта се явява "огнено езеро" за т.н. зло. Тя го претворява.

Животът е дал много примери за това. Ако вземеш един див звяр от гората и просто го наблюдаваш, без нито да го мразиш, нито да го обичаш, това никак няма да промени неговата зверска природа, но ако го възлюбиш и му отдадеш грижи (ако е силна Любовта ти :3d_146: , тя ще е достатъчно условие за промяна и може и без да полагаш други грижи), то и да е най-яростното същество на света, все някога ще омекне, превръщайки се в питомно.

Никога няма да забравя разказа на един наш съфорумец, за вълка от детството му и за неговото просветление. Тогава той ме учеше, че вълкът може да бъде превърнат в куче единствено с любов. Нито тоягата ще го опитоми, нито безразличието. Само Любовта.

Тогава енегрията слиза в сърцето и го разширява.:3d_053::yinyang:

"Ин" противодейства на "Ян", а "Ян" се противопаставя на "Ин". Има Борба. От Борбата се излиза с Любов. Само Любовта може да "види" "Ин" и "Ян" като равни/еднакви, което ги укротява, превръщайки ги в Тай-Дзи (Великият Предел).

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

"Бъди Жив,

Бъди Жив в Любовта.

Мъртвите не могат да направят нищо.

Кой е Жив във този свят на призраци?

Този, чията Любов не спира да се ражда.

*******

Създадох те от пламъци

и сега в Огъня те слагам.

Ти винаги си с Мен,

но не винаги го знаеш.

Аз Съм изкусен магьосник

и Съм те омагьосал.

Сага, опитай се да се измъкнеш!

*******

О Приятелю,

Ти ме създаде любящо,

сложи ме в дреха

от кожа и кръв.

И тогава засади дълбоко в мен

семе от Твоето сърце.

То превърна целият свят

в светилища, където само Ти съществуваш.

*******

Изпих Елексира на Твоята Страст,

О, Вода на Живота,

изпих го

и превърнах се в Теб.

Смъртта дойде и усети аромата Ти около мен...

Самата Смърт опияни се...

и забрави да убива.

*******

Лежа в Прахта

при Твоите Нозе,

сърцето ми - заплетено

в къдриците на твоята коса.

Стига толкоз!

Устните си приближи

и нека Твоята целувка

душата ми да освободи.

*******

В объркано пияно учудване

Любовта е

най-трансформиращата сила.

Илюзията на света отпада

само за Теб...

Девствената душа на Любимия

превръща дори краля в дете.

Сега сърцето ти също е дете -

чудото и може да се прояви.

*******

Глупавите вярват,

че знанието носи сила,

а силата на знанието

е само друга празнота.

Единственото истиско Познание

е Любовта.

Когато Мистерията започне,

само Любовта

може да я следва.

*******

Влюбеният

е винаги пиян от Любов.

Той е Луд. Тя - Свободна.

Той пее във възторг.

Тя танцува във захлас.

...

Хванати от своите мисли

ние за всичко се тревожим,

но веднъж опияним ли се

от таз Любов -

тогава що идва, нека дойде!

*******

Още в първоя момент

Те Познах

чрез Любовта.

Колко много скрити игри сме играли!

Ела по-близо, Пияницо,

в шатрата на моето сърце.

Изпразниях я от всичко

за Теб, за Теб...

*******

Време е,

тичай сега в къщата на Виното.

Там, накрая,

всички Влюбени Живеят.

Тичай Там Сега,

влез и чашата грабни.

Лудостта пресяга се към теб

с ръце засмени.

*******

Те ме нарекоха "предател":

аз спях в Твоите ръце.

Нарекаха ме "зъл":

аз пих от Твоите устни.

Те казаха, че нищо не разбирам:

Ти ме нахрани с Твоята Захар.

Те казаха, че ще бъде забравен:

Ти каза: "Живей Завинаги!"

Мевлана Джеллаледин Руми

abdulmecit.jpg

:):3d_053:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, на някакво ниво злото вероятно не съществува. Но на това поле, на което сме ние, то съществува реално.

Ако сега дойда и ти ударя един шамар, или ти кажа нещо лошо

В такъв случай просто ще си получиш заслуженото!:P Както знаеш на всяко действие следва противодействие. И ако твоето действие не се корени в твоята истинска същност, ако то е неосъзнато, продиктувано от повърхностния ти ум и от най-големия ти заблудител Егото, то ти ще си маша в ръцете на мрака, на Небитието, с което моментално тръгваш по посока на саморазрушението си, защото ти си по природа същество на Битието, на Светлината.Казано с други думи, ти ще тръгнеш против Хармонията на Съществуванието, в резултат на което ще станеш нехармоничен, ще бъдеш изхвърлен от Битието на Бога.

Това е и причината, довела до самоубийството на Юда - нарушаване законите на Божието Битие!.

Въпроса ми беше не какво АЗ ще получа - ясно е, че ще си получа заслуженото.

Въпроса ми беше, че ако аз /или който и да е/ ти направи нещо лошо, преди всякакво осъзнаване и преди всичко друго, ще почувстваш з л о т о.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Огънят не е нито познанието, нито знанието. Любовта е огънят, а Познанието е нейно следствие

.

За божественото ниво - единствената реалност, която Е, нещата вече не са дуалистични, за да ги разграничаваш според умствените калъпи. Там Всичко е Едно и Единият. Любовта е Истината е Блаженството. Любовта е Познанието и Познанието е Любовта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За божественото ниво - единствената реалност, която Е, нещата вече не са дуалистични, за да ги разграничаваш според умствените калъпи. Там Всичко е Едно и Единият. Любовта е Истината е Блаженството. Любовта е Познанието и Познанието е Любовта.

Не само. Хем Е Единосъщно, хам не е. Затуй Шри Шри Рави Шанкар казва, че от тази гледна точка, която в Будизма се нарича Гредката (Възгедът), вече различията ги Празнуваме!:3d_146::yinyang::3d_053:

Кагото човек Познае Единосъщието, не е възможно да не възникне Любов, която не е обич! В този момент на Самадхи теб те няма. Няма Ти, няма Той. Да, няма разделение. В следващия "момент" отново се "звръщаш", но като прероден и вече живееш в с "двоен поглед" - хем виждаш Единосъщието на "нещата", хем виждаш разделенията (Божествената игра - Лила), а и знаеш каква е причината за тях, защо възникват.

Йод-Хе-Вав-Хе - свещенното "име", което погрешно се произнася като "Яхве", или "Йехова", означава точно това - "Аз; Не Аз; Аз & Не Аз;"

Сиреч хем си ти, хем си Единя.

Ето защо Иисус казва: "Аз и Бог Едно Сме."

Ето защо, когато един суфи го попитали за това какво предпочита - да е Едно с Бога, или да е отдално от Бога, той отговорил, че предпочита да е отделно от Бога.

Аз знам защо. Руми също знае защо е така.:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпроса ми беше, че ако аз /или който и да е/ ти направи нещо лошо, преди всякакво осъзнаване и преди всичко друго, ще почувстваш з л о т о.

Да, злото ще бъде почувствано ЧРЕЗ ТЕБ, защото ти се решил /а да го превърнеш в действие, да му дадеш израз. Ти си станал/а проводник на Небитието и си претворил злото в твое дело. Злото става твое реално действие, защото самият ти си реален, /или по-точно реално неосъзнат.:o/ Отговорността е изцяло твоя, а не на Бог! Той те е създал свободен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хем Е Единосъщно, хам не е. Затуй Шри Шри Рави Шанкар казва, че от тази гледна точка, която в Будизма се нарича Гредката (Възгедът), вече различията ги Празнуваме!

Не, в Единния няма различия. Празнуваш Единството.

Докато си в ума, има и различия.

Аз знам защо. Руми също знае защо е така.

А това кой го казва, ти или егото ти?!:dancing yes:

Защото ако си ти, какъв е смисълът да го казваш?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, в Единния няма различия. Празнуваш Единството.

Докато си в ума, има и различия.

В началото празнуваш Сливането, ако може да се каже така, щото след като си се слял нали си се разтворил, Единил. Това е Истински Празник. Шаббат се нарича при евреите.:rolleyes:

Писах, че вече различията не са различни, че виждаш тяхната истинска природа. След като виждаш истинската природа на т.н. различия, значи празнуваш и "тях".

Ето как е видяно от будизма:

Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта:

-„пустота" като абсолютен аспект

- възприятия или привидности – като относителен."

Аз знам защо. Руми също знае защо е така.

А това кой го казва, ти или егото ти?!59.gif

Защото ако си ти, какъв е смисълът да го казваш?!

Хем аз, хем Бог ти говори (Нима между мен и Бог има разлика?:3d_146: ), пък ти отсъди с кой точно си имаш работа и дали има смисъл да Го Питаш за его (за "аз"), щото ако такъв въпрос стои пред "теб", значи дуалността присъства, а не Единението.:3d_146::sorcerer:

:)

п.п. Всъщност и на гръцки и на латински думата "его" означава "аз". С оглед на това става много интересен въпроса: "А това кой го казва, ти или егото ти?!", или написан с "превод" изглежда така: "А това кой го казва, ти или твоето ти?!":3d_146::yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност и на гръцки и на латински думата "его" означава "аз". С оглед на това става много интересен въпроса: "А това кой го казва, ти или егото ти?!", или написан с "превод" изглежда така: "А това кой го казва, ти или твоето ти?!":3d_146::yinyang:

Аз, аз казах! Аз Съм Бог твой! Да нямаш други богове, освен Мене!....

:3d_146::sorcerer::yinyang:

Представи си един филм, ама не като модерните 3D, а още по-дообър. Нещо като 4D :3d_146: .

В този филм си представи, че един и същи Актьор играе всички роли. Аналогията с театър също е добра. Та, на кое ще се възхитиш най-много - на Актьора, или на героите, в чиито роли Актьора се въплътява? Или и на трите (дядо Попе!) - и на Актьора (Единосъщието), и на героите (Разделението), и на ролите?

При тройното възхищение кефа е тотален!:3d_053: Не е да го мислиш. То просто се случва.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Въпроса ми беше, че ако аз /или който и да е/ ти направи нещо лошо, преди всякакво осъзнаване и преди всичко друго, ще почувстваш з л о т о.

Да, злото ще бъде почувствано ЧРЕЗ ТЕБ, защото ти се решил /а да го превърнеш в действие, да му дадеш израз. Ти си станал/а проводник на Небитието и си претворил злото в твое дело. Злото става твое реално действие, защото самият ти си реален, /или по-точно реално неосъзнат.:o/ Отговорността е изцяло твоя, а не на Бог! Той те е създал свободен.

Струва ми се, че има някакво противоречие.:rolleyes:

Ако разгледаме един приер - върви си просветления човек, и идва един, и му удря една плесница. Как ще реагира просветления човек?

Да речем, той ще счупи ръката на нападателя. Или ще го хвърли на 5 метра разстояние. При това нашия просветлен няма да изпитва гняв, яд, обида, огорчение, или каквото и да е негативно чувство. Но тогава кое ще го накара изобщо да реагира?

А ако не реагира, какво? Няма да направи н и щ о. Но ако той не направи нищо...Ако нахълтат в къщата му и заплашат семейството му, жена му, д е ц а т а му?...Какво ще прави просветления осъзнат човек?... Ще остави ей така, да става каквото ще, и няма да защити бизките си?...абсурд. Или ще ги защити, ще разпердушини нападателите, без да изпитва н и к а к в а негативна емоция? Отново, к а к тогава той изобщо би действал?...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото съществува. Сега, че е относително, че всеки човек го разбира по отделен начин – да така е. Но злото съществува и си има своите последствия. Не е все едно дали пътувайки от Бургас за София ще преминем през Пловдив или през Кайро, въпреки че все ще пристигнем. За зло можем да говорим когато ненужно удължаваме и затрудняваме пътя си. Има разумни трудности, има и неразумни трудности. Първите са необходими за растежа ни, вторите са напълно ненужни. Проблемът със злото е, че то винаги се опитва да се представи за добро, а ние често не успяваме да различим същността му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност и на гръцки и на латински думата "его" означава "аз".

За най-голямо съжаление на човешкия вид егото не е само дума. Егото е най-големият ти враг, който те кара да се мислиш за Аз, за някой специален, отделен от Съществуванието, от Неразделимото единно. А Его, което те кара да се мислиш и изживяваш като Бог, ти е скроило най-смъртоносния капан. Въпреки, че егото е само илюзия на ума ти, а всички илюзии са Небитие, ти си този, който се опитва да го претвори в живота си и му даваш силата си. Егото, респективно Злото няма своя сила, то се храни от теб, от твоята неосъзнатост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как ще реагира просветления човек?

... Отново, к а к тогава той изобщо би действал?...

Никой не може да предскаже един Буда, едно просветлено същество. Буда е непредсказуем, защото такова същество не действа според предсказуемия човешки ум, а е изцяло извън Ума, в територията на Не-Ума, Божественото. Просветленият човек живее и действа момент за момента, спонтанно, воден от най-вътрешната си изначална същност, която умът не може да предвиди и контролира. Просветленият човек не е обусловен от миналото, нито се проектира в бъдещето. Той може като Христос гневно да разгони продавците в храма, а може и като Буда да остане спокоен, когато срещу него е застанал убиец. Просветленият човек е като празен бамбуков ствол, през който духа вятърът на вечността, а този божествен вятър никой никога не е успял да предвиди или предскаже.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност и на гръцки и на латински думата "его" означава "аз".

За най-голямо съжаление на човешкия вид егото не е само дума. Егото е най-големият ти враг, който те кара да се мислиш за Аз, за някой специален, отделен от Съществуванието, от Неразделимото единно. А Его, което те кара да се мислиш и изживяваш като Бог, ти е скроило най-смъртоносния капан. Въпреки, че егото е само илюзия на ума ти, а всички илюзии са Небитие, ти си този, който се опитва да го претвори в живота си и му даваш силата си. Егото, респективно Злото няма своя сила, то се храни от теб, от твоята неосъзнатост.

И его-то, сиреч концепцията за "аз", която е част от театрото, илюзията, Мая, филмът, Лила, Самсара... е Божие творение, демек Мое. От его-то има смисъл. То също заслужава Любов. Ако го намразиш, значи да воюваш с него. А кой ще воюва с него? Пак ти, сиреч пак его-то. Нарича се вътрешно противоречие. Борба.:rolleyes:

Егото не можа да донесе просветление, колкото и да се опитваше. Не си мисля, че съм Бог. Аз Съм. Не е до мислене.:yinyang:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако разгледаме един приер - върви си просветления човек, и идва един, и му удря една плесница. Как ще реагира просветления човек?

Привет!

До колкото си спомням, някой тук бе споменал, че има такъв случай с Учителя, дето някакъв си човек, изпратен по поръчка на други лица, ударил плесница на Учителя. По-нататък Бог се погрижил.

Има подобен случай и с Парамаханса Йогананда. Същия се пребирал пеша по улицата в един град на щатите и ненадейно пред него изкочил мъж с револвер в ръка, казвайки: "Сега ще те убия!". Парамаханса го погледнал и кротко го запитал: "А защо?". Настъпило кратко мълчание, след което мъжът с револвера се извинил и си тръгнал на бегом.:)

Има такива случаи и със свети Иван Рилски, дето са го били някъде по Витоша.

Има подобен случай и с Доген.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×