Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Неразбраното Добро

Recommended Posts

Когато усетя у себе си вътре някакво възмущение, някакъв импулс да "поправя" нещо, в ума ми започва да тече като онези движещи се новини мисълта на Учителя, че това, което ни се струва лошо и неправилно, всъщност е неразбраното от нас Добро - все още. Ако вместо да се борим с него (с доброто си всъщност), инвестираме времето и силите си да го разберем, прозрем доброто зад зеления стипчив плод, ние ще го превърнем само в незавършената картина. И тогава ще видим четката в ръката си, с която да го довършим.

Има ли в живота ви примери, които доказват това?

Какви са вашите техники да прозрете доброто зад горчивата му черупка?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре е и правилно да се разглежда злото като нещо преходно, като нещо, което ще отмине, но то не винаги е необходим етап към постигането на крайния резултат – доброто. Всъщност ако е необходим етап от пътя, то в действителност няма да е зло, а само в нашите субективни и несъвършени представи. Да, много от това, което наричаме зло всъщност не е зло. Но духовните източници (вкл. Б. Дуно) говорят за разумни страдания, за разумни трудности и изпитания, и за неразумни такива. Едните са необходими за израстването ни, докато другите са просто последствия от глупавите ни егоистични решения. Някой човек може да поддържа даден порок в себе си хиляди години. Това е ненужно. Реална полза от сляпото следване на грубите стремежи няма, а единствено в усилията за тяхното преодоляване. Но ако разгледаме целия период през който човекът е поддържал в себе си въпросния порок ще забележим, че по-голямата част от него е била ненужна. Могат да се дадат и други примери. Не всяко зло е неразбрано добро. Всъщност важно е това, което преодолява ограниченията в себе си; това, което преодолява злото. Злото само по себе си няма да стане добро, а винаги достига до самоунищожение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Неразбрано добро го тълкувам като действие или акт на даден човек да направи нещо с усилие на волята.За да направиш наистина добро трябва необходимост, потребност да го приеме отсрещния.В такъв случай то е оценено. Може да проявиш толерантност към правещия добро и да приемеш постъпката му като акт или изражение на любов, макар за теб самият да не е.Трябва да познаваш, много добре човека срещу тебе, за да оцениш че това е вид език на любовта.Ако не приемеш това негово действие, ти не го разбираш, това е умение за общуване, емпатия, уважение.Но ако непознат човек реши да ти направи добро на всяка цена, в тия времена и то от алтруистични подбуди не би се тълкувало сериозно. Всичко е въпрос на култура на индивидите.Но допускам, че има и такъв момент на неразбано добро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моята майка обичаше да казва:"Направи добро и го хвърли зад гърба си",т.е направи добро и забрави,че си го направил - направи го от сърце и душа,а не заради това че някой трябва да го разбере и оцени.

Направеното Добро винаги се връща,когато човек се нуждае от него,само че почти винаги от друго място.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

.....

Какви са вашите техники да прозрете доброто зад горчивата му черупка?

Знаеш моята любов към поговорките като носители на символично знание :)

Бих казал за всичко, че "Всяко зло за добро" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×