Jump to content
Порталът към съзнателен живот
borislavil

Учителя и Кришнамурти

Recommended Posts

В началото на

века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910

година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".

Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и

навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да

бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,

а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече

Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.

Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се

събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха

присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а

през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и

чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за

Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси

на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за

Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.

Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.

Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за

предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано

- те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама

представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват

там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да

бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е

Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която

носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от

следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха

само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За

това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.

Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,

Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради

липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,

пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди

езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен

домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този

начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и

Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и

Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в

парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите

теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е

няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да

се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко

необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати

не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от

цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на

теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия

Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на

едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно

се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато

Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.

Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви

Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата

приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава

писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото

Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,

които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да

вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек

като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.

Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е

вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител

е в България."

Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с

Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на

Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани

и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:

"Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като

равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че

единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той

наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе

озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и

всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка

на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,

на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в

България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.

Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата

мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас

разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на

теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

хубави снимки от тези години с тях.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А бе това не е ли мит?

Имам предвид, речта на Кришнамурти на конгреса е записана доколкото знам на киколента и там никъде не се вижда да казва: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България."

:hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Томовете на "Изгревът ..." са предимно братски фолклор и митове 3d_142.gif

Това е известно на всеки, който сериозно се интересува от историята на Братството.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Канел (дали да не пробвам с "Канеле":) ),

Коя точно реч имаш предвид? Защото в действителност в речта, която винаги се пише по интернет - известната "Dissolution speech", няма такъв текст. Ако човек я прочете, би казал, че Кришнамурти не е казал това. Само че има нещо, което трябва да се вземе предвид. Тази реч започва с думите: We are going to discuss this morning the dissolution of the Order of the Star. Many people will be delighted, and others will be rather sad. It is a question neither for rejoicing nor for sadness, because it is inevitable, as I am going to explain.

Това означава, че най-вероятно Кришнамурти е обявил, че не е този, за когото се опитват да го представят, преди тази реч и още в началото на речта вече е било ясно, че той ще прекрати дейността на ордена. Следователно - най-вероятно той е казал това в друга реч преди тази. Само дето другата реч засега не се намира. Но напълно сигурно е, че я е имало - може да е било само кратко съобщение - защото абсурд е на церемонията по представянето на Кришнамурти за това, което той отрича, че е, той да започне речта си от средата - "Ще дискутираме разпускането на ордена на звездата". Ясно е, че преди това той е казал и нещо друго и хората са знаели вече, че той се отказва по времето, когато е започнал "dissolution speech"-а си, защото е изключено това да му е било първото изречение. Представяте ли си само картинката: идва Ани Безант да му сложи лавров венец и казва: "А сега ще говори К., когото ние обявяваме за ..." и той казва в началото: "Сега ще дискутираме прекратявянето на дейността на ордена на Звездата.":)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм слабо-запознат с личността и творчеството на Кришнамурти, но мисля, че причината за отказа му да приеме ролята на новия Мирови Учител няма нищо общо с Б. Дуно. Той (Кришнамурти) просто е знаел, че не е този, който очакват да бъде и съвсем в реда на нещата е предпочел да бъде себе си. Ако Кришнамурти е вярвал, че Всемировия Учител е Беинса Дуно, не е ли редно поне веднъж през следващите 60 години да направи поне някакъв намек за това? Пак повтарям, не съм запознат с трудовете и живота му, но ако такова нещо бе направено, то щеше да е широко-известно. Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Флорестан, ако Кришнамурти наистина е казал тия думи, то това е било в някакъв много камерен състав, защото освен в дъновисткия фолклор другаде не съм чел за тях.

Дали Беинса Дуно е мировия учител е друг въпрос. По-точно, това си е божа работа. :)

Важното е, че Кришнамурти се е усетил навреме, че го водят за носа и е постъпил благородно. :)

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Томовете на "Изгревът ..." са предимно братски фолклор и митове 3d_142.gif

Това е известно на всеки, който сериозно се интересува от историята на Братството.

Изненадана съм да науча ,че има подобна оценка за томовете на "Изгревът ".

На мен тази поредица ми харесва.Смятам, че е ценен източник на информация за времето на Школата .Приемам осъзнато риска ,да бъда взета за доста несериозна .:feel happy:

Поздрави

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм слабо-запознат с личността и творчеството на Кришнамурти, но мисля, че причината за отказа му да приеме ролята на новия Мирови Учител няма нищо общо с Б. Дуно. Той (Кришнамурти) просто е знаел, че не е този, който очакват да бъде и съвсем в реда на нещата е предпочел да бъде себе си. Ако Кришнамурти е вярвал, че Всемировия Учител е Беинса Дуно, не е ли редно поне веднъж през следващите 60 години да направи поне някакъв намек за това? Пак повтарям, не съм запознат с трудовете и живота му, но ако такова нещо бе направено, то щеше да е широко-известно. Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

:thumbsup:

Няколко пъти съм чел това за Кришнамурти. В най-различни варианти, които поради своето различие би трябвали да говорят за реално събитие.

Обаче, този път като чета това тук се усеща и някакво желание това да е истина. Желание от много хора, което пък ме кара да започна да мисля, че това е някаква легенда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.

Че за какво ми е да доказвам каквото и да било. Не съм си поставял подобни цели. Иначе щях да се запозная по-обстойно с написаното от Кришнамурти и да направя сравнителен анализ на неговите трудове и на тези от Б. Дуно. Щях да сравня и написаното от Кришнамурти отпреди разглежданите в темата събития и след тях, за да открия евентуално влияние. Това следва да направи и всеки, който иска не само да, че историите не са верни, но и този, който иска да докаже, че историите са верни. Аз просто изказах едно логично предположение и ще се радвам ако получа логичен отговор. Да, някои неща не трябва да се казват, но в случая говорим за казани неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали Беинса Дуно е мировия учител е друг въпрос. По-точно, това си е божа работа. :)

Времето ще покаже какво е. Ние не спорим.(УЧИТЕЛЯТ – ЗА СЕБЕ СИ, ЗА УЧЕНИКА, ЗА ШКОЛАТА)

Д-р Методи Константинов НОВАТА КУЛТУРА ПРЕЗ

ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЙ Моята връзка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.

Че за какво ми е да доказвам каквото и да било. Не съм си поставял подобни цели. Иначе щях да се запозная по-обстойно с написаното от Кришнамурти и да направя сравнителен анализ на неговите трудове и на тези от Б. Дуно. Щях да сравня и написаното от Кришнамурти отпреди разглежданите в темата събития и след тях, за да открия евентуално влияние.

Ето го! Най-смешното е че си мислиш, че можеш да докажеш каквото и да било. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на

"Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на

Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една

табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се

разхождаше по целия град.

Учителят извиква веднъж Магдалена, която е била дошла ей така, да

се поразходи и да види какво ново има на "Изгрева". Запитва я: "Ти можеш ли

да изпълниш една молба, да станеш куриер - да занесеш едно писмо от Мен

до Холандия и да го връчиш на Кришнамурти?" "Как да не мога. Аз ставам

едновременно за три куриера, защото знам три езика - английски, немски и

френски - и мога в едно изречение едновременно да говоря на три езика."

Учителят се усмихва и казва: "Знам, знам, че това можеш. Затова съм те

избрал за тази задача. Чакам твоето съгласие." "Съгласна съм, Учителю, и

тръгвам веднага." "Приготви си документите, извади си паспорт и купи си

билет за там." Учителят я изпраща при Тодор Стоименов, за да й даде

определена сума за пътуване и всички други разноски. Като чува за това,

Тодор веднага търчи при Учителя, защото не може да повярва на очите си и

на ушите си, че онази Магделена, която прави най-големите бели на

Братството, сега Учителят я изпраща като куриер и посланик от Негова

страна на конгреса на теософите в Холандия. Нямаше човек на "Изгрева",

който да не знаеше за този конгрес предварително. А след него тича

Магдалена. Учителят му казва: "Тя ще бъде мой куриер, за да занесе моето

писмо на Кришнамурти. Всеки куриер е на издръжка и на заплата от своят

господар. Затова плати й точно и да разпише разписка каква сума получава,

като се включат пътните и всички възможни разноски. А тя, като се върне,

ще ми даде точен отчет за парите, които е похарчила. Тодор кима с глава,

отива, дава й пари и след това тя замина за Холандия.

Тя пътува, отива там и всички неща така се нареждат, че всички

заключени и затворени врати за външни лица се отварят пред нея. Тя беше

много пробивна и не се церемонеше с този и онзи. Пристига там и я

настаняват в една стая, приготвена за делегати от висшето общество. Гледат

я как се държи напълно наравно с аристократите, слушат я как говори

свободно три езика и всички врати пред нея се отварят. Накрая тя се среща

с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти

избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да

разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве

от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос,

когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате

от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му

правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на

Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я

разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най-

подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето

решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров

Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се

намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при

изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си.

Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и

какви неща са станали. Разказваше какви ли не истории. Ама никой не й

вярваше, защото знаеха коя е Магдалена и какви бели прави тук и смятаха,

че тя е забъркала какви ли не каши там и е изложила Учителя. Накрая тя

отива при Учителя засмяна и Му разказва всичко. Учителят през цялото

време я слуша внимателно и накрая казва: "За пръв път и ти да свършиш

една работа за Бога така, както трябва. Всеки ученик би се гордял с начина,

по който ти изпълни тази задача." Ние стоим и втрещено гледаме ту Учителя,

ту Магдалена и не вярваме на ушите си и на очите си.

Но тя изпълни задачата си и двамата представители на Учителя от

България предупредиха по два различни начина Кришнамурти, като

Магдалена му връчи и лично писмо от Учителя. Ние толкова бяхме озадачени

от тази история, като небивалица, че не можехме да повярваме на нейните

думи. А трябваше някой да я накара да запише подробно цялата история,

разказана от самата нея. По-късно Атанас се върна от Холандия с новата си

жена и дете и тогава разказа какво се бе случило в Холандия. Тогава

започнахме малко по-малко да вярваме на историята, разказана от

Магдалена. А когато накрая Софрони Ников призна истината пред Георги

Куртев, тогава целият кръг на тази история се затвори. Ние разбрахме

истината и аз сега я предавам на следващите поколения.__

Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на

конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа

и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се

срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална,

безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и

там. Тя влиза в градината и се среща с Кришнамурти там, където той се е

разхождал. Той отначало се отклонил от нея и не искал да се среща с жена и

да разговаря с жена. Нали е индус? Но тя говори всички западни езици -

английски, френски, италиански, немски и като го почва с езиците и той

вижда, че няма отърваване от нея, решил да разговаря с нея на английски.

Първият въпрос на Магдалена към него е бил следният: "Та ти от жени ли се

боиш? Нашият Учител от жени не се бои." А той, след като я срещнал

започнал да се връща назад по пътеката, но с лице обърнат към нея - вървял

заднешком. Отначало тя му се изсмяла, но като видяла, че той върви

заднешком, тогава му креснала: "Спри! Ами че ти какъв си такъв Учител? Та

ти ще ми ставаш Исус Христос, когато се боиш от жените? Та Христос пред

самарянката, която имаше безброй мъже, там на онзи кладенец, каза най-

великите Слова пред една жена и пред човечеството - че Бог е Дух и които

Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Тези две забележки на

Магдалена изумяват Кришнамурти. Той вижда, че тук нещата не са

обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там

разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева"

направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая

му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако

искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този

пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш

прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той

поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила.

Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл

във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред

голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си

послужи с лъжата. Да се подхлъзне ли по пътя на едно велико изкушение или

да отстъпи пред истината. Накрая той се отказа да бъде провъзгласен за

новия Христос. Постъпи честно и почтено. Но заслугата беше на Магдалена.

Тук на "Изгрева", след като се върна, тя разказваше толкова различни

интересни неща за него и обкръжението му, че на нас ни изглеждаха като

измислица. Жалко е, че не ги записахме всички неща и сега предаваме това,

което сме запомнили. Един брат й каза: "Магдалена, това което разказваш

ми е много приятно за ухото, но да знаеш, че нищо не ти вярвам." А тя се

смее и казва: "И Кришнамурти там не ми вярваше, но аз отначало не му

"цепех басма" и му казах всичко направо в очите. И накрая той повярва."

Братът не се отказва, отива при Учителя и иска обяснение за случая.

"Учителю, тази наша сбъркана Магдалена ни разправя тук едни врели-

некипели за Холандия и за Кришнамурти. Какво да правим с нея?" Учителят

отговаря: "Тук Магдалена бе сбъркана, сбъркана заради вас. А там не бе

сбъркана и направи това, което трябваше. Там тя измете със своята метла

цялата заблуда на човечеството. А тук за вас нейните думи са врели и

некипели. Това е защото вашият ум още не е узрял и вашето тесто още не е

кипнало и втасало, понеже в него няма вложен от Божествения квас на

Словото Ми." Така завърши тази Одисея. Да се омеси, опече Божественият

хляб и да се нахранят гладните души, това можеше да се извърши само от

Великия Учител.__

"Изгревът" том 1, продължение на спомените на Мария Тодорова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен спомените и разказите на братята и сестрите от онова време са ми полезни, намирала съм ценна информация. Това, че Вергилий Кръстев е събрал материали за Школата е прекрасно. Лесно е да съдим. Да, може някъде, някой да е поукрасил и пречупил през своите очи разказа. Но, какво от това? Благодарна съм, че мога да усетя настроенията от тогава.

Борислав, благодаря!

А що се отнася до Ани Безант Учителя в доста беседи споменава различните пътища и школи, включително и нейната. Всеки сам може да си направи изводи.:feel happy:

И е нормално да има хора, които се нуждаят от легенди и митове и такива, които да изследват и търсят...

Е, ако чакаме някой да слезе на огън от небето и да ни каже, че действително Беинса Дуно е Мировият Учител, ще си почакаме... Но ако се осмелим да попитаме онзи Бог, дето е вътре в нас сигурно ще знаем ....;)

Царството небесно

Истинно, честно и справедливо

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно....

...Често наблюдавам как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Казват: „Ние сме широки, не сме тесногръди като другите“. – Дай, Боже, да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Обаче като хора и те не могат да се търпят. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а щайнеристите – мъже. И едните, и другите се карат помежду си. Всички течения от източната школа се ръководят от жени, а от западната се ръководят от мъже. Това деление изпъква ясно, но то е само външната страна. Който не е издигнат, ще се съблазни от тях. А който се съблазнява, не може да разбере Христа. Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват. Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да тропа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години.

Братът на най-малките

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали е мит или не ,за мене няма никакво значени ,след като знам какво ни е оставил Петър Дънов ,и какво е направил за хората .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да се сравнява едно живо човешко същество с друго живо човешко същество е нелепо, а още по-нелепо е да се сравняват две просветлени същества като Учителят и Кришнамурти.

Всяко едно човешко същество е уникално, нито по-висше, нито по-нисше от другите, а е просто себе си, уникат, шедьовър на Бога. А бог затова е Бог, защото създава само уникати. Всеки един човек е една мистерия, безкрайна вселена, и колкото повече го опознаваш, разбираш, че все повече не го познаваш.

А когато говорим за просветлени същества, там техните подбуди са изцяло в божествения план и никой не може да им даде оценка или да ги предугади.

За Кришнамурти самата идея за Мирови учител е била неприемлива, както е била неприемлива и за Петър Дънов. И двамата знаят, че има само един Мирови учител и той е Бога. Бог решава кога, как и чрез кои хора да излива Божията промисъл в човешките сърца. Хора като Кришнамурти и Учителят са хора без абсолютно никакво его, чисти като утринна роса, които не ламтят за световна слава и почести. Това са автентични и свободни хора, които следват единствено гласа на Бога вътре в себе си и го споделят с тези, които идват да пият от техния извор.

Такива хора без его са голямо предизвикателство за хората с ламтежи, с амбиции за слава и признание. За самия Щайнер е било много трудно да понесе излъчването и харизмата на Кришнамурти, заради което той разцепва цялото теософско движение тогава и прави свое ново движение, на което той да бъде главата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

. Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

Едно всемирно Учение, един Всемирен Пратеник, никога не си служат с реклами, с онези средства за пропаганда, с които си служат обикновените хора.(УЧИТЕЛЯТ – ЗА СЕБЕ СИ, ЗА УЧЕНИКА, ЗА ШКОЛАТА)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде тогава да не говорим за Б. Дуно, да не го цитираме и въобще да затворим сайта, защото му правим реклама.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хайде тогава да не говорим за Б. Дуно, да не го цитираме и въобще да затворим сайта, защото му правим реклама.

icon12.gif

Всеки, който използва Словото и Учителя, просто го обича; пада - става, но се стреми към Светлината. И това няма нищо общо с "продажба" в "магазин и щанд - "моля, купете си" Няма как да "продадем" или "подкупим" Светлината.60.gif:)

icon12.gif

Редактирано от цветна дъга

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така. В такъв случай ако допуснем, че Кришнамурти е приемал Б. Дуно за Новия Мирови Учител то той говорейки за него е нямало да го рекламира, а просто да изрази истината.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как може някой да ти въздейства дотолкова, че да се откажеш да бъдеш Мирови Учител, защото осъзнаваш, че той е Мировия Учител и в същото време въобще да не покажеш по никакъв начин това през следващите 60 години от живота си?

Тсва не е доказателство. Може мисията му да е била такава - някои неща не трябва да се казват. Посветените си имат други средства на общуване.

Че за какво ми е да доказвам каквото и да било. Не съм си поставял подобни цели. Иначе щях да се запозная по-обстойно с написаното от Кришнамурти и да направя сравнителен анализ на неговите трудове и на тези от Б. Дуно. Щях да сравня и написаното от Кришнамурти отпреди разглежданите в темата събития и след тях, за да открия евентуално влияние.

Ето го! Най-смешното е че си мислиш, че можеш да докажеш каквото и да било. :)

Мога, но това не означава, че ти ще приемеш доказателството ми.

Освен това специално наблегнах на това, че нищо не се стремя да докажа. Изказах позицията си по темата и това дали на някой му харесва или не си е негов проблем. Не съм тръгнал да убеждавам никого в правотата си да представям доказателства, но странно защо толкова хора се засегнаха от мнението ми и явно или открито започнаха да „доказват“ погрешността му.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева

ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ

Животът на Изгрева не беше чужд и за някои особени случаи. Съвсем неочаквано за приятелите на Изгрева, като крайно ревностна последователка към делото на Учителя се приобщи и една млада жена. Тя винаги се държеше някак особено. Беше крайно чувствителна, самостоятелна, упорита, незачитаща установените порядки. Беше дошла от Пловдив, където беше загърбила професията на гимназиална учителка по немски език. Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езици. Владееше всички европейски езици, включително и испански. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойдеше ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо, за да я постигне. Стане ли каквото и да е било събитие по света от по-забележителен духовен характер, Магдалина е там.

Някъде около 1933 година теософското общество е в най-голям разцвет. Години преди това водачите на това общество - Ани Безант, Ледбийтър и индусът Джинараджаса, установяват по ясновидски път, че на Земята се е родил вече Миров Учител, който се очаква съгласно Стария и Новия Завет. Тримата тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришнамурти. Той написва книгата „При нозете на Учителя“. Теософите намират, че пълното утвърждаване и популяризиране на Кришнамурти като нов Миров Учител, трябва да стане с подходяща церемония. За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде.

Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти.

В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение. Явно, че не е бил съвсем чужд на това събитие. Накрая Магдалина му подала портрет на Учителя.

По-късно, в тържествения момент на деня, когато представителите на теософското общество, събрани от цял свят, са очаквали провъзгласяването на младия индус за Миров Учител, той със скромни думи, нещо което му прави чест, се е отказал от това високо звание. Това внесло набивало разочарование всред присъстващите, но нали вече Школата беше отворена от Мировия Учител и Словото се изпиваше с благодат.

И очите ми видяха Изгрева

Страници из историята на Бяло Братство, Спомени.

Първо българско издание

Издателство „Бяло Братство", София, 1999 г. ISBN 954-8091-85-2

Мисля,че истината изисква ,да отдадем дължимото на хората,които са споделили с нас своите спомени.Ето ,че и Николай Дойнов, в друго издание ,описва ,макар и по-лаконично, същата история.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

А бе това не е ли мит?

Имам предвид, речта на Кришнамурти на конгреса е записана доколкото знам на киколента и там никъде не се вижда да казва: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България."

:hmmmmm:

От Уикипедия :

В годините от 1922 до 1929 Кришнамурти променя вижданията си. Теософската реторика започва силно да отстъпва в речите му, като накрая съвсем изчезва. На летен лагер на "Ордена на Звездата" на 2-ри август 1929 в Оммен, Нидерландия, Кришнамурти разпуска ордена (заявява : „В момента,в който последвате някого, Вие преставате да следвате истината“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D1%83_%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B8

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Веднъж Aliya ми каза, че Дънов е като учител, който те хваща като малко дете за ръката и те води до познанието. За Кришнамурти пък каза, че е просветлено същество (също като Дънов), че Кришнамурти е като натежал облак, който има нужда да се излее, да излее познанието си и че него него интересува дали ще го разбереш или не... Ако приемем, че сме малки деца, може би Дънов е по - добрият вариант. Кришнамурти сигурно не е завършил небесна педагогика. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж Aliya ми каза, че Дънов е като учител, който те хваща като малко дете за ръката и те води до познанието. За Кришнамурти пък каза, че е просветлено същество (също като Дънов), че Кришнамурти е като натежал облак, който има нужда да се излее, да излее познанието си и че него него интересува дали ще го разбереш или не... Ако приемем, че сме малки деца, може би Дънов е по - добрият вариант. Кришнамурти сигурно не е завършил небесна педагогика. :lol:

Учителя сам е казал, че в неговата Школа събира [да води за ръка] различни хора, които иначе щяха да станат престъпници и т.н. и че неговите истински ученици всъщност не са до него в школата му. Може би има разлика между ученици и както казваш педагогическо възпитаване на хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×