Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Духовният живот като героизъм


Станимир

Recommended Posts

Ще ме извините, че продължавам да питам, ама всяко мнение е нов материал за размисъл. Мислех си, че мога да разбера цитата на Слънчева, но още не съм го разбрал, само ми наби в ума това "Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите?."

 

Отличителните черти на човека

 

Вие често казвате: Аз не искам да бъда под влиянието на когото и да е, искам да бъда господар. — Никога не можете да бъдете господар. Всеки човек, който иска да бъде господар в света, непременно ще бъде роб. Аз бих желал да видя някой човек свободен. Няма свободни хора в света. Никой цар не е свободен. Никой учен човек не е свободен. Свободата седи в следното: Бог да живее в нас, и ние да живеем в Бога. И Христос казва така: "Аз съм в Отца си, и Отец ми е в мене". Това е великата свобода на живота
 
Сега, понеже сигурно ще питаш какво означава "Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога", 
прочети цитата на Станимир от предходния пост, който ти го дава за втори път
Това е  обяснение на израза....макар че има още какво да се добави, но посоката е такава:)
Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Според мен търсенето на героизма, оттам и изтъкването му, са отживелици, т.е. спомен от живота през минали епохи. Тогава мнозинството от хората са проектирали своите копнежи и нереализирани желания в митични герои, от самото начало на цивилизацията като Гилгамеш, Херкулес, Тезей, Персей и други, в гръцката митология са най-много. Ницше като силно повлиян ог гръцката философия се опита да обоснове на теория нуждата от нови герои в новото време, после много държавни режими през миналия век се опитаха на практика да използват героите, но не проработи. Не помогнаха нито призиви, нито паметници, нито факелни шествия, нито тържествени зари-проверки.

Друго е сега времето, практично, иска се да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна, материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Това вършене често не е лесно, но то по начало не е лесно да си жив, следователно всички живи същества са герои в крайна сметка. Различията между тях са в етапите на разбирането, моженето и вършенето. Хайтов в "Мъжки времена" го дефинира като "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Искането е най-лесно, моженето вече изисква доста учене, правенето идва накрая и показва резултата.

Линк към коментар
Share on other sites

Героите не действат ли практично? В крайна сметка резултатите го показват. Е да, от практично до практично има разлика. Един поет без вдъхновение какво може да направи, или един художник? А дори и великите учени са го изпитвали, и много други хора вършещи с любов работата си, а не само по практични съображения. Сегашното време всъщност е края на Кали Юга. Бъдещето няма да е такова.

В човека трябва да има един вътрешен духовен импулс, който да го свързва с живота на духа, защото цялото физическо съществуване е заради духа. Човек никога не трябва да забравя защо е на Земята.

Линк към коментар
Share on other sites

Субективното дефиниране на термини води до безкрайни дискусия, това отдавна е разбрано във философията, а теоретически е обосновано от Витгенщайн преди 100 години. В случая съм обяснил какво разбирам под "практично": да си разбираш, можеш и вършиш работата, духовна или материална, такава каквато си избрал или ти се налага да вършиш. Не разбирам практичното само като преследване на материални цели. А вдъхновението и вярата в бъдещето не противоречат на практичното, защото и за работата трябва вдъхновение и чрез нея идва бъдещето, т.е. времето когато ще бъдем нещо повече от сега.

Духовните термини за епохи и т.н. трябва да се използват внимателно, те измерват големи отрязъци от време. В по-близките до нас епохи с които работи науката виждаме друго, преди например 100 млн. години на Земята. Размерите на динозаврите и зъбите им трудно обрисуват райска картина на Земята, по-скоро е било по-голямо геройство да живееш на нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни. 

 

Третирането на гръцката митология като легенди и митове е донесло доста заблуди на човечеството. А това си е е била тяхната древна религия, в която алегорично са изразени вярванията им. Съвременна православна Гърция, обаче, не е искала да признае това за религия и го е обявила за митове и легенди за буквално герои. А те са били богове. Оттогава човекът е започнал да се мисли за бого-равен.

 

Това е добило своя връх по времето на Ренесанса, когато човекът е обявен за "венец на Природата" :)

 

За всичко това е спомогнала не-малко една структура на низшето колективно несъзнавано, която се грижи да внушава на хората, че трябва да се утвърждават, че трябва да правят повече, че трябва да се доказват, че трябва да са велики и т.н., и т.н.

 

Времето на героизма беше в миналите епохи, когато обществото (и държавата) използваше този метод, за да стимулира и манипулира хората. По времето на социализма го имаше явлението герой на социалистическия труд, където няколкото такива герои се прокламираха до втръсване в ушите на всички работници и служещи, защото положението беше отчайващо - повечето от тях яко кръшкаха от работа. 

 

Също така мисля, че героизмът, както в полза на обществото, така и (може би) личен се осъществява основно с помощта на околните хора, обществото, висшите сили и обстоятелствата. Или както казва Учителя: "Те мислят, че волята прави човека силен. ....

Силната воля не прави човека силен. ........Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление." От "Основи на живота".
 
След като реализацията ми като герой не зависи от личната ми воля и личния ми избор, то аз мога да направя това, което считам за личен героизъм: да се смиря достатъчно, за да стана достатъчно чист проводник и да заема моето място в колективните усилия. Това е личното ми разбиране за героизъм. 
Линк към коментар
Share on other sites

Човечеството страда именно от липсата на герои. Именно от твърдения, че героизмът е отживелица и от възвеличаване на посредствеността. Ако в тези трудни и преходни моменти за човечеството то няма нужда от герои, то кога? Ние иначе много се гордеем, че сме българи и с нашето минало. Ако идеалите ни са в миналото, то какво бъдеще очакваме? Радваме се, че сме имали герои и не правим нищо за да имаме такива за в бъдеще. Даже отричаме необходимостта от съществуването им.

 

Не знам дали нещо писано преди 60-70 години е отживелица. Не знам дали нещо написано преди 40 години е отживелица. Знам, че герои е имало от както хората се помнят. Знам, че героичните дела на някои хора се помнят хилядолетия и дори преминават в легендите. Само това, което има духовна основа в себе си може да издържи под напора на времето. Духът е независим от времето. За героизмът се говори от хилядолетия и ще се говори още много хилядолетия, във времена когато ще бъдат забравени много религии и учения, много държави и нации.

Линк към коментар
Share on other sites

Страха от това, че ще се лишим от удоволствията, които ни предлага живота е причината да не сме герои. Ние, в безумието си започваме да наричаме удоволствията си цели, които трябва да довършим. Стигнало се е дотам, че някой е измислил приказката, че всеки има своя собствена цел в живота. Какво значение придаваме на призванията си, а не виждаме, че заобикаляме най-важното! Художника си мисли, че е призван да рисува, певеца — да пее, поета — да пише стихове. Онова, което героите са разбрали е, че целта на всички е една и съща — изисква ли го случая да освободим духа си. Те са били хора с високо чувство за дълг и са действали според природните закони, които казват, че живее ония, който не живее за себе си. Хората умират от наркотици, умират от проституция — че живо ли е момичето на улицата заставено да обслужва не мъже, а негодници, които смятат, че се грижи за своята похот, а не за тяхната. Умират, понеже зъл човек е решил, че може да се разпорежда с живота им, ако не слушат да го отнеме. Все беди, зарад които умират ежедневно с идеята да надхитрят смъртта и да величаят робството. А не съзнават, че това, от което се страхуват е неизбежно. Може да се забави, ако си родил, да се избегне — ако те няма. Героите са знаели това и са вярвали, че смърт няма, само ако няма зло. Те са искали един човешки живот и са заплатили с цената на своя, затова аз поднасям своята признателност към тях и изразявам сърдечната си благодарност. Те са умряли за нас и ние имаме голям дълг към тях. Този дълг трябва да платим и докато не го платим с дела няма да усетим свежия вкус на свободата. Истина е казал Дънов актуална и до днес — вие не сте герои. Нека си дадем сметка, че е изправил срещу ни истина, и ако ще представяме доказателства, че сме няма да постигнем нищо особено, освен да попречим на истината, за да мине в лъжа. Трябва да се стремим да бъдем!

Линк към коментар
Share on other sites

Живеем в модерно кибернизирано общество на високи технологии, животът ни е опростен максимално с всевъзможни удобства. Променени са ценностите и разбиранията, и стремежите на хората като цяло - към все повече и повече материални блага. От екрана се издигат в кумири и ни се налагат - музикални идоли със съмнителна репутация, артисти и кинопродукции, от които в по-голямата им част няма какво да научим, освен какви са най-новите постижения във филмовите атракции, занимават ни с фалшива международна и вътрешна политика. Бюрокрацията, корупцията,  данъците и таксите се увеличават в геометрична прогресия с всеки ден. 

 

Тоест, опитват ни да налагат кое е модерно и героично, чрез измислени, корумпирани и неморални личности. 

Някакъв скочил с парашут от космоса - браво. Писаха за него 3 или 5 дни, това ли е героят днес? 

Не, това е един търсач на силни усещания, С какво това геройство помогна на други хора??

Друг ходил по въже на 60 или 600 метра (не помня) над земята без предпазни средства. Ами да не е ходил. 

Искал нещо да докаже на себе си, ходил е

Лейди Гага отложила концерта си от еди къде си. О, какъв ужас, светът е в паника

 

При това положение, опитът да оцеляваме някак си чисто физически , 

и да се съхраняваме чисти от целия този светски боклук, си е цяло геройство. 

 

Истински герои съществуват и днес, и това са хората, които не блестят от екрана и не пишат за тях по вестниците,

Героизмът няма как да бъде отживелица, него винаги ще го има

Сред многото "ослепяли и оглушали" вече хора, има и трезво мислещи,  наречете го практично мислещи или реалистично мислещи, това са десетките или стотиците, които всеки ден правят малки, по-големи и още по-големи добрини за другите хора, не за себе си 

Линк към коментар
Share on other sites

Ще дам пример пак с Джейми Оливър. Той си има своя мисия. Да въведе, /колкото е възможно/ в училищата здравословни храни. Срещу него има корпорации, закостеняло мислене, инертност на общество и родители. Но постепенно започна да печели на своя страна съмишленици...

 

Ето как една добра идея може да те направи герой. Беше сам срещу другите, но с мирни методи, гъвкавост, творческо мислене успява да разчупи леда...

Линк към коментар
Share on other sites

Ще дам пример пак с Джейми Оливър. Той си има своя мисия. Да въведе, /колкото е възможно/ в училищата здравословни храни. Срещу него има корпорации, закостеняло мислене, инертност на общество и родители. Но постепенно започна да печели на своя страна съмишленици...

 

Ето как една добра идея може да те направи герой. Беше сам срещу другите, но с мирни методи, гъвкавост, творческо мислене успява да разчупи леда...

По делата им ще ги познаете.Героят е обществено значима фигура отстояваща духовни ценности.Не разбирам по горе писаното,какво е.Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни.  Защото не може да отречете подвига на Маика Тереза,Ма̀ртин Лу̀тър Кинг ,Нелсън Мандела,Махатма Ганди,.и т. н.Нима Нашия гимнастик Йордан Йовчев не е герой.Пример за достоен живот...Последната година се заседях много и такива като него ми напомнят че живота е действие

Линк към коментар
Share on other sites

Ще дам пример пак с Джейми Оливър. Той си има своя мисия. Да въведе, /колкото е възможно/ в училищата здравословни храни. Срещу него има корпорации, закостеняло мислене, инертност на общество и родители. Но постепенно започна да печели на своя страна съмишленици...

 

Ето как една добра идея може да те направи герой. Беше сам срещу другите, но с мирни методи, гъвкавост, творческо мислене успява да разчупи леда...

По делата им ще ги познаете.Героят е обществено значима фигура отстояваща духовни ценности.Не разбирам по горе писаното,какво е.Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни.  Защото не може да отречете подвига на Маика Тереза,Ма̀ртин Лу̀тър Кинг ,Нелсън Мандела,Махатма Ганди,.и т. н.Нима Нашия гимнастик Йордан Йовчев не е герой.Пример за достоен живот...Последната година се заседях много и такива като него ми напомнят че живота е действие

Да, но аз и предишните постове тук исках да кажа също, че не може да си поставиш цел да станеш герой. Просто не става. Не работи.

Представяш ли си Майка Тереза да се събужда една сутрин и да си казва, че ще стане герой на любовта :)

Всички те са били просто себе си и не са се притеснявали да го изразяват в света.

Линк към коментар
Share on other sites

В един идеално подреден и устроен свят героите може би ще са излишни. И пак се съмнявам. В света в който живеем, винаги ще има поле за изява за човешките добродетели и винаги ще има хора, който да ги изявят за да подобрят състоянието на света и на ближните си. Ботев и Левски нямаше да съществуват ако България не беше под турско робство. Несправедливите и тежки условия на живот ги направиха герои и понеже светът не е съвършен в своето устройство герои ще има и в бъдещето. От човека зависи да развива своите добродетели и духовни качества, а условията на средата са тези, които му позволяват да ги изяви до степен на героизъм. Който си мисли, че светът няма нужда от герои, той според мен отрича необходимостта от промяна и подобрение на обществения живот. Тук няма да навлизам в подробности.

Линк към коментар
Share on other sites

Това достатъчно ли е - да бъдеш себе си? Вярно е - човек трябва да бъде себе си. Но това ли отличава героите? Човешкият дух е безграничен в своите възможности. Да бъдеш себе си означава да не копираш другите, но това не би трябвало да поставя някакви ограничения относно това дали нещо е постижимо или не. Някой може да бъде себе си и да не намери сили за дадена героична постъпка. Значи има и нещо друго. Човекът е процес. Не е нещо статично. Именно тук е ключът към неговия безкраен потенциал. Някой може да каже: аз не ставам за герой. Но това е едно статично виждане. Никой не е бил създаден подготвен и въоръжен с нужните качества за да бъде герой. Всичко е постигнато с цената на множество усилия в този или предишен живот. Разбирането на човека като процес е част от познаването на себе си. Духът е вечен, не може да го ограничиш в това, което си сега.

 

Майка Тереза не е мислила за себе си. И добре, че е така, защото щяха да се появят едни колебания: мога ли, не мога ли; достатъчно силна ли съм; достойна ли съм и т.н. Ние обаче тук много мислим можем ли нещо, не можем ли, постижимо ли е, не е ли... Изкачили сме героите на пиедестал, издигнали сме им паметници в съзнанието си, даваме ги за пример пред останалите, ама не като пример за подражание, а като пример за нещо недостижимо, пред което можем само да се прекланяме, но не и да следваме. Превръщаме ги в идоли, а в идолите няма живот. Превръщаме героизма в идолопоклоничество, а между героите и себе си поставяме непреодолима пропаст. Това не е вяра. Когато Христос казва имайте вяра колкото синапово зрънце, за кого говори - за някакви избрани хора или за всички?поклоничество,

Линк към коментар
Share on other sites

Различни сме и в това е чара. Има неща, които просто трябва да се усетят в тишината, отвъд думите...  Ако обичаме Бога, Всичко, то бихме приемали и най-големия грешник, защото ще знаем причините, поради които той е такъв...

 

Така е, никой не е създаден съвършен, но с воля, вяра, с Любов и търпение към себе си, /а след това и към другите/ се променяме, израстваме....

 

Да си герой в духовния свят значи да си като Фродо, онзи малък хобит, който можеше да носи товар и да свърши своята си работа, да се бори с изкушенията, да устоява и да разрешава задачите си... За да е част от Великото Единно Цяло...

Линк към коментар
Share on other sites

Въпрос - всички хора ли са способни на героична постъпка? (тук под героична имам предвид такава, каквато ще се стори героична и на другите хора около тях; уточнявам, защото според мен всеки от нас върши почти ежедневно едни незабележими за околните геройства :) )

Линк към коментар
Share on other sites

А има ли такива, които да не са способни? Или духът в някои е по-специален от духа в другите, че едните да могат, а другите да не могат? Не, стига да има вяра и желание всичко е постижимо за всеки.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че не всички са способни...тук освен духът има и други фактори, съвсем човешки и земни

Пък те и духовете, самите...биват и добри и лоши, 

Линк към коментар
Share on other sites

Под дух разбирам безсмъртната същност на човека, т.нар. божествена искра. Няма добри и лоши божествени искри. Духът е над всички човешки и земни фактори.

Линк към коментар
Share on other sites

Последните думи на Учителя са:

Една малка работа се завърши добре и сполучливо, и една голяма работа започва.

а Левски е казал:

Аз съм се посветил на Отечеството от 1861 лето, за да му служа и работя за народното дело.

Става дума за свършена работа, не за героизъм. Работа която са искали да свършат, можели са да я свършат и са дали всичко от себе си за да я свършат. Имало е много хора които са искали да я свършат, доста по-малко са можели, някои от тях са се опитали, а единици са я свършили. Това е положението, има степени на моженето и вършенето, иска се да се премине през тях за да се достигне до свършеното, което някой може да нарече геройско щом има нужда от герои, докато теоретизира върху героизма. Това обясних и в предишния си пост, но който разбрал - разбрал.
Линк към коментар
Share on other sites

Под дух разбирам безсмъртната същност на човека, т.нар. божествена искра. Няма добри и лоши божествени искри. Духът е над всички човешки и земни фактори.

И аз това разбирам...Сещам се за Луцифер, който е бил най-близката до Бог божествена искра....И все пак е проявил "героизъм" в нетрадиционна форма, не както ние го разбираме героизма

 

 

Диане,

така е, въпросът опира до добре свършена работа. Но факт е, че героите я свършват по-добре, затова и те се отличават от останалите.

Не може така да омаловажаваш таланта, уменията, ума., личните качества....на тези хора

и да принизяваш свършеното от тях само до - моженето

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

То и хиляда довода да приложа, и хиляди цитати от П. Дънов да публикувам и господ да докарам да свидетелства за героизма - все тая. Темата трябваше да послужи за вдъхновение, но желанията хората да бъдат убити в посредственост явно са прекалено силни. И не е проблемът в това, че някой е слаб и не може нещо, но това, че ще се явят тези, които ще му кажат: ти си слаб и не можеш; ти никога няма да бъдеш герой! Те гледат на себе си като на мислещи практично, те се имат за реалисти, но в действителност са убийци на духа. Защото духът може всичко и който не вярва в това, какво въобще прави тук? Не, никого не гоня - просто се чудя. Никого не съдя, от никого нищо не искам. Да, искам хората да са силни, но никого не насилвам. Идват обаче някои и казват: не хората не могат да бъдат всички силни. Еволюцията изисква всички да бъдат силни. Който не успее ще трябва да повтаря докато успее. Да, хората са различни, но това означава те да проявяват по различен, индивидуален начин силите си. Слаб човек в царството божие няма да стъпи. В Библията си е написано едно към едно. Аз искам всички да успеят и никого няма да заблуждавам, че има заобиколен път. На никого няма да кажа, че нещо е непостижимо, защото това би означавало да го излъжа. Днес може да е непостижимо, но духът не живее само днес или утре.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

А така, дойдохме си на думата. Питаше се могат ли всички да бъдат герои?

Могат, но не всички едновременно, едни могат в този си живот, защото са по-нагоре по стълбичката

други в този си живот ще се проявят като страхливци, под влиянието на чисто човешки и земни фактори,

но ще успеят  в някой следващ

А някои....никога няма да успеят

Е, добре де, не никога......но ще им трябват много животи

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Кой може да каже предварително как ще се прояви духът? Да, за някои шансовете да направят нещо героично не са високи, но дори и за тях има надежда, че в някой момент ще могат да надскочат себе си (обичайното си ниво). Освен това, ние следва да поощряваме хората да развиват своите сили, каквито и да са те. Героизъм може да се прояви и в малките неща. Не е задължително да е нещо грандиозно. Важен е принципът човек да положи всички възможни усилия в полза на другите. А другите може и да е само един човек, може да са сто души, може да е и цялото човечество.

 

Всичко е постижимо при наличието на необходимите за това условия. Ако някое условие за това някой при необходимост да прояви героизъм не е покрито, то този пропуск следва да бъде запълнен. Това е важното.

Линк към коментар
Share on other sites

За какво става дума?За героя като обществен феномен.За личността ,която  вдъхновява множеството и на която се стремим да подражаваме?Или за героичното в ежедневието.Всеки човек има героични подвизи,с много воля и труд спечелени битки.Който за съжаление с течение на времето се омаловажават и избледняват. Пример са първите стъпки на малкия човек.След година това е ежедневие,но момента на първите крачки е подвиг,постигнат с месеци опити.Способността ни да се стремим и постигаме целите е наше качество.Това е божественото у всеки човек .Знаейки че в същността си,съм съвършено същество,мога да избирам личностите на които да подражавам, и наричам герои.Чийто живот спомага за определяне на собствените ми цели..

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...