Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Станимир

Духовният живот като героизъм

Recommended Posts

Вечерта преди да бъде предаден минавайки с учениците си през Гетсиманската градина в Йерусалим, Христос молейки се казва:  "Господи, не може ли да ме отмине тая горчива чаша" , а от сълзите му които капят по земята поникват рози. Горчивата чаша е неговото разпъване. Същата вечер Христос казва на Петър "три пъти ще се отречеш от мене тая нощ преди да пропеят първи петли". Това само доказва че той е знаел много добре какво ще се случи с него и въпреки това не се е представял за герой, а за обикновен човек. Влиза в Йерусалим на магаре, което символизира смирение а не героизъм.

 

Не се съмнявам в Христос, а в способността му да предвижда всичко и в липсата на критични ситуации в живота му.

 

И понеже Христос е и живият Бог - "аз съм и Пътят, и Истината, и Животът" , то като поставяме под съмнение дори само способността му да предвижда всичко, поставяме под съмнение и Бог, защото те са едно цяло. 

 

Критична е ситуация в която не е ясно какво я поражда, но ако човек се опре на трите закона на вселената, вижда ясно причинно следствената връзка която я е породила и разбира че нищо критично няма в действителност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христос на кого се моли, щом са едно цяло? И защо се моли, ако знае, че чашата няма да го отмине? С какво влизането в Йерусалим на магаре отхвърля героизма?

 

Хайде понеже темата стана "много интересна" ще задам един въпрос към всички:

 

Каква е разликата между почитане на героите и идолопоклоничеството?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Отец, Син И Светия Дух е триединството на Бог. Молитвата е общуване, не монолог. Христос - Бог Син чрез молитвата общува с Бог Отец и Светия Дух. Това е пример за общуване валиден и за всеки човек - чрез молитва. Петър Дънов казва същото. В човешкото тяло сърцето и белия дроб не са един орган а два, които работят един за друг и за цялото тяло. Въпреки че са в едно тяло те са отделени и обединени едновременно. Представете си едно сърце "герой" което се стреми да бъде и бял дроб едновременно.

 

Героите обикновено се обличат с бляскави доспехи и яздят коне по онова време. Скромността и героизма имат малко общи черти.

 

Ако един човек се доверява на Бог, на него идоли и герои не са му нужни. Ако един човек не вижда Бог го търси в идоли, герои, спасители.

Няма лошо в това да се почитат герои. Най добре е да се почита Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вече жестоко съжалявам, че отворих тази тема тук. То е безсмислено да пиша и да се аргументирам. Много се пише за смирение, но аз не го виждам. Кой Левски ли се е обличал в бляскави дрехи???????? Или той не е герой? Ами да, не е - героите са надути, помпозни и търсят да изпъкнат пред другите. Абе важното е да си в матрицата, иначе си горд и надут... Хайде оставям ви на смирението. Повече не мисля че има какво да си кажем. Просто не виждам желание за разбиране. Егоизмът е повсеместен, а чуждата гледна точка не струва. Занапрад ще огранича сериозна участието си във форума и ще пиша само в избрани теми, главно с цитати. Няма смисъл да се хабя с друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам че възприемаш моето мнение по такъв начин. Аз уважавам твоето мнение и единственото което правя е да изложа обективни аргументи. Всеки сам може да реши дали думите ми са подкрепени от обективни факти или не. Левски се бори за освобождение от материалните и властови окови наложени от Османската империя. Христос се бори за освобождение от духовните окови на хората които въпреки че не се виждат са най тежки.

 

Ако познаваш живота на Левски може би знаеш че той убива невинен човек, един чирак в работилница. По този повод Левски пише в записките си "сторих голям грях". Когато очаква присъдата си в София той отново пише "Бог ме наказва за греха ми". 

 

Дай определение за това какво е героизъм и кой е герой. Така ще бъде по ясно с какво не си съгласен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, не мога да кажа, че съм прочела твърде много от П. Дънов, но не е и малко вече. Смея да твърдя, че темата за геройството не е толкова застъпена и цитираните беседи са по-скоро единични случаи, които за мен по-скоро са предизвикани от някакви конкретни обстоятелства и/или събития около произнасянето им. А кой е другия учител, който призовава учениците си да са герои? Питам не от любопитство, искам да прочета и аз, но не само отделни извадки, представени от теб, за да си изградя собствено мнение.

 

Не съм съгласна, че темата за геройството е слабо застъпена в Словото на Учителя, точно напротив - мисля, че постоянно за това говори, според мен Учителя постоянно рисува качествата и характеристиките на героя - новия човек.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Героите обикновено се обличат с бляскави доспехи и яздят коне по онова време. Скромността и героизма имат малко общи черти.

Това не е вярно....истинските герои обикновено са и много скромни. И те стават герои поради това, че други са забелязали постиженията им, възхищават им се  и са ги определили като герои. 

Ако попиташ един герой, той сам не се самоопределя като такъв - какво е това, освен скромност

 

А пък и бляскавите доспехи не са критерий за героизъм. Дори никак не са.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Ако попиташ един герой, той сам не се самоопределя като такъв - какво е това, освен скромност"

 

И аз това твърдя, че човек сам определя какъв желае да бъде. А ако някой иска да го определи като герой това си е право на съответния човек. Когато определяме че един е герой а друг не е разделяме хората на герои и обикновенни. Който обединява хората говори от името на Христос. Който ги дели не говори от името на Христос.

Бляскавите доспехи са метафора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, не мога да кажа, че съм прочела твърде много от П. Дънов, но не е и малко вече. Смея да твърдя, че темата за геройството не е толкова застъпена и цитираните беседи са по-скоро единични случаи, които за мен по-скоро са предизвикани от някакви конкретни обстоятелства и/или събития около произнасянето им. А кой е другия учител, който призовава учениците си да са герои? Питам не от любопитство, искам да прочета и аз, но не само отделни извадки, представени от теб, за да си изградя собствено мнение.

 

Не съм съгласна, че темата за геройството е слабо застъпена в Словото на Учителя, точно напротив - мисля, че постоянно за това говори, според мен Учителя постоянно рисува качествата и характеристиките на героя - новия човек.  

Дайте определение за герой и героизъм според вас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Конете и те ли са метафора? Обясни , моля, метафорите си още вднъж

 

ПП. определението за герой и героизъм е давано в първите 7 страници на темата

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Метафората е в това че на героя се гледа като на човек който е нещо повече от другите. Коня в сравнение с магарето, доспехите в сравнение с дрипите. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, не мога да кажа, че съм прочела твърде много от П. Дънов, но не е и малко вече. Смея да твърдя, че темата за геройството не е толкова застъпена и цитираните беседи са по-скоро единични случаи, които за мен по-скоро са предизвикани от някакви конкретни обстоятелства и/или събития около произнасянето им. А кой е другия учител, който призовава учениците си да са герои? Питам не от любопитство, искам да прочета и аз, но не само отделни извадки, представени от теб, за да си изградя собствено мнение.

 

Не съм съгласна, че темата за геройството е слабо застъпена в Словото на Учителя, точно напротив - мисля, че постоянно за това говори, според мен Учителя постоянно рисува качествата и характеристиките на героя - новия човек.  

Преслава - според теб "герой" = "нов човек"?

Не зная какво разбираш ти под "герой" и под "нов човек", но поне за мен нещата не са еквивалентни. И естествено, не съм в главата на Станимир, но съм почти сигурна, че и той като автор на темата, също не мисли така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре, Диана. Възможно е да не съм в синхрон с първоначалната идея на темата. Просто споделих моето мнение. Под герой разбирам модел на поведение, пример - героите в приказките винаги служат за пример за благородното, мъдрото, дойстойното...и т.н. Затова смятам, че всичко, което е описал Учителя е все за героя, който всеки един от нас рано или късно трябва да стане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пауло Коелю герой ли е?

Ето посвещението от една негова книга:

"Когато поехме на поклонение, мислех, че осъществявам една от най-големите мечти на моята младост. За мен ти бе магът Дон Хуан и аз изживявах сагата на Кастанеда в търсене на необикновеното.
Но ти смело устоя на всичките ми опити да те превърна в герой, което направи връзката ни доста трудна. Така беше до момента, когато разбрах, че необикновеното се намира на Пътя на обикновените хора. Днес това е най-ценното прозрение в живота ми. То ми позволява да направя всичко и завинаги ще е с мен.
Заради това, че ми помогна да стигна до тази идея, която сега се опитвам да споделя с читателите си, книгата ми е посветена на теб, Петрус
."

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Под герой разбирам модел на поведение, пример - героите в приказките винаги служат за пример за благородното, мъдрото, дойстойното...и т.н. Затова смятам, че всичко, което е описал Учителя е все за героя, който всеки един от нас рано или късно трябва да стане.

Здравей Преслава, примера от приказките е хубав когато сме деца и все още не осъзнаваме вселената в нейната цялост. В приказките в повечето случай няма Бог и героите разчитат сами на себе си и на собствените си сили. Всичко зависи само от тях и от някоя магия. Освен това героите често се борят за златна ябълка, половин или цяло царство или за сърцето на принцесата която носи зестра. Разбира се има и изключения но като цяло приказките отразяват материалния начин на мислене. Учителя говори за духовния свят, за трите закона на вселената: Любовта, Мъдростта и Истината.

Докато в материалния свят се учим по едни и същи учебници с обща програма, то в духовния свят всеки е частен ученик - има самостоятелна учебна програма в зависимост от това кои са силните и слабите му страни. За това в духовния свят е недопустимо да се търсят герои и героизъм защото учебния процес е различен за всеки, а има духовни закони които са валидни за всеки. Самия факт че допускаме съществуването на герои означава че вече сме разделили хората на герои и обикновени "негерои" което нарушава закона за Свободата. Христос идва да ни научи на това че за Бог всички сме еднакво важни и са ни дадени еднакви шансове да се развиваме. Христос не е герой а учител, Петър Дънов също е определян като учител. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето какво намерих докато работех в нашата библиотека с мисли, може да даде ценна насока:

Ще дойде някой да се изповядва и не казва какви грехове е направил, но се нарича голям грешник. Той се страхува да каже греха си, да не се изложи. При такава изповед греховете не се прощават. Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва.

В Ниневия

 

Тук

Свободната искрена изповед е героизъм според Учителя. Може би е хубаво да разширим и преосмисим понятието героизъм - не само отдадеността на някаква кауза, жертвоготовността в името на висок идеал и за доброто на другите е героизъм. В нещо друго е същността може би... 

 

 

За Левски - чели ли сте писмата му? За мен в тях е истинският герой. Иначе с пушкала и каскади можели и такива като Димитърът Общи. 

 

Пуснах малко-по-горе един линк с биографията на жената, която в тъмнините дълбоки на 18 век се е осмелила да мисли и дори да напише за повдигането на жената. Героизъм ли е било това? И в какво точно се е състоял? Ние измерваме героизма с някаква обществена полза, а дали наистина в това се изразява той?

.

И двете творби се застъпват за образованието на жените, противоречива тема по онова време. Уолстънкрафт твърди, че образованите жени ще бъдат добри съпруги и майки и ще допринесат положително за нацията. [15]

 

Уолстънкрафт убеждава, че жените трябва да имат образование съизмеримо с тяхната позиция в обществото и продължава с редефиниране на тази позиция, твърдейки, че жените са от съществена важност за нацията, защото те образоват децата и защото могат да бъдат „спътници“ на техните съпрузи, а не просто съпруги. [21] Вместо да се гледа на жените като на украшения на обществото или имущество, с което да се търгува за женене, Уолстънкрафт защитава виждането, че те са човешки същества, заслужаващи същите фундаментални права като мъжете.

Уолстънкрафт призовава за равенство между мъжете и жените в отделни сфери на живота като морала, но не изразява изрично виждането, че мъжете и жените са равни. [22] Тя твърди, че мъжете и жените са равни пред очите на Бог.  

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек става герой не съзнателно и не умишлено, никой герой не си мисли колко героично ще изглежда в очите на другите - просто прави това, което счита за важно, нужно и което е по силите му.

Самата идея, призивът: "Станете/бъдете герои!" е малко нещо сбъркан. Това е теза на хора, които искат бърза, революционна промяна, на които не им понася бавното и постепенно растене. Може би учителите, които хресва Станимир са живели в силно закостеняло, изостанало общество; желаели са бърза и сериозна промяна, призовавали са към събуждане и т.н.

Но аз винаги си напомням, че "Революцията е неподготвена еволюция.". Вие нали сте виждали какво се случва, когато едно семенце тъкмо покълва, а вие му издърпате кълна навън, за да го накарате да порасне по-бързо - да, точно така, в болшинството случаи растението вместо да порасне по-бързо, просто умира. За да расте по-бързо са му нужни подходящи условия, подходяща среда. Нищо друго. Всичко друго си му идва отвътре (с други думи казано - всичко друго си му е от Бога). И пак си има една граница на възможностите за бързо растене, която пак е от Бога зададена.

Също не можем да искаме от едно семеначе да се държи като вековен дъб.

 

Нека всеки от нас дава най-доброто от себе си, нека прояви потенциала, с който е дошъл тук, на земята. Но и нека не забравяме, че този потенциал е различен, задачите на всеки от нас са различни. Ако аз съм дошла да развивам определени черти и добродетели (например дошла съм да развивам старателност, прецизност, коректност и в този си живот ставам един добър обущар или зъболекар), които не се връзват с оценката "герой", какво? - да вървя против природата си и против призванието си ли?

Един въпрос - Стан, ти мислиш ли, че Левски е проявявал или ще прояви друг подобен героизъм и в други свои животи?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под герой разбирам модел на поведение, пример - героите в приказките винаги служат за пример за благородното, мъдрото, дойстойното...и т.н. Затова смятам, че всичко, което е описал Учителя е все за героя, който всеки един от нас рано или късно трябва да стане.

Здравей Преслава, примера от приказките е хубав когато сме деца и все още не осъзнаваме вселената в нейната цялост. В приказките в повечето случай няма Бог и героите разчитат сами на себе си и на собствените си сили. Всичко зависи само от тях и от някоя магия. Освен това героите често се борят за златна ябълка, половин или цяло царство или за сърцето на принцесата която носи зестра. Разбира се има и изключения но като цяло приказките отразяват материалния начин на мислене. Учителя говори за духовния свят, за трите закона на вселената: Любовта, Мъдростта и Истината.

Докато в материалния свят се учим по едни и същи учебници с обща програма, то в духовния свят всеки е частен ученик - има самостоятелна учебна програма в зависимост от това кои са силните и слабите му страни. За това в духовния свят е недопустимо да се търсят герои и героизъм защото учебния процес е различен за всеки, а има духовни закони които са валидни за всеки. Самия факт че допускаме съществуването на герои означава че вече сме разделили хората на герои и обикновени "негерои" което нарушава закона за Свободата. Христос идва да ни научи на това че за Бог всички сме еднакво важни и са ни дадени еднакви шансове да се развиваме. Христос не е герой а учител, Петър Дънов също е определян като учител.

 

Мислих как да отговоря на Криси 33, която / който очевидно смята, че не съм разбрала духовния характер на Словото на Учителя и съм го сбъркала с някоя материалистична идеология / доктрина, и стигнах до извода, че след като има (поне в случая) такива ниски очаквания за събеседника си, всъщност няма какво да отговоря. Така че, така е, всичко е така, Криси 33, прав(а) си за всичко, което мислиш в ума си. Съгласяването в такива случаи е единственият разумен изход. Съгласявам се, че влагаме различни значения в смисъла на думата "герой".

Призивът ми е просто, да не се ловим за буквата, а да търсим духа на нещата...макар че действително и това явно не би довело до по-добро разбиране между хората там, където самия "дух на нещата" се разбира по различен начин, както сега например, затова аз лично се съгласявам именно с това различие.

 

Но за да завърша моето участие в темата, сметнах за необходимо да доразвия това, което се опитах да кажа с по-малко думи по-рано: 

Има една стара книга "Героят в теб", от Каръл Пирсън, която макар и с някои излишни локуми, струва ми се добре описва архетипите на героя, съответстващи на различните нива на съзнание. Струва ми се, че именно в това седят неразбирателствата, ако смея да твърдя, че има такива, в тази тема...всеки явно влага различна идея в думата "герой" и я свързва с различен архетип. Въпреки всичко, не можем да кажем, че "героят" като една висша идея в съзнанието на човек няма обединителни, характерни черти като честност, почтеност, чистота, разумност, и т.н. - една редица от добродетели, висши качества, високи идеали, таланти и способности...Как, по какъв начин ги комбинира, прилага и проявява конкретният човек, е нещо действително уникално - само че самата същина, духът е един и същ. Затова е казано, всяка душа да прояви Божия Дух, и колкото и да има свобода, излезеш ли от рамките на тия висши принципи, ти не си герой, а още се учиш да бъдеш такъв...Затова смятам, че целта на всяко учение спуснато от висшите светове - целта на Христос, на Учителя и всички велики посветени, идвали на Земята, е да внесат, събудят и възпитат в нас именно тези базови "предпоставки" така да се каже - тези висши принципи, които проявявайки се в конкретни действия, мисли, чувства и т.н да станат уникални изрази на Божествения Дух...Затова, аз не мога да разгранича идеята за героя от идеята за съвършенството, чието олицетворение са точно Висшите велики духовни същества като Христос и Учителя, и дали се правило разграничение между хората - разбира се, че се прави, и сега се прави - едните са станали съвършени, геройски са преминали всички препятствия и са взели всички изпити по пътя и ги наричаме ангели, другите сме още тук, учим се да станем такива...герои в смисъла на Божествената "пиеса". И разбира се, че има нива на геройство, както има нива на съвършенство - дори онази жена, от притчата на Христос, която "просто" е дала всичките си пари в храма, е показана като герой в сравнение с останалите в тази ситуация - т.е. показана е чрез нея една геройска черта...и разбира се, че докато сме тук, всеки в различна степен успява да проявява героизъм, и че има някои, които са усвоили и проявили повече "геройски" черти от други и затова са издигнати като пример за човечеството, дори и ако не са били достигнали все още пълно съвършенство...Например, за Левски, четох някъде, че Учителя се произнася: "ето един човек, който отлично е изпълнил своята мисия" - следователно моят извод е, геройска е тази постъпка, което е в изпълнение на Божията Воля и само един Бог знае и може да отсъди действително кой е герой и кой все още не е на тая земя. Ако разчитаме на човешката ни преценка - опитът показва, че често хората линчуват героите на човечеството и не ги разбират...като че ли няма почти нито един от тях, който да не е бил убит или най-малкото предаден...

Редактирано от Преслава Петрова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам само да кажа, че да бъдем свободни, това означава да оставим хората да бъдат и герои. Това не е разделение на по-добри и по-лоши, а просто проява на живота на всеки човек, който е различен. Всеки си има своя пътека. Освен това мисля, че да стане герой, това не зависи от човека. Колективът решава, че му трябва герой и прави съответния човек герой. А той, човекът, си е вършил това, към което го е тласкала пътеката му.

 

Колективът решава кой да обяви за герой. Затова мисля, че е на място казаното от Преслава как се "описва архетипите на героя, съответстващи на различните нива на съзнание". Аз бих казал архетипите на героя съответстващи на различните видове колективно несъзнавано. Иначе казано, колективното несъзнавано, или егрегорът, обявява човек за герой, за да стимулира подопечните си хора да следват идеалите на колективното несъзнавано.

 

Един болезнен пример е самозапалилият се човек във Варна. Ние тук давахме всякакви оценки на това, но колективното несъзнавано на протестиращите реши, че той е герой и обективно погледнато за тях той наистина е герой и го използват като герой, за да стимулират протестите.

 

От окултна гледна точка не е толкова важно какво върши човек, а какво е отношението му към ставащото с него и дали поддържа вътрешната си връзка с висшата идея. Тогава всеки един уж тривиален житейски момент е възможност за просветление. Дори миенето на чинии. Всички знаем за изкуството на чаената церемония. Въвели са я като са видели, че само медитация на стига за просветление. Няма разлика между чаената церемония и миенето на чинии. Просто в едното съзнателно се въвежда смисъл.

 

Като говоря за героизъм и смисъл просто не мога да се въздържа да не споделя един виц, който намерих във Фейсбук:

 

- Войници, какъв е вашия дълг като отидете на бойното поле?
- Да умрем за родината другарю Генерал!
- Грешка войници, трябва да накарате враговете да умрат за тяхната родина.

 

Също така понякога става индивидуална мутация у някой човек, която е проява на висшата идея за следващата стъпка на еволюцията. Всяка мутация е направлявана от силите на еволюцията. Гласът на този човек е много силен. Например, цитираната по-горе Уолстънкрафт. Въпреки, но и поради индивидуалния си живот, тя става проводник на висши идеи. Нейният героизъм е в това, че си е позволила да бъде себе си, т.е. да бъде проводник на Бога в себе си. Тези хора служат на еволюционния егрегор.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нейният героизъм е в това, че си е позволила да бъде себе си, т.е. да бъде проводник на Бога в себе си. Тези хора служат на еволюционния егрегор.

:3d_022:

И ако се върнем на искрената и дълбока изповед като геройство - в нея изповядващият се също отхвърля всякакви условности, забравя за представите, които личността му е изградила в очите на своята общност, забравя за ценностите на тази общност и за перспективата да бъде отхвърлен от нея - и се изправя само пред Бог и отваря ума и сърцето си само за Бог. Но това  е само първата стъпка на изповедта - следващата е кардинално да променим в своя личен живот това, за което сме се разкаяли, защото какво разкаяние ще е това, ако не променим после всичко, за което сме се разкаяли??? В беседата Учителя назовава само двама, които досега са се изповядали по този начин... 

Дали когато се опитваме да го направим и ние, не се самозаблуждаваме, че наистина го правим в пълна мярка и дълбочина?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Преслава, аз никъде не определям твоето ниво, въпреки че ти правиш това за мен  -  "Мислих как да отговоря на Криси 33, която / който очевидно смята, че не съм разбрала духовния характер на Словото на Учителя и съм го сбъркала с някоя материалистична идеология / доктрина, и стигнах до извода, че след като има (поне в случая) такива ниски очаквания за събеседника си, всъщност няма какво да отговоря. Така че, така е, всичко е така, Криси 33, прав(а) си за всичко, което мислиш в ума си. Съгласяването в такива случаи е единственият разумен изход."  Преслава, всичко което твърдя не е само в ума ми защото е подкрепено с цитати с ясен източник. Да, в ума ми има място първо за Бог, за Христос и всички учители които се стремят да повдигнат човешкия дух. Колкото по възвишен е един дух толкова повече той се стреми да помага и повдига другите.

 

Преслава:

"Затова, аз не мога да разгранича идеята за героя от идеята за съвършенството, чието олицетворение са точно Висшите велики духовни същества като Христос и Учителя, и дали се правило разграничение между хората - разбира се, че се прави, и сега се прави - едните са станали съвършени, геройски са преминали всички препятствия и са взели всички изпити по пътя и ги наричаме ангели, другите сме още тук, учим се да станем такива...герои в смисъла на Божествената "пиеса". "  

Кой е по важен за Бог, ученика в първи клас или ученика в дванайсти клас, за Бог всички са еднакво важни щом вървят по Пътя макар и да грешат. "И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Тук първия в Божествената иерархия - Христос приема един от най ниските нива на същата иерархия - разбойника, Христос не му казва че не е герой защото един разбойник не е герой, Христос не му казва че не е напреднал в развитието си, Христос го въздига в Рая защото разбойника се е разкаял искренно пред Бога и пред Него. Къде тук Хритос дели хората на напреднали и ненапреднали, на герои и не герои. Съвършенството като като категория не е статично състояние а идеал към който се стреми всеки дух. Дори Христос се учи от своя житейски път: 25. Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;

26. а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.
27. Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28. А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29. И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30. И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.

В тази притча Христос за първи път спасява човек който не е от юдеите, казва на жената " Твоята вяра е голяма, тя те спаси" И тук отново Христос не дели хората, а за героизъм и дума не става, защото другото име на Христос освен като учител е Христос Обединител. За това е казано че всичко което обединява хората е от Бога и от Христос, а всичко което ги разделя не е.

 

Преслава:

"И разбира се, че има нива на геройство, както има нива на съвършенство - дори онази жена, от притчата на Христос, която "просто" е дала всичките си пари в храма, е показана като герой в сравнение с останалите в тази ситуация - т.е. показана е чрез нея една геройска черта..."

Чрез тази жена Христос показва Пътя към Живот Вечен, а не нива на геройство. Показването и сравняването на герои с негерои е човешко а не Божествено.

 

Преслава:

"и разбира се, че докато сме тук, всеки в различна степен успява да проявява героизъм, и че има някои, които са усвоили и проявили повече "геройски" черти от други и затова са издигнати като пример за човечеството, дори и ако не са били достигнали все още пълно съвършенство..."

Примера за човечеството е Бог чрез своя възлюбен син Христос Обединител.

 

Преслава:

"геройска е тази постъпка, което е в изпълнение на Божията Воля и само един Бог знае и може да отсъди действително кой е герой и кой все още не е на тая земя." 

Бог никъде не отсъжда кой е герой и кой не е, Бог е възлюбил всичките си чеда дори когато те грешат. Аз знам че съм грешен, но знам че има Един на този свят който ме обича.

 

Преслава:

Ако разчитаме на човешката ни преценка - опитът показва, че често хората линчуват героите на човечеството и не ги разбират...като че ли няма почти нито един от тях, който да не е бил убит или най-малкото предаден...

Да, човешката преценка създава герои които съди по човешките закони, Бог създава хора които нарича синове Божии - "Създадох ви по свой образ и подобие, да сте свободни и да се обичате един друг."

До тук никой от защитаващите идеята за героите е героизма не е дал цитат от Христос, Петър Дънов или друг духовен учител в подкрепа на тази идея. Разбира се че всеки може да бъде герой и да търси героизъм. Това което твърдя е че героите като по висша категория и техния героизъм разделят а не обединяват, следователно не са ни нужни. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Показването и сравняването на герои с негерои е човешко а не Божествено...за мен това е гвоздея...Това което твърдя е че героите като по висша категория и техния героизъм разделят а не обединяват, следователно не са ни нужни.   .Не мисля че съществуват ,ненужни неща...Докато расте детето ти,трябва да го напътстваш с примери от живота.Героите   са точно за това.Винаги може да намериш нечий героични постъпки,от който да се учиш.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Показването и сравняването на герои с негерои е човешко а не Божествено...за мен това е гвоздея...Това което твърдя е че героите като по висша категория и техния героизъм разделят а не обединяват, следователно не са ни нужни.   .Не мисля че съществуват ,ненужни неща...Докато расте детето ти,трябва да го напътстваш с примери от живота.Героите   са точно за това.Винаги може да намериш нечий героични постъпки,от който да се учиш.

По въпроса за "гвоздея" искам да кажа че по Духовния Път герои няма, героите са в материалния път. Христос показа на хората как да намерят Любовта Мъдростта и Истината, а не как да си избират царе, владици и съдници. Наистина не съществуват ненужни неща, просто едни неща водят направо към Пътя, Истината и Живота, а други към герои и героизъм, след това към неразрешими от героите ситуации и най накрая пак към Пътя, Истината и Живота. Аз просто предлагам да ползваме директния път, а не криволичещите пътеки. Не е ли най добре да даваме пример на децата с Христос и неговото дело? Защото ако даваме пример само с нечии героични постъпки не поставяме ли Христос на второ или по задно място?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как така един човек, посветил живота си на другите да не е герой? Какъв е този духовен път, който да е отделен от материалния? Един архитект, каквато и идея да има за една сграда, тя трябва да се реализира физически. Нима Христос не е прокарвал сам идеите си обикаляйки с учениците си? Какво са духовните идеи ако останат неприложени? А прилагането е възможно единствено в материята и от хората. Да се прокара път в пустошта, да се установи справедливост там където я няма и мн. други - това са все идеи, които без реализация са просто празни приказки. А когато мотивите са безкористни и човек действа заради другите - това е героизъм. Христос не умря ли на кръста и за себе си ли умря? За себе си ли живя? И не правеше ли всичко със собствените си ръце? Или може би пращаше други от негово име?

 

Не каза ли Христос: "Не мир дойдох да донеса, а меч"? Но има ли смисъл да коментираме тези думи, след като дори отричаме героичността в действията му? Нещо повече след като смятаме героизма за нещо недуховно и недостойно за човека? Има ли смисъл да споменаваме за героизма на тези висши същества, които пазят съществуването на битието от вълните на хаоса? Ние дори не можем да си представим тези усилия, благодарение на които живеем тук и сега. По-лесно е да вярваш, че Бог създаде небето, земята и човека и всички заживели щастливи и доволни. Всяко действие си има противодействие и колкото по-велико е действието, толкова по-силно е противодействието. Казано е, че царството божие със сила се взема, защото противодействието което човек трябва да преодолее за да го постигне е огромно. И не само за това, но само това ще спомена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Мечът", за който говори Христос е Словото...

 

Ето и мои размисли в тази посока от 2008г. :

Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите....
Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието.
Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /майката земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем.
Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно: "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"...


След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, страсти разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...

 

Бих добавила, че герой днес е този, който укротява своите си страхове и живее, въпреки всичко...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×