Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Канел

Духовното развитие

Духовното развитие  

20 гласа

  1. 1. Какво е значението на духовното развитие за вас?

    • То е цел и смисъл на живота ми
    • Държа на него, но не ми е приоритет
      0
    • Не му обръщам особено внимание
    • Не ме интересува
      0
    • Какво е това "духовно развитие"?
      0
    • Друго
    • Не мога да преценя
  2. 2. Какво за вас е "духовно развитие"?

    • Високопарна фраза
    • Пътят, начертан за всяка душа от Бог
    • Идеал, към който се стремя
    • Еволюция на душата
    • Имам си собствено определение (моля, опишете го)
    • Друго
    • Не мога да преценя
      0
  3. 3. Какво очаквате като резултат от своето духовно развитие ПРЕЗ ТОЗИ ЖИВОТ?

    • Освобождение (какво? - моля, споделете)
    • Просветление (какво? - моля, споделете)
    • Да служа на Бога
    • Да служа на хората
    • Да служа на себе си
    • Да служа на трета страна
    • Нищо
    • Друго
    • Не мога да преценя
  4. 4. Какво очаквате като резултат от своето духовно развитие ПО ПРИНЦИП?

    • Освобождение (какво? - моля, споделете)
    • Просветление (какво? - моля, споделете)
    • Да служа на Бога
    • Да служа на хората
    • Да служа на себе си
    • Да служа на трета страна
    • Нищо
    • Друго
    • Не мога да преценя
      0
    • Имам си собствено определение (моля, опишете го)
  5. 5. Смятате ли се за духовен човек?

    • Да
    • По-скоро да
    • По-скоро не
    • Не
    • Не мога да преценя


Recommended Posts

Guest Христо
В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб.
Всеки е във всеки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някой ме научи как да отделям отговорностите, ще му бъда безкрайно благодарен.

Няма нужда друг да те учи на отговорността да бъдеш себе си, и ако друг те учи, то тогава ти не би бил себе си, а ще се превърнеш в копие на другия!59.gif

Нещо не мога да разбера. Може ли да го дешифрираш, моля?

Какво има за неразбиране в това да бъдеш себе си!? И за това ли други трябва да те учат!? И има ли някой друг в целия свят който може да бъде Теб, Ти!?59.gif

Сам виждаш колко изкуствен е станал човекът, колко отделен от самата си същност! Дори да бъдеш себе си, се нуждаеш от някой друг да ти покаже - какво?! ... теб???...

В ума ти са програмирани предразсъдъци, вярвания, концепции, идеи. За мен целият твой човешки ум е Другите в теб.
Всеки е във всеки.

Не , не всеки е във всеки. Умът може да бъде манипулиран от тези, които имат знанието и интереса да го направят, за да те накарат да им служиш вярно. За завоалираните интереси, за тяхната изгода е много удобно да манипулират човешките умове, като системата за манипулиране е финно разработена, така, че да може да действа без ти да разбереш - освен ако не си се осъзнал. Ето защо осъзнатият човек, просветленото човешко същество е заплаха за хората на статуквото, за фарисеите и те го разпъват на кръст /Христос/ или го тровят /Сократ/ и много други подобни срамни примери в човешката история, включително и отношението на църквата и институциите към Учителя Дънов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво има за неразбиране в това да бъдеш себе си!? И за това ли други трябва да те учат!? И има ли някой друг в целия свят който може да бъде Теб, Ти!?59.gif

Сам виждаш колко изкуствен е станал човекът, колко отделен от самата си същност! Дори да бъдеш себе си, се нуждаеш от някой друг да ти покаже - какво?! ... теб???...

Ами хем искаш да съм Себе си, хем ми лепваш отговорност, която е атрибут на Егото. Нещо не можах да схвана и затова помолих за изяснение.

Бог има ли отговорност? И ако има, пред кого отговаря?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами хем искаш да съм Себе си, хем ми лепваш отговорност, която е атрибут на Егото. Нещо не можах да схвана и затова помолих за изяснение.

Бог има ли отговорност? И ако има, пред кого отговаря?

Канел,

Защо ми е на мен да искам ти да си себе си:lol: !? След като даже и ти имаш проблем да разбереш какво е да си себе си!?:P Явно идеята да си себе си не ти изглежда привлекателна;)

А що се отнася до Егото, то няма атрибути. Егото е една фалшива илюзия на човешкия ум, а както знаеш илюзиите си нямат нищо - просто защото те са нищо;)

Да си отговорен е точно обратното на егото, да си отговорен за себе си, за съществото си е атрибут на това да Бъдеш, да Съществуваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дорбе, благодаря, че си поговорихме.

И аз ти благодаря, Канел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какви трябва да станем го е дал Христос с живия пример на живота си

между хората.

Духовният път е работа върху себе си,да изявим Христос,който е в нас.

Бог е Любов.

Аз и Отца ми Едно сме.

Аз съм в свещенното Едно.Дошъл съм да те благословя.Учителя,Дневник на Учителя Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се освободим, ще съществуваме ли като индивидуалности, както досега ?

Ще съществуваме като индивидуалност,но не настоящата в тази инкарнация,

а такава,която носи всичкия си опит и спомени от всички минали прераждания.

Прочети "Пътят на душите"на Майкъл Нютън,дава много добра представа

за другите вибрационни нива и живота отвъд.Има я в Спиралата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се освободим, ще съществуваме ли като индивидуалности, както досега ?

След освобождението (мокша) нищо не остава по старому.

Човек не запазва същия си акъл, защото акъла му се е завърнал (и разтворил) у Дома.

Истината е, че човека който достигне освобождение хем запазва индивидуалността си, хем се е слял, като и двете неща се "виждат" едновременно.

В думите на Иисус: "Аз и Отец Едно Сме." ясно се обяснява същото, както и в същността на свещенната тетраграма - Йод-Хе-Вав-Хе, която значи "Аз; не Аз; Аз & не Аз". По същият начин и ангелите са хем Единосъщни с Отца, хем имат самосъзнание.

С просветлението обаче, което е въпросното освобождение, нищо не свършва, а едва тогава започва, защото има още много път за човека, преди да навлезе в следващото измерение, което е най-ниския от ангелските светове.

Ето схемите:

1 - Хайот ха кодеш - свещените живи създания; Духовно преживяване - Съюз/Едно с Бога

2 - Офаним - колела; Духовно преживяване - виждане на Бог лице в лице

3 - Аралими - престоли; Духовно преживяване - Видение на Скръбта

4 - Хасмалим - блестящите; Духовно преживяване - Видение на Любовта

5 - Серафими - огнени змии; Духовно преживяване - Видение на Сила

6 - Малахими - царе; Духовно преживяване - Видене на хармонията на нещата; Мистерията на разпятието, прометеевият архетип

7 - Елохими – богове; Духовно преживяване - Видение на красивия победител

8 - Беней елохим – Синове Божи; Духовно преживяване - Видение на великолепието

9 - Херубими – силни; Духовно преживяване - Видение на механизма на вселената

10 - Ашими – душите на огъня (сиреч Светци); Духовно преживяване - Общуване със свещения ангел хранител

и това:

1 Серафими - Братя на Любовта;

2 Херувими - Братя на Хармонията;

3 Престоли - Братя на Волята;

4 Господства - Братя на интелигентността и радостта;

5 Сили - Братя на движението и растенето;

6 Власти - Братя на външните форми и изкуствата;

7 Началства - Братя на времето, състоянието и такта;

8 Архангели - Братя на огъня и топлината;

9 Ангели - Носители на живота и растителността.

10 Напреднали човешки души

Обикновенните хора бива да се стремят към положението на тези човеци, които се намират на позиция десет (10) от горните две схеми, а сиреч да търсят Святост/Светлината, че тя да ги преобрази - трансформира и трансмутира. С подобно тяло, с каквото днешните хора разполагат, не може да се навлезе в горните нива.

В който човек започне да работи Светия Дух и Христос да се изобразява, такъв човек - тялото му започва да се изменя (кръвна група, ДНК и хромозоми):

"Филипяни 3

21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си."

Трудно е да се обясни. Свързано е с първоелемента "земя", сиреч с трансформацията на твърдото физическо тяло. В началото на процеса от време на време може да го покажеш това светлино тяло, но не може да задържиш трансформацията, защото се изисква огромна енвергия. Накрая на процеса вече можеш да задържиш този си вид, защото трансформиращия процес е достигнал своя край.

Пример с тялото на Свети Иван Рилски. Защо мислиш, че не се разлага? Какво става с тъканите и клетките, когато в някого започне да работи Светия Дух? Що значи Святост?

Има много нива на Святост. Накрая самият човек става Светлина. Това е Възнесението. След Възнесението не остава труп, който да бъде погребван. Всичко се е изменило.

"ІІ Коринтяни 5

1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния (физическото тяло), като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това."

Смъртното бива погълнато от Живота. Какво е Живота? Христос.

"1 Коринтяни 15:53

Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие."

Иска си време процесът да завърши докрай, но истинското освобождение е тогава, когато вече не си обвързан кармично с този "свят", сиреч когато си вън от кърмичния цикъл на преинкарнации.

Да, съзнанието тагава е хем с индивидуалност, хем с Единосъщност.

Съзнанието определя формата. То я изгражда и то я поддържа.

В Библията се говори за "Христов ум". Днес този термин е намерил своя синоним - Христово Съзнание.

Съзнанието след освобождението е подобно на този изкуствовед, който вижда едновременно чистота и яснотата на бялото платгно и на всички останали краски, които са оформили картината върху самото платно, а и не само това - подобно съзнание съзерцава и се възхищава и на двете. Люби всичко безусловно.

Краските и цветовете, картината - това са алегории на его-то, на индивидуалността.

Бялото платно - на Първичната Божествена Светлина, която е и Самият Бог в Проява.

А знаем, че в бялото (черното) се съдържат всичко останали цветове (краски). След подобно прозрение/просветление, его-то не може да ни бъде повече враг. Его-то, което до тогава е нищо друго, а баш Сатана е обречено на вечно "къпане" в "Огненото езеро"/Любовта.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като се освободим, ще съществуваме ли като индивидуалности, както досега ?

Духовното освобождение не е освобождение от индивидуалността, а нейното разцъфтяване в автентична и неповторима същност. Това, от което един просветлен човек се освобождава, са тежките окови на егото. Егото не е индивидуалност и индивидуалността не е его.

Индивидуалността е създадена от Бога и тя е твоята най- вътрешна същност, тя е твоята природа. Индивидуалността е израз на Съществото ти и е като празен бамбуков ствол, през който преминава свободно, неограничаван от никакво его вятърът на Вечността; празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви.

Индивидуалността е това, което Си, а егото е това, което си научен от ума да мислиш, че си!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Явно човек трябва да живее ден за ден, ден за ден да се стреми да е по - свят и добър, да си прощава несъвършенствата, защото ако почне да се сравнява с всички тия степени духовни, ще се почувства като бълха и току виж се отказал от съзнателните усилия за еволюция. :lol:Сигурно докато стигна номер едно ще ми трябват поне 1000 живота. :31::lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

За индивидуалността, има ли значение, колко бързо ще го извърви този път посочен от Ники? :)

В края на крайщата, има ли разлика между това което наричат "Бог" и между нашето истинско "АЗ" ? Чел съм за фините ни обвивки, за божия дух който направлява еволюцията на душата и т.н. Явно във всеки един от нас има нещо, което е напълно еднакво за всички и други неща, които са различни. :huh: Истинското ни аз, истинската ни личност едно и също нещо ли е с това, което наричате "Бог" ? :) Има ли някакви разлики между отделните истински азове или всички истински азове са абсолютно еднакви празни съдове, в които Бог се изявява :"празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви."

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди няколко години бях се втурнала в едни размишления в едни дефиниции, пълни с тежки думи. Не разбирах толкова неща и колкото повече четях толкова повече се отчайвах, изпадах в още по- дълбоки анализи и света все повече губеше очарованието си, а моя живот се обгърна с мантията на огромна отговорност към всички, към всичко, към себе си.

Тогава един ден, един човек ми каза: "Много мислиш, хайде сега поживей малко."

Духовното развитие е в живеенето, без него всички думи, дефиниции и дълбоки размисли, разсъждения и т.н. остават увиснали във въздуха. А за живеенето се изисква време.

Няма как всички да знаем всичко, непрекъснато. Едни неща, които сме мислили за много умни в даден момент отстъпват място на други, които се чудим пък как не са дошли по- рано.

Задаването на огромно количество въпроси обезсмисля отговорите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Явно човек трябва да живее ден за ден, ден за ден да се стреми да е по - свят и добър, да си прощава несъвършенствата, защото ако почне да се сравнява с всички тия степени духовни, ще се почувства като бълха и току виж се отказал от съзнателните усилия за еволюция. :lol:Сигурно докато стигна номер едно ще ми трябват поне 1000 живота. :31::lol:

"Лука 9

46 И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем.

47 А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;

48 и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем.

...

Матей 23:12

А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе.

...

Лука 14:11

Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

...

Лука 18

10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.

11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:

12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.

13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.

14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Преди няколко години бях се втурнала в едни размишления в едни дефиниции, пълни с тежки думи. Не разбирах толкова неща и колкото повече четях толкова повече се отчайвах, изпадах в още по- дълбоки анализи и света все повече губеше очарованието си, а моя живот се обгърна с мантията на огромна отговорност към всички, към всичко, към себе си.
Има такова нещо, Диди. :) Аха да разбереш нещо и ...Другото което като че ли ме притеснява е, че може да се окаже, че съм натрупал повече карма в живота си, отколкото съм изчистил. Чудя се дали вървя нагоре или надолу. За по - положителен се имам от преди, обаче като че ли по - често ми минават негативни/неутрални/материални мисли през главата,отколкото позитивни/възвишени и се тревожа да не би да затъвам, макар че както казах ми е по - лесно да съм положителен от преди. И не мога да направя така, че да не ми минават негативни мисли. Разбирам че е най - добре да си скромен, смирен, любящ и светъл,неизпъкващ, благ, неговорещ излишно, не пилеещ енергия по излишни неща, нехвалещ се. Обачееее, все се хващам, че съм сгрешил, че е можело и по - праведно да постъпя. Егати. :31: На всичкото отгоре, винаги ще има накъде да израстваме. :31: Не ми се ще да се правя на много висш, обаче не ми се ще постоянно да си мисля че съм грешен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За индивидуалността, има ли значение, колко бързо ще го извърви този път посочен от Ники? :)

В края на крайщата, има ли разлика между това което наричат "Бог" и между нашето истинско "АЗ" ? Чел съм за фините ни обвивки, за божия дух който направлява еволюцията на душата и т.н. Явно във всеки един от нас има нещо, което е напълно еднакво за всички и други неща, които са различни. :huh: Истинското ни аз, истинската ни личност едно и също нещо ли е с това, което наричате "Бог" ? :) Има ли някакви разлики между отделните истински азове или всички истински азове са абсолютно еднакви празни съдове, в които Бог се изявява :"празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви."

И на гръцки и на латински "аз" е в превод "его" (ego).

http://philosophy.evgenidinev.com/ego/

http://bg.wikipedia....%B3%D0%B8%D1%8F

Когато човек каже "аз", независимо от големината на този "аз", защото наистина той може да бъде много голям, неминуемо с това казване човек се дистанцира и се окачествява/отъждествява с нещо, различно от друго нещо. Това е разделение, а не Единение.

Има его, има и СуперЕго. Второто е много финно и често много по-лъжовно от първото.

Ако има "аз", не може да няма и "ти". Разделение. Едно и друго. Аз съм това, а не онова. При наличието на "аз" няма единение.

Има много видове аз, според духовното ниво. Всъщност са шест.

аз

аз

аз

аз

аз

аз

В зависимост от своята карма или съдържанието на складиращото си съзнание (санскр. алая виджняна, тиб. кюн ши) съществата преживяват следните шест сфери или състояния на самсара:
  1. Божествена сфера, състояща се съответно от сфера на желанията, сфера на формите и сфера на безформеното
  2. Сфера на полубоговете
  3. Сфера на хората
  4. Животинска сфера
  5. Сфера на гладните духове
  6. Адска сфера или параноични светове
изт:http://bg.wikipedia....%B0%D1%80%D0%B0

След шестата степен, където се намира "тясната врата", вече няма его/аз. Тогава става Сливането, или Единението (Един Е Ние). Когато човек се озове тук, той се разтваря и изчезва. Границите между него и всичко останало рухват, както и всяко отъждествяване с каквото и да е.

Ако всичко е едно и също, тогава не може да има "аз", защото няма на кого да го речеш. Няма с кого/кое да се разграничиш.

Както писах обаче, в това състояние не можеш да останеш и ще наложи да се върнеш стъпка назад, където ще разбереш защо древния суфи мъдрец е рекъл: "Предпочитам да съм отделно от Бога.":)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо, Като мислиш, че си грешен, няма да станеш по- безгрешен. :)

Да речем, че сега повече мислиш, ще дойде времето в което ще имаш толкова много физическа работа, че няма да можеш да мислиш, после нещата ще се изравнят. Ще трябва да откриеш баланса и така нататък това се нарича развитие- духовно, физическо всякакво. На 20 години може да се иска много, но се може малко. С всяка следваща година нещата се променят. да мислиш върху неща които не чувстваш близки или разбираеми, които не можеш да приложиш е равносилно на това аз сега да започна да планирам погребението си, което нито знам кога ще е нито къде. Абсолютно безсмислено занимание. Така че улавяш момента и му се наслаждаваш, всичко останало ще си върви от самосебе си.

Духовното развитие не се състои в мисловно насилване на нещата.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Диди:С всяка следваща година нещата се променят. да мислиш върху неща които не чувстваш близки или разбираеми, които не можеш да приложиш е равносилно на това аз сега да започна да планирам погребението си, което нито знам кога ще е нито къде.
Пази сееее, астероид връхлита към дома вииии. :lol:

Ники_:След шестата степен, където се намира "тясната врата", вече няма его/аз. Тогава става Сливането, или Единението (Един Е Ние). Когато човек се озове тук, той се разтваря и изчезва. Границите между него и всичко останало рухват, както и всяко отъждествяване с каквото и да е.

Ако всичко е едно и също, тогава не може да има "аз", защото няма на кого да го речеш. Няма с кого/кое да се разграничиш.

Значи човекът един вид умира ? <_< Ако се върнеш една крачка назад, това означава ли че ще оцениш истински сливането и ще съжалиш, че си се върнал ?

Понякога се чудя колко време да отделям за някакви духовни опити, колко за четене на духовни книги, колко за блога ми, колко за въпроси и разсъждения във форуми. :31: Идеалният вариант е много духовна практика или пък някакви други практически неща от живота, след това по - малко време за книги ( ама ако четеш само духовни книги, ще ти е по - малка общата култура, ще станеш едностранчив; ако четеш пък и други книги, току виж си пропуснал някоя духовна истина - пък и знаеш ли дали има смисъл да четеш друго освен духовни книги за духовното ти израстване; не визирам учебната литература и речниците за езици - те са друго нещо), за другото почти да не се отделя време ( имам предвид поповядване в блога и философстване във форумите).

Христо, Като мислиш, че си грешен, няма да станеш по- безгрешен. :)
Знам и се опитвам ако ми се струва, че съм извършил грях, да се отнасям спокойно и с любов ( говоря най- вече за мисли или думи).

Христо, Като мислиш, че си грешен, няма да станеш по- безгрешен. :)
Един хороскоп ми обещава напрегната и динамична работа. :)Даже много пъти съм искал да позаглъхне бущуващият ми от мисли ум. Е, обаче не е задължително това уравновесяване да стане в този живот. :lol: Може в минал живот или животи, много да съм действал физически ? :lol: Понякога ме е страх, че разни фактори като работа и учене може да ми отвлекат вниманието от духовните неща и така ми навредяяяят. <_<:31:

На 20 години може да се иска много, но се може малко.
Много пъти все се каня да давам повече и повече от себе си, да израствам по един или друг начин, и все ми се струва, че не давам всичко което мога, все разни неща ме разсейват и отклоняват, но пък ми се струва, че ставам по - уравновесен, по - широкоскроен, имам чувството, че съм по - духовен от преди, но не съм сигурен. :) Има го бързането/максимализма, да. Все едно живея само веднъж. :lol: Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Абе притеснявам се да не се прецакам. Интересно ми е какво мислят и чувстват тези много напреднали същества, кога ще стане като тях, колко бързо си струва да вървя към тяхното ниво, дали усилията ми ще дадат резултат. Някак си е трудно да се стремиш по - силно към неща, които не можеш да усетиш и разбереш, можеш май да се стремиш толкова силно и бързо, колкото ти казва вътрешното ти усещане за нещата. Можеш и по - бързо, но трябва сигурно да си много вярващ : но пък сигурно и вярата е свързана с това усещане за нещата, за духовното. Ако не даваш за духовното си развитие, толкова на колкото си способен във всеки един момент и заради това стигнеш по - бавно до тези духовни блаженства : прецакал си с в някаква степен. Ако пък въобще не полагаш усилия за духовното си развитие : току виж още повече си се прецакал, защото още по - бавно си стигнал. Ако даваш 100-110% от потенциала си, ако се стремиш във всяка ситуация да си добър, любящ, справедлив, неотмъстителен, неклюкарстващ, следващ сляпо примера на Христа : тогава може да си задаваш въпроса дали си струва толкова голям духовен стремеж, дали си струва да си толкова праведен, дали си струват страданията,несгодите, присмехите,дали не е напразно всичко това, дали пък въпреки опитите да следваш стриктно някакъв духовен идеал ще постигнеш адекватни на усилията ти резултати, дали пък няма да се срутиш. Дали трябва да си толкова праведен, колкото имаш силите да бъдеш или пък може понякога да кривваш. За да можеш с чисто сърце и пълна убеденост да следваш някакъв пример, струва ми се че трябва да си или фанатично вярващ, или да си опознал почувствал и видял някакви състояния. Демек : да си знаеш отплатата, наградата. :3d_146:Предполагам че за да следваш стриктно Христос, не бива никога да искаш подсказване на изпитите, никога да не преписваш, никога да не лъжеш. :lol: Абе хора, имало ли е случай, в който да сте знаели, че нещо не е най - праведният и духовен вариант за нещата, но въпреки това да сте постъпвали по - грешно и по - човешки, сякаш не сте имали сили, желание и воля да постъпите по по - добрия начин, сякаш сте искали да постъпите еди как си - пък дори да знаете, че може последствията да са по - лоши, отколкото ако сте постъпили по - духовно.Понякога сякаш не мога да си представя, че има и по - висши същества от нас хората, камо ли пък какво чувстват и как живеят те, та да съм по - стимулиран и аз да се стремя към техния живот.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За индивидуалността, има ли значение, колко бързо ще го извърви този път посочен от Ники? :)

В края на крайщата, има ли разлика между това което наричат "Бог" и между нашето истинско "АЗ" ? Чел съм за фините ни обвивки, за божия дух който направлява еволюцията на душата и т.н. Явно във всеки един от нас има нещо, което е напълно еднакво за всички и други неща, които са различни. :huh: Истинското ни аз, истинската ни личност едно и също нещо ли е с това, което наричате "Бог" ? :) Има ли някакви разлики между отделните истински азове или всички истински азове са абсолютно еднакви празни съдове, в които Бог се изявява :"празен съд, в който Бог е избрал да се излее и изяви."

За Пътя не времето е от значение, а ти си от значение. Защото Пътят не е пристигане, а Пътуване, безкраен процес, така, както безкраен и непознаваем е Бог. Пътят има начало и то е когато излезеш извън ограниченията на собствения си ум и престанеш да се идентифицираш с него. Пътят има начало, но Пътят няма край, защото пътуването е към Бог, а той е Необятен. И когато Бог е, няма никакво "Аз", нито истинско, нито неистинско, няма личност, нито характер. Няма №1, нито №2. Само Бог Е, и там където Бог е, няма вече въпроси, защото няма и отговори. И въпросите, и отговорите са изчезнали. Защото Бог е Истина, Любов, Блаженство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе хора, имало ли е случай, в който да сте знаели, че нещо не е най - праведният и духовен вариант за нещата, но въпреки това да сте постъпвали по - грешно и по - човешки, сякаш не сте имали сили, желание и воля да постъпите по по - добрия начин, сякаш сте искали да постъпите еди как си - пък дори да знаете, че може последствията да са по - лоши, отколкото ако сте постъпили по - духовно.

Много пъти, Христо ,постъпвам не по най-правилния начин .Важно е, след като осъзная грешката си -да извадя поука,.да се опитам да променя ,ако все още е възможно нещо.Волята е качество върху,което може да се работи.Нужно е търпение,постоянство и дисциплина..Ако и тези неща не са развити,почва се от тях,малко по малко ,но неотклонно.Защото ,какъв е смисълът да осъзнаваме грешките и погрешките си,,а нищо да не правим да ги изправим........

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

От духовното си развитие, искам тези неща : напълно да осъзнавам илюзорността на матрицата, да я осъзнавам като една игра, но когато губя да се трогва толкова, колкото ако падна на "Не се сърди човече", да не прилепвам и към радостите. Просто да се радвам на нещата, да ги създавам и печеля, без да се привързвам, да използвам живота като средство за изява на различни аспекти от същността ми без прекалени емоции ( най - вече вътрешни). Искам да мога да изпитвам тази божествена любов и тази непоколебима вяра, за която съм чел, да усещам това блаженство, тази неизразима радост за която пише по книгите.Да имам пълен контрол над емоциите си. Това Е.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абе притеснявам се да не се прецакам.

Аха. И според мен, това е в основата на всичко останало. Притесненията пораждат изисквания към себе си, несигурност и т.н., и т.н. Нито духовното развитие, нито духовното падение могат да бъдат повлияни от случайности. Ако се прецакаш случайно, т.е. без да си го желал, това няма да се отрази съществено на духовното ти развитие. Най-много да доведе до някой неприятни последствия на физически план, които обаче също можеш да използваш за развитието си. За последното, от известна гледна точка, тежките условия на живот даже са за предпочитане.

Интересно ми е какво мислят и чувстват тези много напреднали същества,

По-добре не прави догадки и предположения в тази посока. За да получиш отговор, твоята мисъл трябва да стане силна и свободна както тяхната мисъл.

кога ще стане като тях,

Хубавите неща стават бавно.

колко бързо си струва да вървя към тяхното ниво,

Колкото ти позволяват силите. Можеш да започнеш с работа върху търпението и равновесието. Така ще можеш да насочваш правилно и навреме усилията си.

дали усилията ми ще дадат резултат.

Фокусирай се върху резултата и пътя за постигането му. Със страх и съмнение е трудно да се върви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

тежките условия на живот даже са за предпочитане.
Обаче ако са ти много тежки условията, ефектът може да е обратен. :) Това е като при фитнеса : ако се претовариш, може да си навредиш, но ако спортуваш умерено и според силите си, ще постигаш резултати.

По-добре не прави догадки и предположения в тази посока. За да получиш отговор, твоята мисъл трябва да стане силна и свободна както тяхната мисъл.
Ако не зная какво чувстват, ако поне за малко не съм го чувствал, няма ли това да ми влияе зле на мотивацията за духовно развитие. :) Имам чувството, че може да съм превърнал или пък в бъдеще да превърне духовното развитие в самоцел, а това не е хубаво. :31: Искам повече вътрешна ( а в последствие и външна) свобода, духовното развитие е свобода, следователно щом свободата е цел и развитието става цел.

Хубавите неща стават бавно.
Както съм казвал, надявам се че наистина има момент, в който човек излиза от сферата на душевните противоречия. Трябва да пусна отделна тема за това защо човек като влезе в космическото съзнание взима със себе си неща от обикновеното съзнание, обаче тези черти на характера му са облагородени по някакъв начин.

Фокусирай се върху резултата и пътя за постигането му. Със страх и съмнение е трудно да се върви.
По - добре да гледам ден за ден, месец за месец и т.н., да не мисля за крайната цел, просто да се стремя да постъпвам и мисля по възможно най - правилния начин. Нещо като спорт, в който искаш да задобряваш.

Ето неща, които ми действат стимулиращо по Пътя. Направо мисълта за тях ми харесва :

Публикувано: 01 януари 2011 - 15:24

Наслаждението е в това да имаш все по - голям контрол над себе си, все по - трудно да се поддаваш на негативни пориви, да си все по - положителен в отношенията си към себе си и към другите, все по - спокоен, овладян и силен, чувстващ се все по - свободен и радостен. Наслаждение е да побеждаваш себе си, слабостите си, да израстваш, да се надмогваш, да се променяш. Бях се заканил в края на миналата година, че ще стана нов човек. Промених нещо важно, но не станах напълно нов човек. За тази година съм още по - решен за промяна. :hypocrite: Надявам се в нейния край да мога да кажа, че е била надграждаща.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×