Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Канел

Духовното развитие

Духовното развитие  

20 гласа

  1. 1. Какво е значението на духовното развитие за вас?

    • То е цел и смисъл на живота ми
    • Държа на него, но не ми е приоритет
      0
    • Не му обръщам особено внимание
    • Не ме интересува
      0
    • Какво е това "духовно развитие"?
      0
    • Друго
    • Не мога да преценя
  2. 2. Какво за вас е "духовно развитие"?

    • Високопарна фраза
    • Пътят, начертан за всяка душа от Бог
    • Идеал, към който се стремя
    • Еволюция на душата
    • Имам си собствено определение (моля, опишете го)
    • Друго
    • Не мога да преценя
      0
  3. 3. Какво очаквате като резултат от своето духовно развитие ПРЕЗ ТОЗИ ЖИВОТ?

    • Освобождение (какво? - моля, споделете)
    • Просветление (какво? - моля, споделете)
    • Да служа на Бога
    • Да служа на хората
    • Да служа на себе си
    • Да служа на трета страна
    • Нищо
    • Друго
    • Не мога да преценя
  4. 4. Какво очаквате като резултат от своето духовно развитие ПО ПРИНЦИП?

    • Освобождение (какво? - моля, споделете)
    • Просветление (какво? - моля, споделете)
    • Да служа на Бога
    • Да служа на хората
    • Да служа на себе си
    • Да служа на трета страна
    • Нищо
    • Друго
    • Не мога да преценя
      0
    • Имам си собствено определение (моля, опишете го)
  5. 5. Смятате ли се за духовен човек?

    • Да
    • По-скоро да
    • По-скоро не
    • Не
    • Не мога да преценя


Recommended Posts

... Признание съм получил вече.:rolleyes:

И ето тук е последната, но здрава хватка на егото:dancing yes:

Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше.:thumbsup: Просто ти написах истината.

Благодаря за откровеността:feel happy:

Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Признание съм получил вече.:rolleyes:

И ето тук е последната, но здрава хватка на егото:dancing yes:

Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше.:thumbsup: Просто ти написах истината.

Благодаря за откровеността:feel happy:

Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна.

Така е. Когато човек се самоосъзнае, като Пуруша (Наблюдателя), тогава той може и вижда всички гуни на Пракрити, при това без да се вкопчва (будиски термин) в тях, сиреч без да се самоотъждествява с въпросните. Състраданието е следствие от интимността на Пуруша и Пракрити, които са същността/корена на всяко същество и на всичко съществуващо. Въпросното просветление за и на това Единосъщие се нарича "Гледката" в Будизма, или "Възгледът", който е правилен. Тогава, от тази позиция не може да няма състрадателност и разбиране.

В Библията това (състраданието) се нарича "Плодът на Духа" (Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание - Гал. 5:22-23), а според будистите - състраданието е едно от основните качества на "Буда природата".:rolleyes:

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

В крайна сметка, ние ли сме Бог ? Ние съществуваме ли ? В смисъл, явно съществуваме ние като отделни същества и в същото време има същество Бог ?!? И целта на сливането, каква е ? Да спрем да съществуваме и да остане само татко ни Бог ли ? :31: Какъв трябва да е баланса между самочувствие и смирение. :sleeping:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В крайна сметка, ние ли сме Бог ? Ние съществуваме ли ? В смисъл, явно съществуваме ние като отделни същества и в същото време има същество Бог ?!? И целта на сливането, каква е ? Да спрем да съществуваме и да остане само татко ни Бог ли ? :31: Какъв трябва да е баланса между самочувствие и смирение. :sleeping:

Въпросът с "аз"-а, с индивидуалността, е въпрос единствено на умствена концепция.

Погледнато от друг "ъгъл", нещата изглеждат по следния начин:

Всичко е изградено от атоми, молекули и пр. елементи, които съставляват веществата, материята. Има различия в тези вечества, но различията са само на най-повърхностно ниво, ако може така да се каже. Инак същността, веществата, независимо от вида си, са съставени от едно и също нещо - от атоми. Атомите са изградени от електрони, протони и неотрони, сиреч от електричество (Мисъл), магнетизъм (Любов/чувство) и ... всеки да довърши сам.:rolleyes:

Тези неща са строителите на всичко. Погледнато от този гледна точка, къде е границата? Къде започва това и къде завършва онова?

А мислите, съзнанието, променят ли се. Те от къде произлизат и какво представляват. Мозъкът е само един инструмент, чрез който става приемане и предаване на мислите. Мислите, съзнанието са ничие притежание. Формата е само техен вместител/дреха.

Ако мислите са твои, значи ще можеш да ги управляваш, контролираш, но не са и тази умствена концепция, наречена "аз" няма власт над мислите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Сливане означава ли едно единствено съзнание ? Ти като се слееш с Бог или каквото е там, ще имаш ли съзнание/спомени за преживените живота, за изминалия път ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Сигурно ние сме части от Единствения Бог, които части от него не съзнават, че са Бог и се намират в илюзия мислейки си, че са нещо останало от останалия Бог ? :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сливане означава ли едно единствено съзнание ? Ти като се слееш с Бог или каквото е там, ще имаш ли съзнание/спомени за преживените живота, за изминалия път ?

Ицо, много приличаш на "Пенчо-пинатката".:3d_146:Не се обиждай, не е лошо това да пита човек, но нали ти писах, че е по-сладко да се познаят нещата чрез личната опитност, а не само да се знае на думи. Думите няма да донесат абсолютната яснота за никого. Има знание, но има и познание, което идва по вертикален път.

Какво се усеща ли - писах вече - първо се вижда това, което Будистите наричат "Гледката", а после, непосредствено след това се живее в Любов.

Има хем яснота за и по всички въпроси, хем Покой от мисли (на мен ми се е случвало само няколко часа да няма мисли в ума ми, въпреки че лесно и бързо навлизам това състояние на яснота и чистота, то е трудно да се поддържа успоредно с нормалното ежедневие - все има какво да ти "дръпне" вниманието).

Най-дълбокото сливане се намира в Покоят, в Мира, които същевременно са Светлина нетварна. Буда е нарекал това нещо "Нервана", щото успоредно с него има и кеф. Не е лесно да се обрисува с думи. То не е нещо, с което човек да направи сравнение, затуй за него се казва - дет око не е видяло.:rolleyes:

Имам спомени от предишни инкарнации.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сигурно ние сме части от Единствения Бог, които части от него не съзнават, че са Бог и се намират в илюзия мислейки си, че са нещо останало от останалия Бог ? :3d_146:

Така излиза.:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ицо, много приличаш на "Пенчо-пинатката"
От малък съм такъв, не веднъж е имало недоволни от многото ми питане. "Защо?" е била първата ми дума. :3d_146: Аз като разбера нещата на думи, може да ми е по - лесно да стигна до тях, да имам по - голям вътрешен стимул да стигна до тези неща.

(на мен ми се е случвало само няколко часа да няма мисли в ума ми,
Блазе ти. :3d_146: Имам предвид, блазе ти че си нямал мисли с часове. Нямам предвид, че Искам да имам мисли в главата си поне само за няколко часа и че в главата си имам мисли за по - малко време.Тъкмо обратното : имам много мисли и ти блазе, че си успявал да бъдеш без мисли за цели часове. :)

Аз съм измислил думата "защо?", обаче ми е по - приятно, когато аз я задавам, а не когато я задават на мен. :feel happy:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ицо, много приличаш на "Пенчо-пинатката"
От малък съм такъв, не веднъж е имало недоволни от многото ми питане. "Защо?" е била първата ми дума. :3d_146: Аз като разбера нещата на думи, може да ми е по - лесно да стигна до тях, да имам по - голям вътрешен стимул да стигна до тези неща.

(на мен ми се е случвало само няколко часа да няма мисли в ума ми,
Блазе ти. :3d_146:

Аз съм измислил думата "защо?", обаче ми е по - приятно, когато аз я задавам, а не когато я задават на мен. :feel happy:

Думата "защо" е чудесна, но както споменава моя приятел Ошо - думата "как" е още по-добра, особено ако се приложи на практика евентуалния и отговор.:3d_146:

Разбира се, думата "защо" може да те приближи, но няма да те доведе. Може и да те обърка, зарад отговорите, които ще са различни, защото посоката на въпроса е по хоризонтала.:rolleyes:

Най-доброто питане е потането в посока нагоре, към Бога и слушането/чакането на отговор. Инак кефа не е на това ниво, а и отговорите също може да не са удовлетворяващи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Думата "защо" е чудесна, но както споменава моя приятел Ошо - думата "как" е още по-добра, особено ако се приложи на практика евентуалния и отговор.:3d_146:
Мдааа, съгласен. :) Но "защотата" ми се струват повече от "кактата". :) Чел съм как и може би затова не питам, а пък тези неща, за които питам "защо" ми се струват по - сложни и по - многобройни отколкото "как" - начините.

Най-доброто питане е потането в посока нагоре, към Бога и слушането/чакането на отговор.
Бог може да ми отговори чрез някой Ники да речем. :lol:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да не може да управляваш и контролираш мислите?;) Те не са твои, но може да ги управляваш. Всъщност, само това можем да правим с мисленето.:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да не може да управляваш и контролираш мислите?;) Те не са твои, но може да ги управляваш. Всъщност, само това можем да правим с мисленето.:angel:

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара".

Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак.

Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!?:rolleyes: Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата.

Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време.

От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване.

Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека?

Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да не може да управляваш и контролираш мислите?;) Те не са твои, но може да ги управляваш. Всъщност, само това можем да правим с мисленето.:angel:

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара".

Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак.

Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!?:rolleyes: Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата.

Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време.

От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване.

Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека?

Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство.

Ники, май говорим за различни неща.:hypocrite:

За подсъзнанието - да, а също и обратното - ако можеш да контролираш съня, ще имаш контрол и на съзнателно ниво.

Примера, който даваш, не е точно за това, аз имах пред вид друго. Например, тръгвам за работа и не ми се ходи. Само като си помисля къде отивам, и ми става едно тежко и гадно. И си казвам: деня ще мине бързо и леко. Няма да усетя как ще мине, ще ми е приятно, интересно...и така става.

Казваш, мислите идват, прескачат се...да, но ти МОЖЕШ да си избираш кога, какво и как да мислиш. Може да си отместиш съзнанието от тия мисли дето ти идват, и да започнеш да мислиш нещо друго. Може да си наблюдаваш мислите и като не ти хареса, да го промениш. Ето, ще ти дам един пример от вчера: бяха ми написали едно нещо, което не ми хареса. И като взех да мисля кофти за случката, появиха се веднага и кофтито емоции, и...се сетих за поне 5 неща, които мога да направя, за да променя това.

1. Четирите вълшебни тайландски думички, които отправяш към ситуацията: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те.

2. Едно от 4-те толтекски споразумения да не приемаш нищо лично.

Е, направих ги тези неща, и ситуацията /лошото, което мислех и усещах/ се изпари, изчезна на момента, и повече не се появи.

Примери от живота има много. Много-много. Нарича се работа с мисъл:angel: .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да не може да управляваш и контролираш мислите?;) Те не са твои, но може да ги управляваш. Всъщност, само това можем да правим с мисленето.:angel:

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара".

Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак.

Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!?:rolleyes: Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата.

Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време.

От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване.

Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека?

Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство.

Ники, май говорим за различни неща.:hypocrite:

За подсъзнанието - да, а също и обратното - ако можеш да контролираш съня, ще имаш контрол и на съзнателно ниво.

Примера, който даваш, не е точно за това, аз имах пред вид друго. Например, тръгвам за работа и не ми се ходи. Само като си помисля къде отивам, и ми става едно тежко и гадно. И си казвам: деня ще мине бързо и леко. Няма да усетя как ще мине, ще ми е приятно, интересно...и така става.

Казваш, мислите идват, прескачат се...да, но ти МОЖЕШ да си избираш кога, какво и как да мислиш. Може да си отместиш съзнанието от тия мисли дето ти идват, и да започнеш да мислиш нещо друго. Може да си наблюдаваш мислите и като не ти хареса, да го промениш. Ето, ще ти дам един пример от вчера: бяха ми написали едно нещо, което не ми хареса. И като взех да мисля кофти за случката, появиха се веднага и кофтито емоции, и...се сетих за поне 5 неща, които мога да направя, за да променя това.

1. Четирите вълшебни тайландски думички, които отправяш към ситуацията: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те.

2. Едно от 4-те толтекски споразумения да не приемаш нищо лично.

Е, направих ги тези неща, и ситуацията /лошото, което мислех и усещах/ се изпари, изчезна на момента, и повече не се появи.

Примери от живота има много. Много-много. Нарича се работа с мисъл:angel: .

Този "контрол", за който споменаваш не е контрол.

Искането и неискането, виждането на това, или онова по определен начин, също не зависи от рационалния ум. Ако у теб се внесе желание да ходиш на работа, ще можеш да отидеш и ще искаш да отидеш, но дори това искане е внос. Щото пак е свързано с мисъл и с определени обстоятелства, върху които нямаш контрол.

Ако в теб се внесе настроение (а то е свързано с чакритеи жрлезите) за това да не ходиш на работа, то някак да отидеиш, но пак, ако обстоятелствата ти позволят, щото ако те грози уволнение, ще отидеш и още как, въпреки настроението.

Няма свобеден избор и воля. Това е илюзия.:rolleyes: Не и за рационалния ум, не и за его-то.

По-надолу това, което пишеш, пак не е във власта на повечето хора. Те не могат да наблюдават мислите си и се носят впримчени в тях - например в онези свързани със страхове, с емоции, със страсти...

Ще можеш да имаш такъв относителен контрол, ако Бог ти даде сили и ако допусне да можеш, защото на мен ми се е случвало, макар да се имам за контролиращ:3d_146:, да не мога да контролирам и да се подавам на вихрушката на някоя мисъл.:rolleyes: Просто не е за разправяне какво ми се е случвало...

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да не може да управляваш и контролираш мислите?;) Те не са твои, но може да ги управляваш. Всъщност, само това можем да правим с мисленето.:angel:

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара".

Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак.

Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!?:rolleyes: Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата.

Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време.

От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване.

Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека?

Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство.

Ники, май говорим за различни неща.:hypocrite:

За подсъзнанието - да, а също и обратното - ако можеш да контролираш съня, ще имаш контрол и на съзнателно ниво.

Примера, който даваш, не е точно за това, аз имах пред вид друго. Например, тръгвам за работа и не ми се ходи. Само като си помисля къде отивам, и ми става едно тежко и гадно. И си казвам: деня ще мине бързо и леко. Няма да усетя как ще мине, ще ми е приятно, интересно...и така става.

Казваш, мислите идват, прескачат се...да, но ти МОЖЕШ да си избираш кога, какво и как да мислиш. Може да си отместиш съзнанието от тия мисли дето ти идват, и да започнеш да мислиш нещо друго. Може да си наблюдаваш мислите и като не ти хареса, да го промениш. Ето, ще ти дам един пример от вчера: бяха ми написали едно нещо, което не ми хареса. И като взех да мисля кофти за случката, появиха се веднага и кофтито емоции, и...се сетих за поне 5 неща, които мога да направя, за да променя това.

1. Четирите вълшебни тайландски думички, които отправяш към ситуацията: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те.

2. Едно от 4-те толтекски споразумения да не приемаш нищо лично.

Е, направих ги тези неща, и ситуацията /лошото, което мислех и усещах/ се изпари, изчезна на момента, и повече не се появи.

Примери от живота има много. Много-много. Нарича се работа с мисъл:angel: .

Този "контрол", за който споменаваш не е контрол.

Искането и неискането, виждането на това, или онова по определен начин, също не зависи от рационалния ум. Ако у теб се внесе желание да ходиш на работа, ще можеш да отидеш и ще искаш да отидеш, но дори това искане е внос. Щото пак е свързано с мисъл и с определени обстоятелства, върху които нямаш контрол.

Ако в теб се внесе настроение (а то е свързано с чакритеи жрлезите) за това да не ходиш на работа, то някак да отидеиш, но пак, ако обстоятелствата ти позволят, щото ако те грози уволнение, ще отидеш и още как, въпреки настроението.

Няма свобеден избор и воля. Това е илюзия.:rolleyes: Не и за рационалния ум, не и за его-то.

По-надолу това, което пишеш, пак не е във власта на повечето хора. Те не могат да наблюдават мислите си и се носят впримчени в тях - например в онези свързани със страхове, с емоции, със страсти...

Ще можеш да имаш такъв относителен контрол, ако Бог ти даде сили и ако допусне да можеш, защото на мен ми се е случвало, макар да се имам за контролиращ:3d_146:, да не мога да контролирам и да се подавам на вихрушката на някоя мисъл.:rolleyes: Просто не е за разправяне какво ми се е случвало...

Контролирам го.:hypocrite: Даже и този момент ми се повтаря. Говоря за себе си от личен опит, а не за "повечето хора".

Спомняш ли си, че един път водихме точно същия разговор?

Връхлита те вихрушката ако не си взел решение, че ще наблюдаваш мислите си. А като си взел съзнателно решение, то ще залегне в мозъка и ще работи. Ще се появи, когато е нужно. Като те връхлети вихрушката, за която говориш, това решение, което си взел, да наблюдаваш мисленето си, ще изскочи. Ще се хванеш в крачка, че мислиш неща, които н е и с к а ш.

За примера във Франция - прилича ми на историята с Йогананда. Е, предполагам, че я знаеш...хмдаа...може това да е по-висша форма на възприемане...но аз засега карам със съзнателна насочена мисъл.

Та...Йогананда отишъл с един негов приятел в един град без пари, за да докаже на брат си, че бог ще му даде каквото му е нужно. И така станало - веднага ги поканили на обяд, дали им пари за влака...Но АЗ ако така отида, няма да стане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Контролирам го.:hypocrite: Даже и този момент ми се повтаря. Говоря за себе си от личен опит, а не за "повечето хора".

Спомняш ли си, че един път водихме точно същия разговор?

Връхлита те вихрушката ако не си взел решение, че ще наблюдаваш мислите си. А като си взел съзнателно решение, то ще залегне в мозъка и ще работи. Ще се появи, когато е нужно. Като те връхлети вихрушката, за която говориш, това решение, което си взел, да наблюдаваш мисленето си, ще изскочи. Ще се хванеш в крачка, че мислиш неща, които н е и с к а ш.

За примера във Франция - прилича ми на историята с Йогананда. Е, предполагам, че я знаеш...хмдаа...може това да е по-висша форма на възприемане...но аз засега карам със съзнателна насочена мисъл.

Та...Йогананда отишъл с един негов приятел в един град без пари, за да докаже на брат си, че бог ще му даде каквото му е нужно. И така станало - веднага ги поканили на обяд, дали им пари за влака...Но АЗ ако така отида, няма да стане.

Дори при съзнателно решение да наблюдаваш мислите, дори тогава контрола може да убегне и да се сведе до един жалък и наивен опит за промяна. Човек ще попатува и ще разбере сам.

На мен ми се е случвало даже да отлагам смъртта и да не я допускам да идва. Случвало ми се е да владея над стихиите вън - например буря, мъгла и пр. Но ми се е случвало и да ми убегне контрола.

Само в Бог е контрола и докато си едно с Него, то контрола е в Теб, заото ти си Той, но дакото си отделно от Него, контролът е по Божие допущение.

Всички тези контроли, описани в книги, като "Тайната" и "методът Силва" приличат на изкачване на един висок връх, където егото няма друг изход, освен да падне... в ръцете на Отца си.:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Контролирам го.:hypocrite: Даже и този момент ми се повтаря. Говоря за себе си от личен опит, а не за "повечето хора".

Спомняш ли си, че един път водихме точно същия разговор?

Връхлита те вихрушката ако не си взел решение, че ще наблюдаваш мислите си. А като си взел съзнателно решение, то ще залегне в мозъка и ще работи. Ще се появи, когато е нужно. Като те връхлети вихрушката, за която говориш, това решение, което си взел, да наблюдаваш мисленето си, ще изскочи. Ще се хванеш в крачка, че мислиш неща, които н е и с к а ш.

За примера във Франция - прилича ми на историята с Йогананда. Е, предполагам, че я знаеш...хмдаа...може това да е по-висша форма на възприемане...но аз засега карам със съзнателна насочена мисъл.

Та...Йогананда отишъл с един негов приятел в един град без пари, за да докаже на брат си, че бог ще му даде каквото му е нужно. И така станало - веднага ги поканили на обяд, дали им пари за влака...Но АЗ ако така отида, няма да стане.

Дори при съзнателно решение да наблюдаваш мислите, дори тогава контрола може да убегне и да се сведе до един жалък и наивен опит за промяна. Човек ще попатува и ще разбере сам.

На мен ми се е случвало даже да отлагам смъртта и да не я допускам да идва. Случвало ми се е да владея над стихиите вън - например буря, мъгла и пр. Но ми се е случвало и да ми убегне контрола.

Само в Бог е контрола и докато си едно с Него, то контрола е в Теб, заото ти си Той, но дакото си отделно от Него, контролът е по Божие допущение.

Всички тези контроли, описани в книги, като "Тайната" и "методът Силва" приличат на изкачване на един висок връх, където егото няма друг изход, освен да падне... в ръцете на Отца си.:rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да видим какво казва Петър Константинов Дънов по въпроса: човек трябва да стане господар на себе си и на своя живот.

Как ли ще стане това, ако той не може да контролира н и щ о...:(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Казвате че Бог сам решавал дали да ни се покаже при съзерцание, какво имате предвид под "Бог" в случая ? :) И като се каже пътя начертан от Бог за всяка душа, какво точно се визира : сигурно се имат предвид съществата от Шамбала.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Преди близо 4 години се е случвало да се ядосвам на Бог, да не разбирам неща, които сигурно сега разбирам, да задавам въпроси от рода на "Бог, сеирджия ли е?", да се чудя дали е възможно Бог да бъде убит/победен, дали тъмните сили ( извънземни, духове) могат да го победят. :lol: Това е откъс от стихотворението "Септември" на Гео Милев. Дали си е отежнил кармата с това произведение ? :lol: Спомням си че и това стихотворение беше свързано с размислите ми за Бог и дали може да бъде победен. Една семейна позната ми каза, че тези извънземни които се борят да победят Бог, все едно се борят срещу себе си. Понеже и казах, че в книгите на Лиана Антонова пише за черни извънземни, които воюват срещу Отца си и искат да го изместят от позициите му. :lol: :lol: :3d_139:

Едничка остава

- стои и пребъдва

през вековете -

Касандра-пророчица:

тя вещае възмездие

- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.

Безсменна прищявка, игра и забава

на боговете.

Вековечен разцвет на божествена стръв.

Всяка смърт е за тях развлечение,

всеки вопъл - шега.

Смърт, убийство и кръв!

Докога, докога?

Вседържителю Зевс

Юпитере

Ахурамазда

Индра

Тот

Ра

Йехова

Саваот:

- о т г о в а р я й!

Кръз дима на пожарите

се издига и бие ушите ти

вика на убитите,

рева

на мъченици безброй

върху клади горящи дърва:

- К о й

и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -

Отговаряй!

Ти мълчиш?

Не знаеш?

- Ний знаем!

Ето виж:

с един скок

ний скачаме право в небето:

ДОЛУ БОГ!

- хвърляме бомба в сърцето ти,

превземаме с щурм небето:

ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол

те запращаме мъртъв надолу

вдън вселенските бездни

беззвездни,

железни -

ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети -

ще се сбъдне!

- Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

- нагоре! нагоре!

З е м я т а щ е б ъ д е р а й -

ще бъде!

1924 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз съм си мислила за това стихотворение.:rolleyes: Не, не мисля, че Гео Милев си навлича карма с това точно. То не се отнася до Бога, отнася се до самия Гео Милев. Да, беше време когато и аз си задавах въпроса защо господ допуска всичко това. Вече не се питам...помисли...как може Бог да се намесва по такъв начин в делата и в живота на хората? Та що за господ би бил тогава?

В този ред на мисли се сещам за Учителя, как обяснява защо отбягва да се занимава с лекуване. Казва, ще го цитирам по памет: "...ако застана тук на площада и почна да лекувам, каква полза ще има? Ще започнат да се стичат хора, все повече и повече, и как ще им помогна? Няма да мога да си гледам работата..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не може ли Бог да направи така, че духовната еволюция да е неустоимо привлекателна, лесна и приятна, а пък духовната деградация да е адски отблъскваща, трудна за постигане и скучна. :3d_146: Бог, Бог, кой е Бог ? <_< Оказва се, че са някакви същества дето са се събрали на Шамбалата и се мешат в животите на хората. Като малък си мислех, че Бог е дядо с бяла брада, а Исус му е син. След това ( до скоро) си мислех, че Бог е безкраен но и персонален дух, че има дух личност, който само да е Бог, конкретен дух. Ся кво стана : размита работа, размита отговорност, някви духове ни направляват съдбите и ни се мешат, амааа. :1eye::angry::31::lol:<_< Да излезе един и да каже, аз съм Бог, кви са тия : тоя е Бог,оня е Бог, третия бог, бла бла бла. :lol: На всичкото отгоре не ме кефи особено идеята, че трябва да учим ...уроци и че ученето им е свързано със страдания, което си е един вид плесници на съдбата, егати :3d_005:<_<

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×