Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ася_И

Бързо духовно израстване?

Recommended Posts

И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.

Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.

Елементарно, Уотсън! Когато бързаш няма време да разглеждаш заобикалящата среда и пропускаш много подробности. А както знаем Бога/Дявола е в детайлите. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Който бърза, бавно стига". :thumbsup:

Сещам се и за една приказка, басня или притча, с която децата се запознават още в първи клас и която ми се върти напоследък по отношение на споделеното от Ася:

Костенурка и заек спорели кой е по-бърз. Те определили мястото и разстоянието и се разделили. Заекът, поради това, че по природа бил по-бърз, се отнесъл нехайно към бягането. Легнал край пътя и заспал. А костенурката, като съзнавала, че е бавна, непрекъснато тичала и по тоя начин, като задминала заспалия заек, достигнала до определеното място и победила.
Източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.

И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.

Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.

Ася,много е вярно това което пишеш.

Не знам защо,но напоследък стана особено модерно да си духовно извисен.Появиха се всякакви школи,учения,курсове и т.н. които обещават духовно израстване за една нощ - заспиваш като духовен невежа,а се събуждаш като духовен исполин.

Според мен процесът на духовно израстване върви цял живот.Универсална рецепта как да израстнем духовно няма,защото всеки от нас върви по своя житейски път,получава своите уроци.Ако върви по пътя си без да бърза,ако спира от време на време да осмисли действията си и да си извади поука от грешките,човек ще върви напред и ще израства стъпка по стъпка.

Образно казано,когато човек се изкачва по стръмен планински склон,трябва да върви бавно и внимателно,да спира за почивка и да продължава пътя си след като е събрал сила да го направи.Това е гаранция,че все някога ще стигне до върха.Всяко стремително изкачване крие риск да стъпиш накриво или да се спънеш,вследствие на което да се търкулнеш болезнено до мястото от което си тръгнал.

Сега се сещам за една мъдрост: " Животът е едно изкачване, но гледката от върха е страхотна."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.

И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.

Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.

Според мен няма нищо лошо в бързото живеене.

Има един прост факт - животът е непростимо кратък и кое е бавно и кое бързо на фона на тази права - раждането и смъртта, е относително не, ами съвсем относително.

В крайна сметка, всичко е личен избор. Тази тема прави паралел и с темата за търпението също така - умеем ли да сме търпеливи и доколко трябва да сме търпеливи? Не знам, но напоследък установявам, че времето лети със зла скорост - моето лично време, разбира се.

И кое е бързо и кое бавно ... Верно е, че бързата работа е срам за майстора, ама и от много мислене, умуване и уж изпипване на детайлите - накрая няма да има и физическо време за осъществяването, на която и да е идея или проект.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И кое е бързо и кое бавно ... Верно е, че бързата работа е срам за майстора, ама и от много мислене, умуване и уж изпипване на детайлите - накрая няма да има и физическо време за осъществяването, на която и да е идея или проект.

Ха-ха! Ако някой види японците как правят чаена церемония и не знае нищо за тях, ще каже: Е, тези сигурно са още в каменната ера!

Майсторството винаги е било в детайлите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ха-ха! Ако някой види японците как правят чаена церемония и не знае нищо за тях, ще каже: Е, тези сигурно са още в каменната ера!

Майсторството винаги е било в детайлите.

Все едно, времето е относително понятие, но не и животът - ако някой може да си позволи да живее вечно и да изпипва детайла, аз не мога.

А и още нещо, понятията за време на Изток и на Запад са коренно различни, така, че примерите от източната култура не са удачни за нас, фенотипът е друг, както и културните традиции. Ами арабите, изобщо ориенталската култура - такава леност, за съжаление останала и у нас като наследство, но както и да е ...

Ще изляза извън темата, но като знам колко войни са водели японците и каква смърт са избирали за себе си по една строга йерархия, то разбира се, че ще търсят духовна и нравствена компенсация, както в чаената церемония, така и в други техни световноизвестни ритуални практики. Т.е. да се вглеждат в детайла, в миниатюрата - нещо изключително характерно за Далечния Изток.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно че темата не е във философия, но все пак сигурни ли сте, че имаме обективна дефиниция на понятията "бързо" и "израстване"? Да не споменаваме "духовно"..... Според моя опит и трите са изцяло субективни и отгоре на всичко зависят от конвенциите на епохата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Все едно, времето е относително понятие, но не и животът - ако някой може да си позволи да живее вечно и да изпипва детайла, аз не мога.

Е, Мона, а ти сигурна ли си, че всяка вечер ще се прибереш вкъщи? Или че съпруга и децата ти ще се приберат вкъщи? Ама съвсем ли си сигурна?

Тогава за къде бързаш, какви ги кроиш? :whistling:

И все пак, ако се чувстваш добре в твоя ритъм, следвай го, независимо колко бърз или бавен може да изглежда.

Аз също се учудвам като гледам "Как се прави" по Дискавъри, колко бързо работят някои от тия хора, но изглежда за тях това не е проблем. :sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Вярно че темата не е във философия, но все пак сигурни ли сте, че имаме обективна дефиниция на понятията "бързо" и "израстване"? Да не споменаваме "духовно"..... Според моя опит и трите са изцяло субективни и отгоре на всичко зависят от конвенциите на епохата.

Тотално си права, няма спор тук. Бързо, бавно и траене са като цяло философски категории, изобщо понятието за време. Но, както винаги, субективирането е неизбежно: всеки си има своето време.

А и бързо духовно израстване е малко странно словосъчетание, защото всеки човек има различен праг и възможности за самоосъзнаване: при някои хора става по-бързо (като астрономическо време визирам), при други осъзнаването не настъпва никога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бях чувал за един художник, който цял живот рисувал едно листо.

Духовното израстване става най-бързо, когато човек не бърза. В равномерния ритъм е формулата. И в наслаждението. Най-вече в наслаждението (от Пътя).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сякаш свикнахме да живеем бързо. Непрекъснато ни заливат предложения за бързи пари, бързи кредити, бързо отслабване. И за бързо духовно израстване. Май покрай заливащите ни предложения за курсове с ускорено усвояване на някои знания и умения, предназначени не за всеки, се появяват и част от изперкалите „духовно” търсещи.

И в желанието си да не изоставаме забравяме, че бавно извървяният път ни дава много повече знания и опит, отколкото бързото пътуване.

Не мога да си спомня точната мисъл на Учителя - беше за малките камъчета по пътя, които могат да ни препънат, ако много бързаме и не гледаме къде вървим.

Духовното ти израстване ще бъде такова, каквото Ти искаш то да бъде. Ако си решил/а да играеш на котка и мишка със себе си, ти можеш да си играеш на "духовно израстване" целия си живот и след това живот след живот. И това просто ще бъде още един начин да се скриеш от себе си, от истинската си Божествена същност.

Защото Учителят казва: Ти си Христос, син на Живата истина!

Просто трябва да погледнеш в себе си, в най-вътрешната си същност, за да го видиш. Истината за теб никога не е навън, в рекламите, които ни заливат, в информацията, с която ни бомбардират

- истината е вътре в теб и единствено Пътуването навътре е Пътуването към истината.

Много ценни просветлени човешки същества са стъпвали по тази земя и тяхното послание винаги е било това - Обичай и Познай себеси, защото ти си чедо на Живата истина!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Е, Мона, а ти сигурна ли си, че всяка вечер ще се прибереш вкъщи? Или че съпруга и децата ти ще се приберат вкъщи? Ама съвсем ли си сигурна?

Ами не, не съм сигурна дали и днес ще се прибера вкъщи. Точно заради това няма какво да се чака.

Животът ни тече на бързи обороти, Канел и трябва и по този начин да се мисли - длъжни сме да живеем по-бързо, да не се бавим много-много, както с взимането на решения, така и с по-чести срещи със себе си :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

А защо трябва да се бърза ? Какво толкова ще стане ако от туткане не свършиш нещо ? Да не би Вселената да свърши. Кво ще ти стане. Вариантите за които се сещам са : да те навикват на оня свят, ти сам да съжаляваш на оня свят. Но на този свят ако си някакъв тип непукист ( има такива), може да си караш яваш яваш. Ако нещо е чак толкова важно, все ще го свършиш в някой живот. :lol: Предполагам че и да ти се карат, и ти да си се караш сам : минава, не е вечно. :lol:

----------------------------------------

П.п.: Като стана дума за бързане и бавене. Не искам да пускам отделна тема. Ще ви попима : защо може в едно и също семейство, децата да са пълни противоположности? Защо е нужно да има такива противоположности в едно и също семейство? Познавам едно момче, което е мързеливо и въобще не обича да учи : едва завърши средното образование. Не кандидатства след това. Чух наскоро, че майка му и баща са го пратили в някакъв колеж : не знам дали по негово желание или просто те са го натискали, обаче не е издържал и се е отказал, не му се е учило. Брат му е пълна противоположност : ученолюбив, отличник, сега учи висше в Германия. Даже и по ръст са ( или поне бяха преди) противоположни : по - големият ( първият) е висок, по - малкият ( вторият) е нисък.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами не, не съм сигурна дали и днес ще се прибера вкъщи. Точно заради това няма какво да се чака.

Животът ни тече на бързи обороти, Канел и трябва и по този начин да се мисли - длъжни сме да живеем по-бързо, да не се бавим много-много, както с взимането на решения, така и с по-чести срещи със себе си :)

Всъщност, изпипването на детайлите е традиционна западна ценност - като се почне от Древна Гърция (виж архитектурата) и се стигне до днешно време. Предполагам знаеш какво е "ентелехия"? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Всъщност, изпипването на детайлите е традиционна западна ценност - като се почне от Древна Гърция (виж архитектурата) и се стигне до днешно време. Предполагам знаеш какво е "ентелехия"? :)

Разбира се може да стане интересна дискусия за миниатюрата и за монументалността (пак в архитектурата), но май не е за тази тема :) Хайде да не променяме модела, който е задала Ася в темата си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След смъртта на Буда няколко века учението му е било променяно като накрая останала почти само медитацията.

Обаче, се оказало, че само с медитация нищо не може да се постигне и са необходими практически действия в реалния свят.

Едно такова упражнение е чаената церемония. Друго подобно е икебаната.

Има един окултен принцип, че човек следва пътя нормално, ако прави по-малко неща, които обаче се оказва, че имат много по-голям ефект. Казано по друг начин важно е отделянето на внимание на целия достъпен живот като не може да се каже коя част от него е тази, която ни води по духовния път. По-важни са точните действия в точното време, а такива моменти не зависят от волята на човека.

Отишли група ентусиасти при един Гуру и го запитали:

- Пресветли, какво трябва да правим, за да станем като теб.

Гуруто отговорил:

- Нищо!

Това е интересна особеност как чрез правенето на нищо се прави всичко. Трябва по-подобно обяснение обаче.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След смъртта на Буда няколко века учението му е било променяно като накрая останала почти само медитацията.

Обаче, се оказало, че само с медитация нищо не може да се постигне и са необходими практически действия в реалния свят.

Едно такова упражнение е чаената церемония. Друго подобно е икебаната.

Има един окултен принцип, че човек следва пътя нормално, ако прави по-малко неща, които обаче се оказва, че имат много по-голям ефект. Казано по друг начин важно е отделянето на внимание на целия достъпен живот като не може да се каже коя част от него е тази, която ни води по духовния път. По-важни са точните действия в точното време, а такива моменти не зависят от волята на човека.

Отишли група ентусиасти при един Гуру и го запитали:

- Пресветли, какво трябва да правим, за да станем като теб.

Гуруто отговорил:

- Нищо!

Това е интересна особеност как чрез правенето на нищо се прави всичко. Трябва по-подобно обяснение обаче.

Медитацията е точно това "правене на нищо", с което всичко се постига.

Медитацията е осъзнаване и когато си постигнал осъзнаването дори и пиенето на чай, както е в Зен традицията, се превръща в сакрален акт, в който всяко действие е свещено.

Нищо неправенето или медитацията е процес на вглеждане навътре в себе си, който изисква мълчание и наблюдение, оставане в абсолютен покой. В началото се започва с медитация всеки ден дотогава, докато овладееш осъзнаването и то стане твоята истинска същност. След това каквото и да направиш, то не ще бъде правене в обикновения смисъл, защото правещият вече го няма. Той се е разтопил, разтворил в Съществуванието и самото Съществувание прави чрез него.

При обикновените хора този, който винаги прави е умът и неговият продукт егото. Когато се трансцедентира ума и неговия продукт егото, вече не остава никой, който да е правещият. Просветлените същества знаят, че правенето не е от тях, а чрез тях!59.gif

Редактирано от Aliya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бързай бавно.

Бързата кучка слепи ги ражда.

Бърза работа - срам за майстора.

Стигат ли? :feel happy:

Не е сложно да се проумее, че тези сентенции не са празни приказки, а отразяват реални закономерности в живота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен стремеж към бързо духовно израстване е доста вреден.

Има една хубава приказка: " На 12 години човек може да е поет, но за да стане писател е необходимо да е поне на 3 пъти по толкова" Как ли би изглеждал роман написан от 12 годишен!? Че и с духовното израстване ........ и да бърза и да не бърза има си епизод, потенциал, съзнание.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако има между вас хора, които са участвали в семинари и курсове за бързо духовно разитие ше е интересно да споделят личните си впечатления и постижения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Как ли би изглеждал роман написан от 12 годишен!?
Има деца, които и на по - ранна възраст пишат книжки. Бях чел за едно българско момиче, което е по - малко и е авторка на книга. Мисля че Моджо Джоджо е на 9-10 години. Такъв е псевдонимът на невръстната писателка.

http://veselden.com/

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×