Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ася_И

Бързо духовно израстване?

Recommended Posts

Ако има между вас хора, които са участвали в семинари и курсове за бързо духовно разитие ше е интересно да споделят личните си впечатления и постижения.

Не съм привърженик на този вид занимания и ще се опитам да обясня защо, макар че съм сигурна, че ще има и обратни мнения.

Когато започнах да се интересувам от езотерика (общо казано) мина един дъъълъг период на трупане на знания. Колкото повече научавах, откривах, че по-малко знам. ;). И че знанието ти се дава не когато искаш, а когато си готов (израстнал, заслужил) за него. Учителя в много беседи говори за придобиването на опитност. Съгласна съм с това. Следва период на прилагане на това знание - все пак трябва да видим резултата от положените усилия. И едва след това може да продължим напред и нагоре. Ако имаме сили, желание, призвание. Но това не става с махването на магическата пръчица, както е в приказката за Пепеляшка. В полунощ тиквата пак си е тиква, нали?

Прочитането на 20 книги на дадена тематика не те правят спец. А в момента пазара е залят с предложения как да станем по-здрави, по-съвършени, по-извисени. И то само за 2-3 дена. При голям процент от натрупалите такива знания и умения не се получава израстване, а възгордяване, дори самозабравяне на моменти. И огромно самочувствие, което няма покритие. Проява на агресивност към околните, които не могат да видят и оценят "израстването". Мисля, че тогава настъпва и неразбирането от страна на околните и откъсването от реалността.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

icon12.gifВ подкрепа на всички, които са разбрали с ум и сърце, че бързането по духовната пътека е вредно, ще добавя - когато посадим цвете в почвата, започва ме ли да го дърпаме за стеблото, да никне по-бързо?

Ами, ако е семе? Трябва ли да го разравяме всеки ден, за да проверяваме колко е израстнало?

Колко повече това е съотносимо към човека. Не знам кой родител ще дърпа косата на детето, за да израсте по-бързо, защото детето иска утре плитки, за да е "по-красиво".icon12.gif

***********************************************************************************

"Няма по-добър начин за християните да станат проводници на Бога и да спомогнат за приближаването на Царството Небесно от молитвата."Джонатан Едуардс

"Моли се така, сякаш всичко зависи от Бог, но работи така, сякаш всичко зависи от теб" Едгар Кейси

"Това е илюзията - да мислим, че недостатъците и грешките ни са по-силни от доброто и любовта ни... Облаците не могат да покрият Слънцето. Те покриват само хоризонта на нашето его, което тъне в разкош сред вонливото си царско блато..." Йогананда

"Молитвата е повече от медитация. При медитация източникът на сила е в самия теб. Когато някой се моли, той отива до източник на сила по-велик от неговия собствен." Мадам Дьо Стаел

"Вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страдуищи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг.

И още хиляди други работи те изискват от вас.

И когато вие се съгласите с всичко това и започнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост. Душата ви ще се разшири, умът ви също. Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Те ви казват: вървете напред, и ние ще ви помагаме! Пък щом не изпълнявате техните изисквания, вие се разклащате, растройвате се и животът ви се обезмисля. "

Учителя Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Бързо духовно израстване е относително понятие.Пътя на духовното израстване всеки сам си чертае.Напредъка по пътя е строго индивидуален.Не винаги е най- прекия, но пък удовлетворението за индивида е най- хубавия божествен дар.Не винаги пътя е най гладкия, осветления, но пък най- хубаво е човек да премине през неиизвестността, за да открие себе си.За Шекспир да живее в неизвестност е било смисъл на съществуване.Той притежавал "негативна способност"-обичал да живее в несигурност, догадки , съмнения.За Фройд емпатията е начин да осъзнаем онова, което е същностно чуждо за егото.

Ето една хасидска приказка за руски равин, който успял да постигне"покорство пред незнанието",научил се да живее в пустота-несигурност, неизвестност.Години наред размишлявал върху загадките на Вселената и религиозните въпроси.Накрая стигнал до прозрението, че когата човек стигне до "радикса", корена на нещата, престава да ги осъзнава.Една сутрин равина отивал до синагогата , за да се помоли.Спрял го един казак и го нахокал:

-Къде си тръгнал?

-Не знам.-отвърнал равина.

-Вбесения казак, му изкрещял, че всеки ден, в единадесет часа отива да се помоли, а сега се прави че не знае.Дори правел на глупави другите!?Грабнал казака равина и го отвел в килия.

Равина казал:Разбираш ли ,човек просто не знае някои неща.

Да приемем, че духовното израстване е свързано с това да търсим.Подсъзнанието винаги е една стъпка пред съзнанието и затова е невъзможно да знаем дали постъпваме правилно/ знаенето е функция на съзнанието/Но ако волята ти е насочена неотменно към доброто, ако си готов да понесеш цялото страдание, когато доброто е неясно, подсъзнанието води една стъпка пред съзнанието в правилната посока.

Христос казва:"Който намери живота си ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене ще го намери"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Това е интересна особеност как чрез правенето на нищо се прави всичко. Трябва по-подобно обяснение обаче.

Както обещах:

ДА НАПРАВИМ ВСИЧКО ЧРЕЗ ПРАВЕНЕ НА НИЩО

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът е извън времето и пространството, а разгръщането на потенциала му от страна на всеки човек (духовното развитие) не може да има някакви граници. Сега, „бързо“ и „бавно“ са относителни понятие, но все пак мисля, че съществува една право-пропорционална зависимост, която се състои в това, че бързото движение неизменно изисква повече енергия. Духовното израстване винаги, без абсолютно никакви изключения, отговаря на правилно насочените усилията, които е положил човек в тази посока. Колкото по-големи са тези усилия, толкова по-бързо ще израсне човек духовно. Сега, както споменах, „бързо“ и „бавно“ са относителни понятия. От значение са и възможностите на човека. Ако например един самолет може да се движи със 1000 км/ч, но се движи с 500, това бързо ли е или бавно. Очевидно е, че според възможностите му е бавно. Ако един автомобил може да се движи с 260 км/ч и се движи с 250, това може да се определи като бързо, от гледна точка на възможностите му. Значи, когато говорим за духовно развитие, критерий е и това, до каква степен човек използва своя потенциал.

Значи можем да кажем, че важното е преди всичко човек да полага усилия и да използва максимално своите възможности, както и условията, които живота му предоставя. Да, краткия път към върха е най-стръмен и изисква най-много усилия, но пък нищо не пречи и да бягаш по него, ако някой е преценил, че разполага със съответните способности. Това, което е недопустимо, е да се смята, че изкачването може да се осъществи без полагането на точно съответстващи на изкачването индивидуални усилия. И тука Учителите, Бог, Христос и т.н. (според това, кой в какво вярва) могат да помогнат на човека да се научи да полага усилията си в правилната посока, но по никакъв начин не могат да заменят необходимостта от полагане индивидуални усилия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какви може да са причините за желание за бързо духовно израстване ?

1. Неосъзнаване на усилията, които ще са необходими за да бъде осъществено бързото духовно израстване. Все пак духовното израстване и без това изисква много усилия, а когато това трябва да стане бързо, тежестта върху стремящия се става колосална.

2. Осъзнаване на съпътстващите трудности и необходимите усилия, и готовност от страна на стремящия се да ги преодолее.

П.П. Ама знае ли човек. В един момент трудният път може да се окаже по-лесен...

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Емил от Льонеберя

Бързото духовно израстване е като да решиш, че може да изядеш храната за една седмица на един път, че да вървиш по-бързо с материала... и да си приготвиш цяла тенджера с кюфтета...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

защо точно к-с за малоценност може да е задвижващ за бързо духовно израстване?

задавам го към всички и към Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Възможно ли е да е желание за повече щастие, повече наслаждение, по - пълноценно съществуване, огромна и колосална любов във висши светове, любопитство за нещата към които ще стане чувствителен човек и които преди това не е долавял ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Защо понякога се набляга на това, че човек така или иначе ще достигне до даден етап, но може да достигне за еди колко си време, а може и за много повече ? Може би е нормално човек да го е грижа, да му пука дали ще се движи по - добре и ще избегне излишни страдания и неприятности, или пък ще се лута безсмислено и ще извърви същия път за 15 пъти повече време да речем ? Хората които правят някакви неща за духовното си развитие, определено са движени от едни или други стимули. Може да има и желание да си по - силен и да можеш да помогнеш на повече души да достигнат свободата, която си достигнал и ти. Канел в друга тема е писал, че всеки се движи с такава скорост, каквато трябва и че другото е илюзия - в смисъл илюзия е, че може по - бързо или по - бавно, отколкото ти е ...отредено ?? Е, ще излезе че на всеки му е писано колко бързо ? И не може да измени скоростта, за която е програмиран ?

П.п. : Вие какво разбирате под бързане, Учителят говорил ли е за бързане ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да е желание за повече щастие, повече наслаждение, по - пълноценно съществуване, огромна и колосална любов във висши светове, любопитство за нещата към които ще стане чувствителен човек и които преди това не е долавял ?

да, възможно е - като висша форма на егоизъм

Егоизъм е да искаш нещо, което не ти се полага. Да искаш нещо за себе си, което ще се окаже в ущърб на другите, т.е. един вид да вземеш от тях за да получиш ти. Когато искаш да постигнеш нещо, с явното намерение да го поставиш в служба на всички, това вече не е егоизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Лично мнение:

Не съм чел всички мнения, но мисля и не е нужно за изразяване на личното ми мнение.

Бързо духовно израстване няма според мене.

Има "бързо" (сравнително и относително) проявление на ВЕЧЕ придобит духовен сан в предишни въплъщения - минимумът е 3,5 човешки години. Това не е бързо израстване. Това е само влизане във владение на Сили, достигнати в предишни въплъщения. Представете си, че като Духове сте работили много за духовното си израставне. Плодът на духовното ви усърдие се трупа в Причинното тяло ( хамбара на земеделеца от притчите в Евангелията) .. и когато земния човек влезе във владение на тези Духовни Сили, илюзия е, че се придобиват бързо. Само проявлението на тези Духовни Сили може да стане сравнително бързо. Но може, не означава , че ЩЕ стане. Моля, не бъркайте възможността с реалността. Като добавим, че е възможно заедно с проявлението и да се трупа и още опит, чрез увеличаване на вече придобитото, минимумът от 3,5 г. е възможен да "отскочи" по усмотрение Освещаващият.

Защото:

Едно е да иска човек,

Друго е да може това което иска,

Трето е да започне исканото,

Четвърто е да завърши процеса на исканото.

Приятен ден на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възможно ли е да е желание за повече щастие, повече наслаждение, по - пълноценно съществуване, огромна и колосална любов във висши светове, любопитство за нещата към които ще стане чувствителен човек и които преди това не е долавял ?

да, възможно е - като висша форма на егоизъм

Егоизъм е да искаш нещо, което не ти се полага. Да искаш нещо за себе си, което ще се окаже в ущърб на другите, т.е. един вид да вземеш от тях за да получиш ти. Когато искаш да постигнеш нещо, с явното намерение да го поставиш в служба на всички, това вече не е егоизъм.

Вижте, според мен няма нужда да обагряме всичко с някакви етични правила и норми. Така само се объркваме и не виждаме законите, които са отвъд човешката ни етика и морал.

Какво значи - "не ти се полага"? Кой и как е преценил това? Какво значи "явно намерение"? А "неявно"?

Егоизмът е, когато човек иска нещо за себе си, той да има, на него да му е добре - това е важното; за егоизма е без значение дали това ще е непременно в ущърб на другите или не, както и дали ще го вземеш точно от другите или от природата примерно.

Развивайки астралното си тяло, човек неизбежно развива егоизма. Как ще надскочим степента на егоизма. Ами посоката е не да подтискаме, култивираме, унищожаваме и т.н. егоизма, а колкото и странно (но ако се замислите е логично) да звучи - да го разширяваме :)

Сега ще обясня какво имам предвид - това означава да разширим обекта на действие на егоизма постепенно до всички хора. Т.е както в началото сме искали нещо само за себе си, както сме защитавали само себе си и т.н., постепенно започваме да искаме същите неща и да защитаваме също толкова горещо и своите деца, своето семейство, своя народ, цялото човечество - всички хора; като включително пазим, ценим и браним всичко, което принадлежи и служи на човечеството - имам предвид другите царства, планетата въобще.

Точно тази насока отразява и препоръката - Обичай ближния си, както себе си.

А бързото духовно развитие е относително нещо. Може и да стане бързо, зависи дали човекът ще успее да се смири и действително да се почувства част от Цялото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

защо точно к-с за малоценност може да е задвижващ за бързо духовно израстване?

задавам го към всички и към Пламъче

Според мен бързо или бавно духовно израстване няма - има просто духовно израстване.

Мисля, че само човек със сериозен комплекс за малоценност може да повярва и да се втурне към т.н. бързо духовно израстване, защото вижда в това примамлив начин да преодолее комплекса си, който му пречи.

Но "Насила хубост не става"...

Комплекса за малоценност може да бъде преодолян в процеса на духовно израстване, но не и да бъде задвижващ фактор за него.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
Сега ще обясня какво имам предвид - това означава да разширим обекта на действие на егоизма постепенно до всички хора.
Веднъж в едно предаване по БНТ, интервюираха една клошарка и тя каза :"Разширете егоизма си до границите на света."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Бързането винаги формира някакъв недостиг след това.Според мен няма как бързо духовно да израстнеш, да правиш "шорткътове" с душата си не става.Просто не работи. Има си определени задачи, които нито един от нас не може да види предварително, просто са извън човешкото полезрение, независимо кой колко е напреднал.Те затова са уроци и стъпала, формирани са от самите нас, но няма как да ги съзнаем в адванс и да прескочим някое.Те просто си чакат реда и си идват в определения момент.

Мисля,че човек би могъл да ускори развитието си , но да се надскочи и да постигне някакъв тотално различен живот от това, което му е дадено априори, почти е невъзможно.

Всичко е въпрос на съзнание, то определя границите на развитието.

А интересното е това, че точно някои малки, незабележими крачки, които правим се оказват гигантски след време.

Ние ги определяме като малки в дадения момент, но всъщност точно те са определили качествено нов резултат на ниво съдба и битие.

Духовното развитие е извън земното време, в това съм сигурна. В смисъл времето" един човешки живот" може да се окаже много кратко за един и много дълго за друг.Важно е това, което се случва в душата и сърцето на един човек.

Вътрешната нагласа, която е от един иррационален порядък мисля,че до голяма степен предизвестява и пътя по който всеки един от нас се движи.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно така е и според мен.

Аз затова и споря със Станимир в тази и в другата тема, защото той се опитва да наложи идеята, че всичко е ясно -имаме си добри и лоши качества, поставяме си цели, подреждаме ги, също е достатъчно да сме последователни и упорити, за да ги постигнем, с което израстваме и се развиваме, всичко това съвсем закономерно и подредено от самия човек ... Никак не съм съгласна. Убедила съм се лично във валидността на поговорката - "Човек предполага, Господ разполага." или ако искате "Неведоми са пътищата Божии."

В живота ми се е случвало това, което действително е важно и полезно да се случи само тогава, когато съм отпускала юздите на контрола. Много е примамливо всичко да върви "по график", но, за щастие, все още не ни е по-силите. Казвам "за щастие", защото много хора все още не знаем какво да искаме и какво да планираме. Знаещите са единици, които са успели да развият поне и казуалното ниво у себе си.

Съзнавам, че някои извънредно силни натури успяват много дълго време да насилват себе си, че и други около себе си, живота си, да следват техния план и график. И съответно успяват да се отдалечат твърде много от пътя си, но така или иначе не са по-силни и животът/съдбата все в един момент се обръща срещу тях и започват да се стоварват случка след случка; не че и преди ги е нямало, напротив, светели са разни сигнални лампички, но умишлено се затварят очите, защото техния план не е в посока на тези лампички.

Всеки един срив в живота ни следва много добре да се огледа и прецени - какво, защо? Също и ситуациите на дълга стагнация, вървене на място. Сигнални лампички са и чувството за удовлетвореност и пълнота, както у нас, така и у нашето обкръжение (в обкръжението - семейство, приятели, роднини - само доколкото зависи от нас).

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам дали попитах, но в какво за вас се изразява бързането по духовния път ?

Бързането се изразява в даването на всичко от себе си в избраната насока. Другото бързане е неуместно. Духовността означава това отдаване да е не само заради себе си, но заради всички хора.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Събота и неделя бях на един курс. Да кажем, че е леко свързан с астрологията.

Два дена след това съм в емоционална буря. И се смея, и плача, и плача, и се смея.

Тази сутрин бях принуден да си взема отпуска, защото не можах да спра да се кикотя.

Как бих могъл да бързам в този момент?! А този курс се оказва, че съм го чакал около година. Бързо ли беше? Не. Но си заслужаваше.

Хайде да се кикотим заедно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прегледах темата, кой знае как останала незабелязана от мен миналата зима.

Объркват се преподаването на някакво познание или метод с усвояването му.

И книга на Учителя може да прочетете за една нощ. Значи ли, че сте изпълнили всичко, написано вътре?

От писаното силно ме впечатлиха разсъжденията на Христо!!! Прескачат рамките! Браво!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×