Диана Илиева Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Мдобре, какъв е проблема, ако нямаш нищо за криене? От най-близките си хора поне Интересно, всички харесват приказката за Кристалният Джакомо, всички му се възхищават, обаче, като стане въпрос до самите тях - ааааа, не! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Не става въпрос само за това дали имам нещо за криене или не. Когато аз се регистрирам някъде е коректно именно аз да използвам акаунта си, а не някой друг. Акаунта е открит на мое име за да го ползвам аз, а не някой друг. Не е коректно спрямо другите участници и тези, които ми откриват акаунта. Примерно, аз съм с модераторски права в този форум. Коректно ли ще е спрямо другите модератори и спрямо потребителите на сайта, ако си предоставя на някого паролата за достъп? Донка и Диляна Колева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Стан, не извъртай Тук не става въпрос за произволни хора. В темата ставаше въпрос за близки хора, на които уж имаме доверие. Човекът, на който си дал парола за достъп, съзнателно си я дал, значи ти си сигурен, че той няма да злоупотреби с нея. А и думичката "близки" аз тълкувам не като близък=роднина, а като духовно близък. Защото ние примерно не избираме родителите и роднините си, но приятелите си - да, съпруг/съпруга - да. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Напълно подкрепям Станимир. Аз може да нямам тайни, но личната ми поща е лична и хората, които решат да ми пишат ще го правят до мен. На мен няма да ми е особено приятно, ако пиша на някого и писмото ми се прочете от още двама трима. Има лични отношения, които е коректно да бъдат запазени като такива между участниците. Неприятно ми е, например когато пиша във фейсбук-чата с приятелката си и споделяме проблем и в един момент сина и ми пише, "мама отиде в другата стая ще ти пиша по- късно", некоректно е спрямо мен, аз водя личен разговор все пак. Така е и със скайпа, случвало ми се е при кореспонденция с момиче с личен проблем, което става от компа, но не затваря скайпа, малко след това, се оказва, че пиша с приятеля и за нейния личен проблем. Стана ми много неприятно. Така е и с пощата и както каза Станимир с профилите в различните сайтове. Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Диди, това са все примери, при които малко или много се е злоупотребило с профила/акаунта/паролата. Та самата би ли продължила чужд разговор от нечие друго име? А защо мислиш, че синът на приятелката непременно е прочел вашия личен разговор? А приятелят на момичето каза ли, че вече той стои на компа? И какво лошо да се включи и той в разговора по разрешаването на проблема й, освен ако той самия не е част от този проблем? Но ако е част от проблема й, то не би трябвало тя да му се доверява и респ. предоставя личното си пространство. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Дианче, аз тази приказка за Кристалния Джакомо никога не съм я харесвала направо го съжалявам , горкия Джакомо. Това е ужасно всички да ти четат мислите еми човек си има негови си мисли, които не е добре да се виждат показно тя приказката е за истината......всъщност.... добре , че ние човеците не сме прозрачни Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Да дам на друг човек достъп до лични пространства за мен означава да го натоваря с излишна отговорност. Точно с най-близките си не бих го направила. Колкото сме по-близки, толкова повече е необходимо да уважаваме личното си пространство и свобода. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Дианче, аз тази приказка за Кристалния Джакомо никога не съм я харесвала направо го съжалявам , горкия Джакомо. Това е ужасно всички да ти четат мислите еми човек си има негови си мисли, които не е добре да се виждат показно тя приказката е за истината......всъщност.... добре , че ние човеците не сме прозрачни A aз много харесвам приказката. И Джакомо. Знаеш ли, сега просто сме свикнали така, да крием по нещичко, от страх, от срам, от криворазбрана любезност ... и главно поради това, че не сме толкова идеални и особено в някои сресиращи моменти наистина имаме мисли за криене, мисли, с които не се гордеем особено и които като се поуспокоим или просто след известно време ще съжаляваме, че въобще сме помислили. Обаче ... нали натам вървим, всички да станем като кристалния Джакомо, всички да бъдем ясновиждащи, ясночуващи ... И знаеш ли, често съм си представяла - какво ли ще бъде, ако хората станат такива кристални? Колко по-добър щеше да е светът, колко по-леко щеше да ни е на всички (нищо нямаше да таим в себе си), колко по-лесно щеше да става всичко ... А приказката не е толкова за истината според мен, колкото за чистотата на човека. И как чистотата на човека помага на другите хора и на света - много е красиво това: как постепенно затворът станал също кристален. ISTORIK 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 Дамата с рентгеновите очи smehy, Розалина и ISTORIK 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Март 4, 2011 Доклад Share Добавено Март 4, 2011 (edited) Дамата с рентгеновите очи Донче,благодаря Редактирано Март 4, 2011 от Розалина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Cveta5 Добавено Март 5, 2011 Доклад Share Добавено Март 5, 2011 Така да мислиш, сякаш всяка твоя мисъл ще бъде гравирана с огън на небето, та всички да могат да я четат. А то е и наистина така. Така да говориш, сякаш целия свят е едно голямо ухо, което иска да те чуе. А то е и наистина така. Така да вършиш делата си, сякаш всяка твоя постъпка в тебе като ехо ще се отрази. А то е и наистина така. Така да желаеш, сякаш ти си самото желание А то е и наистина така. Така да живееш, сякаш самият Бог има нужда ти да изживееш живота му. А то е и наистина така. Погледнато от този ъгъл,нямаме нищо лично,нищо " само мое". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Март 6, 2011 Доклад Share Добавено Март 6, 2011 Хаха ,ами така е ,зависи кой какво има да крие . Аз съм давала парола примерно за замунда ,за да може да си тегли майка ми оттам филми ,защото не можа да се регистрира ,не винаги там човек може да се регистрира свободно има някакви ограничения. Въпреки ,че оставям скайпа си включен ,тя никога не е чела мои съобщения. Същото се отнася и за фейсбук. Изобщо знам ,че никога няма да бъде прочетено мое писмо ,съобщение или мисъл. Аз наистина й имам 100 % доверие,пък и нямам какво да крия . Това се отанся не само до личното ми виртуално пространство ,а и до вещите ми, писмата ми и т.н. Аз така съм възпитана в доверие,досега никога не съм го губила,а мисля ,че няма и да се разочаровам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Март 21, 2011 Доклад Share Добавено Март 21, 2011 Аз не желая да зная пароли, не желая и да давам пароли. И веднага казвам защо - първо, защото и да я имам тази парола, аз няма да я ползвам. Преди 1200 години имах една приятелка, на която й пишех писма. Оказа се, че тя ги давала на гаджето си да ги чете, понеже те нямали тайни един от друг. Обаче възниква питане - ми мен някой питал ли ме е дали съм съгласен той да ми чете писмата до нея? Ако знаех, че така ще стане, директно бих спрял да й говоря. Защото мислех, че това е разговор между мен и нея, а то се оказва, че скрит в храстите стои приятелят й - то ест разговорът е между трима. Това да си близък с един човек - хубаво. Но не може да даваш директно цялата кореспонденция на гаджето, на приятел, на съсед, какъвто там човек решиш. Защото ако аз имах нещо да му казвам на този човек, щях да му пиша директно на него. Ако на мен ми пише някой приятел - той ми пише на мен, споделя. Ако искам да кажа на приятелката си - казвам й - но й разказвам. Не й разпечатвам писмата на приятелите ми да ги чете в прав текст. Моите приятели са писали писмата си с мисълта, че аз ще ги чета. Не някой друг. Понякога съм показвал мои писма на приятели - понеже тези конкретни писма са били повече произведение на изкуството, отколкото реална лична кореспонденция с точен адресат. ISTORIK и Ирина - Horus - Чебурашка 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илен Добавено Март 22, 2011 Доклад Share Добавено Март 22, 2011 Ей Тони, тази ситуация е кофти,който и да е да твое място би се чувствал зле.Едно момче Христо преди време сподели подобна история тук в този форум. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Антон_ Добавено Март 22, 2011 Доклад Share Добавено Март 22, 2011 Какво да кажа? Коментарът беше - Ние сме едно цяло. Ние нямаме тайни един от друг. Ама това значи ли автоматично, че каквото и да ти каже някой друг човек, информацията трябва в непреработен вид да се изсипе в съзнанието на партньора ти? Странна работа. Голяма тайна ли ще бъде ако приятелят й не прочете писмото, в което аз пиша за отношенията с баща си, примерно? Ми гаджето й не ме познава. Не познава баща ми. Голяма тайна станала, че не прочел за моя баща. А пък и опитът показва, че гаджето идва и си отива, а приятелите имат една по-голяма стабилност - та трябва ли всяко нейно гадже да чете за баща ми? хахаха. Имаме закон за привличане и закон за отблъскването. Важи за елементарните частици, важи и за не толкова елементарните частици, наречени души. Две души се привличат - и започват да се приближават една към друга, действа им законът на привличането. Колкото повече се приближават, толкова повече силата на привличане расте. Обаче до един момент. В този момент настъпва развновесие между силата на привличане и силата на отблъскване. Това е оптималната точка, в която ако душите останат, те могат да стоят така с хилядолетия, понеже нещата са в равновесие. Силата на отблъскване е стремежът да бъдеш самостоятелен, да оставаш вечер сам, да имаш собствени занимания и интереси и тн. И така. Обаче какво правят хората? Искат да станат едно цяло по един леко криворазбран начин и влизат в чуждата територия по един брутален начин - скъсяват още повече разстоянието между себе си. Обаче при тези условия силите на отблъскване стават доминиращи и... колкото и хармонична да е една връзка, то физичните закони не признават изключения - с приближаването на двете души започва да се появява стремеж да са самостоятелни. Следва отдалечаване. И понеже обикновето силата на отблъскване е много голяма /заради съвсем малкото останало разстояние между душите/ - то засилката е много голяма и разстоянието, на което се уравновесяват душите е голямо. На това хората му казват - отчуждихме се. Ами просто не залепвайте един за друг и няма да имате грижи, бих казал аз. Ма кой ли ме слуша? Писах вече и ще го напиша пак - Има Троен Ритъм - който трябва да се спазва /трябва, трябва, колко да трябва?/ - 1/3 от времето да се прекарва с приятели, 1/3 от времето да се прекарва с най-близкия човек, 1/3 от времето да се прекарва сам. Може за известни периоди от време да се прекарва с приятели повече от заложеното, с най-близкия човек повее от заложеното, но като цяло за един дълъг период от време нещата трябва да влизат в тези рамки. Пък съм сигурен, че никой от нас не влиза в тези рамки. Просто обществото не е с такава нагласа. Как би реагирало обществото /то ест приятелите/ ако ви дойдат на гости и видят, че с партньора си спите в отделни стаи? Да не говорим, ако се окаже, че сте си наели две гарсониери една срещу друга и си ходите на гости. Да, ходенето на гости има елемент на божествен елемент. Докато постоянното присъствие си е рожба на ада. Мисля да напиша един роман за човешките отношения и проверявам дали мога да пиша неща, които хората да желаят да прочетат. Романът ще е за една монахиня, която ще среща в съня си своята сродна душа. Години след началото на сънищата си тя ще я срещне. Това ще бъде един лекар, който ще посети игуменката /тя пък ще е стара и болнава - нали е игуменка, то ест представител на официалната църква, ще я гътна по някое време/. Лекарят ще идва да преглежда игуменката и ще прекарва следобедите си с младата монахиня. Ще си говорят, ще обсъждат нещо. Но диалозите им ще бъдат по-различни от тези, които тя провежда в съня си с него - понеже в съня си общуването е на ниво душа - всеки е освободен от оковите на съзнанието и на временната си обвивка, наречена тяло - но ще си личи, че тези диалози и онези диалози са между същите хора. Освен това в съня си тя няма да може да види лицето на сродната си душа. Сцената ще бъде при такива условия, при които тя няма да има възможност да види лицето му - а и в съня си тя няма да има нужда да го гледа - тя е разпознала сродната си душа и това й е достатъчно. Ще бъдат поставени или в кабинет с лампа, която огрява част от стаята и той е седнал на фотьойл в неосветената част на стаята, или пък ще я е прегърнал на някоя пейка в градския парк, все ситуации, при които тя няма да го гледа в лицето. И монахинята няма да успее да разпознае в доктора сродната си душа. Докторът ще разкрие чувствата си пред нея, а тя ще ги отхвърли. Тя ще страда, понеже не може в съня си да накара себе си да отвърне глава и да погледне сродната си душа в очите. За да види кой е това. Като казвам "в съня" си - нещата ще бъдат равнопоставени - всмисъл няма да се приемат като сън и като реалност. Сънят ще бъде една неосъзната реалност. И те ще се срещат в нея. Или даже светът на срещите им ще бъде по-реален от реалността, понеже е по-желана. А във физически будното състояние тя ще търси този, когото е намерила в света на душите? Един ден, след години, тя ще обърне глава и ще види коя е сродната й душа. Само че колкото и да го търси доктора, няма да може да го намери. Ще намери адреса му, ще му пише едно писмо, което пък няма да пристигне, понеже ще има разни спънки и той няма да може да го прочете. Ехх, забравих да спомена още една от спънките в разпознаването на сродната душа от страна на монахинята - докторът ще е чужденец. Ще говори нейния език, но ще го говори като чужденец - с прости изречения и с грешки. На него ще му е тежко, понеже не може да говори добре езика на своята любима и се налага да използва един мъртъв език за комуникация - В реалния свят ще говорят на латински. А в другата реалност ще говорят на един език - тя няма да е чувала гласа му в тази светлина. Тя ще възприема неговите думи на родния си език, макар че в този свят няма роден и нероден език - ще го направя да е страшна каша от чувства, хаха. Сами сте усещали как като започнете да говорите на друг език и самите вие получавате друг заряд. Общо взето ще сложа доста препъни камъни за монахинята. Даже ще сложа едни 10 години разлика във възрастта... гаргата ще бъде максимално рошава. Ирина - Horus - Чебурашка и Vespertine 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
anivals Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Според мен всеки трябва да има своето лично пространство. Когато хората си имат доверие, няма нужда от такива неща. Чувала съм за познати, които са изтривали приятели на гаджетата си в скайп, само защото са от противоположния пол. Разбира се всеки сам решава колко да се довери на половинката си, но все пак виртуалното пространство не е целия ни живот, не мисля, че трябва да се отдава толкова голямо внимание, ако си си писал просто приятелски с някого. Не трябва да се обсебваме, това само вреди на една връзка! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 22, 2011 Доклад Share Добавено Юни 22, 2011 (edited) Много често, когато се появи нов човек в някой форум, се намира някой, който твърде настойчиво да го разпита кой е, какъв е и т.н. Това е навлизане в личното пространство и говори зле за този, който разпитва. Редактирано Юни 22, 2011 от Пламъче Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 23, 2011 Доклад Share Добавено Юни 23, 2011 Струвало ми се е, че когато човек не успява нещо интересно да намери вътре в себе си, започва да го търси в хората около себе си. Обаче и в тях търси само повърхността и затова му стават безинтересни бързо, после търси нови и така... Форумите са благодатно място за такова сърфиране. Но от друга страна, когато човек осъзнае, че всеки срещнат всъщност е образ на част от него самия, общуването става истински пълноценно. Когато съм попадала на подобни любопитковци, ми е ставало смешно - приличат ми на малки деца, които горят от желание да разберат какво им в чекмеджето и настървено вадят всеки предмет, разгл;еждат го няколко секунди и го хвърлят зад себе си, така докато не изпразнят шкафа и доволни въздъхват, настанени сред купчината и готови за нови открития... Да си призная още усещам понякога това дете вътре в себе си и от време на време го оставям да рови... Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Юни 23, 2011 Доклад Share Добавено Юни 23, 2011 Добре, че съкровищата не се съхраняват в чекмеджета! Донка 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.