Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Личното виртуално пространство

Recommended Posts

Guest Христо

Откакто пиша в интернет, досега съм чел за различни случаи, в които единият в една двойка

( съпрузи/гаджета) знае паролите на другия в интернет, или пък и двамата си знаят паролите един на друг, под предтекст че нямат какво да крият ( ако и двамата знаят един на друг) или че няма какво да крие ( другия, този от двамата, на когото единият знае паролите). Даже има съпрузи, които проверяват пощите на съпругите си. Преди време, гаджето на една съученичка ме блокира в нейния скайп, даже тя не беше разбрала.Беше чул, че и звъня на джиесема, за да я питам някои неща за училище, в скайпа също съм я питал, явно затова ме е блокирал. Като я попитах защо ме е блокирала, тя ми каза, че явно гаджето и ме е блокирало, защото той е бил на компютъра по това време. Що за нагласт ? Вие какво мислите за знаенето на чуждите пароли и за проверяването на пощи ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен няма проблем да дам достъп до пощи, профили и т.н. и както знаеш - го правя. Една от причините е, че лично аз нямам какво да крия и съм от хората на които като им се случи нещо - го споделят свободно и в публичното пространство. Другата причина е, че в интернет имам определени ангажименти към няколко сайта и групи, където публикувам различни неща (статии на различна тематика - научна, публицистична и недотам "традиционна"), както и различни мои музически състояния, изразени в стихове и есета в по-творчески специализирани сайтове. Или пък, ако правя някакво обръщение някъде. Тогава се случва профилът ми да се ползва от някой друг - с мое позволение или молба да се пусне от мое име предварително подготвен от мен материал.

Никога не ми се е случвало да имам проблем с това или да бъда замесвана в някакви интриги. Вероятно защото честността и доверието, с които изхождам - стимулират такова и у отсрещните.

На доста хора съм предоставила достъп. Единствено две мои пощи пазя ревностно, т.к. в тях си кореспондирам с пациенти и смятам споделеното за конфиденциално спрямо пациентите ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напълно нормално е човек да си има лично виртуално пространство. Както си има лично физическо пространство, лична кореспонденция, лични вещи и личен живот, така и виртуалното пространство като част от живота е нормално да има лични боксове.

Ако човек води двойнствен живот в реалния живот или пък му се иска да води, а не може, виртуалните пространства са точно мястото за подобни изпълнения. Тук съм такъв, там съм друг и т.н. Разбира се има и необходимост от такъв, в определи професионални сфери, но в личен план у мен предизвикват усмивка.

За това кой какво позволява в личното си виртуално пространство е въпрос на личен избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време дадох достъп на една близка до личното ми виртуално и реално пространство,което ми създаде доста семейни проблеми.

Но грешките са за това - да се учим от тях.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората имат ли право да изискват един от друг такова нещо ? :hypocrite:

Хората нямат право да изискват от никого нищо. Дори от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Споделям напълно мнението на Донка.Според мен навлизането в личното пространство,пък било то и виртуално, си е вид насилие.Друг е въпросът,ако човек сам разреши такъв достъп доброволно,но не и да му изискват да го направи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как ще направиш нещо за себе си, ако преди това не го изискаш от себе си.

Ами ей така - правиш го, защото ти е хубаво. Само тогава е добро. Ти защо учиш - защото го изисква някой или нещо от теб, защото го изискваш ти от себе си, или защото харесваш и ти е интересно това, което учиш , и искаш да се занимаваш с това?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На мен пък винаги са ми се виждали смешни хората, които имат нужда да се ровичкат в живота на другите, но ако направо ги накараш да си признаят - се правят на ощипани biggrin.gif Даже стигат дотам сами да станат инициатори да дадат на партньора / -рката си уж пълен достъп (като запазят, обаче, "компрометиращите" си общувания в недостъпност) и така да настояват също да получат пълен достъп. И се случва отсрещния въобще да не се усети навреме и да го изпързалят впоследствие... Доста случаи са ми разказвали, а аз все не спирам да се питам откъде започва играта и къде свършва патологията на подобен род отношения..

На мен лично не ми е интересно да чета чужди писма, да бъркам в чужди джобове или каквото е там "бельо". Вижда ми се някак извратено воаьорско и бездушно. Не може да се сравни с това да преживееш реално мига на общуването, когато другият сам ще ти сподели това, което иска да ти каже.

Обаче, познавам хора, които обичат да шпионират защото параноично си създават фобии и малоценности, без да го осъзнават.

В случаите, за които по-горе писах, когато споделям с други хора общи източници на лично общуване - аз приемам на доверие информацията, която другите ми дават за себе си. И съм спокойна, защото ако някой се опитва да ме изпързаля или излъже - то идва момент, когато това лесно се разбира.

Ще си призная, че на два пъти ми се случваше "насила" да "хакна" чужди пощи biggrin.gif В единият случай ставаше въпрос за близък приятел и делови партньор за когото надушвах, че крие важна информация от мен и злоупотребява с нея. Типично в мой стил - заклещих го в ъгъла и поисках да ми каже истината. Той изсумтя два-три пъти и продължи да мълчи. Тогава му казах, че ще разбера сама и съвсем по Арсен Люпеновски го предупредих, че ще "вляза с взлом" biggrin.gif

Вторият случай беше свързан с лични отношения и ставаше въпрос да разбера паролите на човек, който беше умрял и трябваше да залича важна кореспонденция, за да не се злоупотреби с нея.

И в двата случая "хакнах" паролите като ползвах махалцето - лесно е, просто се проверява последователността на буквите и символите от клавиатурата 3d_073.gif

Редактирано от Ирина - Horus - Чебурашка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Човек трябва да учи.В момент не съм сигурен/не мога да преценя обективно дали на света съществува работа, която да искам да работя с удоволствие. :lol: Нямам особено отношение към това, което уча, но се надявам да ми харесва заплащането, а и случаите, с които сигурно ще се занимавам да са ми интересни. Хороскопите, които аз или други хора са правили за мен, показват че такава работа е най - подходяща за мен. Най - приятната работа за мен ще е, такава при която да ми плащат за развитието и контрола ( там където имам власт) на форумите, в които участвам, да ми плащат че играя FIFA 10, да ми плащат че пиша/търся/съставям статии за блога ми. :lol:

И в двата случая "хакнах" паролите като ползвах махалцето - лесно е, просто се проверява последователността на буквите и символите от клавиатурата Публикувано изображение
Ирина, ти и една твоя колежка не можахте да познаете нито една от темите, които се паднаха на един от изпитите ми в първи курс.Въпреки че темите, които трябваше да се учат за изпита,не бяха чак толкова много. Добре че бях учил. :lol: Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ирина, ти и една твоя колежка не можахте да познаете нито една от темите, които се паднаха на един от изпитите ми в първи курс.Въпреки че темите, които трябваше да се учат за изпита,не бяха чак толкова много. Добре че бях учил. :lol:

да, на теб никога не съм можела да ти позная изпитите по конспекта - и слава Богу, че и без това ми нямаш доверие и учиш 3d_146.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е мястото в тази тема да правя лични излияния или оправдания, а и в темата за Радиестезия съм писала доста по въпроса как емоциите и чувствата пречат при работата с махало.. особено, когато обичаш някого harhar.gif и си зависим от собствената си телепатия-телеестезия на емоциите.

В твоят случай бях накарала въпросите да провери и моя близка приятелка - това също беше грешка, защото нейното махало прихвана и индикира пак моите отговори 60.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Ще ми помогнеш ли в хакването на акаунти.:lol: Един от моите генерали веднъж пробва, но не се получи. Все пак вероятно сме стреснали врага и той се кротна. :lol:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не желая да ми знаят паролите, нито аз имам някакви претенции към чуждата поща или друг вид регистрация.

Всеки да си знае мястото.

Дори не казвам къде какъв ми е ника, за да предотвратя евентуално любопитство какво пиша.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ми аз много мразя да ми се бъркат в личното пространство( било то виртуално или реално ) много трудно допускам хора до себе си не знам защо unsure.gifg.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ами щом е личното виртуално пространство би трябвало никой да не знае паролите аз мразя някой да са бърка в личния ми живот та нали той затова е личен. Не е хубаво някой дори най- близкия ти човек да ти знае виртуалните пароли

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трябва да си имаме лично пространство, аз съм против това гаджето и други близки хора да знапт пароли за скайп и така нататък. В крайна сметка ако си имаш доверие с някого, защо ти е да искаш достъп до личната му информация. Тва в горния пример с блокирането е доста гадно наистина, на една позната приятеля ревнува по същия начин и как да кажа по скайп с нея не може да си кажем много първо, защото не знам кой е седнал на компютъра ( може пък да е приятеля и) и второ, защото знам, че всеки един разговор може да бъде „прегледан“ от него по късно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A на мен това ми се струва странно съждение - "Щом си имаш доверие с някого, то не бива той да ти знае паролите."

Що за доверие е това се чудя?

И значи ли, че всички вие, които криете паролите си, всъщност криете неща от най-близките си хора, притеснявате се (по някаква причина) от най-близките си хора? А задавате ли си въпроса, доколко близки са ви те в такъв случай?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако нещо не засяга другия, не виждам защо трябва да го знае. Близостта си е близост, но всеки сам си преценя какво да сподели. И много връзки се прекъсват заради прекалено споделяне. Когато има близост ел. поща на гаджето ти въобще не би трябвало да те интересува. Ако има съмнение, то дори и човек да знае паролата му, пак ще се съмнява дали няма и друга поща. Близост означава да споделиш с партньора си това, което го засяга, а не всичко. Другото е обсебване. Ако приятелката ми поиска паролите за регистрация в някои места в интеренет, това ще означава преди всичко, че тя ми няма доверие. Аз съм си аз, а не тя. Може да и дам някоя парола, но не просто ей така заради любопитството й, а защото участието й може да е полезно с нещо.Също можем да си регистрираме някъде общ акаунт и така да участваме заедно и това да е израз на близостта ни. Но това аз да искам да знам всичко за нея и тя всичко за мене или аз да искам тя да знае всичко за мене, а тя – аз за нея, не е близост, а нещо друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мога да дам достъп до паролите от пощите си на някого, не допускам той да ги ползва без знанието и нарочната ми молба. Това е част от доверието помежду ни. Изключение прави т.н. служебна поща при която компромиси няма.

Преди време бях засегната от поведението на един човек към паролите. Седяхме на съседни компютри в интернет клуб и той закри с тяло клавиатурата докато въвеждаше паролата на пощата си. Беше ми за урок как не бива да очаквам от другите да имат сходно с моето отношение към зачитането на личното пространство на другия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм,да личното пространство е много важно.Никога не съм допускала някой в него. Но наскоро това се наложи ,дадох на майка ми разни пароли ,за да може да се идентифицира с моя акаунт по разни сайтове. Но засега не съжалявам ,не е човек ,който ще тръгне да ми тършува из скайп-а или фейсбук-а.

Просто ползва моите акаунти в някои сайтове.По принцип съм много свободолюбив човек и не мога да понасям намеса в личното ми пространство изобщо ,не само виртуалното.

Дори обичам сама да си създавам свои пространства и навици ,които да са свързани само и единствено с мен,прекарване на определно време насаме . Колкото и да общувам ,а това обичам да правя,някакси винаги си оставям вратичка за време със себе си.

Мисля,че това е много важно ,за да бъде човек събран в мислите и действията си.

А може и да съм самодостатъчна понякога ,което също е опасно ,не е препоръчително.Човек става саможив и трудно разбираем за останалите хора . Изобщо двете крайности не са добри. Прекалената доверчивост или пък прекалената мнителност ,да не би някой да се възползва от твоето лично виртуално пространство не водят до добри последици.

Уверявам се ,че човек трябва да пази личното си виртуално пространство,но без да става мнителен и прекалено изискващ към другите строга конфиденциалност.

Изморително е дори да общуваш с един подозрителен към теб човек,който постоянно се съмнява,който постоянно да уверяваш ,че не правиш нищо лошо ,просто си част от живота му по някакъв начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

как пък си давате паролите, дори и на най-близките ви хора, не мога да разбера

това да не ви е игра, в която например 2-3 играят с един и същ акаунт, за да го развиват по-бързо

колкото и да нямате тайни от другия, то парола не се дава

като нямате тайни си разказвайте един на друг какво ви се случва в интернета

но така някой да ви ровичка из акунтите, докато вие не сте онлайн

ми се струва направо зверско

Редактирано от mvm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×