Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Guest Христо

Смирение,Самочувствие, Скромност

Recommended Posts

Guest Христо

Доколко са обусловени едно от друго, доколко са взаимосвързани и различаващи се, доколко са необходими в живота ни ?

Прилики и разлики между трите "с" - та ?

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самочувствие е усещането на човек за физическото и/или душевното си състояние.

Скромността често се припокрива със смирението.(Мисля,че няма смисъл да говорим за фалшивата скромност или простотата под формата на скромност.)

Смирението е умението когато е нужно да се смалиш,да станеш невидим за околните,а присъствието ти да се усеща само по делата ти.

Ето няколко мисли от Учителя за смирението:

Като се говори за смирение, това подразбира човек да се откаже от грандоманията, от лакомството, защото смисълът на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай.

“Денят Господен”, стр. 36; 60

Законът е такъв, щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастат. Това е изказано в стиха: “БОГ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи”.

“Двата полюса”, стр. 52; 54

Всякога загубата е свързана със закона на гордостта, печалбата е свързана със закона на смирението.

“Гордост и смирение”, стр. 254; 178

Изт.

Смирението и скромността са регулатори на човешкото самочувствие.

Ако човек се възгордее и си създаде високо самочувствие шансът да се провали е огромен.За да не се случи това,човек съзнателно трябва да се стреми към смирение и да бъде скромен в мислите и желанията си.Ако не го направи,непременно ще се случи нещо,което по болезнен начин ще му наложи да го направи.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пламъче:thumbsup1:

Самочувствие-сам чувствам. Не за оценка от другите, а сам изграждам, сам разбирам и сам чувствам себе си.;)

Смирение-мир /мирен/, тих съм. Дълбока вибрация има.

Скромност-няма прекомерни амбиции, желания... Мисля си, че трите думички са свързани. Скромността всъщност е и добро самочувствие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, смирението, наистина, както казва Учителя, изглежда е първата здрава нишка, за която можем да се хванем и да се държим, за да не потънем още преди да сме стигнали някое по-равно и стабилно "плато" на пътя. А пък и след това, по смирението пред Бога, което виждаме и в самите учители, можем да съдим, че това е нишка, която никога не трябва да изпускаме и която трябва да се вплете завинаги в съзнанието ни. Смирението не е част от отношенията ни в този свят, то е характеристика на отношението ни с Божествения свят и с Божествената воля, от които нашия свят е просто една малка част. Затова, в крайна сметка, освен вътрешно измерение смирението има и външно проявление: в конкретното ни поведение, в конкретните ни мисли, желания и т.н., тук на Земята. Смятам смирението за първият лъч надежда, съдейки поне по себе си - когато отървем козите и отново загубим разбирането за това колко малки сме в действителност, отнесено към самия Бог и към самата Вселена, веднага почваме да страдаме. Страдаме или затова, че нашето виждане за нещата не се осъществява в самия живот - т.е. независимо, че ние сме убедени в уместността на своите идеи как трябва да протече животът ни, самият той като израз на една висша разумност веднага ни опровергава; или пък страдаме, поне според мен, от обезкуражаване, защото когато нямаме смирение се опитваме да напредваме на големи скокове или да постигаме велики дела, за които очевидно съзнателно или несъзнателно си даваме сметка, че нямаме сили. С други думи противоречията - вътрешни и външни, които се явяват, когато забравим да сме смирени, са много по-болезнени и са много по-тежък кръст в сравнение с това да положим усилия да усмирим и надделеем над егото си, т.е. да се приведем в пълно послушание пред Божественото - в нас или около нас. Пълното смирение, Учителя го казва, е да си готов да изпълниш волята на Бога без да имаш изисквания и без да философстваш, т.е. безусловно. И смятам, особено при обикновените хора като мен, че проверката не започва с големи неща, с големи мисии, за чието изпълнение "получаваме" свише някакви заповеди или послания, а идва именно от надничане в ежедневните ни мисли - най-общо казано Бог сигурно слуша нашите размишления и си вади изводи за вътрешните нагласи и доколко всъщност можем въобще да сме му предани. Т.е. смирението е нещо, което имаме нужда да превърнем в постоянен фон на нашето съзнание и не се състои единствено в еднократни прояви на търпимост към околните или пък овладяване на изкушението "да им покажем" на другите как нашата философия превъзхожда тяхната. Е, и такива външни изпити като посочените два примера трябва да се минат успешно, но това е възможно само ако знае човек пред кого иска да покаже „отличната” си оценка – пред собственото си его или пред Бог. Обаче при втория вариант, за разлика от първия, няма да чуем вътрешно или външно никакви аплодисменти и овации – Бог просто не хвали, най-малкото за да не ни изкуши.

Самочувствието – според мен това е дума от света. Само в светските си отношения човек търси самочувствие и въобще мисля, че тази дума е от само себе си ориентирана към външни източници. Защото „сам да се почувстваш” автоматично предполага опит получен отвън-навътре – сетивата в крайна сметка служат за връзка с външния свят. Следователно за „да се почувстваш” ти е необходим някакъв външен импулс, който да въздейства на твоето вътрешно сетиво. И така пак стигнахме до егото. Самочувствието е качество на егото. Например, „самосъзнание” е друго нещо – то вече действа отвътре-навън, тъй като има отношение към нашата истинска индивидуалност, към душата ни, а след като те са Божествени, няма как с всяка следваща доза на вътрешно осъзнаване човек да не се почувства по-добре, по-спокоен, по-стабилен и по-уверен във възможностите на своята душа.

Скромност – за мен лично тази дума е натоварена с отрицателна нотка, тъй като правя някаква асоциация с „престорена скромност”. Все пак, предполагам, че това, което повечето хора влагат в думата скромност, всъщност е изразено, дори още по-пълно, в понятието „смирение”.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо
А пък и след това, по смирението пред Бога,
Кого визирате като казвате смирение пред Бог ? Кой е този Бог ? :) Тоест смирение пред по - висшето в нас ли, какво ? :31: Чия е божествената воля ? Тя сбор от волите на някакви високо еволюирали духове ли е ? Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Нямаше ли да е хубаво всеки човек, който пожелае да си има поне една планета във вселената и да си решава как да я устройва, какво да се случва на нея, какво да се случва с него, защо сме толкова малки, нищожни, поробени, молещи се, преклонили главици,зависими от разни по - големи братя в еволюцията. <_< Вижте какво попитах в темата за духовното развитие : защо не е направено по - лесно и приятно. Не може ли само с една дума и да се случват нещата в живота,а пък ако се окажат несполучливи : да се оправят с няколко думи. :lol: Пляс - материализация, пляс - материализация, пляс - материализация. За дематериализация същото. :3d_022: :3d_022: :3d_022: Що не ми се случи нещо като това дето се случи на Всемогъщия Брус. :lol: И животните са зависими от нас, но не е задължително : те са съществували на земята преди да има хора и тогава не е имало кой да им стои на главите. :lol: Пък ние сме зависими от какво ли не : слабости, други хора, разни божества, пффф.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не стига, че е трудно да се смиряваш в определени ситуации, да не изтъкващ твоите възгледи като по - добри от чуждите, да не се ядосваш на хорските изказвания, да си уравновесен, търпелив, да не се превъзнасяш. На всичкото отгоре не бива да се хвалиш вътрешно на себе си, не бива да си се кефиш колко си стабилен и напредващ, защото това е примка на егото. Това духовно развитие е такава сложнотия и мъчнотия, че чак да не се заниваш с него и да спреш да се прераждаш. Вървиш, ама и ти не знаеш със сигурност кога къде ще стигнеш, малко сляпа работа, и лъзгава. :lol: На всичкото отгоре може да ти се изсипят куп страдания на главата, а и трябва да си смирен, трябва да се лишиш от удоволствието да се гневиш, да прехвърляш вината на другите, да мразиш : на всичкото отгоре след това може да страдаш и заради отдаването си на тъмните чувства. :31: В тая еволюция явно трябва да си много смирено и търпеливо магаренце. Не знам как сме попаднали в материалното състояние, но голяма грешка е било, голяма прецаквация, паднали сме в ада, в калта. Адски дълго и сложно ми се струва това освобождаване, даже понякога Съжалявам че имам духовни интереси. Понякога искам да съм Пълен атеист материалист и непукист едновременно: ако може и с леко, приятно хедонистично живуркане. Даже си мисля, че е по - удобно да живееш каквото и колкото живееш и след това да умреш завинаги, да изчезнеш безследно, вместо да се въртиш като мръсно пране в кръга Самсара. :lol:

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Доколко са обусловени едно от друго, доколко са взаимосвързани и различаващи се, доколко са необходими в живота ни ?

Прилики и разлики между трите "с" - та ?

От трите най-необходима ми изглежда скромността. Мога да добавя и сдържаността, въпреки че не си я споменал. Смирението също има нещо общо с двете, но някак си носи прекалено религиозен оттенък, който лично на мен не ми харесва. Скромността и сдържаността предполагат разумност в желанията и стремежите, оптимално боравене с наличните възможности, като при това волята е истински независима, а човека отговорен за действията си. Не че при смирението не е отговорен, но самият човек, индивидуалността и волята му като че ли са изтласкани на заден план. За самочувствието в момента не ми се мисли, а и не виждам връзка както със скромността, така и със смирението. Ще кажа само, че самочувствието не би трябвало да противоречи нито на едното, нито на другото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам, че точно този въпрос получавам, защото ме поставя в неудобната позиция да говоря повече за Бога, отколкото е уместно. Няма как да отговоря правилно на твоя въпрос, каквото и да кажа за Бога ще е грешно. Мога само да кажа, че това, което вложих точно в цитираните от теб думи е 1. Божественото отвътре, в нас  (да, то е по-висшо) и 2. Божественото отвън, около нас (проява се чрез Висшите принципи и закони, които действат навсякъде, във всичко и всички, по всяко време). За Божествената Воля, за смирението пред Бог: всички тях ги използвах в контекста, в който Учителя ги използва. Не мога да ги обясня по-добре от Него, но вярвам, че поне тук няма нужда да се правят разяснения и въвеждания в Словото на Учителя, след като всеки сам го чете. Не мисля, че въпросите ти, така поставени, нито пък моят отговор, така даден, донесоха на теб или на мен полза и обогатяване. Но пък тъкмо в унисон с темата, предлагам да се смирим  - ти да не ме изпитваш повече, а аз да говоря по-малко за нещата над мен, които действително не познавам в пълнота.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Христо, прости ми, че си позволявам да ти дам съвет, но не се подавай на изкушенията да искаш да си атеист - това е същото като да искаш да ядеш сладолед от катран. С добро го казвам, не се сърди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Не се сърдя. :lol: Споко. :) Обаче ми се струва по - просто. Особено ако си атеист плюс другите неща дето изредих.

Редактирано от Христо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не мисля,че смирението носи религиозен оттенък.

Според мен да си смирен,означава да умееш да се задоволяваш с това,което имаш в момента,да не се сравняваш с другите и да не се дразниш от това че имат или знаят повече от теб, да не им завиждаш,да не страдаш от свръх амбиции,а да живееш живота си и да вършиш работата си без много шум,постигайки това,към което се стремиш.

Смиреният човек знае своето място в обществото в което живее,наясно е със своите интелектуални и физически възможности и при поставянето си на цели винаги се съобразява с тях и с обективната реалност в която ще постига тези цели.

Смирението е закон за запазване на енергиите. С малко енергия смиреният извършва добра работа.

“Трите зрънца”, стр. 16; 53

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×