Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Guest Ивета

Lisa Gerrard

Recommended Posts

Guest Мона

Ако администраторите сметнат, че следното видео не е подоходящо за форума, могат да го махнат, но то за мен е показателно.

Т.е. истинатт като такава. Пък и децата нямат вина.

Коагто създавам тази тема, имам пред всичко, което е продукт на Лиза и на Dead can dance, не само музиката, визирам всички послания.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

(Мислех си за нея, защото скоро ми попадна песен на Porcupine Tree, с кратък повтарящ се мотив от песен на Dead Can Dance, в който тя пее. Днес търсих от коя точно песен е. Сега пък попадам на темата : ). Затова ще пиша, иначе не бих.)

Обичам Dead Can Dance. Първата тяхна песен, която чух, беше живото изпълнение на Cantara. После ги чух във филма Baraka (с The Host of Seraphim).

Тези срещи бяха и първото ми докосване с музика, в която има толкова истина, свят и безвремие. На моменти песните им като точни стрелички, летящи през сетивата, през мъглата на Майа, са се забивали право в душата(?) ми. Чисто физиологично това се изразява в настръхване. : )

А колкото до соловата им работа...

Честно казано, слушала съм само Brendan, но и като цяло повече обичам неговите вокални включвания в DCD, по-земен е, Lisa ми идва по-абстрактна, отколкото мога да понеса на моменти. Brendan владее думите (на човешкия език, другите - Lisa) и меланхолията, гласът му е дълбок, топъл и отнасящ, чувствам го по-близък. Lisa е слънце, но в момента съм толкова далеч от това да я разбирам...

Не зная дали е подходящо, но си позволявам да пусна като поздрав песен на DCD, в която не пее Lisa. Но тя е там и участва в магията с музиката и съпреживяването си. Да, явно така звучи гласът (на душата?) на Brendan на живо <3.

http://www.youtube.c...h?v=2StfMMpKt8I

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Радвам се, че това ви докосва :) По-натам ще се радвам да се спрем и на музицирането и на тесктовете на Lisa Gerrard и на Dead can dance. Благодаря на всички, писали досега, тази музика обединява душите.

А сега, един клип - I'm your shadow или Sanvean

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С необикновенно звучене е тази музика. Настръхнах, докосна нещо в мен. Разчувства ме, дори не знам как. Сякаш съм в друго пространство, на друго място, в друг свят...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Обичам Dead Can Dance. Първата тяхна песен, която чух, беше живото изпълнение на Cantara. После ги чух във филма Baraka (с The Host of Seraphim).

Тези срещи бяха и първото ми докосване с музика, в която има толкова истина, свят и безвремие. На моменти песните им като точни стрелички, летящи през сетивата, през мъглата на Майа, са се забивали право в душата(?) ми. Чисто физиологично това се изразява в настръхване. : )

А колкото до соловата им работа...

Честно казано, слушала съм само Brendan, но и като цяло повече обичам неговите вокални включвания в DCD, по-земен е, Lisa ми идва по-абстрактна, отколкото мога да понеса на моменти. Brendan владее думите (на човешкия език, другите - Lisa) и меланхолията, гласът му е дълбок, топъл и отнасящ, чувствам го по-близък. Lisa е слънце, но в момента съм толкова далеч от това да я разбирам...

Благодаря, kaya :-)

Разбира се, Dead can dance не е само Лиза Джерард, а е и Брендън Пери. Озаглавих темата с името само на Лиза, но тук трябва да се говори изобщо за, как да го нарека, група не е, да кажем - един уникален тандем, последван от соловите кариери и на двамата. Всъщнос Brendan Perry е създател на Dead can dance, която се разпада през 1998 година. След това Лиза Джерард се завръща в Австралия, а Брендън се мести в Ирландия, където купува стара църква, в която живее и работи ...

Музиката им е невъзможно да се причисли към някой стил. Най-общо по-ранните работи са в стил дарк уейв, а по-късните - древна и етническа музика. Като цяло творчеството им може да се отнесе към инди културата. Брeндън Пери миналатa година издаде албум Ark. Ще ми се да поговорим за стила, за текстовете ...

Като аргумент, предлагам едно уникално видео на Brendan Perry, а именно:

U t o p i a

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Space Weaver

Някой друг път ще говорим за тая стилистика, от която всеки бяга, унесен в своята еднаквост или еднаква примиреност с битието.

Къде е гротеската - нима не е част от нашата житейска философия? Част е и то каква :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За стила, колкото и да е излишно да се определя, най се съгласявам с етикетчето 'world music', което съм срещала да им слагат. И, наистина, дали заради инструментите, напевите или духа, някои албуми/песни сякаш отразяват азиатска култура, други - африканска, трети - западна, от доста места вдъхновени ги усещам (не че съм била на съответните места, а от попитите ми представи).

Текстовете... там за да ги разбереш на едно ниво, трябва да си изчел книгата "Обща култура" от кора до кора (което е невъзможно, предвид че дори и в момента се пише :D). Сякаш и доста митология е забъркана, но няма как да зная, тъй като не съм чела особено. Но се усеща надничащата древност/безкрайност. От друга страна, текстовете са такива, че позволяват доста широка интерпретация - който докъдето е стигнал, това си разбира.

Другите "текстове" - на Lisa (и по-рядко на Brendan), на измисления език, са предназначени директно за ушето на душата (ах, този дуализъм (най-малко!), който ми е тъй трудно да именувам!). : )

Простете, че пиша интуитивно и не прилагам никакви факти към твърденията си. Толкоз мога. Пък и, каквото и да напишем за тях, най-важното е, че ни докосват.

Не зная дали сте подочули, че възнамеряват отново да се съберат да записват нови неща и да изнасят концерти - http://www.katehizis...ndan_perry2010.

Между другото, дали някой от вас е посетил концерта на Brendan Perry?

Това (Utopia) са кадри от The Fountain, нали?! Уау, как се връзват обаче този филм и тази песен :wub:. Благодаря!

Редактирано от kaya

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Music is a Place to take Refuge. It's a Sanctuary from Mediocrity and Boredom. It's Innocent and it's a Place you can loose yourself in Thoughts, Memories and Intricacies..." Lisa Gerrard.

Какво повече може да се говори за музиката и... :)

За какви езотерични текстове споменаваш?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Безспорно и Dead Can dance и Lisa Gerrard като солов изпълнител са музикална ценност . Само ценители могат да оценят това звучене. Намирам ,че са много различни като музика двамата музиканти ,поотделно и заедно . На мен ми харесва повече Лиса,харесва ми този абстрактен начин на музициране, на поднасяне на сложни материи . Много пространствено ,много езотерично и модерно звучене. Изисква определено настроение ,нагласа тази музика,не е музика за всеки ден . Тя е специална и ме кара да навлизам в дълбоки води ,да съзерцавам ,а същевременно и много разтърсващ глас,някакси го съпреживяваш ,не просто наблюдаваш .

Но не бих могла да рисувам на нея,защото ставам съучастник на Лиса,не мога да вляза в тази моя творческа стая на ума ,някакси тя вече е заета от нея. Извиква собствени картини и сюжети,някакси подчинява ме,укротява ме.

http://www.vbox7.com/play:0e1afd44

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Ивета

По-горе има същия клип, но той не е с оригиналната музика на Dead can dance, Нека не бъркаме темата. А и горният клип няма нищо с общо с музиката на Бетовен и Лунната соната.

Клипът е уникален, както и Лиза Джерард, и всички от групата. Затова музиката трябва да е тяхна!

Редактирано от Ивета

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×