Орлин Баев Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Здравей, Бойче! Ходила си на няколко терапевта, на индивидуална и групова терапия - какво научи за себе си от тези посещения и какво правиш, за да промениш нещата сега, ежедневно и систематично?! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
boi4eto Добавено Август 14, 2012 Доклад Share Добавено Август 14, 2012 Здравейте Този въпрос: Какво научи за себе си от тези посещения? Никога не съм се запитвала и сега като се замисля нямам отговор.Защото на терапиите никога не са насочвали вниманието да открия себе си,а към това,че трябва да забравя за миналото.На едната терапия "миналото" беше чувал с боклук и трябваше всеки път да го хвърлям в течащата вода,която си представях.На поседната груповата терапия аз непрекъснато питах исках да знам кое как е,защо,как и ми казаха,че не може терапията да е посветена на мен и се затворих и не участвах по никакъв начин.Имахме една игра, където всеки трябваше да представи събеседника си .Мен ме представиха като малко дете ,което непрекъснато вдига ръка и иска да му се обръща внимание.Все още ме боли ,защото ме нарани,аз не съм досадна и жадна за внимание,просто като съм платила искам да получа и аз нещо.Докторите казаха,че страдам от липса на внимание.Не е така.Аз не искам да съм в центъра на вниманието,даже усещам,че се крия.Не искам да съм забелязвана.Общо взето разбрах,че съм кълбо от въпроси без отговори и се лутам в омагьосан кръг.А какво правя?Ще бъда честна.В момента нищо.Преди месец правих опити да излизам малко на близки разстояния,но ПА се зачестиха дори когато си бях в къщи.И се затворих в моето убежище и се крия като мишка.Докато съм в нас мога да покоря света.Имам мечти, сила,енергия и ставам и тръгвам.До вратата и не мога да продължа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 15, 2012 Доклад Share Добавено Август 15, 2012 (edited) Като се погледнеш от 10 метра отстрани, опиши се, моля те! Самостоятелна ли си във вземането на решения? Зависиш ли от някого или си самостойна? Вкопчваш ли се в някой като "спасителен пояс"? Къде живееш и колко често се чуваш с родителите си, за какво си говориш с тях, споделяш ли интимни неща, дълго ли си говориш? Какво би станало, ако се чуваш с тях наистина рядко? Опиши ги сега, но и като си била малка! Как те възпитаваха, как се отнасяха един към друг, към сиблингите ти (братя, сестри). Опиши стегнато и сбито живота си, от позицията на характера, съзприятието си на света, на психичните си преживявания. Разкажи за мечтите си сега! Хубав ден, Бойче! Редактирано Август 15, 2012 от Орлин Баев Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
boi4eto Добавено Август 16, 2012 Доклад Share Добавено Август 16, 2012 Здравей!Не съм самостоятелна във вземане на решения.Винаги се допитвам дори и за това как да направя салата.Не мога да взема решение сама.Или ако го направя,започвам да мрънкам,как можело да е и по-хубаво,защо това,а не другото.Вкопчила съм се към мъжа ми и майка ми.Но повече към майка,защото съм повече време с нея.Живея с майка ми и баща ми в една къща.С майка говоря за всичко,освен на тема паническо разтройство,защото казва,че само за това говоря,а не правя нищо и темата се изчерпва.С баща ми не говоря за нищо.Само здравей,здрасти.Не сме скарани.Той си е такъв студен човек.Ако не се чуя с майка ми и едната ми сестра ще се побъркам.Имам нужда да ги чувам всеки ден да знам ,че са живи и здрави. По-голямата ми сестра имаше психично заболяване.Чуваше гласове.Ходихме при една и съща терапевтка .Тя беше човека ,който каза на майка да ме закара при нея,защото усеща подобрения.Това беше преди 2 години.Преди няколко дни отидоха отново на консултация.Казах на майка,че и аз трябва да отида ,може да се наложи пак да пия хапчета.Думите и бяха :Бързай да не останеш по- назад. Баща ми много пиеше,когато бях малка.Имам много бледи спомени от кавгите им с майка.По нейните думи като си говорим сега ,тя казва,че винаги е бил пиян.Защото майка е била омъжена имала е дете,развежда се и се омъжва за баща ми и той признава детето.Но се е срамувал,че жена му била омъжвана.Детето е по-голямата ми сестра.Сега пак пие всяка вечер,но по-рядко се напива и няма скандали.Само обидни думи и нападки към майка ми. Държали са се с мен и със сестрите ми много добре.Единственото нещо,което ми липсва и до ден днешен е че не са ми казали нито веднъж,че ме Обичат и никога не са ме прегърнали.Говорила съм с майка.Казва,че много ни обича,но не може да се държи така. За баща ми да се смееш силно,жена да седи сама при мъже,да носиш къса пола,да се прегръщаш или да целунеш приятеля си пред хора е неприлично,грозно,липса на възпитание и т.н. Аз имам страх от него.Не знам точно на какво се дължи.Може би на всичко,което изброих. Но въпреки всичко преди 6 години,бях най-жизнерадостния човек.Имах приятели,компания. Сега нямам грам самочувствие.Преди дни майка ми и малката ми сестра,започнаха да ми говорят,че не могат да си представят да бъда майка.Как ще раждам,как ще си отгледам детето.Как ще ходя на работа.С две думи не ставаш за нищо.Защото имам и много често главоболие и като ме боли глава, не мога даже да мисля,не да правя нещо друго. Мечтая за едно стабилно семейство,за дете ,хубава работа и много много пътешествия.Искам да пътувам.Да излизам с мъжа ми на кафе,на разходки,на почивки. Майка винаги ми казва,той ще те остави,ще си хване друга,защото ти никъде не ходиш с него.И това да съм навън с него ми е най-голямата мечта. И като тръгна да излизам ,качвам се в колата и след 100 м , аз съм с разтройство и се връщам в къщи.Започвам да плача и да се обвинявам. Как от мен не става нищо.И че никой няма да ме търпи така цял живот. Всяка вечер си лягам с мисълта,че съм пропиляла 6 от най-хубавите години в живота ми.И как утре ставам и започвам на ново.На сутринта положението същото. Трябва някой да ми каже,кое как да направя ,за да го спазвам и всичко да е наред.Не вярвам в себе си.Че мога да се справя сама. Лека вечер,Орлине Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 17, 2012 Доклад Share Добавено Август 17, 2012 (edited) Добро утро, Бойка! Питах те тези въпроси, защото бях почти сигурен в отговорите - за да те насоча към известно себепознание. Не пишеш колко си годишна, но вероятно си в двадесетте. Отвътре обаче, емоционално си дете. Разбира се, това е метафора, която идва да ти каже, че преживяванията ти на паническо разстройство, агорафобия, социална тревожност и дразнимо дебело черво се дължат на това противоречие. Противоречие между биологичната и емоционалната ти възраст. Когато си емоционално дете, трудно можеш адекватно да посрещнеш изискванията и отговорностите, очаквани от зряла жена. А външно погледнато си такава. Вътрешно обаче се държиш , чувстваш и живееш като дете. В психотерапията такъв феномен се нарича регрес и фиксация в по-ранен етап от психо-социалното развитие. Много добре може да те опише психотелесната анализа (неорайхианска школа). Тази школа описва поведението ни във връзка с развитието ни през ранните ни години и преминаването през няколко основни "движения", които ако са прекъснати от дадена травма, водят до фиксация, както се получава и при теб. Ето петте движения: планиране (шизоиден характер), подчинение (орален х-р), асертивност (садо-мазо х-р), съблазняване (манипулативен х-р), проверка на реалността (ригиден х-р), организмичност (хармония). Но, това е цялостна теория, чието детайлно разискване не е обект на настоящата ни дискусия - виж повече за това в тази статия. Споменаваш за това, че мама не умее да изразява любовта си, да гушка, милва, да прегръща, вербално да я изкаже. Когато едно дете не е достатъчно гушкано, прегръщано, докосвано (говоря за най-ранна възраст), в него се залага т.н. орална травма и орален характер. Такъв човек няма стабилно ядро от любяща самостойност в себе си и затова се вкопчва в значимия друг до него. Подчинява собствените цели, мотивации, личност, на тези на важния за него човек, в когото се е вкопчил като в спасителен пояс. Такъв човек е като искащо дете, като гардже със зяпнала човка - искащо внимание, разговор, грижа, защита, присъствие, сила, решения вместо него самия. Оралният характер е дълбоко зависим от другия, защото отвътре си има дупка, празнина от липса на обич, на доверие в самия себе си. Оралният характер силно се страхува от провал, отхвърляне и изоставяне, излагане, че нещо лошо ще се случи и т.н. Оралният характер е силно нерешителен. Подчинява се, но инструментално, за да извлече изгода. Тайничко обаче си мисли, че е по-специален. Типичният защитен механизъм тук е интелектуализацията - човекът разсъждава, философства, говори много, върти и суче, но му е много трудно да премине през останалите движения - да прояви здрава асертивност и смелост, да общува качествено и постига целите си в една стабилна връзка с реалността. Но, това е, на което има да се учи! Говорейки за етиологията на характера ти, споменахме възпитанието на майка ти - да, трудно и е било да изрази обичта си. Споменаваме това единствено, за да установим причинно следствената връзка. като част от себеопознаването ти и в никакъв случай за да виним. Ако обвиняваш някого за това, което си сега, само би затвърдила инфантилността в поведението си. Ето, евентуално имаш капацитет ясно да видиш психиката си, от която произтичат преживяванията, които те плашат. Тези преживявания обаче са само външен израз на характеровите ти движения, в никакъв случай не са лоши, а се случват, за да те насочат към промяна! Аз наистина си нямам никаква идея как хапчетата могат да имат каквото и да е отношение към развиването на смелост, целенасоченост, стабилност, решителност, здрава отговорност и самостойност! Моля те, прочети три пъти статията от линка, който дадох, осмисли добре и съотнеси към себе си и се запитай: "Искам ли наистина да се променя?!". Задавам ти този въпрос, защото сега не искаш! Само казваш, че искаш, но за огромна част от теб ставащото е чудесно. Звучи странно за съзнанието ти, но подсъзнанието ти знае чудесно за какво говоря. Нарича се вторична печалба. В твоя случай това означава, че подсъзнанието ти те поставя в инфантилна позиция и е твърде убедено, че именно, когато си стоиш у дома, когато зависиш от другите като дете, когато си несамостойна и обгрижвана от околните, си защитена и оцеляваща! Затова питам - искаш ли наистина да започнеш да комуникираш с подсъзнанието си, да предизвикваш съзнателно страховете си с обич към тях? Това е ключов въпрос и отговорът му се дава и препотвърждава през целия процес на промяна! Имай предвид, че не си жертва на нищо лошо, а преживяваш всичко това за добро - за да се научиш на стабилна смелост и обич, която не зависи толкова от другите. По отношение на любовта, казано през религиозни термини, преживяванията те учат на развиване на самостойна стабилна връзка с Бога, с духа ти! След като прочетеш, помислиш и усетиш посланието от тези ми редове, чак тогава пиши! Но, ще те помоля да усетиш нещата, без прекалено философстване - по-скоро преживелищно! Хубави дни и приятно себеразбиране! Редактирано Август 17, 2012 от Орлин Баев Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
boi4eto Добавено Август 18, 2012 Доклад Share Добавено Август 18, 2012 (edited) Ако си в дупка, първото нещо, което трябва да направиш, е да спреш да копаеш... С твоя помощ искам да съм на повърхността. Благодаря ти много.Възхищавам ти се. Редактирано Август 19, 2012 от д-р Тодор Първанов Дребен шрифт Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Сега остава ти да направиш така, че и ние да се възхитим от теб. Направи нещо още днес и го сподели.Чакаме. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Август 19, 2012 Доклад Share Добавено Август 19, 2012 Да, да спреш да копаеш дупката! Но, да я огледаш, да видиш какво има в нея и да видиш как да излезеш! Сега осъзнаваш, виждаш какво се съдържа в ума ти. А това ти дава предимство в намирането начини по излизането! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts