Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е геройство

Recommended Posts

Ами човек е важно да го е срам, за да го държат в полето на илюзиите .....

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, да, така е, прав си, не изпитвам чувство на срам. Защо е важно човек да се срамува според теб?

 Това е като да питаш защо е нужно да имаш съвест. Сама си отговори. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Срамът е злоба към себе си или злоба към този, заради когото те е срам.

 

Като говориш за съвест имаш ли предвид вината? Защото при истинската съвест вина няма - тя просто се проявява. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

О, да, така е, прав си, не изпитвам чувство на срам. Защо е важно човек да се срамува според теб?

 Това е като да питаш защо е нужно да имаш съвест. Сама си отговори. 

 

А, съвест имам. Но тя не е от тези, гризящите съвести. :) И не за друго, ами просто си живеем съгласувано с нея, постъпвам по съвест, така да се каже, в живота си.

Пък на въпроса не мога да си отговоря, затова питам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

О, да, така е, прав си, не изпитвам чувство на срам. Защо е важно човек да се срамува според теб?

 Това е като да питаш защо е нужно да имаш съвест. Сама си отговори. 

 

А, съвест имам. Но тя не е от тези, гризящите съвести. :) И не за друго, ами просто си живеем съгласувано с нея, постъпвам по съвест, така да се каже, в живота си.

Пък на въпроса не мога да си отговоря, затова питам.

 

Значи имаш и срам. Отделно стои въпросът, че си мислиш, че не си срамувала. Не забравяй, че има хора, които се ръководят главно от чувствата си. Когато ги послушат удоволствието е силно, но и мимолетно. После идва ред на съвестта, която от своя страна задейства срама...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хм, да ти кажа това, дето ми описваш, ми звучи твърде шизофренично - човек раздвоен между желанията и съвестта си.

Но да, виждам и аз, че има такива хора. А те зрели и разумни ли са според теб? Или осъзнати?

 

В същност за другите може би е обратно - забелязвам, че за някои хора съм странна, уж умна, пък постъпвам глупаво, например понякога съвсем нелогично против интереса си, според тях. Иначе имам желания, разбира се и чувства също, но винаги се запитвам: аз добре ли ще се чувствам, ако постъпя еди как си и ако си отговоря "не", то не го и правя. Нямам никаква заслуга за това, не съм го култивирала, просто така съм си родена, от малка така си ми идва отвътре просто. И не, че никога през живота си не съм направила нещо, с което да обидя или нараня някого и т.н., но всички такива неща са извършени от мен неволно, без цел да обидя или нараня; съответно не се усещам, че ги правя, а ако след време разбера, че се е случило нещо такова, съжалявам, но не се срамувам, ако това би искал да ме питаш, защото никога не е било с умисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, колко не действат по този начин? Ти не изпитваш угризения, защото си добра по природа, не че те познавам, де, ама поне така споделяш. Брейвик, човекът, който уби над 70-сет души в Норвегия е напълно здрав психически, но знаеш ли какво казва? Същото, което и ти. Така че съвестта нека си я има. Тя си е морален регулатор, действащ според постъпките. Срама нека си го има, аз така мисля. 

 

Не е шизофренично, но днес удоволствията в света са толкова много, че хората се нахвърлят върху тях като хиени на мърша. Сладко е, но после дълго време смърди. Дали са зрели? Да, стига да послушат навреме съвестта. Нищо никой не губи, след като има съвест. 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А, колко не действат по този начин? Ти не изпитваш угризения, защото си добра по природа, не че те познавам, де, ама поне така споделяш. Брейвик, човекът, който уби над 70-сет души в Норвегия е напълно здрав психически, но знаеш ли какво казва? Същото, което и ти. Така че съвестта нека си я има. Тя си е морален регулатор, действащ според постъпките. Срама нека си го има, аз така мисля. 

 

Не е шизофренично, но днес удоволствията в света са толкова много, че хората се нахвърлят върху тях като хиени на мърша. Сладко е, но после дълго време смърди. Дали са зрели? Да, стига да послушат навреме съвестта. Нищо никой не губи, след като има съвест. 

Чакай, чакай, забихме в съвсем друга посока, но и пак не се разбираме. Никъде не съм казала, че съм добра по природа, казвам само, че не изпитвам угризения, нито срам.

И пак се чудя - защо искаш хората да постъпват някак си, а после пък да ги е страм от това ... То каква полза от този срам, става нещо като "след дъжд качулка"!

 

Въобще разсъжденията ти явно са в посока - хората са слаби, глупави и податливи на низките си страсти, непрекъснато и умишлено правят лоши неща, но ако все пак след време започнат да се срамуват за тези лоши неща, то "Нищо никой не губи, след като има съвест.". И какво като ги е срам, с това какво се променя, помага ли се някак да се подобрят нещата и как така никой нищо не губи?

 

А моите разсъждения са в посока - нека хората станат по-съзнателни, по-разумни и по-отговорни, нека почувстват връзката си с всички и всичко тук на земята, нека израснат и бъдат силни и съзидателни. Това става с много работа, възпитателна, образователна, в семейството, в училище, в обществото като цяло. Не случайно дадох пример с Паисий Хилендарски, не случайно наричаме такива хора "народни будители". Да, хората да се разбудят и да стават все по-будни, това е важно. Будни бъдете, казва и Учителя Петър Дънов.

Героите - да, те желаят доброто на другите, те се жертват за другите, аз не ги подценявам или неглижирам. Само се опитвам да обясня, че героите не могат да направят промяната в обществото. Ако на едно дете му е трудно с урока по математика, как ще му се помогне най-добре - дали като му кажем, чакай, аз ще науча този урок вместо теб или като кажем, ето аз ще ти разясня неяснтите моменти, но ти ще седнеш и ще го научиш. Същото е и в живота. Героят може да каже: А, вие сте поробени, чакайте, аз ще ви освободя от поробителите. Или - О, тази мафия е ужасно зло, аз сега ще се преборя с нея, ще тикна всичките й членове в затвора до живот и така ще облекча моите съграждани.

Да, чудесно, ще ги тикне в затвора, но ако тези съграждани на героя не са израснали като хора, не са съзнателни, разумни граждани, само след няколко години техния стереотип на реакции и живот ще им създаде отново мафиотска органзиация, просто с други действащи лица (щото приехме, че първите са си в затвора до един). И отново могат да изловят всички и да ги тикнат в затвора, но обществото просто е незряло и допуска отново и отново това. Междувременно (докато ги ловят и тикат в затвора) ще умрат много герои. И защо? Уж за да донесат добро на съгражданите си. И героите действително носят добро, но съгражданите им не са дораснали да го задържат това добро.

Сега разбра ли какво имам предвид? Защо е нужно да умират всички тези герои?! Когато обществото узрее, дорасне, то само ще се освободи или ще се отърси от разни паразитни структури и никога няма да ги допусне отново. Героите просто са изпреварили времето си хора, които виждат и разбират всичко, жал им е за хората около себе си, имат светъл идеал как може да бъде по-добре за хората и като не виждат друг начин, тръгват да се борят със злото. Често в тази борба дават живота си; понякога успяват, понякога не, да донесат това, за което са се борили, но винаги, когато героят твърде много е изпреварил времето си, или не успява да се пребори или нещата твърде скоро след това се връщат пак в същото предишно лошо положение. Просто защото всички останали членове на обществото не съумяват да живеят по новия по-добър начин.

Промяната на обществото е бавен и неблагодарен процес, също като домакинската работа. Като е свършена, всеки го приема за нормално, а като не е свършена, всеки се дразни; на всичко отгоре непрекъснато трябва да се върши и това, което е почиствано цял час, може да се замърси за минута, това, което е готвено 2 часа, се изяжда за 10 минути и т.н.

Та, без да омаловажавам ролята на героите, продължавам да твърдя, че много по-важна за хората е работата, която включително всеки от нас може да върши в по-малка или по-голяма степен за развитие на хората, за промяна на обществото, особено относно децата - те са бъдещото поколение. Както казах това е една такава незабележима работа, бавна, продължителна, без ярки резултати, но в действителност много по-съществена. Съпостави го това с действията на героя и ще разбереш, защо много хора (включително и ти самия) виждат и оценяват героите, а не забелязват работата на учители, просветители, религиозни служители и т.н. Е, има и хора, които и на този план успяват да свършат нещо голямо, грандиозно, забележимо, те са малко, това са, какато споменах по-горе, т.нар. народни будители.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Героят може да бъде истински или плод на художествена измислица.
 
Герой (или - героиня) в обществен смисъл е личност, която в поведението си проявява изключителни качества и способности. Понятието „герой“ има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат не толкова в своя полза, колкото - в полза на обществото или дори - в полза на цялото човечество. Всяка нация има своите национални герои. Националните герои често се жертват за цел по-голяма от тях самите, например - за националното освобождение от чуждо владичество. Героите донасят някаква промяна, като проправят пътя към нея, или поне сочат пътя, който трябва да бъде извървян. Геройството често се свързва със саможертвата и поемането на рискове. Героите извършват някакви геройства, някакви подвизи. Постигат невъзможното. 
 
Героите се срещат в историята (цар Леонид и неговите 300 спартанци, Александър III Македонски, хан Тервел, Салах ад Дин, Ричард I Лъвското сърце, Жана д'Арк, Мусаши Миямото и много други; нека спра да изброявам!), митологията  (например - в древногръцката митология - Прометей, Херакъл, Тезей, Одисей, Персей, Язон, Ахил, Патрокъл; в други митологии - крал Артур, Зигфрид), легендите (Роланд, Робин Худ, Ел Сид, Крали Марко, Момчил юнак), приказките (Синдбад мореплавателя, Али Баба), литературата (мускетарите), театъра, операта, филмите... Но - и в живота - около нас.
 
Би могло да се каже, че във всеки човек спи, дреме или се крие по един герой. Но нещо или някой трябва да го събуди, да го открие, да го задейства. 
 
В художествен контекст, например - в литературата (независимо от литературния род, вид и жанр на творбата) или в театъра и операта, герой е всяко лице, вземащо участие в действията и играещо определена роля. Както в общественото виждане на думата, в изкуството също може да се влага оценъчен смисъл - героят може да бъде положителен или отрицателен, тоест - неговата роля може да бъде положителна или отрицателна. Тук героят е носител на типични черти на характера и се проявява в конкретни исторически обстоятелства и пространствено обусловена среда. Литературните герои са двигателите на сюжета на произведението. В зависимост от литературния род, героите се делят на епически, драматически и лирически. Героят може да бъде обикновен човек, легендарна фигура, например - полубог, свръхчовек (Супермен)... Дори - някакво животно. 
 
Ако героят обаче има отрицателни качества, липсват му важни положителни качества или поведението му не е идеално, той може да бъде обявен за антигерой. ​Всичко е загубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите биват подигравани. 
 
Понякога обаче героите, които историята познава, биват забравяни и се налага да бъде напомняна тяхната история, да бъдат припомнени геройствата им. (По този повод Иан Вазов написва своята "Епопея на забравените".)
 
Ако искате около вас да се появят герои, бъдете такива, каквито искате да бъдат хората около вас! Да даваш добър пример е също толкова добре, колкото - и да го следваш!
Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имали ли сте опит в двойка, когато единият се опитва да ядоса другия или да предизвика някакви негативни емоции у него, за да изсмуче малко енергия. Другият след това се чувства изтощен. 

 

Когато се ядосваме на злото или се борим с него, става нещо подобно. Нашата енергия преминава към конкретната структура, с която се борим. 

 

Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. 

 

Когато се борим със злото, директно му даваме негативна енергия, която го усилва. Злото е енергия. Реално се получава, че борбата със злото, която го захранва с енергия, е самото зло. 

 

"Добричките" хора, които се борят със злото, му дават много не-добра енергия. която си е чиста храна за него. Всяка борба с егрегор, просто го усиля. 

 

Човек не е нито добър, нито лош. Може да се коментират действията, но не и самия човек. Това да се мислим за добри е най-добрата илюзия на злото да ни кара да вършим зло, което представяме за добро. 

 

Не случайно сме в илюзията, защото не я съзнаваме. Опитваме се да вкараме светлина, там където има светлина, а не можем да вкараме светлина там, където няма.....а това там е обикновено е вътре в нас. Загрижени сме да осветим другите, а крием чернилката в себе си.....и забравяме, че дори и светлината е илюзия, защото най-доброто осветяване е да бъдем самите себе си, а не да сме в илюзията да се представяме за добри. 

 

Не случайно в Библията се казва "Не се борете със злото", а Учителя многократно го повтаря. ..... но не, ние трябва да сме велики, да сме герои, да сме добрички.........Желанието да си добър е още една илюзия на злото. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точните думи са: Не противи се на злото. Има и такава беседа:  http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1174

Добре е да се прочете. Особено последните редове.

 

Много важно е какъв иска да бъде човек и съответно делата и мислите му да съответстват на това желание. Ние трябва да се замислим, съответстват ли действията и мислите ни, на това, което искаме да бъдем, на начина по който бихме желали да се проявим. Човек може в същността си да не е лош или добър, но той във всеки един миг проявява зло или добро. А това е нещо, което не бива да се пренебрегва. Човек трябва да се стреми действията му да имат благотворни, а не негативни последствия за него и за останалите, т.е. да прави добро, доколкото може и разбира доброто.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. 

 

 Това да се мислим за добри е най-добрата илюзия на злото да ни кара да вършим зло, което представяме за добро. 

 

...Желанието да си добър е още една илюзия на злото. 

Не е задължително да искаме да ги променяме,

дори според мене не е правилно да искаме да променим който и да е според нашите разбирания,

за да може на нас да ни харесва - всеки е свободен да бъде какъвто иска да бъде, ние нямаме право да му се месим и да го моделираме, дори и децата си

 

Другите две изречения са просто лишени от смисъл за мене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, последните коментари пак "бягат" от темата, но мже би са съществени, затова ще се включа и аз.

 

Да, съгласна съм със Стан - важно е какво искаме да постигнем и какво проявяваме.

 

Към Божидар имам следния въпрос - това твое становище: "Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. " според теб отрича ли развитието, еволюцията? Защото аз точно така го разбирам.

Развитието е промяна, промяна на всеки от нас. Кой води еволюционния процес? Най-вероятно Божията воля, но и ние, като миниатюрни проводници на Божията воля, щем не щем сме замесени. Припомни си как провидението води при теб един или друг човек, за да те научат на нещо (съвсем несъзнателно те учат имам предвид) - на търпение, на толерантност, на някакво отношение и т.н. И ако те те учат несъзнателно, то възможно ли е човек да учи друг човек съвсем съзнателно (този въпрос и към mvm също)? С какво несъзнателно учене един от друг е по-добро и с какво по-лошо? Може би тези въпроси са важни, за да преценим бива ли, не бива ли да се месим в живота на хората. На пръв поглед се набива лицеприятния отговор - Не, сакън, не бива да се месим! Е, добре, казвам аз, но ние нали така или иначе участваме в живота на хората около нас. Щом участваме (някои са ни роднини, други - приятели, трети - съседи, четвърти - колеги), няма как да не сме замесени и да не им влияем, респ. да ги променяме, най-често съвършено неволно. А на децата си mvm неизбежно влияем много повече, дори и съвсем несъзнателно да е това; но не можеш да отречеш, че ти също си влияла и съзнателно, поне за някои неща, т.е възпитавала си твоите деца.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ех, последните коментари пак "бягат" от темата, но мже би са съществени, затова ще се включа и аз.

 

Да, съгласна съм със Стан - важно е какво искаме да постигнем и какво проявяваме.

 

Към Божидар имам следния въпрос - това твое становище: "Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. " според теб отрича ли развитието, еволюцията? Защото аз точно така го разбирам.......

 

Пътят към събуждане, групов процес ли е или индивидуален? Има ли случаи на групова нирвана? :) 

 

Как става мутацията, която тласка еволюцията напред? Става първо в един отделен човек или има групова мутация?

 

Мисля, че е ясно, че мутацията (физическа и духовна) става първо в отделния човек и после се предава на останалите хора. Затова наричаме някои хора герои .... хе хе 

 

Обикновено искаме другите да не са, каквито са, когато са мутирали и са различно от това, на което сме свикнали. Злобата към света е неприемането на еволюционното развитие. Искането да си останем със старото, с рутината, с познатото, с еднаквото с нас. 

 

Всяко развитие, всяко раждане започва с насилие. Всяка майка родила дете ще потвърди, че всяко раждане започва с огромна болка. Всеки вкопчен за (уж) доброто без болка, изпитва огромна злоба към света. 

 

Еволюцията става въпреки глупостите на човешкия ум и винаги става (явно) така, както човек не е очаквал, Обикновено човешкият ум е срещу еволюцията. Човек се опитва да отрича еволюцията. Всякакви канали за връзки с ангели и извънземни, със някакви високи вибрации, виолетови пламъци, извънземни, които ни помагали, всичко това е част от всеобщата заблуда. Която явно е част от еволюцията :) 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чакай, чакай, забихме в съвсем друга посока, но и пак не се разбираме. Никъде не съм казала, че съм добра по природа, казвам само, че не изпитвам угризения, нито срам.

 

И пак се чудя - защо искаш хората да постъпват някак си, а после пък да ги е страм от това ... То каква полза от този срам, става нещо като "след дъжд качулка"!

 

Въобще разсъжденията ти явно са в посока - хората са слаби, глупави и податливи на низките си страсти, непрекъснато и умишлено правят лоши неща, но ако все пак след време започнат да се срамуват за тези лоши неща, то "Нищо никой не губи, след като има съвест.". И какво като ги е срам, с това какво се променя, помага ли се някак да се подобрят нещата и как така никой нищо не губи?

 

Веднага ти давам пример. Когато някой седне за волана пил и убие друг, ако има съвест, която да се задейства, ще се обърне към доброто. Убиецът няма да върне убития, но ще насочи усилията си в посока изкупване на вината. Ако няма съвест, другия петък пак ще се качи пил зад волана. И какво? Убиецът ли жалиш, че го стига срам и угризения? Нека го стигнат! Те идват съвсем закономерно, за да го променят. Не всеки е дотам осъзнат, че когато го налегне съвестта да си мисли. Няма смисъл да се мъча, с нищо не си помагам. Повечето хора просто я слушат. Сега ще кажеш няма смисъл от драми. Кажи го на съвестта, а не на мене.

 

Добре, че е съвестта, за да ги вдигне. Прилагам за пример един познат, който напоследък минава и за приятел, споделяме си, и не всичко, но достатъчното. Той ми разправя следното: " Виж какво нещо е съдбата или случайността. И въобще има ли случайност?" — той е хипохондрик. — "В нашия град има 9 лаборатории за кръвни изледвания. Но аз получавам направление за две, избрани от лекарите незнайно защо, но все в тези двете ме пращат. Едната се намира в един блок, другата точно до едно казино. Питаш, накъде бия. Натам... В този същия блок, дето последния път си пуснах "туморни маркери", е минал половината ми живот. На осмия етаж всеки петък се събирахме и се пиеше до неделя. Ядене, пиене, жени... Другата лаборатория до казиното, опасва другата половина от живота ми. Там съм изиграл хиляди левове. Знаеш ли кое най-интересното? Че преди да се обърна към духовното, аз не съм забелязвал тези лаборатории!" — Той ходи на църква, моли се, вярва в задгробния живот. Вярва ли казах? Повярва е редно да се каже, след като мина през клиничната пътека, по-дълга от мъката му дори. Внуши си, че смъртта го доближава, съвестта му се обади и той започна да пресмята загубите, как е живял, какво е вършил. Мисли как да се яви чист на ония свят. Това се случва единствено и само защото съвестта му се обади. — " Ежедневно съм минавал покрай тях. Ето, че дойде време да ги посетя, за да разбера, че сме тук за малко и че материалните неща нямат тежестта, която им придаваме."  — Казва, че това са знаци, които идват да му кажат, че животът е кратък и трябва да се живее по правилата. Вярно е, че е филмът, в който се вкарал е голям и много често ръси простотии, но понеже говори много казва и истини. По-горното не може да се каже, че е истина и че някой му праща сигнали да се промени. Това не е важното в случая. По-важното е, че съвестта му се обажда. И тук не става въпрос за това дали има живот след смъртта, а затова, че трябва да се живее достойно и човешки. Съвестта в крайна сметка това иска. 

Общо взето това по памет.

И друг пример: Един мой съсед, опериран от рак на гърлото, неземна пияница дишащ с тръбичка подаваща се от гърлото му, въпреки операция не спира да пие. Скоро ще си ходи, над 60 години, а изглежда поне на 120г. Закусва домати с ракия! Съвестта му е циментирана и не може да се откачи от алкохола. Не съжалява за нищо, иска още и още от същото, дето го е уморило — разюзданият живот. Нищо никой не губи има ли съвест!

 

Аз повече няма да мърся темата със странични и най-различни неща. Чао! Който иска да го прави, мене не ме бройте. Ще намеря Дънови цитати отнасящи се до героизма и ще ги изтипосам тук, да се червят онези, на които е учител!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

/////

И друг пример: Един мой съсед, опериран от рак на гърлото, неземна пияница дишащ с тръбичка подаваща се от гърлото му, въпреки операция не спира да пие. Скоро ще си ходи, над 60 години, а изглежда поне на 120г. Закусва домати с ракия! Съвестта му е циментирана и не може да се откачи от алкохола. Не съжалява за нищо, иска още и още от същото, дето го е уморило — разюзданият живот. Нищо никой не губи има ли съвест!

 

Аз повече няма да мърся темата със странични и най-различни неща. Чао! Който иска да го прави, мене не ме бройте. Ще намеря Дънови цитати отнасящи се до героизма и ще ги изтипосам тук, да се червят онези, на които е учител!

 

 

Какво можеш да кажеш за жената на този човек?

 

 

Никой не знае кои са истинските ученици на Учителя. Те са неизвестни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започвам с Дъновите заръки. Всеки път, щом седна на компютъра ще пускам негов цитат в темата.

 

Ето я първата: 

 

 

"Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие."

 Петър Дънов, Събиране и изваждане
 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Viva Caselli                  Нали ти е ясно че няма Духовен учител който да аплодира избиването на едни хора от други ! Идеята е героя да извади огнения меч на истината и правдата , и да порази злото измъчващо хората от вътре.И тези същите хора , пречистени да продължат живота си в името на любовта и братството.Става въпрос за вътрешни духовни геройства , който дават плодове на материалния , физически план.Геройството на героя не е в убиването на ламята, а в  преодоляването на страха.За тази му победа го споменават хората. Смисъла на постъпката му е в броя на сърцата който е запалил.А след това идва едно друго истинско геройство.Този малък импулс да се закрепи и разрасте. Това е по трудното, изисква много време,постоянство.Но успеем ли , можем да получим свободата си..........За човека единствено важен е вътрешния му живот . Негово  следствие е поведението на физическото тяло.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Ех, последните коментари пак "бягат" от темата, но мже би са съществени, затова ще се включа и аз.

 

Да, съгласна съм със Стан - важно е какво искаме да постигнем и какво проявяваме.

 

Към Божидар имам следния въпрос - това твое становище: "Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. " според теб отрича ли развитието, еволюцията? Защото аз точно така го разбирам.......

 

Пътят към събуждане, групов процес ли е или индивидуален? Има ли случаи на групова нирвана? :)

 

Как става мутацията, която тласка еволюцията напред? Става първо в един отделен човек или има групова мутация?

 

Мисля, че е ясно, че мутацията (физическа и духовна) става първо в отделния човек и после се предава на останалите хора. Затова наричаме някои хора герои .... хе хе 

 

 

Хем е индивидуален, хем е групов.

Защо?

Защото всеки е нужно лично да развие сетива, чувства, разум, качества, способности, съзнание ... да не изброявам, но ние сме една цяла еволюционна вълна, движим се в голяма степен анблок, не е възможно 100 или 1000 да се откъснат, какво остава за един.

Ако всички сме един голям жив, плискащ се океан, то някои още са на дъното, други са по-посредата, а трети са съвсем горе, вълните, които се устремяват напред и нагоре към други пространства ... Героите - това са пръски от вълните, капчици, откъснали се от Цялото, за да се извисят още малко нагоре, проблясват на Слънцето и после пак се събират с Цялото. Обаче е нужно сериозно вълнение, което да раздвижи и преобърне големите дълбини. Иначе само ще се поразпени този океан, ще се поразпръска, но голямата му, съществена част няма да е помръднала на косъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули."

 

Петър Дънов, Истината ще ви направи свободни

 

Мария, или Александът Т. А., когато човек се защитава няма грях. Не ти ли е ясно, че ако някой влезе в дома ти, за да те ограби, така просто хипопетично, можеш да се защитиш, а не да повярваш на думите му пред съда, че е взел под наем имуществото ти.

 

Хората борещи се срещу злото не убиват и не вкарват в борбата си агресия. Това им свойство ги държи наравно с Бог. Те дори са надскочили Бога! Те не мъстят, а правят каквото е нужно, за да бъде света едно по-добро място.  Нима не проумяваш какъв е техният залог и колко е тежка борбата им? 

 

Какъв е Левски за тебе? Изпитваш ли нужда да му се поклониш и чувстваш ли се задължен към паметта му? Той се е борил за тебе, бе...

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Започвам с Дъновите заръки. Всеки път, щом седна на компютъра ще пускам негов цитат в темата.

 

Ето я първата: 

 

 

"Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие."

 Петър Дънов, Събиране и изваждане

 

А, чудесен цитат. Забележи обаче към какво призовава - не един, или двама, или няколко, някакви такива специални, избрани хора да са герои, а ние, всички ние да станем герои. И то герои в този смисъл, да преодолеем страховете си, да отворим сърцата си за любовта. Има ли само 1-2 герои, дето, опростено казано, се опитват да научат урока и да свършат работата на останалите хора, полза няма.

Страданията - тази тема ме вълнува отдавна, бях отворила една за това тук във форума, ако искаш, намери я, мисля, че интересна дискусия се получи.

 

 

Веднага ти давам пример. Когато някой седне за волана пил и убие друг, ако има съвест, която да се задейства, ще се обърне към доброто. Убиецът няма да върне убития, но ще насочи усилията си в посока изкупване на вината. Ако няма съвест, другия петък пак ще се качи пил зад волана. И какво? Убиецът ли жалиш, че го стига срам и угризения? Нека го стигнат! Те идват съвсем закономерно, за да го променят. Не всеки е дотам осъзнат, че когато го налегне съвестта да си мисли. Няма смисъл да се мъча, с нищо не си помагам. Повечето хора просто я слушат. Сега ще кажеш няма смисъл от драми. Кажи го на съвестта, а не на мене.

 

 

Добре, отговарям на зададения пример - аз бих искала все повече хора и на ум да не им идва да сядат пили зад волана. А за това героя няма да помогне, това става с подходящо възпитание, обучение, създаване на подходящи условия, закони и т.н., все тривиални, но важни неща.

 

 

...А смисъла на постъпката му е в броя на сърцата който е запалил.А след това идва едно друго геройство.Този малък импулс да се закрепи и разрасте.А това е по трудното, изисква много време,постоянство.Но успеем ли , можем да получим свободата си..........За човека единствено важен е вътрешния му живот . Негово  следствие е поведението на физическото тяло.

Ето затова говоря аз - Александър ме е разбрал - за онова другото геройство, тази искрица, която е запалил героя да се посее в душите на другите, да се укрепи и разрасне. Не успеем ли да направим това, жалко за жертвата на героя. Затова хората увековечават героите - в приказки, песни, стихотворения, исторически текстове, затова си ги разказват и преразказват, затова се учат в училище, за да не ги забравим, за да развием подобни качества и добродетели в следващите поколения. И колкото и да са незабележими и негероични по природа тези действия, но те наистина са трудни, бавни и на практика - по-съществените.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"А, чудесен цитат. Забележи обаче към какво призовава - не един, или двама, или няколко, някакви такива специални, избрани хора да са герои, а ние, всички ние да станем герои. И то герои в този смисъл, да преодолеем страховете си, да отворим сърцата си за любовта. Има ли само 1-2 герои, дето, опростено казано, се опитват да научат урока и да свършат работата на останалите хора, полза няма."

Ама не можеш ли да разбереш, че аз не искам аз да съм герой или ти, останалите да ми пляскат!? Аз казвам, че героите са нужни, за да ни докажат, че всички писаници и бръщолевици са възможни за постигане на практика! Те са хората, на които дължим много! Героите са толкова нужни, че едва ли нещо е по-нужно от тях! Те са жив пример, от който да се поучим!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ама, разбира се, че героите са жив пример за смелост, себеотрицание и т.н., никой не отрича.

И не става въпрос за ръкопляскане, а действително е хубаво все повече хора да заприличат на героите; това ще означава, че хората са се развили, израснали са.

А аз просто обяснявам, че просветителската работа изглежда скромна, семпла и за съжаление никой не я забелязва; говоря за хора, като дядо ми, който вечер край огъня ми разказваше приказки за "Крали Марко и три синджира роби", говоря за учители, които рецитират в клас "Балканджи Йово" и т.н. и т.н.

Разбираш ли сега - ако ги нямаше тези хора, скромни, обикновени, "негерои", веднага след смъртта на Левски никой нямаше да го помни и никой нямаше да му се покланя. А тези хора именно запазват и умножават искрицата, дадена от героя в сърцата на следващите поколения. Не подценявай тази дейност, тя е много съществена, нищо, че не е толкова ярка и забележима, като една типична геройска постъпка. Защото наистина е важно колкото се може повече хора поне в известна степен да станем също герои, да се стремим към идеала на героите, да преодолеем страха си, да надживеем егоизма си, точно както Учителя призовава.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да се защитаваш е вътрешно разбиране.Сега не го намирам,чел съм за Адепт при нападение на разбойници изоставя тялото си,защото може да съгради ново!....Казвали са ми че Духа няма нужда от защита.Ние защитаваме най упорито илюзиите си.Разбира се инстинктите не можем да преодолеем,ще се защитим.Важно е после да помислим защо ни се случва това.А ние не правим ли същото, макар и завоалирано и в по малка степен?Геройство е да видиш и признаеш грешките си.Обрали те днеска.А вчера ти открадна ли от работното си време,дупчи ли билет в рейса?Колко човека прилъга да си купят нещо което ги ощетява?Най голямото геройство което може да се направи за хората е да събудиш духа в себе си.Той ще свърши останалото.Не е твоя работа да съдиш , да поправяш другите .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сега, не знам това дали ще е нескромно, но ако ме не бях аз, за да разкажа за великия дух на героите, никой нямаше да знае за силата му. Аз оревах целия форум с едничката цел да се слави героизма и да не се забравя. На мене грешката ми беше, че не цитирах учителски изкази, за да ти угодя. Ми ти все едно това казваш. Аз така те рабирам, само че не съм дядо ти, а някакъв "фанатик". Такива като мене има много, те застават на страната на героите, но все пак са зад тях. Героите са нещо много повече и за да се постигне тяхното величие е нещо много, много трудно. Не е като да станеш вегетарианец. Те са нашите светлинки, факли в тъмницата!  И все пак не се знае кога чрез примерите им нашето малодушие ще се стопи и ще изпуснем духа си на свобода. За това е полезно сутрин като станем да си казваме, че повече може и да не заспим, като излизаме, че може и да не се приберем. Такива и други работи трябва да си повтаряме, за да им служим наистина съпричастно, а не само на думи.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×