Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е геройство

Recommended Posts

Как да се защитаваш е вътрешно разбиране.Сега не го намирам,чел съм за Адепт при нападение на разбойници изоставя тялото си,защото може да съгради ново!....Казвали са ми че Духа няма нужда от защита.Ние защитаваме най упорито илюзиите си.Разбира се инстинктите не можем да преодолеем,ще се защитим.Важно е после да помислим защо ни се случва това.А ние не правим ли същото, макар и завоалирано и в по малка степен?Геройство е да видиш и признаеш грешките си.Обрали те днеска.А вчера ти открадна ли от работното си време,дупчи ли билет в рейса?Колко човека прилъга да си купят нещо което ги ощетява?Най голямото геройство което може да се направи за хората е да събудиш духа в себе си.Той ще свърши останалото.Не е твоя работа да съдиш , да поправяш другите .

Нашият свят не е илюзия. Чрез тялото духът се проявява.  Доброто и застъпването за правдата не е илюзия! Никога не съм хитрувал и на дребно, и на едро. Ако е имало случаи да съм го правил, след осъзнаването съм поправял грешката си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

О, стига, наистина ли така ти изглеждат нещата, че трябва някак да ми угодиш? Но защо? И виж, аз не съм любителка на цитати от Учителя, ако се загледаш в мненията ми, ще се убедиш. Нито пък се изживявам като някаква ученичка на Петър Дънов. И не те имам за фанатик.

Като тийнейджърка, а и доста години след това бях също като теб - поглъщах една след друга различни биографии на герои, възхищавах им се и т.н.

Не, че сега не се възхищавам, но взех да се замислям - добре, как се развива обществото? Какво и как да се направи, за да се подпомогне това развитие? Ииии ... взеха да излизат наяве едни такива не толкова ярки и заблежими неща, като подвизите на героите.

Реших да обърна внимание на аудиторията и на това (приеми го и като баланс на твоето "ореваване на форума" ;) ), защото героизмът няма нужда някой да го хвали, той и така се забелязва отдалеч, докато другото, дето аз обяснявам, повечето, особено млади и разпалени хора като теб, действително не забелязват и не ценят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светът не е илюзия,ние живеем в илюзия.Виж очевадното,движенията  в политиката .Перфектни хора няма,има много подходящи за дадена работа.И те не са малко.Но като излезнат 6 анонимни публикации , доверието към тях отпада.И герой да е не се котира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласен съм с това, че героите често биват очернявани от зли източници, но именно там се крие силата им, че виждат как рухват мечтите им, но не се предават, не се чувстват ощетени от това, че хората са се подвели по провокации, манипулации и др. и са загубили вяра в честността им. България също може да се похвали с политици, които направиха много за страната ни, но именно заради зли хора, народа ги оплюва незаслужено.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

....

Хората борещи се срещу злото не убиват и не вкарват в борбата си агресия. Това им свойство ги държи наравно с Бог. Те дори са надскочили Бога! ...

 

Егати самозабравилата се арогантност. Хората дето отмъщавали, дори били надскочили Бога. 

 

Щеше да е смешно, ако не беше самопогубването ти.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И още. Смъртта не е нещо, към което се стреми героя. Той много добре знае, че е тук, на земята, за да осъществи идеалите си. Подобно на смел кормчия героят внимава и заобикаля подводната скала и намира начин да достигне до пристанището сух и невредим. Тоест не се впуска в излишни приключения, които могат да го забавят. Пиша това, за да се разграничи героя от камикадзето. Героят посвещава живота си на останалите хора и не бърза да ги напусне, не и преди да е свършил работата си на земята. Той е светъл пратенник на висши сили. От друга страна е наясно с това, че смъртта не може да му отнеме нищо. Исус едва ли е искал да умре, просто не е отстъпил пред низостта с едничката цел да даде добър пример на хората. Ето, че е дал. Днес хората разбират великия му подвиг и се опитват да го следват. Да отстояваш доброто, каквото и да ти коства това, да бързаш да прокараш идеите си в живота, да бъдеш предпазлив и да се опиташ да забавиш смъртта. Дойде ли да я приемеш с разбиране. 

 

 

Дънов е заръчал на учениците да не се вторачват в излишни неща и да отстъпват, когато трябва, но категорично е отсякъл, че има неща, с които консенсус не бива. 

 

 

"Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

"Малките случаи", ООК

 

Сега всеки ще се застъпи според неговите правила. Едни ще подадат и другата буза с вярата, че са смирени. Те замаскират страха под името миролюбивост. Други няма да отстъпят, каквото и да им коства това. Дънов това е искал да каже, че има моменти и случаи, когато мечката е срещу тебе и щеш не щеш трябва да се бориш, а да не бягаш. И тук не става на въпрос за вътрешно израстване, а точно, че и да липсва то, ако случаят го налага да не се колебаеш да се възпротивиш, независимо докъде си стигнал с вътрешната си борба. 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Viva Caselli                бъркаш реалностите.Думите които цитираш.които някой е препредал , Дънов е говорил на своите ученици.Не на мен или теб.Има разлика.При това общуване те са знаели за какво става въпрос.Ние с теб само тълкуваме .Значи по принцип се разминаваме с истината.Може да е мъничко ,но е така.Идеите които ни дават духовните учители съдържат Истина много по голяма от моментните познавателни способности на обикновения човек .Затова 2000 г. след Исус тъпчем почти на място .За това се събират хората да споделят да обменят ,заедно по лесно могат да познаят тази Истина. Не се заблуждавай че парчето което държиш в ума си ,е пълната истина.                                                                                          

Нима допускаш че в този форум трябва да се прекланяме пред Рамбо?Да той е герой.За съжаление това поведение не може да ни вдъхнови.Не искам да засегна чувствата на никой , но герой е и всяка майка бранеща потомството си.Независимо дали е човек или друг бозайник .

Във форума съм за да разбера по различно геройство.Как да стана съзнателен на 100%.Да мога да разпознавам душата на нещата.Това е което има значение и може да запълни живота ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти нали си наясно, че с тези думи, можеш да отречеш напълно всичко, което четеш от Дънов? Не само думите му отнасящи се до геройството, но абсолютно всички. Щом пишеш, че по презумпция се разминаваме с истината, тогава защо пишеш нещо, което знаеш, че се разминава с истината? Няма логика. Твоят аргумент е невалиден съгласно твоите собствени думи, че ти липсва това разбиране, което е необходимо за следването на учението на П. Дънов. Да оставим настрана факта, че Viva Caselli в случая е предоставил директно цитати. За какво неправилно тълкуване на цитатите говориш, след като изобщо няма тълкуване, а са представени самите думи на П. Дънов? Кое се разминава с истината тогава?

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във форума съм, за да разбера как да постигна едно по-различно геройство. Как да стана съзнателен на 100%?

 

Във форума е писано на тази тема, но темите не са довършени. 

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=69

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13622

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13278&page=1

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13295

 

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10882&page=1

 

Списъкът не претендира за изчерпателност. 

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

АлександърТ.А., Станимир правилно ти е казал, че заръката на Дънов не е фалшифицирана и не е резултат от "счупен телефон". Петър Дънов си го е казал съвсем ясно и най-добре е да му повярваш. 

 

Относно героичните подвизи. Аз много добре те разбирам към какво геройство си се запътил. Чрез уединение и самонаблюдение да добиеш смелост, честност, съпричастност, любов, смирение..., за да станеш достоен жител на нашата планета... Но има неща, АлександърТ.А., които не можеш да си сигурен, че притежаваш преди да си ги приложил на практика. Лекарят не може да се учи само по книга и върху собственото си тяло. Трябват му слушалки и други хора, на които да премери кръвното. Чрез практиката, той ще разбере докъде е стигнал. Кавалерът не може да знае докъде се простира учтивостта му. Трябва му дама, на която да отвори вратата, да дръпне стола, а най-после да закачи палтото. Същото е и с героя. Ти може би си мислиш, че щом не изпитваш омраза и гняв към злото, напреднал си много. Това не е съвсем така, защото, за да узнаеш докъде се стигнал, трябва да се изправиш очи в очи срещу зъл човек, извършил хиляда злини. Ако не изпиташ страх, погнуса, омраза, гняв..., а съвестно си свършиш работата, тогава може да се наречеш герой. Това отличава Героите от героите, за които ти говориш. Първите се изправят срещу злото и се стремят да не таят зли помисли. Вторите не се изправят срещу него и се стремят да не таят зли помисли. Кое геройство е по-тежко? За да не бъда набеден, че ми трябва зло, за да отлича героя, казвам, че просто времето е такова. Когато изчезне злото, героите ще бъдат други. 

Редактирано от Viva Caselli

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"... Да бъдеш мъж е чудесна авантюра, едно поприще, които никога не ще те разочарова! Поне се надявам, че ще е така, защото ако се родиш мъж, надявам се да бъдеш такъв мъж, за какъвто винаги съм мечтала... Ако бъдеш човек сърцат и умен, помни това, аз безпорно няма да бъда между ония, които ще ти наложат да се държиш по един или друг начин, независимо мъж ли си или жена. От теб ще искам само добре да използваш чудото че си се родил, и никога не да не отстъпваш пред низостта. Низостта е звяр, който винаги дебне. Той хапе всекиго от нас, всеки ден, и малко са ония, които не се оставят да бъдат разкъсани: в името на предпазливостта, в името на благополучието, понякога и на мъдростта... Никога да не отбягваш риска, никога, дори когато страхът те възпира. Да се родиш е вече риск! "



Ориана Фалачи, Писма до едно неродено дете

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

"Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

"Малките случаи", ООК

 

Сега всеки ще се застъпи според неговите правила. Едни ще подадат и другата буза с вярата, че са смирени. Те замаскират страха под името миролюбивост. Други няма да отстъпят, каквото и да им коства това. Дънов това е искал да каже, че има моменти и случаи, когато мечката е срещу тебе и щеш не щеш трябва да се бориш, а да не бягаш. И тук не става на въпрос за вътрешно израстване, а точно, че и да липсва то, ако случаят го налага да не се колебаеш да се възпротивиш, независимо докъде си стигнал с вътрешната си борба. 

Мммм, хубави разсъждения по принцип, но все пак лееекичко ще те изкоригирам.

Именно тук става въпрос за вътрешно израстване. Ако не си силна личност, т.е ако не си спечелил вътрешната "борба", няма как да се надяваш, че ще успееш да проявиш нещо на външен план. Ти как мислиш, откъде им идва на героите това себеотрицание, откъде вземат смелостта? Ето, даваш цитати, ами поучи се отново от Учителя (първите ти цитати в тази тема) - той казва, че който има Любов в сърцето си, само той няма страх.

Та, съвсем прав е Александър, като ти говори, че за всички нас, дето е ясно, че още не сме съвсем като героите, е нужно да работим усилено над себе си и дай Боже да дойде време и ние да развием тези вътрешни качества, които да ни позволят да бъдем герои. Т.е нужно е да култивираме любов, забележи - не друго, ами любов!

 

И въобще ми е интересно, ти мислил ли си за това? Как се става герой, случайно ли? Ей така, "случая го налага" казваш ти и въпреки, че му липсва вътрешното израстване, вътрешната сила, ама хоп и става герой? Ми тогава защо всички не стават герои? Много хора дори едновременно попадат при такива "наложителни случаи", ама малцина се проявяват геройски. Защо според теб някои имат смелост, а други при същите обстоятелства се страхуват?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как да стана съзнателен на 100%.

 

 

Едно допълнение:

 

http://www.psiholozi.com/3/post/2013/07/224.html#.Ue2GBHE52Yw.facebook

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Как да стана съзнателен на 100%.

 

 

Едно допълнение:

 

http://www.psiholozi.com/3/post/2013/07/224.html#.Ue2GBHE52Yw.facebook

 

 

 

"-Вече четири месеца съм при теб, а не си ме обучил в никаква техника, никакъв метод.

-Метод? - повторил Учителят. - Какъв метод ти е нужен, кажи, моля те?

-С помощта на който да постигна вътрешна свобода.

Учителят гръмко се разсмял:

-Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да добиеш освобождение с помощта на капан, наименован метод - казал той....

 

Ако перифразирам: "Трябва да притежаваш невероятно майсторство, за да станеш герой, използвайки това, което си мислиш, че ще те направи герой"....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Т.е. Учителите, Христос, Буда и т.н. си нямат представа какво правят и как точно ще доведат човечеството до освобождение, просветление и пр.?!

 

Що се отнася до геройството, защо продължаваш да вменяваш на подкрепящите го убеждението си, че те са водени от фикс-идеята непременно да станат герои? Положителното отношение към героизма е нещо съвсем различно. То е признание преди всичко на качествата, които героите проявяват. Добре е да присъства стремеж да развием в себе си същите качества, които героите притежават, а ако ги развием до степента в която са ги развили героите е още по-добре, но тук вече трябва да сме наясно, че някои качества се изграждат в течение на множество прераждания. От тук пишещите никой на приема за геройство славата без покритие. Защото някои могат да стана "герои" за пред хората случайно, но духовни качества няма как да се развият случайно. И докато първите, които са се проявили като "герои" случайно в една ситуация, в друга ситуация може да се проявят като страхливци, то човека развил нужните качества в духа си, ще ги прояви винаги, когато това е необходимо.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И въобще ми е интересно, ти мислил ли си за това? Как се става герой, случайно ли? Ей така, "случая го налага" казваш ти и въпреки, че му липсва вътрешното израстване, вътрешната сила, ама хоп и става герой? Ми тогава защо всички не стават герои? Много хора дори едновременно попадат при такива "наложителни случаи", ама малцина се проявяват геройски. Защо според теб някои имат смелост, а други при същите обстоятелства се страхуват?

 

Думите на Дънов казват какъв трябва да бъде окултният ученик. Тоест да не си прави илюзия, че има място в школата, посмее ли да не се застъпва за тия три позиции. И пак повтарям, че според мен това са задължителни качества, които трябва да притежаваш, независимо какво мислиш за тях. И дали нарушават свободата ти. Ако знаех точната мяра за геройството нямаше да си пиша с тебе, а ти щеше да пишеш за мене, не съм сигурен дали добри думи. Това, което мога да направя в момента е да поддръжавам на героите, да им давам морална подкрепа, съпричастност... Неща, от които те се нуждаят.

 

Как се става герой, случайно ли? — питаш. Както казах, аз не зная точната формула, но все пак — като го желаеш и полагаш усилия. И най-важното е, ако те налазят разни хора в някакъв форум и започнат да те разубеждават, че не е нужно да си герой, да се вслушаш в духа си и да разбереш какво казва той, за да не унищожат ентусиазма ти. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Именно, не всеки е годен за окултен ученик, нужни са определени качества.

Да ти кажа героите едва ли имат нужда от моята или твоята морална подкрепа или съпричастност.

Имаш ентусиазъм, това е чудесно, никой не те разубеждава, напротив, подканям те освен възхищението да се замислиш по-дълбоко.

И защо да не знаеш как, ами той Учителя го казва - само който има любов в сърцето си, само той не се страхува. Може ли някой без да е изпълнен с любов към тези, за които дава живота си, все пак да жертва себе си?!

Обаче това на теб не ти изнася на теорията - в смисъл това 'любов' ти звучи пак едно такова мекушаво, лигаво, подаващо другата буза нали? ;) Пък героите (поне външно и най-вече по филмите и по разни спомени на някои от съвременниците им) са все едни такива хард, смели, бунтари ...

Е, наистина помисли!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Един арабски писател, Ибн Фадлан, разказва, че когато виждали в средата си някой човек, който особено се отличавал по кадърност и ум, казвали, че повече му приличало да служи на Бога и поради това го обесвали на някое дърво."

За което историкът Мутафчиев пише: 
"Някакъв странен атавизъм е запазил този обичай и досега у нас. Само че под влияние на варварските си нагони към равенство, които дължим може би на славянската си кръв, смисълът му днес е значително променен: в най новата си история ние унищожаваме или обричаме на отшелничество ония, които се издигат високо над главите ни, защото не можем да понасяме тяхното превъзходство."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Да ти кажа героите едва ли имат нужда от моята или твоята морална подкрепа или съпричастност.

 

Да ти кажа права си. По-голяма нужда имат от апатията ни. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз не мисля, че Буда и т.н. са знаели как точно да станат герои. Просто нещата така им са се развили. 

 

Ако цитирам Екхарт Толе, то смисълът на това да намериш себе си, да тръгнеш по пътя е да капитулираш пред живота, пред реалността. Донякъде така и Буда обяснявал нещата - като се откажеш да станеш герой и като дори се откажеш да имаш някаква претенция към света или да си мислиш, че може да го промениш и нещо се получава....ти се променяш, а света така ти изглежда друг. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз не мисля, че Буда и т.н. са знаели как точно да станат герои. Просто нещата така им са се развили. 

Нарочно ли го правиш? Защото ако е нарочно това говори много зле за теб. Предлагам пак да прочетеш написаното от теб и от мен и да се сетиш какво имам предвид.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Ако цитирам Екхарт Толе, то смисълът на това да намериш себе си, да тръгнеш по пътя е да капитулираш пред живота, пред реалността. Донякъде така и Буда обяснявал нещата - като се откажеш да станеш герой и като дори се откажеш да имаш някаква претенция към света или да си мислиш, че може да го промениш и нещо се получава....ти се променяш, а света така ти изглежда друг.

 

Ето пак вменяваш на хората подкрепящи героизма желанието да станат герои. Не написах ли в предходното си мнение, че почитта към героите е нещо съвсем различно? Ама ти си продължаваш твоята песен. Но щом така си решил - нямам намерение да променям убежденията ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Да ти кажа героите едва ли имат нужда от моята или твоята морална подкрепа или съпричастност.

 

Да ти кажа права си. По-голяма нужда имат от апатията ни. 

 

Не, и от апатията ни нямат нужда. И няма да се повлияят не само от апатията ни, но и от заплахата обесване на дърво, щото са различни (което си написал по-горе), а пак ще направят това, което смятат за добре. Така че нашата реакция твърде малко ги касае. И въобще тръгнал си да оборваш разни дребни странични аргументи, а не искаш да погледнеш основното - че човек не може току-тъй да стане герой, че той трябва да има, забележи, ВЕЧЕ развити страхотно много вътрешни, личностни качества, но това също не е достатъчно, нужно е да има и огромна любов към хората, за да ползва тези си качества не само за себе си или малък кръг близки, а да ги посвети на всички хора, пренебрегвайки собствените си нужди, а ако се налага дори живот.

Но тъй като питаш, ще ти кажа нещо, което може би отново ще те шокира. Според теб, така най-общо, имам  предвид не само по отношение на героите, ами въобще моята или твоята реакция на събитията и хората около нас, знаеш ли за кого са най-нужни - ами най-важни и нужни са за мен самата и твоите реакции - за теб самия.

Звучи абсурдно, но е така. Не, че не засягаме и не влияем и на другите около нас, но хора като нас, които все още не могат да действат съзнателно на каузален план, основно на себе си помагат, вредят и т.н., съобразно отношението, което проявяват. И трупат, образно казано, червени или черни точки.

Това изглежда много странно, защото все едно казвам - убиеца вреди най-вече на себе си, нищо че реално е отнел нечий живот. С това не искам по никакъв начин да оправдавам или не знам какво убиеца, неговата постъпка е чудовищна, антибиологична. Но това, което казвам е така, защото този човек, който е бил убит, е живял с такъв сценарий, трябвало е да преживее убийство, а вече кой точно ще бъде неговия убиец, обикновено има няколко потенциални  предвидени в сценария. Някой от потенциалните убийци може междувременно в този си живот да е израснал, да се е подобрил и да не се поддаде на импулсите да убие - това е чудесно, това е напредък за него самия. Друг обаче ще го направи. Понякога сигурно се случва и всички потенциални обвързани да преодолеят негативните си чувства и черти и убийството да се размине. Още по-добре - това означава няколко развързани кармични възела и няколко поизрасли човека.

 

Така че твоят ентусиазъм сега по отношение на героите помага основно на теб самия и е много хубаво, че го имаш! Всичко, което се опитвам да кажа, не е да ти полея със студен душ убежденията и ентусиазма, а да споделя още нещо, да доразвия въпроса :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Ами аз не мисля, че Буда и т.н. са знаели как точно да станат герои. Просто нещата така им са се развили. 

Нарочно ли го правиш? Защото ако е нарочно това говори много зле за теб. Предлагам пак да прочетеш написаното от теб и от мен и да се сетиш какво имам предвид.

 

 

Да, прав си, че малко се разбърках. 

 

Но това не променя тезата ми. Разбира се, че Буда знае как да помогне на някого и да го доведе до просветление, но Буда знае и че на някои хора просто не им е писано да стигнат до просветление поне този живот, а на повечето и въобще. 

 

Ноооо Буда като е почнал не е знаел как ще постигне просветление и дори не е знаел какво ще постигне. Както и никой от нас не знае, какво ще постигне, каквото и да съ въобразява.

 

Цитирам Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ:

 

"...Пътят е смътен, неясен.

И смътен, неясен - 

ала с образи изпълнен.

И неясен, и смътен - 

ала пълен с предмети.

Скрит и мътен - 

ала семенна енергия стаяващ..."

 

Иначе аз срещу героите нямам нищо против.

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

 

Да ти кажа героите едва ли имат нужда от моята или твоята морална подкрепа или съпричастност.

 

Да ти кажа права си. По-голяма нужда имат от апатията ни. 

 

Не, и от апатията ни нямат нужда. И няма да се повлияят не само от апатията ни, но и от заплахата обесване на дърво, щото са различни (което си написал по-горе), а пак ще направят това, което смятат за добре. Така че нашата реакция твърде малко ги касае

Имат нужда от нашата подкрепа. Неслучайно героите винаги са призовавали населението към съпричасност. Те поставят високи идеали пред себе си, с които по-лесно се справят, ако делата им не са откъснати от масата. Напротив. Идеалът им трябва да бъде следван от хората, едно сериозно и културно следване, което да ангажира всяко едно съзнание. Тогава силата им е по-голяма, тъй като е колективна. Не забравяй това! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×