Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е геройство

Recommended Posts

И въобще тръгнал си да оборваш разни дребни странични аргументи, а не искаш да погледнеш основното - че човек не може току-тъй да стане герой, че той трябва да има, забележи, ВЕЧЕ развити страхотно много вътрешни, личностни качества, но това също не е достатъчно, нужно е да има и огромна любов към хората, за да ползва тези си качества не само за себе си или малък кръг близки, а да ги посвети на всички хора, пренебрегвайки собствените си нужди, а ако се налага дори живот.

Посочи ми къде съм написал, че е лесно да станеш герой? Аз толкова убедително ги хваля и издигам в своите и чужди очи, че отдалечаването между обикновените хора и героите става огромно. Нали написах, че гледат хората от високо, а ангелите право в очите. Това трябва да ти каже, че те са на милиони светлинни години от нас. Но ти едно си знаеш, че смятам за лесно да станеш герой. Повтарям, че трябва да се стремим да станем герои, което е добре за тях и за нас. Аз не отричам техните качества, а ги харесвам, подкрепям, дерзая и бързам да развивам духа си в тази насока. Ти като казваш, че трябва да притежаваш еди-какво си за да си герой, все едно казваш, че това "притежаваш" или го имаш, или го нямаш. Тоест, откажи се по-добре. Аз също усещам, че съм далеч от тях, но мога да се доближа. Докато хората, които казват: "Остави тая работа, в друг живот ще я свършиш.", сами си преграждат пътя към развитие. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

И въобще тръгнал си да оборваш разни дребни странични аргументи, а не искаш да погледнеш основното - че човек не може току-тъй да стане герой, че той трябва да има, забележи, ВЕЧЕ развити страхотно много вътрешни, личностни качества, но това също не е достатъчно, нужно е да има и огромна любов към хората, за да ползва тези си качества не само за себе си или малък кръг близки, а да ги посвети на всички хора, пренебрегвайки собствените си нужди, а ако се налага дори живот.

Посочи ми къде съм написал, че е лесно да станеш герой? Аз толкова убедително ги хваля и издигам в своите и чужди очи, че отдалечаването между обикновените хора и героите става огромно. Нали написах, че гледат хората от високо, а ангелите право в очите. Това трябва да ти каже, че те са на милиони светлинни години от нас. Но ти едно си знаеш, че смятам за лесно да станеш герой. Повтарям, че трябва да се стремим да станем герои, което е добре за тях и за нас. Аз не отричам техните качества, а ги харесвам, подкрепям, дерзая и бързам да развивам духа си в тази насока. Ти като казваш, че трябва да притежаваш еди-какво си за да си герой, все едно казваш, че това "притежаваш" или го имаш, или го нямаш. Тоест, откажи се по-добре. Аз също усещам, че съм далеч от тях, но мога да се доближа. Докато хората, които казват: "Остави тая работа, в друг живот ще я свършиш.", сами си преграждат пътя към развитие. 

 

Ееее, най-накрая си дойдохме на думата. Точно това се опитваме да кажем, аз, Александър, Ани и ... други някои може би. Че бихме искали да развием духа си, да се научим да бъдем силни, смели, креативни, себеотрицателни и т.н. Ако  се върнеш назад, ще видиш. И че това е много, много важно и ако не се е случило, няма как да бъдеш не само герой, ами дори и уж обикновен, но не съвсем, а активен и съзнателен гражданин.

 

Ако искаш да изкоментираме начините за развитие, в някоя друга тема.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ееее, най-накрая си дойдохме на думата. Точно това се опитваме да кажем, аз, Александър, Ани и ... други някои може би. Че бихме искали да развием духа си, да се научим да бъдем силни, смели, креативни, себеотрицателни и т.н. Ако  се върнеш назад, ще видиш. И че това е много, много важно и ако не се е случило, няма как да бъдеш не само герой, ами дори и уж обикновен, но не съвсем, а активен и съзнателен гражданин.

 

Ако искаш да изкоментираме начините за развитие, в някоя друга тема.

 

Аз пак ти казвам, че израстване не може да има без светли примери. Колкото по-добри са думите ни за хората дали живота си за нас, толкова по-високи са чувствата ни, разбирай  —  сремежите ни. Следователно дори и да постигнеш една хилядна от техните дела, да станеш съзнателен гражданин, е нещо, докато, когато мислиш, че желанието да си герой е комплекс за малоценност и плод болно его, малоценен си оставаш. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

Петър Дънов, Като себе си

 

Дънов е казвал такива велики слова. Не знам как е възможно да има сърца, негови последователи, които след прочит на това да не се запитат докъде са стигнали в израстването. Наистина си заслужава да четеш героични подвизи, да се възхищаваш на тези хора, оприличени от него като: живяли по човешки, постъпвали по Божествено. Ето още едно потвърждение на думите ми, че това са великани на съпричастността, които са умряли за нас. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

докато, когато мислиш, че желанието да си герой е комплекс за малоценност и плод болно его,      Всички дават (+) на образа  ,,Герой".Като се стремят да допълнят с още нещо  вече казаното , да го разширят и обогатят.А VIVA CASELI  си мисли че някои му противоречи.

Ако цитирам Екхарт Толе, то смисълът на това да намериш себе си, да тръгнеш по пътя е да капитулираш пред живота, пред реалността. Донякъде така и Буда обяснявал нещата - като се откажеш да станеш герой и като дори се откажеш да имаш някаква претенция към света или да си мислиш, че може да го промениш и нещо се получава....ти се променяш, а света така ти изглежда друг.            Ето Божидар дава един много готин подход ,за вървене , по пътя на героите . Ако желаеш да помислиш давам  жокер  ,,Ако се откажеш от живота получаваш живот"

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така казват.Отказваш се от илюзиите за да влезеш в реалността.Това е вътрешния живот на героя .Поне на героя от 21 век.Такъв реален живот са водели ,може би,Жана д,Арк ; Микеланджело ; отец Йоан Кронщатскити  ; свети Иван  рилски ;нашият Левски и много други.Има един момент на неразбиране от страна на множество последователи ,опитващи се да сравняват  личностите (героите ) на историята .В смисъл че се опитват да кажат кой е по и най .Не  може да се сравнява синьо и червено .Те са различните аспекти на едното .

Останах с убеждението че Viva Kasell се възхищава на героичната постъпка извършена независимо с какви средства и на каква цена .Нали доброто е направено ,нищо че има големи поражения , това са неизбежните загуби...Това е което не ми хареса и ме подтикна ,да се обаждам.

Обяснения: в зелено съм преписал  от първа страница

Това да нараниш някого при самозащита не е грях и самият Дънов е казвал, че гневът е полезен, когато се браниш. Важно е да не изпитваш омраза. Просто да действаш правилно срещу злото, знаейки че ситуацията го налага.                       Гневът е полезен защото мобилизира тялото.Нищо повече.

И не, не става на въпрос, че отдаването и залагането на живота е геройство. И то е, но още по-голямо геройство е да имаш силите да заложиш и този: на децата си, на близките си, на приятелите си, въобще на всичко, което по някакъв начин има досег с тебе. И да направиш всичко това, за да помогнеш на страната си и по любов към справедливостта.                             Не е любов да направиш дори най голямото добро ,като нараняваш.Още повече , уж любимите си същества .Известния пример: да дадеш детето си в жертва на Бога ,е духовно вътрешно упражнение .Касаещо само изпитвания ,не живота на детето му.Живота принадлежи на Бога ,и не трябва човек да си въобразява че има власт да решава кои ще живее.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

               Не е любов да направиш дори най голямото добро ,като нараняваш.Още повече , уж любимите си същества .Известния пример: да дадеш детето си в жертва на Бога ,е духовно вътрешно упражнение .Касаещо само изпитвания ,не живота на детето му.Живота принадлежи на Бога ,и не трябва човек да си въобразява че има власт да решава кои ще живее.

400px-Agios_Georgios_icon.jpg

Св. Георги Побеносец, е считан за пратенник на Исус Христос, небесен воин-ангел и закрилник. 

 

Легендата гласи: 

Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си.Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.

Знакът на руския орден „Св. Георги“ - I степен

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката.Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязъл с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.

 

 

 

Свети Георги_Победоносец

 

АлександърТ. А. , зло ли е сторил Свети Георги Побеносец, когато е отсякъл главата на ламята? Той е спасил хиляди деца убивайки ламята. Грешник ли е или спасител? В това да сътворяваш ред и да закриляш доброто водейки борба срещу злото няма нищо, ама нищо грешно. Сети се за Исус Христос и Страстите Христови! Исус гневен ли е бил на разбойниците в храма? Не разбираш ли, че той е защил правдата!?

 

Евангелията предават, че след влизането на Исус в Йерусалим, отива направо в храма, и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам прекатурвайки масите на среброменителите, и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им (според евангелиятата) "Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници."

 

Изгонване_на_търговците_от_храма

 

El_Greco_016.jpg

 

Как така казваш, че никой няма право да се разпорежда с живота на другите? Грях ли вършат всички онези, дето от името на доброто издават присъди, според злината, за да изпратят някого в затвора?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Останах с убеждението че Viva Kasell се възхищава на героичната постъпка извършена независимо с какви средства и на каква цена .Нали доброто е направено ,нищо че има големи поражения , това са неизбежните загуби...Това е което не ми хареса и ме подтикна ,да се обаждам.

 

АлександърТ. А. , вече зная, че си от най-мъдрите. Имам предчуствие, че ако ти кажа загубил си опашката си, ще се пипнеш по задните си части. Чудя се какво ли може да ми се случи, да е повече от това: да ме убеждат хора, че геройството е ненужно. Защото ти това правиш, нищо, че по думите ти " Viva Caselli си мисли, че някой му противоречи." 

 

Героите са святи хора. Именно затова, когато някой в душевен порив извърши героична постъпка, веднага бива нареждан сред героите. Това се случва, понеже няма изявени герои, постъващи винаги героично, ние нареждаме сред героите и хора, които в момент на трудност, се изправят срещу злината, макар да се били малодушни и колебливи. Правим го, за да не загине геройството.  Възхищаваме се на животинките, които след пожар остават невредими, като се заравят в земята. Това обаче не е геройство, тъй като истинктът за самосъхранение е заложен по природни закони в тях и те нямат друг избор. Какво обаче се случва, когато някой човек остане невредим сред зло и го победи, тъй като е решил да не зарови глава в пясъка, за да изчака да отмине, а се изправи срещу му? Извършва постъпка за поддръжание. Тогава хората не гледат неговия живот. Как е преминал и как е живял. Дали е бил праведник или най-долен грешник. Всичко друго остава на заден план и обществото се съсредноточава върху героичната му постъпка. Затова те съветвам, когато някой извърши велик подвиг да се замислиш върху това, че може и ти да го сториш, а не върху това, че не е бил герой през останалата част от живота си. Героичният подвиг е винаги велик! 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Твои думи-----------------------------------------------------------------------------------------отговор

темата е огромна няколкото забележки са само трохи .

да ме убеждат хора, че геройството е ненужно.------------------? ??засегнат ли се чувстваш?от какво?

Легендите?  ------------Легендите  са уроци.Те са валидни в пълната си цялост.Ако вадим някой елемент и го преекспонираме изкривяваме значението на цялостта .Помисли , не е ли възможно Ламята ,да е образ на някоя природна стихия...Или може би след като е поочистила населението от лошите,Свети Георги е дошъл да я направи вегетарианка?А можеш ли да си представиш за какво те мислят кокошките като влезеш в курника и заизбираш коя да отнесеш?За това ли се борим?За правото на по силния?В тази легенда убииството на ламята  не е акцента а помощен фактор.Дори не знаем тази дума какво значение е имала преди.Във всеки случай не е същото каквото сега и придаваме .,,Ке те утепам "казал шопа и поотупал яморлука на съседа.

Евангелията предават, че след влизането на Исус в Йерусалим, отива направо в храма, и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам прекатурвайки масите на среброменителите, и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им (според евангелиятата) "Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници                          -------------------------------------------------Когато Исус е излезъл от храма ,търговците пак са се намъкнали.И още са там.Идеята е че храма е само за молитва.Християнинът да го ползва само за това .Не имал в предвид  младите християни да се учат да гонят грешниците . През целия си живот той  е показвал кои са главните неща на кое да обърнем внимание.Да той е победил злото победил е ада.Личното зло,личния  ад,които всеки човек има.И за да стане това видимо за всички е увиснал на кръста.С последното си действие ,на кръста ,той затвърждава това което е вършил цял живот .Казал ни е,да се погрижим за спасението на душата(вътрешния живот)Ако правим това ,живота на физическото тяло ще се уреди също...Разбирам че много хора четем едни и същи думи ,произнасяме ги почти еднакво.Ала в главата на всеки стоят различни неща.За това са ни дадени ориентири по които да се водим.Отношението към чуждия живот е такъв ориентир.Много добър ориентир.Едната страна се радва на всяка всяка жива клетка и я почита като малка божествена частица.Другата страна се води винаги от  добри идеали и използува всички сили и средства за тяхното реализиране .Ние хората сме на кръстопът,чудим се кое е по важното.Колебая  се да смачкам ли няколко злодея или да опитам да ги превъзпитам.Но ако не мога да се сетя как да помогна без да навредя.Мога ли да се нарека разумен ?За какво е разумът ми?Лесно да мачкам ,,лошите"?Исус е имал сили не само да изгони търговците от храма,не само да ги изпари от лицето на земята.Но , не се е сетил за такава възможност.Показал е кое е важното,към какво да се стремим .А как да го направим ?Отивайки на кръста ,ни казва ,ако ви пречи егото изоставете го .Да изостави егото си ,е може би , най голямото геройство достъпно за човека.Избереш ли пътя на налагането на правдата?Поставяш се в кръговрата на принудата.Днес ти си отгоре утре идва някой по силен. Божествената Правда няма нужда от налагане ,тя просто съществува.Аз и ти можем само да я изберем за начин на живот.Това което аз и ти се опитваме да наложим са нашите лични виждания,не Правдата ..

Героят прави геройството .Той е герой много преди да се случи това.Ако го наблюдаваме ,ще видим че вътрешните борби които е водил,вътрешните решения които е взимал го правят герой.Важната случка , геройството го правят видим за нас.Геройството е снимката на  поредното попълнение в изложбата на уроците които съдбата ни поднася. А героя е е същността ,предмета за изучаване....

Ще почитаме ли гаргата случайно попаднала в мотора на вражески самолет?Да тя ме спасява от бомбандировка,но не я признавам за герой

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

        ......... Как така казваш, че никой няма право да се разпорежда с живота на другите? Грях ли вършат всички онези, дето от името на доброто издават присъди, според злината, за да изпратят някого в затвора?

 

 

О, може да има право да убива и т.н. Защо да няма?!

 

Обаче, как точно ще разбереш кой, кога и как трябва да убиеш, така че това да е по Божията Воля и после да не те сполети същото ответно?! Откъде ще си сигурен и в това, че това, което върши е зло?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Легендите?  ------------Легендите  са уроци.Те са валидни в пълната си цялост.Ако вадим някой елемент и го преекспонираме изкривяваме значението на цялостта .Помисли , не е ли възможно Ламята ,да е образ на някоя природна стихия...Или може би след като е поочистила населението от лошите,Свети Георги е дошъл да я направи вегетарианка?А можеш ли да си представиш за какво те мислят кокошките като влезеш в курника и заизбираш коя да отнесеш?За това ли се борим?За правото на по силния?В тази легенда убииството на ламята  не е акцента а помощен фактор.Дори не знаем тази дума какво значение е имала преди.Във всеки случай не е същото каквото сега и придаваме .,,Ке те утепам "казал шопа и поотупал яморлука на съседа.

 

А ти не помисли ли, че то е урок, който ни учи, че не трябва да се прекланяме пред злото? Не помисли ли, че когато е убил ламята Свети Георги Победоносец не е изпитвал омразa и мъст, а е убил нещо, което е зло, което няма как да се промени, освен чрез убийство. Не помисли ли, че злите постъпки трябва да се убиват, разбирай — спират. Легендата е урок, ценен урок, който ни учи да се стремим към добро. Така че, когато изпиташ гняв, защото пред очите ти бият беззащитен човек, по-добре да спреш беззаконието чрез гнева си, а не се вайкаш и да си мислиш, че гневът няма място в светеца.

 

Сам написа, че си се включил в темата от думите ми: Това да нараниш някого при самозащита не е грях и самият Дънов е казвал, че гневът е полезен, когато се браниш. Важно е да не изпитваш омраза. Просто да действаш правилно срещу злото, знаейки че ситуацията го налага. 

 

Питам те, тогава Свети Георги Победоносец какъв е, след като е извършил убийство? Защото ответните ти думи са следните: "  Не е любов да направиш дори най голямото добро ,като нараняваш. " Не можеш ли да проумееш най-накрая, че не нараняваш нищо и никого, когато спираш някого да върши злини!? Не можеш ли да разбереш, че Бог би се радвал да види свое творение, което "живее по човешки, а постъпва по Божествено", по думите на Дънов? Обърни внимание на думичката "постъпва". Не мисли, а постъпва!

 

Казваш, че да се развиваме е геройство. Така е. Какво обаче следва да вършат по-развитите и отговорни хора, каквито несъмнено са хората тръгнали по духовния път. Не са ли те тези, които трябва да материализират желанията си и да служат на обществото? Не са ли те тези, които трябва да са чувстват съпричастни към чуждите мъки? Не са ли те хората, които трябва да станат герои? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато Исус е излезъл от храма ,търговците пак са се намъкнали.И още са там.Идеята е че храма е само за молитва.Християнинът да го ползва само за това .Не имал в предвид  младите християни да се учат да гонят грешниците . През целия си живот той  е показвал кои са главните неща на кое да обърнем внимание.Да той е победил злото победил е ада.Личното зло,личния  ад,които всеки човек има.И за да стане това видимо за всички е увиснал на кръста.С последното си действие ,на кръста ,той затвърждава това което е вършил цял живот .Казал ни е,да се погрижим за спасението на душата(вътрешния живот)Ако правим това ,живота на физическото тяло ще се уреди също..

Ето, ето как отново отричаш добрите действия за сметка на не правеното на нищо. Примерът даден от Христос е, че не трябва да свеждаме глава пред неправдите. Вътрешното израствене е едно на ръка. Как можеш да кажеш, че си надмогнал себе си, ако в грозящи ситуации не вземаш активно участие? Какво следва, какво следва след като се пребориш с вътрешния ад? Аз смятам, че човек се превръща в герой и започва да материализира високите си чувства. Проповядва любов и се противопоставя на злото. 

 

Ясно е, че храмът Божи е за молитва. Точно това казва историята. Не да преследваш грешниците, а да ги спираш. Да спреш човекът, който се готви да убие друг. Да спреш човекът, който се готви да безчинства. Да спреш всеки, чиято глава злобни планове планува. Стига с този вътрешен живот! Стига с това лично израстване! Питам те отново. Какво следва след вътрешното израстване?О, докога ще израстваме на думи и мисли?! Не се ли усещаш отговорен към заобикалящата те среда? Нима не си ти човекът, който щом е тръгнал да расте духовно, трябва да материализира духовността, да я приложи на практика. Не си ли се питал защо аз в този момент разсъждавам относно геройството.

 

О, небеса! Нима е дошъл моментът, в който трябва да сторя нещо велико, да тръгна по нечий геройски път? Не е смешно да се поставиш в ролята на герой, за да усетиш силата на героите. Дори е полезно да отделяме по някой и друг миг и чрез илюзорен героизъм да се тренираме и подготвяме за злото. Не е грешно, не повече и от това да си мислиш, че да си герой не е добре и че това не е твоят път. Колко живота ще чакаме да минат!? Всеки да си постави за цел да стане герой, но не заради овациите, а за да избави хората от злото! Нека, който първи израстне духовно да действа незабавно!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..

Ще почитаме ли гаргата случайно попаднала в мотора на вражески самолет?Да тя ме спасява от бомбандировка,но не я признавам за герой

Не, понеже го е сторила несъзнателно. Но защо да не почитаме човекът, който се е удавил, но е спасил друг човек? Знаел е какъв риск крият дълбоките и буйни морски води, но е чувствал, че трябва да скочи. Нима не е постъпил геройски и самоотвержено? Нима не е светъл пример? Нима ще признаем това, че миналото му не се отличава с нищо запомнящо се, вместо това, че критичен момент е намерил сили да спре морските води? Защо да не почитаме обикновенните хора, които в безнадеждна на пръв поглед ситуация са изиграли съдбата и не са й позволили да наложи волята си? 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

        ......... Как така казваш, че никой няма право да се разпорежда с живота на другите? Грях ли вършат всички онези, дето от името на доброто издават присъди, според злината, за да изпратят някого в затвора?

 

 

О, може да има право да убива и т.н. Защо да няма?!

 

Обаче, как точно ще разбереш кой, кога и как трябва да убиеш, така че това да е по Божията Воля и после да не те сполети същото ответно?! Откъде ще си сигурен и в това, че това, което върши е зло?!

 

това не съм  го казал аз.Въпреки че нямам нищо на против...25 години в армията са ме подготвяли точно за това.Посрещах изгрева с,,Изправи се гора от стомана"

Viva Casell  ,, Не си ли се питал защо аз в този момент разсъждавам относно геройството. "   Не се питам.Човек се вълнува от нещата ,които душата му е поставила на дневен ред .

,,Стига с този вътрешен живот! Стига с това лично израстване! Питам те отново. Какво следва след вътрешното израстване?О, докога ще израстваме на думи и мисли?!"       Нямаш на представа ...........Опитай се да промениш 1 свой навик ,опитай да откажеш цигарите след години употреба ,Опитай се да откажеш дрогата.И тези откази да бъдат за винаги не докато издържиш.Попитай човек опитвал тези неща  .Гарантирам ти че арестуването на ламята ще го имат за разходка из парка... :3d_146:

Имам колега който ако дойде 10 пъти на време за работа ,го обявявам за герой.Така е ,от там се почва.Малък герой по голям герой ,много голям герой.Някой ден може  и да премахне малко от главите на ламята (държавната бюрокрация).....На добър път .

П.П.

Мисля си че героите са много повече.Просто нямат шанс да се изявят.Други пък не са подготвени достатъчно за нужния момент.Преди време,когато разбрах че сме били под турско робство се разстроих и с дни кроях планове как аз бих изгонил поробителите.Ама те били много силни и добре въоръжени.И какво от това ,ето само в нашата махала сме 6 момчета.Ще се уговорим как да излъжем поробителите и им вземем оръжията,.После лесно,силни и смели сме...4 годишен герой.Само подготовка трябва.....

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, прав си, Viva Caseli го каза.

 

Интересно нещо е борбата със злото и дори борбата. Заема доста време, осмисля живота, пречи ти да погледнеш себе си. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и друго, героите ги оценяме спрямо средностатистическото ниво на хората. Сега е едно, но преди 50 000 години е било друго. Също така чета, че Vivа не признава мисленето за героизъм, само действията - защо? Ами то толкова много хора точно с мисленето си са помогнали на другите. Човекът, който е открил как да запали огън, човекът, който е открил как действа мащерката, тетрата, човекът, измислил ласото или бумерангът ...

И кой има правото да отнеме живот? Viva, интересно ми е, ако ти имаш възможност да контактуваш с някой човек, за който си абсолютно сигурен, че е убил един или дори няколко човека, какво ще направиш? Ще ти се иска ли да го убиеш, ще го убиеш ли?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам колега който ако дойде 10 пъти на време за работа ,го обявявам за герой.Така е ,от там се почва.Малък герой по голям герой ,много голям герой.Някой ден може  и да премахне малко от главите на ламята (държавната бюрокрация).....На добър път .

 

 

  Нямаш на представа ...........Опитай се да промениш 1 свой навик ,опитай да откажеш цигарите след години употреба ,Опитай се да откажеш дрогата.И тези откази да бъдат за винаги не докато издържиш.Попитай човек опитвал тези неща  .Гарантирам ти че арестуването на ламята ще го имат за разходка из парка...  :3d_146:

 

Жалко е, че свързваш геройството с дела, които се случват ежедневно и които са по силите на всеки. Жалко е, че се възхищаваш на колега, който понякога е отговорен към работното си време. Жалко е какво време отделяш на дребните детайли, като същевременно пропускаш великите дела. За такъв окаян борец всичко отива нахалост... Левски и човекът преборил пороците си да се поставят в една графа. Това е лудост, това е висша форма на лудост!

 

В другата тема за геройството Krasi33, който свързваше героите с бляскавите доспехи. Той си представя героя на бял кон и с лъскави дрехи. Дори да допуснем, че героят изглежда така, дори да допуснем, че героят дъвче тютюн... В тези ли грехове ще се вгледаме или в това, че чрез смелото си сърце е отдал живота и личното си време в служба на Бога?

 

Дънов е описал своя герой в беседата си "Като себе си" по този начин: "Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

 

Питам те, АлександърТ.А., щеше ли да загуби чара си героят представен от Дънов като окаян и дрипав, ако беше в другата противоположност, да речем по съвременна. Млад мъж, избръснат, с красиви дрехи и тежък парфюм. Щеще ли да се хванеш за тези дребни детайли или щеше да се съсредоточиш в героичната му постъпка? Според мене ти би се възхитил повече на отказа му от бляскави дрехи и спирането на цигарите, отколкото на това, че е спасил жената от присъда. Похвали веднъж героите! 

 

Ето я цялата Дънова история. Прочети я отново. 

 

 

"Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

Петър Дънов, Като себе си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има и друго, героите ги оценяме спрямо средностатистическото ниво на хората. Сега е едно, но преди 50 000 години е било друго. Също така чета, че Vivа не признава мисленето за героизъм, само действията - защо? Ами то толкова много хора точно с мисленето си са помогнали на другите. Човекът, който е открил как да запали огън, човекът, който е открил как действа мащерката, тетрата, човекът, измислил ласото или бумерангът ...

И кой има правото да отнеме живот? Viva, интересно ми е, ако ти имаш възможност да контактуваш с някой човек, за който си абсолютно сигурен, че е убил един или дори няколко човека, какво ще направиш? Ще ти се иска ли да го убиеш, ще го убиеш ли?

 Идеята може да бъде доловена от всяка глава, но може да бъде реализирана само от човек, който е способен на това. И все пак, ние сме длъжни да смятаме себе си за кадърни, способни и можещи да вършим велики дела. Като под велики разбирам героични подвизи в полза на хората, не да се преборим със страха от високото си примерно. 

 

Не, не бих го убил. Тоест против смъртното наказание съм, но не и против доживотната присъда при тежки престъпления. Ако зависеше съдбата на този човек от моите думи, аз бих му казал, че самоволно се е лишил от правото да бъде сред хора. Повярвай ми, Диана, аз няма да съжаля, че ще изживее живота си в плен. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Имам колега който ако дойде 10 пъти на време за работа ,го обявявам за герой.Така е ,от там се почва.Малък герой по голям герой ,много голям герой.Някой ден може  и да премахне малко от главите на ламята (държавната бюрокрация).....На добър път .

 

 

  Нямаш на представа ...........Опитай се да промениш 1 свой навик ,опитай да откажеш цигарите след години употреба ,Опитай се да откажеш дрогата.И тези откази да бъдат за винаги не докато издържиш.Попитай човек опитвал тези неща  .Гарантирам ти че арестуването на ламята ще го имат за разходка из парка...  :3d_146:

 

Жалко е, че свързваш геройството с дела, които се случват ежедневно и които са по силите на всеки. Жалко е, че се възхищаваш на колега, който понякога е отговорен към работното си време. Жалко е какво време отделяш на дребните детайли, като същевременно пропускаш великите дела. За такъв окаян борец всичко отива нахалост... Левски и човекът преборил пороците си да се поставят в една графа. Това е лудост, това е висша форма на лудост!

 

...

Не, не, жалко е, че не разбираш какво ти говори Александър.

Ти непрекъснато повтаряш едно и също - великите дела, та великите дела! Дадох ти нещо за размисъл - кои дела за кого са велики, също все така ли е положението, сега и преди 50 000 години например. Разбери, всичко е относително. Ти обявяваш нещо за велико според твоите сегашни критерии, нищо повече.

И да не ме разбереш отново погрешно - да, всички тези примери, които даваш, безспорно са геройски постъпки и геройски изживени  животи, но има и други, които за съжаление ти не забелязваш и съответно не признаваш, да не говорим, че не ги хвалиш и не им се възхищаваш.

Виж, животът не е толкова прост и не всичко е видимо. Ако искаш да го разбереш, не се заслепявай само от очевадните неща. И най-простия, и невеж, и дори непочтен човек не може да си изкриви душата и да каже - Не, Левски не е герой!

Обаче нека ти дам един пример - ето сега в нашето общество човешкият живот единодушно е приет за много ценен, преди 2000 години само далеч не е било така. Но представи си един човек, който живее сега, в нашето общество, но е една много млада душа, "дива", отвътре никак не му идват такива норми и критерии като на болшинството други хора в момента. И ако такъв човек съумее да изживее живота си по един най-обикновен начин, съобразно (забележи!) текущите ценности, знаеш ли, той е голям герой, ама голям ти казвам, от най-великите, нищо, че уж не е направил нищо съществено за никого, нищо, че животът му е бил по нашите разбирания много посредствен и обикновен. Ти не виждаш и не разбираш какво му е струвало на него това, което за теб и болшинството други хора е естествено и нормално. Обаче той е направил първо за себе си един огромен скок в своето развитие и второ, но не и по важност, той е помръднал забележимо общото ниво на израстване на хората (нали си съгласен, че всички ние сме едно Цяло, като скачени съдове сме). Ето това е един ярък като свръхнова звезда геройски изживян живот, но за съжаление невидимо за болшинството хора. Разбираш ли - ако ти или аз си изживеем живота като него, това действително ще бъде тъпчене на място и за нас, и за другите, за Цялото, какво остава да говорим за героизъм. Но от такава млада душа така изживян живот ще е огромен принос, страхотно мобилизиране на воля, чувства, качества ...

 

Е, ти от кои хора искаш да бъдеш - като повечето, които виждат и оценят само Левски и подобни или предпочиташ да виждаш и по-надълбоко?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

... Левски и човекът преборил пороците си да се поставят в една графа. Това е лудост, това е висша форма на лудост!

 

 

Левски е бил човек преборил пороците си. Това е необходимо условие според мен за героя. Не би могъл да изгради мрежата от комитети, да създаде основата за Априлското въстание, ако нямаше авторитет сред хората. Българите не биха се доверили на един "герой" като Димитър Общи например. Истинският герой, който се е заел с изчистването на кривиците в света, първо трябва да е изчистил своите кривици. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е Ани, това обясняваме, устите (пърдон - пръстите по клавиатурата) ни заболяха вече, но за Viva Caselli това са щуротии или в най-добрия случай някакви незначителни подробности. На него все му се струва, че възхищението е напълно достатъчно - просто ей така, възхищаваш се, възхищаваш се и хоп, взел че си израснал. Нещо повече - оказал си се в ситуация, дето изисква геройска постъпка и хоп, вземеш че проявиш геройство. Бре, чудеса! Много готино!

Въобще не се пита защо от 100 или дори 1000 човека оказали се в същата ситуация, само един е реагирал смело, ако ли че всички тези 1000 като ги питаш се възхищават от Левски примерно.

 

А какво мислите за Ботев? искаше ми се да направим един паралел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диана, стига си крещяла, точно с тебе не искам да се надвиквам, а разбери най-после кои хора смятам за герои, кои за почтени граждани. Изхвърли тази погрешна представа за героите от сърцето си, ако ти е свидна, изтръгни я заедно с него! Над това бих се замислил, ако бях изпаднал в твоята позиция.

Щом се връщаш толкова назад във времето, преди 50 000 хиляди години, то аз ще се върна във времето, когато е била създадена Вселената, за да ти докажа какво означават героите!

 

Нека вземем за пример възрастта на Вселената. Нейната възраст е милиарди години. Човек живее до 70, 80 години. Ние, разбираме живота така: който е живял до дълбока старост е живял повече от човек загинал в борбата срещу злото на 20/30 годишна възраст, а не се замисляме, че този герой ще надживее и Вселената. На фона на милиарди години, имаме наглостта да измерваме дълголетието в някакви си 30, 40, 50 години. Замислим ли се ще стигнем до извода, че и най-възрастният жител на земята е живял с миг повече от героя. Дори безумие е да го наречем миг! Разликата обаче е, че героят ще надживее Вселената. Нека смирено се поклоним пред тези великани на вечността и нека почерпим сила от делата им! Те са умряли за нас и живеят още сред нас. Ще бъдат сред нас, докато Вселената се стопи.

 

Защо не признавам за герой човекът, който, докато медитира сутрин, героят се опитва да оцелее, за да продължи ония да медитира...  Едно е да вояваш със себе си, друго да го правиш с враждебния свят и със себе си. Сега аз и ти като си лягаме нямаме никакви грижи с отделни личностти. Заспиваме спокойни и сънуваме приятни сънища. Но хората, които се изправят срещу злото не са като нас. Не става въпрос за страха и че могат да те убият. Смъртта е спасение за тях. Става на въпрос за това, че трябва да зачиташ като човек, човекът, който е изнасилил дете, ограбил стар човек, изнудил човек натрупал богатство с ум. Ти кога за последно си се занимавала с такива хора? Нека позная. Никога. Трябва по време на война да се съхраниш морално. Да имаш силата да не рухнеш психически, когато близък колега и приятел те предаде. Да имаш силата, когато други те очернят в корупция и хората вземат, че им повярват да имаш силата да не рухнеш. Да имаш силата да не се отчаеш, когато нагли престъпници измамят закона и продължат да ти се смеят ехидно. След всичко това да имаш силата да продължиш борбата си, въпреки това. Да имаш силата да си чувствителен(защото борците за свобода до един са били чувстителни и раними от злото), но са успявали да бъдат твърди, с несломим дух. Затова аз търся нещата, които ми липсват в хората, които са ги развили. Затова гледам с възхита и насълзени очи хората, чиито дух е останал чист сред океан от лъжи, убийства, предателства, корупция, клевети, омраза, заплахи... Затова поднасям сърдечната си благодарност към жертвите на всевластната мафия и им обещавам да вярвам, макар и отстрани, както те са вярвали, но в окото на бурята, че борбата ще бъде, докато не бъде постигнат техният идеал. Ние нямаме друга грижа, освен да се опитаме да сме съзнателни и спокойни. Кажи ми каква е нашата грижа? Имаме и свободата, имаме и желанието да сме съзнателни. Нямаме никакви грижи, освен да растем по човешки. Но кога ще постъпим по Божествено е отделен въпрос.

 

Разбери и ме наречи, както искаш, тесногръд, заблуден... каквото ти дойде наум, но не дръзвай да смесваш героите с почтените хора. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Олеле, като крещене ли възприемаш думите ми?!

Ок, спирам да разисквам с теб на тази тема, съжалявам, просто съм се объркала в преценката си за теб.

 

Но въпросът ми към другите остава, защото темата ми е интересна. Ани даде един пример, но той е доста еднозначен - имам предвид Димитър Общи. А какво мислите за Ботев?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

... Левски и човекът преборил пороците си да се поставят в една графа. Това е лудост, това е висша форма на лудост!

 

 

Левски е бил човек преборил пороците си. Това е необходимо условие според мен за героя. Не би могъл да изгради мрежата от комитети, да създаде основата за Априлското въстание, ако нямаше авторитет сред хората. Българите не биха се доверили на един "герой" като Димитър Общи например. Истинският герой, който се е заел с изчистването на кривиците в света, първо трябва да е изчистил своите кривици. :)

 

Ани, четох в другата тема за геройството май беше твои думи, които ми харесаха, но сега виждам, че си променила светогледа си. Ти самата го каза по-рано в темата. Недей да се подглъгваш по другите и незабавно върни предишната си представа. 

 

За пороците. Искам да кажа, че героите не са успяли да сложат юзди на всички свои пороци. Затова наблегнах на описанието на Дънов за героя. Тоест, щеще ли да загуби от мощта си Дъновият герой, ако в ръката държеше цигара, а всичко останало от историята му беше непроменено? Можеш, ако искаш ти да ми отговориш, вместо АлександърТ. А. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×