Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Иво

Що е геройство

Recommended Posts

Защо класификации?! Просто ми бе интересно дали го знаеш от сега и с какви чувства очакваш да е съпроводено, но като не го знаеш, ок. това е

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Не, не съм герой, в никаква степен. Поне в това си въплъщение, а за миналите нямам спомен. И хиляда пъти предпочитам да си остана негерой, отколкото да принизявам героизма за да мога да попадна в тази категория. Последното би било самозаблуда, докато високият идеал кара човека да се стреми към нещо възвишено и така да се развива.

Смятам, че докато още ходим по тая земя, няма как да знаем дали сме герои. Няма да си навредим, ако сметнем, че сме. По простата причина, че всеки от нас има своето предназначение и своята мисия. Понякога, за да я изпълни човек или пък в повечето случаи, не ми е дадено да знам това, той трябва да преодолява - тъмната си страна, тъмната страна на обществото ни, обективни обстоятелства.....Може би именно ежедневното преодоляване е геройството, тази тиха борба или вдъхновение, предизвикателство - според нагласата ни. Много дълбок е смисълът на геройството в живота ни. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ани, аз също знам за подобен случай. Не може да не си гледала онова предаване по National Geographic "Разследване на самолетни катастрофи". В случая ставаше въпрос за самолет, който не си смомняк как, но беше останал без пилоти. Бяха ли припаднали, не знам. Последното нещо, което казват на диспечерите на летището е, че самолетът губи височина. След което връзката прекъсва. От летището изпращат специален самолет, който да види какво се случва с повреденият самолет. По-късно пилотът на специализирия самолет споделя, че се е приближил на метри от повредия самолет и е видял човек в кабината, който се мъчи да овладее разбеснелия се самолет. Оказва се, че това е едно младо момче, обикновен пътник, което в момент на паника и страх намира сили да си тръгне с достойнство от този свят. Не успява и самолета се разбива, но по-късно е провъзгласен за герой. Може и ти да си гледала въпросния епизод. Сигурен съм, че самолета се разби над Кипър или Гърция.

Не съм го гледала. Но такива случаи има много. Когато човек трябва да избира как да постъпи. Някои избират пътя на героя. :) Болшинството хора не знаем как бихме реагирали при такива ситуации. Както е написала Femme - "докато още ходим по тая земя, няма как да знаем дали сме герои. Няма да си навредим, ако сметнем, че сме. По простата причина, че всеки от нас има своето предназначение и своята мисия....." И аз мисля като нея. :)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Ани, аз също знам за подобен случай. Не може да не си гледала онова предаване по National Geographic "Разследване на самолетни катастрофи". В случая ставаше въпрос за самолет, който не си смомняк как, но беше останал без пилоти. Бяха ли припаднали, не знам. Последното нещо, което казват на диспечерите на летището е, че самолетът губи височина. След което връзката прекъсва. От летището изпращат специален самолет, който да види какво се случва с повреденият самолет. По-късно пилотът на специализирия самолет споделя, че се е приближил на метри от повредия самолет и е видял човек в кабината, който се мъчи да овладее разбеснелия се самолет. Оказва се, че това е едно младо момче, обикновен пътник, което в момент на паника и страх намира сили да си тръгне с достойнство от този свят. Не успява и самолета се разбива, но по-късно е провъзгласен за герой. Може и ти да си гледала въпросния епизод. Сигурен съм, че самолета се разби над Кипър или Гърция.

Не съм го гледала. Но такива случаи има много. 

 

Ами споделяй ги в тази тема. Тя е за това. Да даде вдъхновение на хората, които искат да тръгнат по пътя на героите и да приземи другите, които си мислят, че са герои. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз бих си задал следните въпроси: Необходимо ли е да бъда герой? Нужно ли е да съм герой? Нужно ли е да съм герой точно сега в този момент? Няма ли нещо по-полезно, което да направя, вместо да ставам герой?

И аз мисля така.Героя е съдба.Душата предлага ,личността избира..Хубаво е всеки да се равнява по героя.Това единствено , значи да развива нужните качества на герой .А , ако не се стремим да бъдем като героите , обезсмисляме тяхното съществуване .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж по горе.За д-р Стефан Черкезов от 1963 г.Всички помним ,момчето ,което миналата година спаси от бурните води 2 живота.От страни го наблюдаваха ,мъже,жени,полицай.

Интересен въпрос е -Защо героите се появяват обикновенно , след 50-100г.

Не е ли ,нашата критикарска нагласа,пречка за по обективен поглед.Всяка случка предизвиква поредица от мисли.Защо първата е критика, Омаловажаване.Защо преди да признаем хубавото ,първо казваме ,,това му е работата; той го прави за лична изгода"

Та си мисля, чакаме времето да забрави недостатъците, и тогава го обявяваме за герой.

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Ами аз бих си задал следните въпроси: Необходимо ли е да бъда герой? Нужно ли е да съм герой? Нужно ли е да съм герой точно сега в този момент? Няма ли нещо по-полезно, което да направя, вместо да ставам герой?

И аз мисля така.Героя е съдба.Душата предлага ,личността избира..Хубаво е всеки да се равнява по героя.Това единствено , значи да развива нужните качества на герой .А , ако не се стремим да бъдем като героите , обезсмисляме тяхното съществуване .

 

Да, ето това е в изчистен вид - Да се стремим да бъдем като героите, означава единствено да развиваме нужните качества на герой, т.е да се занимаваме с личностното си израстване. Че иначе или ще си натискаме парцалките, или в най-добрия случай ще се проявяваме юнашки, но от типа на Димитър Общи.

 

mvm, имаме герои, много герои ...  И не е нужно човек да е направил нещо кой знае какво, за да му кажем: "Благодаря!" и "Браво!". Защо не ги забелязваме, това е проблема. Защо не ценим, дори малките жестове?! То оттам се тръгва, от малкото към голямото.

Отделно на това стои въпроса с подмяната на ценностите, с ширещата се бездуховност ... При псевдоморал и псевдокултура, ще се раждат и псевдогерои - нормално и логично е това. Ние в България имахме първо 45 години социалистически псевдоморал (партийните или комсомолски секретари говорят за честност, равенство и т.н., а е обществена тайна, че те са "по-равни" от другите във всяко едно отношение), а сега още 25 години с рязък преход към меркантилност и консуматорство. Та затова апелирам аз към активни действия относно нашите и на децата ни възгледи, ценности и убеждения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Развиването на едно качество върви ръка за ръка с практическото му прилагане. А възможност за прилагане на едно качество винаги съществува. Може да не е в тази степен, която ще ни направи герои, но съществува в някаква степен. Как иначе ще развием примерно самоотверженост без да я прилагаме практически? Аз също така ще продължа да настоявам, че героизмът е нещо повече от това да умееш да направиш нещо и да го направиш в нужния момент. Героизмът е напрягане на възможностите на един човек до техния предел. Героизмът е пълно себеотдаване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Виж по горе.За д-р Стефан Черкезов от 1963 г.Всички помним ,момчето ,което миналата година спаси от бурните води 2 живота.От страни го наблюдаваха ,мъже,жени,полицай.

Интересен въпрос е -Защо героите се появяват обикновенно , след 50-100г.

Не е ли ,нашата критикарска нагласа,пречка за по обективен поглед.Всяка случка предизвиква поредица от мисли.Защо първата е критика, Омаловажаване.Защо преди да признаем хубавото ,първо казваме ,,това му е работата; той го прави за лична изгода"

Та си мисля, чакаме времето да забрави недостатъците, и тогава го обявяваме за герой.

Защото хора, духовни интриганти, които мислят само за това как да се избавят от "вредните" чувства не виждат мощта в постъпката, а гледат кривиците на героя. Ама той е бил горд, ама той е бил суетен, ама той не е бил смирен. И се почва как геройството му било продиктувано от алчност, от егоизъм да е повече от другите. И заключат: това не е истинско геройство. Нека не е, но е по-истинско от другото, да мислиш за собствения си задник.

 

Ето с какви думи завършва "На прощаване" Ботев. 

 

...

 

Дружина тръгва, отива,

пътят е страшен, но славен:

аз може млад да загина...

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

 

Той е осъзнал тежестта на борбата. Бил е горд от себе си и делата си. Съвсем очаквано е поискал да бъде награден със славата на достойни мъже. И не защото е чувствал своето надмощие над останалите, просто защото е вярвал, че хората няма да паднат толкова ниско, че да забравят делата му, търсейки кривините в духа му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Развиването на едно качество върви ръка за ръка с практическото му прилагане. А възможност за прилагане на едно качество винаги съществува. Може да не е в тази степен, която ще ни направи герои, но съществува в някаква степен. Как иначе ще развием примерно самоотверженост без да я прилагаме практически? Аз също така ще продължа да настоявам, че героизмът е нещо повече от това да умееш да направиш нещо и да го направиш в нужния момент. Героизмът е напрягане на възможностите на един човек до техния предел. Героизмът е пълно себеотдаване.

Така е, съгласна съм в голяма степен с казаното тук. Именно това се опитвам да обясня и аз - ти казваш: "Може да не е в тази степен, която ще ни направи герои, но съществува в някаква степен.", аз казвам - Тръгва се от малкото към голямото. Както и другото - нужно е практическо приложение, да, така е и не бива да казваме - хайде бе, това е нещо дребно, всеки го може; така просто му убиваме ентусиазма на човека. По-добре е да кажем - Браво, чудесно, ти напредваш!

Колкото до последното - героизмът, пък и каквото и да е друго, няма как да е нещо повече от сегашния му капацитет на човека. Да, влагане на всички сили, всички възможности, но колкото са възможностите - толкова, повече няма откъде да дойдат. Ако на човека или на другите около него им се струват малки тези възможности - значи трябва да се работи за повишаване на възможностите. Това е добре, и без друго за това сме тук, да ги развиваме тези възможности.

Проблемът е, че примерно моят капацитет може да е значително по-малък от капацитета на средностатистическия човек във времето, в което живея. Това по твоите критерии ме обрича да не мога да стана герой, ако ли и да се напъвам страшно много, много повече от другите хора и в действителност да влагам много повече сили и енергия и да отдавам напълно себе си, както казваш и ти, но изхождайки от базата на моя скромен капацитет. Не знам дали се изразих добре, разбираш ли или да поясня още?

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Проблемът е, че примерно моят капацитет може да е значително по-малък от капацитета на средностатистическия човек във времето, в което живея. Това по твоите критерии ме обрича да не мога да стана герой, ако ли и да се напъвам страшно много, много повече от другите хора и в действителност да влагам много повече сили и енергия и да отдавам напълно себе си, както казваш и ти, но изхождайки от базата на моя скромен капацитет. Не знам дали се изразих добре, разбираш ли или да поясня още?

Именно споменатите от мен критерии са съобразени с индивидуалните възможности на човека и не изискват нищо надвишаващо тези възможности. Пълното себеотдаване предполага възможностите на осъществяващия го, а не тези на някой друг. А поставянето на този критерий е необходимо за да можем да отличим геройството от добрата постъпка, тъй като геройството, си мисля, е степен по-високо от добрата постъпка. И двете са добри, но геройството е все пак с нещо повече (и според мен това е степента на положените усилия спрямо нашите възможности, степента на себеотрицание и привнесената полза). Наистина трудно е да се определи какви са точно възможностите на човека, но все пак когато човек полага сериозни усилия в някаква посока, това може да бъде установено.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами според мен не е толкова лесно. Това означава да можеш точно да определиш капацитета на човека или по друг начин казано - неговото ниво на развитие. Обсъждали сме вече, може би дори в няколко теми - трудно е, да не кажа невъзможно, особено до едно ниво на развитие, което за съжаление повечето от нас не сме още надминали.

А след като не можеш да определиш нивото, няма да знаеш това просто добра постъпка ли е или си е чиста форма героизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подобна точност не е необходима. Преценката за това, дали даден човек е дал в достатъчна степен от себе си, за да го наречем герой или не си е наша. Ако преценим, че е, той за нас е герой. Нашата преценка така или иначе няма да засегне същността на стореното от него, ако не е вярна, нито ще измени кармата му. Тя просто отразява нашето отношение към въпросния човек и постъпката му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами ето, дойдохме си на думата - това определяне на някой като герой си е съвсем субективно.

Т.е тези елементарни, битови ако щете примери, които даваше Александър, като например някой е постъпил честно, а отвътре му е идвало съвсем друго и той много се е борил със себе си и в крайна сметка е надделял над тъмната си страна, пък ние казваме - хе, какво толкова. А се радваме на някой, че е направил нещо според нас героично (тук изключвам някои очевидни примери, като Левски, лекарят от по-горе и др.), а е твърде възможно това нещо да е било съвсем по силите на този човек и въобще да не му е коствало някакво свръхусилие, дори нещо повече, можел е да постъпи и много по-добре, но не го е направил ...

Затова ставаше въпрос - това е трудно отличимо за нас. И тогава защо се радваме на някои постъпки, а други не ценим?! Вярно е, че в обективен план всичко си е на мястото, но е добре и ние да се стремим към такова обективно виждане. И ако аз виждам, че някой прави уж нещо не много геройско, но съм забелязала какво му е отвътре, то защо да не го похваля, защо да не се радвам на тази постъпка? Защото това се опитвате да кажете ти и Viva Caselli.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато в темата се задава въпросът "Що е геройство?" е добре да се дадат обективни критерии за подобна оценка. Самата оценка, доколко някой човек в даден конкретен случай отговаря на тези критерии, разбира се е субективен и зависи от способностите на оценяващия. Геройството може да се прояви по различни начини, но смисълът на темата според мен е да се изведат някои общовалидни принципи по които можем да го различаваме. Прекаленото затъване в уточнения и условности в случая не мисля, че е от полза. Това, което се опитах да направя в темата е просто да изтъкна съществените белези, които според мен отличават героичните дела от обикновените. Това са повтарям: отричането от себе си, действието на максимума на възможностите и принасяне на полза за цялото. Това са обективни показатели. Субективно е това, доколко някой ще ги приеме за валидни, както и нечия оценка за това дали в даден конкретен случай те са били изявени и дали можем да приемем този случай за проява на геройство.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Опасността е голяма, героят ще се изправи срещу мнозина, ще захване хиляди дела. Себе си ще опознае, враговете си по-трудно. Мъчно ще му бъде да разбере какъв мерзък план са скроили те, за да го спрат.  Мъчно ще му бъде, понеже ще вярва в доброто у хората и ще се разстрои, когато види злината у тях и на какво са способни, действайки от името на злото. Героят няма да се обвърже с резултата, ще се обвърже със смисъла на борбата. Когато всичките му усилия да се пребори със злото, отидат нахалост, той ще си каже: няма полза, смисъл има. Той няма да се предаде пред нищо и никого. И все пак ще внимава как и с кого воюва. Ще бъде предпазлив и ще цени живота си. Като смел кормчия ще свие платна пред буря, за да ги вдигне при слаб вятър. Няма да поеме излишен риск, който и да не го спре, ще го забави. Ще направи всичко по силите си, за да даде ти светъл пример. Ще поиска да го последваш, ще ти остави дълг, който ти, като нормален човек ще поискаш да платиш. 

Нищо че пиша в бъдеще време. Такъв герой се е раждал и пак ще се роди.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имах предвид герой, който да обедини нацията.

В миналото Аспарух, Калоян, Симеон, определено са били герои,

организаторите на Априлското въстание също

След това, като че ли в БГ няма общозначими герои., просто няма

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В нашите традиции ,това действие се е извършвало от точно определени хора определяни по полов  белег.И  не всички от тях в определен период от живота на фамилията са можели да го вършат.От друга страна, като представител мъжкото съсловие, т. е. на хората възпитавани да могат и вършат всичко ,не би трябвало да се затрудниш при практическата реализация на самото пускане.Значи остават само вътрешните ти колебания,може би терзания ,относно социалния отзвук на случката.Разбира се безработицата в страната е висока и едно такова действие не се знае как ще се приеме.В края на краищата ,въпреки опита за разчупване на традициите ,геройство е малко пресилено, но постъпката е доста смела

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В нашите традиции ,това действие се е извършвало от точно определени хора определяни по полов  белег.И  не всички от тях в определен период от живота на фамилията са можели да го вършат.От друга страна, като представител мъжкото съсловие, т. е. на хората възпитавани да могат и вършат всичко ,не би трябвало да се затрудниш при практическата реализация на самото пускане.Значи остават само вътрешните ти колебания,може би терзания ,относно социалния отзвук на случката.Разбира се безработицата в страната е висока и едно такова действие не се знае как ще се приеме.В края на краищата ,въпреки опита за разчупване на традициите ,геройство е малко пресилено, но постъпката е доста смела

 

Смела да, всъщност четири перални. Трудни петна и тук-таме кръв. Миналата седмица попаднах в непозната компания и те се оказаха малко луди. За няколко дена се изкачихме на връх Шатър, връх Мусала, водопад Скакавица и после на Рилските езера. 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×