Jump to content
Порталът към съзнателен живот
svetlin

Проблем с вестибуларния апарат

Recommended Posts

Здравейте на всички. Надявам се да съм улучил правилния раздел за публикуването на темата си. Моят проблем е следният - намирам се в затворен кръг. От няколко месеца започнах да получавам световъртежи и олюляване, понякога до невъзможност за придвижване сам. Посетих специалист и след пълни изследвания той потвърди че проблемът е само и единствено във вестибуларния апарат. Предписа ми лекарства за вестибуларния апарат от които се почувствах по-добре, но те не могат да се пият постоянно. Вследствие на вестибуларните кризи развих и паника - всеки път когато ми се завие свят се плаша, това усилва още понече световъртежа и завършва с паническа криза, която пък от своя страна дразни вестибуларния апарат отново. Световъртежа не се влияе от това дали съм си вкъщи или навън. Просто вестибуларния апарат се раздразва от нещо - пътуване, трамвай, компютър и т.н, а след това паниката поддържа огнището и го дразни наново. Лекарят ме посъветва да започна психотерапия, за да се науча да не се паникьосвам от вестибуларните кризи и да ги приемам спокойно, при което те ще намалеят значително, защото каза че нервната система също има значение за тях и когато се успокоя и спра да им обръщам толкова внимание,тогава и те ще намалеят. Проблема е че аз си имам реален физцически проблем, а не съм като другите които получават панически кризи от нищото. Моля за съвет, как да постъпя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Психотерапията навлиза масово като метод за лечение на соматични заболявания през седемдесетте години. Причината за това са нейните успехи в лечението на рака. Сам разбирате, че там подлежащият физически проблем е дори по- реален от вашият.

Няма какво повече да добавя към мнението на невролога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прав сте но виждам че по другите теми помагате на хората като им давате различни съвети какво точно да направят.Искам и аз да знам как точно да не се паникьосвам от вестибуларните кризи и как точно да запазя самообладание като пропадам с леглото и всичко около мен се върти и мн други симптоми.Те не са постоянни а само докато трае кризата но много ме плашат и бих искал да знам как точно да не ме плашат толкова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз имах преди 2 години проблеми с вестибуларния апарат . Получавах пристъпи на световъртеж , и всеки път се ужасявах когато всичко ми се въртеше и залитах безконтролно. Бяха ми дали медикамент за известен период от време , но въпреки това продължаваха пристъпите . Тогава се отчаях много . Не можех да приема , че това ще продължава винаги . Стигнах до там , че не можех да ходя дори до близкия магазин на около 100метра от блока , в който живея .

Не знам дали с помоща на силното ми желание , да се движа нормално или , нещо друго , но постепенно преодолях тези състояния . Започнах да правя леки упражнения и винаги ми се завиваше свят още в началото и спирах , но продължавах отново следващия ден . Започнах да излизам на по- често около блока и много пъти ми се е случвало да сядам на тротоарите , когато ми ставаше лошо , но мен не ме е срам . Хората просто ме заобикаляха мислейки ми за дрогирана или пияна .

Веднъж отидох на по-далечно разстояние от блока ми , беше на свечеряване и нямаше много хора . Когато се прибирах , вече на около 300метра от входа пак ми се зави ужасно свят и побързах да седна . Седях на едни стълби пред затворен магазин и стоях очаквайки това да премине . Тогава от близките храсти изпълзя един човек , който там си живееше върху едни кашони и ме погледна уплашено да не би да му завзема територията . Изпитвах безпомощност , но знаех , че ако не стана , трябваше да ползвам картонената "квартира" , това ме ужасяваше много повече отколкото да падна на улицата пред някоя кола . Станах и тръгнах . Беше най-дългото ми прибиране към къщи . След този случай , пристъпите ми намаляха , а година по-късно мога да се поваля , че почти изчезнаха .

Ползвай медикамента който са ти дали , но започни полека да правиш опити да се раздвижваш . Бъди смел и не се притеснявай как изглеждаш отстрани .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам как да помогна, освен да споделя личен опит. От дете винаги ми прилошаваше в кола или автобус. В часовете по физическо ми ставаше лошо от кълбо напред. Но истинските световъртежи започнаха в 10 клас и бяха ужасни - не смеех да си затворя очите, нито да ги мръдна, а при всяко ставане, което се налагаше няколко пъти на ден, повръщах. Сложиха ми инжекция Марофен, която не мисля, че помогна. Още тогава установих, че единственото временно спасение е да се фокусирам в една точка. Оттогава ми се случва по 2-3 пъти в годината. Световъртежите ми са с различен интензитет и различна продължителност - от 2-3 дни до 1-2 седмици. Пробвала съм (по лекарско предписание) Марофен, Бета Серк и Милгама и установих, че просто не ми действат. Препоръчаха ми нискосолна диета, но аз поначало не ям много сол, така че и това не проработи. Направиха ми всякакви тестове, включително ядрено-магнитен резонанс, но не установиха нищо. Вероятната диагноза, която всички споменаваха беше Мениерова болест, за която лечение няма. Освен това след някои от кризите започнаха и проблеми със слуха. Тогава извиках Неволята. Реших да бъда по-наблюдателна и да се опитам да разбера какво провокира пристъпите ми. Стигнах до извода, че комбинацията от хронично недоспиване+физическа преумора+стрес е вероятния причинител. Сега се опитвам да се наблюдавам и самоконтролирам. Започнах да усещам началните сигнали - съвсем леко замайване при движение на очите, особено сутрин или вечер. Също, малко като усетя, че пак ми се натрупва недоспиване с повече работа, опитвам се да реприоритизирам задачите (с други думи зарязвам всичко, което не е неотложно) и директно в леглото. И вече 5 години не взимам никакви лекарства. Та моят съвет е да се наблегне на профилактиката - повече самонаблюдение и повече да се разчита на себе си. Също много важно и много трудно постижимо (поне за мен) е контрол на мислите, за да се избегнат страха и паниката. Предполагам, че може да се опитат различни форми на релаксация, докато се намери най-подходящата. Но пак повтарям тези съвети са превантивна мярка. А ако изпусна профилактиката и започне пристъп, лежа и гледам в една точка и чакам да ми мине. Дотук съм стигнала със самопомощта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пускам нова тема защото искам някой който е преминал през това да ми каже как точно може да спре да ме е страх от симптомите на паниката а те при мен са замайване,затруднено дишане,сърцебиене,световъртеж,изтръпване на ръцете и други.При мен най силния симптом е световъртежа и замайването.Ходих при няколко отоневролози и те казаха че си имам леко нарушение във вестибуларния апарат но за тях по скоро световъртежът е психогенен т.е на психична основа.Как според вас най-ефективно мога да загубя страха от всичките тези силни телесни симптоми.Тук по темите четох мнения на д-р Баев че страхът се изгубва като ги приемеш за нещо хубаво.Аз много пъти се опитвам да ги приема но това въобще не се получава.Това за мен е все едно да те боли зъб и ти да приемеш болката за нещо хубаво и радостно.Опитвам се но не става толкова ми е дискомфортно по време на тези телесни симптоми че най малкото което мога да направя е да ги приема за нещо хубаво.Появява се много силен световартеж и други симптоми.Аз прочетох и знам че те не са опасни за моето здраве но въпреки това едно че си ме е страх от тях и второ че просто са ми неприятни искам да ги разкарам да се махнат и да не влошават живота ми повече.Как може да стане това

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Светлин, моля те, пусни и линк към старата, за да може всеки да се ориентира в ситуацията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Светлин,

Следя темата и отговорите в нея. Препоръките които ти дадоха Гост-3 и Жива са много разумни. По тази причина не писах след тях.

Питаш ,, Как според вас най-ефективно мога да загубя страха от всичките тези силни телесни симптоми.’’

Най- ефективният начин да изчезне страхът е като се изправиш срещу него. По принцип всичко зависи от човека и неговият характер. Да се изправиш срещу него наистина се изисква силна мотивация и здрав разум.

Прочети пак поста на Гост 3.

Виж какво пише тя

,,не можех да приема , че това ще продължава винаги .’’

,, не знам дали с помоща на силното ми желание’’-точно така е, трябва много силно желание.

Така че ти имаш много добри съвети – остава упорито да ги следваш и ако след 3-4 месеца няма ефект да потърсиш лична среща с психотерапевт, за да може да се работи по някакъв друг алгоритъм.

Но пак казвам, ако обединиш съветите на Гост -3 и Жива, не виждам защо да не успееш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Svetlin, аз също имам подобни симптоми. Сега са по-малко от преди, но ги има. Преди три години дори беше много страшно. Случваше ми се по няколко пъти на ден, беше ме страх къде може да се получи пристъпа, а той се появяваше неочаквано и навсякъде, дори когато седях на стол. При мен започваше със стягане в главата и много силно замайване, от което можех да падна, просто губех равновесие. Слухът също намаляваше след нещо подобно, а по време на всичко това чувах много слабо. Можеше да продължава от секунди до минути. Всичко това продължи около две-три седмици, всеки ден. Беше ме страх да слизам по стълби. На няколко пъти щях да падна в банята, тогава вече отидох на лекар, дадоха ми нещо, но не помня вече какво беше. Нямаше кой знае какъв ефект от него. Но аз установих, че може би това е било от това, че бях започнаха работа, учех задочно, много пътувах, вечер четях до късно и всичко това натрупано за около половин година просто ми се отрази. Напрежението беше огромно и в едни момент просто изби.

И сега имам такива симптоми, но не са толкова силни и стряскащи, по-леки са, но ги има.

Не мога да ти дам съвет, а само споделям как беше при мен. Най-добре потърси други лекари-специалисти, и аз не мисля, че като се изправиш срещу този страх, ще се получи, може би трябва да намалиш напрежението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Гост 3 направо ми е описала състоянието... Аз следвам един съвет на Орлин Баев, опитвам се да се сприятля с това състояние и да се чувствам като в приказка, като на летящото килимче на Аладин, за сега имам доста добър напредък смея да се похваля въпреки, че понякога пак се паникьосвам, но не е както беше. За по- тежките моменти личната ми лекарка ми е изписала коаксил и когато почувствам истинска необходимост си вземам по едно хапче, обаче все още не мога да се реша да предприема пътуване, например до София както правех едно време, а аз мнооого обичах да пътувам. Обаче сега съм щастлива, че поне мога да обикалям из града. Ако знаете само какво щастие съм изпитвала от това, че съм навън и се движа сред хората... Да, човек не оценява тези неща докато не ги загуби, мисли ги за даденост :). Светлин, вярвам, че ще се справиш! Ще се справим! Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Svetlin ,

не се предавай на това състояние . Прави всекидневни опити за преодоляването му и знай , че винаги можеш да разчиташ и на помощ от специалист , ако не постигнеш желания резултат. Но ако се справиш , ще се чувстваш по-силен , ще бъдеш победител над слабостта си .

"Опитвам се но не става толкова ми е дискомфортно по време на тези телесни симптоми че най малкото което мога да направя е да ги приема за нещо хубаво."

Знам колко е гадно и аз не мога да го приема за нормално , нито хубаво , но го приемам като нещо преходно , и спокойствието което запазвам в такъв момента довежда до по-бързо преминаване на пристъпа . Много важно нещо ти е казала Жива , което и аз ползвам , когато ми се вие свят , фокусиране на погледа върху определена точка , по възможност след намиране на удобно положение на главата и прекратяване временно на всякакво движение .

Скоро пак ми се случи . Събудих се през ноща и когато отворих очи видях как ми се "движи " всичко в стаята .Намерих си поза за главата , при който се усещах най-удобно в момента , хванах една точка на стената , гледах я около 30 мин. без да движа главата си и всичко премина . Първия път , когато ми се случи подобно завиване на свят , беше пак през ноща и тогава страшно се изплаших , получих сърцебиене , треперене и изтръпване на ръцете , въртях се наляво -надясно и това увеличи световъртежа , което доведе до гадене и повръщане , но постепенно разбрах , че дори в такова състояние с действията си човек може доста да си помогне .

Ако ти се завие свят докато си прав и изгубиш за момент равновесие , търси опората на нещо стабилно и седни временно докато премине , но не се отказваш да опитваш .

Елф , много добре разбирам радостта и щастието от движението , за което пишеш . Да можеш да се върнеш и да се движиш сред хората , така както всички . Щом можеш да пътуваш на кратки разстояния , скоро ще можеш и на по далечни . Организма може да се пренастрои , ако му се подава по малко от дразнителя към който проявява крайни реакции .Пък и има лекарства , които помагат при прилошаване по време на пътуване . Понякога ползвам такива .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×