Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Пламъче

Мания за величие

Recommended Posts

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:

- Разкажете ми повече за себе си.

- Откъде да започна?

- Ами от началото.

- Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина...

изт.

Започвам с този хубав виц една тема,която според мен е достойна за нашето внимание.

Често казваме за някого,че страда от мания за величие.

Как всъщност приемаме манията за величие - като психично заболяване или като черта от характера?

Какво кара един човек да се чувства Бог?

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Характерът е начина на изразяване на вътрешния свят навън и спрямо околните хора.

Чувството за собствена значимост е част от всяка личност. Когато защитавайки това чувство започнем да потискаме, отхвърляме, сегрегираме и т.н. другите хора, то това вече е мания за величие.

Яростното отхвърляне на друга религия или начин на живот също е мания за величие.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да,няма човек,който да не изпитва необходимостта да се чувства значим.

Много хора,които цял живот са работили след пенсиониране изпадат в депресия поради чувството че вече са ненужни и незначими.Това се случва и ако някой загуби работата си,която го е карала да се чувства значим.

Може и да греша,но според мен сигнал за мания за величие е когато човек се чувства незаменим.

Какво ни кара да се чувстваме значими и какво незаменими?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Манията за величие има за основа само и единствено комплекси .

Прекомерните желания водят до прекомерно самомнение.

Познавам доста хора ,които се приемат за единствени ,за явления и т.н.

Едни раздути егота ,които нямат стабилен психически профил ,това се случва с доста хора на изкуството . Започват да се отъждествяват с това ,което правят и са постигнали ,забравят ,че просто са едни вестоносци и посланници на Божествената мисъл и творчество .

Разбира се има и хора ,които са обсебени от себе си . Мислят,че светът се върти около тях.

Мисля,че човек е много важно да направи разликата между екстровертност/отвореност към света / и раздуване на егото до недоузнаваемост,когато не можем да контролираме мислите ,действията си.

Тогава човек загубва приятелите си ,средата си ,попада в една изкуствена атмосфера на самодостатъчност,продиктувана от егото .

Сблъсквала съм се с всякакви хора и среди и съм опитвала горчивия сок на раздутото его от личен опит ,това не води до никъде.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Учението подразбира приложението на Божествения живот, защото Бог изисква от човека да живее.Да живее човек, това не подразбира да носи цялото бреме на света.Всеки човек ще носи по една малка част от бремето на света.Многото нещо, което ще се говори на човека, трябва да се разбере.И затова, когато говорите на себе си, говорете това, което е вярно.Някой казва"Аз седя малко по- горе от другите, по- високо съм от другите"Други пък ще кажат, че Бог е създал хората.Да оставим този въпрос настрана.Знаем, че в началото Бог е създал света.Едно е важно за вас:не се мерете с хора, които седят по- долу от вас."Ама аз не съм като него".Това не е мярка за вас.Много пъти съм ви казвал:Не се мерете нито с по- долу стоящите от вас, нито с по- горе стоящите, с по- възвишените същества.Знаете, че и вие сте от възвишените същества и работете, за да вървите напред.

Проникване23.08.1936"Да им дам живот"Съборни беседи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:

- Разкажете ми повече за себе си.

- Откъде да започна?

- Ами от началото.

- Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина...

изт.

Започвам с този хубав виц една тема,която според мен е достойна за нашето внимание.

Често казваме за някого,че страда от мания за величие.

Как всъщност приемаме манията за величие - като психично заболяване или като черта от характера?

Какво кара един човек да се чувства Бог?

А как се чувства Бог? :)

Желанието за величие принадлежи на личността, т.е. на тази илюзия за себе си, която поддържаме през земния си живот. Същинският човек, духът, не може да желае величие, защото той е безкраен, неограничен от форми и проявления. Манията за величие е начин фалшивото илюзорно „аз“ на човека да поддържа илюзията, че е нещо значимо и истинско, т.е. човек да продължи да се отъждествява с това илюзорно „аз“, вместо с духа си. Само ограниченото, крайното иска да се покаже голямо. Безкрайното просто проявява себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)Амиии...как се чувства Бог не знам,но знам какво е да общуваш с човек,който се изживява като Бог.

Този "Бог" наказва,ако не изпълниш нещо според желанието му.:(

Този "бог" те поставя "на мястото" ,което според НЕГО ти принадлежи.:(

Този "Бог" е убеден,че твоя живот изцяло зависи от него.:(

Този "Бог" е жесток и безкомпромисен.:(

Как се създават или самосъздават такива "Богове"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами как, май все по един и същи начин, от суперлюбящи майки.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)Амиии...как се чувства Бог не знам,но знам какво е да общуваш с човек,който се изживява като Бог.

Този "Бог" наказва,ако не изпълниш нещо според желанието му.:(

Този "бог" те поставя "на мястото" ,което според НЕГО ти принадлежи.:(

Този "Бог" е убеден,че твоя живот изцяло зависи от него.:(

Този "Бог" е жесток и безкомпромисен.:(

Как се създават или самосъздават такива "Богове"?

"...Нима Истината и лъжата не изглеждат едакво в това което ние не разбираме? Тогава кое, освен нашата Душа, може да ги разпознае?

Лесно вярваме ние в онова, което е свръх нашето разбиране; или пък се гордеем, давайки си вид на хора, които разбират. Нима не е това глупост и високомерие?

Кой утвърждава най- нагло? Кой най- упорито отстоява своето мнение? Онзи, който е по- голям простак, че той обладава и по- голяма гордост...

Всеки човек, когато си състави определено мнение, желае да си остане с него; но повече от всички онзи, който има най- голямо самомнение. Той не се задоволява от това, че предава Душата си на това мнение, но той иска да принуди и другите да му вярват."

изт

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За вас незнам,но на мене такива типове са ми смешни,стига да не ми е шеф,брат,баща или син.Отстрани са пълни смешници,публиката дето им играе по свирката - също.Срещала съм доста такива,интересно е,че подобно явление може да се наблюдава още в училище и то ниските класове - деца,които се изживяват,като много важни и ценни,но за кого не се разбира/освен за родителите си,разбира се/.Така и си растат,- при други мегаломанията се появява на по-късен етап,в резултат на натрупан капитал/финансов/ или популярност някаква - не е задължително да е известен с добра слава,може и убиец да е.,Въобще за мен такива хора са карикатура,не им се подигравам,просто са ми смешни-това е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Много интересна тема. Явно е значима за много хора. А кой в крайна сметка не се е сблъсквал с неща като величието на околните. Четох внимателно всички мнения и установих, че тръгваме от манията за величие, преминаваме през авторитарното (диктаторско) поведение и завиваме зад ъгъла. Моето лично мнение е, че това са доста различни неща. Манията за величие, която аз разбирам като силен егоцентризъм или нарцисизъм, в голяма степен изключва участието на други хора в МОЯ СОБСТВЕН СВЯТ. В този смисъл, "великите" не се занимават с околните - те са си самодостатъчни, а всички останали съществуват между другото. Не се нуждаят от комуникация, освен в случаите, когато поглеждайки от висините на собствения си Олимп ппроявяват незнайно великодушие и приемат жертвопринушения. Това виждам като смисъл на т.нар. мания за величие.

Но авторитарното поведение е доста различно. Диктаторът изпитва неистова нужда от хора. Той налага своето мнение, без да зачита околните, но в същото време, те са му нужни, за да реализира себе си. Ако няма хора, няма как да съществува авторитар. Не рядко, диктаторите с тяхното авторитарно поведение проявяват и мания за величие, но смятам, че това са две доста различни неща.

Какво мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че много добре си го казал.:)

Мания за величие, съчетана с авторитарно поведение е често срещано явление.

Интересно ми е, дали манията за величие е плод на авторитарното поведение или е обратното?

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има два типа притежатели на мания за величие. Едните толкова много са убедени в това, че са различни, че на определен етап от живота си правят чудеса. Катерят се успешно в йерархията, заемат управленски постове ( вижте управляващите и сравнете...) и постигат целите си. Проявяват добри актьорски наклонности и с виртуозност убеждават другите в гениалността си.....та чак и поклонници си намират

:3d_161:

Другите просто минават бързо на розови хапчета и сами си въздишат пред огледалото.

Редактирано от adina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)adina, често ми се е случвало да виждам на малкия екран хора, които отдавна би трябвало да са на розови хапчета и да си въздишат сами пред огледалото, но...

Тези хора се изживяват като велики лечители, спасители, учители и т.н. По всяка вероятност те не осъзнават състоянието си, но тези които ги пускат пред камерите едва ли не разбират за какви "феномени" става въпрос.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Манията за величие е особено характерна за българите и за някои други източноевропейски народи, като например руснаци, които са били десетилетия под ограничения, забрани и поради това фрустрирани и комплексирани. Те си умират от кеф да демонстрират благосъстояние и богатство, когато им се удаде възможност да го имат, и започват да гледат от високо. Онзи ден в Бремен играха българските национали по волейбол. 500 фенове бяха дошли да ги подкрепят. След победната среща немският консул за България се опита да организира среща между феновете и волейболистите в хотела. Но феновете останали разочаровани от арогантното, високомерно отношение на българските "звезди", които игнорирали феновете. Измежду всички, само 2-3 волейболисти удостоили с внимание привържениците, дошли от България. Показателно...В Германия това е непознато. Надуто, престорено поведение без респект и внимание към другия там няма...Учудваща е всеобщата болест, обхванала масата българи, да се смятат за велики и непристъпни...Къде е човещината?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)adina, често ми се е случвало да виждам на малкия екран хора, които отдавна би трябвало да са на розови хапчета и да си въздишат сами пред огледалото, но...

Тези хора се изживяват като велики лечители, спасители, учители и т.н. По всяка вероятност те не осъзнават състоянието си, но тези които ги пускат пред камерите едва ли не разбират за какви "феномени" става въпрос.

Пламъче, всички ги виждаме, но за съжаление не можем да реагираме. Явно така сме устроени - ние - човешкият род. На такъв тип хора им трябват по двама психотерапевти - да стоят по един от всяка страна и да ги държат за ръката, когато имат поредния уклон. Притеснително е , че историята винаги се повтаря , а примерите от миналото изобилстват от зловещи фигури. Странно е как цели маси от човечеството са увлечени в расизъм и плагиатство и се кланят на лъжата , Живеят и прекарват целия си живот в нея.

Грешно е да обвиняваме другите за това, че ги има - просто всеки един от нас носи по-малко вина затова.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)adina, често ми се е случвало да виждам на малкия екран хора, които отдавна би трябвало да са на розови хапчета и да си въздишат сами пред огледалото, но...

Тези хора се изживяват като велики лечители, спасители, учители и т.н. По всяка вероятност те не осъзнават състоянието си, но тези които ги пускат пред камерите едва ли не разбират за какви "феномени" става въпрос.

Пламъче, всички ги виждаме, но за съжаление не можем да реагираме. Явно така сме устроени - ние - човешкият род. На такъв тип хора им трябват по двама психотерапевти - да стоят по един от всяка страна и да ги държат за ръката, когато имат поредния уклон. Притеснително е , че историята винаги се повтаря , а примерите от миналото изобилстват от зловещи фигури. Странно е как цели маси от човечеството са увлечени в расизъм и плагиатство и се кланят на лъжата , Живеят и прекарват целия си живот в нея.

Грешно е да обвиняваме другите за това, че ги има - просто всеки един от нас носи по-малко вина затова.

Мисля, че вината си е изцяло наша...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има хора, които се смятат за всезнаещи, всеможещи и безпогрешни. Те не пропускат възможност да се похвалят с това, нерядко унижавайки другите.

Такова поведение за какво говори - за комплекс за малоценност или за мания за величие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нарочно не се обаждах в тая тема, защото вие си ме знаете че имам мания за величие, нали? :3d_135:Естествено доплатена със солидна доза комплекси.

Е, не съм толкова "зле" като Драго Чая, но все пак... :3d_104:

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нарочно не се обаждах в тая тема, защото вие си ме знаете че имам мания за величие, нали? :3d_135:Естествено доплатена със солидна доза комплекси.

Е, не съм толкова "зле" като Драго Чая, но все пак... :3d_104:

Ти пък къде се слагаш?!:blink:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът завоалирано си направи комплимент. Драго Чая всъщност никак не е зле, следователно нашият съфорумец си е баш добре - скромен и велик същевременно. Учуди ме, че спомена за комплекси - това ще да е някакъв стратегически ход.

Все пак да напиша нещо по темата, че мнението да не се изтълкува като спам.

Манията за величие не ме напуска. Все си мисля, че съм по-красива и умна от другите, че в предишния живот съм била принцеса (мразя да мия и да чистя, и не мога да смятам с дребни суми, ако изобщо искам да смятам...).

Сегашното положение е някакво недоразумение.

Чакам принц да ме вземе и да отмахне това бреме.

:3d_031::3d_042:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът завоалирано си направи комплимент.

Значи пак вярно съм се картографирал. :feel happy:

Драго Чая всъщност никак не е зле

:3d_131: Баш си е зле човекът, да пази Господ. Е, не може да се отрече, напоследък малко се е приземил, но иначе...

Манията за величие не ме напуска. Все си мисля, че съм по-красива и умна от другите, че в предишния живот съм била принцеса (мразя да мия и да чистя, и не мога да смятам с дребни суми, ако изобщо искам да смятам...).

Купи си миялна машина и си наеми прислужница. :whistling:

Принца си го поръчай на дядо Коледа или чети повече приказки, та дано те навести. :3d_146:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оох, Канел, нали знаеш, че Бог има чувство за хумор. Та, на такива "принцеси" като мене им налага ограничения и труд на "пепеляшки", в комплект с няколко злобни доведени сестри... Точно като в приказките. Кръстницата - фея си е сменила номера на мобилния и ... просто я няма.

Сега по-сериозно, че нали знаеш: Канел + Куки = заключваща темите комбинация.

Човек, ако вярва, че е велик, може и да стане. Особено ако се потруди...

Страничен ефект от този процес е, че като плати цената на величието след поредица от борби, осъзнава колко малък е всъщност...

Затова заслужено великите хора са скромни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×