Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Канел

Каквото горе, такова и долу

Recommended Posts

Откровение, гл 14

14. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.

Мислите ли, че е възможно да ни сполети съдбата на житото или домашните животни, т.е. расте си житцето ден и нощ, хапва си водица, минерали и слънчева светлина, гушкат си се класовете, приказват си, може понякога да се сдърпат, ако има повече вятър. И в един хубав ден идва големия комбайн и хоп! - пата-кюта, на две на три - в хамбара; :1eye: кокошчиците и патките си щъкат, крякат, тичат по двора и хапват от божествения фураж, от време на време може да се разболеят малко, стопанина да ги изцери, а в един готин ден, когато вече са пораснали и добре угоени - на дръвника и в буркана. ;) После, заедно с житцето под формата на хляб, ги слагат на трапеза за радост на господаря. :)

Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза? :P

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза?

Аха. Само че духовете и духовното тяло в човека се хранят с чистите и безкористни мисли, чувства и постъпки на хората. Т.е. нечии духове ще останат гладни, а духовните им тела – съвсем измършавели. С егоистичните мисли, емоции и действия се подхранват астралното тяло и същества от астралния свят.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Моето тълкуване за фразата"Каквото горе, такова и долу", това което се случва в настоящия живот, е продукт на минали прераждания.Няма какво да търсим вината си вън от нас, ние сме творци на кармата си.Така, че и чувства като гордост, тщеславие и каквито и да са други е възможно да посещават съзнанието ни.Това е в реда на нещата, проблема е да не ни обсебват задълго, да сменяме състоянията си.Такова е естеството на човека, дуалистични сме.Без това няма еволюционна спирала на съзнанието ни като индивиди.Себенаблюдението и самоизучаването са необходими за нашия духовен прогрес.Това е отговорна работа, но единствено наша.Хермес или бог Тот споменава тази мъдрост във своите трудове.Така , че молитвата и съзерцанието са помощните средства да излизаме от негативните си състояния.Да храним душите си с Божествената енергия.Чистите мисли, както споменава и Станимир носят мир, хармония на душата.:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Откровение, гл 14

14. И видях, и ето бял облак, и на облака седеше един, който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата си златна корона и в ръката си остър сърп.

15. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на този, който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жетва е презряла.

16. Оня, прочее, който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята; и земята биде пожъната.

17. И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.

18. Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе из олтара и извика със силен глас на този който държеше острия сърп; и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.

19. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв.

20. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.

Мислите ли, че е възможно да ни сполети съдбата на житото или домашните животни, т.е. расте си житцето ден и нощ, хапва си водица, минерали и слънчева светлина, гушкат си се класовете, приказват си, може понякога да се сдърпат, ако има повече вятър. И в един хубав ден идва големия комбайн и хоп! - пата-кюта, на две на три - в хамбара; :1eye: кокошчиците и патките си щъкат, крякат, тичат по двора и хапват от божествения фураж, от време на време може да се разболеят малко, стопанина да ги изцери, а в един готин ден, когато вече са пораснали и добре угоени - на дръвника и в буркана. ;) После, заедно с житцето под формата на хляб, ги слагат на трапеза за радост на господаря. :)

Дали някой ден няма да свършим като зърното и кокошките на Божествената трапеза? :P

Ако имаше кой да се върне оттам, за да разкаже, нямаше да се чудим всички. Няма човек, който да ти отговори. Най- вероятно ;).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×