"Манастирът тесен за мойта душа е"

[Креми (късметче)]

Интересно ми стана на фона на днешния размисъл и разговор с близки хора -

има ли в живота ви явление или момент, заради което напускате удобството, загърбяте сигурността и предначертаното битие. В какви опасности сте се спуснали, с каква цел и какъв човек сте станали?

Лично аз бях на средна възраст, с живот и бит на типична представителка на средната интелигенция, с уважавана и спокойна професия, добро семейство и деца, уреден дом и примерна във всяко отношение , но и с наченки на типични за възрастта болести ... когато видях възможност да бъда повече, да направя повече за другите и себе си, да разбера повече за света и себе си, да откривам всеки ден нещо ново.

И най-трудното - да трасирам двете релси : "мама" и "експериментатор" успоредно, така че да не излизам от никоя.

Дали раздух стените на манастира, за да побера вътре цялото богатство, което откривам всеки ден, или постоянно снова вън - вътре ... това ще се разбере по-късно. Може би и двете. А може би никое в достатъчна степен.

А вие?

Редактирано Февруари 19, 2011 от късметче

[Канел]

Шило в торба не стои.

А обикновения човек се сеща за вечните неща като му припари под краката. Затова хората над 50 като видят че краят не е далеч, стават религиозни.

[Eлф]

А вие?

Ами аз като че ли не съм риба, а рак. Всички на опаки, аз все на терсене. Та за това не е лесно, но пък ... експериментирам така да се каже въпреки, че опаките не разбират терсенето ))

Манастирът тесен за мойта душа е ...

Редактирано Февруари 19, 2011 от Eлф