Jump to content
Порталът към съзнателен живот

135. В Египет


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Псалом 31 - молитва

В Египет - беседа

Молитвен наряд за край:

Няма любов, като Божията Любов - формула

А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насъне Йосифу и казва: „Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там, докогато ти река: защото Ирод ще търси детето да го погуби“. (Ев. Матей 2:13)

Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед. Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим. Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те си имат един начин, по който градят своите обяснения. Религиозните хора отдават всички противоречия на греха. Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека. И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия. И за каквото става в религиозния живот, кой е виноват? – Все този стар дявол. Стане нейде убийство, измяна, задигане на пари, жени, избухване на война, казват: „Този дявол отде се яви? Той е причината“. Т.е. ние разглеждаме живота субективно. С един замах – това е то философия, този дявол е виновен за всичко. Философите обаче намират противоречията в самата материя, в силите, в туй механическо устройство на вселената; а практическите хора казват: „Този дявол – това са икономическите условия – „папото“, туй „папо“ да не е, нищо няма, а има ли го туй „папо“, то създава всичките блага“. И според тях това, най-хубавото – „папото“, то създава всички противоречия и – най-големите злини. И аз мисля, че те са много по-близо до истината, отколкото религиозните. Да, „папото“ е, според тяхната философия, причината на злото. Те казват тъй: „Да грешат хората – това е вложено в човека още с първата хапка, която е влязла в устата“. И прави са, защото Ева, която е била девствена, чиста, когато е взела първата хапка от „папото“, и тя, и всички се опорочили. Това са техните аргументи. Аз не поддържам нито едните, нито другите, но казвам туй, което е. И следователно в нашето съществувание на земята животът е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или всичко това е едно съвпадение, възможност, вероятност. Тия два възгледа съществуват сега. Едните казват: „Всичко е случайно – хората се раждат случайно, ядат случайно, оженват се случайно, бият се случайно и умират пак случайно; загубил парите или спечелил – все случайно“. А другите казват: „Всичко е строго определено, нищо не е случайно, ти трябва да ядеш, защото има причини за това“. Че причините са разумни, няма съмнение.
В Египет

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

В Египет-беседа ,13 ноември 1921 г

А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насъне Йосифу и казва: „Стани, та вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там, докогато ти река: защото Ирод ще търси детето да го погуби“. (Ев. Матей 2:13)

Йосиф е човекът, който мисли и разсъждава.

„И вземи майката“ – майката, това е противоречието, което ни заставя да мислим.

„Иди в Египет“. А Египет е физическият свят.

Мария, която роди едно дете, навлече беля на хората. Следователно тя иска да очисти, да изкорени всичко и да посади нещо ново, а като дойде Христос, ангелът му каза: „Иди в Египет“. А Египет е физическият свят. Това дете, за да разбере света, трябва да иде в Египет да се учи. Защо е земята? Материалният свят, физическият свят е свят за наука. И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: „Да идеш в Египет да се научиш“, а като се върнеш пак, ще знаеш да разсъждаваш за ония неща, които природата е създала. И ако ме питате: „Защо сме на земята?“, ще ви кажа – да се учите. Във всяко учение има страдание, но самото учение не е страдание, произвежда страдание, а страданието е като основа, да можем да научим някои неща. Следователно ние сме на физическия свят да се учим. Е добре! Какво трябва да се учим? Казват: „Аз съм българин“, там друг някой ще каже: „Аз съм сърбин“. И после онези филолози на сърбите ще кажат: „Вие трябва да считате българите врагове, понеже те спъват вашата националност“. И българите ще кажат: „Вие трябва да мразите сърбите, те спъват вашата българска култура“. И в името на Бога се молят и едните, и другите, викат този Господ, като че този Господ не си знае работата, та те да го учат. Сърбите, онези правоверни отци на един народ, казват: „Ти, Господи, не искаш ли да знаеш какво правиш с нас?“ И Господ, като погледне отгоре, казва: „Тия мои много учени деца отлични философи са станали, те са се разделили на българи, сърби и т.н. и мислят, че техните игри са толкова сериозни, та трябва и аз да дойда да играя с тях. Но вие може хиляди години да си играете, и един ден, когато поумнеете и престанете да бъдете българи и сърби, аз ще дойда да ви оправя“. Тези думи не са мои. Христос е учил същото учение. И апостол Павел казва: „В Христа няма нито юдеи, нито елини, нито скит, нито раб“. Следователно всички тия противоречия са произлезли от декламиране, ние не мислим, ние преповтаряме, ние винаги декламираме и декламираме, докато се изгуби тая декламация. Но настанало е вече време и за мисъл – за сериозна мисъл. Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат.

Горният мотив,който е извадка от третата част на беседата "В Египет" ,за мен синтезира това,което Учителят ни казва с тази беседа.

Но за да се стигне до тази есенция,в първата част на беседата се изяснява какво следва да разбираме под противоречия,за какво служат противоречията.:

Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“.

За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят. Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат да мислят.

Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим.

Замислих се,каква е разликата между страдание и противоречие.

Много са близки тези две понятия.И двете са свързани с човешката природа,с човешкия избор.Нашата мисъл се събужда от срещата ни с противоречията ,в училището на живота.А страданията въздействуват върху нашите чувства .Мисълта е за ума,а чуствата са за сърцето.Знаем,че тия два центъра в човека се обединяват от волята.Силна воля ,говори за добра връзка между ум и сърце,между дух и душа.

И все пак между двете понятия има разлика.Страданията се изпращат на човек от невидимия свят и служат за неговото израстване и повдигане.Докато противоречието е особеност на човешкото същество,на човешката природа.И в страданието, което ни е отредено участвуваме с нашия % на избора,но противоречията в живота , май изцяло ние си създаваме.Затова Учителя говори за декламация,защото очевидно ние хората вместо да мислим,заменяме живата мисъл с човешки представи и щампи.

Затова и примерът в беседата за Йерусалим:

И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим.]Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.

Преди няколко дни четох една друга беседа,коята днес си спомних ..

Беседата е "Вечно благовестие"-13.10.1929 ги в нея четем,следното:

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т.н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Осъзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

Аз определено намирам много взаимни допълнения между тези две беседи.Интересно,че и двете са произнесени на 13 число.

Линк към коментар
Share on other sites

Много хубава беседа! Благодаря, Илияна! Чела съм я няколко пъти, както и „продължението” й – „От Египет”. Аз мисля, че основното тук е противоречията като стимул за мислене!

За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.

Но не ми е ясно какво точно разбира под „противоречие” и „мислене” Учителя? В логически смисъл противоречие е когато две твърдения се сблъскат. Предполагам, че под противоречие понякога се разбират и трудностите, и страданията...? За мисленето във форума има доста теми. Наши ли са мислите, които минават през главите ни? Кога една мисъл става наша? Кога спираме да декламираме...? Все важни въпроси, които са поставени в тази беседа. Необходимостта от физическия свят ( Египет) за развитие на мисленето в човека. :)

Всъщност диалектиката разглежда много задълбочено и подробно противоречията и мисленето като движеща сила на развитието. Обективно противоречия няма - те са функция на човешкия начин на отразяване на действителността. Ако съзнанието е на все още ниско ниво, противоречието клони към конфликт и се превръща в двойка "добро - зло". Ако човекът се откаже от тази схема, има шанс да събере двете противостоящи точки в триъгълника на Истината и Живота. Но за това се иска много светлина и топлина, Любов, енергия "отвътре"...

Но съм мислила и за страданията - те се появяват, когато не успяваме да осъзнаем ролята на противоречията и тяхното единство, според мен.

Без физическия свят няма реално мислене - още го наричаме липса на референтен индекс, а това води до "варене в соса на собствените понятия". И освен проблеми, друго не може да даде... Страданието е опит на живота да ни вкара в Пътя ни както тръните в петите ни сочат, че сме се отклонили от пътеката...

Благодаря за беседата!

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Тези въпроси често съм си задавала:

Защо е толкова пречещо самостоятелното мислене, различността? Дали сковаността ни и нежеланието да се променяме, его-то? Дали комплексите ни, /т. е. не сме наясно със себе си.../. Липсата на лична отговорност?... Има и едно такова стадно чувство, нужда от принадлежност към групата...

Страхът и липсата на воля, за Живот! Както каза Донка - съзнание.

Днешното ми споразумение дава отговор.:feel happy:

Не прави предположения. Бъди себе си сред другите. Най-голямото предположение, което правим е, че всеки вижда живота като нас. Ние предполагаме, че другите мислят като нас, чувстват като нас, съдят като нас и обиждат като нас. Ние се страхуваме да бъдем себе си сред другите, защото мислим, че те ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертва, ще ни обидят и ще ни обвинят, както самите ние постъпваме със себе си.
Дон Мигел Руис
Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност диалектиката разглежда много задълбочено и подробно противоречията и мисленето като движеща сила на развитието. Обективно противоречия няма - те са функция на човешкия начин на отразяване на действителността. Ако съзнанието е на все още ниско ниво, противоречието клони към конфликт и се превръща в двойка "добро - зло". Ако човекът се откаже от тази схема, има шанс да събере двете противостоящи точки в триъгълника на Истината и Живота. Но за това се иска много светлина и топлина, Любов, енергия "отвътре"...

Но съм мислила и за страданията - те се появяват, когато не успяваме да осъзнаем ролята на противоречията и тяхното единство, според мен.

Без физическия свят няма реално мислене - още го наричаме липса на референтен индекс, а това води до "варене в соса на собствените понятия". И освен проблеми, друго не може да даде... Страданието е опит на живота да ни вкара в Пътя ни както тръните в петите ни сочат, че сме се отклонили от пътеката...

Благодаря за беседата!

Донке, благодаря за отговора. :) Да, светлината, топлината, Любовта и вътрешната ни енергия са нещо много важно. Всеки ги има в една или друга степен. Но винаги ли свети нашето вътрешно слънце? Няма ли облачни дни така да се каже?

Това което ми направи най-голямо впечатление в тази беседа са думите за мисълта – да се научи човек да мисли.

Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед.

Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията.

За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.

Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят.

Но има декламиране и мислене.

Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.

...

Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече.

Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен! :)

Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл?

Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува.

Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене? :hmmmmm:

Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига. :feel happy:

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Ани, когато сами сме стигнали например до извода "Бог е Любов"! Като житейски път, опитности, тогава не е декламация. Често ми се иска да кажа нещо, но в някоя беседа намирам откъс и знам, че не мога по-добре да го кажа.

Нужно е интуицията ни да работи. Тогава също знаем, че нещо е така или - не. Без дори да можем да обясним, защо...

Линк към коментар
Share on other sites

Ани, когато сами сме стигнали например до извода "Бог е Любов"! Като житейски път, опитности, тогава не е декламация. Често ми се иска да кажа нещо, но в някоя беседа намирам откъс и знам, че не мога по-добре да го кажа.

Нужно е интуицията ни да работи. Тогава също знаем, че нещо е така или - не. Без дори да можем да обясним, защо...

Да! Това е основното, но този извод трябва да се проникне изцяло в нас. Както казваш - към такова проникване се върви през житейските опитности. И тук е необходим Египет! Материалния свят. С неговите проблеми, задачи, противоречия, които постепенно превръщат утвърждението "Бог е Любов" в мисъл, нещо което е част от нас.

Казваш интуицията... Много е важно това. Дали Египет помага и на нея..? В беседата не става дума за интуицията, но може би под "мисъл" Учителя разбира не само логическите разсъждения, а нещо повече? :)

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

...

Това което ми направи най-голямо впечатление в тази беседа са думите за мисълта – да се научи човек да мисли.

Има два възгледа за живота, т.е. два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед.

Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“. Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията.

За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на едно противоречие.

Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат да мислят.

Но има декламиране и мислене.

Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.

...

Декламацията вече се е изтъркала и станала безсмислена. Иде изпитна комисия, декламации не искат. Задават ти една задача, реши я вече.

Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен! :)

Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл?

Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува.

Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене? :hmmmmm:

Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига. 60.gif

О, много интересна беседа.

И аз често съм си мислела за това, и тук, във форума, и когато общувам с хора, и като наблюдавам децата си и техните приятели ...

Благодарна съм, че там, където съм учила, от началното до висшето си образование, без изключение съм попадала на места и преподаватели, за които много по-важно беше да ни научат да мислим, отколкото да запаметим определен обем правила и факти.

Човек се ражда с определена нагласа - всички сте срещали хора, които са по-бързи такива, практични, не желаят да умуват много-много и се стараят да получат отговор на въпроса КАК? и това им е достатъчно, друго не ги интересува; а други са по-бавни, по-умозрителни, често (но не винаги) непрактични и тях много повече ги интересува въпроса ЗАЩО?. Но определено на децата може да се повлияе в голяма степен - в семейството или в училище, а най-добре и на двете места.

За съжаление в уж все по-модерните и съвременни програми на обучение не се насърчава мисленето, а декламирането. Включително тестовата система на оценяване на знания силно подкопава самостоятелното мислене.

А мисленето, както и Учителя, и Р.Щайнер, и много други изтъкват е много важно, особено за съвременния етап на развитие на човечеството.

Да си призная честно, има пишещи тук във форума, които според мен предимно декламират; много от тях са чудесни хора и ми харесват като такива, но никак не ми е интересно това, което пишат и просто прескачам написаното от тях; нещо повече, ако видя, че точно такъв човек е писал по темата, нямам желание да я отворя въобще (и сигурно изпускам други потребители, написали свои мисли, а не декламации по въпроса). Предполагам не само аз се чувствам така, на никой не му е интересно да слуша (често една и съща) декламация. Все по-често се замислям за предоставената възможност да се абонирам за мненията само на определен кръг потребители. Но и това не е решение, така пък ще изпускам други, новопоявили се.

Аз не съм съгласна, че не било възможно да се каже нещо със свои думи добре, защото видите ли не сме били на нивото на Учителя (по тази причина и рядко участвам в този подфорум, защото не виждам смисъл някой да ми публикува откъси от нещо, дето аз също съм го прочела преди или току що, често без нито една негова мисъл в добавка).

Смятам, че никой няма да седне да сравнява моето или на някой друг писане с това на Учителя или на някой друг велик представител на човечеството. Но невъзможността да се изрази едно нещо със свои думи, означва само едно - че човекът го е приел на вяра, не го разбира така изтънко, дълбоко, и - което е най-същественото - не може да го приложи истински, съзнателно на практика; в смисъл, той може и да се опитва да го прилага, но тъй като му липсва дълбоко разбиране, губят му се разни тънки моменти, то го прави механично и съответно не му се получава или поне не съвсем.

Не случайно на времето в училище ни караха да разкажем урока непременно със свои думи, а не дословно така, както е написан в учебника. И почти всички учители поставяха поне с 1 единица по-ниска оценка на съучениците ми, които отлично декламираха урока по история, или география, или каквото и да е, все едно, че е стихотворение. Съучениците ми се сърдеха на учителите, струваше им се, че са положили много и достатъчно труд. Но се оказваше, че както перфектно цитират от учебника какво е примерно провлак, така след това не успяваха да посочат на географската карта провлак на континент, който все още не сме изучили. Да не говорим, че само след месец наизустеното определение за провлак изчезваше от ума им. Не случайно ни караха да доказваме теоремите, които използваме за решаване на задачите. Сега това почти не се прави. Жалко за децата.

Колкото до утвържденията, които се срещат в Ню ейдж литературата, те са нещо съвсем друго. Точно опит за автосугестия, както и ти си казала, Ани. Там по-скоро аз бих препоръчала на хората също да не подхождат папагалски и да повтарят на сляпо точно това, което са им предложили като утвърждение, а да си прочетат няколко пъти изречението, да вникнат в него, да преценят - пасва ли им, като цел, като начин на мислене, хубаво да помислят, да не би да има заложен (макар и неволен) капан (понякога от автора, понякога от преводача) и т.н. и ако е нужно да си го прекроят така, че да им е по-мярка на тях. И там също не адмирирам шаблоните и липсата на мислене.

Линк към коментар
Share on other sites

" Вие сте на един кръстопът, на тази римлянка и на този млад светия. Вие сте на кръстопът, и как ще решите въпроса? Оставям вие, мъже и жени, да решите въпроса. Бъдещата култура зависи от туй разрешение."

Декламиране и навик са едно и също нещо. А колко много неща правиме по навик! Навикът подържа цялата ни личност, навикът е основота на целия ни живот, на егото. Една компилация от стериотипи. Можем ли да погледнем нещо без предубедеността на собствените ни клишета? Колко сме свикнали да слагаме всичко в някакви рамки, да го подреждаме на собствената си лавица.

Как става това виждане на истината? Като за миг поне не се домогваме до съветите на паметта си? Да забравяме от време на време за себе си? А колко много смелост е нужна за това. Да, смелостта е начало на мъдростта, начало и на истината.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисли, право мисли...

Декламирането идва точно, от немисленето, от страха и неразбирането, че е добре да съм личност, да имам свое мнение, а не просто да съм скрита в стадото. Словото работи по специфичен начин, съжалявам, че се повтарям, но явно това не се разбира. То, Словото е вибрация. И ако опитате в момент, когато търсите отговори за себе си, по някакъв въпрос /мислите/ и отворите произволна беседа, томче, то ще имате отговор. Но пък и ние, хората вибрираме на различни честоти и е нормално да има привличане и отблъскване...

...Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш.
В Египет

Ще добавя-този е лош-декламираш, този е сребролюбец-декламираш, този пише глупости-декламираш... Когато сме проучили, опитали сме сами това определение можем да се произнесем. Но дори и тогава, ако имаме Любов няма да лепнем етикет.

Какво значи, да си свободен? Да нямаш очаквания, да не лепваш етикет и да нямаш отрицание. А това значи, да нямаш пристрастия, /партийни, обществени и др./ Т. е мярката ти да е една, за всички, даже за най-близките!

Четенето не е достатъчно условие да разбираме и да се учим. Приложенията са в самия живот.

Диана е права, че е добре да се изразяваме със свои думи, защото, точно тогава, особено в темите проличава кой прилага...

От няколко дни все за негативизма, съденето и хроничното недоволство на българина мисля.

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия.

...Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие.

Неоцененото богатство /Благодаря, цитата е от тук/

Браман също е прав-декламиране, навик, инертност... За да се отървем от тях е енужно да правим опити да надскочим немисленето си. Да се самовъзпитаме. Да и с утвърждения става, има различни методи. За всеки. Важен е резултата.

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Учителят ,от дистанцията на времето,май ни замисли върху мисленето и цитирането, с казаното в беседата -"В Египет".:thumbsup2:

Ако човек не мисли,това личи във всичките му прояви.Както собствените му разсъждения,така и цитирането му, все е папагалско и става ясно,че говори заучени неща ,които не е преживял ,нито разбрал,а просто харесал и взел на заем.

Онзи,който мисли,той и един цитат да публикува от беседа-на място е.

Сега,някой може да си помисли,че защитавам себе си,защото аз публикувам цитати от беседите.Не ме блазни мисълта да се представя пред вас.Пиша ,защото мисля,че е нужно да запазим духа на търпение в нашия форум .

Ще споделя само още следното:

От един цитат или мисъл не можеш да разбереш посланието на една беседа.Нужно е да се прочете цялата.Но цитата насочва вниманието.Много често напоследък попадам на много хубави беседи точно по този начин.Някой участник ,тук ,публикува мисъл от Учителя или резюме на беседа .Обикновено за мен това е подтик да прочета.И съм безкрайно благодарна на хората,които го правят,защото без тяхното публикуване ,нямаше да съм прочела неща,които се оказаха важни тухлички за мен самата в тоя път,по който съм поела.

Мога да дам много пимери.Лъчезарна имаше един импулс за такива публикации преди време,Слънчева прави много интересни спонтанни резюмета на беседи в мислите за деня,Ани с нейните въпроси,обикновено накланя везните на разсъжденията ми ,Станимир най-често в други теми ми подава интересни беседи .Сега нямам за цел да изброявам всички ,от които съм се поучила,затова ще спомена само последната си находка.Наскоро Канел разкри една тема в езотерика ,която не получи развитие ,но за мен беше повод да попадна на беседа,която цитирах тук в мнението си-Беседата е "Вечно благовестие"-13.10.1929 и я свързах с разглежданата беседа "В Египет-беседа ,13 ноември 1921 г.

Така,че цитирането,за което се говори в беседата, аз лично не го разбирам само и единствено в буквалното му проявление -отговорил с цитат.Ако човекът има ясна мисъл ,то и цитата ще е точен.Ако няма мисъл,а щампи в главата си ,може много да пише и нищо да не каже.

Мисля обаче,че разбирам и казаното от Диана.С публикуването на цитати не следва да се прекалява.То е като да пресолиш яденето .Всяка натрапена мъдрост отблъсква,вместо да постигне ефекта,който се търси-привличане на внимание към пишещия или към казаното.

Така,че отново стигаме до баланса-до равностранния триъгълник и златната среда.

Е, учим се ....Дано се научим.:feel happy:

Поздрави .

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Да, и двете са много важни. И съзнателната органична /а не механична/ работа с лекциите и беседите, изваждането на цитати + организирането им по теми, споделянето им и т.н., но също и личното претворяване чрез свои думи /а и не само думи/ и по свой начин. И двете развиват различни сили и способности и се допълват. Обикновено човек като работи по единия начин, след време има спонтанна нужда да работи по другия начин. В един момент може да работи свободно и с двата метода, без да вижда противоречие в това. За всичко си има подходящо време и място. Хубаво е, когато нещата се развиват естествено...

Линк към коментар
Share on other sites

Упражнението „Мисли право, мисли” е прекрасно.

Много интересни мисли са споделили и Диана, и Браман, и Слънчева, и Розалина. :feel happy:

Според мен под декламация, Учителя не разбира буквално цитиране. Когато е произнасяна беседата, това не е било лесна работа – през 1921 г. не са имали тези възможности, които сега имаме (copy/paste). :D Но явно пак са декламирали? Стереотипи, клишета, категоризиране по лавиците... Според мен това е старата култура, натрупана в нас не само от този живот?

Ние се учим да мислим, по-точно да използваме апарата си за мислене, който улавя сигнлите правилно. Както ми каза Лъчезарна – да „настроим антенките си”.:) Забравянето на стария опит, превърнал се в рутина, измъкването от навика не е лека работа. Изисква смелост (само смелият е свободен), изисква и постоянна будност и естествено идея на къде да се ходи, какво да се прави. Излизането от стереотипите... – предполагам, че това има предвид Учителя, казвайки:

Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.

Първоначално, прочитайки тези думи, се запитах – къде да се бяга. Какво разбира Учителя под „бягане в Египет”? Определено не в реалния Еипет – там сега хич не е за ходене. :( Явно това не е и „оня” свят – под Египет се разбира физическата реалност в която сме поставени и където трябва да се научим на нещо. Но от друга страна как можем да се научим в „сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена”? :unsure:

Може би имено излизането от стереотипите е това бягство. Да спрем да мислим по шаблона, който ни диктува памета, запълнена с понятията на Йерусалим. Един дребен пример – да спрем да вярваме на рекламите които ни заливат. Това може да е начало? :)

Бягството/изтеглянето в Египет е временно решение – докато не получи човек знак за „връщане”:

„Вземи сина си и майка му, иди в Египет, и чакай там, доде ти кажа да се върнеш.“

За това връщане става дума в други беседи. Явно, че неделната беседа „В Египет” не е била за учениците на Учителя, а по-скоро за симпатизантите. На тези беседи са идвали всякакви хора. Още неориентирани. Но търсещи. Също като римлянката Винцила от историята/притча?/, която е разказана в края на беседата. Хубаво е да се прочете тази притча.

Тя запова с думитена Учителя:

Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения. Те са скрити малко, защото едновременно трябва да разсъждавам от една страна, да коригирам и да посаждам от друга.

И завършва с цитата, който е направил впечатление и на Браман:

Вие сте на кръстопът, и как ще решите въпроса? Оставям вие, мъже и жени, да решите въпроса. Бъдещата култура зависи от туй разрешение.

Имам чувството, че е оставена отворена врата за решение – не се дава конкретен отговор, рецепта. Решението е в други беседи.

Цитатите са от "В Египет"

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Имам чувството, че е оставена отворена врата за решение – не се дава конкретен отговор, рецепта. Решението е в други беседи.

Да, Ани, решението е и в нас, самите. В Египет-това значи в Ра-зумността. Не само в сърцето ни, не само чувствата ни, те са основа за доброто, но без Египт, разсъдъка, анализа, не можем да разширим съзнанието си. Египтяните мислеха...

Има доста скрити послания в беседите, защото Словото работи и като разяснение, и да ни води по Нов Път, да посява нещо невидимо... и да изкоренява всичките ни подсъзнателни натрупвания /а те са и от минали животи/.

Изобщо, да се научим да мислим самостоятелно значи да се научим да отсяваме, старото от новото, чуждото от нашето, човешкото от Божественото, да вървим напред:)

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

"Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не?

... Писал е пророкът: „Чудно и страшно“, той мисли, но с какво мисли?

... за да бъде един атом въглероден или водороден, то си има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят. Има си съвсем други причини, за които ние няма да се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим. Тя е велика, дълбока наука. Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал да поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал да работи, а вие почвате да мислите.

... И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.

... „Стани! – казва ангелът, – вземи детето и майка му и иди в Египет“. Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат. И тялото на оня, който не знае да разсъждава, червеите ще дойдат да го научат да разсъждава. Ако ти не си изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи. Мозъкът е непотребен, това е непотребно, онова е непотребно“. Религиозните хора казват, че и без тяло може. Светските хора, и те отиват до друга крайност.

... На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която да даде простор на душите им да хвръкнат, да ходят из пространството, да имат енергия, да мислят и сериозно да мислят. Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата си, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може да го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание.

... Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.

... Сега вие трябва да знаете един велик закон: Да имате свежи мисли и да разбирате защо са създадени вашите тела.

... Имаш мозък, то е реалното в живота. И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва да почнем от видимия свят, за да разберем истинските нужди на нашето тяло. И след това ще дойдем да проучим първо физическите проявления на човешкия живот. Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва да бъде. Защо? Защото хората още не мислят.

... „Вземи сина си и майка му, иди в Египет, и чакай там, доде ти кажа да се върнеш.“

... Дано моят Господ да ви даде светлина, да ви даде своята Мъдрост, да ви даде своите знания да просветнете. Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината да ви даде всичкото Свое благословение, да Го познаете, за да разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още. И да сте не българи, ами аз желая вие да сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена. Да имате достъп до неговото царство, да ходите свободно. Да бъдете достойни за неговата Любов, и да му благодарите и да го славите."

В Египет

"Някой човек казва: „Аз говоря така, аз мисля така“.

Не, никой човек в света не може да говори; никой човек не може да мисли.

В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия Мъдрост. Тя се излива чрез тях.

И всеки човек, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човек.

Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало

и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз!“

Но от момента, когато казал „това съм аз“, започнал да потъмнява, да губи красотата си.

Защо? – Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух „денница“.

...Казват някои, че Бог е промислил за всичко.

Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода.

Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода."

Пътят на ученика

"Това, което ние не виждаме в света, е Бог, Който мисли.

Следователно между мисълта на Бога и нашата мисъл трябва да става правилна обмяна.

Божията мисъл се изразява в разни форми. Слънцето, например, е една от формите на Божията мисъл.

Луната, звездите също са образи на Божията мисъл. Самият човек, тъй както е сега създаден,

в своята целокупност, е образ на Божията мисъл. Растенията, животните, водата, въздухът, огънят –

всичко това са образи на Божията мисъл.

Следователно, когато палиш огън, ако разбираш закона, на който той се подчинява,

веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш.

Важно нещо за учениците е правилното разбиране и прилагане на законите.

Отидеш ли в някоя гора, ти имаш право да запалиш огън само ако имаш нужда да се стоплиш,

или да си стоплиш вода за пиене, но нямаш право да си играеш с огъня.

Когато отидеш при някой чист извор, ти имаш право да пиеш вода,

или да си полееш върху главата, ако те боли, или да си измиеш ръцете и краката,

ако са нечисти, но да си играеш с водата не е позволено.

...Според както вие сега разбирате и изучавате света, според както разбирате и изучавате духовния живот

и доколкото разбирате законите на Божията мисъл – всичко това определя степента на развитието ви,

до която сте достигнали.

Кое е това, което се бори във вас?

Борбата всякога произтича от несъгласие между вашата мисъл и Божията мисъл.

...когато ние говорим за Божественото учение, подразбираме коренно реформиране на целокупния живот.

Затова ние трябва да се научим да мислим правилно, да чувстваме правилно и да действаме правилно.

Следователно ние няма да се отричаме от живота, но ще го използваме в своето минало, настояще и бъдеще.

Ние няма да изхвърляме нечистата вода, но ще я прецедим, за да отстраним примесените към нея вещества,

а после ще я преварим, за да я освободим от бацилите."

Духът на Господа

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...