Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нервността


Канел

Recommended Posts

  • Отговори 42
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

От линка на Пламъче: "Сред десетте най-изнервящи събития в живота намират място още първият секс, заплахата от съкращения на персонала, срещите с родителите на съпруга или съпругата, първата целувка и напускането на дома."

Колко малко трябва човек да уважава себе си, за да превърне дори най-интимните моменти в повод за надпревара и съревнование. Това прави телевизията с нейните внушения.

А иначе - всяко нещо, в което нямаме опит, може да доведе до емоционален дисбаланс. Какво толкова? Докато сме в развитие, няма как да сме все в баланс. Движението и балансът са коренно противоположни неща. Въпросът е да се опитваме да направим от дадена ситуация най-доброто. Простичка и универсална мъдрост.

Линк към коментар
Share on other sites

Консумацията на месо и месни продукти стимулира нервността.Ако ги изключите от храната си това ще помогне и за намаляване на нервността ви.

Линк към коментар
Share on other sites

Всеобщата нервност е признак на предстоящи бедствия. Това е поведение от животинския свят. Вид интуиция. Равновесието е тотално нарушено. Самовлюбеното спокойствие не може да спре бъдещето. СЪБУДЕТЕ СЕ МOЛЯ!3d_015.gif

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: Ами именно - будни сме и затова не сме нервни :)

Напълно подкрепям Ина! :feel happy:

Inatari, интересно, ако цивилизацията колабира и децата ти ядат по 1 път на ден, дали пак би твърдяла, че светът не може да е причина за нервност?

Мисля ,че това е едно безмислено изсилване ,само и само да се надприказваме. Но темата едва ли би станала по- интересна.

Та да се върнем на темата ,това ,което се случва на дълбоко психологическо ниво в стресирания човек не е толкова свързано с егото му ,колкото изобщо с вътрешния му свят и вътрешния му мир ,който явно в момента на стреса е разрушен. Но това са съвсем индивидуални тенденции в съзнанието ,не са обвързани с глобални събития.

Много пъти хората от провинцията получават културен шок ,напускайки България или живеейки в нечия столица,както и обратното ,хора от големия град ,са толкова привикнали към количеството хора и шум ,че някаква спокойна атмосфера сред природата ,без присъствието на други хора и намеса на човешката цивилизация тотално ги изнервя. Те просто навсякъде търсят цивилизация.

Това пак е нещо индивидуално и по- скоро особеност на съзнанието.

Винаги проблемът стартира отвътре навън . Разбира се има и такива събития ,като войни ,бедствия и т.н,които имат безброй жертви ,но в случая не мисля ,че става дума за това.

И бих добавила от личния си опит - струва си да се обърне доста сериозно внимание и на егото. Нервността според моите впечатления като правило е функция от гордостта и суетата, които водят до стремеж към контрол. Дори самата мисъл, че този контрол може да бъде изгубен....

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Нервността е като температурата.

Добре е да се вземат мерки навреме.

А диагнозата,според мене, винаги е персонална и строго индивидуална.

Поздрави и по-малко нерви днес.:dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

И бих добавила от личния си опит - струва си да се обърне доста сериозно внимание и на егото. Нервността според моите впечатления като правило е функция от гордостта и суетата, които водят до стремеж към контрол. Дори самата мисъл, че този контрол може да бъде изгубен....

Няма какво да ви обяснявам, че съм човек с его ;), но нека споделя за контрола. Действително, ставам нервен, когато някой се опитва да установи контрол над мен, било то човек, било то идеология/религия. По принцип съм за автономността (не личната автономност, а общностна такава, един вид като елинските полиси) и когато някой се опитва да ме вкара в неговия филм ставам нервен. Изглежда това е реакция на външен натиск, поне така си мисля.

Линк към коментар
Share on other sites

Всъщност нервността в твоя случай се поражда не от опита на друг човек да те контролира, т.е. не от външния натиск, а от това, че този опит застрашава твоето лично усещане за самоконтрол и контрол. Самият факт, че друг човек се опитва да контролира нас, вече е симптом за това, че ние сме загубили контрола над него.

Но е интересно как човек да не се изнерви, когато друг се опитва да го контролира. На мен ми се случва често заради професията, а може би не само... Преди реагирах с навеждане на глава и поддаване на опита за контрол, но с цената на силен срив на вътрешните енергийни нива. Ако човекът не беше значим за мен, спасявах се със затваряне и отдалечаване на минимално безопасно разстояние (хладно уважение). При невъзможност от такова бягство, реагирах със скрито (зле прикрито) или явно страдание и подтисната нервност. Да вметна, че това успях да го преодолея с помощта на цветята :)

Сега си представям човека, който се опитва да ме контролира като малко заливащо се в лай кученце, а себе си като голямо спокойно наблюдаващо го куче. Аз го разбирам защо се опитва да ме вкар под свой контрол и му показвам, че не съм заплаха за неговата лична воля, но и той не е в състояние да превземе моята, за да бъде сигурен в своето благополучие. Получава се доста интересен и малко комичен филм, в който той упорито се опитва да ме застави да се впиша в неговия сценарий, а аз си играя невъзмутимо моя, без да се опитвам да променя неговия и да го вкарам в моя. Ако му харесва, ще играем заедно, ако иска да си играе неговия - свободен е, но без мен. Винаги се намира начин. Е, понякога трябва да се плати цената :), но винаги си струва и се изплаща.

Линк към коментар
Share on other sites

И бих добавила от личния си опит - струва си да се обърне доста сериозно внимание и на егото. Нервността според моите впечатления като правило е функция от гордостта и суетата, които водят до стремеж към контрол. Дори самата мисъл, че този контрол може да бъде изгубен....

Няма какво да ви обяснявам, че съм човек с его ;), но нека споделя за контрола. Действително, ставам нервен, когато някой се опитва да установи контрол над мен, било то човек, било то идеология/религия. По принцип съм за автономността (не личната автономност, а общностна такава, един вид като елинските полиси) и когато някой се опитва да ме вкара в неговия филм ставам нервен. Изглежда това е реакция на външен натиск, поне така си мисля.

Според мен тази нервност се дължи на властните драми ( благодаря на чичко гугъл:hypocrite: ). Предполагам, че си запознат с това и знаеш как да го преодолееш :v:

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Понякога нервността може да е причинена от липса на енергия и да казва: " Нямам енергия за теб, не ме закачай."

Друг път може да е израз на огромна енергия (изявена или потисната), която не е насочена в правилната посока и като цяло се търси подходяща/твореска посока за изява.

Линк към коментар
Share on other sites

Понякога нервността може да е причинена от липса на енергия и да казва: " Нямам енергия за теб, не ме закачай."

Друг път може да е израз на огромна енергия (изявена или потисната), която не е насочена в правилната посока и като цяло се търси подходяща/твореска посока за изява.

Да, в книжката към която пуснах линк в статуса си за деня и в селестинските пророчества са обхванати всички тези неща :)

Линк към коментар
Share on other sites

Елфи,благодаря за линка!

Като причина за нервността Елеазар Хараш посочва наличието на неприложени знания,т.е. мъртви знания.

Напълно съм съгласна,че това доста изнервя притежателя на знанията.:)

Линк към коментар
Share on other sites

Да и ако успеем да направим връзка и да отключим онзи източник на енергия който се крие вътре в нас както са казва в селестинските пророчества ще успеем да ги оживим/приложим и енергията ще протече през нас свободно без подпушване....

п.п.Алеле как го казах :3d_146: обаче вярвам, че ме разбираш Пламъче. Въпросът е да се приложи това което вече знаем на теория и става вълшебно. Как да обясня уникално е за всеки човек специфично е и си носи вече отпечатъка на самия човек който прилага и тогава вече нещата тръгват едно след друго, отварят се нови и нови възможности за приложение същевременно се вливат и нови знания които на свой ред биват прилагани и т.н...Във всеки момент и сиуация ти идва точн това което вече знаеш, за даго приложиш, а иначе знаеш пък то знанието мъртво и като ти дотрябва спи някъде там неспособно да помогне и така...Едното е блато, а другото е извор като запретнем ръкави и поразчистим влагайки енергята негативата на работа и ще стигнем до живите потоци в нас :)

P.S. извинете ме за грешките, нотук се уча да пиша на един дребосък и общо взето съм леко ограничена, така се чувствам, обаче това вместо да ме изнервяме развеселява :)))

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Канел,дори самото публикуване на темата за Нервността е желание да излезеш извън егото си ,т.е. да станеш наблюдател на Нервността си ,да я разгледаш да я осмислиш . Така ,че възползвай се от този диалог и стани външен наблюдател на това явление вътре в теб ,помисли от какво се поражда .Мисля ,че си на правилен път ,само не трябва да се водиш от егото си .

Линк към коментар
Share on other sites

Mного често нервността се дължи на проблеми с функционирането на щитовидната жлеза.

Все по-често се среща хипофункцияна щитовидната жлеза, която води до нервност, изтощение, безсъние, отслабена памет, влошена терморегулация и редица други симптоми.

Дори семейните проблеми могат да се дължат на... щитовидната жлеза.

И такива случаи може да се използват билки, хомеопатия, специална богата на йод диета, а йога - комплексът наречен "Сурия намаскар" (Посрещане на слънцето) регулира всички жлези с вътрешна секреция.

В краен случай може да се стигне и до приемане на синтетични хормони.

А в краткосрочен план:

последното, от което един нервен човек човек се нуждае е съвети (прикрити укори) и анализи от всякакъв род. Една разходка в парка, покана за посещение на изложба или концерт, покана за кафе/чай с приятен, позитивен разговор биха изменили състоянието на нервност.

Разходка в планината, спорт, джогинг, танци и каквото и да било физическо натоварване биха подействали бързо и в позитивна насока. Чак след това човек може да се замисли и да приеме идеите да прочете книга или да се посъветва не само с приятел, но и с психолог и да промени моделите си на поведение.

Може да се окаже, че само няколко спортни занятия или паневритмия, или йога (напр. ащанга йога и сурия намаскар) регулират добре тялото и неговите функции и нервността сякаш магически изчезва.

Линк към коментар
Share on other sites

Mного често нервността се дължи на проблеми с функционирането на щитовидната жлеза.

Все по-често се среща хипофункцияна щитовидната жлеза, която води до нервност, изтощение, безсъние, отслабена памет, влошена терморегулация и редица други симптоми.

Дори семейните проблеми могат да се дължат на... щитовидната жлеза.

И такива случаи може да се използват билки, хомеопатия, специална богата на йод диета, а йога - комплексът наречен "Сурия намаскар" (Посрещане на слънцето) регулира всички жлези с вътрешна секреция.

В краен случай може да се стигне и до приемане на синтетични хормони.

Съгласен съм в общи линии ,но неможе да кажем че заради хипофункцията на дадена жлеза човек е нервен или нещо друго ,тази жлеза и всички други се управляват от по висши центрове ,тоест щитовидната жлеза се е батардисала :) следствие на нервноста ,хипофункицията и е следствие ,а нервноста също се следствие на нещо ,повечето хора им се иска другите да са виновни за тяхната нервност и други недъзи ,макар че има изключения и наистина някой може да предизвика подобна реакция ,но тя бързо може да се оправи .

Редактирано от veselinvalchev1981
Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да цитирам нещо от една друга тема:

Потискането и свръхконтрола са основен модел на невротичността, а огромна част от популацията на съвременния човек е невротична. Някои автри дори наричат съвременния човек хомо невротикус нормалис.

;)

Линк към коментар
Share on other sites

Ето още нещо по темата върху което се бях замислила вчера:

"...Много често преди менструацията жените се оплакват от различни неразположения като главоболие, нервност, болки ниско долу в корема и в гърдите, рядко подуване на краката. Това е известно като ПМС или предменструален синдром. Тези оплаквания изчезват в първите дни на менструацията и се дължат на промяната на нивото на хормоните в женския организъм. Ако симптомите са по-леки можете да ограничите течностите, а при по-тежки случаи потърсете лекарска помощ."

Източник!

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...