Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Канел

Нервността

Recommended Posts

Нервността - на какво се дължи, откъде идва, какво представлява, как може да и се противопоставим?

Нормално ли е да сме нервни в днешно време.

Вие нервни ли сте? За какво се нервирате?

:)

Справедливо е който предложи да заложи. Затова си признавам, че съм нервен човек. Изнервят ме цял куп неща - като се почне от пика на петрола, екологичните проблеми, разпада на семейството, псеведодемокрацията, 21.12.2012, третата световна война, Антихриста и Апокалипсиса и се стигне до лични недостатъци и провали. Ах да, нервят ме и хората с розови очила, мисля е ясно защо.

А вас какво ви изнервя? :3d_124:

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-много се ядосвам,когато разбера за извършено насилие над дадено същество -човек или животно- и извършителите се измъкват безнаказано.А това вече се случва май всеки ден,едва ли не вече свикваме с това,за голямо съжаление..Макар да разбирам,че човек не бива да се ядосва за неща,които не може да промени,такива прояви винаги ме разстройват. Ето днес напр. се ядосах,като видях в нета, в каква клетка Дамбовеца "си държи" тигъра!!! Може ли такова животно да се държи в клетка, в задния двор?Не че не пуснах сигнал там,където трябва,но се съмнявам,че ще направят нещо против този мафиот.Но само толкова мога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нервността - на какво се дължи, откъде идва, какво представлява, как може да и се противопоставим?

Нормално ли е да сме нервни в днешно време.

Вие нервни ли сте? За какво се нервирате?

:)

Справедливо е който предложи да заложи. Затова си признавам, че съм нервен човек. Изнервят ме цял куп неща - като се почне от пика на петрола, екологичните проблеми, разпада на семейството, псеведодемокрацията, 21.12.2012, третата световна война, Антихриста и Апокалипсиса и се стигне до лични недостатъци и провали. Ах да, нервят ме и хората с розови очила, мисля е ясно защо.

А вас какво ви изнервя? :3d_124:

Мммм и като се нервиш на всички тези неща, дето си изредил, с това помагаш ли някак - на себе си или въобще?

А като се замислиш, хората дето са преживели и дори воювали и двете предишни световни войни, те какво да кажат за нервността? Дядо ми беше един от тях и ... сууууперспокоен човек, доживя до 92.

Аз не мисля, че сега имаме повече трудности в живота, отколкото преди век примерно. Напротив, сега животът е доста по-сигурен, уреден и т.н., във всяко едно отношение. Проблемът ни е първо в скоростта и второ в информацията. Живеем (или поне се опитваме) на прекалено бързи обороти и се удавяме (буквално) в информация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с Диана за това, че сме удавени с информаця. И то най-вече негативна. За добро утро в 7 часа сутринта любезно ни информират колко човека са загинали през нощта. И утрото става едно "добро" ... Добре, че телевизорът може и да не се включва.

Аз пък се изнервям от почти ежедневните си контакти с различни държавни институции. Все повече оставам с впечатлението, че тези институции съществуват сами за себе си, а не в помощ на гражданите, живеещи в държавата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мммм и като се нервиш на всички тези неща, дето си изредил, с това помагаш ли някак - на себе си или въобще?

Не знам, може би помагам, може би не.

Но всички тия заплахи ме тревожат и нервират. Може би защото са извън мой контрол.

А като се замислиш, хората дето са преживели и дори воювали и двете предишни световни войни, те какво да кажат за нервността? Дядо ми беше един от тях и ... сууууперспокоен човек, доживя до 92.

Има разлика. Тогава е било невъзможно да се опустоши цивилизацията с натискането на няколко копчета. Нямало е такива бактериологични, електромагнитни и всякакви други "супероръжия". Едно е да се пушкаш с винтовка, друго е да размекваш мозъци с микровълни или да изпепеляваш градове с атомни бомби.

Аз не мисля, че сега имаме повече трудности в живота, отколкото преди век примерно. Напротив, сега животът е доста по-сигурен, уреден и т.н., във всяко едно отношение.

Нима? Само да ти напомня, е технологичният напредък не е признак на цивилизованост, а в много случи е и пречка. Това, че не орем с волове и не варим фасул в бакъра не ни прави по-щастливи. Отчуждението е неимоверно повече в днешно време.

гост-3, права си, разминаването с очакванията създава конфликт и неврози. :thumbsup:

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нервността - на какво се дължи, откъде идва, какво представлява, как може да и се противопоставим?

На повече огън + слаба воля, неразбиране и някои други неща.

Нормално ли е да сме нервни в днешно време.

Какво значи„ да е нормално“? Определено не е желателно. Дали ще е в настоящето или по някое друго време – няма значение.

Вие нервни ли сте? За какво се нервирате?

Не мисля, че съм нервен. Всичко е относително де, но общо взето: не. Може да се ядосам някой път ,обикновено за нещо дребно, но то е само повърхностно и много бързо ми минава (секунди), и после забравям.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мммм и като се нервиш на всички тези неща, дето си изредил, с това помагаш ли някак - на себе си или въобще?

Не знам, може би помагам, може би не.

Но всички тия заплахи ме тревожат и нервират. Може би защото са извън мой контрол.

А като се замислиш, хората дето са преживели и дори воювали и двете предишни световни войни, те какво да кажат за нервността? Дядо ми беше един от тях и ... сууууперспокоен човек, доживя до 92.

Има разлика. Тогава е било невъзможно да се опустоши цивилизацията с натискането на няколко копчета. Нямало е такива бактериологични, електромагнитни и всякакви други "супероръжия". Едно е да се пушкаш с винтовка, друго е да размекваш мозъци с микровълни или да изпепеляваш градове с атомни бомби.

Аз не мисля, че сега имаме повече трудности в живота, отколкото преди век примерно. Напротив, сега животът е доста по-сигурен, уреден и т.н., във всяко едно отношение.

Нима? Само да ти напомня, е технологичният напредък не е признак на цивилизованост, а в много случи е и пречка. Това, че не орем с волове и не варим фасул в бакъра не ни прави по-щастливи. Отчуждението е неимоверно повече в днешно време.

гост-3, права си, разминаването с очакванията създава конфликт и неврози. :thumbsup:

Хе-хе, ами хайде да видим как ще се чувстваш на огневата линия с винтовка в ръка :P , сигурно мноооого спокоен, защото няма все още електромагнитно оръжие (за сведение хим. и ядр. през втората световна е имало).

А животът наистина е по-сигурен и по-уреден от преди - няма да се впускам в подробна аргументация, самия факт, че продължителността на живота се е увеличила доста, а смъртността в ранна възраст е намаляла силно, говори красноречиво.

По-скоро ще се съглася за другото - ето това е то: усещането, че нещата са извън твой контрол. И тук вече спокойно можем да "обвиним" технологичния и въобще научен напредък за това :) . Много хора са убедени, че всичко (включително живота, природата ...) може да е под контрол и ако нещо не стане така, както го искаме и ни харесва, непременно търсим виновен за това. Това непрекъснато се насажда и от медиите и отвсякъде:

- някъде се сринала стара къща и убила човек - защо е паднала, как е паднала точно сега, кой е виновен, кой ще поеме отговорността?

- някъде паднала лавина - защо, кой е виновен, кой я е предизвикал да падне?

- някъде пламнал пожар ... - ама то изхвръкнало въгленче от печката, няма значение, пак започваме, защо, как така ще изхвръкне, откъде-накъде?

Искаме всичко да е 100% обезопасено, 100% гарантирано, 100% сигурно ...

Е, такива филми няма.

Сещам се за една история - на един човек му предсказали, че на точно определена дата ще загине в автомобилна катастрофа; той, разбира се, на конкретната дата не само че не се качил на никакво превозно средство, ами дори решил цял ден да не излиза от къщи; следобед вече му доскучало, застанал до прозореца да погледа навън към улицата, да се поразсее и ... точно тогава един голям камион връхлетял върху къщата и разрушил точно тази стая, гледаща към улицата; човекът загинал.

Едно време хората са нямали такава увереност, че могат да контролират нещата в живота си, не са се и опитвали особено, защото са знаели, че не могат; същевременно са изпитвали и по-голяма вяра от нас в живота/съдбата/Бог, както искате го наречете. Имали са и по-голяма увереност в собствените си сили да се справят с нещата.

Сега нашата цивилизация е такава, а и така е много по-изгодно на управляващите, да има зависими от ред неща хора (разбирай безпомощни без еди какво си) - хората да не се уповават на себе си и на живота/съдбата/Бог, а да си изграждат фалшива представа, че еди какво си, ще им донесе сигурност, безопасност, гаранции ... Но тъй като това е фалшиво, включително често се пропуква, а пък на нас ни липсва и вяра, и самоувереност и ... ето ти неврозите.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хе-хе, ами хайде да видим как ще се чувстваш на огневата линия с винтовка в ръка :P

Аа не, ако стане война ти отстъпвам моето място, искаш ли? :P

(за сведение хим. и ядр. през втората световна е имало).

А бе имало е, не е като да е нямало. Именно защото японците се изплашили от атомната бомба, войната свършила.

А животът наистина е по-сигурен и по-уреден от преди - няма да се впускам в подробна аргументация, самия факт, че продължителността на живота се е увеличила доста, а смъртността в ранна възраст е намаляла силно, говори красноречиво.

Ще кажа само една вълшебна думичка - демография. :v:

За медиите си права - правят от мухата слон и мрънкат за щяло и нещяло, а то проблемите са толкова много, че това как паднала една стара къща е най-малката грижа.

Имали са и по-голяма увереност в собствените си сили да се справят с нещата.

Глобализация, какво да се прави. Преди проблемите са били локални сега са на всички. Например, ако живеехме през 1911 кога ли щяхме да научим за земетресението в Крайстчърч или за сексуалния живот на Тайгър Уудс?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спред мен хората стават нервни единствено и само заради себе си ,а не заради глобалния свят . Т.е. човек е обсебен от себе си от своя микросвят и истински се разтреперва ,само заради него .Всичко останало не бих нарекла нервност ,не мисля ,че би предизвикала истинска нервност ,раздразнителност или стресираност.

Разбира се има международни факти от историята ,които биха разтърсили цели поколения и наистина оставят отпечатък ,след себе си ,но това са противоестествени извънредни ситуации . Всико онова ,което приемаме за нормално ,няма как да ни изнерви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Спред мен хората стават нервни единствено и само заради себе си ,а не заради глобалния свят . Т.е. човек е обсебен от себе си от своя микросвят и истински се разтреперва ,само заради него .Всичко останало не бих нарекла нервност ,не мисля ,че би предизвикала истинска нервност ,раздразнителност или стресираност.

Разбира се има международни факти от историята ,които биха разтърсили цели поколения и наистина оставят отпечатък ,след себе си ,но това са противоестествени извънредни ситуации . Всико онова ,което приемаме за нормално ,няма как да ни изнерви.

Ина, понякога така съм изнервена, че искам да виждам трупове около мене.

Мазохистично удоволствие, но не своевременно.

Живеем в ужасен свят, в тежък свят, изнервен и онемощял свят.

И който ме посъветва да се обърна към Господ, бих го пратила на лекар.

Спасението е човешко занимание, то не е обществено и радетелите за такова, нека си спестят благословиите, те не докосват никого.

Радвам се ,че се завърна :)

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ,Ивета !

Но кажи ми не е ли така ,човек става нервен заради себе си ,не заради света и неговата глобалност.

Стресът е съвсем друго нещо ,и аз се изнервям от начина, по който се карат превозни средства в България и от опашките и от малоумното обслужване в банките и от глупавата политика на това правителство по отношение на образованието .И от още хиляди други неща . Но това е защото нещо във вътрешния ми свят е нарушено ,някой е нарушил спокойствието ми .Мисля,че е прекрасно ,че живеем в глобален свят. Асимилирането на определени етноси е вече факт,има много малко запазени живи култури . Цяла дипломна работа имам на тази тема.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Според мен е въпрос на темперамент.

Един изразен холерик, няма как да е уравновесен и спокоен. но той просто е такъв, "пали" от малко има логично обяснение за всичко, отворен към хората затова залят с информация и много неща го изкарват от равновесие.

Като един човек на границата на холерика и сангвиника :) мога да кажа, че емоционалните изблици, често никак не са контролируеми.

И да, после мога да направя мнооого логични обяснения и да се успокоя толкова бързо, колкото съм избухнала, но когато адреналинчето се качи и цвета на лицето се промени хахахахаххахах трудно влизат всички обяснения.

Нервността според мене въпрос на характер, темперамент и след това идва всичко останало.

И мисля, че когато един човек е емоционално "подвижен" :) е добре да изразява емоцията си, дори и с нервност, вместо да се опитва да се държи нетипично за себе си. По здравословно е. :) Разбира се това има множество интерпретации, но най- общо мога да го формулирам само по този начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но кажи ми не е ли така ,човек става нервен заради себе си ,не заради света и неговата глобалност.

Не. Защото сега всички сме в кюпа.

Нервността и стреса са тясно свързани. За справка:

Стресът всъщност е ответна реакция на организма, насочена към мобилизация на защитните му сили за справяне с критични ситуации. Той е неразделна част от всекидневието на човека. При нервно напрежение тялото отделя хормони, които изострят сетивата и притъпяват усещането за болка. Така пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Кръвният поток се насочва към сърцето, мускулите и мозъка, за да може организмът да се подготви за битка или бягство. След напрежението организмът има естествена нужда от балансиращ период на спокойствие и възстановяване, който обикновено липсва в живота на съвременния човек. Това превръща полезния стрес, възникнал в процеса на еволюция, за да гарантира оцеляването на вида, в отрицателен стрес или дистрес...

Различават се основно три вида стрес - ситуативен (проявяващ се при определена ситуация), хроничен и посттравматичен, който може да продължи с години. Симптомите, които показват, че човек е подложен на интензивен отрицателен стрес, са нервност, неудовлетворение, безсъние и депресия.

Inatari, интересно, ако цивилизацията колабира и децата ти ядат по 1 път на ден, дали пак би твърдяла, че светът не може да е причина за нервност?

Всико онова ,което приемаме за нормално ,няма как да ни изнерви.

Именно! По същата логика, това, което смятаме за анормално може да ни изнерви. Сега знам какво ще ми кажете - че проблема е в моя телевизор. Да, ама аз категорично отказвам да нося света на гърба си. Първо, не е моя работа и второ, не мога дори и да искам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля,че нервността преди всичко е въпрос на темперамент.:)

Няма как един нормален човек да се абстрахира от всичко,което става около него.Важно е как ще възприеме ставащото,а от това зависи как ще реагира.

Примерно една новина за предстоящо повишаване на цените у едни предизвиква нервна криза,а други я приемат спокойно,тъй като са осмислили и приели положението в което се намираме в момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няма как един нормален човек да се абстрахира от всичко,което става около него.Важно е как ще възприеме ставащото,а от това зависи как ще реагира.

Мисля, че си права. Имайки предвид къде и в какво време живеем, смятам, че е нормално да бъдат изнервени хората. :thumbsup1:

Редактирано от Канел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нервността се дължи на липсата на разбиране от страна на личността и бягството на личността от отговорност. Личността се страхува от промените и търси шаблони, стереотипи и нагласи, с които подсъзнанието ни е пълно за да оправдае себе си при трудни обстоятелства и изкупителни жертви в тези случаи стават отделни хора, общества,държави, света като цяло като също не са пощадени Бог и Природата.

Няма ли я постоянната връзка с душата,която е напълно наясно с мисията на човека в поредното му въплащение на земята, раздразнението и нервността ще бъдат наши спътници и постепенно и почти невидимо ще ни разрушават докато в един момент не излезем от летаргията , поемем отговорността за себе си и разрешим на връзката на нашето съзнателно аз с душата да се случи. Само по този начин ще отворим вратата за любовта и разбирането да преминат през нас и ни дадат крила и увереност за справяне с всички препятствия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Стресът всъщност е ответна реакция на организма, насочена към мобилизация на защитните му сили за справяне с критични ситуации. Той е неразделна част от всекидневието на човека. При нервно напрежение тялото отделя хормони, които изострят сетивата и притъпяват усещането за болка. Така пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Кръвният поток се насочва към сърцето, мускулите и мозъка, за да може организмът да се подготви за битка или бягство. След напрежението организмът има естествена нужда от балансиращ период на спокойствие и възстановяване, който обикновено липсва в живота на съвременния човек. Това превръща полезния стрес, възникнал в процеса на еволюция, за да гарантира оцеляването на вида, в отрицателен стрес или дистрес...

Различават се основно три вида стрес - ситуативен (проявяващ се при определена ситуация), хроничен и посттравматичен, който може да продължи с години. Симптомите, които показват, че човек е подложен на интензивен отрицателен стрес, са нервност, неудовлетворение, безсъние и депресия.

Inatari, интересно, ако цивилизацията колабира и децата ти ядат по 1 път на ден, дали пак би твърдяла, че светът не може да е причина за нервност?

Всико онова ,което приемаме за нормално ,няма как да ни изнерви.

Именно! По същата логика, това, което смятаме за анормално може да ни изнерви. Сега знам какво ще ми кажете - че проблема е в моя телевизор. Да, ама аз категорично отказвам да нося света на гърба си. Първо, не е моя работа и второ, не мога дори и да искам.

Почти си си отговорил сам на въпросите. Всичко ново изнервя. То не е толкова анормално, колкото необичайно. Това с което сме привикнали е обратния полюс на нещата. Ако стане така, че аз да се храня по един път на ден (нямам деца) в началото вероятно ще съм изнервен, просто защото това състояние е ново и необичайно за мене. Има хора обаче за които това е ежедневие и го приемат напълно спокойно. Нервността е в известна степен защитна реакция на организма или по-скоро следствие от една такава защитна реакция. В необичайна или стресова обстановка съвсем естествено се генерира енергия, която ако човек не може да канализира се проявява стихийно. При някои хора тази енергия е повече и ако нямат способността да я овладеят следва разстройване на емоционалното състояние.

До изнервяне води всичко, което става в разрез с желанията ни. Тук имам предвид астралните, обикновено себични желания. Особено ако тези желания са силни.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, съгласна съм.

А един нервен човек може ли същевременно да е щастлив човек според вас?

Току що ми хрумна и друго - българите май държим челно място по мобилни телефони на глава от населението. Жителите на много по-богати и обширни като територия държави нямат така на всеки човек и телефон. Доста време си мислех, че това е донякъде фукане, защото много хора имат включително доста скъпи апарати, натъпкани с всякакви екстри, които въобще не използват. Но виждам, че има и много с евтини и стари телефони, едва смогват да си плащат сметките, но твърдо държат да имат. Следователно предишната ми хипотеза може би не е вярна; по-скоро изключително много хора (да не кажа всички) в България се чувстват несигурни, затова ги стискат тези телефони в себе си и плащат най-високите цени за разговори в Европа за радост на всички мобилни оператори. А постоянната несигурност води след себе си и до нервност.

Колкото до темпераментите, за които са писали Пламъче и Диди, то не съм съгласна. Всеки човек може да е нервен, независимо от темперамента, просто ще изразява нервността си по различен начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако стане така, че аз да се храня по един път на ден (нямам деца) в началото вероятно ще съм изнервен, просто защото това състояние е ново и необичайно за мене.

А след месец-два ще си мъртъв. :whistling: Нали не си мислиш, че единственото ти ядене за деня ще бъде обилно? :feel happy:

Да, прав си, нервността е резултат от разминаване между очакван резултат и действителен резултат. Ако си купиш кило картофи, пък вкъщи кантара покаже 800 грама, това е изнервящо. Ако на млякото пише, че е годно още 5 дена, пък вече се е вкиснало, това е изнервящо. Ако някой не спре на стоп и ти отнеме предимството, това е изнервящо.

А един нервен човек може ли същевременно да е щастлив човек според вас?

Сигурно може. Стига ясно да разграничава своите отговорности от тези на другите. На мен твърде не ми се отдава. :31:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще споделя нещо което ми се случи преди един час.

Докато чаках пред лекарския кабинет до мене седна една възрастна жена, имаше хубаво излъчване и ми каза. - "Момиче, чуй ме, обиколила съм тридесет болници по различни поводи и докато не реших да се успокоя здравето ми беше все разклатено. Сега не ме интересува, ако ще и тридесет човека да ми викат на главата ако ще и ...т.н. не си го слагам и съм на път да спра с лекарствата." Подейства ми много ободряващо и въпреки притесненята и очакванията ми при лекарят нещата минаха добре което беше неочаквано, за мен. Самият той е един необикновен лекар защото не постъпва като повечето, не знам как успява при тази ужасно стресираща професия, но някак докато другите ме стряскат и постигат с това обратният ефект той успява да стигне до пациента и да обсъди важните неща, да стигне до това което може да предизвика провал и ако си се провалил не те нахоква както се случва в повечето случаи, но с разговор и добронамереност успява да вдъхне надежда и вяра, че ще се справиш и някак изведнъж установяваш, че ти вече знаеш сам правилният път, той просто го изважда на повърхността и го подсилва (при все че не е психотерапевт, за друго иде реч). Това е да си призван, за тази професия. И преди година и половина докато лежах при него ми повлия така и видях как хората го уважават дълбоко и сега стана така. Та що се отнася до нервността стигнах до простичкият извод, за себе си да не затварям очите си за причините които ме изнервят, просто трябва да вникна дълбоко в тях и да се опитам да ги преобразя. Поздрави и хубав ден!

Редактирано от Eлф

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Inatari, интересно, ако цивилизацията колабира и децата ти ядат по 1 път на ден, дали пак би твърдяла, че светът не може да е причина за нервност?

Мисля ,че това е едно безмислено изсилване ,само и само да се надприказваме. Но темата едва ли би станала по- интересна.

Та да се върнем на темата ,това ,което се случва на дълбоко психологическо ниво в стресирания човек не е толкова свързано с егото му ,колкото изобщо с вътрешния му свят и вътрешния му мир ,който явно в момента на стреса е разрушен. Но това са съвсем индивидуални тенденции в съзнанието ,не са обвързани с глобални събития.

Много пъти хората от провинцията получават културен шок ,напускайки България или живеейки в нечия столица,както и обратното ,хора от големия град ,са толкова привикнали към количеството хора и шум ,че някаква спокойна атмосфера сред природата ,без присъствието на други хора и намеса на човешката цивилизация тотално ги изнервя. Те просто навсякъде търсят цивилизация.

Това пак е нещо индивидуално и по- скоро особеност на съзнанието.

Винаги проблемът стартира отвътре навън . Разбира се има и такива събития ,като войни ,бедствия и т.н,които имат безброй жертви ,но в случая не мисля ,че става дума за това.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нервността - на какво се дължи, откъде идва, какво представлява, как може да и се противопоставим?

Нормално ли е да сме нервни в днешно време.

Вие нервни ли сте? За какво се нервирате?

Доста време не писах в темата, защото ми се струва несериозна, извинявай, Канел. :) С най-добри чувства.

Но пък е актуална.

Нервността се дължи на енергийно ниво ( а кое не е такова?) на натрупвания и както казва Учителя "подпушвания" в в две - три от чакрите в средната част на тялото. Чистят се лесно.

Нервността само пречи на правилното изпълнение на задачите.

Все още ми се случва да се нервирам рядко и за малко, ако се струпат неблагоприятни обстоятелства. ( А дали са такива? :) Защо? До какво по-различно водят?)

Това състояние започна да става необичайно за мен, затова го усещам и неутрализирам. Не допускам да трае повече от 10 мин.

То само пречи, не ми трябва. Хвърлям го на болкука. :)

Преди години щеше може би да ми е нещо като нервно, но по-скоро отчайващо, като гледам толкова деца и възрастни, залепили мобилни телефони до главата си за по 30 минути и повече. Сега просто се опитвам да информирам възможно повече хора, че това ги обрича на само още 10 г. здраве, след което - болезнена смърт. Ако имат уши - да чуят. Отговорността е и тяхна.

Да се тресеш от нерви обаче, да го осъзнаваш и да не предприемаш нищо е почти същото... само малко по-бавно.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нервността се дължи на енергийно ниво ( а кое не е такова?) на натрупвания и както казва Учителя "подпушвания" в в две - три от чакрите в средната част на тялото. Чистят се лесно.

Има нещо такова - енергията търси да излезе, но не може и човек се превръща в нещо като чайник. :3d_160:

Нямам какво друго да кажа освен да цитирам Кришнамурти: " Да си добре приспособен към едно болно общество не е признак на добро здраве". ;)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×