Jump to content
Порталът към съзнателен живот
slavenas

Хипохондрия ,натрапчиви мисли...

Recommended Posts

Здравейте. Ще се опитам максимално кратко да опиша своя проблем. Аз съм на 25 год, момиче от София. Израснала съм в добро хубаво семейство, с добри финансови възможности. Аз самата съм много амбициозна и преди да ме сполетят някои събития бях и изключително общителна, човек, който обича да излиза, да се весели, открит и усмихнат. На пръв поглед в живота ми не липсва нищо - образована, умна, с приятна външност, с родители и сериозен приятел, които много ме обичат. Да, ама не..както се казва. На около 15 г възраст започнаха едни здравословни проблеми, едно ходене по доктори, едни страшни диагнози, които явно са оставили едно голямо петно върху моята психика. Уплашена бях много, другите навън с приятели, аз вкъщи плачеща, жалваща се защо точно на мене се случва това. Тук се появи първото ми неприятна мисъл- "Защо на мен!??Защо другите са добре, а аз да страдам" Тази мисъл стигаше до завист и злоба към околния свят и до мисли защо ми се случват все на мен тия лоши неща и защо сега , а не когато вече съм баба ..В крайна сметка се оказа, че здравословните ми проблеми не са толкова сериозни, колкото бяха представени и някак си ги приех. След това на 17г, баща ми , който е стожерът на семейството, получи инфаркт. По чудо се спаси, но цялата ситуация явно отново ме беляза. След това събитие се заредиха още неприятни случаи- много близки и роднини починаха, кои от болести, кои не съвсем.Аз само отбелязвах тези събития, но без да вниквам в тях..Само, че малко по малко явно то даде отражение.Започнах да страдам от мисли за болести. Всеки ден имам различни натрапчиви идеи за различни заболявания, част от симптомите на които дори усещам и имам. Следват редица изследвания, прегледи, лекари..Предполагам може да си представите.Всичко това бе съпроводено с вегетативни усещания- виене на свят, сърцебиене, болка в очите, замъгляване на зрение, болки в главата и т.н.След осъзнаване от моя страна, че всички болести и симптоми са само в главата ми , реших да посетя психиатър-терапевт. Естествено не се мина и без депресант ципралекс, колкото и да не ми се искаше..Горе описаната ситуация е съпроводена със силна депресия, нежелание повече да се живее, затваряне в мен самата и нежелание да се разговаря с никого./защото хората не ме разбират, а са решили, че си измислям/.След 7-8 сеанса /за толкова имах финансова възможност по това време/, се почувствах страшно добре и спряхме лекарството. Бях осъзнала доста неща и се справях добре със ситуацията, владеех изцяло паническите си атаки. Сега , 2 години след това, отново съм в подобна ситуация, макар че не е имало смъртен случай или сериозна болест в семейството, която да отключи това. От 4 месеца съм вкъщи без работа, съответно и без много финанси, но за сметка на това с много лоши мисли в главата- за рак, хепатит,спин, опасни бемки и какво ли още не.Не знам защо пак се докарах до това положение..Отново имам атаки, но без горепосочените симптоми, а само страх, сковаващ страх с мисъл "ами ако съм болна".Страх ме е от последствията от една евентуална болест, от това как ще се промени животът ми ако болестта дойде, как ще го съсипе..Преди мечтаех за семейство, за нов дом, за перспективна работа.. Сега не мечтая за нищо, не ми се прави почти нищо, дълбоко в мен е залегнала мисълта, че всичко е безсмислено ако утре дойде голяма страшна болест, която да ме съсипе и тогава защо ще ми е работа, семейство. Явно просто ме е страх да живея.Моля, дайте ми съвет, дайте ми идеи, аз имам сили да се преборя отново, но не знам как човек се бори с хипоходрията..За момента лекарства не искам да приемам, те само замаскирват реалния ми проблем, карат ме да се чувствам като дрогирана, но не ми решават въпроса. За съжаление в момента нямам финансова възможност за терапевт .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Моля, дайте ми съвет, дайте ми идеи, аз имам сили да се преборя отново, но не знам как човек се бори с хипоходрията’’

Един от най-сигурните начини да си избиеш хипохондричните мисли е като укрепиш тялото си. Когато тялото е силно и изпълнено с енергия, това постепенно убеждава човека, че е здрав и хипохондричните мисли отзвучават.

Започни с това, което наричаме здравословен начин на живот:

-тук във форума има писано много по темата, ако нещо не ти я ясно не се притеснявай, искай разяснения

-прибави спорт – в началото ежедневно, така ще тонизираш тялото и му дадеш енергия

Виж и това- http://www.psiholog.souee.org/index.php?section=9&page=23

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, др. Първанов.

Определено започвам да си мисля, че хипохондрията е дошла да ми покаже някои кардинални грешки, които допускам и няма да се махне докато не ги оправя. Ако не е нахално бих искала да Ви попитам дали е правилно просто да спра да се връщам в миналото, в грешките, в лошите преживявания и да започна сякаш отначало да се грижа по-добре за физиката и за психиката със спорт, здравословно хранене,.излизане сред природата сякаш нямам такъв проблем. Имам и друг един такъв въпрос- как да се науча да приема, как да смиря пред идеята, че всички сме на тая земя за малко, че всички боледуваме рано или късно и как да спра да си слагам сама етикет, че аз съм от тези, които са най- зле / дали в здравословен или в някакъв друг план/. Последното твърдение се е закотвило дълбоко в мен, макар че ако гледам реално на нещата знам, че не е вярно. Благодаря ви много. Ще прочета със сигурност и раздела за здравословен начин на живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На около 15 г възраст започнаха едни здравословни проблеми, едно ходене по доктори, едни страшни диагнози, които явно са оставили едно голямо петно върху моята психика. Уплашена бях много, другите навън с приятели, аз вкъщи плачеща, жалваща се защо точно на мене се случва това. Тук се появи първото ми неприятна мисъл- "Защо на мен!??Защо другите са добре, а аз да страдам" Тази мисъл стигаше до завист и злоба към околния свят и до мисли защо ми се случват все на мен тия лоши неща и защо сега , а не когато вече съм баба ..В крайна сметка се оказа, че здравословните ми проблеми не са толкова сериозни, колкото бяха представени и някак си ги приех.

Един прекрасен пример за ятрогенно залагане на хипохондрично психично разстройство! Надявам се, че след време българските лекари ще бъдат по-просветни относно психичното здраве на пациентите си. Понастоящем българската лекарска школа масово произвежда едни силно невежи относно важността на психичното функциониране лекари. Имам маса случаи на мои пациенти, така негативно ятрогенирзирани от грубото незачитащо психичната им личност отношение на докторите. При това става дума и за много добри иначе професионалисти - но добри механично, в грижата за "калъфа" на душата, тялото, просто механици, слепи за важността на съдържанието на този телесен "калъф" - слепи за душата! Живото ми въображение веднага сега ражда образни метафори за подобни доктори като някакви пси - динозаври, с всичките им шипове, грубост и невежество за тънкостите на когнитивното функциониране! А то всъщност прави здравето или болестта - смея да го твърдя! Просто в бившия соц лагер все още в медицинското образование психологията е нещо маргинално, между другото, в прекалено малко часове преподавана! Ако един лекар не умее да направи емпатичен синхрон с пациента си, да разбере душата му, да се вчувства в нея, да съумее да вдъхне надежда, вяра и любов в него - той лечител ли е или медицински сомато-механик? Това е риторичен въпрос с ясен отговор!

Относно завистта, злобата и "защо на мен": тогава е станало прекъсването на устойчивата връзка с цялостната ти личност (Селф), с Азът ти, който пък резонира с целокупността на живота. От позицията на този Селф преживелищно знаем, че сме просто една малка брънка от по-голямо неделимо цяло, че никога не можем да бъдем сами, изоставени и незащитени, че сме обгрижвани и супервизирани по начин, който сърдечният ни разум само може да преживее! С този именно сърдечен разум е блокирана връзката при хипохондрията. Здравно тревожният човек по правило е силно интелигентен, много мислещ, с твърде прецизен и силен ум - до голяма степен и благодарение на страховете си. Но това не му помага да ги преодолее! В психотерапията този ум се утилизира, ползва се до някъде - анализира се и осъзнава цялостната психодинамика, реструктурират се хипохондричните сривове в процесирането на информацията. Така се стига до някъде - на човекът му поолеква. Но се стига до един момент, когато вторичната полза за оцеляване, която несъзнаваното поддържа през хипохондрията, смила и помита и здравия разум. И пренася селективното си субективно потвърждение за вяра в болест в още по-дълбоки нива. Имах пациент, който беше обиколил всички български доктори в търсене на потвърждение на вярванията си - но за негово огромно съжаление, всеки от тях му казваше, че е по-здрав от всеки друг техен пациент. Беше ходил и в чужбина, в големи и известни клиники - със същия злощастен за него ( :) ) резултат - НАПЪЛНО ЗДРАВ ! Филтриращото му внимание обаче пренесе страха в от по-повърхностни телесни процеси в по-дълбоки. Започна да вярва, че е болен на ендокринно ниво - когато и това не се потвърди, го пренесе на биохимично ниво. След това започна да твърди, че нещо сигурно на още по-дълбоко ниво е много болен. Веднъж влезе в болница за нещо ординарно - това беше най-щастливият период от живота му - страховете му бяха потвърдени и имаше стърчащи тръбички и датчици, отчитащи показателите му през цялото време :) ! Този човек между другото беше и мой и на д-р Първанов пациент, както и на мои колеги и приятели, които са наистина най-добрите в страната и са на световно ниво! Вторичната му полза - защитна вяра в болест обаче помиташе след време всички методи - рационални, аналитични, през тялото и дишането, енергията и т.н.

Това, което се опитвам да кажа е, че при хипохондрията е срината ВЯРАТА! Вярата в Себе си като нещо повече от механичен процесиращ на въглеродна основа биоробот. Вярата в Живота! Вярата в живата мъдрост на Живота! Вярата в Бога ако щеш - Бога не като стареца с бялата брада на небето, разбира се, а като собствената Същност и Същността на самата Жива Тъкан на Битието! И не само вярата, но преживелищното живо ЗНАНИЕ за тези функционално преживяеми факти, психоемоционални и духовни динамики, за които вярата е само тласкащ фактор... Възстановяването на тази ВЯРА и преживелищно ЗНАНИЕ връщат радостната самоувереност, спокойствието и щастието в живота на човека със здравна тревожност!

След това на 17г, баща ми , който е стожерът на семейството, получи инфаркт. По чудо се спаси, но цялата ситуация явно отново ме беляза. След това събитие се заредиха още неприятни случаи- много близки и роднини починаха, кои от болести, кои не съвсем.Аз само отбелязвах тези събития, но без да вниквам в тях..Само, че малко по малко явно то даде отражение.Започнах да страдам от мисли за болести. Всеки ден имам различни натрапчиви идеи за различни заболявания, част от симптомите на които дори усещам и имам. Следват редица изследвания, прегледи, лекари..Предполагам може да си представите.Всичко това бе съпроводено с вегетативни усещания- виене на свят, сърцебиене, болка в очите, замъгляване на зрение, болки в главата и т.н.След осъзнаване от моя страна, че всички болести и симптоми са само в главата ми , реших да посетя психиатър-терапевт. Естествено не се мина и без депресант ципралекс, колкото и да не ми се искаше..

Ако искаш да бъдеш щастлива, стожер в твоята психика е нужно да бъде не външен човек, баща или приятел, а собственият ти Анимус, духът в теб - като една стабилна вътрешна мъдрост и духовен резонанс със ... Себе си! За починалите близки: винаги смъртта е нещо много странно. Обичаме някого, а него вече го няма... Обичаме и себе си и нечия смърт задейства собствения ни страх от смъртта. Мъдрите казват, че смъртта е другото лице на живота. Виждат я като една врата към безкрая, просто вход към друго ниво в играта на един по-мащабен живот! Добре е родителите да си заминат преди децата си. И да, родителите ти ще починат - със сигурност! Ако имаш щастието това да се случи в нормалния си ход, ще починат преди теб! Ти също ще си заминеш! Аз също! Той, тя, те, всички наоколо ти! Погледни хората наоколо ти, погледни минувачите на улицата! Всяко бебе в количка, всяка майка, всеки баща, всеки син и дъщеря, всяко дете и старец, всеки човек, когото видиш няма да го има след някакви си само 50-100 завъртания на планетата около местното светило... Преходност! Това, което лекува хипохондрията, е развиването на непривързаност към тази преходност и възстановяване на съзнателната връзка с непреходността, с вечното в теб и живота! А смъртта е само илюзия на малките ни преходни умове! Няма смърт - поне не такава каквато я виждаме обикновено и от каквато се плашим - не и като някаква анихилация и липса, дупка и изчезване... Това е жалка илюзия! Страхът от смъртта обаче е равен на страх от живота! Защото са двете страни на една монета... Страх ли те е от смъртта, осакатяваш и живота си... Обикнеш ли смъртта, видиш ли я като добър приятел и радостна мъдрост, като един по-голям живот, тогава заживяваш и този малък живот-училище на сто процента, с разтворено сърце и пълно доверие! Когато знаеш, че смъртта е само една врата и си винаги готова за допир с нея, за допир с мъдростта в нея и и се довериш, когато я приемеш разтворено и спокойно, тогава живееш живота си смело, в пълноводното течение на ресурсите и талантите си ! А следването на това течение на призванието ти те прави щастлива!

За антидепресантите при хипохондрия. Оправдани са само временно. Те обаче не възстановяват вярата ти в Себе си и Живота ти!

Присъединявам се към препоръките на Тодор за спорта и здравословния живот! :)

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви, Орлин, за разясненията и за съветите.

Относно докторите пси-динозаври - явно са си такива, чувала съм какви ли не неща за себе си . На въпрос например какво ми е след преглед съм получавала отговор "Ами какво ви е - това ви е, че ще ми бъдете пациентка до края на живота ви! " /без много допълнителни разяснения какво и как/... както и "Вие май няма да може да имате деца .", "Аз такъв тежък случай като вашия не съм виждал ", "То на един човек така се наложи да му извадим окото....ама вашият случай не е съвсем такъв"...Няма какво повече да казвам, репликите те сами говорят за себе си..Няма да казвам, че се оказва, че лекар ми е изписал очила само, за да вземе процент от 100 те лева за изработката им..Имам и още много безумни истории , но не ми се връща към тях. Искам да допълня, винаги сме избирали лекари, които са известни като добри специалисти, завеждащи отделения в болница, доценти и т.н.Не сме се доверявали на първия срещнат, но резултатът отново не е добър, защото първо са твърде груби и не се усещат, че с някоя реплика могат страшно да те стреснат и второ по- важно повечето са превърнали своята професия в бизнес и първо даваш 50 лева, а след това казваш какво ти е. Не искам да обиждам медицинските лица в този форум по никакъв начин, има и до сега лекари, които са ми помогнали много и са дали всичко от себе си, но повече са от другия тип.Дано не сте се обидили, в никакъв случай не визирам вас.Но за състоянието , в което съм главно аз съм си виновна, защото съм го допускала.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, има и чудесни лекари! Лечители, чието присъствие дори лекува! Лечители, думите на които лекуват душата на пациентите им - тогава и соматичното им лечение се случва прекрасно и ефективно! Пожелавам на всеки да попадне на такива лечители!

Вижте някои когнитивни изкривявания, които присъстват в хипохондрията и помислете върху тях! Осъзнаването и изправянето им в процеса на мсиленето ви е важна стъпка в подобряването на състоянието ви! След това обаче пак стигаме до възстановяване на преживелищната връзка с Любовта, за която говорихме по-горе!

Ето някои присъстващи в здравната тревожност логически сривове:

- Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания.

- Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.

- Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.

- Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.

- Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.

- Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.

- Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.

- Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен.

- Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест.

- Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”

- Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си.

- Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен.

- Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като чета написаното откривам, че май описвате конкретно мен . наистина всяко дребно нещо задължително украсявам с доза негативизъм и малко по малко превръщам проблема от джудже в заплашителен великан . Аз чакам нещо лошо да ми се случи, ако не е станало днес , утре ще е със сигурност. Нещото лошо вероятно е болест, ако пък е друго - то ще е само "гарнитура" към болестите и другите ежедневни проблеми ..А най-интересното е , че мисля, че по характер и по светоусещане не съм такъв човек в действителност, как се промених и защо нямам отговор.

Ще помисля върху написаното и ще се опитам да го осъзная. Последвах най-накрая съветите и от вчера тичам в парка сутрин, смених режима, начина на хранене и самата храна..Определено имам ефект в настроението и мислите ми малко са се разведрили. Благодаря отново.

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

×