Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Дъгата

Kak да помогна на приятелка да излезе от тежка депресия?

Recommended Posts

Здравейте,

обръщам се към опита на форумците, защото с болка наблюдавам приятелка, която се спуска все повече и повече в необятна тежка депресия.

ДА, много биха казали - спасяването си е работа на давещият се...

Да, така е.

Понякога човек изглежда оплаквач, но все пак поредица добри идеи, насърчение, полезни книги и филми биха помогнали.

Ако искате - споделете как вие бихте реагирали в тази ситуация:

Познавам ... тази жена като една очарователна млада дама, с едра заоблена фигура ( вариращо около 65кг) според жените, но колегите й я гледаха в големите несилоконови "очи" и все я задяваха. Имаше какво да се гледа.

Имаше красиви очи и заразителен смях, обичаше да се разхожда....

НО нещо се е случило - не знам какво.

И всичко тръгва надолу - "мъжете не ме харесват, аз съм дебела, аз няма приятели, не искам да виждам хора, ...

Тази жена сега е на 30г. и е станала вече почти 100кг.

И тя си казва, че до голяма степен се дължи и на самовнумение и фиксацията й към меренето на теглото.

Опитвала е:

джогинг - заболяват я глезените

фитнес - хилят й се зад гърба и я зяпат с бюста тип "Памела А."

походи с група в планината - много изостава

астрология - според нея не й обхващат добре ситуацията

народни танци - този бюст не е за ръченица, е за по-плавни движения

диети - после качва повече килограми

През последните някоко години е посетила няколко известни (титулувани) психотерапевти - ефектите са:

- много ровене из детски травми и

- обвинения/озлобление към родителите, че са й създали комплекси и че са с по-едра генетична структура и тя има такава тенденция за пълнеене.

С времето нещата се влошават,

защото няма вече доверие на терапевтите, които се интересуват да тя да им разказва какви ли не травми, т.е. да си плаща, а после - "...ами приеми и продължи напред".

Килограмите водят до проблеми в стойката, прегърбване, високо кръвно, страх от падане, социална изолация, комплекс, че е грозна и нежелана.

За някои хора тя е една 100кг. дебелана, която си стой в депресията и все се оплаква.

Но аз виждам скритите добри качества и потенциали, които е редно да се изявят.

Ако имате идеи как да се помогне - моля споделете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би тази жена е преживяла някакво разочарование в личния си живот ?:hmmmmm:

Аз от там бих тръгнала.

По всяка вероятност и е неудобно да сподели случилото се с някого.

Трябва да се опиташ да я предразположиш да "изплаче" болката си,въпреки че няма да е лесно.

Тази жена живее с мисълта,че целия свят е враждебно настроен към нея и тялото реагира - за да се защити трупа килограми.

В кои части на тялото са натрупванията?

Опитвала ли е лечение с прана?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хей тази работа е много странна! Дъга, тази твоя приятелка да не би да се храни със "съжаление". Изисква се категорична Воля, от такъв човек. Струва ми се че става въпрос за "духовен мързел". Трябва да стане вегетарианка, не временни диети. Дори бих препоръчал веганството. Тия егоистични мисли и желания идват от храната. Най-страшно е свинското месо, затова мисюлманите им забраняват да го ядат. Но и другото не става. Хлябът също води до ужасен духовен мързел. Трябва да яде плодове - те разкрасяват много бързо и ефективно, носят чисти мисли и чувства, свежи нови идеи. Трябва разходки в природата (парковете).... Но най-вече тя трябва да поиска да излезе от тази яма, ти не можеш да и натрапиш спасение насила, ако го направиш резултатът ще бъде съкрушаващ.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има ли собствено семейство тази жена? Струва ми се, че в отключващия депресията момент има отхвърляне от мъж, несбъдване по отношение на мъж.

Бих повторила въпроса на Пламъче: "В кои части на тялото са натрупванията?"

Трудна работа е борбата с нечия депресия - неблагодарна и заробваща...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има нещо много важно, иска ли жената да се справи с проблемите си, или не? За близките това може да е проблем, но за нея...?

При всички случаи с тези килограми трябва да се промени начинът на хранене. Да направи една диета детокс, или житен режим. Много неща биха могли да се променят, но мотивът трябва да дойде от нея, а не отвън.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дъгичке, трябва воля, плюс вегетарианство и абсолютна безвъглехидратна храна, без никаква захар!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз не мисля,че основния проблем на тази жена са само излишните килограми,напротив познавам пълни и сравнително щастливи хора.Явно проблема трябва да се търси другаде,лошо,че психотерапевтите не са успели да напипат точното място,а и наистина човек как може да разбере кой какъв специалист е.Когато го разбереш,че не ти помага,вече ти е навредил.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дъгичке, трябва воля, плюс вегетарианство и абсолютна безвъглехидратна храна, без никаква захар!!!

Съгласна съм с препоръките,но когато човек е в тежка депресия е трудно,понякога невъзможно да прояви волята да спазва каквито и да било диети,камо ли изцяло да промени хранителните си навици.

Обикновено след прилагане на диета,хората в депресия се нахвърлят лакомо на всяка храна,което не само унижтожава ефекта от диетата,но води и до задълбочаване на основния проблем - депресията.

Alexander,хомеопатията би ли помогнала на тази жена?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Дъгата, много е трудно чрез някой да се помага, най- малкото защото мислите на всеки човек са невъзможни за перефразиране.

Ти виждаш едно, но вероятно е нещо съвсем различно.

Относно килограмите, тя не може да направи каквото и да е дакато не знае какво точно и е.

Винаги първо се проверява физиката. Често такива резки напълнявания без видима причина- смяна в хранителния режим, динамиката на движенията, натоварването (психическо и физическо) се дължат на хормонални изменения. Хубаво е първо да си направи един хормонален анализ. 3 или 4 от хормоните се изследват по здравна каса - безплатно, останалите са по 11 лв на хормон(ако не ми е остаряла информацията ). Ако там няма съществени изменения и притеснителни данни, тогава вече може да се премина към психолечение. В противен случай може се съчетае физиологично и психологично лечение. Не е желателно да прави каквито и да е диети при положение, че не се знае от къде идва проблема. След хормонален анализ може да се назначат Правилните диети, после да се пристъпи към алтернативи, като например кой хормон е увреден и как се свързва това с психиката + хомеопатия+ психотерапия и т.н.

Първо тя трябва да се завърне тук и сега, а не някъде из миналото и бъдещето и да реши да излекува тялото си, ако това е основната травматична мисъл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дъгичке, трябва воля, плюс вегетарианство и абсолютна безвъглехидратна храна, без никаква захар!!!

Съгласна съм с препоръките,но когато човек е в тежка депресия е трудно,понякога невъзможно да прояви волята да спазва каквито и да било диети,камо ли изцяло да промени хранителните си навици.

Обикновено след прилагане на диета,хората в депресия се нахвърлят лакомо на всяка храна,което не само унижтожава ефекта от диетата,но води и до задълбочаване на основния проблем - депресията.

Alexander,хомеопатията би ли помогнала на тази жена?

Да, разбира се! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Привет Дъга!

Не може да помогне само приятел на човек в депресия.Добре би било да се намери подходящ терапевт, който да създаде доверие, да го допусне твоята приятелка до себе си и да почувства, че не е сама.Изградената силна връзка да предразположи духа и да се бори.Тя трябва да усети опора, човек който да и вдъхне увереност в собствените сили, за да се пребори с проблема.Колко време ще отнеме това, не се знае, всичко зависи от самата нея.Напредъка във времето зависи от нея, не че няма да има драматизъм в духовното и израстване, да се концентрира в приятните неща в живота си.Депресираните хора са като откъснати от света.Те не се интересуват от околните, грижите, проблемите, болките им.Трябва да се отвори за света, да бъде по- любяща, да е готова да разбира ближните, да си постави за задача да помага на хората около себе си.Всеки ден да има мотив да направи нещо добро, в продължение на седмици.Така ще преодолее негативните си нагласи.Мисля, че терапевта е най- важен, приятелите са тези, които ще я подкрепят по пътя на духовното и израстване.Може да се наложи и прием на лекарства, но не бих се съгласила с голям прием.В последно време лекарите бягат от отговорности, дават на пациента"патерици".Създават се зависимости.Добри са хомеопатичните, но въпрос на избор от пациента.:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На тази жена някой трябва да й покаже, че я обича. Любов е това, което ще я оздрави. За съжаление, на магазин не се продава...

На тази жена й трябва надежда, защото ако такава няма - никой и с нищо не може да й помогне.

Моят съвет е да й вдъхвате вяра и търпение, да не я изоставяте, търсете и й предлагайте варианти, може би ще дойде момент, в който ще се вземе в ръце, момент, в който ще срещне подходящ мъж и нещата ще се наредят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Приятелите не бива да се остават сами, особено когато са в депресия. Чудя се, обаче къде са родителите в тази ситуация? Жената е на 30 години, самостоятелна, но предполагам, че поддържа контакт с тях. Те са тези, които също трябва да и помогнат и подкрепят. Може би наистина нещо в детството е повлияло на проблемите й, но предполагам, че не е само това. Тя се е предала отдавна, заради присмеха на околните, но единствено от нея зависи да се стегне и вземе в ръце, защото е все още млада и не трябва да пропилява живота си. За мен по-добри терапевти от семейството, близките и приятелите няма. Трябва да я обградите с много обич, да й напомните колко е прекрасна и че може да е щастлива. Няма идеални хора, но всички можем да се стремим към това поне да се харесваме и приемаме в собствените си очи. Предполагам, че ако се съчетае добра диета и движение (дори и вкъщи акто гимнастика, например) никой няма да й се присмива за килограмите. Няма невъзможни неща! В книжарниците изобилства и от книги на позитивна тематика, много от които бих казала, много полезни и възвръщащи вярата в самите нас. Успех на теб и приятелката ти!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

обръщам се към опита на форумците, защото с болка наблюдавам приятелка, която се спуска все повече и повече в необятна тежка депресия.

ДА, много биха казали - спасяването си е работа на давещият се...

Да, така е.

Аз не смятам така!

Наскоро имах много подобен случай и мога да кажа, че нещата се получават ако човека наистина много иска да излезе от състоянието си в момента. Иначе голямата работа остава за приятеля, който се е заел да помага.

Ето моята схема, която проработи. Тя се базира изцяло на знанията ми по Лечение с прана по системата на Мастър Чоа Кок Сюи.

1. Желание за възстановяване - то може да бъде създадено у човека, като му предадеш твоето желание тя да се подобри.

2. Всеки човек с депресия има ниско енергийно ниво - то трябва да се повишава по всякакъв начин. Положителни преживявания, чувства, мисли, думи... всичко! Става бавно наистина.

3. Изграждане на положителен образ на човека за самия него. По всякакъв начин трябва да я поощряваш да работи, като й показваш само положителните й постижения.

4. Изчистване на слънчевия сплит.

5. Ежедневно заменяне на всички лоши моменти от деня с положителни.

6. Много бавна промяна в начина на хранене и в отношението към храната. Не просто храна за мен, а храна за тялото ми, което е гладно и храна за душата! Много течности.

7. Приятен спорт без натоварване - всеки ден по няколко минути, по едо и също време!

Дано да съм помогнал с нещо! Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! Прочетох мненията, написани по-горе, но не открих отговор за това, как може да бъдем полезни на приятел, изпаднал в депресия. Няма как да кажа на човек, изпаднал в депресия - прави това или онова, защото изглежда като поучение. А хората не искат да бъдат поучавани. Дори споделянето на собствен опит от аналогична ситуация им изглежда като поучение. Предполагам, че е цяло изкуство човек да знае какво да каже в точния момент, на точното място, така че човекът срещу него да се замисли сам и да започне да търси изход от ситуацията. Но все пак моля помогнете със съвети за моето поведение, спрямо приятелите ми изпаднали в депресия, така че да съм им полезна и те да се "събудят" за пътя към изхода от депресията.

Редактирано от krem4i

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Под депресия всеки разбира нещо свое.При мен идват хора и казват, че са в депресия, но това рядко е така.В повечето случаи са тревожни, а тревожността е различна от депресивността.

 

Поясни за какво става дума.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Д-р Първанов, благодаря за Вашето отзоваване. Забавих се с отговора, защото докато мислех какви подробности да дам, осъзнах, че това не е лъжица за моята уста. Благодаря още веднъж!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е, че искаш да помогнеш на приятелката си. Все с нещо ще допринесеш но истината е, че понякога нещата са много на дълбоко ниво. Личен опит - имам приятелка, която много иска да ми помогне но сама казва, че не успява. Когато нещата са много надълбоко не знам дали има спасение. В момента и аз самата съм в тотален катарзис. Опитвам се сама да си помогна, четох, писах, исках съвет...е, нищо не помага, имам чувството, че в главата ми е все по - голяма каша, че колкото повече чета толкова повече се обърквам, но вътрешното ми усещане за Живота е все същото. Не смятам, че едно дете е виновно за несгодите си, и когато натрупването продължава до зряла възраст не знам дали има спасение..или ако има то наистина трябва да се появи човек, който да е Учител..истински...Нямам идея, знам само, че когато натрупването е на много дълбоко ниво продължаването на пътя изисква много, много сила...а нея я няма...Живот...

 

А все си мислех, че има равновесие...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Avidila

Имало някога две жаби, които паднали в един буркан с мляко. Нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността.

Едната от тях викнала:

Няма да изляза оттук. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия. И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала.

Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла:

Няма начин. Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми. И продължила да рита и да шляпа, от биенето и ритането млякото станало на масло. Жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на буркана.

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имало някога две жаби, които паднали в един буркан с мляко. Нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността.

Едната от тях викнала:

Няма да изляза оттук. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия. И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала.

Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла:

Няма начин. Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми. И продължила да рита и да шляпа, от биенето и ритането млякото станало на масло. Жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на буркана.

:)

:3d_104::3d_041:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×