Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Розалина

139.Още по - блажени са !

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало :

В начало бе Словото- песен

Добрата молитва

Беседа: Още по - блажени са !

(НБ 4.12.1921 г)

Молитвен наряд за край:

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Ще прочета Ев.Лука 11 глава

И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото, нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение.

Драги съфорумци.Предлагам на вашето внимание , неделна беседа от Учителя,изнесена през далечната 1921 година.Въпреки разстоянието на времето,което както знаем е важно само за нас-хората,а в големия план на нещата няма никакво значение,тази беседа и мислите изразени в нея, имат невероятно актуално звучене .

Днес сутринта, докато подготвях беседата , толкова много я харесах ,че си направих резюме в блога (тук.)

Но все пак добрият избор, според мене, е да се пие вода от извора,т.е да се прочетете цялата беседа .Много е ценна и вярвам всеки ще намери в нея днешната своя мисъл за деня.

:feel happy::3d_053:

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И казва Христос сега: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Словото – това е единственото, нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи той? – В разумното изпълнение. Вземете някой цигулар, нали в музикално изпълнение се състои всичко, тъй както законите на музиката изискват? Тъй че когато изпълнява, да е доволен и самият цигулар, да са доволни и самите слушатели. Следователно външната страна на цигулката, този лък може да се изкриви хиляди пъти нагоре, надолу – всички тия изкривявания не важат, а важат ония тонове, които ще излезнат изпод лъка, за да се влеят в душата ви; това, което ще схванете и разберете, то е музика, а този лък, тази цигулка, това са само условия, при които туй, възвишеното, може да се предаде на душата ви. И следователно, при сегашните условия, всички хора мязат на цигулки. Цигулки са хората с по четири струни, опнати върху тях, и чакат някой да дойде да свири. Сега да не ме разберете криво. Аз бих желал тъй да свирите, както Паганини с цигулката си, да издавате ония Божествени тонове, и всеки, който ви слуша, да каже: „Тази цигулка е отлична“. Цигулката, то е вашето тяло, следователно трябва да дойде оня велик артист, вашият Дух, да се всели във вашето тяло и да свири. И ще почнат един ден тялото – цигулката, и Духът – цигуларят, да свирят. И ние можем напълно да знаем каква е цигулката на всекиго и какъв е цигуларят. Казват: „Погледни му живота“, т.е. виж го как свири, знае ли правилно да манипулира с лъка и какви тонове излизат, или пък не знае да свири. Но ако цигулката му скърца и струните му са разгласени, тогава не съществува връзка помежду им, може той да каже: „Моята цигулка е отлична, но вчера не бях в духа си, не бях разположен, обаче втори път, като ме слушате, какъв майстор съм аз, чакайте само“. Действително, във всеки живот има такива добри моменти, ние ги наричаме вдъхновление. Тогава и мъжът, и жената свирят добре и мязат на ангели в дома си; но когато си изгубят вдъхновлението, тогава казват: „Не си струва“.

Много интересно сравнение - това с цигулката!

Ако го няма онзи велик Дух вътре в нас, който да свири, на нашата цигулка, то какво започва да свири на нея? И как може да се разбере дали струните ни са добре и хармонично настроени? Само като се прокара лък по тях - независимо дали този лък ще го прокара Духът вътре в нас или нещо вън от нас. И как се настройват струните? Отначало звучат фалшиво, но се вслушва музикантът в Тона, който подава Диригентът...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донче, и на мене много ми хареса сравнението от този пример на Учителя.Спомням си,че докато четях се върнах и още веднъж прочетох примера.Казах си-колко простичко и разбираемо е казано от Учителя.

Аз много харесах също ,примера за американския милиардер:

Един прочут американски милиардер дава обявление, че му трябва касиер. Започват ден след ден да се явяват личности все с препоръки. Влиза един, представя си писмото. „Много добре, ще те имам предвид“, казал му той. Но всеки, който влизал, държал си главата високо, все нагоре гледали; влиза втори, трети, четвърти, десет души влизат, той на всички казвал: „Ще ви имам предвид“. Влиза едно момче, то най-първо погледнало надолу, вижда книжни парчета разпръснати, очистило пътя си, отива при милиардера и казва: „Господине, четох във вестника, че търсите момче. Аз нямам никаква препоръка“. – „Ти носиш най-добрата препоръка, заповядай, вземи своята длъжност.“ Всички онези са сукали – първите 10 души са сукали от майка си, а този последният е имал Словото Божие. И той му казва: „Ти си човекът, когото аз очаквах“. Следователно, ако вие не се наведете да очистите тия книжа, които са разпръснати по вашия път, няма да идете при Господа. Що са вашите разбъркани работи, тия външни мъчнотии? – То са разпръснатите листа. И казвате: „Няма ли някой да ги очисти?“ Или: „Господи, аз от толкова времете търся“. И Господ ще каже: „Ще ви имам предвид“. Ще дойде друг правоверник, и той казва: „Няма ли някой да очисти тия листа? Господи, аз от толкова време те търся“. И Господ ще каже: „Ще ви имам предвид“. Ще дойде друг правоверник, и той казва: „Няма ли някой да очисти тия листа? Господи, аз те търся, искам да живея при тебе“. – „Ще те имам предвид.“ Хубаво. Не мислете, че аз ви говоря на подбив, аз съм много сериозен.

Поздрави

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за беседата! Благодаря момичета и за мненията ви.

Словото, То звучи вътре в нас, отвъд думите, там, където сме направили място за Бога...

„Няма никой по-блажен – казва Христос – от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Словото Божие, това е великото в света. Аз бих ви го превел на вашия език. Този израз „Слово Божие“ е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти. Какво нещо означава „Словото Божие“? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят. Когато вие чуете първата дума, съзнателна дума на вашето дете, което говори разумно, то е Словото Божие, и майката усеща една радост, веселие – вдъхновена е тя. Или пък някой път пишете някое писмо, дращите, дращите, но не сте доволни; един ден напишете няколко строфи и казвате: „Това е“. То е разумното, във вашия ум е проникнала една нова мисъл, вашият ум е почнал да мисли, и вие съзнавате, че имате ум. Някой път хората не знаят дали имат ум или не. Ще кажат: „Действително, ние имаме ум“. Но аз под думата „ум“ разбирам оня слуга, онзи добър слуга, който нарежда добре работите на господаря си. А щом този слуга не ги нарежда добре, аз не го считам за добър. Нашият ум е само тогава добър, когато нарежда нашите работи добре, схваща ги добре, предава ги добре, не изкривява фактите и хората ги виждат добре. Ние говорим сега индивидуално, т.е. как се развива животът за всекиго отделно. Туй, дето казват: „Светът да се оправи, народите да се оправят“ – това са метафизически фрази. Какво нещо е един народ? Един народ, това е една семка развита – един човек развит в своята голяма форма. Следователно какъвто си ти в семката, т.е. в началото, такъв ще бъдеш и в края. Един народ е краят на един човек и следователно този народ е създаден за човека, за да се види какъв е той; и ако вие, българите, искате да се знаете какви сте, какъв е народът ви, погледнете на всекиго отделно, той е първоначалният индивид. Погледнете, изрисувайте, вижте, да не кажете, че аз говоря това – вие сами говорите. „По-блажен е“, казва Христос. Сега не отивам по-далеч. Нас не ни интересуват народите, нас даже и човечеството не ни интересува, нас ни интересува Словото Божие, нас ни интересува чисто Божественото. Цялото човечество – това си ти. Един ден, ако ти и жена ти останете сами и ако цялото човечество изчезне, ти ще създадеш ново човечество. Сегашното човечество на кого е? На Адам и Ева, те бяха двама непослушници, изгонени от Господа из рая, и те образуваха това човечество. И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая. Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете какъв е бил мързеливец. И като е видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и святи, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил – аз сега като някой адвокат говоря, – те не са били почтени. Какво ще кажете вие: ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизат от много благородна фамилия – не само вие, но всички.

И сега Христос казва – Той, Христос, разбира много добре – „Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие“, т.е. онова, Божественото, възвишеното, туй, което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй, Божественото, което не се е изменило, отколкото да си сукал млякото на туй, което се е изменило. И туй, великото, то е Божественото Слово, което живее във вас вътре, а не отвънка.

Още по-блажени са!

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънчева :thumbsup2:.

Ще ви дам сега две правила, които трябва да пазите. Сърцето си не залагайте. Ума си не продавайте! А сега какво е положението? Учителят продава ума си: „Напишете една статия, ще ти платим 200 лева“. И той веднага напише. Ами сърцето на онзи актьор – той показва как страда някой беден и затуй му казват: „Ще ти платим 2,000 лева“. И той се мъчи, представлява. А-а, не тъй! И съвременните хора ходят с продадени умове и със заложени сърца. Сърцата си ще вземете, умовете ще ги откупите! И в бъдеще ще знаете: По никой начин ума си за слуга не давайте под наем никому, който ще и да е той. Умът е само за тебе и това сърце е само за тебе, то не е за никой друг.

Та основното нещо на днешната беседа е: Сърцето си и ума си ще ги контролирате.

Имах период от живота си,в зората на моето професионално развитие ,когато денят започваше рано и свършваше по тъмно.Отивах в офиса и още с първия, за деня, телефонен звън,буквално забравях коя съм и защо съм.Задачки,задачки ,срещи,телефонни разговори и докато се обърна денят минал .Сега си припомням това време и определено мисля, че в този период, съм била в ситуацията на горната мисъл - с продаден ум.Когато осъзнах ,че т.на. работохолизъм е всъщност диагноза , положих усилие да пренастроя ценностите си .Тогава разбрах, смисълът на това,което днес чета в горната мисъл от беседата .

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинското знание не се изразява с много думи. Малко ще кажеш, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисъл на казаните от Христа думи, който има светлина, т.е. на когото съзнанието е пробудено. Няма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пък и онзи, който обяснява, също трябва да има будно съзнание. Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо? – Защото и на тях не е ясно това, върху което пишат. Те разглеждат външната страна на въпроса. Външната страна на нещата е временна, преходна. Има и вътрешни неща временни, но човек трябва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли същественото във външния и вътрешния живот, той всякога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира под „външно“ и „вътрешно“? Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно. Външните неща нямат тясна връзка помежду си, а вътрешните имат...

Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти.

Христос казва: „Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Значи на физическия свят същественото е хлябът, а в духовния – Словото. Да живееш и да се храниш със Словото, това подразбира да изработиш своето духовно тяло. Като живее добре и се храни със Словото, човек прави мост между физическия и духовния свят. Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта. Добрият живот има отношение към отделния човек. Всеки трябва да живее добре, да не мисли как живеят другите и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолците и после да ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано. Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб. Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи.

Коприненият конец

И Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Много повече неща е казал Той, но не са писани. Той е изложил закони и правила, как да живеят учениците му. И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват мене да любите. Моята душа виждал ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш моята душа, тя ще бъде светла като слънцето и ще носиш моята светлина с хиляди години и векове! А сега, като срещнеш някой човек с потури, бели гащи и калпак, казваш, срещнал си Учителя. И това било философия: срещнал си Учителя! Учителят е като слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор, и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е животът, който изтича от Бога!“ Сега не искам да ви обезсърча от вашия живот, не, аз гледам много разумно на нещата. Този Господ е направил земята като едно възпитателно заведение, една забавачница с всичките приспособления; всичко е наредено, за да ни въведе в един друг свят, по-висш, дето природата е съвсем другояче уредена. Тук е най-малкото, а онзи свят, дето ще влезнете сега, скоро – няма да се мине дълго, – неговата природа е 10 пъти по-хубава, отколкото тук на земята. Светлината там е по-мека. Вие сега пак ще ме разберете криво. Ще кажете: „Кога ще влезем в този живот?“ И днес можете да влезнете. Ама представете си, ако вие сте вървели по пътя и ви е валял дъжд, голям студ има и водата върху вас е замръзнала, и вие сте станали толкова голям, че не можете да влезнете през вратата, какво трябва да правите тогава? – Ще разчупите леда, да се разтопи. Как? – Ще се стопите, да останете в своята естествена големина. Виждам сега, вие сте толкова грамадни, около вас има толкова лед, че не можете да влезете. Ще се стопите. Как? – Ледът върху вас трябва да се стопи. Това са метафори, иносказания. Как да ви говоря? Любовта не е нещо – тъй да ви я извадя и ви я покажа, като някоя ябълка...

„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца, и Божията мисъл – в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и се развива, не казва нито една лоша дума и не праща нито един лош поглед. И онази жена, и тя оценява мъжа си, и тя му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли. „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И слънцето изгря, и то се зарадва. Сега, разбира се, ще бъде грехота, след като сте треперили толкова време, да няма нещо съществено. Умът и сърцето ви трябва да бъдат всякога във вас...

И сега Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. Сега всинца вие можете да приложите този закон. И някой път виждам, че няма хармония, вие се отчайвате. Вие чакате някой ангел да слезе и да ви обясни. Духът Божи работи последователно. Невежата, и християнин да е, пак си е невежа. Тия недостатъци Духът няма да ги отмахне изведнъж. Изисква се нещо сериозно, размишление се иска. Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден можете да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е – тия ваши умове да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си. Туй е правото. Ако аз турна себе си по-високо, а вас по-ниско, това не е едно естествено положение. За пример, да допуснем един цвят, който се е разцъфтял напълно, а вие сте една пъпка, и вие може да се разцъфтите, както и аз, и вие имате всичкото желание да се развиете като моя цвят. Но ако вие измените на този велик закон, който работи отгоре, вашата пъпка може да се развали. Във вас има вложени велики неща.

Аз често забелязвам, някои от вас, както и аз сега правя, овъртват го много. А го овъртват – знаете ли защо? Искам да ви изнеса един недостатък. Дойде някой, обикаля, обикаля. Кажи ми същественото: „Аз ида да ми дадете някоя рецепта или начин да поправя живота си, и съм готов да го изпълня“. А той говори и след два часа каже какво иска, но тогава е късно, и аз му казвам: „Сега е обяд, няма време да ти кажа, ела друг път“. И тъй, и ти губиш, и аз губя. Англичаните казват: Ясно, точно и определено трябва да говорим. Ние трябва да служим на Бога! Вярваме ли? Но не с тази обикновена вяра. Господ живее в нас, някой път дълго време мълчи, а някой път говори. Аз зная, няма нито един от вас, на когото Господ да не е говорил. На всинца ви е говорил Той, но не еднакво вие сте Го разбрали; както слънцето еднакво ви е осветлявало и гряло, но не всинца сте го възприели еднакво – различно сте възприели вибрациите му. На едни очите станали ясни, на други – мътни, на трети – черни. Защо тъй? – На онези, които казали: „Да почнем новата култура, за Бога да мислим и да живеем“, очите им станали сини. На онези, които казали: „Да се разбогатеем“, очите им станали зелени и т.н. Но ако ти си мислил за небето, очите ти са станали сини, а касата ти пръщи от пари, ти си писал: за Бога ще живееш, а в материята се търкаляш. Някой пък казва: „Касата ми да е пълна с наполеони“, но после казва: „За Бога ще живея“; разтворѝ касата си, и очите ти ще станат сини. На мнозина, на които очите са черни, ще станат сини, и на които са сини, ще станат черни. Зависи от стремежите на вашия ум и на вашето сърце...

Още по-блажени са!

Моите очи са пъстри, към зеления цвят повече:dancing yes:

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слънчева ,аз по тоя показател:rolleyes: попадам в категорията ,за която се казва :sleeping: :

".............а в материята се търкаляш.".

Добре,че ,накрая на тази хубава мисъл дадена от тебе,става ясно че всичко :

"Зависи от стремежите на вашия ум и на вашето сърце...",

Това изречение отново връща нещата към важността на :

Сърцето си не залагайте. Ума си не продавайте!

Още по-блажени са!

Поздрави и благодаря за цитата от другата хубава беседа -Коприненият конец.

Редактирано от Розалина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Често в моите беседи има две крайности, или два полюса. Аз не обичам да стоя по средата. Трябва да стоя или в началото, или в края, т.е. две неща, които като се слеят, да се завършват. И всички ония неща, които имат смисъл в живота, трябва да имат начало и край.

…всякога нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят.

*

туй, великото, то е Божественото Слово, което живее във вас вътре, а не отвънка. …Ние бихме се намерили в такова затруднено положение, ако схващаме така, че Господ би дошъл като един човек на земята. А този Господ е вътре във вас. Аз ви говоря съществено върху въпроса – да не си правите илюзии. И този Господ живее във вашата душа, а не в тялото ви.

*

възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото; когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича „Божествено аз“ – окултистите и теософите тъй го наричат, – тогава ще започнете новия Божествен живот. А знаете ли в какво седи той? – В разбирането на тия велики закони, които сега съществуват.

*

И вие свършвате: „Така ме е родила майка ми“. Вие сте като една статуя. Не е тъй. В утробата на майката ние съграждаме нашия нос, нашите очи и другите органи. Майката ни е дала само материалите, а ние ги създадохме според нашия дух. Тъй, духът работи вътре и той ни създаде, а не майка ни. Тогава няма да се сърдите никому, че вашият нос е късичък: сами сте си го направили, вие сте художникът, тази идея ви е дошла, и никому да не се сърдите. А сега хората разправят: „Майка ми тъй ме създаде“, „Господ тъй ни направи“. Не позорете името Божие! Аз зная, че Бог е направил само душата, а на нашето тяло ние сме му майсторите. И затова телата ни са сега хилави. Защо? – Защото ние не разбираме Словото Божие, туй разумното.

*

…за българите не мисля да дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“.

*

Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в действителност благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява. Сега вие ще кажете: „Моят ум тъй ми казва“. Твоят ум какво ти казва? Изпитайте вашия ум, дали е много просветен. Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си? Припомнете си ги! – „Смътно ми е.“ Сърдиш се, гневиш се, де ти е умът?

Всякога, когато умът ти не присъства в една работа, сполетява те катастрофа. Всякога, когато се явяват такива състояния, това е признак, че умът отсъства. Във всички работи, дето умът присъства – висшият ум, катастрофа не може да стане. За да може да издигнете себе си, непременно вашият ум трябва да присъства.

Ако вие се молите, а умът ви не присъства, молитвата ви не е приета: тя е само една педя над главата ви. Ако пишете или съчинявате, вашият ум трябва да присъства и в дадения момент за нищо друго не бива да мислите. Ще мислите върху този въпрос и като го свършите, тогава за друг ще мислите.

Най-великият закон в духовния свят е, че трябва да впрегнем нашия ум на работа с всички негови сили. Щом си се разгневил, умът ти не е на мястото си и сърцето ти не е на мястото си. Сърцето не се гневи, влезли са други сили в него. Умът, както аз го зная, не се раздразнява, не се отчайва. А туй, което се дразни, туй, което се отчайва, то е извън ума. Умът – това е основата на Божествения живот.

И когато Господ иска да създаде един свят, той туря ума за основа. И за да може да се създаде нещо трайно, непременно този Божествен елемент, тази Божествена сила трябва да присъства във вас във всичката своя пълнота. И вие имате власт да държите вашия ум. А ако вие сте нещастни, вашият ум не сте го впрегнали на работа и вие нищо не можете да постигнете. Ще го впрегнете и ще видите каква велика работа той ще свърши за вас.

*

Не може Любовта да влезе за един момент в сърцето ти, в дома ти, и да излезне навън, то е немислимо. Тя е като слънчевата светлина: ако не ѝ затворим пътя, тя вечно ще тече, а ако ѝ попречим, тогава е друго нещо. Любовта влезе ли, тя вечно ще бъде в нас. И мисълта влезе ли в ума, тя няма вече да излезе от него. Следователно вие сте причината да изпъдите Любовта и мисълта навън. „Господ тъй е направил“, казвате. Господ не е направил това. Той е направил света така, че е оставил нас да сме отговорни.

И Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази“. Много повече неща е казал Той, но не са писани. Той е изложил закони и правила, как да живеят учениците му. И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват мене да любите. Моята душа виждал ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш моята душа, тя ще бъде светла като слънцето и ще носиш моята светлина с хиляди години и векове!

…Учителят е като слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор, и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е животът, който изтича от Бога!“

*

„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца, и Божията мисъл – в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже. А онзи мъж е разумен, който дава всички условия на жена си да расте и се развива, не казва нито една лоша дума и не праща нито един лош поглед. И онази жена, и тя оценява мъжа си, и тя му дава всички условия да прояви своята любов и своите благородни и възвишени мисли.

*

ние се съдим според мислите и желанията, които имаме вътре, дълбоко скрити в душата си. То е, което не се задига. Ние сами градим своя живот. И първото нещо – вие трябва да впрегнете вашия ум на работа, трябва да изучавате тялото си – и аз похвалявам анатомистите, физиолозите – и след туй да проучите всички елементи, които влизат в човешкото тяло, и какви роли играят те.

*

Сърцето си и ума си ще ги контролирате. И ще започнем една нова култура.

Аз не проповядвам едно учение на захласване. И не искам да се захласвате, сърцата ви не искам, умовете ви не искам. Какво има да ме осъждате? Мисъл на вашия ум мога да дам, и материал на вашето сърце мога да дам. Дръжте сърцата си, за вас са те, и само Един има, на Когото вие трябва да отворите вашето сърце и вашия ум, той е Господ, и никому другиму, който и да е, без изключение.

Мъж ли е той, сърцето си на жена да не отваря, и жената също на мъж да не отваря сърцето си. Сега ще кажете: „И тази хубава, втасахме я!“ Разберете правилно: Мъж сърцето си на жена да не отваря, и жена сърцето си на мъж да не отваря. Защо? – Мъжът чака да дойде Господ, да влезе в сърцето му, и като влезе в сърцето му Господ, той да каже: „Господи, каквото заповядваш, аз ще изпълня Твоята воля“. Ако Господ каже: „Отвори сърцето на жена си!“, отвори го, не чакай. Но не чуеш ли гласа на твоя Господ, дръж сърцето си заключено, никакво отключване.

…В новата култура духовно трябва да разбирате работите. Първо, вътрешно, умът – по аналогия, този закон психологически е винаги верен – е създаден само да мисли, а ако вие пуснете този ум във вашето сърце, той ще развали всичката работа; и ако вие пуснете сърцето при ума, и умът ще се развали, и сърцето ще се развали. Те ще работят, но няма да се сближават; ще си говорят, но няма да живеят един в друг. И казва се там: „Господ ги е съчетал“.

В музиката има свързване на нотите. Какво значи „свързване“? Пишат се прави линии, има слизане, качване нагоре, и нотите се свързват, а самите тонове се сливат. Сливането на тонове дава обем, широта, но всяка една вибрация е отделна, те не се поглъщат, а завземат своето пространство. Но ако тия вълни се вливат една в друга, тоновете изчезват. Тъй е: Не позволявайте умът да слиза в сърцето. Той е капитан на кораба, не бива да слиза долу, и в най-бурно време той трябва да бъде горе, да се разхожда, да управлява кораба. А сърцето, то е машинарията, която трябва да работи.

*

Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. … Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш.

… В себе си, във вашата душа трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си. Туй е правото. Ако аз турна себе си по-високо, а вас по-ниско, това не е едно естествено положение. За пример, да допуснем един цвят, който се е разцъфтял напълно, а вие сте една пъпка, и вие може да се разцъфтите, както и аз, и вие имате всичкото желание да се развиете като моя цвят. Но ако вие измените на този велик закон, който работи отгоре, вашата пъпка може да се развали. Във вас има вложени велики неща.

*

Искам сърцата ви да плачат, а умовете ви да мислят. Не говорете напразно, задръжте мислите и сърцата за себе си.

…някои нещастия, които сполитат домовете ви, то са страдания, защото когато Господ е похлопал, вие не сте Му отворили. И всеки, който не отвори сърцето си за Господа, него го очаква една лоша участ. И тъй, впрегнете ума на работа, четете, мислете, любете – не мене, себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си; и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласването не е Любов. Хармонично да любите, дом с дом да се люби, общество с общество. Тази любов да се разпространи навсякъде.

Разно сте облечени, то е външната страна, но сърцата на всички са добри. Те са направени първоначално такива от Бога, също и първоначалната светлина на ума е излязнала от Бога. Не мислете, че сърцата са развалени. Ще оставя какво е писал пророкът: неговите думи са верни, и моите думи, и те са верни. Ако туй сърце би било развалено, Господ не щеше да каже: „Сине мой, дай ми сърцето си“. Значи има нещо хубаво в сърцето, и той го иска: „Сине мой, дай ми сърцето си!“

*

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“ И когато възприемете това Слово – вие сте го възприели, не е права моята дума, – Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения – казвате: „Господ не е такъв, какъвто Го знаем“. Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас, с тази разлика, че в моето сърце той разполага, а вие?

Бог на Любовта трябва да влезе във вашето сърце! Аз не искам да вляза във вашето сърце, нито пък искам вие да влезете в моето сърце, но аз бих желал да дадете сърцето си на Бога, на онзи Господ на Любовта. Да не се заблуждавате: никое същество – нито ангел, нито архангел – няма да може да ви заблуди; когато вие веднъж имате тази Любов, вие ще любите. Когато възприемете тази Любов, ще ви бъде всичко ясно. Само не искам да се осъждате. Ще кажете: „Много грехове имаме“. Но Любовта заличава много грехове.

*

Аз си имам едно сърце, то е достатъчно, което аз имам; и умът, който аз имам, и той е достатъчен, защо ще искам вашите? Тъй и вие да постъпвате, по същия начин. И сега този Господ, Който иде... Ще кажете: „Все иде и все не е дошъл още“. Иде отвътре, а не отвън.

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ Изпълнете това Слово Божие, и то ще бъде за ваше благословение!

Още по-блажени са!

" "По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“.

Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие.

Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Не говорете напразно, задръжте мислите и сърцата за себе си.

Сърцето си и ума си ще ги контролирате.

Умът – това е основата на Божествения живот.

Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас,

с тази разлика, че в моето сърце той разполага, а вие? "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×