Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Канел

Меланхолията на един народ

Recommended Posts

Мелнхолия (Уикипедия)

Меланхолия (на гръцки: μελανχολια) е вид човешко настроение, не точно определен вид депресия. Характеризира се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност. В миналото, още от 5-4 век пр. Хр. в писания на Хипократ, е описвано като болестно състояние, за което е характерно „липса на апетит, униние, безсъние, раздразнителност, безпокойство“. Твърдяло се е и че „скръб и страх, когато траят продължитлно време, причиняват меланхолия“. В днешно време се смята, че меланхолията е била същия феномен, който сега се нарича клинична депресия.

Думата melancholia в латински език е заимствана от гръцката μελανχολια. Съставена е от думите melas : черно и khôle : жлъчка и етимологично означава черна жлъчка. Според теорията на Хипократ тялото съдържа четири течности: кръв, лимфа, жълта и черна жлъчка, които определят човешкия темперамент. Ако преобладава кръвта темпераментът бива сангвиничен, ако това е лимфата – флегматичен, ако жълтата жлъчка е в повече – темперамента е холеричен, ако това е черната жлъчка – меланхоличен.

Понятието меланхолия е твърде древно и се развива през вековете.

През XII век в куртоазната поезия с меланхолия се отбелязват различни състояния на душата —— от дълбока тъга до лудост.

През XIV век в поезията на Гийом дьо Машо това е чувството на ревнивия влюбен, който търси усамотение.

През XVII век значението отслабва до тиха и неопределена, безпричинна тъга.

През XIX век меланхолията означава две неща: унилост поради някаква дълбока липса, която страдащия не може да определи и в клиничния смисъл психическа болест, свързана с дълбоко отчаяние и отпадналост. Меланхолията става синоним на депресия.

Едно обяснение на причината за меланхолията, което според мен казва всичко в едно изречение:

Меланхолията е енергия, която не може да бъде канализирана, съзнателно използвана и която по тази причина се превръща в черна отрова.

Сега, като си помисля, това състояние доста точно описва нещата в нашата родна страна:

  • висшисти, които продават кебапчета или потници. Хората учат една петилетка и повече, а после се оказва, че за тях няма реализация или условията на труд са доста мизерни (да вземем БАН например);
  • жени и мъже, които са разочаровани в очакванията си едни към други, а това води до тъга и подтиснатост;
  • не можем да канализираме евро фондовете (т.е. усвоим) и това се превръща е една горчилка;
  • блокирани са природните ни инстинкти за създаване на поколение поради редица социално-икономически фактори и се нареждаме на първите места по трагичност на тенденциите в демографията;
  • не можем да канализираме младежта си и тя изтича навън;
  • не можем да канализираме езика си и да използваме богатият му потенциал, за да комуникираме пълноценно помежду си - това наистина го припознавам като голяма трагедия;
  • не можем да реализираме идеите и мечтите си и това се трансформира в една меланхолия;
  • не можем да канализираме националните си приоритети - дали да сме в НАТО, ЕС или пък в руския блок или пък в Ориента, и т.н. Ето ви още малко черна жлъчка;
  • почиваме на Черно море - май стига толкова, а?

Излишно е да казвам, че до голяма степен горните подхождат и на мен като част от този народ (пък и козичка на всичкото отгоре).

Вие какво мислите? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази тема напомня една друга -за негативизма на българите...

С риск да се повтарям, пак ще кажа,че Хармонията,Свободата и Щастието са вътрешни състояния ...

Когато ги намериш в себе си,ще се промени и списъка,но ще започва с МОГА.....

3d_053.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Антон_

Българите трябва да приемат учението. Няма шега работа - искам, не искам. Трябва.

Иначе идват божествените шамари и ... пак се стига до учението. То така се работи - со кротко, со благо и со малко кютек.

Колко мои познати предпочитат да слушат чалга и да се напиват вечер, но не и да приемат учението?

Като станат на по 40-50-60 години, като банкрутират, ще кажат - всичко ми взеха - младостта, радостта... и хоп - влизат в учението.

Ама влизат в учението без капитал - изхарчили са го.

Няма страшно. Божията промисъл си е божията промисъл. Празно няма. Ще играе тоягата и ще се канализират енергиите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно обяснение на причината за меланхолията, което според мен казва всичко в едно изречение:

Меланхолията е енергия, която не може да бъде канализирана, съзнателно използвана и която по тази причина се превръща в черна отрова.

Сега, като си помисля, това състояние доста точно описва нещата в нашата родна страна:

  • висшисти, които продават кебапчета или потници. Хората учат една петилетка и повече, а после се оказва, че за тях няма реализация или условията на труд са доста мизерни (да вземем БАН например);
  • жени и мъже, които са разочаровани в очакванията си едни към други, а това води до тъга и подтиснатост;
  • не можем да канализираме евро фондовете (т.е. усвоим) и това се превръща е една горчилка;
  • блокирани са природните ни инстинкти за създаване на поколение поради редица социално-икономически фактори и се нареждаме на първите места по трагичност на тенденциите в демографията;
  • не можем да канализираме младежта си и тя изтича навън;
  • не можем да канализираме езика си и да използваме богатият му потенциал, за да комуникираме пълноценно помежду си - това наистина го припознавам като голяма трагедия;
  • не можем да реализираме идеите и мечтите си и това се трансформира в една меланхолия;
  • не можем да канализираме националните си приоритети - дали да сме в НАТО, ЕС или пък в руския блок или пък в Ориента, и т.н. Ето ви още малко черна жлъчка;
  • почиваме на Черно море - май стига толкова, а?

Излишно е да казвам, че до голяма степен горните подхождат и на мен като част от този народ (пък и козичка на всичкото отгоре).

Вие какво мислите? :)

Мисля, че меланхолията е симптом на дълбока вътрешна агресивност на мисленето.

Отговарям по точки:

* все още в страната ни се учи висше, за да НЕ се работи, или да се намери лека удобна и високоплатена службица. Обаче социализма свърши. В резултат остават излишни висшисти, които не знаят какво да правят и не искат да работят за "жълти стотинки". Голяма част от тях са с претупано или купено висше образование.

*жените и мъжете са разочаровани един от друг точно зашото имат очаквания, само че вместо да осъзнаят истинската причина за меланхолията си - т.е. техните очаквания и зависимости от модели на мислене и поведение, от измислени ценности, вместо да отворят път към безусловност на своята любов и дружба, към свобода в отношенията си, те упорито се обвиняват един друг и света, в който живеят. А светът е такъв, какъвто ние самите си го правим. Стара истина. Изпробвана лично от мен - живяла съм в меланхоличния свят, живея сега в свободния и щастливия, с хоризонтите. И знам как човек влиза в меланхолията и как излиза от нея.

Хайде да не продължавам, че ще се нацупи слънцето :3d_146: а на някого може да му дойде истината възгорчивичка.

Светъл ден!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна с отговорите на Донка (макар че аз не бих го окачествила като агресивност), дори мога да продължа по точки нататък в същия дух. :thumbsup2:

Но не знам има ли смисъл.

Само нещо друго искам да кажа - вместо да се вайкаме за меланхолията и да хабим енергия да я търсим и откриваме тук или там, в това или онова проявление в живота, не е ли по-конструктивно и няма ли да канализираме, както казваш Канел, нашата собствена енергия в нещо смислено, ако решим да действаме антимеланхолично :) . И ако повечко хора решат да действат така, дали пък няма да се промени (бавно и постепенно, разбира се) цялото общество 60.gif

Това да се вглеждам в другите и да си мисля - Ах, колко са некадърни и корумпирани (примерно политиците, или чиновниците), Ах, колко са меркантилни ... какво беше - съвременните девойки май, от една друга тема, но сигурно важи и за съвременните младежи въобще и т.н. Това Ах, ах, ах ... за мен няма смисъл, най-малкото защото въобще за нищо не помагам с това Ах. Само си тровя моя живот и респ. допринасям с мъничко за тровенето и този на Цялото. Предпочитам да правя каквото мога, за да допринеса в положителна посока (вярно, според това, както аз го усещам, дано да съм на прав път), в колкото и микроскопични размери спрямо Цялото да е, това е.

Е, преди си мечтаех да мога да направя нещо по-значително (и сега продължавам да си мечтая, де :rolleyes: ), но не се кося, че не успявам все още и не се притеснявам, че трябва да бързам с тези си мечти и планове, защото се убедих, че за всичко си има време, най-подходящото и то. :thumbsup1:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

а на някого може да му дойде истината възгорчивичка

Да пази Господ от познавачите на истината, в България винаги ги е имало, има ги и днес предостатъчно, А с трудностите ще се справим и меланхолията ще отмине като зимата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Меланхолията се дължи главно на недостатъчно често посрещане на изгревите :rolleyes:

Това малко като майтап, но истината е, че меланхолията се дължи на липса на светлина в ума. А как можем да си набавим светлина?

Редактирано от helen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преживяхме тежка зима...

Студът,кризата и продължителната липса на слънчево греене засилиха меланхолията.

Пролетта дойде - нека се порадваме на ласкавото слънце,да се пораздвижим и надеждата ще се върне при нас.

Хубаво е,че зимата си отиде!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вяра в Бога и себе си + Воля и Любов към Истината = израстване и път към Светлината...

Викаме, викаме неволята, па си плюем на ръцете и си оправим колата, няма да стои в калта, я :feel happy:

Какво се иска от вас? – Да гледате оптимистично на живота, не само на думи, но и на дела. Каквото и да ви се случи в живота, отправете ума си към Бога. Знайте, че има една реалност, една велика разумност в света, която оправя всички работи. Ние живеем в разумен свят, където Бог управлява. На косъм да виси животът ви, да знаете, че сте в реалния свят, където Бог е господар. За да се свърже с Бога, от човека се иска две неща: Да слуша Господа и да Му служи. Който слуша Господа и Му служи, никога не пита защо работите се нареждат по тоя или оня начин. Ще възприемеш нещо и после ще го приложиш. Ако бързаш да постигнеш нещо изведнъж, сам ще си причиниш пакост. Виждаш една бомба. Не бързай да я чоплиш, да я опитваш. Ще я вземеш внимателно в ръката си, ще я занесеш на открито и ще се опиташ да я изпразниш. В Божествения свят не е позволено да чоплите нещата. Там се иска вяра, а не суеверие. – „Защо ни е потребна вяра?“ – Без вяра не можеш да угодиш на Господа. Ще вярваш, за да се наредят работите добре. – „Защо ми е нужна вяра?“ – За да живееш. Без вяра няма живот. – „Нашите деди и прадеди са вярвали, и ние вярваме.“ – Оставете вярата на дедите си. Важно е каква е вашата вяра. Може ли да дадете на приятеля си десет хиляди лева на заем без никаква полица? Може ли да повярвате само на неговата честна дума? Ако вярваш без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят. Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш на Бога. Той няма да остави да бъде поруган. Ще срещнеш светски хора, които не принадлежат към никаква черква, към никакво религиозно общество, но постъпват благородно. Те са готови на всякакви жертви и услуги. Казвате: „Той не е от нашите“. – От нашите е, нищо повече. Аз гледам челото, черепа му и намирам, че е от нашите. Щом има една светла мисъл, той е от нашите. Щом има едно добро чувство и една благородна постъпка, от нашите е. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, не е от нашите. Той е човек с неорганизиран черен дроб. Който не е готов на никаква услуга, той е болен човек, черният му дроб е разстроен. Той няма общение с Бога. Неговият телефон е развален, звънецът му е счупен, не звъни. Той е затворен в стаята си, изолиран от света. Щом се оправи черният дроб, човек влиза в общение с Бога. Това означава стихът: „Преди да попросите нещо в мое име, аз ще ви се изявя“. И тъй, работете за организиране на своя черен дроб. Това, което сте направили досега, е добро, но още има да работите. Всеки знае от какво се нуждае. Докато сте разположени, вие сте готови да правите добро, да услужвате на хората. Щом изгубите разположението си, казвате: „Не вярвам вече нито на хората, нито на себе си. Правя добро, намирам зло“. Оттук е произлязла поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Такова нещо в света не съществува. Невъзможно е да правиш добро и да ти се отговори със зло. Изправете черния си дроб, за да оправите мисълта си. Вие мислите криво, гневите се, защото черният ви дроб е разстроен. Като се разгневиш, обърни се към Господа с молба, да ти даде повече знание и светлина, да оправиш черния си дроб. – „Не мога да търпя хората.“ – Черният дроб е виновен. – „Не ми вървят работите добре.“ – Черният дроб е виновен. – „Не мога да уча.“ – Черният дроб е виновен. Разстройството на черния дроб се отразява върху умствените способности и чувствата на човека, както и върху духовните му прояви. Под „черен дроб“ разбирам дейността на низшия свят в човека. Низшите чувства влияят на черния дроб, както термитите, които изяждат всичко.

Важността на черния дроб

Като се има предвид, че Б-я е черният дроб на Европа,:hmmmmm:добре е да се замислим за низшето и организацията. Ако искаме да заживеем не в свински, а в поне човешки черен дроб. /За ангелски май само блян ще е/...

Случва ми се да помисля, да кажа нещо недобро за някого. Констатирала съм факт. Но ако оставя нещата до там, думите ми започват да влизат нъвътре и да чоплят, превръщат се в отрова. За това и аз чопля, търся причините, обаснявам си защо някой е такъв-онакъв и като намеря отговора за себе си решавам да направя нещо добро за този човек, а всъщност го правя за себе си, за да отмия отровата. :dancing yes:

Та нека си отмием отровите вътре и да започнем добро да си правим, без присъди /това и за мен е пожелание/:whistling: Всеки с нещичко може да е полозен-чисти чувства и светли мисли:yinyang:

П.П.

Един приятел ми разказваше следното: Никога не мислех, че неуспехът в работите ми се дължи на опущения от моя страна. Каквато работа и да започвах, всякога се натъквах на противоречия. Каквото да предприемах, все противоречия срещах, и за всичко считах другите виновни. Искам вече да не търся вината в никого. Искам да работя така, че да виждам нещата правилно.

Казвате: Вярвай в Бога, всичко друго ще се нареди. Или, люби Бога, всичко ще се нареди. Това са различни идеи, различни основи, върху които може да се гради. Не можеш изведнъж да туриш вярата и любовта като основа на живота. Те принадлежат към друг свят. Не е достатъчно да се каже: Повярвай в Господа! Вярата трябва да се изучава. Не е достатъчно да се каже: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." Трябва да се живее в името на любовта. Идеята на хората за Христа е ограничена. Казано е, че любовта ражда живота. Първо ще познаем любовта, от която излиза живота. Животът е красив, когато носи хубави и светли мисли; когато носи чисти и благородни чувства; когато носи възвишени постъпки...

...Каква е задачата на сегашния човек? – Да изправи погрешките си. – Защо сме грешили? – Не е там въпросът, важно е да се изправят погрешките. Щом си престъпил един закон, ще изправиш погрешката си. Кой цигулар не прави погрешки, когато изучава никое мъчно произведение? Ще дойде ден, когато ще свири без погрешки. Да изправиш погрешките си, това значи, да живееш по великия Божествен закон. Някой иска да бъде милосърден. Възможно е това, но трябва да прилага милосърдието в съвършенство. – Имам ли тая възможност? – Щом си дошъл до Божествения закон, нищо нима да питаш – само ще прилагаш. В Божественото има възможности, има и време. За доброто и за милосърдието всякога има време и възможности. Времето се увеличава и намалява. При любовта времето се увеличава; при безлюбието времето се намалява.

Последното Слово Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Общество на обидените :3d_134:

Наистина би било добре да можем да осъзнаем причините на проблемите си, за да знаем как да им противодействаме. Дано си научим урока. :3d_125:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно интервю с Калин Терзийски за песимизма и малодушието в съвременното общество:

Обществото деградира до нивото на живуркане

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всичко, което е нужно да се прави, и което помага много (и на този, който го прави, и на хората като цяло), е описано в тази книжка:

ЖИВОТ БЕЗ ГРАНИЦИ д-р Робърт Стоун

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 23.03.2011 г. at 7:55, Донка каза:

 

 

Мисля, че меланхолията е симптом на дълбока вътрешна агресивност на мисленето.

Отговарям по точки:

* все още в страната ни се учи висше, за да НЕ се работи, или да се намери лека удобна и високоплатена службица. Обаче социализма свърши. В резултат остават излишни висшисти, които не знаят какво да правят и не искат да работят за "жълти стотинки". Голяма част от тях са с претупано или купено висше образование.

 

*жените и мъжете са разочаровани един от друг точно зашото имат очаквания, само че вместо да осъзнаят истинската причина за меланхолията си - т.е. техните очаквания и зависимости от модели на мислене и поведение, от измислени ценности, вместо да отворят път към безусловност на своята любов и дружба, към свобода в отношенията си, те упорито се обвиняват един друг и света, в който живеят. А светът е такъв, какъвто ние самите си го правим. Стара истина. Изпробвана лично от мен - живяла съм в меланхоличния свят, живея сега в свободния и щастливия, с хоризонтите. И знам как човек влиза в меланхолията и как излиза от нея.

 

Хайде да не продължавам, че ще се нацупи слънцето :3d_146: а на някого може да му дойде истината възгорчивичка.

 

Светъл ден!

В България има подценяване на интелектуалния труд.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×