Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Социофобия


Recommended Posts

Здравейте!!!Новобранец съм в темата.Не знам дали страдам от социална фобия, но определено имам проблем с общуването!Смятам, че това не е породено от външни белези, като външен вид, а по-скоро от поведението ми, което е странно, защото си мисля, че изглеждам глупаво и свито...

Колкото и да е изтъркано "Вътрешната красота превъзхожда външната"Държа на външната красота и се старая да изглеждам добре.Много често хора от противоположния пол, които ме познават само визуално или са ме виждали на снимки с мои познати са икали да се срещнем и да се запознаем лично, но след като излезем заедно се разочароват, защото през цялото време мълча или всяка дума е премерена, не съм естествена!

Вмомента уча и се справям добре, имала съм успехи в сферата на обучението, но винаги са предпочитали други хора за дадени длъжности, които не са толкова успешни, но са общителни и отворени, хора с високо самочувствие.

Винаги си мисля, че хората гледат на мен негативно и поради държанието ми ми приемат за глупава, наивна и човек без мнение.

Знам, че просто трябва да се отпусна ида бъда себе си, но когато съм го робвала след това съм се ядосвала например, защо съм казала дадено нещо и защо изтървах вилицата в ресторанта.

Бих искала да променя това свое държание, но не знам откъде да започна!Ако някой може да даде съвет или да посочи първи стъпки за промяна!Благодаря предварително!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Ако си в София, тази вечер 20-21ч. водя медитация, посветена точно на високата самооценка, на едно самочувствие, което струи от теб и поведението ти, самоувереност, идваща отвътре и зависеща само от източника си!

Ето лесния път за справяне със социалната ти тревожност*:

1) Лична психотерапия - започва се отдалеч - една-три сесии са насочени аналитично, разкопаващо. Продължава се с когнитивни методи, които коригират мисленето, което пък повлиява на чувствата ти. Пристъпва се към поведенчески експерименти - изисква се активно уастие и мотивация от твоя страна, а терапевтът те тласка и настоява не само да си приказвате, а и да действаш и се променяш! Втъкани на всеки етап от психотерапията се ползва невро лингвистичното програмиране/ хипнотерапията.

2) Групова терапия за социални умения - тук се учиш как ефективно да общуваш. Да печелиш доверие, да приемаш и даваш комплименти, да реагираш спокойно на "не"-та, да даваш откази когато е нужно, без грам вина, да се заявяваш, да тренираш погледа си, език на тялото, да не те интересува мнението на другия кой знае колко ако знаеш, че си прав и т.н.

3) Групи за: съблазняване и чар (има такива в София), за речеви изказ и реторика и т.н.

Горната последователност от групи можеш да минеш за някакви си месеци или година и сама да осъзнаеш как новото ти усещане за аз идентичност няма много общо със старото свито и плахо момиче! Но, това е лесният път. Дългият път е да послушаш съпротивите, идващи от вторичната полза, която ти нашепва: "мълчи пред хората, така няма да сгрешиш и няма как да те отхвърлят", "дръж се свито, така не биеш на очи и не привличаш внимание"... Слушайки това гласче в себе си, всъщност сама се отхвърляш и биваш отхвърляна. По дългия път на промяната можеш да се подчиниш на липсат ана традиции в Б-я за психотерапия и дълго време да носиш тревожността си, като след 10 или 15 години осъзнаеш как оправдавайки се с рационализации от типа "психотерапията едва ли действа, пък и трябва да се плаща... (каквито битуват в ориенталските мозъци на българина масово)" - ще осъзнаеш как най-хубавите години от живота ти са минали живяни на 20-30% от възможните 100% на щастието и радостта! Обикновено някъде из жизнените перипетии социалната тревожност намалява, но след много години буксуване и мъка. Ако сумираш лишенията от тези години, би осъзнала, че няколкото месеци психотерапия и групи, в които би участвала, с на символични цени, а променят мисленето, чувстването и поведението ти - тоест характера и душата ти, а оттам и съдбата ти!

..................................

*Забележка: с горните стъпки посочвам единствено моя подход и общ алгоритъм на терапевтична последователност при социална тревожност. Има всякакви подходи, а още по-точно, колкото терапевти, толкова и подходи! Аз съм привърженик на еклектизма и интегралната терапия. Самата школа, която основно практикувам, когнитивно поведенческата, е изключително интегрална. Интегралност, която включва анализа в лицето на схема терапията. Тя пък се припокрива семантично с основните характери и движения от неорайхианската аналитична терапия (школата на Бернаскони, в Б-я най-позната през практиката на М. Алгафари), още повече, че се преподава от аналитик от тази школа. Когнитивната терапия включва стандартните когн. повед. похвати и стига до когнитивната хипнотерапия и базирана на съзерцанието (майндфулнес) терапия... Споменавам тези технически подробности по настояване на колега!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...