Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Смъртта – какво е отношението ви към нея


Иво

Recommended Posts

Някои учени философстват върху въпроса защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата.

Ето защо, като разисквате върху въпроса защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата. Като се увери в това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкът да я прескача. Овчарят трябва да вземе всички мерки, да запуши дупките в кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си от нападения на вълци.

И тъй, каквото и да се случва в живота на човека, природата има предвид неговото възпитание. Да се възпитава, или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача.

...

трябва да приемете, че така, както светът е създаден, е най-правилният начин на създаване. Приемете това като аксиома. Ето защо, дойдете ли до въпроса що е светът, що е животът, ще знаете, че това са аксиоми, които не се доказват. Че живее човек, това е аксиома. Кой може да докаже, че човек живее? – Никой друг, освен самият човек. Някой учен доказва, че човек живее. Друг учен доказва, че човек умира. Първият учен, който доказва, че човек живее, е опитал нещата. Той знае, че човек живее и на този, и на онзи свят. Вторият учен, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност. От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. В доказателствата си тия двама учени приличат на хора, които спорят дали дадена круша е сладка, или не. Първият е вкусил крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вторият не е вкусил крушата и не вярва на първия. Той казва: „Виждам формата, големината, цвета на крушата, но не мога да кажа, че е сладка“.

Планински върхове

Линк към коментар
Share on other sites

Много думи... Много.

А Малкият принц използва само едно изречение, което ми е достатъчно.

Никога няма да приема, че светът е създаден и то по най-правилния начин. За да кажа "правилно", трябва да знам каква е и алтернативата или алтернативите. Както и да си помисля, че господ е създал вълка! По тази логика той е създал и тиранозавъра, но него вече го няма. Вероятно и него, господ го е унищожил. Никога подобни препратки или беседи не биха ми направили впечатление, нито пък докоснали душата ми. За някои са прозрения - за мене са досада.

Линк към коментар
Share on other sites

av3735ko5.jpg

прилича ми на бял дроб и сърце

Никога подобни препратки или беседи не биха ми направили впечатление, нито пък докоснали душата ми. За някои са прозрения - за мене са досада.

мъдростта трудно може да бъде оценена от любителите на гладиаторски игри

всекиму - своето

Линк към коментар
Share on other sites

Мона, ако Екзюпери те вдъхновява повече от Учителят Дънов - няма лошо.

За мене досада е да не можеш да намериш общ език с другите.

Линк към коментар
Share on other sites

С когото трябва намирам общ език. С всеки първо не е нужно, а дори е и безполезно.

Не знаех, че другите са Петър Дънов.

И от какви критерии се водиш в избора си? И въобще опитваш ли се да разбереш тези от втората група?

Не разбирам какво искаш да кажеш с това за Петър Дънов, затова ще го оставя без коментар. Може би ме смяташ за негов последовател. Ще кажа само, че съм запознат с учението му в известна степен и не виждам съществена разлика с две други учения, които съм приел за водещи в моя живот. Радвам се, когато срещам цитати от негови беседи и трудове из различните теми, защото трудно бих могъл да ги издиря сам.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Изборът ми е личен, от какви критерии се водя, засяга само мен. Виж, не оспорвам ничие мнение - кой защо и как мисли не ме интересува, затова има и свобода на словото и на мислите (най-вече). Аз нито цитирам другите, нито се позовавам на мненията им, за да ги оборвам. Не съм го правила, няма и да го направя. Принципът и философията на тезата и антитезата е до болка скучен и се среща най-вече в старобългарската литература. Живея в настоящето и водя свободен диалог, всяко забиване и задълбаване в "как", "нима" и "това е невъзможно - докажи го" ме вкаменява и втрещява. Аз съм много свободолюбива, защитавам това качество у себе си, защитавам го и у другите. Ние спорим принципно. Ако си ми гадже, мога и шамар да ти ударя или да те целуна, но тук, където се говори за различни неща е немислимо да се питаме защо мислим така, а не иначе.

Линк към коментар
Share on other sites

И от какви критерии се водиш в избора си?

може би :hmmmmm: от чувствата и вкусовете си?

И въобще опитваш ли се да разбереш тези от втората група?

или просто обичат да са център на внимание? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? – Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва, малко земя. При тези условия желанията им не могат да растат, нито да се реализират.

Човек със силни желания, но без мисъл, става разсеян. И да мисли нещо, мисълта на разсеяния е без връзка, разхвърляна, неопределена.

Следователно, не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. Жената пита: „Къде е мъжът ми?“ – Израснал е, подал е главата си над гроба, който е добре обрасъл наоколо с трева. – „Защо не говори тогава?“ – Защото се смущава. – „Ще проговори ли някога?“ – Да, в скоро време ще проговори. Някои учени казват, че като умре, човек отива при Бога, при ангелите. – Възможно е, но аз го виждам в тревата: седи спокойно и чака. Като казват, че той е между ангелите, те имат предвид цветята, тревата като деца на ангелите. Те се занимават с тях и ги изучават. Ето защо, който иска да влезе в ангелския свят, той трябва да мине по пътя на тревата, на цветята и на дърветата. Той няма да стане като тях, но ще мине през техния път. И водата не става тръба, но минава през тръби. Това са ред разсъждения, които водят човека до правата мисъл. Има ли права мисъл, човек е спокоен и добре разположен. Изгуби ли правата мисъл, с нея заедно той губи своя мир и разположение.

Учителят Дънов, Планински върхове

Линк към коментар
Share on other sites

Грешка.Порталът е за тези тръгнали по пътя на съзнанието,тези търсещи знание и вдъхновение.А вие господине сте попаднали в капана на собствената си злиба и величание на собствената си личност.Нямате право да тровите другите с злобата си.

Линк към коментар
Share on other sites

Грешка.Порталът е за тези тръгнали по пътя на съзнанието,тези търсещи знание и вдъхновение.А вие господине сте попаднали в капана на собствената си злиба и величание на собствената си личност.Нямате право да тровите другите с злобата си.

<_<:sleeping:

Та какви :hmmmmm: ? виждания сатанистите имат за смъртта?

е, аз видях и стария ви знак, той беше още по-красноречив

Редактирано от Валентин Петров
Линк към коментар
Share on other sites

В гръцката митология Сънят и Смъртта, Хипнос и Танатос, са братя-близнаци. И за евреите, поне от времето след напускането на Египет, смъртта също е била подобна на сън (Сънят в гроба - Йов 3:13-15; 3:17, в Шеол в Еклесиаст 9:3; 9:10) или и на двете места едновременно (Псалми 88/87). Християните доразвиват оприличаването на смъртта със съня - "Спи в мир", "Спи мирен сън", "да спиш в Божията мир" и т.н.

Понеже Хипнос е брат на Танатос, актът на "събуждането" придобива значение на "спасение". Според същата идея, Бог е този, който изпраща Учител, чиято задача е да "събуди" човечеството от съня му - от един сън, който едновременно е незнание, забрава и смърт. Пратеникът, който "буди" човека от "сън", му носи живот и спасение. Исуус постоянно призовава учениците си да будуват (Евангелие от Матей 24:42).

Има нещо много тъжно в думите на Исуус, когато казва: "Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с мене" (Матей 26:38) и когато казва на Петър: "Толкоз ли не можахте един час да стоите будни с мене?" (26:40). Но молбата му е напразна - когато се връща, ги вижда"пак да спят: понеже очите им бяха натежали" (26:41-43, Марко 14:34 и Лука 22:46).

И накрая се оказва, че "будуването" е непосилна задача за повечето хора, а "смъртта" е естественото състояние на битието им.

Редактирано от Мона
Линк към коментар
Share on other sites

Не се плаши от смъртта! Никой никого не може да убие. Страшното е когато съзнанието на човека след смъртта не е пробудено, той живее в тъмнина и дълбок сън. За да се избави от тази тъмнина, Природата му изпраща страдание.

Някой казва, че Бог така е наредил човек да умира. Това е изопачаване на истината. Смъртта е резултат на неразбиране на великите Божествени закони. Като умре някой, това прилича на следното: човек пътува с кола. Колата всред пътя се счупва. Като види, че не може да я поправи, той тръгва пеш; вижда, че може да върви и без кола. Същото става и след смъртта.

Една жена дойде при мене. Плачеше, че мъжът й умрял. Аз й казвам: "Твоя мъж го виждам до тебе, той е радостен сега."

Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си. Съвременните хора отричат живота след гроба. Аз съжалявам тези гении, чиито духове витаят около гроба. Някой богат човек и след смъртта си витае, обикаля около своята голяма къща, която е направил, макар тя да е заета от други хора. С такива идеи той няма да се повдигне.

Какво знаят хората за заминалите за онзи свят? Викаш баща си, питаш го какво има в другия свят, той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, тъмнина. Много естествено. Колкото са знаели на земята за онзи свят, толкова ще знаят за него и след заминаването си, на първо време. Има някои заминали, които виждат, разбират, но те са по-малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят.

Човек, който не е живял добре, след смъртта си ще се намери на първо време в пълен мрак, само с голо съзнание.

Това е адът. След смъртта всеки ще се убеди, че има и друг свят.

Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко немощно дете.

Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му. Човек, който е правил престъпления, съзнанието му е свързано с тялото след смъртта и той присъства известно време при разлагането на тялото си в гроба. И после, след време, когато го учат да краде, да лъже, той казва: "Ти бил ли си там, дето аз съм бил? И затова аз не мога вече да правя кражби, да лъжа и пр."

Онези, които са заминали за другия свят, имат вече трептения от друг характер. Няма нищо плътно в тях- както водата, която е била в тенджерата и като се нагрее, превръща се на пара. Човек, който е заминал за другия свят, се отличава по трептенията си. Казват ми за един брат, че не е между живите.

Направих изследвания. Сравних трептенията му с трептенията на друг, за когото знам, че е заминал за другия свят и виждам, че има разлика. Казвам: "Този брат е жив, не е заминал."

Вие, като отидете на онзи свят, няма да забравите земята, защото имате близки души тук, ще чувствувате техните нужди и понеже сте богат горе, ще идвате да помагате.

Някой е заминал. Близките му дават обяд за него. Да дадат обяд, обаче никой не се моли за заминалия. Тогава той идва при мене и ми казва: "Дадоха обяд за мене, но никой не се помоли за мене." Трябва да му се изпрати една хубава мисъл. Нашите молитви им помагат. Нашите хубави мисли към заминалите - това е храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят.

Човек, като замине, може да се прояви в известни случаи чрез разни хора. Например, може да се вселява в някого за една година, в други - за две години, за три години, за десет години. А някой път се проявява чрез него за няколко часа. Един пример: двама наши братя от София когато си заминали, аз бях във Варна. Преди обяд към 10 часа дойдоха при мене две момчета на 18 години, от селата. Те бяха два часа при мене. Единият от заминалите братя беше духовит по характер. Така се прояви едното момче. И другият заминал брат беше духовит, но по особен начин. Така се прояви и другото момче. Аз не попитах момчетата откъде са дошли, какви са имената им, понеже с това щеше да се развали настроението на заминалите. Човек, който е заминал преждевременно, остава да работи на земята докато се изпълни времето, когато е трябвало да си замине.

Художниците, музикантите, поетите, философите и пр. са пратени да стажуват тук на земята. И после горе ще изпълняват същинската си работа като художници, музиканти, поети, философи и пр., т.е. горе те продължават да работят в същото направление, с по-големи възможности и в по-добри условия.

Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот -като дете, като възрастен и като стар.

Пъпката се разцъфтява в цвят. От цветето излиза аромат. Цветните чашки окапват, остава малката семка в плода. Къде са пъпката и цветът? Всичко е в плода. Пъпката е първата фаза, цветът е втората фаза, плодът е третата фаза. В плода е семката. Това има аналогия с човешкия живот.

Светът е пълен с напреднали души от онзи свят, които трябва да се осветляват. В тези духовни събрания около всекиго от вас има много изостанали души от онзи свят,  които искат да се повдигнат. Някой път сте песимистично настроени. Това са онези души, които искат да им помогнем. Има души, които не знаят, че са заминали. Както живите се привличат от плодните градини, от изворите, така и нашите заминали се привличат от събранията, от молитвите, от беседите. За тях тези събрания, молитви и беседи представляват плодни градини и извори.Един наш брат, заминал за онзи свят, се обади оттам и разказа какво е положението му. Той каза: "От онзи свят ни изпращат да работим, да помагаме на другите. Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш."

От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна.

След заминаването животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност.

Божественият Свят е такава хармония, в която като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш без да ти дотегне. Животът не е еднообразен.

Духовният и Божественият Светове са хиляди пъти по-красиви от физическия. Пророците са ходили в онзи свят, но от онова време досега и онзи свят се е променил.

Учителят Дънов, Изворът на доброто

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...