Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Смъртта – какво е отношението ви към нея


Иво

Recommended Posts

И мъртвите тела нямат его. На тях им е все едно дали ще изгният в земята, дали ще бъдат кремирани или пък ще послужат за учебно помагало в някоя патоанатомична зала.

Тук не визирам живите мъртъвци, за които споменах някъде из темата. Те са точно обратното на горните.

Та, като разсъждаваме за егото, по - внимателно на този етап, да не се подхлъзнем в разсъжденията си.

Вендор го е обяснил по - горе, дано се заслушате какво казва, добре го казва.

И като говорим пък за това прословуто его, да попитам вие какво разбирате под смърт на егото?

Точно в тази тема е мястото на подобен въпрос. Ще се радвам някой от преждеразсъждаващите да ми отговори.

Линк към коментар
Share on other sites

да попитам вие какво разбирате под смърт на егото?

:thumbsup: Благодаря за въпроса. Наистина е ключов!

Ще се опитам да сравня смъртта на егото със смъртта на физическото тяло, която ни е добре позната.

Смъртта за тялото означава, че то постепенно прекратява контрола над хомеостазата (равновесието на организма) и над процесите обмяна на енергия и вещества със средата. Част от клетките умират, друга започва бързо да се размножава за сметка на консумацията им. Перфектен механизъм! Физическото тяло е програмирано бързо да се разгради до съставните си елементи, а те знаем за какво служат на природата около него.

Смъртта на егото може би представлява нещо подобно, но малко наопаки. Истинското (Божествено Аз), което носим в себе си, постепенно прекратява влиянието, което егрегориалното (натрапено от обществото) аз оказва върху поведението, взаимоотношенията и начина на мислене. Човекът става "непослушен", започва да разсъждава самостоятелно и да подлага на съмнение и преосмисляне ценностите и нормите, които са управлявали живота му до момента. Той постепенно се отърсва от опасенията, че общността му ще го отхвърли и анатемоса, защото отказва да споделя и да се подчинява на нейните егрегори и ценности.

Така в живото и добре функциониращо физическо тяло започва "разлагане" на старото сложно личностно образувание (не по-малко сложно - дори повече - от самото физическо тяло). Човекът се променя до неузнаваемост. Ако, обаче, спре на този етап, той рискува да се асоциализира или да прояви симптоми на шизофрения и други психични заболявания.

Последното не се случва, когато почти едновременно с процеса на "умъртвяване" на натрапеното от социума его, съзнанието започва да си "отглежда" - сформира ново его, нова личност. В нея приоритетна роля играе Истинското аз на човека. То много прилича по структура и функции на старото, но вече е свободно и защитено от манипулиращото влияние на общностите, към които продължава да принадлежи.

Поне така го усещам при себе си.

Възниква и още един съществен въпрос, според мен.

Защо, в какъв момент истинското ни Аз предприема такава рискована операция? :hmmmmm: Както пише Ася - "Но когато се върнеш преосмисляш много неща. И ако искаш, променяш много неща. И май тогава нещата тръгват или намираш най-накрая себе си. Когато станеш това, което си, всичко е наред." :feel happy:

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Последното не се случва, когато почти едновременно с процеса на "умъртвяване" на натрапеното от социума его, съзнанието започва да си "отглежда" - сформира ново его, нова личност. В нея приоритетна роля играе Истинското аз на човека. То много прилича по структура и функции на старото, но вече е свободно и защитено от манипулиращото влияние на общностите, към които продължава да принадлежи.

Поне така го усещам при себе си.

Здравей Донке! :)

Не може ли вместо "умъртвяване" , да се използва друга дума-"излекуване","промяна" и т.н.? Може би нямаш предвид истинско умъртвяване на егото и затова си го сложила в кавички?

Аз мисля,че смъртта на егото си е доста сложен проблем, според мен по-сложен и от смъртта на физическото тяло. Да унищожим егото си, за да се отървем от влияниетона егрегорите е все едно да се самоубием, за да се излекуваме от някаква болест.

А иначе тия егрегори на мен ми са проблем. :3d_133::3d_134:

Но се опитвам да се справям с тях, без да си гръмвам егото :3d_047:

Линк към коментар
Share on other sites

Според мен не е възможно напълно да се освободим от старото си его и да създадем едно напълно ново его. Създаваме нещо ново, което е по-добро от старото и което по-ни харесва, но в никакъв случай това ни его не е подчинено изцяло на Бога, защото според мен просто е все още невъзможно това да се случи с човек , който живее на Земята, тъй като зависим от нейната еволюция, а доколкото разбирам, тя е все едва до средата, а какво остава за нас-простосмъртните човеци.

Представете си дървото на Живота/което има проекция във всеки от нас/. Мислите ли, че клоните му, символ на Божественото, ще могат да съществуват в това измерение на Живота, ако ги нямаше корените, които да ги придържат и от които клоните да черпят необходимите им за живот сокове?

В сегашния ни етап на еволюция, според мен, е невъзможно да не сме подчинени по някакъв начин на определени закони/егрегори, на които се опират нашите клони-нови идеи,нов начин на мислене, нов начин на действие, тъй като никой от нас все още не е извървял Целия Път, защото тогава ще бъде в друго измерение и най-малкото няма да си общуваме с него по този начин :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Егото е повече от необходимо, неговата смърт не е възможна докато ние сме живи.То е пъзел от несъвместими части, роявяващи се в дадена ситуация, затова е възможно да не можем да предвидим реакциите си."Правилната" позиция на егото е подчинение спрямо Аз-а, то е връзката ни със света, да се отказваме от него е немислимо и невъзможно.

Егото е необходимо "зло".

:thumbsup2:

Детето най-вероятно не е "чиста бяла дъска". Психологията доказа, че не е достатъчно само възпитанието.Ако егото е "A priori", то тогава не можем да говорим за трансформации или за смърт приживе. Този въпрос е основополагащ, един от най-сложните и все още с много бели полета . От древността до днес не е престанало търсенето на отговора му . Експерименти много/ политически,научни,религиозни социални,битови,групови, едноличностни.../ ,а целта е една-управление на масите. Да се търси смърт на егото е нещо доста неясно и още по-опасно. Война между Доброто и Злото /?!/

Линк към коментар
Share on other sites

Да, освен това, аз не съм съгласна и с по-горните разсъждения, че егото е създадено от обществото. В такъв случай един Тарзан, отгледан от животни, би трябвало да няма его. Обществото е много мощен егрегор, семейството също и съм съгласна, че оказват голямо влияние при формирането на егото, но само толкова. Освен това унищожаването на егото не ми се вижда особено разумна перспектива. Май изпадаме в някакви крайности, както когато обсъждахме парите и се опитвахме да ги изкараме най-голямото зло на света, което, ако го премахнем и всичко ще потече по мед и масло. Тук по същия начин - аз не мисля, че егото ни е виновно за нещо и трябва да го няма. Просто е хубаво да го поставим в определени граници, да не го оставяме да порастне и да ни излапа :harhar:

А, и за борбата с егрегорите - ами това е все едно една ОБИКНОВЕНА мравка да излезе на борба срещу целия мравуняк - просто невъзможно нещо. Егрегорите не можем да преборим, те могат единствено да се променят и то бавно. Дори и когато мравката е СУПЕРНЕОБИКНОВЕНА (от ранга на Исус Христос например), резултатът не е победа над егрегора, а неговата съществена, но бавна, промяна към по-добро.

Линк към коментар
Share on other sites

В такъв случай един Тарзан, отгледан от животни, би трябвало да няма его.
Много точна забележка!

Литературния и филмов Тарзан си е само литература и филм(забавление).

Реалния Тарзан, отгледания от вълци Тарзан, си е вълк! Нищо не е в състояние да го върне към човешкото съществуване. Егото е загубено.

Обществото е много мощен егрегор, семейството също и съм съгласна, че оказват голямо влияние при формирането на егото,

:thumbsup: Точно така. Отново правилно мислене. :thumbsup:

Семейството и общноста формират Егото! А от нас зависи какво и как ще променяме в него при възникване на необходимост за това. В състояние сме дори да "умъртвим", или коренно променим(ако така ви харесва повече) Егото и да създадем напълно различен начин на "гледане", мислене, реакции и пр. Т.е., изградили сме "друга" личност!

Линк към коментар
Share on other sites

Малко се отклонявам от темата на Донка, но не ми се отваря нова тема, пък и тук става дума за смъртта и страха от нея, но не на човек, а на Бог. Защото Исус Христос според учението на църквата е едно с Бога, но дори и според езотеричните учения пак е нещо много повече от човек, че дори и от архангел. Въпреки това Той изпитва явно нежелание да поеме кръста си:

39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

Матея,гл.25

Защо християните трябва да са в траур в петък поради физическото унищожение на Христос, защо и неговите ученици са били съсипани от мъка? Нали на всички им е ясно,че само тялото е унищожено. Навсякъде се казва, че хората скептично възприемали възкресението но Спасителя. На мен пък ми е трудно да възприема смъртта на Синът Божий, който е едно с Бог (тук не съм много наясно) и най-вече страхът му или неприязънта му към нея. Ако Бог се страхува, то какво да кажем за обикновения човек?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, темата за смъртта е много важна, защото нашето разбиране за значението и смисъла от смъртта, определя до голяма степен и смисъла на живота ни. Но преди това трябва да уточня че когато се стремим да разберем и осъзнаем който и да е житейски проблем, е необходимо да определим неговото значение за вселената. Конкретно за смъртта, нека първо да видим каква е ролята и в природата. Почвата е основен фактор за съществуването на живота на Земята. А почвата или по-точно хумусният слои е създаден и изграден от "мъртвите тела" на всички растения и животни които са съществували на земята до този момент. Дори петрола, въглищата, природния газ са следствие от действието на смъртта. Излиза така че живота днес съществува благодарение и на смъртта, както и обратното. А какво е отношението на човека към смъртта? Със сигурност за този който цял живот е събирал материални ценности, пари, и се е домогвал до материалната власт в своя живот смъртта е унищожение на всичките му усилия и начинания. Но за човек който е ползвал материалните ценности за да постигне своите духовни цели, смъртта е по-скоро едно ново начало от кръговрата на вечният живот. Живота на Христос е пътя по който трябва да мине всеки човек желаещ да постигне единение с Бог. Примерът с моментното колебание на Христос в Гетсиманската градина, когато той пита Бог дали не може да го отмине тази горчива чаша, показва че той е бил човек като нас. Извода от тази случка е че грешките се прощават, но лошите навици не! Лошото в нашия живот не са грешките, а лошите навици които ни отдалечават от смисъла на човешкото съществуване. А смъртта ни пречиства от натрупаните лоши навици и ни дава ново начало за развитие чрез прераждането!

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy: :feel happy: :thumbsup: :thumbsup: Благодаря ти Краси за пореден път! Особено за последните две изречения!

Благодаря на всички приятели за искрения интерес и коментари по въпроса, който ме вълнува от няколко години. Много ми бяха полезни всички.

От една страна разбирам отлично тези, които смятат, че егото, създадено от егрегорите и подчинено на ценностите на социума ни, е необходимо зло и е невъзможно (или нежелателно) то да бъде "умъртвено" - ок, да сменя думата - трансформирано в качествено ново его, синхронизирано и подчинено на Божественото ни Аз и независимо от егрегорите и социума. Нали това беше моето необоримо убеждение преди 3 години! :rolleyes: Тогава и аз бих реагирала по същия начин и бих обявила идеята за опасна!

Благодаря на Бина за следните думи:

Не може ли вместо "умъртвяване" , да се използва друга дума-"излекуване","промяна" и т.н.? Може би нямаш предвид истинско умъртвяване на егото и затова си го сложила в кавички?

Аз мисля,че смъртта на егото си е доста сложен проблем, според мен по-сложен и от смъртта на физическото тяло. �”а унищожим егото си, за да се отървем от влияниетона егрегорите е все едно да се самоубием, за да се излекуваме от някаква болест.

А иначе тия егрегори на мен ми са проблем. :3d_133::3d_134:

Но се опитвам да се справям с тях, без да си гръмвам егото :3d_047:

Моите проблеми с егрегорите на времето (с които също като Бина се опитвах да се справям и лекувам без да си гръмвам егото), обаче, се изостриха дотолкова, че всички тела, които ясно вече усещах като разхармонизирани до критична точка, се канеха да се "разпаднат" така или иначе. При това ясно осъзнавах,че причината за агонията беше моята личност и хипертрофираната и до крайност зависимост от егрегорите (повишената сензитивност може да помага, но и да убива носителите си...). Последните искрици здрав разум ми даваха 2 перспективи

- смърт на физическото тяло, която да прекрати тровещото влияние на старото ми его върху другите ми тела.

- бавна и мъчителна агония с неизвестен, но сигурно неблагоприятен изход (психично заболяване, наркомания и т.п.)

... За да се "излекува" такова его, трябва да се смени сърцевината, върху която то е изградено - "кой съм аз". Нов отговор на този въпрос, качествено различен от първия, не означава ли и качествено ново его?

�”а, наистина човек върви по ръба на "превъртането". Има един период, когато старото его почти не работи, а новото още току стъпва на краката си - тогава има вероятност да се попадне отново под влияние на други егрегори или в пълно подчинение на прочетеното и усвоеното. ..

Както и да е, често се замислям дали наистина се е случило или само си въобразявам, но - нямам отчетливи спомени от времето на старата си личност - а добре си спомням детството си. Когато се опитам да си спомня нещо, имам чувството, че си спомням гледан филм и като че ли се наблюдавам отстрани.

Дали наистина егото ми е свободно от егрегорите и дали е подчинено на истинското ми аз - ами проверявам го редовно :D нещо като "антивирусна защита" :D :D И за тази проверка този форум ми помага много, както и учениците ми, както и близките ми. Благодаря ви на всички с Любов!

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

Някой замислял се е как се проявява Духът в човека? Чрез кое точно? И за какво е необходим човешкият Аз?

И за чашата, тази така давана за пример чаша, за която моли Исус да го отмине, знаете ли какво всъщност символизира? И защо молбата е от Исус? Исус.

Редактирано от Силвия СД
Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Егото ни е необходимо до известна степен, докато го превърнем в Аз. Т. е. докато пресеем всичко, което сме попивали до определен момент и разберем кое ни е нужно. Тогава, когато си отговорим на въпроса-"Кой съм аз?", тогава сме се отърсили от паразитното Его, което непрекъснато ни шепне: "Трябва да си по-, трябва да си най-"

Смъртта на егото може би представлява нещо подобно, но малко наопаки. Истинското (Божествено Аз), което носим в себе си, постепенно прекратява влиянието, което егрегориалното (натрапено от обществото) аз оказва върху поведението, взаимоотношенията и начина на мислене. Човекът става "непослушен", започва да разсъждава самостоятелно и да подлага на съмнение и преосмисляне ценностите и нормите, които са управлявали живота му до момента. Той постепенно се отърсва от опасенията, че общността му ще го отхвърли и анатемоса, защото отказва да споделя и да се подчинява на нейните егрегори и ценности.

Така в живото и добре функциониращо физическо тяло започва "разлагане" на старото сложно личностно образувание (не по-малко сложно - дори повече - от самото физическо тяло). Човекът се променя до неузнаваемост. Ако, обаче, спре на този етап, той рискува да се асоциализира или да прояви симптоми на шизофрения и други психични заболявания.

:thumbsup2:

Когато съм убедена, че това, което съм си има своето място в този свят, без да ми е необходимо одобрението и оценките на другите, значи съм жива, значи съм свободна от егото си :feel happy:

... За да се "излекува" такова его, трябва да се смени сърцевината, върху която то е изградено - "кой съм аз". Нов отговор на този въпрос, качествено различен от първия, не означава ли и качествено ново его?

�”а, наистина човек върви по ръба на "превъртането". Има един период, когато старото его почти не работи, а новото още току стъпва на краката си - тогава има вероятност да се попадне отново под влияние на други егрегори или в пълно подчинение на прочетеното и усвоеното. ..

Както и да е, често се замислям дали наистина се е случило или само си въобразявам, но - нямам отчетливи спомени от времето на старата си личност - а добре си спомням детството си. Когато се опитам да си спомня нещо, имам чувството, че си спомням гледан филм и като че ли се наблюдавам отстрани.

Дали наистина егото ми е свободно от егрегорите и дали е подчинено на истинското ми аз - ами проверявам го редовно biggrin.gif нещо като "антивирусна защита" biggrin.gif biggrin.gif И за тази проверка този форум ми помага много, както и учениците ми, както и близките ми. Благодаря ви на всички с Любов!

:thumbsup2:
Линк към коментар
Share on other sites

Някой замислял се е как се проявява Духът в човека? Чрез кое точно? И за какво е необходим човешкият Аз?

Естествено, след като чета и пиша във този форум! Това е фундаментален въпрос.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

... Живота на Христос е пътя по който трябва да мине всеки човек желаещ да постигне единение с Бог. Примерът с моментното колебание на Христос в Гетсиманската градина, когато той пита Бог дали не може да го отмине тази горчива чаша, показва че той е бил човек като нас.

На мен ми се струва, че Той не е бил човек като нас. Или поне аз не мога да се идентифицирам напълно с Него. За мен Той едно с Бога или според езотеричните учения, същност от най-висшите йерархии. Той е напълно наясно със своята истинска същност, за да се страхува от физическата смърт.

Главният страх на всеки умиращ човек е от болката и от перспективата за "след това". Атеиста е убеден, че това е краят, религиозният, на който цял живот му е набивано в главата колко е грешен, трепери от адските огньове и т.н.

Но смятате ли, че Исус Христос би трябвало да трепери от болката, когато един обикновен човек-йога може да се справи с нея, използвайки силата на волята си. А колкото до "след това", той е бил напълно наясно.

Тогава защо е било това колебание и нежелание? Тук според мен има нещо по-дълбоко, но аз не го разбирам и затова зададох този въпрос. :3d_016:

Линк към коментар
Share on other sites

Колебанието показва че е човешко да се греши - и това е човешката страна на Христос, и че е божествено да се прощава - "прости им Господи, защото те не знаят какво правят" това е божествената страна на Христос.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато си се свързал с Христовият дух, неминуемо ще се отнесат с теб като с него, но тогава знаеш смисъла на страданието,тогава Любовта преминава през теб и изтрива болката. Тогава прощаваш, защото разбираш... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Колебанието показва че е човешко да се греши - и това е човешката страна на Христос, и че е божествено да се прощава - "прости им Господи, защото те не знаят какво правят" това е божествената страна на Христос.

:feel happy::rolleyes::feel happy:

Но въпросът ми за това какво е отношението на Христос към смъртта остава да ме тормози. :rolleyes:

Редактирано от Бина
Линк към коментар
Share on other sites

Когато си се свързал с Христовия дух, ще страдаш за грешките на другите, а когато не си се свързал с Христос страдаш само за своите грешки! Първото е всемирната Божия любов, а второто е егоистичната човешка любов.

Линк към коментар
Share on other sites

Когато си се свързал с Христовият дух, неминуемо ще се отнесат с теб като с него, но тогава знаеш смисъла на страданието,тогава Любовта преминава през теб и изтрива болката. Тогава прощаваш, защото разбираш... :feel happy:

Проблемъте да се свържеш! :hmmmmm::dancing yes::hypocrite:

Редактирано от Бина
Линк към коментар
Share on other sites

Вземи пример от природата. Има ли дисхармония в нея, с изключение на човека и неговата дейност? На всеки въпрос може да се намери подходящ отговор като се вгледаме в природата!

Линк към коментар
Share on other sites

Когато си се свързал с Христовия дух, ще страдаш за грешките на другите, а когато не си се свързал с Христос страдаш само за своите грешки! Първото е всемирната Божия любов, а второто е егоистичната човешка любов.
:thumbsup2:

Убеждаваха ме, че е много глупаво да ме боли за чуждите грешки. Било грешно да помагам... е получих си наказанието, но важното е, ча имах сили да кажа-прости им Господи...

Просто всички се нуждаят от Любов....

Линк към коментар
Share on other sites

Олеле, олеле къде отидохте...страдания, грешки...

В Христовия Дух няма страдания. Страданията са първото стъпало на Ада. Не ми се говори за следващите. Адът е състояние. Когато страдаш, си там, в това състояние. Христовият Дух не е страдал, страдаме ние тук, от незнание. Смъртта е незнание, тъмнина. Как да се свържеш с Христовия дух, ти си свързан чрез душата си. Гледай да не те развържат!

Илиана, его и аз е едно и също, едното е на латински.

Линк към коментар
Share on other sites

Да, ако се гледа буквата, но ако усетиш думата със сърцето си, ще усетиш и разликата :feel happy:

Но въпросът ми за това какво е отношението на Христос към смъртта остава да ме тормози.
:hmmmmm:

Мигове на слабост. Може би е човешко?...Но смирението идва на помощ....

Живота е най-ценното нещо, мъртви сме докато не възкръснем. Докато работят само петте ни сетива не се получава.

Когато се отключи истинското чуване, виждане и усещане всичко си идва на мястото...

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

За да разберем по - добре себеси и вселената не трябва да разчитаме на петте сетива. Превърни сърцето си в храм на любовта, разума си в храм на мъдростта, духа си в храм на свободата и ще се слееш със вселената, защото тя е това - любов, мъдрост, свобода ...

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...