Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Смъртта – какво е отношението ви към нея

Recommended Posts

А смъртта ни пречиства от натрупаните лоши навици и ни дава ново начало за развитие чрез прераждането!

:hypocrite: Колко добре би било, ако е така... Ама май че остават семенца от тия навици (на изток се казват "самскари"), така че каквото не сме превъзмогнали през живота си едва ли ни се опрощава само поради факта, че сме умрели! Да бъдем, проечее, по-съзнатилни (което ще рече - преодоляващи) още докато сме живи тук и сега... :3d_146:

И защо молбата е от Исус? Исус.

Сигурно Исус е Синът Человечески, споделеното страдание на Бога за човечеството, докато Христос е син Божий - и в него няма съмнения и страдания?

Весели празници! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Какво е смъртта и моето отношение към нея...

Ще отговоря с една книга на Ницше - "Отвъд Доброто и Злото" е смъртта за мене.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Е и? Що за отговор?

По отношение на Ницше знам всичко.

По отношение на ЗаратуШтра - не.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

според мен ако ние простодушните хора имаме връзка с умрелите ни близки/ като по телефон напримерно/, нямаше да ни е страх от СМЪРТА.За тези които имат способностите на медиуми както им казваме не е проблем СМЪРТА , защото те знаят че това е нещо УСЛОВНО нещо ОТНОСИТЕЛНО и РАЗТЕГЛИВО.

Аз напримерно от малка страдам от този страх не за себе си а за близките си.С времето съм стигнала до тези изводи но също знам че живота ми ще ми покаже кое,как и защо е така по един или друг начин. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Колебанието показва че е човешко да се греши - и това е човешката страна на Христос, и че е божествено да се прощава - "прости им Господи, защото те не знаят какво правят" това е божествената страна на Христос.

:feel happy::rolleyes::feel happy:

Но въпросът ми за това какво е отношението на Христос към смъртта остава да ме тормози. :rolleyes:

Остави мъртвите да погребват своите мъртви. Сущи во гробе живот дарува. Това е целта на сегашната еволюция да имамеме живот вечен да имаме собствен жизнен импулс и само с него да се въплатяваме в материалния свят. Така опростено може да се каже но не е само това. Търси и ще намериш.

Модераторска бележка: Моля не пишете с главни букви! Мнението е транслирано в малки букви.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртта е твърде банална, защото се случва всеки ден...

Странното е, че хората биват учени на всичко друго, но не и на това как да умират /в съвсем буквалния смисъл/.

Би било по-лесно... и по-приемливо...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смъртни сме. И се вълнуваме от края на смъртната част от нас. А в Библията се говори за първа смърт и за втора смърт, но нито една от тях не е тази, за която в почти всички случаи говорим...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Смъртни сме. И какво? Небето ще е все така теменужено и копнежа по живота ще е все така непреодолим.

От едната страна.

От другата страна е ................. целия Свят. Нашия Свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато копнежа по Любовта и Мъдростта стане по-силен от копнежа по живота, значи сме стъпили на пътя към безсмъртието. Живота е част от Любовта, но Любовта не се измерва само със живота на човека.

Редактирано от krasi 33

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз често си мечтая за смъртта... В доста моменти съм се надявал да ме споходи по-скоро... Когато ми пука е в това направление...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

"Прекалено много време съм го правил!"

Равносилно е на - прекалено много време съм търпял.

Времето никога не е прекалено много или прекалено малко. А смъртта идва като крадец, нали знаеш това....

Промъкни се и ти, но в отсамното си битие. Тук драматургията винаги е усложнена. И вероятно затова е забавна.

Ние те обичаме.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, подарявам ти всичкото си време! Явно умееш да боравиш с него, заповядай! То е от нещата, които са ми противни в това, което тук се нарича живот и от който искам да избягам. За многоуважаваните психолози да вмъкна, че трябва да познават многослойността на изказа за да разбират степенните вариации на смисъла. Примерно: времето ми е противно - какво значи това? Оп, грешка, не е това. Обаче няма никакво значение, не сме тук за да се разбираме. Ако се разбирахме въобще нямаше да стигнем дотук. Много ви обичам, обаче не мога да ви понасям, не мога да ви дишам дори! Гарантирам, че всичко е част от моята субективна истина. Обективната е доста отвъд нас и отвъд тази ни форма на "живот", което е основна мотивацията на моята шизофрения. :3d_020:

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Ооооооо, мисля че много добре се разбираме даже. Мисля, че от теб ще стане добър драматург и сценарист. Наистина си падаш по сложните декори, доколкото видях. Харесва ми.

А иначе Смъртта е само лингвистичен повод за "несвоевременни размишления".....

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Смъртта е пространството между СИ и ДО, при това, като интервал то е само половин тон- ние познаваме интервалите между други тонове, но най-големи трудности имаме с мажорната "стълба" там където няма цяло стъпало, а половин...Иначе казано, Смъртта е оправданието на съзнанието за фалшивото пеене, което се опитва да пробута като "житейска песен"...Физическия свят се напуска само мажорна тоналност, така е "квалифицирано"...Засега ефекта от минорлните тоналности на всеки е известен...не се сещам за мажорен погребален "марш", в партитурите на който да е отбелязано "алегро" и "виваче"...но, така ще е....Всъщност, човешките права като "закони" тук, в този живот, трябва да включват например и това, когато почине някой, да се счита за престъпление срещу личността някой да скърби за него, защото така потъпква правата му да напусне физическото си тяло без да бъде малтретиран...

Но, май стана време за умиране...че утре трябва да се раждам рано.... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли, подарявам ти всичкото си време! Явно умееш да боравиш с него, заповядай! То е от нещата, които са ми противни в това, което тук се нарича живот и от който искам да избягам. За многоуважаваните психолози да вмъкна, че трябва да познават многослойността на изказа за да разбират степенните вариации на смисъла. Примерно: времето ми е противно - какво значи това? Оп, грешка, не е това. Обаче няма никакво значение, не сме тук за да се разбираме. Ако се разбирахме въобще нямаше да стигнем дотук. Много ви обичам, обаче не мога да ви понасям, не мога да ви дишам дори! Гарантирам, че всичко е част от моята субективна истина. Обективната е доста отвъд нас и отвъд тази ни форма на "живот", което е основна мотивацията на моята шизофрения. :3d_020:

Венци,

чудесно изказване и напълно съм съгласна с теб че текущия ни живот е лишен от рабиране и даже смисъл. Поне за мен е така. Така че и моето отношение към смъртта е в очакване на нея. Колкото и странно да изглежда за някои хора единственото което ме притеснява от смъртта е не че ще настъпи и после няма да ни има /от това не ми пука/ а, че ще е болезнен прехода. Все чувам за умиращите че ги боляло, имали болести и тн. Все пак е важно как се чуатваме и болката до голяма степен определя поведението ни в тези тела. Дано се отървем

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е човек да мечтае за нещо по-добро, дори и надеждите му да го постигне да не се ограничават само с физическия му живот. Но първо трябва да си постелим, защото не се знае върху какви тръни ще ни се наложи да легнем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Оставете мъртвите да погребват своите мъртъвци.

Никой няма да може да изговори Смъртта, ако ще и да има цялото време на света...

Другият вариант е всеки да си спомни кога и как е умирал някога, преди да се роди за този свят. И ще разбере какво е смъртта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди време.

Преди "време" бях във времето. Намразих времето, намразих живота, но това е начин, това е верен начин. Този който прави това е на верен път. Оказва се, че всеки начин е верен. Начини безброй много и всеки е верен. Няма грешен начин, няма лош начин. Всеки е различен, всеки има различно мислене и ум, различно по същност его и колкото сме различни, толкова сме и абсолютно еднакви.

Буда казва така за начинът: "Това, което работи." , а някой след него добавя и разяснява казаното: "Това, което работи, ако лъжата може да свърши работа, тя е истина, а ако истината не може да работи, тя е неистина."

Не е важен метода или начина по който ще стигнеш до целта, важдно е да стигнеш там и когато стигнеш разбираш, че самият път е бил важен. Там разбираш, че дори целта не е важна, защото никога не си бил нещо отделно, никога не си напускал целта, всичко е било привидно и илюзионно, просто за кеф. Винаги е бил важен кръговрата, пътя, живота, проявата, нищо друго, просто наслада и забава - игра. Да се познае. Кой? Този който е. Не, че не се познава, познава се, просто се оглежда в Себе Си и се наслаждава на Себе Си, забавлява се. Никога не си бил нещо различно от целта. Сам по себе си ти си целта и ти си смисъла.

И така:

340125_orig.jpg

В началото си отправил поглед и си обикнал света и материалната му част. В началото всеки нормален е материалист. (първата диаграма) Това е крайност.

340138_orig.jpg

Тук вече се вижда поглед обърнат на 180`, поглед обърнат на изток (към източника). Тук вече си отрекъл материята, отрекал си света, отрекал си материализма, станал си аскет, монах, отшелник. За теб тук съществува само "горния" свят, само Бога. Това е крайност. Това е неправилно разбиране на нещата. Поредно ограничение, но то е достатъчно за да започне процеса на "завръщане", за да поеме блудния син към Дома. Достатъчно е да не намериш смисъл и същина в материята, за да започне процеса. Достатъчно е да я "презреш".

Бог не може да се ограничава, ти се ограничаваш сам с неразбирането си за същността, но не може да бъде инак. Това е част от пътя. Поглед нагоре, към Бога и постепенно този поглед дава яснота. Избистря ти се, изяснява ти се. Това е следващата диаграма, където се ражда разбирането.

340123_orig.jpg

Това е изгубения граал - разбирането на нещата. Настъпването на светлината, осветяването на тъмнината. Появява се светило и то вече е на видно, та да свети и да осветява. Тогава вече си разбрал, че си пребивавал в крайностите, наречени от теб самия - "горе" и "долу". Тогава разбираш, че между тях не може да има разделение, че трябва да ги обичаш и двете едновременно, че не бива да се дели, защото Бог обхваща всичкото в Себе Си.

Съществува една такава медитация с визуализация, един такъв прост метот - "Дори делимото е неделимо.", което е достатъчно, за да се постигне просветление.

340127_orig.jpg

Тук си "ударен с печата" на Давид. Станал си звезда, не че не си бил, просто не си го усещал и не си го разбирал, не си го осъзнавал. Тук в тази диаграма си посрещнал собсвения си изгрев. Слънцето в теб изгрява.

340120_orig.jpg

В тази диаграма разширяването на съзнанието продължава. Продължаваш да се учиш, продължаваш да разбираш. Укрепваш в себе си. Стабилизираш се, центрираш се. (връзките между "сефиротите" са изградени и са чисти)

340142_orig.jpg

Тогава се появява любовта (чистата, божествената) и това и появяване е изразено с тази диаграма.

Кръгът или триизмерно погледнато - сферата символизират любовта. Вече ти си любящ. Ти светиш. Слънцето грее. Преди обед е. Жарко е.

340151_orig.jpg

Тук е показано разширяването на любовта в посока към божествения свят. Влюбил си се в Бога.

340158_orig.jpg

Тук любовта продължава да се разширява. Вече не намираш никаква разлика между божествения свят и себе си, в любовта си.

340165_orig.jpg

Това е, ти си съвършен - завършил си се. Любовта ти е станала всеобхватна. Намерил си истината, и си я приложил в живота, в проявата като цяло. Познал си Цялостното. За теб вече няма разделения. Разрушил си всичките си прегради и всичките си "вавилонски кули". Целият си светлина. Станал си Светец. Бог е станал едно е също нещо с цялото съществувание. Вече си в безвремието. Тук и сега. Ти си вечен миг. Време е да даде Човека плод, да се плоди. Сега вече цялото съществуване е прегръдка, наслада, възхищение, любов, влюбване, игра, импулс, пулс, живот. Материята е дала своя смисъл, а той е в изживяването и, в неяната наслада. Радост и щастие, любов и свобода. Това е да си Жив. Кеф!

Бог може да прояви Себе Си само чрез материя. Духът е материя, Душата е материя, Тялото е материя, Пространството е материя. Всичката проява е материя, различаваща се в плътността си.

Трите кръга са Светата Троица.

Огледало - гледащия се е реален, докато образа му не е, но е обратно верен. Нищото и Всичкото - Бог, празното и пълното. В Бога всяка двойственост изчезва.

Това е да победиш смъртта, защото нея я няма.

Някой ми каза, че няма нужда да хвърля "бомби", за да хваща "риби". Ловец на човеци.

Но, сигурно аз си падам малко "бомбаджия" и да "заложа бомба" е моята стихия. Не мога да я "нося" в себе си, защото ще "гръмне" в мен и ефекта ще е обратен.

Може би всеки е бил "бомбаджия" докато не си "изгори горивото", но аз не мисля, че съществува еднообразието. Винаги съм бил за многообразието. Някои са си ползвали само въдиците.

"Бомбата" не е "заложена" за да си "прибера рибата". "Бомбата" е "нискочестотна", която има за цел само да "завърти шайбата".

Бог да ви благослови, Приятели, обичам ви всичките!

Едно

Редактирано от Синева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Днес почина моя колежка и добра приятелка. На 46 години. От рак. Работи до последно, до вчера. Беше вече кожа и кости само. Животът й бе извънредно труден, без родители. Никога не се оплака, раздаваше се непрестанно и без остатък. Един изпълнен със смисъл живот...Сбогом душице прекрасна!

Каквото ни е отношението към живота, такова е и към смъртта.

А всъщност мечтата по смъртта е мечта за живот.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Гост
Тази тема е затворена за писане.

×