Багира Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Да. Излиза някак твърде несамостоятелна. Но все пак това е от ТАЗИ гледна точка. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Да, на съвременният човек не му стиска да живее истински, защото не му стиска да умре. А да живееш истински, трябва първо да си умрял. Ех, да може някой друг да умре вместо него, а той да Живее. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Какво е истинската смърт ? Какво е да умреш преди да се родиш , за да живееш истински ? Аз познавам само най -простата , тази ,преминаването ? КАкво точно е небитието ? И неговата истинска роля в ритъма на вселената ? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 (edited) Някъде по-напред, в тази безкрайна и почти любовна тема, написах, че ние нямаме опитност в смъртта. И присъстваме на чужди погребения. Можем само да гадаем или да си спомним, ако сме достатъчно напред. Ако сме напред, ние ще си спомняме и преражданията. Но, кой от вас помни себе си отпреди. Аз помня едно мое прераждане, за друго не, рано ми е явно още. Но за смъртта - тя не е нещо, което ще обичам нежно, нито ще ме изпълва с досада или с философско безразличие. Редактирано Май 27, 2007 от Мона Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 И аз така , едно едничко . Нищо мистично не мога да видя в смъртта . Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 27, 2007 Доклад Share Добавено Май 27, 2007 Зад маската на философските дитирамби се крие само едно - страхът от смъртта. Ако знаеха хората от какво ги е страх. А от смъртта не боли никак, да ви кажа под секрет. Такива не знаят, че и от живота не боли, но има едно условие - да не те е страх за кожицата. И го пропиляват в кухи заучени фрази, иначе на глед много възвишени. Имам един приятел хирург. От яките. Често се вмъквам на операции, пущат ме. Веднъж той асистира на един много знаещ млад колега, който се суети, суети, така щял да направи разрез по еди кой си, така щял да отвори еди какво си. И моят приятел взе да се споглежда с анестезиолога, защото на анестетика му течеше времето... Накрая избута колегата с разрезите по еди кой си и каза: "А аз сега ще оперирам болния." Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Защо, приятели, не си спомняте преражданията? Това е едно от малкото полезни неща в кармичния безкраен цикъл. И нима мислите, че тази ви личност се е прераждала? О, тогава неминуемо щяхме и да помним. Обаче личността е нещо, което почти напълно се разрушава след смъртта - аз нали и затова я харесвам. Друго се ре-ин-карнира... А да ви кажа и аз под секрет, че голяма част от така наречените спомени от минали животи на тези, които уж си ги имат, са спомени и на чужди мискрокосмоси, но т.нар. Акаша си прави шегички с хорицата... И тя си е диалектична, просто едно електромагнитно поле. Какво му пречи на сензитива да се докосне до чужд животец, който понеже няма общо с личностното му съзнание няма как да се приеме по друг начин, освен като спомен от минал живот. Да, ама на-найки, или както обичам да казвам - чушки! Но какво е това, след като нашия живот е заблуда. И по-горе се говори за различни видове смърт и естествено, че така не бихме се разбрали, но още по-естесвено е, че ако говорехме за едничка някаква, то пак не бихме се разбрали. Смъртта е твърде преломно събитие за тези, които обичат земното си съществуване, но точно на вас имам да кажа - в голяма степен и след смъртта съществуването си остава земно. Които не понасят земното си съществуване мога да обнадеждя - тогава имате шанс след смъртта да се откъснете от земното, но тази лотария се разиграва още приживе и не печелят късметлиите, а... А сега, да изразя ясно личната си позиция - оофффф.. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 (edited) А сега, да изразя ясно личната си позиция - оофффф.. О, най-хубавата позиция по въпроса за смъртта! Офф! За по- ясно- off! Така да бъде! За всичките видове! (без първата, тя вече се е случила, на промяна подлежи ситуацията с останалите видове- разбрани и неразбрани, но които си ги има) Редактирано Май 28, 2007 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Офф! За по- ясно- off! Не само. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 Смъртта е слабата оценка, поставена на "живота", явил се на "зрелостен изпит"....също както болестта е слабата оценка на здравето, явило се на зрелостен изпит..... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Дина Добавено Май 28, 2007 Доклад Share Добавено Май 28, 2007 И при по-добра оценка пак идва. Смъртта е края на началото! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 (edited) Смъртта си е наше право,лошото е че не идва по наше желание обаче. Малко са хората които знаят за нейното идване и им е дадена възможността да отдалечат срещата си с нея -с коренна промяна на живота си т.е." проглеждайки " и разбирайки защо тя се е запътила към тях и да използват шанса. Това обаче е много тежка задача и да осъзнаеш отговорността ,която ти е дадена е непосилно бреме за повечето хора ,затова и този избор се дава на малцина. Аз знам че смъртта се е запътила към мен и напоследък май доста се е разбързала.Затова се опитвам да приемам живота си и всичко в него като подарък даден ми под наем ,с който трябва да се разделя в един момент.Най- трудно ми е да мисля обаче така за подаръка наречен "моите деца".Най -трудното в приемането на смъртта е мисълта че трябва да се разделиш с всичко което се е превърнало в твой навик и считаш малко или много за свое.Навика е много вредно чувство. Редактирано Май 29, 2007 от didi_ts Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Смъртта си е наше право,лошото е че не идва по наше желание обаче. Малко са хората които знаят за нейното идване и им е дадена възможността да отдалечат срещата си с нея -с коренна промяна на живота си т.е." проглеждайки " и разбирайки защо тя се е запътила към тях и да използват шанса. Това обаче е много тежка задача и да осъзнаеш отговорността ,която ти е дадена е непосилно бреме за повечето хора ,затова и този избор се дава на малцина. Аз знам че смъртта се е запътила към мен и напоследък май доста се е разбързала.Затова се опитвам да приемам живота си и всичко в него като подарък даден ми под наем ,с който трябва да се разделя в един момент.Най- трудно ми е да мисля обаче така за подаръка наречен "моите деца".Най -трудното в приемането на смъртта е мисълта че трябва да се разделиш с всичко което се е превърнало в твой навик и считаш малко или много за свое.Навика е много вредно чувство. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Подаръкът никога не е "под наем". Той си е твой!!! Смъртта като се е разбързала, ти не бягай по-силно, а се спри и я погледни в очите. Попитай я какво иска от теб. Тя се плаши от очите на човека, нейният патент е да диша в гърба. Повярвай, зная за какво говориш, ЗНАЯ! И с мен беше така. Но аз имах силите да се спра и да се обърна. Погледнах я в очите. Нищо страшно не видях. От тогава живея втори живот и той е по-жив отвсякога! Обичам те, Диди! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Какво съвпадение с вторите животи. И аз така. И аз имах един момент, когато си мислех, че е много близо, даже се бях запътила към нея, но се спрях, не отидох. Сега съм много повече аз, отколкото преди това и много повече се харесвам така. Прегръщам те, Диди! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 За да разберем смисъла на смъртта, е необходимо да разберем смисъла на живота. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Смисъла на живота се променя във възходяща позиция , във всеки един етап на живота е различен с тенденция към извисяване.Но смисъла на смъртта е един да дойде и да прекрати са известно време това движение да остави духа да преосмисли наученото,за да може при новото завръщане да продължи вървежа си нагоре. Часа на това прекратяване е определен за всеки.И всеки който желае може да го разбере (има много начини). Има обаче момент на преработка. Дава ти се шанс.Линията на живота ти показва 40г , но ти можеш да я направиш 50. Този момент при някои идва достатъчно рано ,за да могат да поработят над себе си. Вариянта проба -грешка и молба вече не играят съществена роля. Започва истинска работа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Да, дава ти се такъв шанс. Освен това линията на живота ти на лявата и дясната ръка може да се различават от луната до слънцето. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 За да разберем смисъла на смъртта, е необходимо да разберем смисъла на живота. Смисълът на живота е проява и разгръщане. В случая на човешкия живот - проява и разгръщане на душата. Когато потенциала на тялото за това е изчерпан, душата се отегля и формата се разрушава. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Май 29, 2007 Доклад Share Добавено Май 29, 2007 Някой хора , казват :" като си свърши човек цялата работа и си тръгва от този свят ". Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
sybil_wolf Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Някой хора , казват :" като си свърши човек цялата работа и си тръгва от този свят ". Работа винаги има. Въпроса е да ли ще превъзмогнеш нуждата да работиш. Всичко е любов - без его - ала и заради него работим - малко или много. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Работа винаги има. Въпроса е да ли ще превъзмогнеш нуждата да работиш. Напълно съм съгласна! Тази нужда някак я свързвам с неизтощимото желание на егото да се изявява, да действа. Докато егото желае да действа, ще съществуват "силови линии" в безсмъртната част на човещкото същество, които ще създават нови и нови личности (но все от същия смъртен вид!) и след смъртта на старата личности ще им намират нови и нови задачи и работата наистина никога няма да свърши... И колелото на ражданията и смърт ще се върти... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Ще поживеем и ................ ще умрем, и чак тогава ще видим. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 Аватара ти специално за темата ли е подбран Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Май 31, 2007 Доклад Share Добавено Май 31, 2007 (edited) Не.Просто е израз на радостта от живота побрана в една ръка.Радост прикрита от сивотата на не-живота. Но това е разговор за друга тема за съжаление затворена. Редактирано Май 31, 2007 от Вендор Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts