Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Смъртта – какво е отношението ви към нея


Иво

Recommended Posts

:whistling: и обрисувана само с образа на пеперуда, но много бързо я смени.
Линк към коментар
Share on other sites

Може би си забелязала че обичам разнообразието, защото точно такъв е и живота ми-шарен и пъстър и еднакво черен и мъглив.

Нали смърта и живота вървят заедно и се проявяват чрез мен.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би си забелязала че обичам разнообразието, защото точно такъв е и живота ми-шарен и пъстър и еднакво черен и мъглив.

Нали смърта и живота вървят заедно и се проявяват чрез мен.

Да, забелязала съм го, както и не само това.

Интересно, е че много хора пишат за смъртта, за мъката и болката, и като че ли по-малко се пише за радостта, живота, смеха, позитивните туптения на сърцето.

Защо е тази тенденция?

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта – какво е отношението ви към нея, какво мислите?

Мразя е тази смърт, ненавиждам я. Гнус ме е от нея.

Не я искам нито буквално, нито преносно, подарявам ви я да си я подхвърляте един на друг.

Предпочитам да я гледам само отстрани като наблюдател.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно, е че много хора пишат за смъртта, за мъката и болката, и като че ли по-малко се пише за радостта, живота, смеха, позитивните туптения на сърцето.

Защо е тази тенденция?

Да. И аз съм го забелязала това. Ами така им харесва, така пишат. Така и живеят. Всеки в неговия си свят. Има много мъка по света, много... А тя е и заразително - събирателна. И така ще е докато не поискаме да излезем най-накрая един светъл ден от нея. Но как ще стане това, всеки за себе си да отговаря.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно, е че много хора пишат за смъртта, за мъката и болката, и като че ли по-малко се пише за радостта, живота, смеха, позитивните туптения на сърцето.

Защо е тази тенденция?

Да. И аз съм го забелязала това. Ами така им харесва, така пишат. Така и живеят. Всеки в неговия си свят. Има много мъка по света, много... А тя е и заразително - събирателна. И така ще е докато не поискаме да излезем най-накрая един светъл ден от нея. Но как ще стане това, всеки за себе си да отговаря.

Да Силве така е безспорно, много са и мъката и болката, но търсейки по-доброто, гледайки по-оптимистично, вярвайки, молейки се нека вървим към живота, щом сме живи.

Линк към коментар
Share on other sites

Ако откриеш достатъчно много работа за сърцето и духа си , не ще напуснеш тази земя .

Да погледнеш смъртта в очите е много трудно !

На мен лично не ми се е случвало до сега , не мога да дам съвет !

Единствено мога да изпратя любовта си ! :3d_053:

Никога нищо не е загубено !

Всичко се трансформира !

Разбира се в някой случай глупави ми струват всички думи .

Смъртта може да бъде победена !

Зависи от Човек !Сила и много сила на сърцето пожелавам на всички !

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей, Сашо.

Как си? Дано да се забавляваш с поредните размисли на Даниил Хармс и с унилото човечество.

Един поздрав към смъртта отправих. Поздрави на всички мъртви.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно, е че много хора пишат за смъртта, за мъката и болката, и като че ли по-малко се пише за радостта, живота, смеха, позитивните туптения на сърцето.

Защо е тази тенденция?

Да. И аз съм го забелязала това. Ами така им харесва, така пишат. Така и живеят. Всеки в неговия си свят. Има много мъка по света, много... А тя е и заразително - събирателна. И така ще е докато не поискаме да излезем най-накрая един светъл ден от нея. Но как ще стане това, всеки за себе си да отговаря.

Да Силве така е безспорно, много са и мъката и болката, но търсейки по-доброто, гледайки по-оптимистично, вярвайки, молейки се нека вървим към живота, щом сме живи.

Така е . Наистина и човек , понякога трябва да се довери на силната любов и на другите хора около себе си , които няма да го пуснат така бързо да си замине от този свят.

Трябва да вярва човек в Живота , много много повече отколкото в смъртта .

Любовта към живота е много по - ценна !

Никой да не се примирява със смъртта . Аз все си мисля , че всичко е въпрос на избор .

Но не смея да давам никакви рецепти, защото опитът ми в тази посока е твърде малък . Какво знам за смъртта , досега поне в този живот не ми се е случвало да я надборвам , но съм виждала хора да успеят да я победят , нейно Величество Смърт .

Живота колко повече е .

Линк към коментар
Share on other sites

Ще цитирам Петър Дънов- неплача за хората които омират,а защото не се обичат.Учителя е говорил доста по тая тема,но няма нищо страшно от смърта.Дори Ванга я описва като много красива жена.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Страхът от смъртта

Изчетох всички заглавия на теми от "езотерика" но не намерих някъде да се говори за смъртта.

Кой се страхува от смъртта?

Какъв страх е страхът от смъртта -осъзнат или примитивен?

Защо се страхуваме от нещо което сме изпитали.

Какво е смъртта?

В биологически план смъртта е спиране на живота на едно същество.

Защо хората се страхуват да умрат? Така или иначе някога всеки ще умре. Ако беше нещо от което може да се оттървем , би било нормално да се страхуваме. Страхът обаче е всъщност защото умирайки ще "слезем от сцената".Всички ще останат след нас и ние няма да сме там за да наблюдаваме, да се месим и да чувстваме.

Още като бях малък се замислих за смъртта и честно казано доста се уплаших.Представих си че един ден ще дойде времето да умра и след като го сторя повече никога няма да живея.НИКОГА. Това е доста дълго време.По точно -безкрайно дълго.Ще лежа в гроба а столетията ще се нижат и аз няма да усещам нищо и никой няма да си спомня за мен.Никога не ще имам възможността да чувствам нищо от света в който съм живял .Колкото и време да мине , няма да мога да съм жив отново.Всичко това ми изглеждаше ужасно страшно.

След време също се връщах към размислите си за смъртта ,но вече с едно по разумно виждане за нещата.Намерих доста контрааргументи с които смъртта вече не беше толкова страшна .

Представете си времето преди своето раждане.Времето когато майка ви и баща ви още не са се познавали дори.Къде сте били вие? Никъде.

Някой познавал ли ви е, знаел ли е че ще се появите? Никой никога.

Какво сте усещали вие тогава? Нищо.

Да се върнем още по назад.Войни,робство,създаването на българската държава...

Къде сте били вие? Никъде.

Още по назад-динозаврите.

Кое обединява момента преди раждането на един човек с момента след неговата смърт?

Липсата на осъзнаване.Както след смъртта си , така и преди раждането си на нас ни липсва осъзнаване за живота.Липсва ни осъзнаване за самите нас, за всичко около нас-за самият живот като понятие.

ПРЕЧИЛО ЛИ НИ Е ТОВА ЧЕ НЕ СМЕ БИЛИ ЖИВИ?

Изпитвали ли сме неудобство от това ,че животът е течал а ние не сме били там за да го усетим?

Липсвал ли ни е?

НЕ

Какво ще стане след като умрем? Ще спрем да усещаме живота.Ще бъдем отново извън него.Нещо което вече сме преживяли и не сме съжалявали в момента в който сме го изживявали (докато сме "изживявали" откъснатостта си от света на живите) .

Защо след като явно и преди сме се справили добре, това да ни затрудни сега? Какво му е лошото да си мъртъв? Всеки е бил мъртъв преди да се роди и от това не му е било зле.

След смъртта си просто ще повторим онова което сме били винаги. А да не забравяме че светът е съществувал винаги ,а това че можем да го усетим си е наша грижа.

На кого ли му пука за нашите грижи?

Линк към коментар
Share on other sites

Подобното подобно привлича...

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!!!

Аз живота любя. Влюбена съм в него всевечно.

Смъртта няма власт над този, който обича истински живота.

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта няма власт над този, който обича истински живота.

Хъм-м-м... Но в същата степен няма власт и над този, който вече е умрял... Нищо лично, Силвия, продължавам да чета Лукяненко... :) Но не е неверно! И не става за критерий за живост...

Някъде четох, но за съжаление не помня къде, за един младеж, който си търсел учител. И помолил бога на Смъртта да му стане учител. И той се съгласил. И именно от него научил Тайната на живота и смъртта... Не се влюбвай, Венци, учи се от нея! :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

<br />И при по-добра оценка пак идва.<br />Смъртта е края на началото!<br />
<br /><br /><br />

Поклон за отиващият си Павароти. После - спомен, глас...Между края и началото е празнота. После...не знам.

Мразя смъртта!

Линк към коментар
Share on other sites

След смъртта си просто ще повторим онова което сме били винаги. А да не забравяме че светът е съществувал винаги ,а това че можем да го усетим си е наша грижа.

:hmmmmm:

Тогава дали ще усещаме или възприятията ще са съвсем други?

Линк към коментар
Share on other sites

Който мрази смъртта, мрази и живота, защото тя е част от него. Всеки миг умираме по малко, друг е въпроса доколко го съзнаваме. И това не бива да се превръща в трагедия, защото умирайки, ние отново се раждаме, дори приживе умират всяка секунда клетки от тялото ни, чувства и мисли, на тяхно място се раждат нови, а ние сме все същите... духом, като частички от вечността. Вечната динамика във вечния статус.

Ако смъртта е края на началото, то животът е началото на края. Живот и смърт са преплетени във вечна прегръдка, неделими са. Който обича живота, еднакво обича смъртта. Заявката за омраза към смъртта, е непроявената ни любов към нея, към смъртта, същата тази - част от живота. И ако животът е само кратък сън, смъртта е пробуждане. Ето защо всеки иска да си спинка блажено и да не се буди, въобразявайки си, че е жив. Будността е тежко бреме. И за да не бъде животът само илюзия, смъртта на много нива се случва приживе. За да ни разбуди от пиянството, наречено живот.

Линк към коментар
Share on other sites

Повечето мнения тук разглеждат смъртта като едно събитие, преминаване. Но си мисля, че има и друг вариант. Не преминаване, а състояние. Състояние на смърт. При него интересното е, че хем не си жив, в смисъл- няма повече живот, но не си и умрял, за да изчезне съзнанито ти. Процесът на умиране и състоянието на смърт не е ограничен във времето. Умирането и смъртта са едновременни и не свършват, за да отстъпят все някога място на живота.

Линк към коментар
Share on other sites

<H1 class=firstHeading> </H1>Душата според много религиозни и философски традиции е самоосъзната безплътна субстанция отделна за всяко живо същество.Смята се, че душата изразява вътрешната същност на живото същество. Тя е различна от духа. Духът е смятан за изначален и стоящ в основата на всички неща, а душата в много религии е смятана (но не винаги) за безсмъртна и вечна.

Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко

Уикипедия, свободната енциклопедия

//ако душата не умира т.е за нея няма смърт интересното е за съзнанието ни какво става с него ?

Линк към коментар
Share on other sites

Смъртта се олицетворява понякога с Кронос, Хронос или Сатурн - "Дотук, и не по-нататък!"

Сатурн има два аспекта

- край, времето ти свърши, каквонто направи - направи. Време е да освободиш микрокосмоса си за следващия

- врата, начало на нов цикъл на развитие, разкриващ "Стълба към Небето"

В коя от двете ситуации ще попаднем зависи от НАС СЕГА, преживе.

Линк към коментар
Share on other sites

<H1 class=firstHeading> </H1>�”ушатаспоред много религиозни и философски традиции е самоосъзната безплътна субстанция отделна за всяко живо същество.Смята се, че душата изразява вътрешната същност на живото същество. Тя е различна от духа. Духът е смятан за изначален и стоящ в основата на всички неща, а душата в много религии е смятана (но не винаги) за безсмъртна и вечна.

Има теории, че душата тежи 21 грама, понеже хора са претегляни преди и след смъртта си и при второто претегляне са тежали 21 грама по-малко

Уикипедия, свободната енциклопедия

//ако душата не умира т.е за нея няма смърт интересното е за съзнанието ни какво става с него ?

Едно нещо често се забравя. Животът оживотворява както Духът, така и материята. Животът е в основата на цялото творение. Не съществува нищо, което да не е проникнато от него. Темата е много отвлечена и не мога да изразя идеята с думи, но тъй или иначе това е една от тайните към които можем само да се приближаваме. Животът няма свое противоположно състояние. Смърта е противоположност на раждането. Животът е истинската безначална първопричина. Той е част от обединения елемент Дух-материя от който произлиза всичко, но все пак не е нито едно от двете. Той е в основата и на християнската троица, но не е нито Отца, нито Сина, нито Светия Дух. Дори и т.нар. непроявеното по необходимост трябва да е "изпълнено" с живот. Съзнанието произлиза от взаимодействието на материята и Духа. Връзката му с Живота може да се проследи в следните думи на Беинса Дуно (цитатът е взет от темата за съзнанието):

„Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват.”

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Тялото създава илюзорна представа за това което сме в действителност. Тази илюзия се храни чрез физическите сетива (но ние нямаме други). Тялото със сигурност умира, а когато се случи - това което не умира, тъй като не се самопознава се оказва неподготвено и има опасност да се загуби в Чистилището, Кама Лока, Огледалната сфера и т.н.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...