Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Уенди

Опитности извън тялото (ОИТ) - част 2

Recommended Posts

Това е продължение на темата: Опитности извън тялото (ОИТ)

Преди по-малко от година за първи път се 'изтърколих'навън , и... се озовах в "моята стая"в дома на родителите ми.По това време там живееше баба ми,за която майка се грижеше.Видях няколко неща-два силуета,женски,в дълги роби,за жалост без лица,с нещо като качулки,а от ръкавите не се подаваха ръце.Единият силует беше седнал насреща ми,а другият/по-висок определено/сякаш излезе от първия и тръгна нанякъде.После,видях още един горящ град,с небостъргачи и бягащи хора...Но това което ме върна,беше нещо,което аз сама "изрекох"-сега си тръгвам,защото много ме е страх,но ОБЕЩАВАМ,че утре пак ще се върна!

За "изтъркулването",само тогава ми се случи да изляза точно по този начин:Видях се седнала на люлеещ се стол/не точно видях,но знаете как е да описваш с думи такива неща/ и се залюлях.Все по-силно и по-силно,докато накрая столът направи пълен оборо, и тогава почувствах режещи иглички в ръцете и в определена област между сл.сплит и пъпа.Тогава буквално се претърколих,като "кълбо напред" и се намерих в гореописаната ситуация.

На следващата нощ,явно заради даденото обещание,вибрациите/или както там си ги наричат/започнаха малко след като си легнах.И о,ужас!Усещах ,как някой ме е хванал за краката и ме тегли навън!Не го виждах,но когато "ходилата" ми докоснаха студената стена срещу леглото,буквално подивях от страх и се върнах моментално.

След три дни баба си отиде...

Аз съм на 35,"здравомислещ" Водолей,семейна от 10год.,със страст към езиците и четенето.Цял живот вярвам в невероятното,изчела съм тонове книги/чета поне по 3 наведнъж/,обиколила съм доста места по света,от години не живея в Бг...Лекарства/освен хомеопатични/ не пия,от малка имам алергия към антибиотици.Сънувам много и постоянно.Не се занимавам с абсолютно никакви духовни практики.Нито медитирам,нито дишам холотропно,не зная какво точно става в чакрите ми,не канализирам послания от други светове,обичам животните и природата, по-малко хората.

Не зная защо пиша това-явно има причина,външна от мен...

След това, една нощ се изтрелях в непрогледна тъмнина,летях нагоре,рязко спрях,обърнах се и сякаш с ръце разтворих перде и се появи огромно,изкрящо в синьо и златносребърно цвете.Приличащо на роза,но не точно,кристално сякаш...и се върнах.Тук страх нямаше,по-скоро напротив.

Но,страхът като състояние започна да занимава мислите ми.Как да се отърся?Така месеци наред,без ОИТ преживявания,в едно постоянно "чоплене" на същността на СТРАХА.Книги,интернет,разговори абе...луда работа.

Без изобщо да предполагам,че точно от най-големия източник на страх ще дойде ТОТАЛНОТО избавление от него!

Хора,аз имах фобия от паяци,а сега мога да държа паяк в ръката си.

Та,за 'лечението':

Преди около 2 месеца,не помня точно...След доволно количество сън,някъде към 4 ставам да пия вода и пак си лягам да си доспя,лек унес...и виждам два силуета над мен,опънали ръце над тялото ми/аз съм още "вътре"/.Единият-с изкрящо светла роба,по-висок,от по-близката до мен страна.Другият до него,по-нисък,робата му с цвят нещо като тъмно зелено,но не цвят на дърво или поляна,по-скоро като зелен камък,трудно за обяснение.

И стоят си те над мен,а в главата ми върви едно "фрости,фрости,фрости...."/най-близката асоциация-замръзнал/.И тогава започнаха познатите ми вече вибрации.

В следващият момент стоях и си говорех с група/3,4/хора и дете с тях ,помня какво,но не е интересно.

След едно нещо,като гъделичкащо в стомаха обръщане/трудно,отново,за обяснение,ще се върна после на него/се озовах в полет нагоре.Видях жена/това е докато си летя/ в бяла риза и черен панталон,с коса до раменете,не мисля,че беше особено красива,но нещо ужасно много ме привлече в нея.И си казах,че бих могла да правя страхотен секс с нея:3d_132:

Тогава всъщност ми стана ясно,че не съм "сама",а имам и водач/после ще кажа кой/.И водачът ми каза нещо като'не си ли правила достатъчно секс през живота си,та да се бавим сега...Аз абсолютно се съгласих,жената сякаш се разтвори в нищото,и продължих да летя.

Гъдел в корема и стоя на входа на пещера,приглушено осветена от факли по стените.От лявата ми страна на нещо като прозрачен екран, висящ във въздуха до мен, върви надпис"не се страхувай",но много странно,думите изписани наобратно.Тече си надписът,на няколко реда,само това.И тогава за първи път ми стана смешно!И казах"не ме е страх,но си оправете надписа защото е наобратно"!Пристъпих напред и видях ролка,като пергамент,която се разви и имаше написани неща и картинки.Опитах се да зачета,но се въртеше бързо и не успявах.Беше написано на непознат за мен език,но въпреки всичко знаех,че мога да го чета!Беше нещо за Земята и усещах,че е супер важно,но...казах'много е бързо,не може ли вместо да го чета ,да го чувам ?"Не знам откъде се появи светлият силует ,който ми беше помогнал да изляза,и сякаш ми пъхна нещо в ухото/заболя ме ухото/,а след това и още нещо около слънчевия сплит,преряза ме и му казах" е това ме заболя".Разбрах,обаче,че за да заработи това трябва някаква настройка.

След някакви шеги,не помня какви,но бяха остроумни,които си размених със Светлият се разсмях...Никога не съм изпитвала такова нещо!Бях като малко, златно кълбенце,подобно на плюшено мече,което се въртеше около себе си,като търкулната топчица .Усещах въртенето в стомаха си,като онези превъртания,които ме местеха от място на място,но много по-силно и хубаво.Като някаква игра,Тогава казах: "ТОВА МИ ЛИПСВАШЕ НАЙ-МНОГО!"???/после ще се върна и на това/

Та тръгнах за настройката,но срещнах мъжа си в някаква къща.Той си беше той,като сега,но малък,като дете!Или аз бях доста по-висока от него/стигаше ми до средата на тялото/.Започна да ме моли да остана при него,да не ходя никъде....Беше много смешен и сладък,и аз го галех по бузките и много му се радвах.Казах му ,че трябва да вървя,защото го правя за нас.Казах 'ето виж",поставих ръцете си на очите му,получих видение за нас двамата в бъдещето,предадох му го,той го видя.Като си махнах ръцете каза "ъ вишнави канапета!"/имаше такива във видението/,и продължи да мрънка.Принудих се да го затворя в някакъв килер,и продължих като още известно време го чувах.

Накрая видях себе си /буквално както си изглеждам сега,с коса на опашка/,срещу себе си!Иначе казано-срещнах себе си пред една кръгла златна врата,и АЗ отсреща викаше "побързай,нямаме много време",но нещо ме засмука и се върнах.Не успях да си направя настройката:3d_013:

Изводите и още нещо в следващия пост,че този стана доста дълъг.

Благодаря за вниманието!:3d_118:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Продължавам

Върнах се,отворих очи и не можех да повярвам какво се е случило!Станах,отидох да пуша,а часът беше 5 и нещо!Цял час!Започнах да се смея,радвах се!Никога не се бях чувствала така!

Думите не са достатъчни за да се опише състояние.Идваше ми да хукна по улиците,да дърпам хората и да им казвам "когато умрете ще бъдете тоооолкова изненадани!'

От тогава не ме е страх от нищо!Не говоря само за чисто физически старх от стоене на ръба на високо,например.Говоря за всички онези малки и не много малки кукички,които ни спуска страхът в ежедневието.Връхлитащите мисли и тревоги в главата на всеки.Няма ги!Няма нищо!Дори на моменти се хващам,че изобщо не ми пука,ама изобщо.И съм спокойна за бъдещето,и си се търкалям...

Имаше един момент в това пътешествие,малко е неясен,но нещо ме пита/някакво присъствие/,май докато бях в пещерата дали сърцето ми е чисто,или нещо подобно,а аз смееки му отвърнах 'нали можеш да виждаш право в него,виж и ще разбереш,че е чисто!"

Има моменти,които ми се губят,понеже карам на спомени,не записах нищо.

Няколко дни или седмици след това/не си водя дневник и наистина не помня точно кога/ цял ден усещах иглички в ръцете си,само в дланите всъщност.Разпознах усещането и се зачудих, защо през деня?Знаех,че ако само полегна и ще изхвърча като тапа от бутилка.Но изчаках до вечерта,оставих мъжа ми да си легне,да заспи и тогава и аз.

Е това си беше моят последен/засега/ОИТ,но най- ясен от чисто физическа гледна точка.Точно 30сек.след като си легнах,вибрациите тръгнаха и моментално излетях нагоре.През цялото време чувах мъжа ми да диша и прохърква.Излетях през тавана навън,усетих съвсем лека промяна на температурата ,беше като повей на хлад.Огледах се,в далечината се виждаха светлините на града,аз си висях в небето и се чудих какво да правя.Нямаше кой да ме води,и си помислих,че трябва да отида, да си довърша онази настройка пред златната врата.Разтегнах се,видях нещо като светещата си ръка докато се разгъвах за полет,и литнах с огромна скорост.Но може би заради факта,че не бях изолирала сетивата си напълно/чувах си мъжа хърка/,си казах,че всъщност аз не зная къде точно е тази врата!Реших да се върна,завъртях се политнах надолу и отворих очи.

Това са моите ОИТи до сега.На никого в такива подробности не съм ги разказвала.Само на мъжа си споделих,а той реши,че бягам от действителността.

Зная какво ми се е случило.Не си правя илюзии,не си измислям.Ако искате повярвайте,ако не-не.

Зная,че се е случило,защото така е трябвало.Помогна ми и съм щастлива.

Зная,че по някакъв необясним начин АЗ бдя над себе си,аз сама се водих,питах се разни неща и си отговарях.

Зная,че имам път и че го вървя точно така,както трябва.

Зная,че ние сме тук,защото трябва да направим нещо много важно за Земята,но уви не разбрах какво точно,за да ви го кажа.

Разбрах,че и децата по някакъв особен начин ,са изключително важни и трябва много да ги пазим.

Пиша тук,защото снощи имах нещо като видение.Малко преди да заспя видях екран на комп.и отворен сайт,форум на него.Не зная дали е бил точно този форум/едва ли,макар,че имаше нещо оранжево и тук видях жълто-оранжева реклама/.

Като се събудих си спомних и се зачудих какво да правя.Та стигнах до тук!

За мен не е важно това споделяне,в смисъл,че не търся подкрепа,съвет или разбиране!

Но явно ще е важно за някой друг,който ще намери отговори за себе си.

Благодаря ви още веднъж за вниманието:3d_118: ! Успех! Дерзайте!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дълго се колебах дали да се включа в тази тема. Най-вече от страх как ще се приеме написаното от мен, но с времето се убедих, че в този Портал съм заобиколена от съмишленици, които толкова време търсих...

Не зная дали това, което ще опиша е ОИТ, но мисля, че е... Досега не съм писала и не съм споделяла с никой за това, въпреки че се случи преди много години - бях дете - на около 10 години. Продължих да правя тов (което ще опиша по-долу в продължение на около пет години).

Наясно съм с разпространеното виждане, че децата имат развинтено въобръжение и ако решите, че е така няма да споря.

Тогава не осъзнавах какво означава това, както и много други неща... и може би за това не изпитвах страх или неудобство. И както е присъщо на децата приемах случващото се с лекота.

Както на няколко пъти съм споменавала в този форум детството ми не беше никак леко. И търсейки отговори на многото въпроси, които нямах на кой да задам четях много и различна литература. Включително и за йогизма, медитация и т.н. О, да може би ще кажете, че в ония години тази литература не е била така разпостранена и наистина беше така, но до мен достигаха и такива книги. Четях, въпреки че не разбирах много неща, но когато имаше описано практически как се прави дадено упражнение аз го пробвах. Не съм се замисляла за последствията или за значението им - просто бях люпобитна.

Но да пиша по същество. Обичах да се излегна на леглото в стаята ми и с отворени очи да премина в едно друго състояние - трудно ми е да го опиша - успявах да се видя отстрани, в леглото, сякаш бях друг човек. А с отворените ми очи виждах нещата по-различно.

Първият път, когато се видях отстрани се уплаших, но след това любопитството ми надделя. Правех това всеки ден и със всеки изминал ден успявах да се "разходя" ( аз така го наричах) все по-далеч и по-далеч. "Напусках" дома, в който живеех, "обикалях" квартала, виждах неща които наистина се случваха (след това проверявах). Беше ми интересно и забавно. Може би защото бях дете.

Първоначално, докато го правех не затварях вратата на стаята, но майка ми на няколко пъти е влизала докато аз съм "пътешествала" и не на шега се е уплашила от вида ми - сигурно съм изглеждала ужасно- неподвижна, с отворени очи - жив труп. Знам го, защото разтърсвайки ме за да ме "съвземе" аз болезнено се връщах в тялото си.

След това започнах да затварям вратата на стаята, да се завивам със завивка и да си затварям очите - така изглеждах, сякаш спя и майка ми не се притесняваше влизайки в стаята ми.

Трудно ми е да опиша чувството и преживяването при тези пътувания-не мога да го сравня с нещо познато и думите са слаби.

Спрях, защото в един момент се изплаших. Изплаших се, защото след всеки път все по-трудно се връщах и за мен беше все по-болезнено да бъда във физическото си тяло.

Уплаших се, че ще дойде мига, в който няма да мога да се завърна. За това спрях, а може би не трябваше, не знам...

Извинявам се за дългият пост, дано да не съм ви досадила:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уенди и smehy, радвам се че споделихте личните си преживявания с нас!

Определено са доста интересни, обогатяващи... :)

smehy, поздравления, че си научила как да го провокираш съзнателно. Понякога при медитация се опитвам да направя същото, но просто не мога да се пусна... хваща ме страх, тялото ми реагира и се връщам всеки път.

Дали си спомняш какви упражнения си използвала, за да го постигнеш?

Уенди, ако бях на твое място, бих казала на мъжа си без никаква милост, че тази "действителност", която му е толкова скъпа ще му бъде вярна само още няколко десетилетия, след което... иска не иска, ще му се наложи да навлезе в друг свят, който е много по-различен и необятен от земния, и че ще съжалява, че не се е подготвил поне малко и на теория преди да влезе в него. За всеки "незнаещ" човек, отделянето след смъртта ( което, до колкото съм чела е много подобно на отделянето от живо тяло) ще му дойде като гръм от ясно небе.

За мен е лудост човек да прекарва целия си живот в слепота... с плътното убеждение, че онова, което следва смъртта е незначително за живите. Ако следваме тази логика, не бихме могли да дадем отговор на въпроса "Защо живеем?" :huh:

Разбира се, това е само моето лично мнение! Не се и съмнявам, че ще има хора, чиито разсъждения ще тръгнат в друга посока.

Редактирано от Sybilla

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да ви разкажа за моите летения по време на сън. Много пъти ми се е случвало, особенно през детството. Имаше една зависимост протегнеш ръце успоредни право нагоре и политаш. В съня. Иначе си стоиш на мястото. А пеизажа абсолютно реален, някак по здрач. И аз летя над клоните на дърветата, покривите, електрическите стълбове с техните жици на всякъде. Ярък сън. Незабравим. Учудвах се как е възможно това. Осъзнавах че сънувам, откъде тази способност и знание да летя. Чувстото че е реално е неописуемо. Срещал съм и хора в съня. Една вечер, уличните лампи светят, аз летя над един бор близо до жиците, и един човек долу на улицата ме вижда посочва ме силно учуден, и разбирам че ме вижда, тоест не съм невидим. Летял съм високо, високо нагоре, нощно време, в небето над земята над градовете, там не е тъмно пак е здрачкаво. Гледаш отвисоко, направо е страшно....

По едно време четох трите тома на Робърт Монро за пътуването извън тялото, правих ги тия упражнения с вълните вибрации, така и не можах съзнателно да изляза от тялото си. Някак тежи като олово, не ме пуска. Но пък на сън е страхотно преживяване.

smehy,Уенди Напълно ви вярвам, знам че има такива неща. Даже много ми се иска напоследък да се науча да излизам съзнателно, но още не съм намерил начина....

Поздрави на всички които могат, или ще могат да го направят!rolleyes.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да разкажа за едно мое преживяване , не съм сигурен дали е ОИТ но имах усещането че се намирам в 2 съня едновременно.

Навсякаде беше бяло , разхождах се сам нямаше никоѝ, после изведнъж някоѝ почна да ме души (имах усещането че беше цяла вечност), виждах само ръцете на удушвача в началото

после , може да ме помислите за луд но бях сигурен че съм буден,неможех да мърдам,не усещах тялото си , спомням си стаята , спомням си че бях с ясен разум , изведнъж цялата стая я озари ярка светлина

видях Исус Христос в бяла роба , спускаше се над мен и започна да ме души , тогава се събудих сякаш отново , бях в шок , немошеж да мръдна да дишам чувах само собствения си глас заключен в собственното си тяло ,исках да викна някой да ми помогне , неможех да мърдам нито ръце нито да мигам нищо , след около 30 секунди успях да си поема дъх и да мърдам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-вероятно става въпрос за явлението сънна парализа. ОИТ е по-скоро нещо различно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В началото на дискусията Иво е цитирал ето това тука, което впоследствие се използва като твърдение, че Учителя е говорил за ОИТ:

""Първото нещо за един човек, който се самосъзнава, е да излезе от тялото си навън и при това всякога да бъде господар на тялото си. Казваш: “Не мога да изляза из тялото си навън”. – Тогава ти си затворник, ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек. Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот, или докато той е свързан със своя семеен живот, или с обществения живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четери положения, които трябва да надраснете. И всички школи на древността са имали научни методи за превъзмогване на ред препятствия, чрез които те трябвало да усъвършенстват своя характер" стр. 74-75, МОК4 (старо издание), лекция "Условия лежащи в триъгълника", Беинса Дуно

Мисля, че това в своя контекст не говори за ОИТ, както и цялата беседа.

Има ли наистина някъде нещо писмено, че Учителя е говорил за ОИТ?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

относно контролираните опитности извън тялото.знаете ли, едно е теорията или книгите, а друго е практиката, в България има хора ,които преподават това ,

знаете ли, вместо да говорите от чисто теоретична гледна точка ,май е по- добре да попитате тези ,които са го практикували или практикуват съзнателно и целенасочено.

само да вметна ,че освен водещ , ще са ви нужни и набор от качества, които едва ли могат да се изградят само с четене на книги, или блестящи логически анализи.

и успехи в ОИТ.

thumbsup.gif

Редактирано от val68z

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,на всички от форума!

Имах нужда да споделя с някого това,което ми се случи.Живея доста далече от България,няма много българи тука и още повече човек на когото да разкажеш такива неща без да те помислят за луд.Не съм разказвал дори и на жена ми,която е толкова далеч от тези неща и се страхува от това,че отдавна съм спрял да занимавам нея и когото и да било с моите лични търсения.Надявам се няма да ви досадя с малко дългото ми излеание.

От няколко години се опитвам напразно с няколко епизодични успеха да достигна осъзнатост в съня.Може би недостатъчната упоритост или неправилна техника незнам,но все нещо не ми достигаше.Така,значи да ви разкажа накратко.Тук в Щатите където живея почти всеки страда от недоспиване или неправилен режим на спане.Повечето хора работят на повече от едно място на ден и се събират доста часове без сън.По някога спиш 2-3 часа на денонощие и то не когато трябва.Това ми беше главният фактор,който трябваше по някакъв начин да оправя.Просто започнах да си лягам доста по-рано когато ми се отдаде възможност.По принцип имам много лек сън и трудно заспивам.Започнах да се занимавам с някои медитативни техники преди лягане и това до някъде помогна,но само за по-бързото заспиване.Преди известно време открих материал в интернет за Floatation tank има също доста информациця в интернет, Youtube http://www.youtube.com/watch?v=0bTQzVH9Kmg и т.н. ако някой се интересува.Накратко това е резервоар пълен със солена вода,която е затоплена със същата температура като човешкото тяло а също и въздуха в него.Този резервоар е напълно звуко и светлинно изолиран,главата ти е до ушите под водата.Все едно си коркова тапа и се рееш в безтегловност на повърхността.Не можеш да потънеш защото водата е много солена и те държи на повърхността.Целта на това съоражение е да блокира всякакви външни стимоли,нямаш дори чувство за гравитация.Неописуемата релаксация и липсата на външни стимоли след няколко сеанса(докато свикнеш с тази обстановка и не се плашиш) те докарва до състояние на дълбока медитация а след известен брой сеанса до психеделично състояние сравнимо с това да си взел DMT,LSD,Shrooms или някакъв друг психеделик,но с тази разлика,че тялото не се трови ами точно обратното пречиства се от токсини,напрежения,болки,стари травми,емоционални проблеми,натрупан стрес и още една дозина проблеми.Също така е доста безопасно,защото винаги можеш да прекъснеш това изживяване ако не ти хареса просто надигаш люка който е над теб и всичко свършва.Вчера следобед ми беше втория сеанс.Беше доста по-добре от първия път,нямше го страха от затворено тъмно пространство без всякакъв звук.На два пъти изпитах чувство сякъш нещо се опитваше да се изтегли или всмукне навън от главата ми все едно,че бях пред черна дупка и тя ме всмуква от към главата.Уплаших се доста,просто беше супер плашещо за мен да бъда всмукан в нещо непознато и абсолютно без никаква светлина.Знаех или по скоро тялото ми усещаше,че нещо се отделя от него.Това се случи два пъти за този един час сеанс.И двата пъти си стегнах тялото силно сякаш се борех да прекъсна това всмукване а всъщност аз за това бях там.Прибрах се в къщи доста релаксиран,лек и сякаш виждах всичко по-ясно с по-наситени цветове.Имах чувството,че съм спал 24 часа непробуден сън.

Когато се прибрах използвах случая,че на другия ден не съм на работа и знаех от първия сеанс,че ще спа като бебе.Така че нагласих алармата да ми свири на всеки 15-20мин. и да ми напомня за проверка на реалността.Бях много концетриран и релаксиран,не ми пречеше да си върша някаква работа и на толкова кратко време да правя тези проверки.Легнах си спокоен около 10.30.Навих алармата за 4ч сутринта.Станах поразходих се малко из апартамента,след това седнах и започнах да си повтарям,че ще имам осъзнат сън тази вечер.Представях си как си виждам ръцете и се осъзнавам.Преди да си легна взех едно от хапчетата,които не ми вършеха никаква работа преди(микс от galantamine+choline).Тука започва интересното.Когато си легнах се опитах да релаксирам и да дишам дълбоко.След известно време започнах да получавам видения.Тялото ми се паралезираше от така наречената сънна парализа,но аз си бях буден и доста уплашен.Това ,което усещах беше меко казано шокиращо за будното ми съзнание.Бях хем буден със затворени очи борейки се със сънната парализа хем се въртях,което се оказа,че не е с будното ми тяло.Имаше някакво присъствие.Някакъв възрастен човек ми обясняваше,че не е трябвало да взимам хапчето толкова рано и че това се е случило и с него.Той ми говореше до леглото.Тъкмо ми обясняваше как е почувствал някакво същество да го притиска при сънната парализа и аз веднага усетих нечие друго присъствие(освен възрастния човек) в стаята.В момента в които погледнах към вратата с погнуса видях или по-скоро усетих някакво странно гологлаво джудже,което ме гледаше в тъмното.Няма и секунда след като го видях и ръката ми сякаш преодоля дистанцията между нас и аз го спрях за част от секундата да не се нахвърли върху мен хващайки го за гладкото без коса теме:)).От уплаха се върнах отново в тялото,но всичко се сля- сън и реалност в едно.Вече не знаех кое е сън кое будност.Някой мисля,че това джудже ме повика по име силно с детски глас и аз се събудих и надигнах.Не видях никой.Не можех да стана от страх,просто гъмжеше от присъствие в стаята.Смених позицията си в леглото.Тялото ми започна да се вдървява от към врата,започна веднага усещането за присъствие.Този път си наложих да се успокоя да си поема дълбоко въздух и прекося стаята за да цъкна лампата и да се уверя,че няма никой.Усещах присъствието някаде около мен,но стигнах до ключа и преди да го включа си казах"...егати пак реалити чек:) "и тогава това смътно усещане точно преди да натисна бутона,че тук нещо не е както трябва,просто предусещах момента който съм чакал толкова години.Направо настръхнах превключвайки копчето,не от страх а от еуфория,че се осъзнавам в съня си.Щях да избухна от кеф когато светлината не се включи,което в будно състояние нъма значение,но сега ми изглеждаше като фундаментално събитие.След цялото ми това странно въртяне в леглото,което продължи доста дълго по мое изчисление.Разликата в психичната ми нагласа при всяко завъртане и това,че всичко си беше наред без видения когато главата ми се върнеше в изходно дясно положение.Странното което усетих е,че в момента в който наистина изпитах НУЖДА да проверя дали сънувам(който беше точно преди да натисна копчето) или всичко се случва на яве аз вече знаех отговора. Просто беше супер реално до плашещо.Бях толкова екзалтиран,че не обърнах внимание на това,че съм станал от същото легло,но на съвсем различно място в стария апартамент в Бургас където съм израснал.Хукнах през глава и тогава.. хахаха това джудже от,което толкова се страхувах,чахаше на вратата като стража сякаш за да не изляза.Въобще не му обърнах внимание ами отново :) го хванах за голата глава и го отместих встрани от пътя ми с малко грубото обръщение на английско-български "get the f...k out of here :))),че имам важна работа да върша... " Тръгнах по стълбите като се подвуомих дали да не скоча от терасата(живеем на петия етаж),но си казах "ама всичко е толкова реално,да не взема да се претрепя".По стълбите скачах от площадка до площадка без да ползвам стъпалата,удрях стените за да видя дали потдават(не потдаваха).След като излязох от входа забелязах,че е по същото време на денонощието като това в реалноста и още нещо много странно-никаде не се виждаше усветление в целия град като че нямаше ток.Имаше леко сияние като,че се разведелява много рано сутринта.Спрях се за миг с гръб към блока и започнах да си повтарям,че сънувам и трябва да си вида дланите на ръцете.Аз самия за първи път в сън си виждах ръцете.В момента в който ги погледнах сънят сякъш придоби друг по-наситен и по-осъзнат отенък.Имах бяла блуза с навити ръкави до лакътя.Имах си всичко и то напълно реално на допир и вид.Това ме накара да се оглеждам за околкния паизаж,защото ми изглеждаже прекалено сив и мрачен исках да го променя да го проясня и направя по-ярък.Започнах да гледам без да се вглеждам на около по спомен от една от книгите на К.Кастанеда.Получаваше се,но изведнъж видях моя доверен пазач от спалнята да стои до входа и да ме гледа доста мрачно както усетих.Образа му беше замъглен и давамата започнахме да се приближаваме един към друг.Тогава го разпознах,беше едно от съседчетата,което живее на същия етаж.Казах му "...ааа това ти ли бе Тячка" и се отдалечих защото лицето му ми се стори много странно сякаш не е на фокус.Тогава получих това безпокойство,че може да заседна тук в тази реалност,която засега поне беше доста сива и ненаселена.Погледнах нагоре към нашия балкон и се замислих за тялото си как ли ще се прибера при нужда,но в момента в който си го помислих и вече си бях в него и буден.По-късно се опитах да се върна на същото място и аз се върнах,но :( в друга стая на друго легло,но същия апартамен от детството ми,неосъзнат но доста наситен сън,чийто сценарий се сменяше доста често и си спомних всичко от него на сутринта.

Редактирано от Itsonyoff

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересно преживяване :) Аз не съм имала ОИТ досега (или поне не контролирано) но осъзнато сънуване да - и няколко пъти се усещах че е сън...

Оптай да развиваш умението си, и не се страхувай - има някои трикове, които може да прилагаш към всякакви плашещи образи в съня/ опитността. Реално ние сме по-силните - само да се усетим и да изречем правилните думи, ние сме в контрол... а не страха който се опитва да се прокрадне.

Хареса ми flotation tanks - и аз бих опитала... всъщност веднъж имах подобен сън, че се нося в тъмнозелено гъсто езеро (водата бе подобна на тази солената която описваш) - и аз по принцип не мога да плувам - но там си стоях отгоре над водата съвсем удобно, чувствах се на 7то небе, много хубаво усещане - но бе само ярък сън...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не се колебай да опиташ.Знам от личен опит,че малко хора биха се навили,къде от страх къде от стиснатост а всъщност сме готови да пръснем цял един живот и съпътстващите с това нерви,време,пари,малки и големи борби за какво ли не а нещата,които евентуално могат да ни доведът до дълбока промяна и трансформация винаги оставаме за химерното някаде там в бъдещето.Гоним миражите,които изкачат на хоризонта и се чудим защо сме останали без дъх след гонитбата през постинята,която сами сме си създали с ограничените си възгледи и нарастващата сивота на възприятията ни а те с годините нанасят все по-грозни и сиви щрихи на всичко което ни заобикаля.Най-важното,което усетих от това преживяване е как ума ти и филтриращата система на мозака с течение на времето помътнява,коригира,балансира всичко,което виждаме до степен до която не обръщаме до такава степен на това,което се случва тук,сега пред очите ти.Това отъждествяване с тялото се прекратява в резервоара,няма стимули,които да водят към него.Тази първа настройка е доста екстремна за мозъка ти,защото в повечето време то е заето с обработка на цялата тази сетивна информация,която го бомбардирва всяка секунда,плюс гравитацията,която те кара още повече да се чувстваш стабилен и отделен от всичко което те заобикаля.Ако ти набереш смелост и най-важното намериш такова съоражение в България не се двоуми.Ще ти трябват няколко сеанса три или повече за да може тялото да се отпусне и приеме това ново за него не стимулиране на възприятията.Имаш чувството,че ума ти играе пинк-понк с мислите си и се опитва да се хване за нещо а няма за какво и това именно действа като база за по-нататъшното отделяне и от самия тумор както аз си го наричам а именно аза,ума,егото все думи за едно и също проявление на мозъка,което работи в съдружие с него и за това няма как да намериш двама човека да са на едно и също мнение за една и съща ситуация.Упояването на подивелите маймуни(аза и неговите бъртвежи) с този резервоар,отделя съзнанието,което за мен няма нищо общо с ума.Картината и мъдроста,която получаваш готов(а) или не не минава през никакъв филтър или поне не минава през унифициран таков готов да разделя и обяснява без да осъзнава и разбира истински.Буквално преживяваш една малка смърт като човешко същество вътре.Човек трябва май да полудее,да си загуби ума,че най-накрая да дойде на себе си или по-радикалното да се спомине:) което не е желателно.Надявам се третия сеанс да се оставя на този процес,който беше започнал .Едно нещо ми направи впечатление,че :))маймуните кротват от благ,спокоен и дълбок дъх идващ от корема,сиреч дълбоко и спокойно дишане с корема,но то се получи естествено в резервоара все едно ,че аз бях дишан.Нямаше напрежение и опит за контрол нат него.Имах чувството,че веднага след това и мислите спряха от самосебе си.

Редактирано от Itsonyoff

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно!Благодаря,че сподели с нас!

Ей,сигурен ли си,че в тази вода има само сол?Или може би ,пускат електричество да минава през нея.Сам казваш,че ефекта е като след ЛСД,да не си правят експерименти с теб.

Но като цяло е без значение,щом резултата е такъв-окриляващ,Дерзай!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще постна две мои ОИТ, за първата не съм убедена, че е точно такъв тип опитност.

1. Прибирах се към дома в една поледица (1998 г.), улицата беше стръмна, не знам защо вървях по шосето нагоре, като тротоара беше разчистен и можеше да се върви там. Жива душа нямаше наоколо, а и точно по тази улица никога не е имало голямо движение. Изведнъж отгоре се зададе една кола и аз я погледнах слисано. Нещо ме стресна, но си продължих по пътя. Движеше се бясно по надолнището и докато се усетя, хоп, завъртя се и ме повлече. Видях всичко като на забавен кадър. Протегнах ръка към колата и я отблъснах от себе си, а после не помня. Всъщност, видях как шофьора овладя колата си, слезе и се обади за линейка, но нали знаете, така отгоре. Аз нищо не можех да направя по въпроса. После се понесох в нещото, което наричат тунел, но някой ме спря и ми каза, че всичко ще ми е добре, ще ме придружи обратно... и се събудих в спешната помощ. Само натъртвания съм имала, дали заради дебелите дрехи, дали заради нещо друго, но всичко ми мина много бързо. Още се чудя обаче защо времето сякаш се забави в момента, когато колата ме блъсна и какво ме накара да я бутна и аз настрани...Много шантаво ми се вижда вместо да се опиташ да избягаш, да се сбориш с летяща към тебе кола.

2. Това беше в нощта, когато баща ми почина. Бях много изтощена и след като му направихме морфина, реших да си почина. Не знам по кое време от съня ми се случи това, но изведнъж бях в състояние да видя спящото си тяло в леглото, но сякаш през вода. То и всичко в стаята се гънеше някак си. Огледах се и видях баща ми, който ми каза, че е време да го изпратя. Как ме е яд сега, знаех какво се случва с баща ми, а не знаех какво да направя, за да се събудя и да му помогна. Както и да е, тръгнахме двамата по една много широка пътека. Имаше хора, които вървяха срещу нас, други с нас, след нас... стигнахме до една огромна библиотека. Там се разделихме с баща ми. Взехме си довиждане, той каза, че така трябвало и това беше. Не го преживях като нещо мъчително този момент обаче. Някой дойде при мен и ми каза, че съм само изпращач и трябва пак да се връщам след малко, но мога да остана и да разгледам библиотеката. Моята книга беше червена. Не знам как я намерих сред толкова много книги, но знам, че беше моята.

Не можете да си представите какво е да четеш такава книга! Тя едновременно показва образи, говори, променя се, и всичко разбираш. Това е като да огледаш една ситуация от всички възможни гледни точки. После този, който ме пусна в библиотеката, ми каза, че е време да си ходя и че щял да дойде с мен. Исках още малко да поостана, но той не позволи. Прибрах се обратно, разбира се, Последното, което помня беше усмивката на придружителя си, но вече в съня. Събудих се с ясното знание, че баща ми е починал. Наистина беше така.

Като казвам 'говореха' за съществата отвъд, имам предвид, че чувах това, което казват в главата си. Също и тези книги- всичко се възприема наведнъж- не е като обикновено четене. Дори елементарни неща като детски караници, са разгледани в пълнота, но в книгата са добавени и преживяванията и мислите на всички участници в ситуацията.

Това е моя опит с тези неща. Иначе не съм се опитвала съзнателно да излизам от тялото си. Но определено, тези прживявания променят човек. Не знам дали ще ги забравя някога. .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо

Хубав пост, интересни преживявания.

Не можете да си представите какво е да четеш такава книга! Тя едновременно показва образи, говори, променя се, и всичко разбираш. Това е като да огледаш една ситуация от всички възможни гледни точки...

Също и тези книги- всичко се възприема наведнъж- не е като обикновено четене. Дори елементарни неща като детски караници, са разгледани в пълнота, но в книгата са добавени и преживяванията и мислите на всички участници в ситуацията.

Това е много хубаво и полезно... Би било добре, всички хора да могат да правят и то в будно състояние.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest bestviq

Здравейте някой може ли да ме научи как да излизам от тялото си и да ходя където си поискам :) пишете ми на съобщение :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте на всички от форума.

 

Прегледах постовете в този Портал и реших да споделя с вас и моите преживявания с ОИТ, ако въобще може да се нарекат такива...

Тук открих малко сходни преживявания с моите, изглежда в книгите на А. Монро има подобни, ще се опитам да ги намеря и прочета.

И така...всичко започна с безобиден разговор с приятели на тема – Осъзнати сънища. Преди това не бях чувала нищо за тях или за ОИТ. Един от тях раказа, че е чел всички книги на Кастанеда и че може да се случи ако човек успее да види ръцете и дланите в съня си. Преди да заспя си казах наум, че искам да имам осъзнат сън и искам да видя ръцете си. Осъзнах се по някое време и се опитах да видя ръцете си и успях. От тогава до сега (минаха към 2 г.), зная, че съм в ОИТ или нещо подобно, когато започна да получавам (винаги едни и същи) следните симптоми – не мога да се движа, да си отворя очите, сърцето ми бие по-бързо, започвам да преглъщам сякаш съм жадна и започвам да усещам много силни болки в ръцете и краката...в същото време зная къде съм, не губя представа за нищо, което е около мен.

Пожелах си да видя един приятел, той живее в друга държава...изведнъж, следвах една черна енергийна топка, с големината на футболна, тя летеше (в представите ми на височината на самолет) и аз бях след нея, видях светлините на градове и се оказах в стаята на приятеля ми. Успях да разгледам обстановката, кой как спи и къде и се върнах... На другия ден му разказах, че съм сънувала обстановката в тях и я описах (беше  ми неудобно да споделя, че съм “летяла”)...Всичко съвпадаше. На следващата нощ пак се получи, много бързо се оказах някъде и гледах на нашата планета от разстояние. След това видях мъжки силует, до кръста (наподобяваше тези, по които се стреля на стрелбищата), а пред него нещо като море от различни пластове, всеки беше с различен цвят, някъде към 5 бр., бледо сиво, лилаво, кафяво...всеки беше с различен енериен заряд, светеха и вибрираха от енергия...По-късно в една от книгите на Кастанеда прочетох за нещо много подобно, Дон Хуан разказваше, че има различни светове във формата на люспи лук...

Всеки път когато пожелаех да видя ръцете си успявах, не го правех често защото беше болезнено, а като започнах да чета и литература по темата се поуплаших. Веднъж “завръщайки” се от някъде с периферното си зрение видях 3 фигури, облечени с дълги кафяви роби с качулки, усещах че са мъже, но имах чувството, че са недобронамерени...единият каза “Добре дошла в семейството”, аз го игнорирах и се събудих. За мен стана като игра, “ходя” при приятели и след това им описвам какво съм видяла в тях. Имам 80-90% познаваемост, от 20-ина пъти, някъде 2-3 не познах нищо...(явно съм попаднала не където исках :)

Например, мога да разгледам къщата или сградата отвън, стаята, какви са стените на цвят, мебелировката, цветът на дрехата на спящия, видях че близък беше с много къса подстрижка J, на два пъти “прочетох” правилно заглавието на книгата, която лежеше на нощното шкафче....Веднъж бях при приятел, който каза, че ме е видял на разстояние 50 см. от себе си, аз също усетих, че не е съвсем заспал...усетих го почти физически...

Последните месеци ми се случва по-рядко ОИТ, а и сякаш се страхувам да предприемам нови неща...

Има ли някой от вас подобни преживявания и какво бихте ме посъветвали да правя?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте

Минаха 4 години от моите първи опитности извън тялото. Тези опитности ме промениха значително и ме накараха да си задавам безкрай много въпроси, на много от който намерих отговорите от този форум и наследството, което ни е оставил Учителя. Именно тези опитности ме доведоха тук.

Включвам се в темата, чак сега тъй като не отдавна разбрах, че преживяванията ми се дефинират като ОИТ.

Информацията тук описва достатъчно добре ОИТ.

Всеки преживял ОИТ на астрално или духовно ниво има трудност да разкаже преживяното. Трудността се изразява от това да се трансформира  информацията от астрално/духовно ниво през съзнанието, което от своя страна е ограничено от речта. С други думи ОИТ на астрално или духовно ниво, първо трябва да се осъзнае и след това да се потърсят думи за да се опише. Дори след като е осъзнато преживяването, разказа има смисъл предимно за хора, който вече са имали ОИТ.

След ОИТ всеки има нужда да сподели преживяното, но все пак е добре да споделя с някой който го разбира и на когото има доверие.

Колкото до всички, който все още не са имали ОИТ  - в подходящото време и място на всеки ще се случи.

 

 

Редактирано от Акация

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 23.02.2017 г. at 0:18, Акация каза:

 

 

В 23.02.2017 г. at 0:18, Акация каза:

Всеки преживял ОИТ на астрално или духовно ниво има трудност да разкаже преживяното

И не е необходимо.ОИТ е за лично ползване и тълкуване.Разказана, ОИТ се рационализира,привежда се във физическия свят,по този път се губят съществени неща.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×