Jump to content
Порталът към съзнателен живот
borislavil

Защо смирението е фундамент?

Recommended Posts

Не съм виждала коя дума е оригинала за "смирение".

Но ако идва от мир - то под мир в старогръцки език е изказана по-скоро концепцията за мир, спокойствие породени от цялостност, пълнота с Бога и в Бога.

И в никакъв случай ленивост, смазаност...

В Библията се говори, че християните трябва да развиват твърдост и да устояват, да се молят да ги осени Духа и да получат дарбите му, с които да имат Силата да посрещнат всички предизвикателства.

Плодът на духа уви, само на английски език.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

Срамът е жалкият лукс на онези, които имат високо мнение за себе си.

Смирението е огън, използвайки срама за подпалка.

Прочетох го многократно, но не го разбирам ): Мислех, че срамът е вътрешният съдник на моралната личност. Иначе второто изречение за сега не мога да го отрека.

 

Години наред мислех като vorfax,докато живота не ме зашлеви силно и право в лицето.Наложи ми се,буквално за секунди да го преодолея и да дам честен отговор,без да лъжа или да прикривам нещо.Усилието си заслужаваше-то ми открехна вратата към свободата.Моя срам се коренеше в недоволството от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата си. Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората. Христос казва: „Не търсете слава от человеците, но търсете слава от Бога!“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.

Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост – и на мравята прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели. На второ място седят новозаветните, на трето място – праведните, а на последно място – учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: „Тук има ли едно местенце и заради мен?“ Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.

http://triangle.bg/books/1927-08-19-07.1996/1927-08-20-07.html   

не е случайна формулата ---Аз съм роб Божий 

Например борба за осъществяването на една добра идея - винаги има съпротиви. Амбиция за осъществяването на един добър проект(идейно), винаги има злонамереност наоколо. Желание за успешни начинания в работата с хората например, там често на човек му иде да крещи. Когато виждаш агресията, а не можеш да направиш нищо, едно отдръпване смирение ли е или примирение,   За това сме тук,да се учим .Давал съм си сметка че моите необуздани мисли привличат съпротивата на околните .Но това не ми е помагало много  ,само колкото да не избягам  . Да приема  случващото се  и галя болката със любопитство   .                                                               

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Малко практика :)

Смирението прави възможно приемането .Липсата на смирение замъглява възприятията.Когато се смириш ,утихваш и отваряш сетивата  .Готов си да приемеш действителността .

Липсата на смирение е съпротива.Съпротивляваш се срещу нещо вън , или вътре в себе си .То е най често емоционален отказ от разумност .Ако трябва да се бориш , се бори без колебание .Но първо се смири , поне за миг .Това е шанс ,да приемеш правилното решение .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чакайте, смирението основно е да се смириш със себе си.

Да се смириш със себе си и с желанието да унищожиш половината свят. Смирение е и да се смириш с престъпленията си. Да ги приемеш.

А ние готови ли сме да се смирим с това?! Да се смирим, че някой се е смирил с престъпленията си?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Правя опити...Като обикновен човек имам познати в чието присъствие ставам раздразнителен . А при директен контакт ,не рядко излизам от релси . Когато успея да се смиря, става чудо . Човекът е същият , без промяна . Само вече ми е много приятен , симпатичен.

Бих разделил смирението на външно и вътрешно само за удобство и нагледност. За конкретно изследване отделните проявления . Когато постигна смирение , няма значение другите какво правят , добро ли , лошо ли . Те са това което са . И техните проблеми не са мои . Усещам живота като покана . Покана , към мен , към тях . Всички сме поканени да направим нещо , каквото и да е .За това ги обичам и ако трябва и мога , съм до тях...:) За съжаление силите са малко и хармонията е кратка .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И излиза, че смирението черпи енергия?! Че се смиряваш, един вид, насила?

Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И излиза, че смирението черпи енергия?! Че се смиряваш, един вид, насила?

Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.

 

Taka e. Реално ние сме безсилни, 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И излиза, че смирението черпи енергия?! Че се смиряваш, един вид, насила?

Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.

За представа да .За реализация ?Къде са смирените ?По точно колко са ?Ако бяха достатъчно не бихме ли живяли по различно ?

Ако бях смирен ,нямаше да правя непрестанни опити за направляване на енергията .Щях да я оставя да протича свободно .Само щях да я изучавам ,нея и  правилата и .Нали това казва Дънов ,че смирението е отличителната черта на ученика .

По горе исках да кажа , че обикновено човек няма сили да удържи желанията и те го повличат .

 

#34 icon_share.png Божидар Цендов-БожидарЗим

 

И излиза, че смирението черпи енергия?! Че се смиряваш, един вид, насила?

Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.

Taka e. Реално ние сме безсилни,

Само във смисъл ,че не можем да променим света .А нашата  сила ,(Сбор от желания,възможности и достъпна енергия )е достатъчна  за трансформация  на личността .Да променим себе си .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А смирение на порции не става ли? Осъзнаваш даден факт и го приемаш и си дотук. Затваряш тази страница. После нещо друго, което ти идва на дневен ред. И така може би с времето ще се забързат стъпките.

И аз търся да почерпя отговор от реално около мен смирени хора, ама не ги виждам, но пък виждам как има хора, приели нещо, докато аз още се боря с него. И търся най-малкото съпротивление с най-малко разход на енергия и концентрация. Все пак, покрай смиряването, трябва и да се работи усилено по задачите ежедневни.

 

Това с енергията не го разбрах. Ако искаш да се заредиш- има си начини, а когато ти дойде в повече- тя си намира пътя. Като контролираш малко или много мислите си /възпитаваш ума/, лека-полека ще започнеш и да контролираш какво "храниш" с нея.

Редактирано от query

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би е така , на порции ...За енергия не мисля .

 Че се смиряваш, един вид, насила?     Израза  ,,насила ", не е готин . Но да не упражниш воля в желанието си за смирение ,не го приемам .Например :умираш и с последни сили се гневиш на ситуацията .Или със тез , последни сили  се приласкаваш и смиряваш . :) Емоции с насилие не се контролират .Покланяш им се и ги изоставяш .

Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.   И аз така си мисля .Но и нещо друго .Като запомниш пътя , после можеш по желание да го вървиш .

Редактирано от АлександърТ.А.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И излиза, че смирението черпи енергия?! Че се смиряваш, един вид, насила?

Като осъзнае човек, че не може да контролира дадено нещо- и смирението си идва естествено и трайно. Така си го представям.

Ние се променяме. Как? Променя ни самия живот, ситуациите, които преживяваме. Ден след ден биваме поставяни пред различни ситуации, как реагираме на тях, това е същественото. Първосигналната реакция е да се противим, дори борим при неустройващи ни събития и обратно. Ако обаче съумеем да приемем нещото и спокойно да направим най-доброто за всички, засегнати от него, най-доброто, на което сме способни, ситуацията неусетно се разрешава, подобрява и ... ние сме издържали успешно още един изпит; такова нещо едва ли ще ни се случи отново. Ако обаче твърдо не желаем да приемем обстоятелствата - например: отхвърляме ги, правим се, че не ги забелязваме, влагаме всичките си сили и енергия да ги променим на такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, тогава животът дълго ще ни държи в тази неприятна ситуация, а ако продължаваме да упорстваме, може и да спомогнем да прекратим този си живот, за да дойдем пак при сходна, но още по-неприятна ситуация.

В този смисъл - да, влагаме сили и енергия да се смирим, т.е да приемем нещата, но тези сили са всъщност насочени пак към нас, да уравновесят нашето вътрешно първосигнално желание за неприемане. Т.е с това не разходваме нищо навън, всичко остава в нас и затова не ставаме по-слаби. А ако егото ни не ни убеждаваше, че нещата НЕ ТРЯБВА да бъдат такива, а еди какви си, то дори и това усилие нямаше да е нужно. Ако обаче вместо да вложим сили да се смирим, влагаме сили в опити да контролираме нещата според нашите представи и виждания, то тези сили вече са изчерпващи и нахалост.

С това не казвам, че не бива да реагираме никак - напротив. Всеки е добре да дава най-доброто, на което е способен, но не и да се опитва да контролира нещата, да въдворява справедливост наляво и надясно и др.п.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз смирението ще го представя така:

 

Представете си, че имате един камион или автобус, който няма спирачна система. Това е простият, неосъзнат човек.

Когато обаче сложите спирачна система, това е смиреният човек.

Ако автобусът без спирачна система на първото надолнище се засили, стане неуправляем и накрая се смачка до една купчина тенекии и ламарини в първото крайпътно дърво или дере, то като има спирачна система (смирение), то автобусът веднага ще намали скорост и ще си завие плавно на завоя и няма да стане на старо желязо.

 

Та, след като си смирен, колкото и глупаво, нелепо и идиотско да ти се вижда дадено нещо, няма да започнеш да викаш и да недоволстваш: "Къв си ти уе, чи шма караш такъви глупости уе!" - или нещо подобно, а ще го приемеш, като после ще си направиш сам сметката дали ти е било в полза дадено действие или си си навредил с него.

 

Затова и смирените хора, дори и да изглеждат на околните като хора с много тежък психичен статус, всъщност са най-издръжливите и устойчивите на изпитанията на времето. А всички други стабилни, нормални и префърцунени простаци и коне с капаци ще измрат прави на място още в началото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен смирението означава да познаваме възможностите пред себе си и да се съобразяваме с тях - нищо повече. Ако нещо може да бъде постигнато, защо да не бъде постигнато? Ако някъде липсват необходимите условия за успех, но такива могат да бъдат създадени, защо да не бъдат създадени? Ако опитът не ни струва прекалено скъпо, защо да не опитаме? Ако посоката на усилията ни е правилна, то и резултатите ще са налице. Но правилната посока невинаги е лесно да се открие. И тук смирението означава не да се отказваш да търсиш, но да търсиш методично и без излишна емоционалност и прибързаност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен смирението означава да познаваме възможностите пред себе си и да се съобразяваме с тях - нищо повече.....

 

Възможностите не са ли илюзия. Празен стремеж. Суета. 

 

А къде остана познаването на ограниченията. Оооооо да, ако не познавам ограниченията си и за Бог мога да се обявя :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако познаваш възможностите си, ще познаваш и ограниченията. Обратното не е вярно.

 

Възможностите не са илюзия. А стремежът е нещо различно. Някой например може да има всички възможности да стане добър певец, но да не се стреми към това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

@Станимир:

Именно. Ако искаш телефон за 1000 лева, при условие, че на месец изкарваш минимална заплата и едвам свързваш двата края, то като рукнеш по адрес на тоя и оня, ще се случат следните неща:

1. Ще покажеш докъде всъщност си паднал;

2. Ще откриеш на хората колко си слаб;

3. Със сигурност телефона няма да падне от небето и да се плъзне право в джоба ти.

 

А иначе освен възможностите трябва да гледаме и мечтите си. Всичко зависи от характера на човека. Аз съм зодия Телец. Като си наумя нещо, и камъни да валят от небето, няма да се откажа. Инат съм и туйто! Но аз самия съм насочил патологичния си инат и проклетия в поне малко градивна посока. Решил съм да следвам Социална Педагогика. Нямам една стотинка. Решил съм да си намеря работа. Освен това, аз самия като вървя по улицата и събирам стотинки, паднали на земята. Тук 5, там 20 на трето място 10, след малко цяло левче. Така за последния месец успях да събера 46 лева и 87 стотинки. Това вече е около половината от таксата за подаване на документи. И това само от навеждане и малко от малко свеждане на Егото. Повечето хора биха се навели за най-малко 10 лева на улицата. А самите те хал-хабер си нямат, че с тези 10 лева някои хора изкарват 3-4 дни (и то в България - страната на неограничените невъзможности, както я нарече един мой много добър приятел с много явен и нескрит сарказъм).

 

Аз самият успях по не най-красивия начин да разбера какви са ми възможностите, а те не са хич за подценяване. Аз самият останах втрещен колко съм издръжлив и на бой, и на всякакви други негативни въздействия, неведнъж се разтягах и усуквах толкова, че един йога с 22 години практика (започнал е през юли 1991) се сащиса, като ме видя един път какво правя, като не съм имал идея да направя еди-си-коя асана, а просто с две раници на гръб да направя един особено живописен опит да си взема през една ограда падналата лична карта, като бях на косъм да се изтърся долу като чувал с картофи.

 

Освен това, смиреният човек винаги (ако не всеослушание, то на четири очи) ще си признае, че има някакъв недостатък. За сравнение едни гадни мутренски синчета, едното от тях, чийто баща не си знае парите (буквално). Това, че ги познавам, изобщо не ме кара да се гордея с факта. Просто успях да установя това, което тукашната "съвременна култура" предлага, събрано със деветцифрена сума пари във валута до какво може да доведе.

При тях какво се получи?

Едното момче има страх да стои само вкъщи, а е на 13. То всъщност го е страх да не го изоставят или отвлекат (нещо, характерно за дете на 3-4 години, не повече). В същото време петгодишния му брат постоянно иска от родителите си да му купуват играчки, на които после не обръща никакво внимание. Аз самият съм виждал за какво количество играчки става дума - при други обстоятелства това би могло да задоволи нуждата от играчки на цяла средно голяма детска градина. Хлапето в случая подхожда хитро - то използва купуването като претекст да прекара с родителите си час или два. Самите играчки изобщо не го интересуват.

Казах му къде седи проблема. Като почнаха едни крясъци, едни чудеса... Начинът, по който това хлапенце изригна, може да се сравни с изригването на Кракатау от 1883. След това в Индия и Иран е имало смъртоносен глад до 1891.

 

Приятелчето му, което също е на 13, е изключително странна личност. Гледал съм му хороскопа. Плутон в първи дом не е нещо, дето може да остави човек на спокойствие.

При него има следния проблем:

Съзряването му изглежда е подранило с доста. Има неконтролируемо желание да прави секс. Но не това е проблемът му. Проблемът му е, че от там нататък започва да властва над всеки, който му се е мярнал пред очите и е установил комуникация с него. Измерва любовта си към даден човек с това колко лева е дал за подарък по някакъв повод. Това да беше, халал да е... Проблемът започва, когато проявиш желание да си починеш или да останеш насаме. Започват едни много гнусни манипулации с фрази от рода на: "Виж аз подарък за колко лева ти взех, защо не искаш да ми помогнеш?" или: "Ти не ме обичаш, защото не искаш да дойдеш с мене да правя бомби (графити на жаргон). А аз колко те обичам, подарих ти лаптоп за 3000 лева (примерно), а ти не ме цениш и уважаваш!". Освен това, изпитва неописуема наслада от това да накара някой да направи някаква тъпа изцепка, за да се изложи и той да се смее на получилата се ситуация. Ако откаже да му задоволи капризите - може и да извади бокс или беркутка (вид телескопична палка, която нашумя след протестите в Киев с това, че от 12 сантиметра при натискане на бутон се разтяга до 84 сантиметра, използва се от украинската жандармерия БЕРКУТ). А след това следва още по-сериозна гавра от това, което е поискал първоначално.

Проблемът му е, че баща му има бизнес в Барселона. Успял е, има стотици милиони в банка... Синчето му иска да е като него - то кое момче не иска да е като баща си? Да, но не се сеща, че ако налага респект с откровено гангстерски методи и всевъзможни злодейства и унижения, няма да получи истинско признание. Аз самият съм бил свидетел как минава зад една жена на около 40 години, и я опипва. А може да му е майка!

Така този младеж отчаяно се опитва да докаже, че е силен като баща си. Но пък не си дава сметка за следното:

 

1. През какво е минал баща му;

2. Не се замисля и за секунда, че с тактиката "Мачкай, за да те уважават!" ще смачка всекиго до крайност, а при първия по-слаб момент ще получи ответен удар и като едното нищо може да изпадне до дъното на социалната пирамида. Явно не е чувал за явлението робска ярост и затова си мисли, че като смаже всеки, който го харесва заради това, което се опитва да заглуши в себе си, ще е най-великия.

 

Самото момче псува майка си така, че аз онемях, а ако някой сърбин, хърватин или унгарец го чуеше, щеше да се обеси тайно от срам. Какви наименования използва по неин адрес, няма да спомена, но аз с моята зла уста, дето не пестя псувни и клетви при нужда, не бих ги пуснал по адрес и на най-черния си душманин.

Проблемът му е, че баща му му липсва. Самият той има свръховлажнени очи, които при най-малкото нещо започват да сълзят. Иска му се да заплаче, ама не смее. Че какво ще кажат другите за него?

Като му казах всичките му проблеми, единствено благодарение на пословичния ми късмет се отървах на косъм от това да ме носят в найлоново пликче на майка ми за разпознаване.

 

Това е проява на тотална липса на смирение. Аз им казах по най-деликатния начин, насаме с тях къде ги стяга шапката. Те решиха, че съм решил да ги унищожа. Именно такава проява най-лесно показва, че не знаят те що е смирение и има ли то почва у нас.
С един техен общ приятел му казах какви проблеми има. Въпреки че то също е изключително шантаво и непредсказуемо същество, детето се засмя и каза: "Мерси, поне ти ме разбираш!". Не мисля, че може да бъдат сравнявани въпреки че са на една възраст у даже се познават. Все едно са от различни планети.

Точно това ме кара да съм все още жив - защото знам, че все още има нещо свястно или човек, заради когото заслужава да направиш избор дали да живееш или умреш.

Именно това дете демонстрира истинско смирение. Да не говорим, че беше изключително засрамено, че е помагало на толкова неблагодарни хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, това е абсурдно.

Смирението е удобно извинение да бъдем неучастващи в нещо - да ни няма и да не казваме каквото и да било. То е лесното бягство.

 

Смирението не може да е фундамент - твърде помпозно звучи. Смирението е вътрешно приключение. И в крайна сметка, отново оправдание на страха пред себе си за риска да си някой друг, ала всъщност, да си себе си.

Животът е агония, с ударение на и.

 

Той не е смирение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ненаучените уроци се повтарят, потретват и т.н. Научените отминават завинаги и на тяхно място идват други. Смирението е смирение пред закона и неговата неизбежност. Смирението е на място, когато се приема неизбежното. Бягството в тези случаи е отлагане. Неприемането само усилва силата с която съдбата ще ни застигне. От това уроците няма да станат по-леки. Смирението е спокойствие, познание за същността на случващото се, приемането му (доколкото е неизбежно). Много неща отхвърляме основно защото не ги разбираме и не виждаме тяхната роля за развитието ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Извини ме, ала пред кой закон?

За причината и следствията примерно. Или пък за действието и противодействието. Не може някой да иска да скочи във водата и да остане сух или да се оплаква, че вятърът му пречи, ако се движи срещу него. Това са неща, които трябва да приемеш и ако ги познаваш дори можеш да използваш, но няма как да ги отхвърлиш. Ако не се примири със същността им, човек само ще усили тяхното влияние върху себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Пожелавам на всички идиоти вечно наведена глава, смирена ...

Не си особено добронамерена. Явно идиотите много те дразнят. Винаги ще има идиоти - ето един факт, който ако не приемеш, всъщност вечно ще си под влиянието на идиотите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×