Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
flower

Любовта трябва ли да бъде подхранвана

Recommended Posts

Ех, много мнения! Ако това, което ще кажа, вече е казано, казалият го поне ще знае, че не е сам! Мисля, че има любов и Любов. В заглавието на темата става дума за Любовта. Тя няма нужда да се подхранва, или и даваме път в себе си, или не и даваме път. Тогава ни остава само нейната проекция в нашия диалектичен свят, нея наричаме любов. Тя има нужда от грижи, но колкото и да се грижим за нея, като всичко в нашия свят тя има начало във времето, има и край, има и полярен край, от който не може да бъде отделена... Може да я спасим само ако дадем път на Любовта. Тя няма полярност, няма начало и край. Тя дана живот и на любовта.

Дали за Нея не говорят, когато говорят за Еликсира на любовта? Който прави любовта безсмъртна?

Желая на всички, които Го жадуват, този Еликсир!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Една мравка пълзяла,пълзяла,пълзяла по един стръмен склон

и с последен дъх стигнала до върха,където за свое учудване видяла да стои друга мравка.Разочарована ,първата мравка попитала втората:"Какво правиш тук,мила?А втората й отговорила:Аз не съм мила,а съм Людмила и тук съм се родила."

  Горното е цитат от Силвия

Ако сме наистина в Любовта, бихме ли я търсили и стремили се към нея? И да сме в добро състояние в момента, в такова ли ще сме след няколки дни или часа? Любовта е сила, и за да я заслужим, трябва да се стремим към нея. Разбира се, с отворено сърце, готово да я приема и преживява. А тази - половата любов, за която пеят поетите, която наистина дава някакви проблясъци за връзка с Любовта - докато ги дава, същевременно отнема и ресурсите за постигането и!

  Да, Любовта трябва да бъде подхранвана - със неотклонен стремеж, жертва, служене! Когато човек служи на Космическата Любов и подчинява живота си на Нея, тогава ще има в него достатъчно, за да я отдава на всички, на всеки и всичко. Защото тя е състояние, не само чувство! А ако човек жертва тази Любов за да служи на капризите на едно единствено малко същество - съпруг или съпруга, любовник или любовница - ако отдаде само на него цялата си Любов в чувствени експлозии, тогава неминуемо съвсем скоро човек ще загуби както тази висшата, така и малката земна междуполова любов!

  Бъдете здрави! Напоследък пиша рядко, защото съм затрупан от хиляди задачи и  бе мога да си поема дъх - но това само ме радва!  :yinyang:

Подкрепям Орлин. Любовта трябва да се подхранва. И сега ще се обоснова.

Нали казват, че очите са прозорец към душата. А кой ако не тя е в непрестанна връзка с Бог, за да са живи и телата ни. Всичко става на някакава честота, вибрация. И когато двама души се погледнат в очите, и са на една честота, докосват душите си и допускат Божествената любов да премине през тях. Аз мисля, че влюбването е точно това - без да се усетим, не целенасочено, отваряме път на Бог да ни покаже, че човекът срещу нас няма недостатъци, че е вълшебен, че е всичко, което сме искали. Изпитваме огромна наслада и изпадаме в еуфория. Някои казват - любовта е сляпа. Не, Любовта според мен отваря очите да видим истинската природа на човека до нас - Божествената. И ето че стигнах до "подхранването". Ако приемем, че любовта на двама ни идва от Бог и го оставим той да ни залива с нея, всичко е ОК. Но ако не обичаме Бог и не вярваме в неговата сила, тази любов ще изчезне. А не можем да обичаме Бог, ако не си го повтаряме всеки ден. Тук на земята, това, което не се повтаря често, се забравя.

Ако не се гледаме един друг в очите, за да прелива тази любов между нас, да достига до всички части на тялото, и не подхранваме Любовта си към Бог, тя ще изчезне. По-точно няма да изчезне, а ще започнем да виждаме недостатъци в другия. И край.

Може и да не успях съвсем точно да се изразя, дано да ме разберете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Любовта трябва ли да бъде подхранвана?

Единствено и само, ако е изгладняла...

Иначе има опасност от прехранване и съпровождащите го процеси...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

''Потребностите на душата раждат приятелството, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието. А трите потребности заедно раждат истинската любов.''

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Най-напред искам да благодаря на всички участници във форума. Дни наред общувах с вас, четейки постингите и ви чувствам свои приятели. Едва сега се решавам да се включа и то с няколко въпроса, на които си мисля, че съм открила отговорите, но вашето мнение ще ми помогне много за вземане на категорично решение.

1. Можеш ли да помогнеш на партньора си да обикне себе си ?

- Не ! Каквото и да правиш за него, той намира начин да го изтълкува с отрицателен знак, защото това съвпада с обичайното му чувство на неприемене на себе си.

2. Загубил си доверие в партньора си, той не "съзаклятник" с теб, простила си му многократните прикрити маневри и лъжи, искаш да му помогнеш да се осъзнае и продължаваш да живееш с него все едно нищо не се е случило, смирено понасяйки кармата си.

- Мечешка услуга. Той решава, че всичко му е позволено и прави каквото си иска, защото ти си си там на поста до него в името на една криворазбрана любов.

3.В "дебелите книги" пише, че няма нужда да търсиш подходящия човек, Господ го е сложил до теб.

- Все пак надявам се понякога не за цял живот. Искаш да сложиш край на връзката, но иска ли се от теб да проявиш активност ? Не трябва ли да чакаш раздялата да се получи от само себе си, чрез външни обстоятелства, което ще означава, че си си изкупил кармата и ти се дава зелена улица за нов живот.

Благодаря предварително на всички, които вземат отношение по тези въпроси.

Мекота ,не знам дали тези въпроси са ти вече на дневен ред и понеже мисля ,че все още присъстваш във форума мисля да кажа нещо :)

Хубаво е ако се замести думата "да помогна" с думата "да покажа" :) двете имат съвсем различни вибрации и очакванията след тяхното действие са съвсем различни.

Да помогнем не можем със сигурност :) ,да покажем обаче можем.

Ако човека до нас вижда ,а не просто да гледа е добре ,ако е обаче зрител без участие ,показването трябв ада спре.

Когато не можеш да намериш отговор на подобни въпроси е добре д апопиташ този който ги е причинил.Един въпрос като:"Трябва ли да търся друго място за проявяване на любовта си",към точния човек,мисля че е по уместен ,от каквито и да е други действия.

Чувството за отговорност и лоялност не винаги е полезно в едни взаимоотношения,но пък хората които не ги притежават в достатъчно количество (според нашите критерии)не са по лоши ,просто са по различни.

И не на последно място чувството за любов при хората е различно понятие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тече животът ни едничък

в забързани до крайност мигове.

Забързано в любов се вричаме

и после никога не я постигаме.

Оставяме писмо със послеслов:

най-сладкото пиянство е любов!

Естебан Вихайо

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без име

''Не се научи да обичаш като куче

и няма светлина във твоя ден.

Но обичта не е урок да се научи.

Не пита тя, преди да ти се случи,

преди да литнеш, с нея окрилен.

Не пита слънцето, преди да те огрее,

дъждът - и той, преди да заръми.

Не пита облакът, преди да притъмнее.

Единствен в обичта си питаш ти! ''

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Да, любовта не е лошо да се подхранва!

С баклава, примерно. Или баница с айрян да и се дава...

за да расте и хубавее,

като слънчице да грее

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е необходимо да се подхранва и показва от земна гледна точка иначе съм сигурна че когато се е появила не е престанала и не престава да съществува.Кой каквото и да си мисли,докато не разберем това има много много да се въртим в самсара.....

Редактирано от Impulsa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, любовта не е лошо да се подхранва!

С баклава, примерно. Или баница с айрян да и се дава...

за да расте и хубавее,

като слънчице да грее

Ми тя баба ми все повтаря, че любовта на мъжете минавала през стомаха... :D

================

Винаги я има, само нямаме сетива... винаги да я усетим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Без име

''Не се научи да обичаш като куче

и няма светлина във твоя ден.

Но обичта не е урок да се научи.

Не пита тя, преди да ти се случи,

преди да литнеш, с нея окрилен.

Не пита слънцето, преди да те огрее,

дъждът - и той, преди да заръми.

Не пита облакът, преди да притъмнее.

Единствен в обичта си питаш ти! ''

:thumbsup: Пчеличке, отново целиш десятката!

И все пак - в любовта се съдържат всички отговори, въпросите изпадат в излишност.

А що се отнася до подхранването, на същото мнение съм от преди време - подхранват се домашните любимци, животни, отглеждани за заколение след това, егрегори също се подхранват, но любов...

Любовта е единствената храна, от която ние имаме нужда и която храни нас предостатъчно, само ако й позволим това, което ще рече, ако се престрашим да приемем вибрациите й, щото там се изгаря тотално.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

... в прозата, на ежедевието,

Любовта се скрива, ...

... някъде по шкафовете''

но ако съм "свестен" -

търся - /като в аватара/ :rolleyes: ,

... и като я видя,

... или "ми скочи на гърба" :rolleyes: ,

... я "изкъпвам" щедро - изобилно,

... да е чиста :rolleyes: .

а Тя ...

понякога блести от съвършенство !

... просто ме обича, ... без любезност :sorcerer:

:3d_044: ... обича ме ами, ................... аз за друго не ставам :3d_139:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта си е любов или я има или не!Тя не се нуждае от подхранване ,но това и не означава

че не бива да показваме на половинката си че я обичаме,ценим и желаем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Никой човек не е даденост, за да приемаме, че той е с нас, защото ни е даден и защото вече сме го "спечелили". Най-лесно е да спечелиш някого, но да го задържиш до теб... е съвсем друго.

Любовта трябва да се показва всеки ден. Всеки ден даваме нещо от себе си, за да покажем, че обичаме, било и това да е просто поглед или нежно докосване...

Но даването и получаването са един несъзнателен процес, а не давам /правя нещо за теб/, за да получа...

Щастлива съм, когато правя нещо за теб, защото ти си щастлив...

Обичам, когато съм обичана... за мен това е истината и мисля, че никоя любов не може да съществува сама по себе си, без да получава любов насреща.... освен майчината любов, но това е друга тема. Любовта страда, когато е несподелена и малко по малко си отива...това имам предвид.

Повечето проблеми във връзките идват, защото хората след време не показват това, което са показвали в началото, не се стараят един към друг, не дават, това, което са давали... не живеят с ентусиазма, който са имали в началото на връзката... Приемат, че са спечелили нещо, че то вече е тяхно и край със старанието... всичко се превръща в ежедневие.

Да, смятам, че любовта трябва да се подхранва /показва/ всеки ден, защото не знаеш какво ще има утре...

А иначе химията /привличането/ - ето това или го има или го няма... без него не може, то е първосигналното.

Редактирано от red_shoes

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

добре дошла red_shoes! :3d_043:

никоя любов не може да съществува сама по себе си, без да получава любов насреща.... освен майчината любов, но това е друга тема. Любовта страда, когато е несподелена и малко по малко си отива...това имам предвид.

Всъщност любовта се познава по това дали остава въпреки всичко. Тя съществува именно сама по себе си - ако очаква да получи нещо насреща, това започва да прилича малко на пазар....Ако човека, когото обичам, не изпитва същите чувства към мен, това съвсем не значи, че аз ще спра да го обичам, просто ще се отдалеча малко от него, за да не го тревожи присъствието ми. Ще съм щастлива, ако знам, че той е щастлив с друг човек и го обича и е обичан. Несподелена любов това е агресивна любов, която иска да застави другия да обича точно определен човек по точно определен начин. Затова причинява страдание на този, който я носи в себе си. (това беше моята лична карма почти 35 години)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

добре дошла red_shoes! :3d_043:

никоя любов не може да съществува сама по себе си, без да получава любов насреща.... освен майчината любов, но това е друга тема. Любовта страда, когато е несподелена и малко по малко си отива...това имам предвид.

Всъщност любовта се познава по това дали остава въпреки всичко. Тя съществува именно сама по себе си - ако очаква да получи нещо насреща, това започва да прилича малко на пазар....Ако човека, когото обичам, не изпитва същите чувства към мен, това съвсем не значи, че аз ще спра да го обичам, просто ще се отдалеча малко от него, за да не го тревожи присъствието ми. Ще съм щастлива, ако знам, че той е щастлив с друг човек и го обича и е обичан. Несподелена любов това е агресивна любов, която иска да застави другия да обича точно определен човек по точно определен начин. Затова причинява страдание на този, който я носи в себе си. (това беше моята лична карма почти 35 години)

Благодаря за топлото посрещане :)

Да, точно така... давам несъзнателно, и получавам... целия този кръговрат на даване / получаване идва отвътре от щастието, че се правите един друг щастливи...т.е. даването е несъзнателно.

Не го правиш изначално, за да получиш непременно нещо. То просто се случва. Ти дори не забелязваш нещата, които правиш /даваш/, те са спонтанни.

Но има ситуации, в които дълго само даваш... Това изтощава, съсипва и уморява чувствата. В този процес няма щастие.

Да бъда щастлива, защото е с друга в дадения момент, в който го е направил - не мога :))...при положение, че искам да е с мен :) Нямам нищо против правото му на избор или това, че някой за него е бил по-добър от мен, или е дошло време пътищата ни да се разделят, но това не може да ме направи щастлива или да ми даде вътрешно успокоение.

Един ден да, когато болката е отминала /от несподелената или изгубената любов/.

Не мога да обичам, ако не съм обичана... Това ще е една изстрадала любов, уморяваща, болезнена.

Дори да звучи егоистично. Мога, но няма да е за дълго или мога, но с друга любов, съвсем различна.

Като една овна с асц. лъв :D , нещата, в които няма движение, развитие, няма обратен отговор ме влачат надолу.

Знам, че е лесно на думи, а трудно за изпълнение :rolleyes: Самата аз много трудно намирам сили в такива ситуации да се изправя /дори сега в този момент/.

Ако той е щастлив с друг човек, - да, аз ще бъда щастлива за него, но не мога да продължа да обичам, както преди. Не и интимно с 'онази' любов /искам, чувствам, копнея, желая/.

По-скоро тя ще прерастне в едни дълбоки приятелски чувства, уважение към човека или това, което ни е свързвало, но любовта сама ще си е отишла с времето и тази изгаряща енергия, желание ще се пренасочат един ден към друг човек, когато съм готова за това и когато такъв се появи.

Защото иначе оставам с един болезнен копнеж към това, което искам, но не мога да имам, а това е самоубийствено и спира всичко ново в живота ми и затваря сърцето ми към него, защото гледам назад към старото.

И пак всичко много зависи от това каква е била връзката, какъв е бил човекът, дали е обичал, дали е бил искрен..., колко време и какво ви е свързвало ... има много "ако" :)

При мен почти няма отношения, в които да не е останало приятелството или както един мой приятел казва "ти никога не затваряш вратата, просто отваряш нови.

Имала съм много дълга връзка, от деца заедно и продължила години, последвала с раздяла и събития с големи драми, но след време /година след раздялата/ вече нямаше никакви помисли от 'онази' точно любов. И сега го има уважението, приятелството, винаги сме готови да си помогнем, но всеки отдавна е поел по своя път и среща в живота си различни хора.

За кармата... не зная. Вярвам в нея, в съдбата... Понякога ме учудва. Вярвам, че всяко нещо се случва с причина или срещаме дадени хора, точно, когато имаме нужда от тях.

Харесвам и астрологията доколкото е и свързана с кармата, но има неща, които не разбирам или не разбирам защо са се случили, ако са били краткотрайни и не мога да направя връзката с кармата в тези случаи на краткотрайните събития например. Може би трябва да попрочета повече теми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не се подхранва, тя самата храни душите ни.

Но е прекрасно да правим жестове на човека до нас и да изразим чувства и отношение - спонтанно,

защото така изразяваме радоста на собствената си душа и радваме неговата.

Ако сме наистина в Любовта, бихме ли я търсили и стремили се към нея? И да сме в добро състояние в момента, в такова ли ще сме след няколки дни или часа?

Любовта е сила, и за да я заслужим, трябва да се стремим към нея.

Разбира се, с отворено сърце, готово да я приема и преживява.

А тази - половата любов, за която пеят поетите, която наистина дава някакви проблясъци за връзка с Любовта - докато ги дава, същевременно отнема и ресурсите за постигането и!

Да, Любовта трябва да бъде подхранвана - със неотклонен стремеж, жертва, служене!

Когато човек служи на Космическата Любов и подчинява живота си на Нея, тогава ще има в него достатъчно, за да я отдава на всички, на всеки и всичко. Защото тя е състояние..........

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Кармата в никакъв случай не е примирение. Кармата е справяне.

Дори нещо да ти е писано, бъде несъгласна, опитай се да го промениш, прояви активност.

Не се оставяй на течението, защото не знаеш в какво море ще те захвърли.

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×