Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Орлин Баев

Психозите

Recommended Posts

За наличието на психоза съдим по три основни фактора:

- Налудност - неотговарящи на реалността идеи - например параноидни налудности-за преследване, за отношение - човек мисли че го гледат особено, че говорят постоянно за него зад гърба му, че го следят и има заговор срещу него, че навсякъде има оставени знаци по които той чете за заплахи срещу него. Налудности за ревност, за вина. Хипохондрични налудности - посточнно намира в себе си симптоми за неизлечима болест. Фантасмагорични налудности-че може да променя формата на предметите, събитията, че всичко зависи от него и т.н. Преживяването на налудностите е личностно и принадлежи само на индивида.

- Халюцинации - зрителни, слухови, обонятелни, тактилни - тук влизат чуването на гласове, заповедите и коментари, визии и образни халюцинации, параноични тактилни халюцинации, усещане на мирис - най-често лоши миризми

- Възбуда или Ступор - психомоторна възбуда, тоест буйство или вцепененост

Една органична психоза е делирът - най-често сме чували за алкохолен делир, но може да бъде предизвикан и от други дроги, както и като следствие от болести.

Основен и най-типичен представител на групата на психотичните разстройства е шизофренията. Шизофрения е гръцка дума и означава "Разкъсана Душа" !

В края на 19 век психиатърът Емил Лепелин(не съм сигурен за фамилиата) разделя психозите на две: Деменция Прекокс и Маниако - Депресивна психоза. Сега, 110 години по-късно, има нови класификации, но не и решаващ напредък в тези тежки растройства...

По-късно Олген Бройер нарича Деменция Прекокс - Шизофрения и и дава следните характеристики:

- халтави асоциации - отместване на фокуса на асоциациите в мисленето, нестандартни скоци в мисленето

- притъпен афект - няма емоционален резонанс между болния и събеседвашия, или по-скоро трудно се следват емоциите на шизофреника

- амбивалентност - едновременно съдържание на противоречиви мисли, пориви и действия - човекът вярва на някой в един момент, а в следващият се страхува от него, тръгва за някъде и се връща, подава ръката си за ръкуване и я отдръпва...

- аутизъм - тук думата аутизъм не се употребява в смисъл на стандартния детски аутизъм, а като живот във вътрешния имагинерен свят.

Горните симптоми са доста общи и теоретични и затова по-късно психиатърът Шнайдер измисля т.н. симптоми от първи ранг, които имат реална практическа стойност:

- Налудно настроение - човек губи реална преценка за ставащото и има чувството че нещо друго става зад ситуацията .

- усещане за влагане, отнемане и замяна на психични компоненти (мисли, чувства) - чувства че външна сила манипулира съзнанието и действията му

- Чуване на коментиращи гласове ( в трето лице) които говорят за него и коментират мислите, чувствяата и постъпките му, които му заповядват и налагат волята си над него.

Още: Шизофренията може да бъде:

- Параноидна

-Хебефренна-разпокъсано мислене

-кататонна - ступор или възбуда - ступорът често е т.н. восъчен ступор, когато човек може дни да стои в положението в което го е поставил друг, колкото и да е неудобно.

Освен това, Шизофренията може да бъде:

-С позитивни симптоми - налудности, халюцинации, буйство(психомоторна възбуда)

- с негативни симптоми - апатия, изравнен афект, бедна реч, социално оттегляне.

Шизофренията започва най-често около двадесетте. Възможна е и детска и възрастна шизофрения, но по-рядко. Над 30 години рискът от развиването на шизофрения намалява. Мъже и жени боледуват поравно.

 

Редактирано от Орлин Баев

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Интересно би ми било да науча мнението ти за психогенните причини за психозите? И могат ли да се отличават от физиологичните? Благодаря предварително!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Единомишленици сме по въпроса за психичните отклонения.

Искам да споделя следното, а и да попитам. Халюцинациите са грешно интерпретирани сигнали. А липсата им, при обичайно здравите, са резултат от пренебрежение, непризнаване. Болните изтласкват/използваш психоаналитичен термин/ реалната информация и поради тази причина страдат. Но защо чувствителността им не възприема вярно прииждащото, а понася вреди. Социалните внушения ли им пречат вярно да обработят сигналите?

Разделението, за което споменаваш на аз и несъзнавано/астрал/ не е ли аналог на Фройдовото разцепване. Или извода ми е: там където няма диференциация се получава разпад.

За медикаментите въпросът е ясен, те анестезират, рушат връзката с наречения от теб астрал и вменяват социална адекватност. Да, нужен е силен човек, който да изправи личността на болния; ала болните са много, силните малко. Усилието огромно.

И малка провокация: гласовете, които идват отвътре/ако идват наистина отвътре/ не са ли персонификация на неудовлетворени желания?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, много ме впечатлиха изказванията ти, за което сьщо ти и благодаря! Аз сьщо сьм убедена, че медикаментите не са най- важният начин за лекуване, а е по- важно разгворьт сьс психолог, психиатьр, терапевт, който да изтрьгне, да изкара проблема на повьрхността, за да може човек сам да го осмисли и по този начин и преодолее. Медикаментите, колкото и да лекуват, според мен просто подтискат, карат проблема да си стои там кьдето е, да направят така, че той просто да притихне. Но той си е там, докато не бьде изкаран. Искам да те питам, мислиш ли, че ако човек заболее- конкретно от шизофрения, той има някаква макар и малка вина за това, в смисьл че е допуснал да се случи това. Вьпреки сьветите, подкрепата на приятели и близки, не е слушал, а дори воден от неосьзнатия си егоизьм, сам избира да се постави в това положение. Даже, нарочно отива при " врачка" и чувайки това което тя му казва, решава да следва някаква програма, т.е отключва се сьстоянието му. Защото решава да вярва на тези думи. Какво мислиш за мисьлта, че човек, когато не иска да поеме отговорност сам избира лудостта. Или че когато иска да му обрьщат внимание сьщо избира неадекватно поведение и дори опит за самоубийство, воден предимно от желание да му се обьрне внимание, да бьде центьр на внимание и непрекьснати хварлебствия. Когато болестта не е свьрзана с невменяемост, т.е човек разбира много добре постьпките и действията си, трябва вьв всички случай да го оправдаваме и да се отнасяме кьм него като кьм стайно цвете. Когато прави скандали на ревност(безпочвени и неоснователни) Когато иска непрекьснато обич, внимание, подкрепа, а в сьщото време само критикува и досажда. Когато вижда, приема, говори, занимава се непрекьснато само с негативните неща от живота? Когато започне да кьлне, само защото някой не му е казал "добьр ден" на улицата? Мислиш ли, че в този случай, след като той сьзнава какво прави, да го щадим и всеки пьт да го оневиняваме? Не подхранваме ли по този начин "болестта" му и не е ли това отказ от негова страна да се "лекува"?! :( Защото аз сьм сигурна, че сьзнателното насочване на мислите в положителна насока, кьм хубави неща ЛЕКУВА и го казвам от собствен опит. А, човек който непрекьснато завижда и вижда лошото, не се ли постава сам в положение на "болестно сьстояние", като сьщевременно говори за морал за добро, За Бог и така сьздава едно голямо противоречие? Какво мислиш за това, че повечето хора в лудницата, вьрвят без да знаят кьде и призовават Бог, говорят за Него, викат Го? Дори потрьпвам като пиша това, но то много ме впечатли. Защо го викат, а са в това положение. Забелязала сьм сьщо, че хората които се занимават практически с психология ( но тези които наистина помагат и са изцяло отдадени на работата си, спецялно учените занимаващи се и практически с психиатрия) имат особен поглед. " Не е лесно да се гледа лудостта в очите. Много сила се изисква за това! "

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) Благодаря за отговора."В случая който описваш - не знам защо, но в съзнанието ми се върти мисълта за трус - тежък физически труд като лечение - в природата. " Не сьм сигурна точна какво казваш. Мисля, че имаш предвид, че тежкия- именно тежкия физически труд би могьл да влезне в ролята на лек. Сьгласна сьм с това. Аз преди време бях в тежьк период от живота си и това много ми помогна. Даже сьзнателно се хвьрлях кьм него и това ме спаси. Даже сега си мисля, че това да имам вьзможност тогава така да се "бльскам" в работа не е било случайно, вьпреки, че сега се чудя как сьм издьржала. А, човека за когото говоря наистина тогава се беше запечатил в кьщи без работа, дори мисля, че погьваше в безделие и за това сьщо си беше сам виновен. Тази работа не е подходяща, онази е такава онази е онакава. Тя и сега има вьзможност, но не иска. А, как да накараш такьв човек да говори? Той е убеден, че не е болен, признава това само когато трябва да оправдае лошото си поведение. Не иска психоаналитик, а при докторката си ходи, която всьщност е доцент, за да си плати 20 лв. и да каже просто че е добре. Нищо повече. И продьлжава да тормози себе си и околните! :( Беше една от най- добрите ми приятелки. И сега е, но вече не "говоря" с нея. Това не е тя. Това е истеричен и невротизиран, завистлив, мьрморещ, непрекьснато критикуваш човек, пред който аз се сьобразявам за всяка казана дума, за всяка мимика и жест. Вече го няма доверието, няма преливане между нас. Каквото дам- тя е дльжна да ми го вьрне. Каквото тя "даде" и аз по необходимост трябва да вьрна, защото иначе сьм неблагодарна. Не мога да я оправдая, тя много допринесе за това свое положение. Вьпреки че още я ценя. Орлине, за тази работа с която си се захванал се иска много кураж и вьтрешен огьн и аз много ти се вьзхищавам. Бог да е с теб! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Орлин, много съм любопитен да науча нещо повече за "многопластовата реалност". Какво точно представлява обсебването? Има ли други отношения с реалните образи от друг свят? Кое определя какви ще бъдат отношенията с тях? Първите ми са асоциации са с филма "Шесто чувство" и с книгите на Кастанеда.

И най-вече, твърде загадъчно звучи предстоящото ти изживяване от нов характер? Ще се радвам ако поясниш някои от тези въпроси; разбира се, в степента, в която прецениш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

МНогопластовата реалност - или по-скоро нереалност... Всички тук в този форум сме чували за тях. Свят на реалностт - Божествен свят. Фино илюзорен свят на проекция на божественото съзнание във виртуална реалност, училище, тренажор - духовен свят. И този свят който "виждаме" - най-ограничената част от симулираната виртуална реалност за НАС - ИСТИНСКИТЕ СЪЩНОСТИ - Божествените Съзнания! :)

Хари ОМ! :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Свят на реалностт - Божествен свят. Фино илюзорен свят на проекция на божественото съзнание във виртуална реалност, училище, тренажор - духовен свят. И този свят който "виждаме" - най-ограничената част от симулираната виртуална реалност за НАС - ИСТИНСКИТЕ СЪЩНОСТИ - Божествените Съзнания!

Да да, ама не.

Да ме извинява Орлин. Изказването му ми се струва много неточно.

Ако може да се поясни по-точно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Личностово разстройство означава засилени личностови черти, които вредят на заобикалящите човека с такова разстройство. Не са психози или неврози, но са предпоставка за възникването им. Преди личностовите разстройства са се наричали психопатии, а носителите им психопати :) !

Притежаващият личностово разстройство не разбира че има такова, не го признава, смята че винаги той е прав и счита себе си за напълно нормален, а другите хора за ненормални.

Според това, което съм учил, за лечението на психопата е нужно 4 пъти повече време от това за другите психични отклонения, а резултатите от интервенцията са 4 пъти по-несигурни.

Психопатите имат нормален интелект, стабилно "аз", но със силно завишени емоционално-психични отклонения. Ето някои от разстройствата:

- Параноидно личностово разстройство - добри лидери в престъпни групировки и в полицията

- Шизотипно разстройство - странно мислене и реч - много често в семейства със шизофреници има подобни хора - на ръба на психотичната шизофрения е

- Шизоидно разстройство - дълбоко нарушение в способността на човека да изгражда близки емоционални връзки. За такъв човек близостта с другите не представлява ценност. Не се стреми към приятелства. Ако създаде семейство, го прави заради рутината

- Гранично разстройство - неяснота относно идентичността им, не знаят какво искат от живота. Лутат се в интересите си, не знаят какво да правят. Афективни са - лесно променят настроението си, имат чувство за празнота. Импулсивни са, правят опити за самоубийство. Връзките им с хората са от типа добро-лошо, черно-бяло.

- Нарцистични р-во - мислят се за незаменими и свръх важни. Мегаломания. Предполага се че в детството си са получили силни удари и са развили разстройството като защитна реакция.

- Конверзионно(хистерионно) разстройство - предизвикват в себе си физически симптоми, като така се опитват да манипулират другите. Ниска самооценка.

- Ананкастна(обсесивно-компулсивна/натрапчива/) личност - несигурност, склонност към силна подреденост и ред. Искат да контролират събитията.

Ето тези психопатии съм записал в записките си. Като се замисля, кой ли от нас не носи черти поне на една от тях? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Класификациите не винаги водят до разбиране. Симптомите не

са болестта. Подтискането им не е излекуване.

"Световната война е [чисто и просто] колективна невроза" Фройд

само че това май нищо не обяснява?!

Докато Юнг имаше кървави кошмари преди започването и

оттук тръгва и разривът между тях

"False facts are highly injurious to the progress of science, for they often endure long; but false views, if supported by some evidence, do little harm, for every one takes a salutary pleasure in proving their falseness." Charles Darwin

превод

"Неточни или фалшифицирани експериментални данни са много вредни за прогреса на науката, защото често имат дълговременни последствия. Но погрешните възгледи, дори подкрепени с някои факти, са безопасни, защото всеки чувства благотворно удовлетворение да докаже тяхната погрешност."

Чарлз Дарвин

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това, което Орлин е писал по - горе е абсолютно вярно от гледището на медицината. А тя е точна наука. Не винаги, разбира се, класификациите са пълни и правилни, но все пак са опит за някакво обективно рамкиране, което не е задължително да е етикиране. Не се казва този е такъв или онакъв, а се казва този или онзи показва симптоми / признаци на това или онова отклонение.

Личностното разстройство е неадекватно / объркано възприемане на собствената личност.

С една дума човекът не знае кой е.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

в статия един израелски мирен активист споделя че няма за какво да се протестира

http://www.nytimes.com/2006/08/09/world/mi...t/09israel.html

Дали страда от личностно разстройство?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

hora predi 1 godina preturpqh kratka no osta psihoza

1 mesec :)) fiml :)) ama napulno afektiva

shizofrenik li sum :))

smisul az predi da otida na psihiatur veche beh se osuznal ama pak qdah 1 mesec nekvi

Модераторска бележка : Пишете на кирилица!

Редактирано от Ради

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здлавей, Орлине, съвсем случайно влязох в този форум, търсейки отговор на въпроса за натрапчивата невроза в нета. Аз имам страхотен роблем, който с годините се задълбочава и вече пречи както на работоспособността ми, така и на личния ми живот. Търсила съм отговор на проблема си, ходила съм по доктори-психиатри и психолози, доценти и професори, все корифеи в тази област, но освен парите, които ми вземаха, а те не бяха никак малко- една минимална заплата на месец, нищо поваче не видях от тях. Ходих и на врачки и гледачки, екстрасенси и всякакви там, но пак нищо. Вече нямам вяра в никого, а и надежда не виждам, защото сама явно не мога да се справя, а никой не може да ми помогне. Не знам до колко е редно в този форум да се споменава, но ако е възможно моляте дай ми кординати на такъв лечител, за когото ти говориш във форума/ ако изобщо има такива хора/, които да живеят за работата си, а не от нея, човек който да може преди да почне да експериментира върху мен, като смята ,че ме лекува, да постави точна диагноза. До момента от всичките доктори, които съм обиколила съм чела какво ли не, и това са завеждащи психятрии, не мога да си представя как лекуват хората вътре в болниците???????????? ПАЗИ БОЖЕ!!!!!!!!!!!! Та не съм седяла и чакала, както прочетох един такъв отговор по въпроса, нито смятам, че имам някъква вина за състоянието си, но вече не знам към кого да се обърна, а и нямам толкова средства, че да обикалям психятрите из страната ни, за да чувам какви ли не диагнози за себе си и да прилагат какви ли не терапии. Та искам само да ти спомена за някой от диагнозите си, а ти сам прецени и ако можеш дай съвет, моля те! Първо ми казаха че имам " Моно лудост", лекуваха ме с медикаменти, от които припадах, смениха ги, а от вторите испаднах в депресия, която ме водеше до самоубийство. Спрях да посещавам лекаря. Той беше психятър и завеждащ клиника, няма да споменавам коя. После ми поставиха диагноза- Ананказъм и терапия по метода Силва, резултат никакъв. После натрапчивост и тук вече съм склонна и да повярвам, защото трима психятри вече са на това мнение, но за съжаление в момента нЕ мога да вземам медикаменти, тъй като съм в шестия месец бременна., а и психотерапията която ми препоръча единият от тях е абсолютно непосилна за мен 30 лв на сеанс от 50 мин един или два пъти в седмицата в продължение на 8-10 месеца. Това е абсолютно непосилно за мен, още поваче като знам , че последната ми струваше 600 лева за два месеца без никакъв ефект. Ако знам, че ще помогне и заем ще тегля, за да се подложа ан лечение, но нямам вяра в никого. За това те моля, ако познаваш някой хабилитиран и кадърен лекар пиши ми. Тук няма да споменавам за диагнозите, който ако мога така да ги нарека ми поставяха врачките и гледачките, то не бяха магии, вампиризъм, обсебване и пр. Та това е не знам какво да правя,ПОМОГНЕТЕ, сега чакам и дете и ме хваща още поваче страх какво ще се случи с мен, ще мога ли да го отгледам, ще мога ли да имам нормално семейство с този проблем, а това е една мисъл, която се е натрапила в главата ми от 20 години и която вече ме преследва на всякъде, няма бягане, УЖАС!НЕ МИ СЕ ЖИВЕЕ, А НОСЯ В СЕБЕ СИ ЖИВОТ !?!?!?!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

състояние, при което засегнатият не може да се освободи от определени преживявания, въпреки че съзнава тяхната абнормност и безсмисленост. Това могат да бъдат представи, желания, опасения или импулси за действие. Те се натрапват постоянно, най-често по един и същи начин. Не се разглеждат като натрапливости някои принудителни повторения, които са следствие от възбуда или напрежение и се проявават като странично действие или в моменти на бездействие, напр. повтарянето на една мелодия. За а. говорим, когато натрапливостта действително пречи и измъчва (в крайни случаи това може да доведе до загуба на работоспособността) и когато потискането й води до поява на страх. Най-често а. служи за удовлетворяване на един болестно завишен стремеж към сигурност. Натрапливото контролиране се отричава от нормалната проверка на несъзнателно извършени действия, напр. затварянето на крана, на вратата и др., по това, че се извършва дори и тогава, когато направената току-що съзнателна проверка е показала, че всичко е наред. А. е психоневротичен симптом. Според психоаналитичните схващания в основата на а. лежи актуален, накърняващ себеувереността вътрешен конфликт. Той обикновено се проявява при лица, които са поначало себенеуверени вследствие на неправилно преработване на раннодетски преживявания и които имат склонност към отстраняване на страха чрез “контрамания”. Наред с отделните натрапливости (за контролиране, за миене, за броене, натрапливи мисли) се променя и цялата житейска стратегия с цел избягване на рискове и промени. Натрапливият компонент имат и някои фобии, напр. агорафобия; при нея се избягват определени обекти и ситуации, въпреки че се осъзнава безмислието на това избягване. В патопсихологията на понятието “натрапливо повторение” се придава по-широк смисъл: с него се означава запазването на извънредно висока стабилност у една развита през детството мотивационна структура. При а. е необходимо прилагането на специализирана психотерапия. - натраплива невроза.

Здравей,Симеонова!

Обръщаш се към Орлин,но аз си позволявам да се намеся,защото също както теб и аз случайно попаднах.На твоето писмо.

Нека първо ти кажа,че нямам дипломата,която би те респектирала.Ако искаш ме чети.Всичко,което ще ти кажа по-долу е само мое мнение!Трогна ме болката в писмото ти.Затова и аз ти пиша.А е и напълно възможно да откликвам,поради сходства в мисленето ни.Преди да потърся точното означаване на ананказъм,онова,което видях в написаното от теб беше:Вкопчване.Сякаш,със зъби и нокти си се хванала в това "имам".Човек няма нещо веднъж-завинаги.Всяко състояние може да се промени,всяка мисъл да се прогони,всеки ,който е паднал може да се изправи.

Явлението ходене по доктори и присъщо на невярващият,слаб,неустойчив,а защо не и самотен/ има мисъл ,където се казва,че може да си самотен и сред хората/,гладен за любов/някъде бях чела,че депресията може да се тълкува и като неизразена любов:),на не дадената любов/ човек.Непрекъснато търсене на нови и нови доказателства на" болестта".Поставям болест в кавички защото твърдо съм убедена,че състоянието ти е възможно да се промени.Струва ми се,че държиш на него,не мислиш ли?Човек понякога изнамира/по себе си съдя,пък и от наблюдаването и от прочетеното-всевъзможни решения/дори и пагубни за нормалното му съществуване/само и само да поддържа недействителен образ,който или той сам си е съставил за себе си или другите му налагат.Просто се харесва болен.Ние сме в непрекъснато търсене на баланс между нас и другите.Самите отношения са търсенето на този баланс.В тях има компенсация,понякога струваща страшно много,на едната страна.Дали проблемът е в теб самата или между теб и другите.Предлагам ти просто да се успокоиш и да чуеш онова,което ти се казва,да започнеш много търпеливо,но без емоции да се наблюдаваш,също и тези с които си.После да мислиш върху станалото и да се запиташ,защо се случи тъй.Както и: защо,аз постъпвам по този начин.Състоянието,което описваш вероятно се дължи на невъзможността да приемеш за вярно ,което ти вменяват.Ти сама казваш,че са ти поставили най-различни диагнози.На тях не вярваш,но отново търсиш някой лечител ,който ще изнамери нова диагноза и ще се опита да я лекува.Сякаш казваш: Ама,аз не съм болна,а тръгваш на лекар да видиш дали,все пак е болест онова,което ти е.Ако е тъй,кое те спира да кажеш:Аз съм напълно здрава,но ако спориш със самата себе си,защо не опиташ да си откровенна и загрижена към съществуването си.Знаеш ли,кое е най-хубавото,което прочетох у теб и което изобщо не ми прилича на казано от болен човек:"...нося в себе си живот."Повярвай си!Сложи ръка,там където се е свило онова,което чака от теб за да го има.Та вие сте заедно!Ти не си сама!Ти си с твоето бедеще!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мила госпожо,

Съгласна съм с Вехади, че си напълно здрава и винаги си била. Според мен проблемът ти е бил винаги един и същ. Страхувала си се да поемеш отговорността да имаш деца. На съзнателно ниво за теб децата са били зъплаха за личния ти живот- работа, кариера, удоволствия. На подсъзнателно ниво , обаче, майчиното ти чувство винаги е работило много силно и то те е провокирало да изпадаш в своите депресивни състояния и те е карало да „боледуваш”, да сменяш лекарите с гледачки, екстрасенси, астролози дотогава, докато дойде онзи момент, в който ти вече си в състояние да осъзнаеш, че единственото нещо, което ще те направи щастлива и доволна от себе си е да си родиш дете. Радвай се, че си забременяла и отдай на живота, който носиш в себе си всичките си мисли и чувства, изхвърли от съзнанието си всякакви страхове и дори няма да усетиш как си „оздравяла”. Поставям думата „оздравяла” в кавички, защото ти наистина никога не си била болна. Просто не си се чувствала добре в ролята, която си си била избрала на съзнателно ниво и си търсила /несъзнателно/ метода, който да ти помогне да се освободиш от самоналожения си начин на живот. Пръскатето на пари по доктори, врачки и лечители/при други хора това може да е работата, клубове по интереси, интернет клубове,форуми и всякакви други методи да избягаш от себе си,а като крайна мярка при много от хората са алкохола и наркотиците/, е бил именно ключа към осъзнаването, че няма нищо по- важно на света от това да бъдеш себе си, да удовлетвориш желанието на сърцето и душата си. Вярвай ми, няма нищо по-хубаво от това да си имаш собствено дете и да му се отдадеш изцяло./Казвам ти го от личен опит, отгедала съм две деца и имам две внучки/.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Първото ми дете ме извади от една продължителна депресия. Е, с цената на непрекъснат рев и болести, но не ми позволяваше да оставам насаме с "любимите" си тъжни мисли. Децата ни учат да сме тук и сега, да забравим лошите неща, с които сме живели и да даваме любов.

По-нататък в живота осъзнах последиците от неприятните преживявания по време на бременността ми с него, които му се отразиха несъмнено. Когато разбрах, че очаквам второто си дете, съзнателно и с пълно убеждение взех решение да бъда положителна. Дисциплинирах ума си, не допусках отрицателни мисли, стараех се да бъда единствено полезна на бъдещото си дете. Това наистина има смисъл и резултатите го доказаха.

Детето е твоето щастие, а ти си неговото. Ти си силна, просто приеми този реален факт и действай.

Ти си най-силната и мъдра господарка в своя свят. Никой външен няма твоята власт, знание и лична заинтересованост. Започни от мислите и чувствата - бъди положителна и силна. Не си намерила досега човек, който да те излекува, защото го търсиш някъде отвън.

Ти си човекът, който ще те освободи и ще те направи уверена, силна, успешна - каквато поискаш! Разчитай на Божията помощ и приятелите - и резултатите няма да закъснеят.

Ще се справиш - знам от опит. Обожавам двете си деца - те ми дадоха смисъл да живея, още повече - да бъда здрава и силна, да дарявам обич.

Успехът е въпрос на решение и малко дисциплинина - докато ти стане навик да си положителна и докато се освободиш от старите си навици да мислиш отрицателно. Това, че си критична към състоянието си, е сигурен признак, че то е обратимо и ти е подвластно. Това за натрапливостите се случва на повечето хора - да не правим от мухата слон. Аз си отвличам вниманието с нещо друго и проблемът е решен.

Вземи своето решение просто да бъдеш щастлива и бъди щастлива!

:feel happy::angel::feel happy:

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на Латина, Таня и също така на Шалтер за писмата, които намериха време да напишат. Много ми помогнахте да знам, че има хора, които четат и търсят общуване, хора които се интересуват какво става навън, наоколо. Радвам се, че има интернет. Колкото до неврозата ми или там каквото и да е аз най-добре знам какво чувствам и преживявам, постоянно беседвам с хора/ хабилитирани и не /, чета доста литература по въпроса. Мила Таня никога не съм се страхувала да имам деца, не е в това проблема. Не съм търсила помощ свързан с обстоятелството д а имам дете. Просто сега срещнах човека и го пожелах от сърце. Не е в тора проблема. Става въпрос за човек, много близък за мен, моят брат, когото много съм обичала и сега обичам, но в чието присъствие се чувствам зле. Когато съм с него, до него, а от известно време и само мисълта за него ме побърква. Този човек деаства като нямам думи да кажа точно, като въмпир, изсмуква енергията ми, не съм в състояние да работя, да мисля, да общувам, сякаш не съм аз. Ей това е проблема. Не знам да ли е болест или не, не знам дали е някакво чуждо влиание или не, това е което търся да намеря, търся отговор на ей това нещо. Не знам аз ли съм винован за това или е външен фактор. Не обвинявам никого, не търся причината от вън или вътре, просто я търся, където и да е, само искам да я намеря. Да Шалтер ти казваш, че ти е направило впечатление думата " имам", ами да как да кажа че го няма когато то съществува, можеш ли да отречеш съществуването на нещо, което съществува само защото ти не си го виждала. Аз не поддържам недействителен образ, това е собственият ми брат той съществува. И аз както казваш вярвам, че човек може и да се измъкне от състоянието си, да се оттърве от мислите си, да се изправи като падне, затова и все още се боря, иначе отдавна всичко да е свършило. Не търся доказателства за " болестта " ,просто търся обяснение на случващото се, точно както и ти самата казваш аз постоянно се запитвам какво е това, защо се е случило на мен и тъй като нсе намирам сама отговор търся помощ от другите, не се лутам ей така просто по доктори защото ми е кеф, а защото сматам, че за всяко нещо има причина, за всяко заболяване има етология, за всяко действие последствие и т.н., в моя случай аз обаче до сега не съм открила отговора и затова го търся. Това е нещо конкретно, материално, съществуващо, не е измислено, въображаемо или т.н., нямам халюцинации, раздвояване на личността, не чувам гласове и пр. , със сигурност знам, че не е психично заболяване, но какво е, ей това е ?

До скоро, радвам се ,че сте тук да си бъбрим, знам, че това няма да реши проблема ми, но ми е приятно. :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей, колко ми олекна навремето, когато се отказах да зная всичко... По-важно е просто да се чувстваш добре, а това е въпрос на личен избор в по-голямата част от случаите.

Нахрани гладните гадинки и няма да крякат. Или стой далеч да не ги чуваш. :)

Говоря за обич и внимание, или може би прошка?

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Очаквах да пишеш.Мислиш ли,че ако "само"си бъбрехме щях да го правя.Това първо.Второ:Откъде знаеш,че няма да се реши проблема?Този вид контакт може да ти помогне,може и да ти навреди,може и изобщо да не промени състоянието ти.Всичко това е възможно.Но ти предварително си избрала"Няма да реши".Това се нарича предварителна нагласа.Аз съм се убедила в силата й.Казвала съм "няма! "и нищо не е ставало,казвала съм "аха!"и са се случвали"чудеса"В първото писмо,което писа,два пъти си повторила "Нямам вяра."Защо?В началото говориш в сегашно време,а този начин на говорене е най-опасен,защото се запечатва в подсъзнанието."Имам страхотен проблем,който се задълбочава."Това аз наричам негативно мислене.Затова и ти писах "вкопчване".Аз разбирам,че ти е трудно и че правиш онова,което смяташ за възможно,да излезеш от състоянието си.Т.е.искаш помощ.Чувала съм за онова,което психолозите наричат съпротива на терапията.Просто си тръгваш и я прекъсваш.Лошото е,че обикновено това става,когато терапевтът е близо до разгадаване причината за състоянието.Лекуваният не иска/но това не се осъзнава /да се промени.Защитите на Аза стават несъзнателно в почти всички случаи.Да поставиш диагноза,е все едно да намериш игла в купа сено.Много силно казано,но понякога е точно толкова трудно.

Можеш ли,да разкажеш нещо съвсем кратичко от живота си.Какво

ти се случи например,днес?

Чувала съм,че хората страхуващи се от нещо,имат силата да се справят с него,но не си вярват.Както и,че говорейки,можеш да си обясниш много.Питам се:дали,си чувала притчата за вярата?Сега се опитай, да ми се усмихнеш.Както и да предположиш ,що за човек съм.Интересно ще ми бъде да ме"измислиш." :) Просто,ми дай няколко определения.Става ли?Ще те чакам.Ти ела.Само.Ако искаш!:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, СИмеонова!

Сигурен съм, че можеш да се промениш, да се излекуваш напълно! Ще се радвам да продължим комуникацията си в личните съобщения!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имам една позната, за съжаление, от две години не е добре. Мисли си, че само за нея говорят по телевизията, само за нея пишат по вестниците, в чуждите разговори си мисли, че пак говорят само за нея. Обсебена е от тази фобия. И си мисли, че й се подиграват и одумват, т.е говорят лоши неща. И в интернет навсякъде всички говорели само за нея.

Понеже я познавам отдавна, знам живота и, знам, че й се наложи да преживее за кратко време доста трагични неща. Вероятно е следствие от това. Не издържа психически.

Само се чудя, от къде се е взел вируса (тайния агент) в мозъка й, след като си беше съвсем добре до преди 2 години.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×