Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Светла_Б

Паневритмия. Ако музикантите свирят фалшиво или записът не ви харесва?

Recommended Posts

Лесно е да играеш също и на хубава музика. Но ако музикантите в центъра свеирят фалшиво, или ако записът, който звучи в момента не ви харесва? Бихте ли споделили как се храмонизирате при тези обстоятелства?:)

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:rolleyes: Ами то е подобно на случая с каруцата. Признавам, че музиката най-много ми действа на концентрацията, но пък някак винаги успявам да си "пея" с мой вътрешен глас и така да се хармонизирам. Някак си абстрахирам се от онова, което не ми харесва в музиката - ако са живи музиканти съм склонна да проявя разбиране - вярвам, че всеки прави най-доброто, на което е способен в съответните условия. Ако, разбира се, има възможност за промяна, замяна - най-добре да се използва. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна с Надето!

Само 3-4 пъти ми се е случвало да танцувам на жива музика. Случвало се е в определен момент музикантът да изсвири някой елемент фалшиво или да обърка темпото или... какво ли не може да се случи на живо... съсредоточавам се и се опитвам да се свържа с душата на музиканта, да усетя как пръстите му може би са замръзнали от утринния хлад, може би вътре в него се е прокраднало притеснение - представете си само да ви слушат толкова много хора и да очакват музиката на Учителя... Аз заради проблемите с техниката (която известно време беше само мое задължение) какви вълни съм преживявала, какво напрежение, чувство за вина, срам и какво ли не... а мога да си представя аз ако свиря... не не мога. Та опитвам се да изпратя топлина и мир и радост и спокойствие към музиканта, опитвам се да му стопля пръстите с вълна от топлина, която си излъчвам от слънчевия сплит, мислено и от цялото си сърце му пращам подкрепа, любов, благодарност и някак моята собствена душа полита и ми става по-светло и топло и радостно от всякой друг път.

За записа - общо взето всички ми харесват. В самото начало имаше един запис, който не ми допадаше особено заради тембъра на изпълнителката. Един ден трябваше, обаче да прослушам по-голяма част от него и усетих неговата особена своя прелест - нежност и някаква детска лекота и простота се излъчваше.

Миналата вечер на курса ни по пеене стана дума за това, че не бива да се пее докато се играе, което е разбираемо, ако се пее силно и не се слуша музиката. Обаче моите лични опитности са други. Когато доловя как някой от нашия кръг - ние се познаваме и сме приятли всички - спонтанно започне да пее тихо, това ми дава толкова радост и лекота! Мисля си - Паневритмията е медитация, да, но групова! От друга страна няколко пъти съм "се отнасяла" и винаги се случва едно и също - "приземява ме" моя собствена грешка или в движението, или в краката или в ръцете.. - губя вниманието, будността, заедността с братята и сестрите и с природата около нас...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Веднъж имаше много интересен момент на една Паневритмия.

Духаше много силен вятър. Имаше двама музиканти. Бяха много млади. Единият свиреше по ноти. Другият не. Вятърът издуха нотите, които се разпиляха по поляната. Музикантът спря да свири и продължи само този, който знаеше нотите.

Но Той (Вятърът) не се задоволи само с това. Последва още един мощен порив и нотите отново литнаха по поляната. Но, този път успя да се обърка и музикантът, който ги знаеше, при което един от моментите от музиката беше повторен.

Но, играещите (бяха около 100) продължиха без никакво колебание или притеснение. Лично аз изобщо не се смутих, но моето състояние беше взаимосвързано с партньора до мен и с всички участващи. Тоест ние всички заедно успяхме да продължим.

Напълно съм убедена, защото съм го почувствала вече, че ако хората в кръга са хармонирани помежду си, нищо и никой не може да им смути концентрацията.

:yinyang:

Редактирано от helen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Играя основно на жива музика и често се случва музикантите да сменят темпото или направо да сгрешат, като изсвиярт част от упражнениато отново....или, ако са двама всеки да засвири нещо различно. Тогава на мен ми помага пеенето. Просто започвам да пея малко по-силно и усещам, че хората в кръга правят същото. Така някак помагаме и на музикантите да влязат в ритъм. Така се случи и днес сутринта...

Редактирано от magal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От известно време насам групата (разумно според мен) реши да запишем на флашката няколко различни изпълнения на Паневритмия и да оставим да се редуват, за да свикваме с различни изпълнения. Има и обратната позиция - на някои им си харесват определени записи и при първа възможност пренастройват флашката (превъртат), за да се повтаря техния фаворитен запис с обяснението, че той е по-добър от останалите. 

Въпросът ми е какво вие лично (всеки от вас) разбирате под "добър запис"? Какви са критериите ви за предпочитането на един или друг? Правилност според някакви изисквания или история, наличие на вокал или обратно, качество на записа или...?

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×