Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За амбицията


марсин

Recommended Posts

Здравейтеsmile.gif! С моя приятелка като си говорим за децата си , много се притеснява,че синът й е неамбициозен / унаследено от бащата на детето, вероятно /...Става въпрос за избор на професия / сега завършва средно образование/... нищо не си харесва, нищо не го влече/ има хоби,но не нещо сериозно и да става за професия/ ...Майка му напъва за нещо хубаво / тя самата е лекар-кардиолог/ ,но синковеца е спокоен,ходи на уроци,но дотам....а иначе е умно и отворено дете.....Майка му му говори,че трябва да има стабилна професия, себеуважение и т.н...,но,отсреща спокойствие и леко пасуване........Има ли начини за стимулиране на тази пуста амбициозност у неамбициозните/ или недостатъчно амбициозните /?

Хубав , светъл и спокоен ден желая на всички yinyang.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Да, например с умишлено създаване на трудности и умерени лишения в момчето! С едно постепенно откъсване от родителската емоционална "пъпна" връв и стимулиране на собствената здрава борбеност и усилия!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Ами тя майката си е доволно строг родител и не позволява сина й да й се качва на главата,твърде, но същото е "с характер" ...Честичко му "напомня" за смисъла на четенето сега, за необходимостта от стабилна професия,но онова,нашето само като си отвори устата майка му ,усеща какво ще следва и се нерви..."Като ти харесва Х вземи си него за син" или "Стига вече,досаждаш ми" и такива подобни...има си "характер" младежът"! А майката гледа да не досажда прекалено и се получава гаден затворен кръг ! Но пък иска и да го стимулира по някакъв начин....но пък това нашето не поддава много-много!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

А може би е нужно да го поостави на мира наистина! Ако ще му създава някакви трудности, нека не са с мънкане, а с липса на пари примерно. Възможно е и майката да е доста амбициозна и да проектира очакванията си към него, сякаш е на 10. Но не е! Емоционално би могла да отдръпне "захапката" от него, а ако ще предприема някакви мерки, да са чисто поведенчески - например да го задължи да работи вечер или уикендите докато учи, ваканциите и т.н. А това задължаване дори да не е вербално заявено, а чрез спиране на финансовата му поддръжка. Както сама казваш, получило се е затворен кръг и повече мънкане от нейна страна ще доведат само до още от същото му поведение! Нека майката промени отношението си и се отдръпне от него с мярка! останалото зависи от него и собствената мъ съдба и разум!

Темата е достатъчно обща, така че ако някой мисли, че има разумни мнения, нека се включи!

Линк към коментар
Share on other sites

Мой много близък човек беше хокан и навикван през тинейджърските си години, че се занимава с "палячовщини" и "циркаджийски номера" и че ще "си разбие главата", а също, че не прави нищо за бъдещето си ( разбирай - не учи за шестица в избраното от майка му училище).

Години по-късно такива занимания бяха официално обявени за вид спорт , който днес има и в България доста привърженици.

Ако бяха му повярвали, можеше да е един от основателите.

Сега е просто един тъжен 50-годишен човек с най-обикновена професия. Но НЕ тази, която изучаваше в училището.

А ето и пример за подкрепа от близки:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=576533.0

Редактирано от късметче
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че проблемът е в понятието "стабилна професия", което е лична амбиция на майката. Според мен най-стабилна е любимата професия. Познавам един майстор, когото ползвам да ми ремонтира повреди по водопровода и канализацията в къщи. Той обожава професията си, обича работата си, сините му очи светят, когато обсъжда някакъв ВК проблем. Значи за него професията му е стабилна, без оглед на това кой какво мисли по въпроса. Работи с лекота и радост и поради това и печели добре. Парите са следствие, нали?

Моята дъщеря още от първи клас показа, че е неамбициозна и по-голямата част от предметите в училище не я увличат. Успех добър и среден, с изключение на изкуствата и спорта. Аз винаги й повтарях, че трябва сама да избере какво ще учи и какво ще работи, когато порасне, но трябва само да реши кое е това нещо, което ще й прави най-голямо удоволствие. Така я оставих сама да избере средното училище и тя е доволна от избора си. Сега е в десети клас и вече е категорична в каква посока иска да продължи образованието си след две години. Дори има вариант след втората година да избере и втора специалност, ако е възможно. По същия начин вече си избра и предмета за матура - този, по който й прави удоволствие да мисли и да разсъждава, дори и когато не си е прочела урока за деня. Това е областта, в която не й поставям никакви ограничения и резултатът е, че е мотивирана и спокойна за бъдещето си, и не на последно място - щастлива и горда е, че не е принуждавана по никакъв начин от мен да избере моята професия, която е "стабилна" и "престижна" в очите на хората.

А умишлено създаваните трудности от финансов характер няма да помогнат на младежа в избора му на професия. Най-много да хукне, както повечето днешни деца, да учи счетоводство или право, защото там се печелело добре. Резултатът е - унили 25-30-годишни старчески физиономии в банковите офиси, досада от всеки работен ден. И похабени таланти за музика, живопис, спорт, шев и кройка, готварство и много други професии. 60.gif

Линк към коментар
Share on other sites

На мен ми направи впечатление, че непрекъснато се повтаря "хубава" и "стабилна" професия. Какво значи хубава, хубава за кого? За майката или за сина? А стабилна? За мен няма такова нещо като стабилна професия. Стабилна професия е тази, която човекът владее перфектно и много му харесва да я упражнява; такъв човек винаги успява да се издържа съвсем добре, независимо колко странна и рядка е професията. А иначе може да е адвокат, лекар, инженер ... и какво, ако не се справя добре, така и цял живот няма да има успешна реализация в нея, включително и на финансов план.

Аз самата съм имала родители, които ми казваха - "Ха, ами то в България има 20 човека, дето си вадят хляба с това нещо, че точно ти ли ще си измежду тях?!?". "А защо не аз?" - бих отговорила, вече със самочувствието на 40 годишен човек - "Тези 20 какво, да не са някакви извънземни?".

Наистина е тъжно да откажат по един или друг начин човека от желаното поприще. И много неприятно за самия човек, той става като птица с прекършени криле.

А определено мога да предположа, че майката-кардиолог би погледнала мноооого скептично, ако синът й иска да стане например .... фокусник, дори и той да има потенциал да стане като Дейвид Копърфийлд. За нея (и за много други майки за съжаление) сигурно ще е ужасно - умното ми момче, вместо да се занимава с нещо сериозно, с наука, той тръгнал да става някакъв ... циркаджия. Дори доброто му финансово положение няма да я успокои от този "срам".

Двамата със съпруга ми сме инженери, от високотехнлогичните специалности, и по принцип сме така по-научен тип хора, с разработки и интереси в природонаучните клонове на познанието, обаче малката ми дъщеря напоследък силно се е увлякла по попинг (дори не съм сигурна точно така ли се казва); нямам никакво намерение да я спирам, макар че и тя е отличничката на класа (без да настоявам за това, при нас проблемът е дори, че е доста амбициозна), дори съм се замислила откъде да и намеря учител-хореограф за тези танци в нашия град. Може една шепа хора да си изкарват прехраната с този вид танци, но защо пък тя да не е една от тях?!

Линк към коментар
Share on other sites

За мен въпросът стои по малко по-друг начин. Имам предложение за родителите. Нека поговорят с приятелите на момчето дискретно дали той е споменавал нещо за плановете си. Много е възможно просто да се страхува да каже на семейството си с какво иска да се занимва именно поради факта, че не би се приело добре. Приятелите на децата ни винаги знаят малко повече от нас60.gif

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте:)! С моя приятелка като си говорим за децата си , много се притеснява,че синът й е неамбициозен / унаследено от бащата на детето, вероятно /...Става въпрос за избор на професия / сега завършва средно образование/... нищо не си харесва, нищо не го влече/ има хоби,но не нещо сериозно и да става за професия/ ...Майка му напъва за нещо хубаво / тя самата е лекар-кардиолог/ ,но синковеца е спокоен,ходи на уроци,но дотам....а иначе е умно и отворено дете.....Майка му му говори,че трябва да има стабилна професия, себеуважение и т.н...,но,отсреща спокойствие и леко пасуване........Има ли начини за стимулиране на тази пуста амбициозност у неамбициозните/ или недостатъчно амбициозните /?

Хубав , светъл и спокоен ден желая на всички yinyang.gif

Може майката да го определя като неамбициозен,а истината да е друга?:hmmmmm:

Ако беше мое дете,никога не бих му повтаряла до припадък едно и също.

Според мен на разумен човек се казва веднъж и не се повтаря,а се изчаква.По този начин се дава време на другия човек да осмисли нещата и сам да вземе решението си.

Това,което прави приятелката ти е налагане на собственото мнение,целящо да принуди момчето да действа така,както тя иска.

В първия си пост Орлин дава идея майката да стимулира амбицията на момчето чрез "умишлено създаване на трудности и умерени лишения".Мое лично мнение е,че този метод може да доведе до негативни резултати,защото пак е вид принуда,а явно момчето е честолюбиво и желае да зачитат неговата личност.

П.П. Мнението ми е от позицията на родител с 24 годишен стаж. :)

Редактирано от Пламъче
Линк към коментар
Share on other sites

Амбицията и дръзновението в живота са нещо много хубаво .Амбицията е енергия,цел ,живот ,изобщо желанието за самореализиране ,самоосъществяване е дълбок и чисто човешки импулс. Глупава е конфронтацията с родители ,когато се противопоставят на желанието на децата си .А понякога самите деца нямат желание за каквото и да било . И това е тъжно ,.това е някакво залиняване на психиката ,липса на желание за живот . Бих казала хиляди млади хора ,допринасят за тази тенденция на безтегловност ,на липса на желание за реализация . За мен това е болест и остарялост в мисленето . Това са 18 годишни старци .

Много тъжно за България. Познавам много такива хора .

Дълбоко съм убедена ,че във всеки един човек има вложена Божествена идея и е много важно човек да я осъзнае,да я открие. Да следва личната си легенда. Да имаш цел в живота,да дръзнеш да осъществяваш мечтите си и най - важното да имаш мечти .Човек е толкова голям ,колкото са големи и мечтите му .

За мен е безмислено да упреквам родителите на това дете ,че се опитват да му помогнат да открие някаква цел или амбиция в живота . Според мен това е глупаво и отново води до зацикляне , по- скоро трябва да се помогне да открият талантите и желанията на детето си ,да го подтикнат към себеизява и активен начин на живот . Просто факторите са здравословна среда,конкурентна среда,желание за живот ,дори диалог ,обсъждане ,общуване с други млади и амбициозни хора на неговата възраст.

Родителите са си родители и имат своите съображения,естествено ,че ще мислят и ще се стремят за най- доброто на тяхното дете.

Просто истината е в общуването,в диалога.

Редактирано от Inatari
Линк към коментар
Share on other sites

:)приятели,всичко,което сте писали е така - майката прекалява с поддържането на "емоционална пъпна връв"/много ми хареса това /, ,леко налагане от нейна страна на нейното мнение, тя си говори с приятелите му , да , но също е вярно и ,че има " липса на желание за реализация" сред младите....Не мога да виня родителите,че искат да подсигурят детето си с възможно най-доброто за него образование/ убедена съм,че много често децата имат нужда от побутване,вкарване в правилния път ,продиктувано от грижа за бъдещето му/...Често децата не знаят какво искат/както е в този случай/,не са наясно с истините за живота /дано не прозвуча твърде грубо/....Тук детето няма ориентир и не приема каквото и да е мнение/казано по друг начин -" неамбициозен по природа"/....Лесно е ,когато детето знае какво иска/при нас е така - сам си решава,интересува се,подава си документите...като го питам нещо -"Не ги разбираш тези неща" и т.п...:P,прави нещата с желание/ .....като заговорих за нас-още като кандидатства за гимназия ние с баща му искахме едно,но той каза,че само и единствено заради нас ще запише там,но той не иска-това ми беше достатъчно .....записа неговото си желание и си е отличник,ходи си с желание на училище,доволен от развоя на нещата в живота му и сега сам си решава, но...знае какво иска...:) Редактирано от марсин
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейтеsmile.gif! С моя приятелка като си говорим за децата си , много се притеснява,че синът й е неамбициозен / унаследено от бащата на детето, вероятно /...Става въпрос за избор на професия / сега завършва средно образование/... нищо не си харесва, нищо не го влече/ има хоби,но не нещо сериозно и да става за професия/ ...Майка му напъва за нещо хубаво / тя самата е лекар-кардиолог/ ,но синковеца е спокоен,ходи на уроци,но дотам....а иначе е умно и отворено дете.....Майка му му говори,че трябва да има стабилна професия, себеуважение и т.н...,но,отсреща спокойствие и леко пасуване........Има ли начини за стимулиране на тази пуста амбициозност у неамбициозните/ или недостатъчно амбициозните /?

Хубав , светъл и спокоен ден желая на всички yinyang.gif

Здравей,

като че ли тази майка е доста напориста...

Досега дали е давала простор за изява на детето си?

Дали то може да иде да тренира/свири/пее/танцува.... нещо, което тя не одобрява?:rolleyes:

Дали това дете има самостоятелен жизнен опит?

Дали е имало шанса да прави малките грешки, които предотвратяват по-големите?

Човек "няма амбиции и сили", ако не е открил таланта/дарбата/хобито/професията, която го прави радостен, вдъхновен и щастлив.

Може би това дете има нужда да експериментира.

А майката - да не се страхува и да приеме различното, неочакваното...

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейтеsmile.gif! С моя приятелка като си говорим за децата си , много се притеснява,че синът й е неамбициозен / унаследено от бащата на детето, вероятно /...Става въпрос за избор на професия / сега завършва средно образование/... нищо не си харесва, нищо не го влече/ има хоби,но не нещо сериозно и да става за професия/ ...Майка му напъва за нещо хубаво / тя самата е лекар-кардиолог/ ,но синковеца е спокоен,ходи на уроци,но дотам....а иначе е умно и отворено дете.....Майка му му говори,че трябва да има стабилна професия, себеуважение и т.н...,но,отсреща спокойствие и леко пасуване........Има ли начини за стимулиране на тази пуста амбициозност у неамбициозните/ или недостатъчно амбициозните /?

Хубав , светъл и спокоен ден желая на всички yinyang.gif

Здравей Марсин,пунктовете ,които ме провокираха да пиша в темата съм повдигнала .

Има различни начини да се стимулира даден човек да даде най-доброто от себе си ,да работи върху себе си,вместо да се оставя на течението.Когато става дума за родители и деца,мисля,че добра връзка с детето си,връзка ,която би позволила на един родител да знае какво иска ,какво харесва и прочее ,неговото пораснало дете ,се изгражда до към 12 година .Ако е пропуснат момента ,родителите най-общо казано ще си сърбат попарата.

Ако майката смята бащата на детето си за неамбициозен човек,това може да е в основата на поведението на сина към кардиналния и глобален въпрос за неговото добро бъдеще.От твоето мнение разбираме ,че е умно и отворено дете.Разбираме също,че се отглежда с нужната строгост ,сиреч не е разглезен и безотговорен .Тогава остава да предположим ,това което писах.Някъде в триъгълника между бащата ,майката и сина се е получило изтегляне в една посока и същият не е равностранен .Модела на всезнаещата,можеща,справяща се жена,нагърбила се с товара на женските и мъжки отговорности в живота ,мисля,че даде като обществен резултат синове,които по-трудно намират себе си.Особено ,ако на тоя фон липсва сърдечната връзка с бащата.Така,че твоята приятелка може да започне да решава ситуацията ,като се спре на себе си.Всеки от нас има над какво да работи.Когато даден човек прегърне промяната и работи над това да подобрява себе си-да изгражда,развива показва своите добродетели на света,в един момент светът ни връща всичко умножено.И ние сме приятно изненандани да видим ,да почувствуваме това.

Поздрави и успех в решаването на задачата.Щом синът е стигнал до края на средното си образование без да се набърка в някоя от зависимостите,които са бич за днешното ни общество,то нека майката е доволна и благодарна.Да приложи любовта и да подкрепя синът си.Ако пък успее,да прости на баща му ,липсата на амбиция и каквото има още за прощаване,то детето ще намери пътя си успешно..:feel happy:

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

като че ли тази майка е доста напориста...

Досега дали е давала простор за изява на детето си?

Дали то може да иде да тренира/свири/пее/танцува.... нещо, което тя не одобрява?:rolleyes:

Дали това дете има самостоятелен жизнен опит?

Дали е имало шанса да прави малките грешки, които предотвратяват по-големите?

Човек "няма амбиции и сили", ако не е открил таланта/дарбата/хобито/професията, която го прави радостен, вдъхновен и щастлив.

Може би това дете има нужда да експериментира.

А майката - да не се страхува и да приеме различното, неочакваното...

Дъгичка,така-майката е напориста,овен е с луна в козирог /синът е близнаци,бащата дева/...Майката е доволна от заниманията на сина си....относно експериментирането - нищо,че е близнаци- не е по експериментите...

Линк към коментар
Share on other sites

Ако майката смята бащата на детето си за неамбициозен човек,това може да е в основата на поведението на сина към кардиналния и глобален въпрос за неговото добро бъдеще.От твоето мнение разбираме ,че е умно и отворено дете.Разбираме също,че се отглежда с нужната строгост ,сиреч не е разглезен и безотговорен .Тогава остава да предположим ,това което писах.Някъде в триъгълника между бащата ,майката и сина се е получило изтегляне в една посока и същият не е равностранен .Модела на всезнаещата,можеща,справяща се жена,нагърбила се с товара на женските и мъжки отговорности в живота ,мисля,че даде като обществен резултат синове,които по-трудно намират себе си.Особено ,ако на тоя фон липсва сърдечната връзка с бащата.Така,че твоята приятелка може да започне да решава ситуацията ,като се спре на себе си.Всеки от нас има над какво да работи.Когато даден човек прегърне промяната и работи над това да подобрява себе си-да изгражда,развива показва своите добродетели на света,в един момент светът ни връща всичко умножено.И ние сме приятно изненандани да видим ,да почувствуваме това.

Поздрави и успех в решаването на задачата.Щом синът е стигнал до края на средното си образование без да се набърка в някоя от зависимостите,които са бич за днешното ни общество,то нека майката е доволна и благодарна.Да приложи любовта и да подкрепя синът си.Ако пък успее,да прости на баща му ,липсата на амбиция и каквото има още за прощаване,то детето ще намери пътя си успешно..:feel happy:

така е ...имат си проблеми -тя и бащата на детето....Доста отговорна е задачата й,явно, но мисля,че като й се насочи вниманието натам-ще успее.....

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...