Outsense Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 Здравейте! За съжаление, първото ми включване в този форум са проблеми и надежда за помощ. Накратко, тези проблеми са генерализирано тревожно разстройство и агорафобия. На не толкова кратко: На 28 г. съм и се опитвам да се справя с това състояние от почти 3 години. Всичко започна с пристъпи на световъртеж, последваха изследвания и консултации с различни специалисти, никой от които не откри проблем. Консултирах се и с психиатър (на 4-и км), който не установи психическо разстройство, но отбеляза наченки на агорафобия, тъй като започнах да се придвижвам навсякъде с един чадър, който да използвам като бастун, в моментите, в които губя равновесие. Той ми предложи да "поостана" там за малко, което откровено казано ме ужаси и отказах. Започнах да чета по темата, правих си допълнителни (хормонални) изследвания и, по метода на изключването, се самодиагностицирах с паническо разстройство. Посетих втори психиатър, който потвърди предположението ми и ми изписа Ривотрил и Золофт. Пих ги около месец, но забременях и се наложи да ги спра. Не ми оставаше нищо друго, освен да „стискам зъби” и да търся други начини за справяне. Изчетох всичко, което намерих по темата. Установих, че състоянието ми се нарича генерализирано тревожно разстройство, че се лекува с психотерапия, а не с медикаменти. Започнах да посещавам психотерапевт, но въпреки уверенията й, че има добър опит с такива състояния, след няколко седмици монолог от моя страна в кабинета й установих, че тя няма да ми помогне. Върнах се към четенето. Опитах също тай чи и релаксация без особен ефект. След като родих нямах енергия за каквото и да е. След това посещавах друг терапевт за известно време, но се наложи да прекъсна терапията за 2-3 месеца. И, тъй като реших, че вече разполагам с всички необходими „техники” за справяне, мога да продължа сама. Оказа се обаче, че греша. В последно време съм в целодневна „паническа атака”, въпреки усилията ми да се справя с тревожността си. Спортувам почти всеки ден (тае бо или аеробика) за изразходване на адреналина, упражнявам релаксация (йога нидра) и дълбоко дишане, гледам да прекарвам повече време навън, вече излизам сама на кратки разстояния. Научих се да улавям когнитивните си изкривявания, стремя се да мисля позитивно и да се разсейвам... Опитвам се да упражнявам „рефрейминг”, но ... вече не успявам да уловя конкретна мисъл, която да преструктурирам. Имам чувството, че мислите ми са се превърнали в кипяща безформена каша, сърцето ми препуска постоянно, стомахът ми е свит на топка, а няма обективна причина за това. А най-лошото е, че в някои моменти това така ме изтощава, че едва се насилвам да си поиграя с бебето, да я погушкам и т.н. Постепенно се превръщам в една главно механична майка, която сменя памперси и храни, което ме ужасява. Не разбирам какво се случва... Благодаря ви за търпението при изчитането на този ферман! Благодаря предварително и за вашите съвети! Орлин Баев и Eлф 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 Четейки поста Ви разбирам, че си имаме работа с ,,професионалист''. За съжаление единственото, което мога да дам като съвет е, да се обърнете към компетентен специалист. Интернет консултацията за ,,професионалисти'' не може да е ефективна. Вие на практика знаете толкова много техники и теория, че нищо ново нито аз, нито Орлин можем да Ви предложим. Успех! Лина Коцева и Eлф 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Outsense Добавено Април 13, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 13, 2011 Както казва поговорката, „Ако стената се разруши - викат зидаря, ако човек се разболее - всички стават лекари.” Д-р Първанов, да разбирам ли, че според Вас съм сбъркала основно в стремежа си самостоятелно да открия решение за проблемите си? Възможно е цялата тази теория без система да има обратен ефект, но няма как да превъртя лентата назад. Потърсих консултация онлайн, поради липса на алтернатива на този етап. Налага се след 2 седмици да замина извън България за дълъг период от време и нямам възможност за „нормална” терапия. Можете ли да ми препоръчате квалифициран специалист, който работи онлайн? Eлф 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Април 13, 2011 Доклад Share Добавено Април 13, 2011 Погрешно сте ме разбрали. Един от основните принципи на психотерапията гласи „Когато терапията е успешна, причина за това е клиента, когато резултатът е незадоволителен, отговорността е на терапевта.” Много от колегите са против този принцип, но аз заставам с две ръце зад него. Вие не сте сбъркала никъде. Посещавали сте двама психотерапевти. Би трябвало да сте добре. Не сте. Вината е в тях, не във вас. Лина Коцева, Joremimi и Eлф 3 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Април 14, 2011 Доклад Share Добавено Април 14, 2011 А може би просто никой няма вина и се нуждае от нещо по различно... Наскоро най- случайно се заслушах в музиката пусната в една от темите тук и се оказа, че без да знам съм въздействала благотворно на майка ми. Ето темичката, аз още не съм ползвала есенции, но музиката е нещо което ми въздейства благотворно. Опитай и това без да очакваш резултати, просто послушай малко музика при все че може и да си го правила вече послушай и от тази . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Април 14, 2011 Доклад Share Добавено Април 14, 2011 (edited) Здравейте! И, тъй като реших, че вече разполагам с всички необходими „техники” за справяне, мога да продължа сама. Оказа се обаче, че греша. В последно време съм в целодневна „паническа атака”, въпреки усилията ми да се справя с тревожността си. Това, че си спряла терапията вероятно има някакво отношение към състоянието ти сега. Но, споко - д-р Първанов работи по скайп - той е наистина добър специалист и с радост ще направи всичко, за да ти помогне! Спортувам почти всеки ден (тае бо или аеробика) за изразходване на адреналина, упражнявам релаксация (йога нидра) и дълбоко дишане, гледам да прекарвам повече време навън, вече излизам сама на кратки разстояния. Научих се да улавям когнитивните си изкривявания, стремя се да мисля позитивно и да се разсейвам... Това всъщност са чудесни новини. Може би можеш да видиш, че имаш доста добър напредък! С йога и тай чи продължи! Те не са хапче, а зад външно простичките упражнения стои един безкрай от степени на усвояване! Това усвояване понякога трае с години! Зад упражненията на йога, тай чи, зад визуализациите и релаксацията стои една цел - сливане с безкрая на цялостната ти личност отвътре, с духа ти! Понякога истинското навлизане в дадени системи за саморазвитие продължава с години - години, които обаче те свързват с духа ти, с цялата Вселена, с която започваш да пулсираш в ритъма на хармонията и! Опитвам се да упражнявам „рефрейминг”, но ... вече не успявам да уловя конкретна мисъл, която да преструктурирам. Имам чувството, че мислите ми са се превърнали в кипяща безформена каша, сърцето ми препуска постоянно, стомахът ми е свит на топка, а няма обективна причина за това. А най-лошото е, че в някои моменти това така ме изтощава, че едва се насилвам да си поиграя с бебето, да я погушкам и т.н. Постепенно се превръщам в една главно механична майка, която сменя памперси и храни, което ме ужасява. Не разбирам какво се случва... Най-вероятно правиш нещата, които правиш без подходяща обратна връзка, по свой си начин, който се е вплел в псимеханизма на неврозата ти и се въртиш в кръг. Като цяло, извън конкретните методи, ставащото с теб се случва, за да те научи на нещо. То в никакъв случай не е нещо лошо или гадно и т.н. Докато имаш мисли за ставащото като нещо ужасно, бягаш от уроците му! Тревожността ти е...ПЪТ! Път по себеопознаване и себеразвитие! Предполагам, че имаш нужда от тази каша в главата си и тази тревожност, за да те тласнат към онази независима самостойност и самостоятелност, която ти дава само връзката с духа ти отвътре! Ядрото на духа ти, което се ражда от пускането на контрола на егото ти, докато напрежението от "кашата" в която се вариш в момента, вложено в подходяща посока, оформи психиката ти в резонанс с АЗА (или както искаш си го наречи) ти! Реструктурирането помага, но то има определен "таван". Следващата по-силна стъпка са някои визуализации, променящи отношението ти към ставащото - а те вече имат нива на усвояване и малко по малко водят до една още по-мащабна стъпка, съзерцанието. Съзерцание, което когато е живо и истинско, разтваря малката личност за безпредела на Любовта. Любов, раждаща се естествено и непринудено отвътре, жива Любов, мъдра Любов, блага Любов. Любов, която стапя тревожността ти, кара те да видиш всичко от нейната висока и обширна позиция, поставя те в пряка връзка с душата и призванието ти! А те раждат творческото ти вдъхновение и осмислят по нов начин живота ти! Тогава можеш да бъдеш външно сама и да пътуваш където си искаш, смирено освободила контрола на егото си, водена от намерението на духа си! Тревожността ти, която преживяваш сега, те тласка с всички сили към това развитие и усъвършенстване на характера и разбиранията ти! Благодари на тревожността си и разпали чудесния и заряд в огъня на щастието си! Нека кашата в главата ти бъде тласък по намиране на една различна от малката контролираща логика когниция. Една блажена, любяща и светла когниция, раждаща се от съзерцанието, сливащо те с безкрая! Струва ми се, че преживяванията ти те бутат именно към разширяване и промяна на кръгозора ти, а оттам и на цялото ти същество, възприятие и реакции! Следвай пътя си! привилигирована си да имаш мощни стимули - благодари за това и върви смело напред към една спокойна и щастлива, омиротворена и смирена жена! Смирение на недоволството ти, което дава възможност за трансформация на тревожността ти в спокойна щастлива сила! ... Редактирано Април 14, 2011 от Орлин Баев Eлф 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Outsense Добавено Април 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Април 14, 2011 Това е страхотен принцип, д-р Първанов! Но би било почти нереалистично хубаво мнозинството от специалисти да се придържат към него. Прави сте за това, че не е трябвало така да си прекъсвам терапията. Действително, за втория терапевт, когото посещавах мога да кажа само хубави неща и грешката си беше изцяло моя – надцених се и избързах. Той човека няма да ме гони, както родител гони детето си с филия лютеница: „Айде, мама, още една хапчица!”... Хубавото на тази грешка е, че е от този тип, който така те шамаросва, че повече не повтаряш. Това е ценен урок, който не се учи от "дебелите книги". От тях не се учи също и това, за което пише Орлин - осмисляне на живота по нов начин и трансформация на цялото ми същество... Сърдечно ви благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts