Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Мария-София

Мистерията на Голгота

Recommended Posts

Много съм мислила, как да разбирам думите на Исус Христос в Библията - „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)

Какво е станало, как така чрез Него, къде е Той?!? Също и думите - Аз съм Пътя, и Истината, и Живота. Какво означават, буквално или силно преносно да ги разбираме?

В цитата на Мария-София има отговори:

...

в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият

Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.

Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали

Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе

в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус

от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.

...

Кръвта ... какво знаем за нея? Учителят също е говорил за това.

Всички тези въпроси за размисъл са много важни (според мен).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Това е самият Христос, който преминава от едно човешко сърце в друго, от една човешка душа в друга; онзи Христос, който можа да премине през

целия свят, независимо дали душите Го разбират или не! Сега ние сме принудени да се абстрахираме от нашите понятия, от

цялата наша наука и да посочим обективната истина: а именно, как самият Христос живее в хиляди и хиляди импулси, приемайки всевъзможни

образи и форми. Самият Христос е този, който, в душите на примитивните, необразовани хора напредва през гръцкия и римски свят, запленявайки все

повече човешки души в пределите на Запада и Севера. Самият Христос е този, който крачи редом с онези духовни учители, които по-късно

пренесоха християнството всред германските народи. Самият Христос е този, който покорява Земята, преминавайки от едно място в друго и от една

човешка душа в друга, напълно независимо от това, какво мислят хората за Него. Позволете ми да си послужа с едно тривиално сравнение: Колко

много са хората, които нямат никаква представа за химическия състав на хранителните средства, и въпреки това се хранят по всички правила на

изкуството! И наистина хората биха умрели от глад, ако би трябвало да изучат хранителните средства, а чак после да ги приемат в стомасите си.

Способността да се нахраниш няма нищо общо с изучаването и разбирането на хранителните средства! Разпространението на

християнството по Земята няма нищо общо с разбирането, което хората проявяваха към него. Ето същественото, ето особеното! Тук ни очаква една

тайна, която може да бъде разгадана само ако отговорим на въпроса: По какъв начин живее Христос в човешките души? И когато антропософията,

или ясновиждащото познание си постави този въпрос, на преден план застава едно важно събитие, което може да бъде обяснено само от

антропософска гледна точка, понеже то е в пълно съзвучие с всичко, което споделих с Вас днес. В едно ще се убедим: Безвъзвратно е отминало

времето, когато Христос действуваше по току-що описания от мен начин; дошло е времето, когато хората трябва да разберат, да познаят Христос.

Ето защо се налага и да отговорим на въпроса: Защо нашата епоха беше предхождана от онази, когато Христовият Импулс можа да се

разпространи, без да е необходимо човешкото разбиране, човешкото съзнание?

Всичко това беше възможно благодарение на едно изключително събитие, към което ни насочва ясновиждащото познание: Петдесятницата,

Слизането на Светия Дух. В антропософския смисъл на думата, тъкмо Христовият Импулс беше този, който пробуди ясновиждащото познание и

го насочи към Петдесятницата, към Слизането на Светия Дух. От гледна точка на ясновидството, окултното изследване започва най-напред именно

от Петдесятницата. Но какво точно се случи в онзи момент от планетарното развитие на Земята който засега остава до голяма степен трудно разбираем за нас,

когато Светият Дух се спусна към главите на апостолите? Ясновиждащият поглед дава точно определен духовно-научен отговор на този въпрос.

Прости и необразовани хора, каквито бяха апостолите, внезапно започнаха да говорят на различни езици това, което те можеха да изнесат от

глъбините на духовния живот без това да се очаква, без това да се изисква от тях. Да, точно тогава християнството, християнските импулси започнаха

да се разпростират из света, и то по такъв начин, че те станаха независими от разбирането на хората. "

От изследването на Акаша,Петото евангелие,Р.Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравявам ви за темата !:thumbsup2:Чудесни мисли и разсъждения за Христос,Божият Син .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става

дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието:

„Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този,

които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.

Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през

време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова,

което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си

пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и

грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата

душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на

Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да

внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.

От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш,

чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.

Първият религиозен дар е това, което ни посреща в началото на Стария Завет на Библията, като грандиозната картина на грехопадението, на

изкушението. Вторият религиозен дар е това, което ни посреща във всичко, което обхващаме с думата „Мистерията на Голгота".

Както грехопадението и изкушението имат работа с това, което посади в човека свободата, дарбата за различаване на доброто от злото, на

красивото от грозното, на истинното от фалшивото, така и Мистерията на Голгота има работа с това, човешката душа да може да намери отново

пътя към Божественото, така че тя да знае: в нея може да сияе Божественото, Божественото може да проникне в нея.

В тези два религиозни дара е включено, така да се каже, всичко най-важно от Земната еволюция, всичко онова от Земната еволюция,

което има работа с това, което душата може да изживее в нейните най-дълбоки глъбини и

което е най-дълбоко свързано със същността и развитието на човешката душа.

Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот. Той би трябвало да познае онова Същество,

което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото. Той би трябвало да познае, че

няма смисъл за Земния човек без това Същество. Хората би трябвало да заличат от Земното развитие думата „човек", ако биха искали да заличат

Христовото Събитие. А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от

Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение."

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

/продължава/

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кръвта ... какво знаем за нея? Учителят също е говорил за това.

Всички тези въпроси за размисъл са много важни (според мен).

На руски език:

Р. Штайнер «Эфиризация крови. Вступление эфирного Христа в земное развитие»

http://bdn-steiner.r...php?name=Ga_Rus

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля всички,които се интересуват от темата да се включат с цитати от Учителя ,а и от други автори...

Но нека бъде духовно изследване,а не празнословие...

Можем да отворим тема за кръвта,има писано достатъчно,само да намерим време...

:3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кръвта ... какво знаем за нея? Учителят също е говорил за това.

Всички тези въпроси за размисъл са много важни (според мен).

Според Щайнер, на различните тела на човека отговарят съответни компоненти във физическото тяло. Самото физическо тяло в своята цялост отговаря само на себе си, на етерното тяло отговарят жлезите и ендокринната система, на астралното тяло отговаря нервната система, а кръвта отговаря на аз-а. По-късно мога да се опитам да намеря по-точен цитат, като имам време.

Редактирано от Florestan

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.

Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата.

Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя.

И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите.

Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?“ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други.

Из Ето Човекът

Тази беседа изяснява също мистерията на Голгота. Можем да обясним нещата само по един вътрешен, окултен начин, т. е., когато ги преживеем. Защото знаем, че, каквото вътре, това е и вън. Каквото горе, това и долу....

за "Сродните души"

Редактирано от Слънчева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако кажете от кръста, на който сте приковани: „Прости им, Господи“ – добре е. И като дойдете на Голгота, пазете едно правило:

„Прости им, в Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“

Който има мир

Има едно събитие, което е велико и което важи за всеки един човек, едно събитие, което е важно за всеки народ, едно събитие, което важи за цялото човечество. Едно събитие, което важи и за цялото небе. Учителят, който се явява след смъртта си на своите ученици. Едно нещо от първите по рода си. Толкоз време той беше с тях, те не го познаха. Познаваха само външната страна.

Важното е, че Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Той се явява да оповести една велика истина – както го обича Баща му, както Той обича, както Той проявява Любовта си, така и той обича. Вие, ако вземете да четете цялата християнска литература, няма да намерите нито един тълкувател, никой не е изтълкувал защо Христос седя три дни в гроба, защо не беше един час, един ден, защо седя три дни. Ще кажете: „Не е толкова важно“. Човек и без да го знае, може. Три дни, значи, човек е засегнат и тялото му, и неговото сърце, и неговият ум. Засегнат е целият човек. Ако беше един час, отчасти щеше да бъде засегнат. А така целият човек е засегнат. За в бъдеще човек има да се развива в три направления: физическо, духовно и Божествено. Когато някой ви запита защо Христос седя три дни в гроба, ще кажете: „За да ни покаже по кой път да вървим“.

Виждаме, че Христос, Който възкръсна, казва на Мария: „Не се допирай до мене, защото не съм възлязъл още при Отца си“. Преди да иде при Бога, той се яви на учениците. Не отиде първо да се яви на Отца си, а той се яви на своите ученици. Защо? – Да ги представи и тях пред Бога. Христос ако беше се явил първо при Бога, той щеше да представи само себе си, но той се представи със своите ученици, показа, че е свършил добре работата, която му е била възложена.

Любовта е, която превъзмогва всичките мъчнотии. В туй бойното поле, ако човек влезе без Любов, той не може да изнесе войната. Христос в големите страдания дойде и последното оръжие, което той употреби, то беше Любовта.

Казвам: С кое оръжие вие ще победите? Няма по-страшно оръдие от Любовта. Тя разтопява всичко, дето мине, съпротивление няма, никой не може да се противи. Ако искате да преодолеете една мъчнотия в света без Любов, вие ще се търкаляте, вие ще отстъпите. Силата на човека седи в Любовта му. Тази идея трябва да се загнезди в ума ви. Царството Божие на сила се взима. Аз го тълкувам така: Царството Божие с Любов се взима. Със сила, защото силата произтича от Любовта. Дето има Любов, има сила, дето няма Любов, няма сила. Да желаеш нещо, то не е Любов. То е користолюбие. Да обичаш. Любовта седи в обичането. Да служиш на Бога, това е Любов. Да обичаш ближния си, това е Любов. Трябва да имаш един обект, който да обичаш.

Сега пред вас седи една велика задача. Христос казва: „Мир вам!“ Казва още: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. След туй, като се яви на учениците си, те станаха силни и смели и можаха да понесат страданията, разбраха смисъла на живота. С явяването на Христос пред тях разбраха смисъла на живота.

Целият свят ще се подчини на Любовта. То е разрешението.

Тогава ще чуеш в душата: „Мир вам! Както ме е Отец възлюбил, и аз ви възлюбих.

Та казвам: Сега идваме до третата епоха, епохата на Любовта, която носи в света изявлението на Бога. Бог ще се изяви по един начин в тия усилни времена и тогава разпъване ще има на кръст.

Всичките народи носят кръстовете си прегърбени, отиват на Голгота. То е разрешението. Тогава трябва да дойде другата картина, възкресението. Лесно се представят народи с кръстовете си. Как ще ги представиш без кръстовете си? Същият закон. Как представят Христос възкръснал? Има ли дрехи? Всичките народи ще ги наредите възкръснали, голи ще ги наредите, да проявят Любовта. Защо е представен Христос гол? Не че е гол. Тия художници не разбират. Художникът, като рисува Христос, трябваше да го нарисува да излиза от него светлина, да го облекат само в светлина. Те като не знаят как да рисуват светлината, рисуват го гол. Светлина трябва да излиза. Щом е в светлина, той е облечен. Няма да виждаш тази голота, която ние имаме без светлина. Казано ясно, тази светлина, това е новата дреха на Любовта, с която се облече човек, вече не е гол. Всеки човек, който има Любов, той е облечен, всеки, който няма Любов, той е гол. Всеки, който има тази дреха, той има вече живот. Всеки, който е изгубил тази дреха, той е подложен на смърт. Сега на всички предстои едно голямо изпитание. След туй изпитание техният учител ще се яви и ще им каже: „Мир вам! Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Идете и кажете на света това, което сте чули от мене!“„Както ме е Отец въздигнал, така и аз ще ви въздигна.“

Както ме е Отец въздигнал,УБ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Какво даде на човека Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред човечеството някакви природни събития,

някакъв облачен стълб, някакъв огнен стълб? Не, пред хората стоеше един човек, това беше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на

Голгота нещо от пълната с тайнственост природа така, че морето да се раздели, за да може Божият народ да мине през него? Не, там стоеше

пред хората един човек и правеше куците да прохождат и слепите да проглеждат. От един човек произхождаше това.

Сега хората можеха да видят един човек; хората можеха да говорят за един човек така, че Бог живее в него.

Езичникът трябваше да бъде просветен, той трябваше да излъчи своята душа навън от тялото, за да застане пред Съществото, което е Христос.

Той не би могъл да предположи, че Христос ще слезе на Земята; той можеше само да знае, че Христос е извън Земята. Това обаче, което беше

извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше

по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това? С това беше сложено началото, щото

силите, които човекът беше изгубил в течение на земното развитие от началото на Земята насам, тези сили, чрез които му бе скрито неговото

безсмъртие, така че тези сили отново да дойдат при него чрез Мистерията на Голгота. С побеждаването на смъртта при Голгота се родиха силите,

които можеха отново да запалят загубените сили в човешката душа. И човешкият път по време на Земното развитие ще бъде по-нататък такъв,

че приемайки все повече и повече Христос в себе си, човекът ще открие в себе си онова, което ще обича след смъртта: това значи, че човекът като

една безсмъртна индивидуалност ще може да застане пред своя Бог. Ето защо едва след Мистерията на Голгота станаха верни думите: „Обичай

Бога повече от всичко, а твоя ближен колкото себе си".

Любовта обаче бе дадена, когато Бог стана човек в Христос Исус. И гаранцията, че

ние можем да обичаме след смъртта, и гаранцията, че може да бъде основана една общност от хора на Любовта, чрез придобитите отново

сили на нашата душа, така както тя е поставена между човека и Бога и между всички хора помежду им тази гаранция произхожда от Мистерията

на Голгота. Човешката душа намери в Мистерията на Голгота това, което беше изгубила от началото на земното развитие насам, при което нейните

сили ставаха все по-слаби и по-слаби.

Три сили в трите душевни съставни части на човека: Воля, Мъдрост и Любов! В тази Любов душата изживява своето отношение към Христос.

Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че един напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за

човешката душа и че също когато разглеждаме отношението на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това,

че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от

Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо

Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"... "

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Друга е гледката при онези, които са оставили тяхното благо на Мъдростта, тяхното благо на душата да бъде проникнато от Христос

блага, които предизвикват нещо като отблясък в нас и действуват животворно още в този физически живот. Това, което може да бъде

почувствувано по този начин като най-ценната вътрешна топлина на душата, като утеха в най-тежките положения на живота, като подкрепа в

най-тежките преживявания, това е именно проникването с Христовия Импулс. И защо?

Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените

да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им.

Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за

душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин

относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди. Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа,

това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда

то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността. Не е нужно човек винаги да знае

това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува

реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би искала

да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава

душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което

върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което

казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели!

Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по

един мощен и пълен със значение начин. Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не

аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез

това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което

приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което

аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за

всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова

изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко!"

Не аз, а Христос в мен!

И аз изпълних и другата заповед „Обичай своя ближен колкото самия себе си", защото онова, което съм придобил сам, е станало чрез това, че

Христос го пренася в действителността, едно общо благо за цялото човечество. Човек трябва да остави такива неща да действуват върху него, тогава

той ще научи, какво е значението на Христос в човешката душа, как Христос може да бъде носител и подкрепа на човешката душа, утешител

и озарител на човешката душа. И човек ще се почувствува постепенно вътре в онова, което може да се нарече: отношението на Христос към

човешката душа. "

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Необходимо е хората да имат възможността, независимо от това дали са праведни или грешници, да съзерцават Христос, необходимо е те да не

виждат празно място там, където трябва да стои Христос. Необходима е връзката с Христос. И самият разбойник от дясната страна на Христос, на

Кръста ни засвидетелствува със своите думи връзката си с Христос. И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух,

поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното

царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и

греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката

душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек,

който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и

грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и

греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е

необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и

едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете. Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са

един космически факт, а не са един кармически факт. Христос показва на едно място така чудесно, какво отношение има Той

към този въпрос, че това се врязва дълбоко, дълбоко в нашите сърца. Христос застава с две неща срещу тези, които идват пред него,

проклинайки прелюбодействувалата жена нека да нарисуваме в нашата душа сцената, когато пред Него донасят прелюбодействувалата жена:

едното нещо е, че Той записва вътре в Земята нещо, а второто нещо е, че Той прощава, че Той въобще не осъжда и не проклина. Защо пише Той

навътре в Земята? Защото Кармата действува, защото Кармата е обективната справедливост. Деянието на прелюбодействувалата жена не

може да бъде заличено и Христос го записва навътре в Земята. По друг начин стоят нещата обаче с духовното последствие, а не със земното

последствие; духовното последствие Христос го поема върху себе си. „Той прощава", това не означава, че Той заличава греха в абсолютен

смисъл, а че Той поема върху себе си последствията от онова, което е извършено обективно.

А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не

спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново

да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не

мога да го направя недействително за Земното развитие". Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно

Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас. Това Същество е Христос. Не

субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас.

Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова

Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и

Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в

състояние да спаси и Земята заедно със себе си. Това се извършва от космическото Същество, което е Христос.

Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си

егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие. Тогава встъпва Христос. И в момента,

когато сме решили да не мислим само за нашия Аз, ние трябва да мислим и за още нещо друго освен за нашия Аз. Но за какво трябва да мислим?

Трябва да мислим за „Христос в мен", както казва апостол Павел. Тогава именно сме свързани с Него и с цялото Земно развитие, тогава ние не

мислим за нашето себеспасение, а казваме: „Не аз и моето собствено спасение не аз, а Христос в мен и спасението на Земята"

Онова, което в определен смисъл човек може да нарече „християнска съвест", ще проникне в човешките души, също както и Христос все

повече и повече ще проникне в тях, когато душите ще осъзнаят в себе си присъствието на Христос и когато апостол Павловите думи ще станат

една истина: „Не аз, а Христос в мен". Христос ще бъде за душата един учител за истината, един учител на

висшата отговорност. С това Той ще проникне душите, когато те все повече и повече ще долавят тежестта на думите „Не аз, а Христос в мен". "

Христос и човешката душа,Р.Щайнер

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... цялата работа може да се изрази само с две изречения:

1. Обикни Бога

2. Обикни другия

Модераторска бележка: Част от мнението е изтрита по преценка на модератор.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Питам сега, след като разпънаха Христа, умря ли той. Христос днес живее повече, отколкото преди две хиляди години. Ако днес се яви Христос с тяло, кой човек няма да пита дали е Христос, или не. Но навсякъде неговата мисъл прониква, във всички области на човешкия живот прониква тази мощна мисъл. За нас не е важно слънцето да ни дойде на гости, но за нас е важно светлината на слънцето да проникне навсякъде. За нас е важна светлината и топлината. Следователно за нас не е важен онзи исторически Христос, но за нас е важна онази божествена мисъл, която изтича от него, важна е топлината, която изтича, да дойде и да преобрази света. Ние имаме едно материалистическо схващане за Христа. И досега ако църквата не е направила прогрес, то се дължи на онзи вътрешен спор, който те имат – канонически: дали православната, или католическата църква е права. За какво се борят? Кой вярва по-право.

*

Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви.

Следователно, най-първо, трябва да пазим своето тяло, своя мозък, трябва да пазим своята нервна система. Трябва да се научим да бъдем доволни. Бъди доволен, че болестта ти е мярка. Като те боли, кажи: „Слава Богу.“

Който направи небето и земята, Неделни Беседи, 30.07.1933 г.

Днес аз говоря за онези, които са се пробудили и желаят да напуснат долината на тинята. Онези, които още не са пробудени, нека спят, на тях не разчитаме. Обаче пробудилите се нека се стегнат, да приемат правите разбирания на живота, да уредят сметките си, защото не остава много време. Бирниците са тръгнали вече, ще дойдат и до вас. Трябва да платите данъците си! Скъпоценни камъни ви са нужни, за да се откупите. Това предложиха едно време и на Христос. Той беше богат и можа да плати за онзи, за когото беше слязъл на земята. Така, именно, Христос спаси човека и го освободи от греха. Казано е, че Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Това е чекът, с който всеки човек може да се откупи и спаси. Ако Бог не действа в човека като Любов, като Мъдрост и като Истина, нищо не е в състояние да го спаси. Единственият път, по който човек може да се освободи от греха, е пътят на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Радвайте се и благодарете, че човешката душа е вече откупена.

*

И тъй, ако се запитате защо е нужно послушанието, ще знаете, че то е метод за развиване на музиката. Ще пееш при всички условия на живота и ще знаеш, че Бог е съвършен. Ако виждаш криви неща в живота, те са резултат на човешките отклонявания, а не на Великия и съвършен Творец. За да изправиш кривото, пей, докато започнеш да взимаш тона „фа“ правилно. Някой не може да взима „фа“ чисто, а се заел да изправя великите произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пейте тона „фа“ и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христос е спасил човечеството чрез кръвта си. Наистина, кръвта, която течеше капка по капка от раната на Христос, беше музиката, която от Негово време до днес се чува в света. Не трябва ли и вие да следвате Христовия път, да откупите това, което сте заложили някога? Христос откупи човека от греха, но и вие трябва да откупите нещо.

Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръв от раната Му беше и ще бъде най-хубавата музика в света. От нея по-хубава музика не е имало. Капките кръв от Неговата рана са най-чистите музикални тонове, които някога човешкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христос, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръв в себе си. Влезе ли веднъж Христовата кръв във вас, вие трябва да се обновите.

Кръвта Христова е Словото, което оправя пътя на човека. Словото Божие, това е музиката на живота. Всеки може да каже: „В начало бе Словото“, но правилно трябва да се каже. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. Значи три неща са необходими, за да произнася човек Словото, а именно: Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че човек трябва да вярва, за да разбира и прилага Словото. И това е вярно, но вярата има отношение към пеенето. Ако взимате правилно тона „фа“, имате вяра.

Щом имате вяра, разбирате Словото. За да пее правилно, всеки момент човек трябва да регулира мислите и чувствата си. За тази цел той трябва да носи камертона постоянно със себе си. Всеки има свой камертон, с който може да настройва мислите и чувствата си. Какъв е човешкият камертон? Като ударите с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате. Палецът поставяте под двата пръста. Трите пръста заедно представляват трите велики добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че въпреки това противоречията съществуват. Това нищо не значи: противоречията са необходими като условия за възстановяване на хармонията.

Тонът Фа, Утринни Слова, 02.06.1935 г.

„Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христовата кръв и плът подразбират разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото! Мощна е и човешката мисъл! Достатъчно е човек да приложи съзнателно, с вяра мисълта си, за да опита силата ѝ. Затова е нужна воля.

*

Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си. Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност. Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление. Това, което природата е заличила веднъж, никой няма право отново да го написва. Листа, който природата е обърнала веднъж, никой няма право да го връща наново. Ако Бог е казал, че ще заличи греховете на хората, кой друг има право да ги напомня?

*

...решите ли веднъж да служите на Любовта, никакво връщане назад. Бъдете герои да издържите на всички изпитания и страдания за Любовта. На кръст да ви разпнат, кажете: „За Любовта готов съм на всичко!“ Бог е с всеки, който живее за Любовта. Разколебае ли се в нея, всичко е изгубено. Дойдете ли до това положение, не казвайте, че Бог ви е оставил, но търсете причината в себе си. Вие сте оставили Бога, отказали сте се от Него, затова и Той не се занимава с вас.

Помнете: целият живот е Божествена школа, а не само тази, която посещавате. Дали сте тук, или вън от тези четири стени, вие можете да бъдете ученик, но може и да не бъдете. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и с готовността му да ѝ служи. Служете на Любовта и от нейно гледище разрешавайте всички въпроси: лични, семейни, обществени, народни и общочовешки.

Три категории ученици, Общ Окултен Клас, 30.03.1922 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Символ е кръстът.

... вие всички сте кръстове... вие сте живите кръстове... Човек е кръст.

Вие сега туряте кръста вън от себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живееш добре чистиш кръста, живееш зле цапаш кръста. Кръстът не е извън човека. Човекът е кръст. Човек е, който вярва, човек е който люби, човек е който се надява.

Мед да потече 06.08.1937г. "Лъчи на живота" Рилски беседи 1937г.

chakras_seph.jpg

ca129fd130534489af3080d63ad74bc1_657x768.jpg

57518afd46ad9db44031c874676760de_222x300.jpg

81344bde82e5b1c00fd499ba69af9913_300x300.jpg

b5ddf58aa1b78b5834f869f5a1072d6b_300x300.jpg

7f7e12d94853ce622403c6b7dfe41f05_300x300.jpg

e6dcad63a6a7b29edf2a569051fb22ee_300x300.jpg

Че кръста това е добродетелта. Кръстът това е любовта. Като ми кажат "кръст", аз разбирам доброто. Като ми кажат "кръст", аз разбирам любовта. Като ми кажат кръст, аз разбирам приложението пътя на спасението.
Пътят и възможностите 11.08.1937г. "Лъчи на живота" Рилски беседи 1937г.

Анахата - Четвърта чакра (областта на сърцето, белите дробове, тимуса):

anahata.jpg

Земя - първоелемента на първа чакра

Вода - първоелемента на втора чакра

Огън - първоелемента на трета чакра

Въздух - първоелемента на четвърта чакра

x7.jpg

Има два вида кръстове в човека - малък и голям. Има два вида кръщение за човека - с вода и с Огън (огънят на любовта, който е различен от огъня като първоелемент)

Защо и какво представлява думата "кръщение"? Произлиза от "кръстосване", от нещо положено на кръст, от събиране на противоположностите - вода - огън; въздух - земя, от балансиране.

35f2df735741852a9ba290ece65ee144_531x768.jpg

a28f49ff0de100db1771d9597ef3caa6_350x350.jpg

"Мистерията на Голгота" има много значения. "Голгота" - това значи "лобно място", място дет се умира. Кой/какво умира? Как?

165.jpg

8a988369aed24d5f1a4c79ea7fc710d1_296x530.jpg

razpiatie%20hristovo.jpg

f9d25bdf24f13b9f2eb884781f0ef15b_640x480.jpg

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мед да потече 06.08.1937г. "Лъчи на живота" Рилски беседи 1937г.

Къде да прочета цялоата беседа, потърсих на сайта но трудно се ориентирам...

Привет!

Опитай с тази търсачка тук: http://triangle.bg/s...%B5%D0%BD%D0%B5

Сега, така както ти я пращам като линк, съм и задал да търси по думите "живите кръстове". Резултатите са 1705.

Ако не намериш въпросната беседа, то със сигурност ще намериш в други беседи още неща по въпроса за "живите кръстове".

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много съм мислила, как да разбирам думите на Исус Христос в Библията - „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)

Какво е станало, как така чрез Него, къде е Той?!? Също и думите - Аз съм Пътя, и Истината, и Живота. Какво означават, буквално или силно преносно да ги разбираме?

В цитата на Мария-София има отговори:

...

в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият

Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.

Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали

Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе

в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус

от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.

...

Кръвта ... какво знаем за нея? Учителят също е говорил за това.

Всички тези въпроси за размисъл са много важни (според мен).

Здравей, Диана Илиева!

Еврейската религиозна мисъл приема кръвтта като аналогия на човешката душа.

Никак не е грешно.

Когато Моисей вади еврейския "народ" из Египет, са предварително помазани, с "кръв от агне", вратите на всички евреиски домове. От тук е началото на т.н. "Пасха". Разбира се, това колко е историческо събитие - и до днес спорно. По-скоро, според мене, е алегория на нещата, които се случват вътре в човека. Господ изисква това нещо с кръвтта да бъде направено.

Не са малко случаите на жертвоприношение в СЗ. Не са рядко случаите, в които се пролива жертвена кръв и в които се помазва нещо с нея.

Кръвтта е символ на най-висшето човешко чувство - любовта.

Тя (кръвтта) е част от сърдечно-съдовата система и е вид тъкан. Съставена е основно от три вида клетки - еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Едните (червените кръвни телца) имат задачата да пренасят кислорода и хр. в-ва до всяка една клетка и да изземат от нея отпадъчните въглероден двуокис и пр. продукти, след което червените кръвни телца отиват до черен дроб, до бял дроб и т.н.

Белите кръвни телца са войните в организма, които се борят с всички патогени. Те са пряко свързани с тимуса и с костния мозък.

Тромбоцитите пък спомагат на съсирването на кръвтта, ако случайно някоя от тъканите претърпи пробив, разрез и т.н.

Защо влюбения човек не се разболява, защо не му се спи, защо не огладнява?

Всички жертвоприношения в СЗ са вътрешно-телесна алхимия. Всичко става вътре в човека. И моисей е вътре и Аарон и Авраам, Исаак, Иаков и пр. Различни по степен съзнания, които навлизат в човека по време на неговото развитие/еволюция.

Кръвтта Христова е кръвтта на Новия Завет.

До преди това, до преди да се появи Иисус, еврейския "народ" - всчкото му движение е било към т.н. "Обетована Земя", която е обещана от Господа, дет в нея тече мед и мляко, дето има зелени посбища и която е най-плодородна.

Точно това е сърцето човешко. Това е алегория за четвърти център в човека - неговото сърце и за любовта.

Раждането на Любовта в човешкото сърце е завоалирано с историята за раждането на Спасителя, на Месията. Любовта наистина се явява спасител и месия. Тя е и Път, и Истина и Живот.

Абсолютно аналогично е в Даоизма.

Там човек трябва да преобразува т.н. "Възпроизвеждаща енергия" (Дзин), която го кара да се възбужда сексуално, да изпитва страст. В Даоизма се търси издигане на тази енергия на по-високо ниво - в гърдите, където тя се преобразува в т.н. "Жизнена енергия" (Ци).

Защо се казва тази енергия "жизнена"? Именно защото тя е животът на човека.

В Китайската традиция (Дао) и в китайските боини изкуства, както и в китайската медицина, "Ци" е доста основен термин и източник на всякакви промени в човека и извън него. "Ци" може да бъде насочвана и да бъде използвана даже от разтояние.

Лично съм забелязал и изпитал преобразуването на "Дзин" в "Ци" и мога да кажа, че наистина става дума за една велика трансформация, която ти дава много по-различно виждане върху и за света като цяло и за съществуването.

Защо Любовта, или "Ци" да е Път и Истина и защо да е Живот?

Според китайците единствено "Ци" може да разкрие това какво е "Шън" (Духовната енергия), аналогично с Християнството, което твърди, че само Сина (Христос) е виждал Бога и само Той може да го изяви/разкрие. Без Спасителя да умре, да Възкръсне и да се Възнесе на Небето (главата в човека, която е седалище на Духа/Шън), без този Спасител да седене отдясно на Бога, то няма начин да разберем що е то Петдесятница, при която се дава Светия Дух, който се спуска и изпълва човека.

Точно така е и описано в Библията. Още приживе иисус обещава, че ще прати Утешител, който да подтвърди Словото и да напътства човека, дорде не стане време за Второто Пришествие Христово.

Всичко гореописано е един динамичен и реален процес вътре в човека.

Слизането на Орфей в подземното царство и опитът му да измъкне Евридика е също аналогия на извеждането на еврейския "народ" от робството в Египет и изкачването към Обещаната Земя, която според траки и славяни се води "Средна земя".

Славянската космология разделя Битието/човек на три основни свят. Всеки, при желание може да проучи:

http://bg.wikipedia....%80%D0%B2%D0%BE

Което е абсолютно аналогично на Даоизма и на Каббала, така както я разбирам и изповядвам:

47243_106643532728514_100001486035870_57242_763295_n.jpg

http://www.universal...Microcosmic.gif

http://www.lieske.co...es/dantians.GIF

579f92c65d722e3c71ff3090fab89f71_554x801.jpg

"Всеки човек, на когото кръвта е нечиста, той не може да бъде духовен. Един художник, на когото кръвта е отровена, той не може да вижда и да рисува хубави картини; ако кръвта на един музикант е отровена, той не може да свири хубаво; ако на един оратор кръвта е отровена, той не може да говори както трябва; една майка, на която кръвта е отровена, не може да отглежда децата си; един учител, на когото кръвта е отровена, той не може да възпитава децата." Стани и яж

"Вашето съзнание трябва да бъде толкова будно, че да не причинявате никакви страдания на окръжаващите ви. Това е благородство! Ако аз съм приятел някому в едно отношение, трябва да съм му приятел във всички отношения. Ако съм неприятел в едно отношение, неприятел съм във всички отношения. Щом обичам Бога, трябва да обичам всички, които Бог обича. Ученикът трябва абсолютно да изпълнява Божия закон! Това запишете само с кръвта на вашето съзнание." За свободата

"Кое е онова, което обновява хората? Или коя е вътрешната връзка в живота? На физическото поле, връзката е кръвта." Блажени сте ако любите!

"Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста.

... Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта. Отровната, нечиста кръв причинява болести и разстройство на отделните органи. За пример, забелязано е, че всяка дисхармония в мозъка причинява разстройство в корема; и всяка дисхармония в симпатичната нервна система причинява главоболие. Ето защо, за да не боледувате, дръжте в изправност състоянието на главния си мозък и симпатичната нервна система. Когато мозъкът е в хармонично състояние, той може да лекува всички болести. Влезе ли една отрицателна мисъл в него, веднага се явяват неразположения, болести, разстройства и т.н. Това е една от причините за отслабване на паметта и за объркване на мисълта." Сливане и разширяване

"Христос пролял кръвта си за спасението на човечеството. Кръвта на Христа е потребна, за да се изкупи човечеството. Тогава някои обясняват малко по другояче, че кръвта на Христа, това е неговото разумно Слово. Кръвта е външната страна на Словото. Нямаш кръв, твоето разумно слово не може да се прояви. То може да съществува извън тялото на земята, но без тяло не може да се прояви. " Който направи небето и земята

"Често хората се оплакват, че са нещастни. – Защо са нещастни? – Защото не знаят да пеят. Когато ви сполети малко или голямо нещастие, пейте. Като пеете, нещастието ще се вслуша в песента ви, ще ви даде известна сума и ще ви напусне. Какво повече можете да искате? За да пеете на нещастието, вие трябва да бъдете послушни. Послушанието е път към щастие, път за развиване на дарби. Бъдете послушни и се стремете да задоволите Онзи, Който е направил всичко за вас. Ако Той е доволен от вашия живот, ще придобиете всичко, от което се нуждаете: здраве, богатство, сила, знание. Ако искате да станете певци и музиканти, и това ще ви се даде. Следователно, който е послушен, той всякога взима правилно тона „фа“. Щом вземе правилно „фа“, и останалите тонове ще взима правилно. И тъй, ако се запитате защо е нужно послушанието, ще знаете, че то е метод за развиване на музиката. Ще пееш при всички условия на живота и ще знаеш, че Бог е съвършен. Ако виждаш криви неща в живота, те са резултат на човешките отклонявания, а не на Великия и съвършен Творец. За да изправиш кривото, пей, докато започнеш да взимаш тона „фа“ правилно. Някой не може да взима „фа“ чисто, а се заел да изправя великите произведения на видни музиканти. Приложете послушанието, пейте тона „фа“ и не се смущавайте. Това ще ви откупи. Ще кажете, че Христос е спасил човечеството чрез кръвта си. Наистина, кръвта, която течеше капка по капка от раната на Христос, беше музиката, която от Негово време до днес се чува в света. Не трябва ли и вие да следвате Христовия път, да откупите това, което сте заложили някога? Христос откупи човека от греха, но и вие трябва да откупите нещо. Сега, ако говорите за музика, ще знаете, че изтичането на Христовата кръв от раната Му беше и ще бъде най-хубавата музика в света. От нея по-хубава музика не е имало. Капките кръв от Неговата рана са най-чистите музикални тонове, които някога човешкото ухо би могло да слуша. Който иска да следва Христос, трябва да мине по Неговия път, да види как кръвта му изтича капка по капка и се слива с Христовата. Такъв е биологическият закон. Ако се влее здрава кръв в тялото на болния, той непременно ще се обнови. Ако минавате за християни, а не сте се обновили, вие не сте приели Христовата кръв в себе си. Влезе ли веднъж Христовата кръв във вас, вие трябва да се обновите. Кръвта Христова е Словото, което оправя пътя на човека. Словото Божие, това е музиката на живота. Всеки може да каже: „В начало бе Словото“, но правилно трябва да се каже. Без Любов, без Мъдрост и без Истина Словото не може да се изговори. Значи три неща са необходими, за да произнася човек Словото, а именно: Любов, Мъдрост и Истина. Ще кажете, че човек трябва да вярва, за да разбира и прилага Словото. И това е вярно, но вярата има отношение към пеенето. Ако взимате правилно тона „фа“, имате вяра. Щом имате вяра, разбирате Словото. За да пее правилно, всеки момент човек трябва да регулира мислите и чувствата си. За тази цел той трябва да носи камертона постоянно със себе си. Всеки има свой камертон, с който може да настройва мислите и чувствата си. Какъв е човешкият камертон? Като ударите с показалеца и средния пръст на дясната ръка, върху дланта на лявата си ръка и вдигнете ръцете си към ухото, вие чувате правилния тон на вашия живот, според който се настройвате. Палецът поставяте под двата пръста. Трите пръста заедно представляват трите велики добродетели – Любов, Мъдрост и Истина. Прилагайте често камертона си, за да се изправяте. Ще кажете, че въпреки това противоречията съществуват. Това нищо не значи: противоречията са необходими като условия за възстановяване на хармонията. И тъй, мислите за тона „фа“, както мислите за Бога. В това отношение българите са на прав път. Те казват: „Фала Богу“. Думата „Фала“ е образувана от два тона: „фа“ и „ла“. Ако вземете тона „фа“ за основен, ще образувате акорда: „фа“, „ла“, „до“. Засега работете главно върху тона „фа“, а после ще работите върху останалите. Ето защо, за да се оправят работите ви, трябва да пеете правилно тона „фа“. Един тон е, но от него зависи вашето щастие." Тонът Фа

7 Си

6 Ла

5 Сол

4 Фа

3 Ми

2 Ре

1 До

Пасха ("песах" - от евр. глагол "отминавам") - това е празникът, който има за начало "Изходът" на еврейския "народ" от Египет. Понеже събитието се е развило много бързо, посред нощ, преданието ни разказва, че евреите не имали време да вземат квас със себе си.

С времето това нещо се възпоменава всяка година от евреите и се празнува с безквасни хлябове, с пасхално агне и с горчиви треви. Съвпада с нашата Страстна седмица и с нашия Великден, който предстои.

Кваста е символ на разширението на разрастването, но възможността на учението (хляба/СЛОВОТО - тестото от брашното) да порасте вътре в теб. Ето защо НЗ учи човека да не се подвежда по фарисейската или по садукейската квас, но пък по време на Тайната Вечеря, Иисус ето какво казва:

Лука 22:15

И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

и разчупвайки, хляба и го раздава с думите:

Лука 22:19

И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

В учението Исус разяснява, че Небесното Царство прилича на квас.

Учителят Беинса Дуно говори за това, че човек бива да внесе злато в кръвтта си.:rolleyes:

Битие 18:6

Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

Матей 13:33

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

Лука 13:21

Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

Три мери брашно! По една мера за всяка една трета част от тяло. Там става замесването с Христовата Квас.

Жената - това е символ на обичта, на най-преданната концептуална мисъл у човека, която следва Бога, както Мария Магдалена, както дева Мария следват Христос, както гопитата следват Кришна.

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Ники!

Да, има много връзки, обаче за да ги види, човек трябва да си задава въпроси.

За мен най-съществен е въпросът как точно (по какъв начин, чрез какво) ни спасява Исус Христос? Защо са били нужни събитията на Голгота - аз не мисля, като Станимир, че Божият план е щял да се осъществи и така, и инак, и с и без Голгота, и със и без спасението или умирането (както ви харесва) и то по определен начин на Исус Христос. Иначе защо е било нужно това театрално предателство (та Исус не е бил в нелегалност), защо всички евангелия отделят такова голямо внимание на тези събития, как и защо Исус Христос е свързан с всички нас - хората и защо именно чрез него отиваме при Отца Му (замислете се, нещата би трябвало да имат и чисто физическо обяснение и проявление, макар и на по-фините планове)

Защото всички повтаряме като курдисани - Той е Спасител, Той е Божи син, Той е (донесе) Любовта на Земята ... Да, добре, хубаво, но това не е отговор. Преди време говорих с един приятел на темата и той ми намекна за една идея, която все повече приемам, но е твърде "революционна" :) , за да я споделя тук, в публичното пространство. А и е добре всеки сам да стигне до отговорите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря, Ники!

Да, има много връзки, обаче за да ги види, човек трябва да си задава въпроси.

За мен най-съществен е въпросът как точно (по какъв начин, чрез какво) ни спасява Исус Христос? Защо са били нужни събитията на Голгота - аз не мисля, като Станимир, че Божият план е щял да се осъществи и така, и инак, и с и без Голгота, и със и без спасението или умирането (както ви харесва) и то по определен начин на Исус Христос. Иначе защо е било нужно това театрално предателство (та Исус не е бил в нелегалност), защо всички евангелия отделят такова голямо внимание на тези събития, как и защо Исус Христос е свързан с всички нас - хората и защо именно чрез него отиваме при Отца Му (замислете се, нещата би трябвало да имат и чисто физическо обяснение и проявление, макар и на по-фините планове)

Защото всички повтаряме като курдисани - Той е Спасител, Той е Божи син, Той е (донесе) Любовта на Земята ... Да, добре, хубаво, но това не е отговор. Преди време говорих с един приятел на темата и той ми намекна за една идея, която все повече приемам, но е твърде "революционна" :) , за да я споделя тук, в публичното пространство. А и е добре всеки сам да стигне до отговорите.

Нали точно това казва Иисус - "Аз Съм Пътя..."

Чрез живота на Иисуса Христа бе показан и Пътя към Спасението. Ето защо той е нужен - хем като доказателство, че спасението (възкресение, възнесение) е възможно, хем като пътепоказател, чрез който, като чрез карта да се намира вярната посока. Второто не е по-малко важно от първото. А животът на Иисуса, Евангелието, както и всичко писано в Библията е точен образ, точна илюстрация на това, което се случва вътре в човека, през времето на цялото му битейно съществуване.

В посланията на апостолите, и главно на тези от ап. Павла намираме нещо много интересно. Апостолът говори за изобразяване на Христос в нашите сърце и на пълно себеотдаване на Него.

Галатяни 2:20

Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.

1 Коринтяни 15:10

Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

Филипяни 1:21

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

Галатяни 4:19

Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

Ефесяни 3

17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта

18 да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,

19 и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.

20 А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,

21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.

Човекът Иисус е израз на Христовото проявление. Това тяло (на Иисуса) е родено непорочно, т.е. заченато от Свят Дух, при това майката, износила този плод, е праведна, щерка на праведници. Тъй че, ако говорим за ДНК, то подобно ДНК ще да е твърде различно от което и да е човешко ДНК.

А знаем и от един закон на Тот, че физическото е израз на духовното (Каквото горе, такова и долу.), а сиреч, че духа/съзнанието твори/изгражда материята и я претворява.

Нищо за никой не е донесъл Христос, ако сам човек не направил жива връзка с Него. Христос, Любовта или т.н. Христово Съзнание е антипод на егоизтичното съзнание, което в момента властва в повечето от нас. Егоизтичното съзнание се нарича "Княз на този свят" и то е причината за страданието, защото задейства Закона на Карма - каквото посееш - това жънеш.

Любовта/Христовото съзнание избавят от този Закон и ти вече не си "под Закон", защото "Любовта по естеството си изпълнява Закона" (Тора).

Човек не се развива само индивидуално. Цялото Творение е в процец на развитие - и Галактиките, и състемите и планетите и слънцата и Земята и всичкото човечество. Етап, след етап.

До преди т.н. "Нова ера", човека не е бил толкова сърдечен. Смъртта и убийствата са били като "Добър ден".

Малко по малко човечеството все повече се доближава до Любовта и сърцето му става все по-възприемчиво. Прецесът обаче не е кратък.

Винаги е имало и добри хора и хора, у които Христос/Любовта се е изобразявал/а. Те обаче преди са били изключение, а в бъдеще ще са изключение хората, които се водят по животинското си съзнание.

Може да се каже, че ерата и съвремието на Иисус Христос са нещо като прелом в човечеството. Само няколко столетия преди Иисус се е родил Сидхарта Гаутама, а по времето на Иисуса, за лично съм убеден, че е имало мнозина посветени и възкресени и възнесли се, защото и тогава е имало "вълна" от такива хора, макар тя да е била много по-малка, спрямо тази, която се очаква да бъде скоро. Йоан Кръстител е едно доказателство, че Иисус, с възгледите си, ако може така да се каже, не е бил сам.

Ами ако разгледаме времето на Учителя Беинса Дуно, на Н. Тесла, на Айщайн и да дрг видни люде, философи, светци, като Йогананда - това е пак една вълна от извисени, който приповдига и подготвя човечеството за масовата вълна.

В Будизма се говори за "тяло на великата трансформация", сиреч за възнесението, дет адепта изчезвал в Светлина и дето можел да се въплъщава когато и къде си поиска, според Волята Си. Такива случаи в Будизма не са рядкост - 1-2 на 10 години.

Но едно е това, а съвсем друго е на масово ниво да станат нещата.

Времето на Иисус е време на едно духовно приповдигане на масово ниво. Ето защо това събитие е придобило глобален характер.

Всичко обаче се върти около Любовта. Всичко е нейна проява в различно ниво. Тя е и смисъла и Истината и Живота. Така е било, така е и така ще Бъде.

Та Любовта е спасителна само за онзи, който я приема и който я изявява.

А такива като мен имат още много хляб да ядат.:)

Редактирано от Ники_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×