Jump to content
Порталът към съзнателен живот

За децата "Индиго"


Recommended Posts

Знам едно - кафенетата и нощните заведения са пълни с обявени за "индигови" и "кристални" деца.:(

Учителя го е казал точно - ако един човек не е в състояние да се справи с материалните неща в живота си,няма да се справи и с духовните.

Тези "деца" не се справят,поне до момента.

Пламъче, да си чувала, че без правила няма игра?

Какво искате от децата като наоколо цари повсеместен фалш и халтура - фиктивни закони, фиктивно правосъдие, фиктивно образование, фиктивно здравеопазване, фиктивна музика (чалга), фиктивна инфраструктура, фиктивни жилища (панелни и др. коптори), „баш майстори“ на всяка крачка, фиктивни взаимоотношения, фиктивни бракове, фиктивни данъкоплатци (андрешковци), фиктивни чиновници и т.н. и т.н.

Много е лесно да се извади един човек от контекста и да се критикува за „несправяне с живота“.

Знаеш ли, и другото е много лесно - да се оправдаваме с условията, при които сме поставени. По тази логика, ако сме попаднали при канибали и ние ще станем такива.

Аз съм убедена, че съзнанието определя битието, а не обратно. Както и обществото не може и не бива да определя съзнанието. Не, че не оказват влияние (и битието, и обществото/обкръжението), но не са определящи. По-лесно е, разбира се, при благоприятни условия да живееш и да се развиваш. Но ако няма хора силни духом, които не се поддават на условията, при които са поставени и да дърпат и другите след себе си, то обществото и битието биха стояли на пещерно ниво.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 122
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Среща с дете "индиго"

Беше мързелив, рутинен априлски следобед.Двама със сина ми бяхме в коридора на училището.Той носеше многострадалната си раница, а аз пък носех цигулката и ръководствата.Каза ми "Мамо, моля те, седни на стола".Чакахме и оставаха някакви минути до началото на урока.Изведнъж по коридора се появи едно създание.Беше момиченце, с кестеняво- руса къдрава косица,като водопад.Облечено с кафяво боди, клоширана поличка, златни обувчици като на балеринка. Детето изпълняваше някакви шпагати, въртеше се, беше като танц на Анастасия-руската отшелница.Душата ми бе притихнала.Сякаш пред мен имаше видение на любовта.Учителката, която вървеше с него, се обърна по име към детето, направи му забележка и то спря .В мисълта ми се появи ревност, че имам момчета.

Влезнахме на урок.Учителката на сина ми коригираше на пиесите, лъкчето така, характер на тая фраза, още веднъж.Сега тези половини, равномерни.Тази гама още веднъж.Аз се стремя да не им преча.И неусетно се изнизват четиридесетте минути урок.Разделяме се с любимата ни учителка.В един момент малчуганът каза:"Искам да хапна нещо"Влезнахме в съседно заведение.

Разположихме се на една четириъгълна маса, край нас жена на около 60- те години.В непринуден разговор с продавачката, която също е на след пенсионна възраст двете обсъдиха актуални теми за садене на картофи, сортове, цветя.И аз се намесих с желание да подаря цветя на продавачката да си разсади.Въпросната клиентка , която седеше до нас всъщност се оживи.Каза, че има внучка, за която се грижи, но идва ред да си ходи на село.Как се казва внучката, абсолютно същото име, като на играещото момиченце в коридора.Един клас по- голямо от сина.Бабата с радост говореше, че било палаво в къщи момиченцето, карало се с братчето.Бабата едва въдворявала хармонията между тях.Момиченцето не обичало компютъра, свирело на инсрумент заедно със съученичка.Обикновено практиката е такава, че две деца на един инструмент се поемат от един учител.Но другото дете било, по- ученолюбиво, повече усилия полагало в уроците.Внучката на тази баба, не е особено ученолюбива по предметите, но като свирела на инструмента, просто идвало всичко с лекота.Най- му харесвало да свири-"Идело му отвътре"С болка, жената каза, че детето е хиперактивно.Родителите много се тревожели, опирали до специалист.Замислих се, това семейство имаше диамант, нешлифован.Просто дете "индиго".Този следобед ми донесе хубаво преживяване.Синът ми каза, че познава въпросното момиченце, казали на малките да бъдат внимателни в контактите си с това дете.

Линк към коментар
Share on other sites

Според астролозите, звездите не само предизвикват, но и ни заставят, да правим това, което ни е предначертано. С помоща на астрологията ние не само ще проследим какви са причините за появата на ДЕЦАТА ИНДИГО, но и ще проследим какво е по-нататъшното развитие на тази нова формация. Ще научим какво се явява като причина за нови поврати в развитието на човечеството, технологиите, науката, любовта и живота едновременно. Самият феномен на ДЕЦАТА ИНДИГО е открит от ясновидеца Ненси Енн Теп, който вижда аурата на човека. Индигото е тъмно син цвят и такава е аурата на ДЕЦАТА ИНДИГО.

Много от хората, живеещи на нашата планета вече знаят, че човечеството влиза в нова епоха – "Епохата на Водолея". Водолеят открива за хората нови интелектуални хоризонти, а затова е необходимо да се появят нови хора, които мислят по друг начин.Епохата на Водолея е свързана с нови открития и е необходимо ново образование, нова медицина, друго възпитание, коренни промени в религиите, нова култура на общуване. Много неща ще се променят на Земята, защото на нея ще живеят хора с нова физическа, интелектуална и духовна сила. Те вече се в нашия живот и тяхното име е ДЕЦАТА ИНДИГО. Този феномен говори, че човечеството има значителен шанс за еволюция, което е много повече от смяната на хилядолетието.

Астрологията разделя ДЕЦАТА ИНДИГО на три големи групи: екстремисти, учители и посветени. Всяко дете, независимо от коя група е се намира под индивидуалното или групово влияние на една от трансатурновите планети, а именно Уран, Нептун и Плутон. Трансатурновите планети оказват своето тънко и дълбоко влияние на съзнанието, психиката и волята на човека. Освен това те въвличат хората в масови, колективни процеси, глобализират проблема и въвличат в него огромни маси от хора.

Какви са отличителните признаци на тези хора:

ИНДИГО - ЕКСТРЕМИСТИТЕ се намират под управлението на планетата ПЛУТОН.

ИНДИГО - УЧИТЕЛИТЕ се намират под управлението на планетата НЕПТУН.

ИНДИГО - ПОСВЕТЕНИТЕ се намират под упралението на планетата УРАН.

Към всяка от трансатурновите планети има планети проводници, помощници, чрез които може лесно да се проведат реформите в живота на хората и да се промени облика на обществото и планетата като цяло.

Помощниците на Плутон са Марс и Сатурн, на Нептун са Юпитер и Венера, на Уран са Меркурий и Сатурн. Знаейки тези Космически закони, ние можем да съпоставим реалните събития на планетата с образ и знак чрез езика на астрологията. Този език ще ни покаже същноста на проблемите и задачите, които ние сме длъжни да решаваме във всекидневието си.

Човечеството вече е приело термина ДЕЦАТА ИНДИГО и тази класификация, която са предложили изследователите на проблема. Съществуват четири типа ДЕЦА ИНДИГО, всеки от които има своя определена жизнена програма: първи тип - хуманисти, втори тип – концептуалисти, трети тип – художници, четвърти тип – живеещи във всички измерения.

ДЕЦАТА ИНДИГО идват при нас на вълни според движението на планетите и всяка вълна има своите задачи.

ИНДИГО - ЕКСТРЕМИСТИТЕ

Първата вълна от групата на ДЕЦАТА ИНДИГО – ИНДИГО - ЕКСТРЕМИСТИТЕ започнаха да се раждат, когато планетата Плутон влезе в своя знак – в знака на Скорпион. Това стана на 6 ноември 1983 година и продължи до 10 ноември 1995 г.. Плутон се намира в своя знак, а това означава, че при всички деца родени в този период Плутон се намира в центъра на Звездната Формула на Душата. Не всички от тези деца са индиго. Такива са по-скоро есенно -–зимните деца, в хороскопите на които се наблюдава парад на планетите. Малко ДЕЦА ИНДИГО се появяват в края на седемдесете и началото на осемдесете години на миналия век.12 години се раждат деца под символа на Плутон, нови деца, цяло едно поколение. Скорпион и неговият управител Плутон символизират живота и смърта.

В своето вечно движение по зодиакалния кръг Плутон се движи 160 дни ретроградно и 205 дни директно. Когато Плутон е в директно движение мисли за вечноста, за безсмъртието на душата, а когато се движи ретроградно мисли за смърта. Тази планета изпитва удоволствие като проверява кое е годно да живее, да оживее. Така може би можем да разберем, защо милиони деца живеят на улицата, под мостове, в приюти, детски домове, затвори за непълнолетни, или са пристрастени към наркотиците. Това е влиянието на ретроградния Плутон. Те преминават през опита на ранната сексуалност или завършват живота си със самоубийство не издържайки изпитанията и сблъсъците със света на възрастните. В едно поколение едновременно се раждат разрушители и съзидатели. Когато Плутон е ретрограден се раждат деца, които са свързани с риск и с тях е необходима сериозна работа, да бъдат предупредени и да се изгаси навреме разрушителното им действие. Тях практически е невъзможно да ги откъснеш от екрана на телевизора и компютъра, по които вървят филми на ужасите, насилие,секс и компютърни игри пълни с насилие и убийства. Това тях ги забавлява и учи едновременно. Астрологията говори за това, че в тези филми те се учат да оживяват и убиват едновременно, защото такъв е живота, който предлага ретроградно движещия се Плутон.Могат да се приведат много дати и години в тези 12 години, когато Плутон се движи ретроградно, но не трябва всички деца да се слагат под един знаменател. Правилната астрология винаги е индивидуална.

Това поколение деца повече от всички други е предсказано и проучено от астролозите. Индиго – екстремистите са събрали в себе си всички показатели на действието на Плутон. Това е най-екстремната група деца, поела върху себе си ударите на възрастните. Те искат правото си да живеят така, както изисква новото Космическо време. Тяхната космическа задача е да разчистят пространството за учителите и посветените. Предишните поколения изпитват на гърба си тяхните методи, още не изцяло, но в значителна степен.Индиго – екстремистите нанесаха удар на възрастните и ги заставиха да мислят и да се занимават с децата по друг начин. Не е трудно да си представим, че когато това първо поколение на ДЕЦАТА - ИНДИГО влезе във власта, какви промени ще настанат по цялата планета и че във всички страни ще станат много тежки разрушителни процеси, които със сила ще съборят всичко старо. По своята същност Плутон е военен, технократ, законодател, властник. Не е чудно, че в армията и полицията влизат тълпи от девойки.

Скорпионът е знак на трансформацията, той говори за това, че всичко, което се ражда под неговия символ е призвано да работи за промяна и трансформация на живота в ново качество. Във власта на Плутон е цялото тяло, неговата плът Дълбочината и силата на неговото въздействие върху организма на човека достига неговия код, обработвайки го за добро или зло. Плутон в Скорпион е символ на най-скрупульозните учени.Съвременните учени откриха пътя към генетиката и има опасност да натворят непоправими неща. В бъдеще това може да доведе до раждането на деца мутанти, а ДЕЦАТА ИНДИГО ВЕЧЕ СА СВИКНАЛИ С ТЯХ от телевизионните детски филми, от компютърните игри, от филмите на големия екран. Същества, които само външно напомнят за хора. За тях, децата – мутанти са естествено явление, като героите от детските мултифилми за предишните поколения.

Известно е, че много деца, родени през 80 – те години са били заразени от родителите си със СПИН, който също се контролира от Скорпион и планетата Плутон. Не случайно едно от работните заглавия за тези деца е било ДЕЦАТА НА СПИН-а. След няколко години учените не намерили у всички тези деца признаците на СПИН. Тяхната имунна система сама се е справила с болеста на века, а в тяхното ДНК се оказали няколко допълнителни кода от тези на предходните поколения.Учените заявяват, че такъв организъм добива пълен имунитет към всякакви болести. Има предположения, че при новите хора, на новата епоха няма да има имунна система, а вместо нея ще работи ендокринната система.

Плутон символизира старите души. Нерядко мъдроста на ДЕЦАТА - ИНДИГО превъзхожда тази на родителите. Такива деца по-лесно общуват с бабите и дядовците си, отколкото с родителите и с радост живеят с възрастните хора.

ИНДИГО - ЕКСТРЕМИСТИТЕ са надарени с безстрашие. Затова те без всякакъв страх изпитват търпението на възрастните – родители, учители и възпитатели. За тях няма авторитети от този тип с който бяха свикнали предишните поколения. Няма да има авторитети и когато влязат във власта, бизнеса.

http://www.astroto.com/sarticle.php?id=20

Линк към коментар
Share on other sites

Знаеш ли, и другото е много лесно - да се оправдаваме с условията, при които сме поставени. По тази логика, ако сме попаднали при канибали и ние ще станем такива.

Не, просто си тръгваме от зловещото място като се мъчим да запазим достойнство. И действително, може би си забелязала, че много хора напуснаха България - в чужбина или на оня свят. Познавам немалко и от двата вида.

Но ако няма хора силни духом, които не се поддават на условията, при които са поставени и да дърпат и другите след себе си, то обществото и битието биха стояли на пещерно ниво.

Сега пък сме в другата крайност - свръхрегулация, задушаваща бюрокрация, безполезно и избирателно правосъдие. :unsure:

Линк към коментар
Share on other sites

Mмммм, а ако се беше родил в Бангладеш или Нигерия? Я чакай и другите континенти да погледна - какво ще кажеш за Монголия, Китай или пък в Европа примерно в Албания?

Недей така, по тази логика "просто да си тръгнем" , всички (или може би по-"хитрите") ще се изнесем на по-хубавите места, а на по-неприятните кой ще остане? Или на тези кофти места ще останат два вида хора - разни скотове, примати и глупави идеалисти. Ми то най-добре да направим едни такива като резервати за тия и да ги заградим, за да не припарват до нас.thumbdown.gif

А и кой ги е създал тези по-хубави места? Ами като се изсипем маса народ тип "хитри", израснали в кофти държавите, дали пък няма да развалим хубавите места?

Всички сме свързани, макар и да не усещаме толкова пряко (все още); никой не може да е щастлив някъде, когато някой друг е нещастен другаде.

Така че за мен този, който се изнася от някъде, просто е слаб духом от една страна и разсъждава не само егоистично (на него и на децата му да им е по-добре, по-лесно), но и ограничено, недалновидно, защото с това не подобрява общото състояние на човечеството. И Слава Богу, че има разни "глупави", дето ходят като мисионери при канибалите или на хуманитарни мисии в Сомалия и т.н. А най-"глупави" са хора като майка Тереза в такъв случай.

Линк към коментар
Share on other sites

Диана, питай тук и ще ти кажат, че „човек е дошъл да промени себе си, не света“. :feel happy:

Аз по-скоро бих и хвърлил няколко атомни бомби на нашата кочинка, да се разчисти малко терена. :3d_039:

Но май се отклоняваме от темата.

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Като се опитваме да определяме с различни характеристики високо напредналите души,които идват на земята през последните две десетилетия и им слагаме определени етикети "помагаме "на техните родители и възможно на част от обществото много лесно да поставят тези деца в кутия, а основната причина за идването на тези деца на земята е да разбият всички кутии в съзнанието на съвременното човечество, възпрепятствуващи идването на Златната Ера на земята.

<iframe width="425" height="349" src="http://www.youtube.com/embed/IgJmWlOmMfs" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>

Редактирано от KirilChurulingov
Линк към коментар
Share on other sites

Знам едно - кафенетата и нощните заведения са пълни с обявени за "индигови" и "кристални" деца.:(

Учителя го е казал точно - ако един човек не е в състояние да се справи с материалните неща в живота си,няма да се справи и с духовните.

Тези "деца" не се справят,поне до момента.

Моето мнение е че се спекулира с поставянето на етикети "индигово дете" и "кристално дете".

Да оставим децата да си бъдат такива каквито са без да им внушаваме неща,които сме чели тук и там.

Линк към коментар
Share on other sites

Като се опитваме да определяме с различни характеристики високо напредналите души,които идват на земята през последните две десетилетия и им слагаме определени етикети "помагаме "на техните родители и възможно на част от обществото много лесно да поставят тези деца в кутия, а основната причина за идването на тези деца на земята е да разбият всички кутии в съзнанието на съвременното човечество, възпрепятствуващи идването на Златната Ера на земята.

Много добре казано.

Дриада, тази история от някъде взела ли си я или ти се е случила на теб? Добре е разказана.

Мисля си и още нещо. Въпросът не е в това само да говорим за децата индиго, не е и в това само да съберем една "база-данни" от впечатления на различни хора за такива деца. Колко надежден може да бъде един такъв подход? Всяко дете е уникално, а също така всеки ден носи нови ситуации, които изискват нови решения. За мен по-важното е какво правим ние, за да разберем тези деца. Ако им сложим етикети предварително или ако ги групираме по един или друг начин, доколко прецизно и изобщо правилно е това окачествяване? Не пречим ли на собственото си разбиране (може би по-често, отколкото си мислим), когато прибързваме в заключенията си само на базата на някои характеристики, които припознаваме от книгите на Дорийан Вирчу или на някой друг? Не говоря само за това, че може да припознаем индигов цвят в дете, което може да е по-синичко от лилаво, например:), но и за това, че дори и детето да е индиго, можем да се питаме какво разбираме ние от това, което ни се дава като техни характеристики и доколко можем надеждно да боравим с такава информация? Срамежливи или хиперактивни, може и да са индиго, но какво от това? Ние какво разбираме от това? Един писател, който беше и химик, беше казал веднъж, че е станал писател само защото е бил преди това добър читател. Можем много да напишем за децата индиго, като "препишем" някои клишета, но колко наистина можем да прочетем от техните книги?

Редактирано от Florestan
Линк към коментар
Share on other sites

В студено януарско утро, в една от станциите на метрото във Вашингтон мъж започнал да свири на цигулка. За 45 мин. той изсвирил 6 произведения. Бил час пок, покрай него минали хиляди, които отивали на работа. След три минути един мъж на средна възраст о...бърнал внимание на музиканта. Забавил малко крачка, послушал няколко мига, но после бързо се отдалечил. Минута по-късн, музиканта получил първото си възнаграждение, жена хвърлила две монети в шапката му и продължила по пътя си. След няколко минути друг мъж се облегнал на стената да послуша, но като погледнал часовника си, продължил по пътя си. Най-голямо внимание на цигуларя оказало три годишно дете. Майка му го държала за ръка, но детето непрекъснато спирало да слуша музиката. Все пак, майка му успяла да го накара да тръгне, но то непрекъснато се обръщало назад. Това се случило и с няколко други деца. Всички родители, без изключение не им дали възможност да послушат, дори за минута. За 45. мин. само шест души се спряли за малко и слушали, още 20 без да забавят крачка оставили пари. Така музикантът събрал 32 долара. Никой от преминаващите не разпознал Джошуа Бел - един от най-добрите цигулари в света. Той изсвирил едни от най-сложните произведения, написани някога, а цигулката му била Страдивариус, на стойност 3,5 млн, долара. Два дни преди това изпълнение в метрото за неговия концерт във Вашингтон имало огромна опашка, а билетите стрували средно по 100 долара. Изпълнението в метрото било част от социален експеримент на в-к Вашингтон пост за възприятията, за вкуса на хората и тяхните приоритети. Задачата на експеримента била да изясни дали можем да забележим красотата в делнична обстановка, в "неподходящ" момент, можем ли да разпознаем таланта в необичайна обстановка ?

Линк към коментар
Share on other sites

В студено януарско утро, в една от станциите на метрото във Вашингтон мъж започнал да свири на цигулка. За 45 мин. той изсвирил 6 произведения. Бил час пок, покрай него минали хиляди, които отивали на работа. След три минути един мъж на средна възраст о...бърнал внимание на музиканта. Забавил малко крачка, послушал няколко мига, но после бързо се отдалечил. Минута по-късн, музиканта получил първото си възнаграждение, жена хвърлила две монети в шапката му и продължила по пътя си. След няколко минути друг мъж се облегнал на стената да послуша, но като погледнал часовника си, продължил по пътя си. Най-голямо внимание на цигуларя оказало три годишно дете. Майка му го държала за ръка, но детето непрекъснато спирало да слуша музиката. Все пак, майка му успяла да го накара да тръгне, но то непрекъснато се обръщало назад. Това се случило и с няколко други деца. Всички родители, без изключение не им дали възможност да послушат, дори за минута. За 45. мин. само шест души се спряли за малко и слушали, още 20 без да забавят крачка оставили пари. Така музикантът събрал 32 долара. Никой от преминаващите не разпознал Джошуа Бел - един от най-добрите цигулари в света. Той изсвирил едни от най-сложните произведения, написани някога, а цигулката му била Страдивариус, на стойност 3,5 млн, долара. Два дни преди това изпълнение в метрото за неговия концерт във Вашингтон имало огромна опашка, а билетите стрували средно по 100 долара. Изпълнението в метрото било част от социален експеримент на в-к Вашингтон пост за възприятията, за вкуса на хората и тяхните приоритети. Задачата на експеримента била да изясни дали можем да забележим красотата в делнична обстановка, в "неподходящ" момент, можем ли да разпознаем таланта в необичайна обстановка ?

Изводът явно е, че хората които слушат класическа музика, пътуват със собствен транспорт. Въпреки че, предполагам, метрото във Вашингтон е в пъти по-добро от нашето. :)

Виж, ако Джъстин Бийбър беше застанал на неговото място, сигурно щяха да го носят на ръце.

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Изводът явно е, че хората които слушат класическа музика, пътуват със собствен транспорт. Въпреки че, предполагам, метрото във Вашингтон е в пъти по-добро от нашето. :)

Виж, ако Джъстин Бийбър беше застанал на неговото място, сигурно щяха да го носят на ръце.

Метрото във Вашингтон като че ли съм чувал, че е добро, но нашето не е толкова лошо, напротив - например, то е "в пъти" по-добро от метрото в Ню Йорк на външен вид.

А това за Джъстин Бийбър е така, както беше писал един в youtube като коментар за едно произведение от класическия репертоар "one of the greatest composers and pieces in human history, now Lady Gaga runs the show, that's a step backwards in my opinion".

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Според моите наблюдения и анализи картината на децата индиго се припокрива с картината на Туберкулиновия Миазъм, като един от най-често срещания и особено актуален сред децата Миазъм.

Ето някои общи особености: Това са много надарени деца, особено в областа на изкуството, рисуването и най-вече музиката. Почти всички велики композитори са били в една или друга степен засегнати от Туберкулозата или са проявявали симптомите на Туберкулиновия миазъм.

Например Шопен е бил болен от туберкулоза и накрая е умрял от нея.

Но трябва да се знае че не е задължително някой да е болен от туберкулоза за да е носител на този миазъм. Има обаче сигурни индикации и симптоми които оформят картината му. Например Вивалди цял живот се е оплаквал от стягане и болки в гърдите, Бетовен прогресивно е углошавал и накрая най-великите си творби е написал бидейки напълно глух!

Редактирано от Alexander
Линк към коментар
Share on other sites

С учудване забелязах, че Александър е "събудил" тема по която мисля от скоро. До сега само ми е минавала пред погледа без много да я забелязвам. Хвърляла съм по някога половин око и това е било, обаче това което напоследък ми прави впечатление, е че е станало страшно модерно да се говори за "индиго" и "кристали" и дори най - откровени мъгъли / ще си позволя да използвам терминологията на Дж. Роулинг/ приписват на децата си такива качества. И си мислех- да, децата им са умни, способни и т.н... но тези хора нямат представа колко ужасяващо болезнен за тези деца е сблъсъкът на световете - техният паралелен свят с околния. Така усещам нещата, пък някои хора се фукат превръщайки и това нещо в мода без да си дават сметка, без да разбират.

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Имам дъщеря, която скоро навърши 19 години. Тя е от така наречените индигови деца. От малка беше дете, не съвсем, като останалите. Проговори на 7 месеца и на година и половина вече говореше, като възрастен човек. Мисълта й винаги тече бързо и напред във времето. Отлична ученичка е. Амбициозна, с ясно очертани цели за собственото си бъдеще. Не се увлича по чалгата или наркотиците, чете поезия, художествена литература, има много приятели...Всичко за което един родител може да мечтае. Гордея се с нея и се страхувам, защото още на 7 ми каза, че е родена с мисия. Учителите й винаги са ми казвали, че разсъждава, не като за възрастта си. Винаги има безпогрешно чувство за опасност. Сънува често кошмари. Когато е ядосана се е случвало да чупи чаши с поглед. Сигурно Ви звучи смешно, но е страшно - повярвайте ми! Помислих си, че е свръх - активна. Водих я на психиатър и... нищо. После попаднах на един руски сайт и там обясняваха за децата "Индиго". Имаше и тест, който направих, и се оказа, че моето дете е от тях. Енергията й е толкова силна, че може осезаемо да я почувства всеки, който е около нея. Когато някой изпитва болка, тя я чувства в себе си. Всички гравитират около нея и сякаш черпят сили от присъствието й.

В кошмарите й винаги присъстват някакви тъмни същества, които я преследват или я викат при себе си. Не спи спокойно. А когато заспи, не може нищо да я събуди. Неуспехите ги преживява толкова емоционално, че чак изпада в паника. Предстои й да бъде студентка. Страх ме е да си помисля, как ще се справи? Дайте ми съвет! Какво да направя? Как да помогна на детето си?

За какво точно се притесняваш - за сънищата ли?

Може преди да заспи да си поиска Божията защита/Един вид Бог да защити и пази съня й/, ако вярва. Според другите духовни учения и вери, не знам какво се прави.

За моето дете казват, че е индигово, но свръхестествени неща не съм наблюдавала. Да, енергията им е по-силна.

Имат силно развито чувство за справедливост, което в някои случаи наистина е на границата, която не трябва да се преминава.

Затова съм му обяснявала, че всичко е относително в този свят и справедливостта в това число, че само Бог вижда цялото, а ние това което ни е дадено. Казвам му, че всичко е преходно - идва, минава и заминава. Да не се впечатлява толкова и да приема по-спокойно нещата. Като беше в детската градина/сега е колкото дъщеря ти/ го учех да се извинява. Беше му непривично, а също и да си признава, че греши. Все едно няма право на грешка. Обясних му, че е нормално и всеки човек греши. Сега ги приема по-спокойно нещата. Значи с търпение и убеждение, обясняваш и повтаряш, това е. Те много бързо разбират.

Винаги когато му казвам нещо ново, иска да го знае преди мене и затова казвам, че не може всичко да знае. Само Бог знае всичко, а ние сме хора. Иначе не се опитвай нещо да правиш. Понякога нещата се подреждат сами. Те имат знанието, което ние нямаме и са много открити. Много пъти техните съвети са по-добри от нашите. Само можеш да се молиш да случи на учители и на деца и да си възложиш грижите на Бог според както е писано и Той ще се погрижи за тях!

Дано с нещо да ти съм била полезна! Не е лесно с такива деца, но пък е приятно и забавно от друга страна./Всъщност дори не знам дали наистина детето ми е от тях/не съм правила тестове и изследвания и не ми трябва/, но той беше в основата на примерите/.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте,

Имам дъщеря, която скоро навърши 19 години. Тя е от така наречените индигови деца. От малка беше дете, не съвсем, като останалите. Проговори на 7 месеца и на година и половина вече говореше, като възрастен човек. Мисълта й винаги тече бързо и напред във времето. Отлична ученичка е. Амбициозна, с ясно очертани цели за собственото си бъдеще. Не се увлича по чалгата или наркотиците, чете поезия, художествена литература, има много приятели...Всичко за което един родител може да мечтае. Гордея се с нея и се страхувам, защото още на 7 ми каза, че е родена с мисия. Учителите й винаги са ми казвали, че разсъждава, не като за възрастта си. Винаги има безпогрешно чувство за опасност. Сънува често кошмари. Когато е ядосана се е случвало да чупи чаши с поглед. Сигурно Ви звучи смешно, но е страшно - повярвайте ми! Помислих си, че е свръх - активна. Водих я на психиатър и... нищо. После попаднах на един руски сайт и там обясняваха за децата "Индиго". Имаше и тест, който направих, и се оказа, че моето дете е от тях. Енергията й е толкова силна, че може осезаемо да я почувства всеки, който е около нея. Когато някой изпитва болка, тя я чувства в себе си. Всички гравитират около нея и сякаш черпят сили от присъствието й.

В кошмарите й винаги присъстват някакви тъмни същества, които я преследват или я викат при себе си. Не спи спокойно. А когато заспи, не може нищо да я събуди. Неуспехите ги преживява толкова емоционално, че чак изпада в паника. Предстои й да бъде студентка. Страх ме е да си помисля, как ще се справи? Дайте ми съвет! Какво да направя? Как да помогна на детето си?

За какво точно се притесняваш - за сънищата ли?

Може преди да заспи да си поиска Божията защита/Един вид Бог да защити и пази съня й/, ако вярва. Според другите духовни учения и вери, не знам какво се прави.

За моето дете казват, че е индигово, но свръхестествени неща не съм наблюдавала. Да, енергията им е по-силна.

Имат силно развито чувство за справедливост, което в някои случаи наистина е на границата, която не трябва да се преминава.

Затова съм му обяснявала, че всичко е относително в този свят и справедливостта в това число, че само Бог вижда цялото, а ние това което ни е дадено. Казвам му, че всичко е преходно - идва, минава и заминава. Да не се впечатлява толкова и да приема по-спокойно нещата. Като беше в детската градина/сега е колкото дъщеря ти/ го учех да се извинява. Беше му непривично, а също и да си признава, че греши. Все едно няма право на грешка. Обясних му, че е нормално и всеки човек греши. Сега ги приема по-спокойно нещата. Значи с търпение и убеждение, обясняваш и повтаряш, това е. Те много бързо разбират.

Винаги когато му казвам нещо ново, иска да го знае преди мене и затова казвам, че не може всичко да знае. Само Бог знае всичко, а ние сме хора. Иначе не се опитвай нещо да правиш. Понякога нещата се подреждат сами. Те имат знанието, което ние нямаме и са много открити. Много пъти техните съвети са по-добри от нашите. Само можеш да се молиш да случи на учители и на деца и да си възложиш грижите на Бог според както е писано и Той ще се погрижи за тях!

Дано с нещо да ти съм била полезна! Не е лесно с такива деца, но пък е приятно и забавно от друга страна./Всъщност дори не знам дали наистина детето ми е от тях/не съм правила тестове и изследвания и не ми трябва/, но той беше в основата на примерите/.

Линк към коментар
Share on other sites

1. Всеки човек е роден с дадена мисия. Защо тя иска толкова да се изтъкне и още от 7 годишна се смята за феномен?

2. "Когато е ядосана се е случвало да чупи чаши с поглед." Това научно е доказано, че е невъзможно. Ако наистина го може, да се свърже с американците и предаванията там за феномени дето дават милион долара, ако направиш нещо, което физически е невъзможно. Ако не иска парите, да ги даде за благотворителност. До тогава, не можем да вярваме на думите ви и ги приемаме за пълна лъжа.

3. Деца Индиго. Вие подигравате ли ни се? Всички тези похвати и думи са измислени от западните Психолози, с цел да предпазят децата от посегателства на родител, ако не ги разбира, да се утешава с мисълта, че са Индигови. При вас това не е нужно. Все пак харесвате детето си и не е нужно да го слагате в някакви рамки.

4. Сама казвате, че е много умна. Защо тогава се съмнявате в начинанията и? Защо се съмнявате, че няма да може да влезне и да и завърши университета?

5. Имаше една мисъл, не мога точно да я перафразирам, но звучеше като, " Чисти помисли, чисти дела и божествени и хубави сънища". Това, че сънува кошмари, ядосва се и е чувствителна може да е симптом на някакво Психическо разстройство или депресия.

6. Защо чувства чуждата болка? Защо не чувства решението за чуждата болка? Защо иска да преживее болката и негатива, като дори се ядосва, а не иска да достигне до отговори чрез Божественото в себе си? Запитайте се тези въпроси. Аз намирам един отговор. Момиче с енергия и някакъв талант, обаче си пада по Мазохизма. Не усещате ли признаци на мазохизъм у нея. Казахте, че чупи чаши. А защо иска да чупи, а не да създава нещо?

7. Всеки добър Психолог, ако прочете книжката и написана на 14 години би могъл да си направи някакъв извод за характера и емоционалността и. Би била интересна за Психологическо изследване за да се разбере откъде идват кошмарите и.

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

А бе много се заговори за индиговите И аз почнах да търся .Намерих много умни и талантливи но някои от тях живи дяволи злобни дори жестоки това не са никакви индиго деца.Има те скоро ще проявят но много майки се заблуждават техните са такива.

Линк към коментар
Share on other sites

Винаги е имало таланти. Винаги е имало и гении. Не разбирам защо на някои деца трябва да им се слагат прозвища измислени някакви? Жестокост, вътрешна борба, кошмари, приемането на чуждите болки и нарочното им преекспониране, а не търсенето на решение за тях. Това са все симптоми за млада или неопитна душа търсеща, а не даваща и можеща.

Линк към коментар
Share on other sites

А бе много се заговори за индиговите И аз почнах да търся .Намерих много умни и талантливи но някои от тях живи дяволи злобни дори жестоки това не са никакви индиго деца.Има те скоро ще проявят но много майки се заблуждават техните са такива.

Злобни... жестоки... това всъщност е твоето усещане, твоят вътрешен резонанс на техните действия.

А техните действия са продиктувани от непоносимостта им към ограничаване на жаждата им за свобода и простор, което подсъзнателно усещат като задушаване.

Линк към коментар
Share on other sites

"А техните действия са продиктувани от непоносимостта им към ограничаване на жаждата им за свобода и простор, което подсъзнателно усещат като задушаване"

Извинявам се, че пиша толкова много в тази тема. Това ще ми е последното писание за днес. Правилно споменахте думите " непоносимост" и " Жажда".

Ако те бяха Духовно извисени същества, за тях нямаше да е непоносимо. Ако те бяха духовно извисени същества, ако те в предишните си прераждания бяха открили свободата и нейните и проявления чрез душата, те не биха имали " Жажда". Те биха били препълнени от знание и мъдрост и възможности. Те именно са такива, жадни за истинско знание и непоносимост и нетърпимост и именно са Зло, защото са Нисши товари, а не висши. Висшите изтърпяват всичко. Висшите не са жадни, а дават свобода и освобождават другите.

Дяволското, жаждата, непоносимостта са именно пагубни и низки състояния на духа заразяващи и околните. Ненаситността е като една магия, която все взима и взима, а нищо не става добро. Такива души трябва да се изчистят и пречистят чрез Знанието за света и за душите. Те нищо не знаят. Те търсят толкова, те искат толкова, защото душите им страдат и са в агония. Не трябва да ги корим. Трябва единствено да ги принизим където им е мястото, за да отсеем от плявата зърното и да знаем на кого да се доверим, кой духовно да ни напътства и кой ни принизява душите и ни лъже и ни действа зле.

Редактирано от Психолога
Линк към коментар
Share on other sites

3. Деца Индиго. Вие подигравате ли ни се? Всички тези похвати и думи са измислени от западните Психолози, с цел да предпазят децата от посегателства на родител, ако не ги разбира, да се утешава с мисълта, че са Индигови. При вас това не е нужно. Все пак харесвате детето си и не е нужно да го слагате в някакви рамки.

Лично мисля, че не може да се отрече съществуването т.нар. течение, чрез което стотици и хиляди изключително напреднали души слизат на Земята, за да помогнат на човечеството да се отклони от материализма, технологизма, егоизма и т.н.

И да, естествено, че с популяризирането на тази идея ще се появят и такива, които ще имат за цел да се самоизтъкнат. Това не ни дава правото да отсъждаме така крайно и да казваме – "не, такива хора няма, всички индиго деца са низши същества, чийто стимул е болната амбиция" и т.н. И да се предадем на един чисто нов и лъскав предразсъдък. И то болнаво негативен. Предпочитам позитивните предразсъдъци.

Напротив, трябва да се радваме, че такава тенденция изобщо е успяла да набере такава популярност, защото това показва, че не сме ЧАК толкова отдалечени от духовността колкото бихме могли да бъдем; че все пак има неща, в които все още вярваме и стремежи, които не са безвъзвратно загърбени. (можеше да бъде много по-зле).

И между другото,

... има много деца, които са действително надарени, напреднали... и то много. Деца, чиято популярност е напълно заслужена. Има деца, които слизат на Земята с незаличена памет, имащи спомени от предишни животи, можещи да напускат телата си по свободна воля, да виждат бъдещето и какво ли още не.

Веднага ще се съглася с твърдението, че човек не трябва да вярва на абсолютно всички, които публично се обявяват за такива, НО твърдо вярвам, че има и някои неща, които се простират много отвъд примитивната личностна психология.

Но това е само моето мнение. Твърде много може да бъде казано по темата.

Общо взето, най-важното, което исках да кажа е че едно толкова крайно и негативно изказване трябва да бъде предшествано от много качествено и цялостно проучване на въпроса. Поне.

Линк към коментар
Share on other sites

Изцяло подкрепям Психолога, и моите наблюдения са същите за "децата индиго" и цялата изкуствена кампания и "популярност" около тях...че са злобни и недоразвити, и носят преди всичко негативи, а не "надарени духовно развити деца, дошли да работят за обединението и тн." глупости, разпространявани с чисто комерсиална цел...лошото е, че тия разпространители на индиго-манията и въпросните "деца-индиго" твърде много са си повярвали...

Линк към коментар
Share on other sites

Г-н Психолог, ако бяхте прочели предишният ми пост, за това как интерпретирам т.н. деца индиго в светлината на хомеопатията, може би щяхте да разберете какво имам предвид.

И все пак ние не сме 100% душа, нали тя е инкарнирана в сомата при която имаме генетична фамилна унаследеност, в конкретния случай говоря за т.н. Туберкулинов миазъм с неговото усещане за задушаване.

И нека не ги съдим, та самите ние сме несъвършенни и грешни.

Линк към коментар
Share on other sites

А питаме ли се, дали нашето общество и родителите, учителите са готови да посрещнат такива деца? И те са търсещи души. Факт е, че прекаленото втренчване и желание на майките моето да е най-! не води до нищо добро.

Та има ли по-добър учител от самия Живот?

Някои дарби се отключват от трудни условия, след преживени уроци... Други са даденост, която просто трябва да се прояви и развие...:feel happy:

Изобщо и ние е добре да имаме по-различен, гъвкав, творчески поглед. Да се учим и от децата си и да не отричаме нищо, което Бог е създал, а да се опитаме да го разберем... Може би първо - сами себе си...:whistling:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...