Донка Добавено Август 16, 2011 Доклад Share Добавено Август 16, 2011 Ако има намеса на модератор, ника на модератора се изписва под редактираното мнение. Причината за рязането навярно е в компютъра или браузера ви. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 16, 2011 Доклад Share Добавено Август 16, 2011 Много сега разчитат на думите си, като да излъжат и заблудят, но на времето си, никой не ще може да разчита на думите си, единствено на силата си, която идва от Бог или дявол! Думите не са ли сила? Сега се боите от свръхестественото в децата, но бъдещето е на свръхестествените сили. Свиквайте! Наистина не знам как през тези времена ще оцеляват обикновените хора, без сили, не знам или просто няма да оцеляват! И защо да се боим от свръхестественото? А ти как точно си представяш, че силите за които пишеш ще ти помогнат? А за тези, които разчитат само на думите си е писано, че имат вид на благочестие, на са отречени от силата му! Затова ви съветвам да бъдете много внимателни, когато говорите за деца или възрастни, които притежават сили, които вие не притежавате! Дори има някои, като Самсон, които не знаят кога силите са се оттеглили от тях и кога са с тях. Те нека също си мълчат, когато става въпрос за сили и енергии! Е да де, ама те обикновено именно тези със силите много приказват. Станимире, моята личност по-интересна ли ти стана от темата, че взе да ме обсъждаш? Това ли е целта на форума? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dcveta Добавено Август 16, 2011 Доклад Share Добавено Август 16, 2011 "Е да де, ама те обикновено именно тези със силите много приказват." Напълно прав си Станимир. Силните обикновенно приказват много за да сплашат и ако не им се подчиниш показват Силата си пред теб, демек стават Зли, обиждат и дори ти налитат да се разправят със силата дадена им от Бог. За какво я ползват те? За лично себелюбие, суета и духовна нищета. Проблема винаги е в Силните, а не в слабите. Дявола обладава силните, защото от тях се нуждае. Според христянството именно слабите са добрите и духовно извисените, защото Дявола не го интересуват тези нищожества. Имаше една поговорка "Присмял се хърбъл на щърбъл" Както се забелязва в тази тема най-многото приказване в тази тема идва от Психолога! Та навярно Станимир е имал в предвид вас, г-н Психолог, когато е отговарял под моето мнение. А вие сте си допълнили психологическият портрет сам в това си мнение. Много обиди и много определения има във вашите постове и много осъждения, включително и в този. Никак не са приятни подобни постове, никак! Не носят нищо полезно на тези, които ги четат и нищо градивно. Ами не се чудете, че някои са се осмелили да ви отговорят на вашият език. Получихте си, каквото си посяхте. Нали си спомняте думите на Исус "както искате да постъпват с вас, така и вие постъпвайте" И да ви питам кое сметнахте за заплаха в думите ми, кое изречение? От мен няма защо да се боите, аз съм просто никоя, една от многото. И сили не смятам, че имам в което ме обвинявате погрешно. Все едно свръхестествените сили са грях/от думите ви това се разбира - "дявола обладавал силните"/ Вие просто сте настроен срещу всички, които имат свръхестествени сили. Но не само тези ви мисли и изводи са погрешни. А като гледам цялото ви мнение./А защо тогава и останалите ви мнения да не са напълно погрешни?/ Това е изводът, който се налага, за ваше съжаление. Нито ще ставам зла, нито добра за някой когото не познавам - отново напълно погрешен извод. Казах каквото имах да казвам. Който чул, чул. На мен ми е все едно от тук нататък. И защо смятате знанието/което споделих/ за заплаха? Това е ограничение от вашият ум. Смятате и личности със сили за заплаха, за обладани от дявола ... Много страх, много нещо ... Всичко идва от там. Всъщност първо е съмнението и после страхът. Съмнението беше прокарано още в Едем от така наречената змия/Битие/. И след съмнението следваше грехът, тоест осъждението и вярата в лъжа - "не, не съм аз виновен, тя жената е виновна" . Свикнали сме ние жените с това поведение на мъжете ... Съществува от време оно. Нищо ново под Слънцето! Няма как да разберете сега какво и защо и казвам, защото сте крайно пристрастени, но нищо ... някой ден, знае ли се ... има надежда и да ме разберете правилно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Florestan Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Съгласен съм със значителна част от мненията горе, въпреки, че те са толкова различни. Но за някои това е така само в конкретни отношения. Аз също смятам, че истерията по индиговите деца не е задължително хубаво нещо за самите деца. Не е изключено тези, които пишат за тези неща, да са помислили, че това е най-добрият начин да се опитат да покажат на хората, че отношението им към възпитанието на децата във времето, което идва трябва да бъде съобразено с промението, които настъпват в новите поколения, каквито и да са те - и промените, и децата. От друга страна, не е като да не се е писало по тези въпроси още преди около век - който иска, може да намери различна литература по въпроса как предстои да се развива човечеството в най-общ план, какви промени е необходимо да настъпят в мисленето и т.н. За мен е въпрос защо, обаче, някои от фактите, споменати отдавна в такива източници, се пренебрегват от въпросните защитници на индиго-движението. Например - не на едно място може да се прочете, че шестата раса би трябвало да произлезе не от коренната пета раса (западно-европейска), нито от бившата четвърта подраса (англо-саксонска), сега числяща се към петата, а от петата подраса (славянството) и от местата, които се обитават от нея, както и от държави, където славяните са се смесили с населението на съответните държави - тук се включват например някои бивши съветски републики в Азия - ако не ме лъже паметта. Но когато се пише за деца индиго, съвременните автори все обясняват преживяванията си с американските деца, френските деца, а дори в една книга бях прочел как шестата раса се развивала в Китай. Та трябва да попитам - ако децата индиго са някаква преходна форма към шестата раса, тези ясновидци къде ги виждат толкова много тези деца в Ню Йорк и другите места. Естествено, за малък брой може да има изключения, но когато американски автор пише как той вижда, че новите деца-индиго се раждат, искам да знам защо това се споменава така, сякаш Америка вече се е напълнила с такива - щото "според буквара" не би трябвало да се очаква подобно нещо. Естествено, отделен е въпросът, че не е изненадващо, че тази информация се дава в Америка - отдавна някои окултни братства са имали за цел да наложат влияние върху други места, например славянските държави, като популяризират на първо място английския език, а после англо-саксонската литература и от там някои идеи, които всъщност искат да прокарат в славянството и държавите, където друг тип развитие може да се очаква (няма да влизам сега в подробности). Това хубаво, само че така половината от написаното е само наполовина вярно - в смисъл, децата-индиго никак не са вече изцяло при нас, а и никак не са автоматични уредби за спасяване на обществото от собствените му проблеми - защото все още, най-малкото, са едни деца и това е напълно нормално. Но когато нещата се представят винаги като изключителни, това също понякога води до т.нар. "делириумно съзнание", създаването на което е един стар известен начин за контролиране на масите - защото това, в което един човек не може да бъде убеден да направи сам, той може да бъде убеден да го направи (или по-скоро може да си внуши, че са го убедили), ако попадне в по-голяма група и заедно с другите в тази група се поддаде на такова "делириумно съзнание" - а за това е нужно преди всичко да се отклони от конкретното и същественото и да започне да говори за големи работи, които не разбира. Така всъщност той понижава силите, които му дават възможност да реагира адекватно и да оцени проблема по-обективно и внимателно. Така че ми се струва, че най-важното е да не се говори за децата индиго по такъв начин, който не е основан на едно здраво лично разбиране. В по-ранен пост също бях написал, че за мен е по-важно да ги разберем, отколкото да ги определим какви са. В това отношение, не мисля, че ако осъдим някого, ще го разберем по-добре, а точно обратното - само когато разберем добре цялостната картина, тогава ще можем да я преценим - а дали тогава ще искаме да осъдим когото и да било - да каже който е бил там. А от друга страна, децата са си съвсем качествени, като гледам - доста са възприемчиви, стига да искаме наистина да им дадем нещо ценно. Ако някои ме знаят от форумните срещи, може случайно да са установили (а е много възможно и да не са установили), че в редки ситуации може да имам такъв поглед, че дори и кучетата като ме видят, отиват на другия тротоар. След като някои малки деца вече успяха да се справят с този поглед, аз определено им пиша 6+. Това в кръга на шегата, разбира се, но децата са такива, каквито са - преди всичко деца, и преди всичко, с качества - мое мнение. Ясно е, че колкото повече дадености има едно дете, толкова по-изложено на риск може да бъде да стигне и до някои проблеми - защото, например, в окултната наука се говори, че "знанието боли", че когато човек е по-чувствителен, това е защото става по-фин. Окото има нужда от много повече внимание и защита от кожата и реакциите при него могат да бъдат много по-остри от незначителни влияния, на които кожата може да издържа много по-лесно, но то е много по-висш и еволюирал орган от кожата - в принципно отношение. Така може да бъде и с по-фините енергии на някои от тези деца, в случай, че те наистина са налице. Естествено, ако тези енергии се овладеят, тогава вече може да се постигне нещо съвсем различно, но това е въпрос на съзнателна работа - а тя може да дойде чак след като въпросното дете порасне малко, а до тогава е отговорност на родителите да му осигурят подходящи условия за развитие. И принципно не може да се работи в такъв случай с готови рецепти и клишета, защото само този, който наистина разбира може да помогне. От една страна, това че например едно дете има известен проблем в никакъв случай не може да бъде знак за радост - защото не мисля, че точно по този начин е добре да се доказва колко то е "индигово", от друга, това не означава, че сме готови и че имаме знанието и разбирането да кажем какво точно е това дете и какво може да се очаква от него по-нататък. Някои хора на изкуството казват, че талантът означава преди всичко отговорност, а отговорността изисква и разбиране. Не какво да е разбиране, а лично разбиране - защото сме лично отговорни. Та преди всичко за мен е въпрос това дали правим достатъчно усилия да ги разбираме - не да ги класифицираме по калъп или да се опитваме да замажем положението с готови решения и формули. Ако пропуснем уникалното в тях, което изисква винаги и уникално отношение и уникални решения, мисля, че просто си пропускаме шанса да видим най-ценното - а това няма да постигнем нито като кажем, че са "страхотни индигота като всички други нови индигота", нито като се опитваме да ги определяме според частични разбирания, които се основават на това да ги сравняваме с другите или с "примерните" деца от едно време и да "открием десетте разлики и десетте патологии"... И още нещо ми хрумна. Има много птици, които си хранят малките, като първо взимат храната в своята човка, после я сдъвкват и най-накрая я дават на малкото птиче. От това мисля, че може да има две ползи. Първо, можем да се научим по-добре да дъвчем и няма да се надяваме да дойде някой друг "отвъд" и да ни спаси, т.е. да сдъвче за нас храната, която ние сами трябва да си сдъвкаме. Второ, хубаво е каквото даваме на тези деца да е минало първо през нас - така ще знаем какво наистина им оставяме, защото не можем да сме сигурни за последното, ако им даваме само полуфабрикати от "експертни" мнения. В крайна сметка, тези полуфабрикати много често показват именно, че ние самите не сме се научили достатъчно добре да си дъвчем храната. Човек може да е сигурен какво прави само когато го разбира и когато го е изпитал на собствен гръб. Тогава ще можем сигурно и тях да ги разберем по-добре, защото това, че някой реагира странно на полуфабрикати все още не означава, че той е странен. Накрая, като сдъвкваме ние самите храната по-добре, може да видим, че някой път проблемите се решават по-успешно именно с дъвкане, а не толкова с говорене върху тях - освен това, двете не могат да се правят едновременно. С това не искам да кажа, че трябва да отпадне всякаква дискусия, но мисля, че горе се разбира какво имам предвид и за кои случаи се касае това. Редактирано Август 17, 2011 от Florestan Мария-София, Лъчезарна и Слънчева 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 На моята индигова дъщеря много и харесва това,което открих случайно в нета както и това утвърждение Казвам и да повтаря следното утвърждение: "Аз съм добра,аз съм слънчева,аз съм блестяща,аз съм красива..." Тя повтраря и се усмихва ,а аз продължавам "Аз обичам хората..." Тя ме поглежда с клатещ пръст и вече неусмихната и казва категорично "Не,не всички" Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лора Витанова Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Много, ама много ми е интересно как си определяте, че децата са Ви индигови, кристални и не знам си още какви. Аз забелязвам нещо напоследък от майки, мои приятелки, и не само, че гледай детето ми колко е умно, ама мноооого умно, духовно също, колко красиво и не знам си още какво. Честно да Ви кажа това отстрани звучи адски грозно. Не вярвам аз лично в това, пък и едно дете, ако е толкова умно друг оценява това, а родителите освен по този начин да възпитават едни злобни и супер надменни деца, друго май не правят. Не е лошо все пак да се слезе малко на земята, че живота е тук. Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Ейййй едно време всички бяхме в оранжево, а сега сИчКоТо е не човек, а ламаринтес / нали си спомняте циганина как декламирал баладата за комуниста - По шарото чалаф, в устата ни лаф а той лилаФ. Не човек, а ламаринтес и т.н. че съм го збравила/ та сега на мода е индиго тцтцт. Аз съм само цвят лилав, люляк съм ... теменуга съм . Ай разпуснете малко напрежението. Едно време приятелката ми от некъде беше намерила нЕкви разноцветни лакове за коса и така ме беше навъртяла с тях, че баща ми като ме видя само каза - Ивелинке, не знам за косата ти ама внимавай аз да не почервенея защото ти ще посинееш и полилавееш. Та и вие сте на път да се превърнете сИчКиТе в индиго с това виртуално джалатене така като скивам . Упс чАй да си обирам крушите че ще ме погнете и мен и тогава хептен ше ми се объркат представите за цветовете п.п. Ех, и този път не минах без редакция, ама нали пусто да му се не види трябваше да си до сгреша грешките както си трябва Редактирано Август 17, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Аз не бих определила детето си като индигово,казах го просто като нарицателно на новите деца.Не обичам етикетите,не се фукам или превъзнасям с децата си...винаги има и по-талантливи в едно или друго отношение и по-добри,както и обратното.Моето дете е такова,каквото Е. Но е факт,че новите деца са различни,подхождат различно и мислят различно в сравнение с това което сме били повечето от нас като деца.Това може да се дължи както и на душите им,така и на естествен ответ към действителността,с която се сблъскват. Не се хващайте за думата,не тя е основното а любовта,приемането и разбирането към всяко едно дете индивидуално.... Простете! Донка, Слънчева и Emmy 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
papin4o Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Не обръщай внимание. Имам чуството, че в тоя форум всички приятели на портала са "сведущи "по всички въпроси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Импулске ти си невероятна майка и децата ти са чудесни, за мен поне е така Винаги съм се радвала искрено когато съм те засичала във виртуалното пространство и ако по някакъв начин се срещним някога повярвай ми едва ли ще се сетя да се заглеждам в аурите ви Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Impulsa Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Благодаря Елфче и papin4o Това колко добра майка съм,може само децата да отсъдят един ден,иначе да, чудесни са като всички деца,които виждам навън.Ако трябва да определя моите с нещо бих казала така "Имам едно,което ме учи и едно от което да се уча " Слънчева, Донка и Eлф 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Пламъче Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Много, ама много ми е интересно как си определяте, че децата са Ви индигови, кристални и не знам си още какви. Аз забелязвам нещо напоследък от майки, мои приятелки, и не само, че гледай детето ми колко е умно, ама мноооого умно, духовно също, колко красиво и не знам си още какво. Честно да Ви кажа това отстрани звучи адски грозно. Не вярвам аз лично в това, пък и едно дете, ако е толкова умно друг оценява това, а родителите освен по този начин да възпитават едни злобни и супер надменни деца, друго май не правят. Не е лошо все пак да се слезе малко на земята, че живота е тук. Най-добрия начин да съсипеш живота на детето си, а от там и своя, е да внушиш на малкото същество, че е индигово или кристално. Който желае това, да дерзае! Илен 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Не е нужно майката да му го казва. Един ден детето /на 10-12 и повече години/ прочита в интернет "децата индиго - деца на новото време", или някое приятелче му казва да си купи книгата...или влиза във форум и попада на "тест за индиго личност"...изброяват се признаци за "индиго"... и то започва да си мисли: ами аз имам тези признаци, значи съм индиго? Или не съм? Започва да разказва истории, да сравнява признаци, да пита "как могат да се придобият психични сили като телепатия, телекинеза, ?! , завихрят се едни дискусии какво да направим, за да променим света! Пламъче 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Класификацията на отрочетата ни, не е ли класификация на собствените ни дефицити, на собствената ни неосъщественост и на криворазбраната Майка. Липсата на лична пълноценност, не "избива" ли в децата като изкупителна жертва, която с приношението си на бъдеща личност, да осъществи едно пропиляно минало. Въобще, ако става дума за това какви са днешните деца, първо трябва да си зададем въпроса какви са съвременните родители. Къде са те и какъв е техният социален принос, когато след едно две годишно майчинство, се впускат в ново с пълното настървение да убият празното си битие. Оказва се, в един момент, че децата са скъп еквивалент на хамстер или на тропическата змия, но за разлика от животните, децата няма как да изхвърлим в канала или да пуснем в задния двор, а тъкмо обратното, пускат се на воля в обществото, и разчитаме то да поправят недъзите и грешките, било със sms или картичка от БЧК. А що се отнася до индигото, диаманта, интересно ми е, майката на Моцарт, къде точно е поставяла своето дете в UV спектъра, и дали въобще се е занимавала с това, а благодарение на културата си, умело е шлифовала, за да може наистина един ден да каже, че наистина има диамант под формата на дете. Редактирано Август 17, 2011 от Йордан Анов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Децата Индиго ги има,независимо от вашите коментари и подхвърляния,независимо дали вярвате или не.Тук са,и ще разрушат всичко старо и гнило,за да могат Кристалните деца да сътворят един нов свят... Явлението индиго и неговото значение 1.1. Какво представлява детето-индиго ? Хората по цял свят забелязват, че поведението на все повече деца е подчертано по-различно, a приспособимостта им към общоприетите норми е далеч по-ниска от тази на предходните поколения. Ето защо ги кръстиха "новите деца" или "децата на новото време". Американската хромотерапевтка Нанси Ен Тейп изложи за пръв път концепцията за цвета на живота в своята появила се преди много години книга "Да разбереш живота си чрез цвета". Тази концепция бе възприета и използвана от мнозина. Според нея всеки човек си има свой цвят на живота, а понякога два, че и повече. Това са един вид цветни слоеве, открояващи се в аурата и фиксиращи в цветови групи близки личностни черти. Всеки цветен слой говори за определени човешки качества, които ще открием, стига да знаем на какво да спрем вниманието си. И така, обект на тази книга са новите деца, тъй наречените деца-индиго. Цветът на техния живот е индиговият; те проявяват и дават израз на присъщите за него личностни характеристики. По принцип всяко дете се отличава със свой цвят на живота. Той може да е червен, зелен, жълт и син или комбинация от два или повече. Детето с цвят индиго притежава нови, необичайни за нас, донякъде "трудни" личностни и характерологични особености, с които обществото не ще излезе лесно на глава. Напоследък и родители, и учители се виждат принудени да преосмислят и променят отношението си към своите питомци. В детските градини и училищата се наблюдават множество симптоми, свидетелстващи, че у малките има нещо "съвсем различно". Индиговият цвят на живота е само един от отличителните белези на най-младите жители на нашата планета, но е толкова показателен, че повечето американски психолози междувременно превърнаха названието "индиго" в термин. След няколко години, когато ще знаем повече за тези нови деца, вероятно ще сме в състояние да прозрем различните им задачи, потенциал и качества и дори може би - да ги разделим на групи. Сега бих изброила само някои по-общи личностни характеристики на децата-индиго: Притежават вътрешно знание за истината в живота. Знаят, че следва да живеем в хармония със самите себе си и със заобикалящата ни среда. Често съчетават в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинен тип). Знаят, че съществува нещо повече от това, което виждат очите ни. Убедени са, че материята и физическият живот са илюзия и че животът се състои от енергия или живо съзнание. Знаят, че всичко във вселената е взаимосвързано. Времето, пространството, разстоянията и формите за тях не са нещо отделно, каквото е нашето разбиране. Чувстват, че животът следва да се цени във всичките му форми, а към тях - да се подхожда с чувство за единение, с любов и състрадание*. Духовните категории са им по-лесни за разбиране от материалните. He позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми. He могат да бъдат накарани да извършат нещо, в което не вярват. He се оставят да ги ръководят хора, чиито етически възгледи се различават от техните; дори натискът от страна на обществото не може да ги принуди да им се подчинят. o He е лесно да им вмениш нещо във вина, нито пък - да ги накажеш. Този подход просто не ги впечатлява. Те не желаят да бъдат напъхвани в никакви калъпи или схеми. Трябва да могат да живеят живота си според по-висши принципи - така, както го разбират; в противен случай се депресират, поддават се на саморазрушението и страха. Те са честни, искрени и независими. Често им липсва усет за собственото им тяло. Петте им сетива са твърде изострени и поради тях лесно се превъзбуждат и изтощават. Прекалено чувствителни са по отношение на всичко, което ядат; най-подходяща за тях е непреработената и растителната храна. Те общуват без проблем с животните, растенията, с другите деца и природата като цяло. Можеш да ги завариш да си контактуват с "невидими" приятели. Затова биват класифицирани като деца с жива фантазия или направо - със странна психика. Тъй като усещат, че всички неща са живи, често не могат да бъдат отделени от обекта на своето внимание. He придават прекалено голямо значение на предметите, а ценят "духа" в тях. Трудно изразяват идеите си с думи. В повечето случаи чувстват езика като ограничение. Те не гледат на играта, възпитанието, отношенията, работата като на отделни неща. За тях всички тези аспекти на живота се допълват взаимно и представляват цялостно преживяване. Те са изключително чувствителни и се разплакват от няма нищо. Нуждаят се от съвсем малко сън, колкото да се възстановят физически. Склонни са към уединение, защото рядко се чувстват разбрани от другите деца и приети от средата си. Много добре усещат кое е правилно и кое не е и не се нуждаят от дисциплиниране. Това, от което истински се нуждаят, са ясно очертани отношения. Ако родителите и учителите не им позволят да действат според убежденията си, предизвикват у тях сериозна съпротива. Те са много любознателни и не желаят, нито пък са в състояние да се задоволят с дежурни отговори само защото са давани открай време. Отговорите трябва да им създават усещането за истинност. Идентифицирането с обичайните, разглеждани в училище теми им коства голямо усилие. В повечето случаи те не виждат връзка между тези теми и духовния живот, който за тях е единственото мерило за нещата. Често се грижат за онеправданите или несправедливо третирани свои съученици. Притежават изострено чувство за справедливост.Светлата или тъмната страна на личността? Децата-индиго, както и много от останалите нови деца почти не са кармично* обременени. Те се раждат в онези части на света, които тъкмо "са се отворили" за по-осъзнат живот. Най-важното, което трябва да разберем за тях е, че следва да изграждат личността и характера си при умерен съпровод , защото бъдат ли ръководени неправилно, ще развият и проявят по-скоро своите тъмни страни. Тъй като пътят е открит и в двете посоки, задачата на родителите, учителите и на целия свят е да проявят бдителност и да си дадат сметка коя от тях избират. Нашите деца са нашето бъдеще и именно те ще определят облика на света подир двадесет години. Но за да опознаят този, който ги заобикаля сега, за да опознаят себе си емоционално и духовно, както и за да могат да действат според своите убеждения, децата-индиго се нуждаят от повече пространство и от повече свобода. Наличието на ясни, стабилни отношения и на безусловна любов им осигуряват онази опора, така необходима за разгръщането и проявяването на светлата страна на една личност. С какво децата-индиго се отличават от другите деца? Най-съществената разлика между децата-индиго и другите деца - като изключим присъщите на всеки човек личностни и характерологични особености - се състои в реакцията им спрямо конфликтни ситуации. Индигото не се оставя да бъде емоционално въвлечено в същата степен като останалите и респективно - така бързо наранено. "Нормалното" дете no-скоро преглъща униженията, подчинява се и отстъпва, дори когато бива третирано несправедливо. Детето-индиго обаче реагира доста по-радикално: ако се отнасят към него снизходително, надменно и присмехулно, най-често напълно изгубват доверието му, че и по-лошо. To прекрасно знае кога го лъжат. В резултат на това се отдръпва и повече не проявява абсолютно НИКАКВО доверие. He e проста работа да убедиш едно индиго, че не може да получава всичко, което си поиска. To е цар или царица и така се и усеща. Много от заобикалящите го авторитети долавят тази - в техните очи неуместна - гордост и го смятат за упорито, твърдоглаво и трудно. Ако обаче към него се подхожда с разбиране и емпатия, то ще си изгради нормално самочувствие и ще се интегрира в средата си. В зависимост от нея детето-индиго може да представлява както благодат, така и голямо предизвикателство. Ако е единствено сред много други " функциониращи по старому" деца, на бърза ръка ще му лепнат етикет на неприспособенец-нарушител на спокойствието и особняк. A TO ще крещи в себе си: "Защо никой не ме разпознава? Защо другите не ме разбират? Защо се държат по този начин?" Обикновено в такива случаи у него се надига гняв, тревожност и възмущение. Този феномен се наблюдава все по-често в семейството, училището и детската градина. Индигото е готово на всичко, за да защити своето достойнство, своите възгледи и знание и да ги демонстрира пред света. Вероятно следва да се запитаме как бихме реагирали самите ние, ако изпълнени с такова забележително чувство за принадлежност и знание кои сме, живеехме във враждебно настроена и напризнаваща ни среда? И какво бихме изпитвали, ако на всичкото отгоре ни имаха за нарушители на спокойствието и аутсайдери, вместо - за царствените същества, които всъщност сме? В отговор на незачитането на истинската им природа децата-индиго развиват като правило негативните черти на характера и личността си и така обременяват още повече семейството и цялостното си обкръжение. ADD и ADHD (синдром на дефицит на вниманието и/или хиперактивност) са само примери за познатите на всички последствия. Към тях спадат и агресията спрямо учителите или тоталната скука, която се разсейва единствено ако са "в своя свят" или пред компютъра. Дълбокото недоверие към останалите и социалната изолация се превърнаха в перманентни теми. За да оцелеят, тези деца или ще напуснат общодостъпната реалност и ще се потопят в своя собствена, или ще постъпят по точно обратния начин, а именно -ще се бунтуват и ще викат за помощ. Това е моментът, в който много родители и учители се обръщат към транквилантите като към единствено решение. Дават ги на децата си, опитвайки се да постигнат относително спокойствие в семейството си, за да могат всички негови членове да се развиват. В по-тежките случаи от лекарствата има вероятно някаква полза, но на тях не бива да се гледа като на окончателен изход. Наложително е ситуацията незабавно да се преосмисли и промени! Все още не съществува структура, посредством която имащите отношение към проблема родители, учители, терапевти и възпитатели от цял свят да установяват контакт помежду си. Едва напоследък започваме полека-лека да обменяме информация за новите деца. Интернет като модерна, обхващаща цялото земно кълбо медия, е само една от възможностите. Времето за подобен обмен е назряло, тъй като на света се раждат все повече такива деца и с поведението си ни принуждават да си отворим очите за заобикалящата ни действителност или по-точно казано - недействителност. Обединяването на усилията на всички заинтересовани е една от основните цели на моята книга. През последните години чудни неща се случват не само с децата-индиго; качества, които будят изненада и изумление, се наблюдават и у много други малки жители на планетата. От известно време американците Лий Керъл и Друнвейло Мелхиседек ни предоставят ценна и многостранна информация относно феномена "ново поколение". След като двамата привлякоха всеобщото внимание върху темата, на всички взе да ни се струва, че се появяват качествено нови хора, които ще ни водят през настъпващото време на трансформации. Ето само няколко удивителни факта: 1. Има деца, чиито изследвания при раждането показват наличието на СПИН; а повторени след някоя и друга година (в Калифорнийския университет в Лос Анжелис) - точно обратното, тоест - от болестта няма и помен. Част от децата продължават да бъдат проверявани през определени периоди. Установява се, че тяхната ДНК не е като наблюдаваната досега у всички хора. (ДНК, дезоксинуклеиновата киселина, е носител на цялостната наследствена информация, а с това - и на генетичния код на човека. Тя се намира във всяка клетка на човешкото тяло.) Тези деца притежават още четири ДНК-нишки, което не означава нищо друго, освен че са по-развити от повечето от нас. Изследванията също така потвърждават, че у тях не само не се откриват никакви болести, ами те просто не биха могли да се разболеят. С една дума - малките си имат имунитет срещу абсолютно всичко! Калифорнийският университет се захваща да изследва ДНК на хора от всички континенти и изразява предположение, че 1% от населението на Земята е носител на тази променена ДНК. 2. В средата на 80-те години в Китай биват открити деца с изключителни медиумни способности. Освен че няма нещо, което да не знаят, те виждат, да речем, през стените, притежават високоразвита интуиция и свръхсетивност, и какво ли не още. В следващите години се наброяват все повече (а също и възрастни) с подобни дарби. Сега вече се знае, че децата със силно изявени качества на медиум се раждат по всички точки на света. 3. Сред нас са и тъй наречените Resilince-деца. Resilince e английска дума, чиито буквални значения са: гъвкавост, издръжливост, но се превежда и като несъкрушимост, несломимост. Макар да живеят понякога в много тежки условия, например - в напълно разбити семейства, те не допускат да бъдат разбалансирани от абсолютно нищо. Сякаш средата им не ги докосва и не ги ощетява по никакъв начин. Наричат ги още "нераними". Те ще бъдат обект на един вече стартиращ в Швейцария проект. При всички групи деца се наблюдават обаче следните общи качества: а) Те са събрани" в своя сърдечен център и са на Земята, за да обичат. б) Мисленето им се определя от чувството за единение, заедност, за всичко е едно". в) Те преживяват всяко нещо в неговата взаимосвързаност, защото възприятията им са будни едновременно на много нива. г) Те са наясно със законите на полярността и не живеят според разделението на "добро" и "зло". Темата децата на новата епоха е много актуална. Мнозина се захванаха с нея, за да изследват по-задълбочено явленията и да разберат знае ли се изобщо нещо по света за другостта на тези деца и ако се знае - какво. Няма никакво съмнение, че те вече са тук, но ние тепърва ще научаваме още много за тях. Едва тогава бихме могли да твърдим със сигурност това, което някои засега само предполагат, а именно: на Земята живеят деца, чието поведение е коренно различно! 1 част Редактирано Август 17, 2011 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 http://vbox7.com/play:be4b6248 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Децата Индиго ги има,независимо от вашите коментари и подхвърляния,независимо дали вярвате или не.Тук са,и ще разрушат всичко старо и гнило,за да могат Кристалните деца да сътворят един нов свят... Да, децата индиго наистина съществуват, също както края на света през 2000, чудовището от онова езеро и Дядо Коледа. И, да, те ще разрушат старото, отново предвестници на промяната, която всички искаме, но никой няма смелост да направи. Толкова е просто, да прехвърлиш отговорността за промяната на нещо бъдещо и свръхестествено, вместо да поемеш отговорност за себе си тук и сега. Въобще, цял един пласт от страхливци, няма как да даде почва за революция, а тези които искат промяната биват задушени. Затова Мария или София, приеми отговорност за живота си, ти като частен случай, и не се надявай в бъдещо небивало време. Редактирано Август 17, 2011 от Йордан Анов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 1.2. Качествата на индиговия цвят Съществуват множество системи, причисляващи човешките модели на поведение към различни цветови групи. Символичното значение на цветовете като израз на нашите емоции и реакции е всеизвестно. Въз основа на многогодишни наблюдения са установени съответствия, които все повече се прецизират. Една от цветовите групи е индиговата. Идентифицирането с нея точно и ясно говори за качествата и заложбите на новите типове деца. По-долу са изброени качествата, които са присъщи на индиговия цвят, без оглед на някакво степенуване: Положителни качества на индиговата цветова група: Виждане, надхвърлящо физическото възприятие на очите Хармония между материалното и духовното Електрическа, охлаждаща, прочистваща сила Наличие на знание, появило се неизвестно откъде и как Връзка с едно по-дълбоко ниво на женската интуиция Готовност да се прекрачи през вратата на духовния свят; липса на страх от невидимото Неутралност, обективност и приемане Вслушване в себе си и доверие във вътрешния глас (вътрешна комуникация) Търсене на духовната истина Сила и издръжливост Увереност в собствените сили Дисциплинираност Голям организаторски талант, способност за планиране Излъчват достойнство, отличават се с благородническа (царствена) осанка, с висока духовност*. Дарба да казват правилното нещо в подходящия момент Цялостност По-добри възприятия в резултат на по-високоразвито съзнание: способност за виждане на минали и бъдещи събития Честност Липса на егоцентризъм Способност за дистанциране и наблюдаване на нещата от позиция, позволяваща по-широк поглед върху им Отсъствие на страх по отношение на себе си Смелост Някаква степен на самообладание, особено що се отнася до концентрацията, медитацията, вътрешната визия и свръхсетивните възприятия Разумът се контролира напълно от разширеното съзнание Кръвният поток се прочиства от само себе си; обща способност за регенерация Способност за контролиране на психичните потоци на финото тяло Въздействие върху зрението, слуха и обонянието на психично, емоционално и духовно ниво Отрицателни качества на индиговата цветова група: Прекалено силно самохаресване Формализъм Гордост Тесногръдие Печал Отхвърляне Изолация Грандомания Нереалистичен идеализъм Изолиране от реалността Непризнаване на авторитетите Чувство за самота Депресия Съжаление, разкаяние и самомнителност Отхвърляне на отговорността Склонност към раздаване на присъдиИндиговосините степени на ученето От гледна точка на духовното всеки човек се намира на определена степен на учене. Ние можем да добием представа за отделните степени посредством символичното им отражение в ученията и енергийните характеристики, съответстващи на различните космически светлинни лъчи*. Във всеки свой живот ние работим с един цветен лъч, като с течение на времето непрекъснато биваме провокирани да му се противопоставим и да го сменим. За да ви изясня и другите качества на индиговосиния цвят, ви предлагам списък с индиговосините степени на ученето. Положителни: 1. Свобода и простота. Нежелание да се усложняват нещата, все по-голяма разкрепостеност в мисленето; независимост, естественост; спокойствие. 2. Миролюбив. Усет за космическите закони; стремеж към изчистена от оценки любов, независимо от ситуацията. 3. Представни възможности, визуализация. Способност за виждане на картини с вътрешното зрение; възприемане на недоловими за другите неща, анализаторски качества. 4. Универсална любов. Безрезервна, безкористна дружелюбност; доброжелателно излъчване и провокирането му у другите. 5. Посреднически умения. Способност да влияеш на другите и да ги вдъхновяваш; тактично съобразяване с тях. 6. Нежно и отзивчиво приятелство към другия пол. 7. Общуване. Способност за споделяне на дълбоки чувства и идеи, за изразяване на по-високи идеали. Отрицателни: 1. Хаос и несигурност. Обърканост по отношение на собствената позиция в различните житейски ситуации и на собственото знание; колебливост; неспособност за вземане на решения; безпорядък; недостатъчна яснота; неспособност за възприемане на нови идеи и разпознаване на истината. 2. Осъждане. Дискриминиране на другите; възприемане в негативен план; изолация. 3. Самомнителност. Оценяване и мислене посредством степенуване (по-висок/по-нисък, по-добър/по-лош, и т.н.); липса на мярка; егоизъм; тесногръдие; склонност да се оправдава; тъмната страна на Юпитер. 4. Непреклонност. Тя е резултат от справедливо самоосъждане; прекомерни очаквания от себе си и от другите; невъзможност да се правят компромиси; репресивно поведение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Индиговата личност Подчертано духовна, с вътрешно чувство за истината в живота и тънка чувствителност. Наясно е с древните мистични учения, знае, че всички ние сме духовни същества. За нея предметната реалност и материята са илюзия, животът е божествена енергия и въобще всичко е енергия и съзнание. Тя е пробудена, ведра, съзидателна, независима, ръководи се от no-висши принципи. Ученолюбива, жадна за знание, нуждае се от него, за да провери онова, което носи в себе си. Върши, каквото смята за правилно. He й въздействат никакъв социален натиск, нито изнудване. He изпитва чувство за вина, не приема схващанията и опитите за наказанието. Честна и пряма, пламенна и открита. He се оставя да я подвеждат под някакъв знаменател, нито да я манипулират. Проявява разбиране към хората. He говори много, обича да остава сама със себе си, гледа на живота като на възможност за придобиване на опит. Може да бъде и боязлива, дезориентирана и да се самоизолира. Понякога се чувства изгубена и чужда в този свят, объркана от земните неща и тогава другите не я разбират. Трябва да се доверява на вътрешния си глас и да го следва. Детето: To е много будно, открито и способно да съпреживява чувствата на другите като свои, поради което лесно се разстройва. Това пък го прави боязливо и го потиска. Нуждае се от малко сън, предпочита да е само и не позволява да го принуждават за каквото и да било. Нищо не може да го отклонени от дадено убеждение - ни наказания, ни молби, ни разумни съвети или физическа сила. Бъде ли заставено все пак, наплашва се и се затваря или се съпротивлява докрай. Жадно е за знания, но иска да получава истински отговори; усеща начаса опита да се заобиколи истината. He намира взаимовръзка между преподаваното в училище и духовността. Виолетовата личност Динамична и харизматична; дошла на тази планета, за да бъде водач и да спасява. Трябва да активира предопределението си още в настоящия момент и да започне да я осъществява. Изпитва дълбоки чувства и е изпълнена със съпричастност към целия свят. Обича музиката, тя й действа лечебно. Случва й се да има видения. Обича пътешествията, другите култури, свободата. Може да вижда бъдещето, не се съмнява, че Земята ще продължава да съществува; носи послание за човечеството. Проявява усет за съществуващите по-високи възможности, но често я обявяват за мечтател-идеалист. Иска да е в центъра на вниманието и може да бъде нарцистична, арогантна и надута. Има диктаторски наклонности и трябва да се научи, че всички сме част от едно цяло. В състояние е върши много неща едновременно или пък блокира и се нуждае медитация, за да постигне вътрешно равновесие. Вярва, че всичко ще се подреди с лекота и се надява на помощта на Вселената. Детето: Роден предводител, другите деца го следват. Бидейки силно, проявява съчувствие, не злоупотребява с властта си. Осъзнало отрано своята сексуалност, експериментира с тялото си - родителите следва да засягат тази тема много внимателно, за да нарушат естествеността на себеизразяването на детето си посредством физическото. То обича изкуството, чете с удоволствие и само си съчинява разни истории. Притежава изключителна дарба за визуално възприемане. "Виолетовите" са първите, които могат да виждат аурите, ангелите, другите измерения или енергийните вълни. Родителите трябва да се отнасят с доверие към тези възприятия на децата си, за да поощрят развитието на особените им способности. http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index23.htm Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Не, тях ги има. Не е въпроса дали саществуват, има ги, И КАКВО ОТ ТОВА. Не сме ли вече достатъмно разделени, за да се делим още и по цвят на аура? Щяли да разрушат старото и да донесат новата епоха. Колкото комунистите разрушиха гнилия капитализъм и донесоха новия щастлив строй, бялата пролет на Вапцаров. За протокола, Христо Стоичков бил индиго, мерили са го с аура камерата. Не че имам нещо против човека. Никой никого не може да заведе на небето, там всеки отива сам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) http://www.youtube.com/watch?v=eVDRbJ3i-v0 Редактирано Август 17, 2011 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Добре де и какво като някой си е обявил детето за индигово??? Да му позволя да ми тропне хорце на главата ли!? Ама аз съм от старото поколение бунтари и тая няма да я бъде ако ще да смени всичките цветове на дъгата и цялото кралско войнство барабар с него. Просто не са намерили черква да се кръстят, и да си проявяват своенравията и тарикатлъците. Само не на мене тези, мда... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Йордан Анов Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Мария, с това темпо можеш да цитираш всички книги и статии по темата, но уви, това нищо не говори, твоето мнение си остава "кардинала в сянка". Но не мога да не си призная, че последното цитирано, особено ме развесели. Това ме навежда на мисълта да направя препратка към маркетинга и неговите лостове за продажба, и да подплатя думите си на база на твоите цитати. Та, да се върна на поста ти. Къде другаде по света, може да има повече индигови деца освен в България. Това е условие, което няма нужда от доказване, особено, когато зад тази теорема, стои скотската природа на един народ, страха, завистта, дребнавостта и ще се повторя, но отново ще посоча страха. А какво би продавало по-добре книгата на Божидар Караджов от поредното обещание за Водач, който да поведе стадото към тучни пасбища. Паралела, който намират маркетинга и психологията е изключително интересен, особено когато пари се изкарват от пасивността на един народ и обещанието той да намери водач, който е чакал толкова време. Но колкото и да са индиговите деца на квадратен сантиметър, по света и в частност в България, графата на гениите си остава все така недопълнена. Като вземем под внимание, че населението на Кения се удвоява на всеки две години, а населението на планетата придобива катастрофални размери, трябва да стигнем до извод за две неща. Или че старото отдавна трябваше да е разрушено, или че отдавна трябваше да сме надмогнали желанието да се продължаваме, считайки гените си за уникални. Та, къде е проблема? В тези които идват - обречени да носят отговорност за предходни грешки, или в тези които предхождат? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мария-София Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 (edited) Моето мнение фигурира в темата в по-предни постове,няма да се повтарям.За мен проблем няма.Децата са си чудесни,но им се налага да съществуват в старозаветна реалност.Много е странно,че именно в този форум,виждам толкова злобни мнения,от хора,които се имат за духовно напреднали ....Он ли ще ми каже на мене..... Затова Мария или София, приеми отговорност за живота си, ти като частен случай, и не се надявай в бъдещо небивало време Доста хора от форума ме познават на живо,особено тези дето не се крият зад никове,включително и модератори,та това не се отнася до мен просто... Всичко е вътре в теб,отвън виждаш само това,което е вътре в теб... Редактирано Август 17, 2011 от Мария-София Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 17, 2011 Доклад Share Добавено Август 17, 2011 Има един принцип, според който, когато искаш да свършиш дадена работа, по-добре е да не разгласяваш намерението си предварително на всеослушание. Явно обаче за някои „езотерични авторитети“ не е толкова важно работата наистина да бъде свършена, а да покажат колко много знаят. Пишат се страници с глупави класификации и нито един действително полезен съвет, който да може да бъде приложен от хората. Индиговите деца... Всеки може да бъде носител на новото. Слънчева, Eлф и Пламъче 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.