Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Поредната трагедия на светъл празник


Eлф

Recommended Posts

Пиян уби с колата си шестима младежи в Симеоновград

Спях след една прекрасна разходка която си направихме днес и преживяни приятни моменти с племенниците и семейството, моменти които твърде рядко се случват в този напрегнат живот. След това се отдадох на най- сладкото - съня, пълна релаксация до момента в който майка ме събуди чувайки я да възкликва - ЧЕРЕН ВЕЛИКДЕН! Отворих широко очи и просто не помръднах от мястото си нито можех да се раздвижа нито можех нещо да кажа нито нищо. По същия начин умря и баща ми на подобна улица с дълбоки ендеци подпрян на колелото си защото имаше коксартроза и кракът непрекъсното го болеше и къде караше къде се буташе, но не спираше да се движи. Беше убит на пътя от пияно момче и по стечение на обстоятелствата каращо същата марка кола с която са убити и тези шест деца сега. И после... това което се преживява няма как да се опише нито пък минава някога...

Е, пияното момче много бързо се окопитиха и го изтръгнаха от тежко наказание, но това с което живее сега не може да го изтръгнат никога. Аз не изпитвам нищо към него, дори го бях зачеркнала от мислите си дотолкова, че когато миналата година ме повикаха от съда за свидетел понеже застрахователната компания имаше някакви претенции не можех да се сетя кой е и тези хора, за какво ме търсят явно защитните механизми в мен са се задействали. После в съда това което е забелязала майка ми е че ризата му играела като листо на гърба защото аз не бях на този свят докато ми задаваха въпросите....Та от този съд по- страшен няма и от него никой не може да те отърве нито адвокати нито пари нито връзки, казвам го без никакво лошо чувство към тази душа защото не съм способна да изпитам каквото и да е дребно усещане. Усещанията са на такова дълбоко ниво и нямат нищо общо с дребнавите чувства на злоба, ненавист, злорадство и т.н... Просто вече нищо не е същото и това е, няма как да се обясни и не минава с времето, отварят се други сетива, но на никой не го пожелавам и на най- върлия си враг. Но си мисля, всичко ли трябва да се обяснява с кармата. Карма да, но не е ли тази дума в един момент твърде удобно обяснение и извинение, за безхаберието и когато нещо ни разтърси в моментите когато всички сме се събрали да си отпуснем душите се сещаме като след дъжд качулка, че улиците ни са с дупки които никой никога не поправя само тези които са за пред лицето на хората другите не, че няма достатъчно бързи и строги наказания, за да накарат хората да се замислят преди да се качат на волана пияни и да натиснат газта и това, че много от книжките са едва ли не купени както го казаха по телевизията и че няма кой да контролира това. Разтърсени сме за момент докато отново заспим и всичко си остане по старому до... следващата голяма трагедия в която ще се завайкаме и пак ще е след дъжд качулка. Та с кармата ли все трябва да се отриваме, Бог не е ли вложил разум в нас!? Вие как мислите?

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Елф, целувки и прегръдка от мен, приеми божествения промисъл.Зная, че никой, никога не би ти върнал най- близък човек.Но, Бог е по- мъдър от нас.Някъде в лекциите си Учителят споделя, че когато губим нещо,близък човек то Бог ни праща някой да го замести.Дано в твоя живот вече да го намираш.А за днешната трагедия, потресаваща е!

Линк към коментар
Share on other sites

Да, потресаващо е! Благодаря ти Дриада, прегръдки и от мен.

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..." - Джон Дън

Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")

Линк към коментар
Share on other sites

Елф, много съжалявам за загубата ти на близък човек.

Замислих се защо се случва така животът да бъде отнет и се сетих какво пишеше Борислав в книгата си "Мистерията Лим"...

Сега, докато наблюдавах движението от терасата ни, си мислих, че имаме много ниска култура за движение по улиците. Откакто видях човек да бъде блъснат и в последствие почина, ВИНАГИ си напомням, че трябва да изчаквам да СВЕТНЕ ЗЕЛЕНО преди да тръгна да пресичам,(колкото и да бързам!!!) даже изчаквам малко, за да се уверя, че всички коли са спрени. В повечето случаи, докато си чакам така половината от пешеходците издебват кога няма коли и притичкват бързо, чувстващи се като победители - успели да излъжат светофара.

Мисля си също, че всеки трябва да бъде запознат с оказването на първа помощ при произшествие.

Ще си позволя да копирам някои съвети, които открих:

ГЛАВНО ПРАВИЛО:

АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!

(това е много, много важно, защото човекът, който бяха блъснали, веднага беше понесен от шофьора на колата, вероятно това може да е засилило степента на травмите и състоянието да е станало по-лошо, т.е. ДА НЕ СЕ ПОДДАВАМЕ НА ПАНИКАТА И ДА СЕ ОПИТАМЕ ДА ЗАПАЗИМ ТРЕЗВА МИСЪЛТА СИ, ЗА ДА БЪДЕМ ПО-ПОЛЕЗНИ.)

Преди да предприемете каквото и да е, ако имате възможност се консултирайте с медицинско лице. Дори и съвет по телефона или радиостанцията може да бъде животоспасяващ. Винаги, когато има възможност се обръщайте към квалифициран медицински персонал. Предприемайте действия само ако няма никаква възможност да повикате бърза помощ или през времето докато тя дойде и то само ако сте уверени, че знаете добре какво правите.

Първата помощ не е точна наука. Това е непосредствената грижа, следваща какъвто и да е вид медицинско извънредно положение. Дори и да не сте уверени, че болестта или нараняването заплашват живота на пострадалия, незабавно извикайте бърза помощ. Не отлагайте търсенето на спешна медицинска помощ. Ако ви се наложи да поддържате живота на пострадалия докато пристигне медицинска помощ, следвайте следните основни правила:

Позиция на пострадалия:

Ако имате подозрения, че пострадалия е наранен в областта на главата, шията или гръбнака, не го местете, без да е наложително, при положение, че диша свободно и не е непосредствено застрашен. Ако пострадалия диша и е в безсъзнание, а вие сте сами и трябва да търсите помощ, поставете го на една страна, като го осигурете в стабилно положение. Обръщайте пострадалия на другата му страна на всеки 30 минути.

Дишане:

Ако пострадалия престане да диша поради каквато и да е причина, той трябва да получи кислород в белите дробове в рамките на четири минути, за да се избегне увреждане на мозъка. Ако пострадалия не е претърпял травма, например след падане или автомобилна катастрофа, започнете с освобождаване на дихателните пътища като повдигнете брадичката и наклоните главата назад. Направете две пълни изкуствени вдишвания като се съобразите с възрастта на пострадалия. Ако е дете на възраст между 1 и 8год., направете две по-малки вдишвания. Ако пострадалия е бебе, направете едно кратко вдишване.

Ако пострадалия е с травма, не наклонявайте брадичката; преместете долната челюст напред и направете изкуствено дишане. Не се опитвайте да разтваряте челюстите с каквито и да са механични предмети!

За възрастен, правете 1 вдишване на всеки 5 сек. За деца под осем години и за бебета правете 1 вдишване на всеки 3 секунди. Нормалния ритъм на дишане е от 20 до 12 пъти на минута за възрастен, и 20 пъти на минута за деца и новородени.

Задушаване, тежко задавяне и попадане на чуждо тяло в дихателните пътища:

Ако пострадалия не може да кашля, говори или диша, но е все още в съзнание:

1. Увийте ръцете си около кръста му откъм гърба.

2. Поставете едната си ръка над пъпа и под ребрата му, като палеца ви е свит и е насочен навътре под неговата гръдна кост.

3. Поставете другата си ръка над първата и притиснете коремната област силно навътре и нагоре докато пострадалия започне да диша.

Ако жертвата е в безсъзнание, опитайте горе описаната процедура два пъти. Ако пострадалия не поеме въздух, наклонете отново назад и опитайте отново. Ако отново не започне да диша, започнете изкуствено дишане със сърдечен масаж. (Скоростта е 15 сърдечни компресии на 2 вдишвания за възрастен и 5:1 за деца на възраст от 1 до 8 години) Всеки път, когато правите вдишване оглеждайте устата на пострадалия за възможни предмети и ги отстранете преди да приложите следващо вдишване. Повтаряйте процедурата докато дишането се възобнови.

Спиране на сърцето:

При спиране на сърцето първото, което можете да направите е силен удар с юмрук в областта на сърдечния мускул. Веднага отстранете всички стягащи дрехи и осигурете достъп на свеж въздух.

Ако пострадалия няма пулс веднага започнете сърдечен масаж с изкуствено дишане. Ритъма за възрастен е на 15:2, а за дете и новородено 5:1. Не спирайте до идването на помощ!

Кръвотечение:

Сложете си латексови ръкавици (желателно стерилни). Правете следното в указания ред:

1. Притиснете раната с най-чистия ви достъпен материал (най-подходящи са стерилни марли).

2. Ако кръвотечението се забавя, но не спира, приложете още превръзки отгоре.

3. Ако кръвотечението не спира, повдигнете крайникът.

4. Ако кръвотечението все още не спира, наложете превръзка с натиск, вържете превръзката здраво, но без да спирате кръвообращението. Поддържайте крайникът издигнат.

5. Ако кръвотечението въпреки горните действия не спира, натиснете на артерията в горната част на ръката или бедрената артерия в слабините.

Ако раната е малка, след като кръвотечението спре, измийте областта и превържете с бинт или стерилна превръзка. Опитайте да не пипате раната директно, за да я предпазите от инфекция. Никога не трийте или търкайте по раната.

При силно кръвотечение можете да приложите стегнат турникет, който да блокира разкъсана артерия или вена или и двете. Прилагайте стегнатия турникет особено внимателно, ако има разкъсване и на артерията и на вената. Неумело поставен турникет може да влоши положението. Използване на стегнат турникет е допустимо само и единствено, ако сте добре запознати с техниката на използване и сте в състояние да прецените как, къде и за колко време да го поставите.

Шок:

Дори и при незначителни наранявания, изгаряния или други причини довели до шок той може да бъде живото-застрашаващ. Веднага потърсете медицинска помощ. Симптомите са: охлаждане, студена и влажна кожа, плитко дишане, повдигане, безпокойство. Поставете пострадалия по гръб и повдигнете краката му на височина около 25-30см. Покрийте тялото и го поддържайте топло. Ако пострадалия е в съзнание и е способен да гълта, дайте му течности. Ако е необходимо третирайте като при спиране на сърце или дишане.

Отравяне:

Ако пострадалия е глътнал отрова, поддържайте дишането и третирайте като за шок. Веднага потърсете медицинска помощ. Не давайте течности! Причинете повръщане, или давайте противоотрова, за която не са необходими специфични инструкции от доктор.

Ако отровата е вдишана, закарайте незабавно пострадалия на чист въздух. Позвънете веднага на бърза помощ. Поддържайте свежия въздух в помещението и дишането на пострадалия. Поддържайте го спокоен и загрят. Ако можете запазете от погълнатото за информация на токсиколога.

Изгаряния:

Изгарянията могат да бъдат смъртоносни! Вашият първи приоритет е да осигурите достъп на свеж въздух и да поддържате въздушния поток. Третирайте пострадалия като за шок! Веднага извикайте специализирана медицинска помощ.

Топлинни изгаряния на кожата: Облейте веднага с хладка течаща вода (не ледена) за около 15 минути. Ако изгарянето е първа степен (зачервено) или втора степен (с мехури) и е по-малко от 5% от тялото, покрийте със суха стерилна превръзка. Ако изгарянето е трета степен (овъглено) или е над 5% от обема на кожата, третирайте пострадалия като при шок и незабавно го транспортирайте към специализирано болнично заведение. Преценете площта на изгарянето като имате в предвид, че дланта на пострадалия заедно с пръстите е ~1% от общата площ на кожата му.

Химически изгаряния по кожата: Започнете веднага да обливате мястото с обилно количество хладка (не ледена) вода за не по-малко от 15 минути. Покрийте със стерилна превръзка, и транспортирайте пострадалия до специализирана медицинска помощ. Не използвайте мехлеми или каквито и да е лекарства.•

Изгаряния на очите: Мокрете очите с хладка, течаща вода в продължение поне на 15 минути. Сложете върху затвореното око превръзка и транспортирайте пострадалия до болнично заведение по най-бързия начин.

Електрически изгаряния: Уверете се, че мястото на произшествието е безопасно. Спрете електрическото захранване преди да пристъпите към първа помощ. Огледайте пострадалия за отворени рани. Ако няма пулс започнете сърдечен масаж и изкуствено дишане. Веднага повикайте специализирана медицинска помощ.

Счупвания, навяхвания и размествания:

Симптоми: Болка или подутина в областта на нараняването, деформации на костта, значителни подутини, промяна в цвета на кожата поради вътрешни кръвоизливи.

Не местете пострадалия освен, ако не е в пряка опасност. Ако се наложи преместване се стремете положението на тялото, крайниците и главата да бъде естествено и го дръжте по гръб.Не се опитвайте да намествате счупване или друго механично нараняване. Шинирайте съответния крайник като се стремите да не променяте положението му и не позволявайте неговото движение. Контролирайте кръвотечението, ако има такова. Можете да приложите лед върху подутината. Третирайте за като за шок! Пострадалия е възможно да има сериозни вътрешни наранявания и/или кръвоизливи. Потърсете спешна медицинска помощ.

При подозрение за травма в областта на шията или гръбнака: Не позволявайте разместване, прегъване или каквито и да са движения в областта на шията и гръбначния стълб. Придържайте главата му неподвижна и не позволявайте никакво движение докато не пристигне медицинската помощ.

Топлинно изтощение и топлинен удар:

Топлинно изтощение: Кожата е с нормална температура, кожата е влажна и бледа. Пострадалия може да има главоболие, да му се повдига и да е изтощен. Веднага охладете човека. Давайте му малки количества течности. Закарайте го при първа възможност до медицинска помощ.

Топлинен удар: Това е живото-застрашаващо! Кожата е гореща и суха. Телесната температура може да бъде 41 градуса С. Поддържайте приток на свеж въздух и дишането на пострадалия. Охладете пострадалия възможно най-бързо като използвате хладни влажни кърпи и чаршафи.

Преохлаждане (хипотермия):

Симптоми: треперене, вцепененост на пръстите на крайниците, частична загуба на съзнание, лоша координация, затруднен говор.

Третиране: махнете каквото и да е мокро облекло. Дръжте се с пострадалия много внимателно. Покрийте го с топли одеяла. В никакъв случай не търкайте или разтривайте ръцете и краката му, за да избегнете допълнителни наранявания.

Припадъци:

Ако жертвата има апоплектични припадъци, не удържайте човека и не поставяйте каквото и да е в устата му. Предпазете главата и крайниците на страдащия от удар в околните предмети като използвате възглавници. След преминаване на припадъка завъртете човека на една страна, за да избегнете задушаване. Извикайте медицинска помощ.

Диабет

Диабетът е болест, при която тялото не произвежда достатъчно инсулин. При диабетичен инцидент, болния има понижено съзнание, учестено дишане и пулс, и усещане за болестно състояние. Болния може би носи медицински картон. Ако е в съзнание и може да преглъща, давайте захар под формата от плодов сок, бонбон, или не-диетична безалкохолна напитка. Ако жертвата е в безсъзнание, не давайте каквото и да е през устата и се обадете на бърза помощ.

Изт.

Линк към коментар
Share on other sites

Бих искала и аз някой ден да си отида на път за Църквата.

Много е страшно преживяването за родителите на тези деца, за шофьора на колата и неговите близки. Не знам доколко е бил пиян, но едва ли ще накажат тези, които са отговорни за това, че пътищата ни са опасни, те отново ще се измъкнат ненаказани.

Великден е един от всички дни през годината. На всеки празник стават трагедии, както и през който и да е от останалите дни.

Моите съболезнования на родителите на децата!

Линк към коментар
Share on other sites

Млади,светли ,красиви млади хора ,си заминаха на прага на живота .

За нас остават въпросите,болката,сълзите и споменът.

Да бъде Волята Ти.

Смирение ,смирение и пак смирение.

Нека се помолим.Това е, което можем да направим .

И да помним..

Молитва за заминали

Господи, спомени Твоите заминали Яница Бойчева,Мелин Зеид,Георги Георгиев,Трифон Трифонов,Красимир Марков,Евгени Атанасов, които си взел горе по твоята Воля. Настани ги в най-светлите места на Небето, надари ги с Твоите духовни добродетели, да се повдигнат, да видят Твоята Слава и Величие, да се възрадват душите им на твоята Благост и Любов.

Вечен покой им дари, Господи, и вечна светлина да свети в душите им. (3 пъти)

Амин.

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Моля Ви се, дупките по пътищата ни са свещени, не им посягайте, а се съобразявайте с тях! Нали се сещате, че всяка дупка е като човек - трябва да го заобикаляш. Аз съм се возила по пътища като дантела - по черен път или направо през нивата е по-лесно.

Шуменският почин да се кръщават дупки на хора, които да поемат отговорност за тях дава резултати. Само дето са символични резултати.

В реалността действат законите на физиката и нали се сещате, че няма начин винаги да се заобикалят дупките. Обаче отговорността винаги може да се заобиколи. Божидар, да вземем да кръстим една дупка и на тебе, какво толкова! Може да я запълниш, а може и да обясниш на хората, които плащат данъци, как да я заобикалят без да нарушават останалите правила на движение и без да предизвикват рискови ситуации и да скъсват нервите на останалите водачи, на които внезапно им се налага да набиват спирачки.

Ей такова мнение като горното не се надявах да прочета, против всички правила, против реалността, против истината.

Дупките по пътя носят риск и това е! Някой трябва да поеме отговорност! Не да си измиват ръцете с това какво означавал някой празник и как някой имал алкохол в кръвта.

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Така е Куки, за съжаление е точно така както го казваш, а и това което казва Божидар - "Всеки празник, особено ако е с допълнителни почивни дни, за хората е повод за дълъг запой. Затова по такива празници стават повече и по-тежки инциденти. Няколко дена пиене и само затриващо поведение си казват думата. Хората не отчитат самия смисъл на празника и тяхното поведение е реално срещу него." също е вярно и е нещо с което няма как да не се съглася, просто огромните дупки плюс запоите и некадърността на шофьорите си казват тежката дума. Това е горчивата равносметка и то няма нищо общо с празника и с неговата същност и ако за хората това е начин да се празнува ето това е много жалко. Да оставим настрана, че малко са тези които търсят духовната страна на празниците и въобще болшинството от хора нямат никакво познание по този въпрос, но никой не се съобразява и не спазва и човешките закони нито пък законите на физиката...Всичко се натрупва и резултатите са печални . :31:

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

Едва ли имам някаква заслуга, нормален човек съм и аз и също изпускам парата, просто аз ви благодаря, за това, че се включихте в темата и за всички мнения които срещам и които ме обогатяват благодаря. Самата тема пусната от мен е един вид изпускане на парата и после се питах, трябваше ли да го правя във форума, но ви благодаря, за споделеното. Прегръдки!

Линк към коментар
Share on other sites

Хареса ми мнението както на kuki, така и на Божидар 60.gif

Нито дупките са свещени, нито запоите, а и безотговорността по празниците и не само по празниците са свещени.

Просто такава е реалността ни за съжаление.

И наистина е хубаво да се съобразяваме с нея. Не за друго, ами просто защото нямаме друга реалност.

Данъците ни потъват в джобовете, включително на наши близки, съученици, съседи, приятели, които сме имали неблагоразумието да изберем да бъдат кметове, общински съветници ... въобще от президента и министър-председателя до последния чиновник, участващ в управлението. И най-лошото е, че ако следващия път изберат нас или други наши роднини познати, то и ние, и те също ще се изкушим/ат и ще крадем/ат. Пък и се чудя колко ли хора декларират абсолютно всичките си приходи, в пълен размер, за да платят реален данък, а не някакъв по-малък :hmmmmm:

Не знам колко % от населението би понесло изкушението, а понякога и бруталния натиск (чувала съм история, в която е било заплашвано семейството на човек, отказал да се поддаде на корупция) на корумпираното ни общество.

И съм съвършено съгласна с Vespertine, нямаме никаква култура на движение - нито пешеходци, нито шофьори (нормално, повечето са и такива, и онакива). Тъй като често гледам положението ту от едната, ту от другата страна на барикадата, просто не мога да обвиня само пешеходците или само шофьорите.

При шофьорите има чудни изпълнения, които едва ли се срещат при по-дисциплинираните нации, да се изпреварва отдясно или да си кара баааавно в най-лявата лента, да ти сече пътя, да не спира на стоп, ако другите коли не са твърде близо, да не говорим, че пешеходните пътеки най-често просто не биват забелязвани. Пешеходците пък щъкат ту на тротоара, ту на шосето (за по-напряко, естествено), светофарите за тях сякаш не важат, ако колите са по-далечко и т.н. И което е най-странно, но най-неангажираните и небързащи за никъде хора - пенсионери или хора с някакво увреждане са най-нетърпеливи и непредпазливи, а точната дума е безотоговорни - както си стои на тротоара и изведнъж се спуска като антилопа да пресича (ясно ви е, че антилопата е с артрит и/или бастун), не поглежда светофар, не се оглежда за преминаващи коли. Като се кача в колата и кара мъжа ми, само да видя отдалеч такъв човек и имам дежурна реплика - Внимавай, пенсионер! Една млада жена преживя страхотен стрес, след като пред очите ми в една малка квартална уличка, карайки много бавно с 20-30км/ч, минавайки покрай една възрастна пешеходка, която изведнъж, както си стоеше мирно и кротко на тротоара, реши, че ще пресича, разбира се, без да се огледа и буквално слезе върху колата. Жената наби спирачки, спирачния път е бил около 10-20см, но на бабата толкова й трябваше, колата просто едва я побутна, колкото да загуби равновесие и да падне и ... счупена ръка ... после каза, че ще съди шофьорката :huh:

Като дете в една много гъста мъгла пътувахме семейно с колата, баща ми, професионален шофьор, с много опит и в такова време кара много бавно, на всичко отгоре влизаме в едно село, намалява още и .... изведнъж от мъглата изниква фигура и се пльосва на предния капак отстрани. Пак набиване на спирачки и 10см спирачен път, защото човека така и си остана да си лежи на капака отстрани, дори не можа да залитне, толкова бързо спряхме. Баща ми излиза ужас'ен и какво да види - човека си спи :1eye: , там, върху колата ни. В това време от мъглата изскача една баба и започва да дърпа, бута и чумосва пияния си мъж, къде бил тръгнал кьор-кютук пиян, да пресича, в мъглата, подбра си го към къщи, а на баща ми казва - момче, извинявай, ти много се изплаши, чакай, ще ти донеса да си пийнеш вода ...

Та ей такива неща.

А най-много ми настръхва косата, като видя велосипедист - значи тези хора си мислят, че са някакъв хибрид между пешеходец и автомобил и за тях кой знае защо важат правилата за движение ту на едните, ту на другите, в зависимост какво им изнася в момента.

Редактирано от Диана Илиева
Линк към коментар
Share on other sites

Диана направо си описала истинската действителност, явно е така навсякъде в България, за съжаление. Моят баща също беше професионален шофьор, цял живот с това се занимаваше с коли, мотори, автобуси, кранове и т.н... Накрая като се пенсионира каза - Еееех цял живот танцувам между гроба и затвора, слава Богу, Господ ме опази нито аз да убия някой и да вляза в затвора нито себе си да убия. И така, човек цял живот занимаващ се с това знаещ и спазващ правилата, за движениие най- накрая загина по най- нелеп начин на една пуста улица в една мразовита нощ оставен да умре на пътя от раните си без да повикат бърза помощ от страх и рано сутринта хората го открили и по номера на колата който бил изпаднал установили кой го е направил. Аз така и не поисках да се науча да шофирам, защото винаги съм се плашила точно от тези неща, но съм пешеходец и прекрасно разбирам, за какво говориш, а и напоследък силно впечатление ми прави понеже съм в малък град и нямаме светофари, че пешеходните пътеки са до такава степен заличени, че вече въобще не се забелязват на платното и всеки си мисли, че другите трябва да са наясно, че това там е пешеходна пътека, но аз изчаквах и преди когато се виждаха, дори съм виждала учудени физиономии на шофьори за това, че изчаквам на пешеходна пътека, но много рядко някой е спирал и ми е давал предимство. Веднъж тъкмо бях тръгнала да пресичам като преди това се бях огледала внимателно и насредата на пешеходната пътека изхвърча един младеж и като погледнах той въобще не намали трябваше да се отдръпна, за да не ме сгази, мина си най- нахално пред мен с победоносна физиономия, че едва ли не е спечелил и е направил голямо геройство та каквото и да си говорим както каза ти и от едната и от другата страна на бариерата положението е отчайващо. Майка ми се сърди, че все я предупреждавам и като сме заедно постоянно и правя забележки по улиците. Казва, че предизвиквам съдбата по този начин ама съм се наплашила и постоянно го правя пък и тя си е пенсионерка и недовижда много хубаво, а в същото време бърза като пале пред майка си та много пъти сме имали спорове по този въпрос.

п.п. Това малко извън темата, ама много точно ги нарече някои пенсионери- инвалиди - антилопи. Три години съм работила точно това, гледала съм точно такива хора и съм се учудвала на какви тарикатлъци може да са способни те и какъв театър могат да изиграят на човек и точно това сравнение съм правила с баща ми който е бил значително по- млад от много от тях и колко трудно се движеше и как го болеше пък някои де ги болеше де преиграваха и като мислят, че не ги виждам и се преобразяват за миг и уж не излизат пък знаят цените на стоките в магазините чак на другия край на града и като ми даваха поръчки за пазаруване аз оставах без крачка щото в единият магазин олиото струвало с незнам колко стотинки по- евтино в другия захарта в третия хлябът бил най- хубав и веднага познаваха ако не съм го купила от там дето са ми казали та така... Който не е минал през школата на бабите нищо не знае, мдаааа.

***

На цялата трагедия успя да ме накараш да се засмея с това което си написала за велосипедистите. Сетих се, че един познат наричаше баща ми - Старият Бос, защото колелото му беше хибрид между велосипед и моторетка и сам си го беше направил, изглеждаше странно, но му вършеше чудесна работа и беше много атрактивен с него, всички в градчето го познаваха :))). Та това колело беше и велосипед и мотор и патерица. Да, то беше хибрид наистина, но по- добре то отколкото велосипедиста нали така, важното е всички да се съобразяваме с правилата за движение и ние да се пазим и Бог да ни пази!

Редактирано от Eлф
Линк към коментар
Share on other sites

В тази връзка, сега сам в малко градче в Унгария, тук щом те видят че вървиш към зебрата, а си още на тротоара - веднага спират и ти дават път. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Колкото до велосипедистите, 99% от тях не знаят, че на пешеходна Зебра са длъжни да слезнат от колелото и да ходят пеш по зебрата.

Линк към коментар
Share on other sites

Да ви „успокоя“ - България преди Третата световна война не може да се оправи. :3d_039:

Нещата са толкова забатачени, че няма как. За съжаление това е положението. :3d_134:

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Да си призная честно, бях от по-недисциплинираните пешеходци. Обаче в София е такава мелница по пътищата, че ако ти е мил животецът, започваш да спазваш правилата. Няма друг начин.

:3d_067:

Като говорихме за антилопите... Човек на каквато и възраст да е, щом обича да изпреварва, все си намира начин. Днес една бабичка с бастун изведнъж ускори крачка, за да мине пред мене, но понеже не беше сигурна дали ще успее, препречи ми пътя с бастунчето... Отидоха ми нахалост изчисленията кой с каква скорост се движи и по каква траектория...

:3d_122:

Редактирано от kuki
Линк към коментар
Share on other sites

Съжалявам, ако някой се е засегнал, но аз и на моята майка й казвам така - не тичай през улицата като антилопа :) . Тя е на 76 и като по-млада се държеше доста по-благоразумно, обаче от 10-15 години е неузнаваема - навежда главата напред, не поглежда нито вляво, нито вдясно, изчаква кратко време на края на тротоара, по каква причина, не е ясно, да й дойде някак озарението явно и в един момент, съвсем неочаквано за всички (включително за мен, ако вървим заедно) хуква през улицата. Често се случва колите да са били по-далечко, докато на нея й дойде музата да пресича и аз тъкмо решавам, че си е преценила силите, защото върви бавно и затова чака, обаче като наближат - и тя тръгва :1eye: ; при това не с обичайната кретаща походка. Често се е случвало тя пресича, аз оставам и я настигам след малко; понякога успявам да я хвана за ръката - въобще чудни сме :) . Казвам й - недей, моля те, какво искаш, някой да не успее да реагира и ти ще си отидеш направо, а той ще те излежава.

Шофьорите пък наистина рядко дават предимство на пешеходците. На път за работа пеша, пресичаме на едно кръстовище на зелено с една майка с бебе в количка; пътя е хубав, прав, няколколентов, но и светофари няколко броя, за всички платна, отдалеч се вижда, че свети ярко червено за колите; обаче не - един бързащ гражданин, натиснал сериозно газта и видял, че се моткаме някакви си там на пътеката на шосето, наду предупредително клаксона и с бръснещ полет мина на червено. Аз бях по-напред и се затичах напред, майката с количката бързешком се дръпна назад, иначе щеше да ни отнесе.

Включително мога да кажа, че в автомобили жените като цяло се държат малко по-джентълменски от мъжете и по-често дават предимство на пешеходци, или пускат някой да се включи в движението от някоя пресечка, или да завие, като е по-натоварен трафика.

Към наблюдението на Алекс мога да добавя същото, но от Полша; била съм в няколко от най-големите градове там Варшава, Вроцлав ... в момента, в който някой пешеходец слезе от бордюра на шосето (няма значение има ли пътека или няма) и всички набиват спирачки и те чакат да минеш. Ние обаче нали сме българи, чак не ни беше направило впечатление това; веднъж се чудехме накъде да вървим и някои сме на тротоара, други слязохме на платното и се оглеждаме, колите естествено спряха, минаха няколко минути и ние изведнъж загряхме какво става. А шофьорите търпеливо чакаха да измислим, ще минаваме ли или не :v: . Ако беше в България, първо нямаше въобще да спрат, а ако бяха спрели, нямаше да ни чакат, ами след съвсем кратко време щяха да ни теглят по една (минимум).

И все пак съм оптимист. Тъй като често пътуваме по работа, забелязвам, че се наблюдава видимо подобряване на дисциплината по пътищата - дали заради радарите, камерите, завишените санкции, дали заради многото убити хора (като че ли няма вече човек, който да не познава някой пострадал от безотговорност на пътя), но по-бавно карат, по-разумно се изпреварват. Младото поколение пък видимо по-адекватно се държи като пешеходци. Напредваме по малко!:thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Наистина напредваме по малко. Тази сутрин едно такси спря и шофьорът ме подкани да пресеча улицата която е много натоварена, а зад него имаше цяла колона автомобили, аз естествено изчаквах на тротоара и въобще там пешеходната пътека вече никак не се забелязва, но човекът спря и ми даде предимство. Дано да не е само заради трагедията случила се тези дни, дано всички да сме по- будни на пътя и пешеходци и автомобилисти.

Линк към коментар
Share on other sites

А пък във Франция колите направо ще те отнесат, ако неблагоразумно си помислиш да стъпиш на пешеходна пътека. Пресен спомен.

Да, важни са и дупките. Много важни. Но след като изяснихме нещата от гледна точка на фактори се чудя какви ли са причините.

Във всяка държава хората умират трагично най-вече по различни и специфични за държавата начини. В България умираме от дупки, алкохол и бюрокрация; в САЩ умират от наркотици, огнестрелни оръжия; в Африка умират от глад и болести.Не е важно точно каква е смъртта, а какъв е смисълът зад нея. Силите, които действат спрямо човешката съдба, просто използват като средство най-типичното за дадената държава.

Всички групови смърти имат определено послание. Един господин, Майкъл Мур, е установил връзката между най-големите групови трагедии в САЩ и действия предприети от САЩ срещу човечеството и Вселенските закони. Действия, например, като американските бомбардировки в Сърбия. Чудя се дали и тази трагедия не е някакво послание и какво сме сбъркали като народ?! Ако сме сбъркали?! И дали груповата трагедия означава групово послание?!

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Кражбите минаха всякакви граници! На управниците не им пука за народа! Докога?!

Преди време прочетох, че кражбата е вид убийство. Това много ме озадачи в първия момент.

България трябва да е цветна градина, с добри, доволни, усмихнати хора, които се ползват от плодовете на труда си.

Сега така са ни напитили разни кърлежи и пиявици, че сила не ни остана.

Трябваше ли да умрат тези деца, че нечия съвест да се събуди, да оправят пътищата и да шофират по правилата?

И ще се събуди ли съвестта или отново парите за ремонт на пътищата ще отидат за строеж на нечий имот?

Толкова лоши новини всеки ден, дават се пари за порнография и какво ли не, а по Бай Тошовото време на всяка спирка имаше табла със статистика на жертвите по пътищата и правилата за движение.

Линк към коментар
Share on other sites

Няма да се плашиш, kuki, това е контролиран хаос. Имам предвид анархията и безхаберието в страната. Нещо като контролирана експлозия, онези дето ги гледаме по Дискавъри - бум! и сградата пада в желаната посока. Принципът е същия.

:3d_077:

Редактирано от Канел
Линк към коментар
Share on other sites

Кражбите минаха всякакви граници! На управниците не им пука за народа! Докога?!

Преди време прочетох, че кражбата е вид убийство. Това много ме озадачи в първия момент.

България трябва да е цветна градина, с добри, доволни, усмихнати хора, които се ползват от плодовете на труда си.

Сега така са ни напитили разни кърлежи и пиявици, че сила не ни остана.

Трябваше ли да умрат тези деца, че нечия съвест да се събуди, да оправят пътищата и да шофират по правилата?

И ще се събуди ли съвестта или отново парите за ремонт на пътищата ще отидат за строеж на нечий имот?

Толкова лоши новини всеки ден, дават се пари за порнография и какво ли не, а по Бай Тошовото време на всяка спирка имаше табла със статистика на жертвите по пътищата и правилата за движение.

Много си права.

Само че не вярвам и това да събуди нечия съвест...:(

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...