Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Креми (късметче)

Денят и нощта се борят

Recommended Posts

От седмици обмислям едно трудно решение. Трудно е, защото в ситуацията има много неизвестни.

Интересното е, че в малките часове, ако се събудя ( а често ми се случва) съм повече на мнение "не" , което е донякъде мнението на разумността, а може би на страха, а може би пък на минималната здравословна любов към себе си.

Дойде ли денят, слънцето диктува и особено в следобедните часове налага своето "да". Което е отговорът на смелостта, на скока в неизвестното, на риска, на желанието да изпитаме силите си, макар на ръба , за да вървим напред.

Не мога да цитирам, но съм запомнила думите на Учителя, че когато се колебаем за нещо, по-добре да не го правим. Обаче не ми е лесно да се откажа. Има нещо, което ме тласка напред към действието и риска. Както казват нашите баби , един "вагърец"... :)

Моите въпроси:

Случвало ли Ви се е ?

Как сте взели решение?

Кое решение е по-удачно - на Слънцето или на Луната? Или някакво трето, ако е възможно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моите въпроси:

Случвало ли Ви се е ?

Как сте взели решение?

Кое решение е по-удачно - на Слънцето или на Луната? Или някакво трето, ако е възможно?

Моята зодия е такава, че това непрекъснато ми се случва :yinyang:

В момента съм в такъв период. Имала съм и други такива интересни етапи.

Последният път беше огромна дилема, която ми отне може би около 2 години за да я разреша. Въпреки, че знаех още в началото какво искам, страховете ми и собствените ми ограничения ме спираха.

Реших да направя един житен режим и отидох на планина. Винаги планината ми дава сила.

Но, понякога това колебание може и да подсказва, че може би не трябва да предприемем определената крачка.

И в такъв момент се колебаем: дали просто ме е страх, или пък нещо ме предпазва?

Дали ми говори интуицията или егото ме спира?

Имала съм моменти, в които интуицията съвсем ясно ми е говорила и не съм се колебала нито за секунда. Но, имам и такива, в които се колебая много.

Да се благодарим, че сега е пролет, после идва лято и имаме възможност да посрещаме Слънцето, което ще внесе Светлина в ума и Любов в сърцето:3d_161:

:3d_044:

Редактирано от helen

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:) И аз съм същото положение в момента, голям страх, голямо нещо. Като сложи човек интуицията, която се е отдръпнала и гледа отстрани, разумът, който се събужда в малките часове да плаши и малкото знания в това и онова, които да подсилят страховете става голяма каша. Остава една вяра, една силна свободна воля и едно решение. Последните три се раждат сутрин със светлината, защото са обвързани със светлите същества :) с нашите пазители. Наложила съм си след 20.00 часа и преди 7.00 сутринта да не мисля, да не вземам решения, а да релаксирам и да почивам, ако има нещо толкова важно то ще дойде със съня :). Така че аз съм за Деня. Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случвало ми се е винаги,когато трябвало да взема сериозно решение.:)

Много пъти съм стояла на границата на деня и нощта страхувайки се да предприема каквото и да било.Състоянието на застой е много затормозяващо.

Когато беше жива майка ми винаги казваше - нощта е за сън,деня за взимане на решение и действие.Така е - през нощта сме подвластни на Луната и чувствителността ни е изострена,което изкривява възприемането на реалността,и пречи на разума да ни даде правилния съвет за действие.

Най-адекватните решения са тези,взети през деня.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И според мен нощта не е добър съветник. Но понякога нямаш време да чакаш до сутринта, има ситуации в които трябва да реагираш светкавично и тогава няма значение дали е ден или е нощ, просто решаваш на момента.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И според мен нощта не е добър съветник. Но понякога нямаш време да чакаш до сутринта, има ситуации в които трябва да реагираш светкавично и тогава няма значение дали е ден или е нощ, просто решаваш на момента.

В екстремни ситуации,когато решенията трябва да се вземат светкавично помагат интуицията и Бог.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички за подкрепата.

И аз да съм полезна с нещо -

когато си лягам да спя, се ограждам против натрапници в сънищата. Така ползвам сънищата за информация и съвет. Е, не винаги се получава идеално, но е полезно.

Ако забравя ( когато съм по-уморена), се случва да имам тежки, мрачни или глупави сънища. Само тогава се случва да се появи и усещане за страх.

Ако се събудя и не заспя веднага, е добре да се оградя отново преди повторно заспиване. Най-полезни са сънищата след 5 ч. Обикновено те са картина на ситуацията в момента, която помага да я оценя или да видя грешката си,. Избор на действие не ми се предлага, това е оставено на свободната ми воля ( а понякога би ми се искало да има "улеснение" и готов отговор, но не :) )

Така че и нощта е "работен" период.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

хей, да не забравяме, че има и нощни цветя, които се разтварят и разпръскват благоухания!:feel happy:

В нощните часове може да се постигне и добро концентриране и пречистване на сетивата.. нали има и молитви към полунощ.:sorcerer:

Редактирано от Vespertine

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През нощта са по-ясни подтиците на несъзнаваното, а през ноща разумността на съзнанието обикновено взема контрол. Несъзнаваното може да спира човек, защото решението би преминало значително зоната му на комфорт.

Не мога да кажа нищо повече, тъй като нищо от ситуацията не е известно. Обикновено аз вече оценявам ситуациите по нов начин. Опитвам се първо да оценя дали при моето настоящо (много важно) психо-духовно състояние вариантът за действие ще ме доведе до поява или увеличаване на осъждането/отхвърлянето/критиката/съжалението/съжаляването и т.н. негативни емоции към хора и ситуации. След това преценявам дали си заслужава по този критерии да бъде предприет вариантът с най-много неизвестни и непознати неща, тъй като той най-много би разшил възможностите.

Зоната на комфорт е опасно отведнъж рязко да се нарушава, тъй като това променя психичното състояние и води до обратни ефекти.

Пример 1: Да предположим, че ми се очертава много добра работа, но с бъдещ колега, когото не мога да понасям. Ако преценя, че съвместната ми работа ще доведе до по-голямо осъждане спрямо него, то по-добре да не приемам работата преди да съм поработил сериозно върху себе си.

Пример 2: Лечител съм и искам да лекувам нов вид заболяване. Обаче, поради лични причини (може и неосъзнати) много съчувствам на тези хора и е възможно да вземам емоционални решения при диагностика и лекуване. Да не говорим, че дълбокото съчувствие може да разменя болести между двете страни. Няма да го правя преди да съм изчистил емоционалната пречка.

Пример 3: Искам да започна да бягам по 3 километра 3 пъти в седмицата. За да не пресирам зоната на комфорт ще го направя постепенно. Първата седмица по 1 километър 1-2 пъти. Втората увеличавам и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не случайно народната мъдрост гласи: "Утрото е по-мъдро от вечерта." Но искам да обърна внимание на някои неща: първо, Учителят препоръчва, ако се пробудим нощно време, да станем и да направим молитва, след което отново да легнем и да заспим. Забелязъл съм, че когато съм правил това, в 80% от случаите са ми били давани интересни съновидения и откровения. Хубаво е вечер човек да заспива с молитва, която подпомага съзнанието му да се издиге в по-висши полета, където да получи духовни напътствия, както и отговор на заплетени житейски ситуации или пък предупреждение за грозяща го опасност. Рано сутрин пък е чудесно време за медитация, за уталожване в себе си, при което можеш да получиш яснота на мисълта и озарение по проблеми, които те вълнуват.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При такова положение при мен действа житен режим и молитви,вглъбяване,

до няколко дни всичко ми се избистря и решението ми е готово,при това с увереност,без колебания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Da, избистря се.

Не винаги човек може да вземе решение, което да е изцяло добро. Но със сила на волята и мисълта може да го направи такова. А дали ще стане - ще видим.,

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен през деня вземаме решения основно с разума и волята си (Слънце - воля). А през нощта се получават по-емоционални отговори, на подсъзнателно ниво.

Кое е по-добро? - не знам.

Може би, докато интуицията ни не е толкова добре развита, да слушаме подсъзнанието си, защото понякога разума и волята ни карат да поемем не по нашия път. Или пък един вариант е през деня да направим една специална медитация-концентрация върху поставения въпрос и да опитаме да получим интуитивно решение.

Понякога е добре, когато дилемата е наистина сериозна, човек да се помоли да му бъде даден знак; обикновено се получава.

Има и друго - забелязала съм, че различните зодии различно се влияят от Слънцето и Луната; водните (и донякъде земните) са подвластни на Луната, а огнените (и отчасти въздушните) на Слънцето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

Когато има вътрешни противоречия, или ума и сърцето се борят би трябвало да се изчака.Поне в лекциите на Учителя съм попадала на информация, че би трябвало разумния да чака момента, когато ще има най- малки външни препятствия.Зависи, каква е ситуацията ти късметче.Умът преценява някаква опасност в обкръжението ти, затова не се подчинява на сърцето ти вероятно.Оттам много усилия ще положиш да превъзмогнеш емоционално съпротивата в теб и да приложиш волята си в ситуацията.Просто изчакай да поутихнат в теб емоциите.Времето само ще покаже най- подходящия момент, без да предизвикваш външна съпротива.И накрая, всичко, което ни се случва в обкръжението , ние го програмираме с мислите си.Хармонирай себе си и всички ще се случи в най- благоприятната светлина за теб.Просто бъди постоянна във времето с това, което искаш.Работи за него.:thumbsup2:Желая ти късмета да е с теб!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако още не можеш да вземеш решение, то може да направиш следното. Забрави въобще за проблема, не го мисли, не оценявай, не се сещай за него. Провидението ще ти даде сигнали след време какво да направиш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че Божидар е прав.

Винаги, когато съм "забравяла" за някакъв проблем, като че ли с магическа пръчка проблемът е намирал своето правилно решение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И денят и нощта си имат своето значение. През деня трябва да се действа ,това е времето за труд,работа ,постигане на цели ,натрупване на знание. Нощта има много особено значение за мен. Преди да си легна много често задавам на мозъка си да търси отговора на някакъв проблем и когато се събудя на сутринта ето ,че съм намерила решение на проблема ,който ме тревожи.Нощта е подчинена изцяло на подсъзнанието ,това е работата ,която извършва подсъзнанието.

Включително и повечето сънища имат терапевтичен характер ,някакъв вид автотерапия се провежда.

Като бях по- малка,често оставях задачите ,които имах за рисуване / а те бяха в огромни количества и изискват доста време / за през нощта . Колко нощи преди конферанси съм изкарала на крак ,рисувайки неуморно ,дори без кафе. Но вече не правя така . Каквито и неотложни и сложни задачи да имам никога не рисувам през нощта . Не е полезно . Да не говорим за промяната на цветовете на изкуствено осветление и естествена светлина. Когато имам да работя с цветове ,гледам да хвана дори последната дневна светлина ,за да си ги направя нещата.

Още едно изключение направих и за последната си изложба ,тъйкато бяха все много големи формати ,някои от картините завършвах през нощта с 3 лампи . Максимално исках да се доближа до дневната светлина. Но просто времето не ми позволяваше физически работа само през деня.

Редактирано от Inatari

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Решенията и отговорите винаги идват на сън. Само в това празно от емоции пространство, можем да намерим и да се докоснем до тънката нишка на несъзнаваното. В него изхвърляме, всичко, което ни плаши, и не ни харесва. Излиза,че съществува паралелен свят, в който център сме ние самите и сме напълно разголени - от условности, от игрите и сцените, които прилагаме в ежедневието си Единствено тогава дълбоко скритото излиза в нас и ни рисува с картини истини и отговори.Мисля, че на сънищата не можем да се противим - те идват и си отиват, без намесата на нашата воля. – Докато не дойде утрото и с един замах не ги запокитим обратно в дълбоко забвение – Дали сутрин не се плашим от този съкровен акт. От истината, която ни е показал поредният сън. Все повече се замислям над това – коя е истинската реалност?

:sleeping: :sleeping:

Редактирано от adina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За мен нещата стоят така,започна ли да се двуумя за нещо спирам да мисля толкова целенасочено за самия проблем,а по скоро за страховете си,за причините ,за мнението си по въпросите.Да трябва време независимо нощ или ден ,ставам внимателна към всички онези случайности които всякаш винаги съпътстват мисълта ни ,за да ни помогнат,предпазят,предупредят.Решението идва от самосебе си ......когато му дойде времето.Понякога бързо ,понякога бавно.Дано да разполагаш с време,а може би и в липсата на време има някаква загатка за откриване.Приятно пътуване в лабиринта.Усмихвайте се, важните неща са малко и ги имаме в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×