Разводите

[Канел]

Да обсъдим разводите?

Знам, че не е весела тема и не пожелавам на никого да се развежда, но и това се случва понякога като част от живота.

Редактирано Май 1, 2011 от Канел

[Пламъче]

Канел, мисля,че темата е много важна!

Моите родители се разведоха, когато бях на 12 години. Дълго време не можех да проумея защо са го направили и се чувствах виновна и нещастна, заради "етикета" лепнат върху гърба ми от хора,които имаха странни разбирания за това кое е морално и кое - не.

Много от моите познати са разведени, причините са различни. Всеки си е взел решението си сам и не мога да ги обсъждам или осъждам.

Не съм против разводите. Когато всички опити за заздравяване на брака са изчерпани, по-добре е той да приключи с развод, отколкото да се превръща в доживотно бреме за всички членове на семейството.

Не съм разведена.

Редактирано Май 1, 2011 от Пламъче

[Канел]

Моите родители се разведоха, когато бях на 12 години. Дълго време не можех да проумея защо са го направили и се чувствах виновна и нещастна, заради "етикета" лепнат върху гърба ми от хора,които имаха странни разбирания за това кое е морално и кое - не.

Е, по време на соца отношението към развода беше доста по-негативно.

[Пламъче]

Моите родители се разведоха, когато бях на 12 години. Дълго време не можех да проумея защо са го направили и се чувствах виновна и нещастна, заради "етикета" лепнат върху гърба ми от хора,които имаха странни разбирания за това кое е морално и кое - не.

Е, по време на соца отношението към развода беше доста по-негативно.

Ако мислиш, че сега това отношение е коренно променено, грешиш.

Вече има много религиозни хора (по времето на соца почти нямаше!), които са далеч по-консервативни...

[Канел]

Ако мислиш, че сега това отношение е коренно променено, грешиш.

Вече има много религиозни хора (по времето на соца почти нямаше!), които са далеч по-консервативни...

При положения, че повече от половината деца днес се раждат извън брака (в старо време биха ги нарекли „копелета“), не знам за какво консервативно отношение говориш.

Ама и ние сме си виновни, този раздор е дълбоко заложен в езика ни. Ето, да сравним:

I am married. Marry Christamas

Брак. Аз съм бракуван.

Не знам кой болен мозък е измислил процесът по обявяване на негодност и свещеният съюз на мъжа и жената да носят едно и също име - брак.

Но сигурно е нещо от индустриализацията на страната, може би соц производство.

[Пламъче]

Не харесвам политизирането на теми в духовен форум и спирам участието си в темата.

[Канел]

Е, какво политизиране, става въпрос за лингвистика. Но наистина ще взема да проуча кой е въвел термина "брак".

Между другото, религията винаги е била най-мощното политическо оръжие.

[Диана Илиева]

Хм, зз нещо не мога да се вместя в анкетата; освен това не мога да разбера разликата между "твърде" малко/много и "страшно" малко/много.

А категорията "нормално" си е относителна, както и да се тълкува. Какво значи нормален брой разводи? А ненормален?

Какво мога да споделя относно разводите? Ами на първо място, че ако сключването на брак беше по-разумно, нямаше да има и толкова разводи. Но това няма как да стане, ако самите хора не станат по-разумни. Нелогичните и непоследователни постъпки особено блестят при развеждане и отново събиране на същите партньори (понякога без, а често и с междинни сватби и разводи или поне връзки с други хора).

Разводът понякога е необходим, но ако се прави необмислено също е грешка.

Често партньорите събрани в неудачен съюз имат нещичко да отработят, да научат и преодолеят именно заедно или да изкупят нещо един към друг от предишни инкарнации. Докато това не стане, разводът просто отлага задачките за по-нататък и може да се каже, че дава някакво временно облекчение (и то ако не се броят изразходените нервите около него самия и причинените повреди на други засегнати лица - деца, родители и др.п. на партньорите).

Лично аз адмирирам създаването на връзки и женитба на по-голяма възраст (желателно след 21г., а най-добре - от 28 до 33) - тогава се предполага едно повишаване на разумността, както и по-добра самооценка, по-ясни приоритети ... Обаче какво се наблюдава на практика - при прехвърляне на една възраст от ... може би 35 години, създаването на дълги и стабилни връзки не се приема с ентусиазъм (говоря за хора, които не са били обвързани трайно преди тази възраст, независимо с подпис или без); за мен това се дължи не толкова на повишената разумност, колкото на нежеланието на хората за промяна на начина на живот, нежелание парманентно да се съобразяват и с още някого, нежелание за поемане на допълнителни отговорности и т.н.

С това изявление не целя да засегна някого от тази категория, а по-скоро бих искала да ги насърча - първо: да не се поддават на инерцията, защото не е ясно какво изпускат и второ: рецептата за успешен брак включва по-скоро даване на максимална свобода на партньорите да живеят живота си по техния си начин, взаимопомощ, поделяне на отговорностите и т.н. Ако нямат принципни противоречия относно това кой как иска да живее и относно все пак общите неща - деца, жилище и др.п., то за развод и на ум няма да ви дойде

Защо не включих думичката любов в цялото това изложение? Ами защото любовта е нужна, разбира се, но за хора, които се стремят към възпитаване в себе си на непривързване, изпитване на любов към всички и всичко, служба на Цялото, безусловна любов и т.н. е ... малко излишно. В смисъл ясно е, че любов ще има.

Колкото до кратките и преходни (макар и много силни) емоции, съпровождащи едно влюбване, те по-скоро целят две неща - най-често да ни водят по кармичната ни пътека, а понякога да ни изпитат, като предложат едно съблазнително отклонение от нашия си път.

А какво ще кажете за сватбите, уговорени от родителите или други възрастни родниним, при които младоженците въобще не ги питат (или само информативно)? Това е било разпространено и у нас преди време, а го има и досега в някои държави и най-интересното е, че не само разводите не са по-голям % (защото това веднага може да се обяснява с разни обществени и религиозни нагласи и забрани), ами и при анкети хората не са по-недовлни от избора, отколкото, когато сами са си избрали партньор.

[Канел]

Хм, зз нещо не мога да се вместя в анкетата; освен това не мога да разбера разликата между "твърде" малко/много и "страшно" малко/много.

А категорията "нормално" си е относителна, както и да се тълкува. Какво значи нормален брой разводи? А ненормален?

Имам предвид твоето субективно усещане. Ако например чувстваш, че разводите са в нормални граници, значи посочваш това.

[Inatari]

Аз мисля ,че като цяло браковете са по- малко . Просто много хора имат сериозни връзки и деца без да са женени . Поне моите приятели са така ,по- скоро модерни семейства. Много малко от тях са женени ,но почти всички имат деца . Мисля ,че има тенденция за свободни връзки и семейства по- скоро отколкото брак и разводи .

За себе си съм избрала да имам по- късен брак .Младите хора са объркани ,повечето нямат наследствени жилища ,а какво остава за брак . Но си имат деца и семейство . Просто икономическата ситуация е такава . Разбира се имам и женени приятели ,които си нямат деца .Но повечето са неженените с деца . Самата аз идвам от здраво семйство . И мисля ,моето също да бъде здраво .

Редактирано Май 1, 2011 от Inatari

[ris_78]

Диана е написала това, което мислех .Само искам да добавя,че когато има деца незамисимо дали има брак или не,да много е неподходяща думичката ,развода не приключва обвързването или раздялата.Може би създаването на поколение е доста по-голямо обвързване между двама души."души" това как звучи само .Да лабиринта предлага много пътеки, по които можем да минем ,но по важно е да стигнем там където трябва...с любов.

[Латина]

Точно така е. Щом се е стигнало до развод, много е трудно да се постъпва с Любов.

Жалко, че децата страдат, а за агресията и безотговорността все е виновен някой друг.

[ris_78]

При мен лично нещата се развиха отначало точно така.Видях преекспонирани всичките си лоши качества злоба,агресия,обвиненяване,слабост,сух материализъм,страх и каквото се сетите.Нищо не ме подмина.Но това не ми хареса,още по малко преспективата това да съм аз и за в бъдеще и всичко това да се насади в главиците на децата ни.....И започнах да търся начини да преодолея всичко това.Отначало нещата изглеждат почити невъзможни.............не е така.Не че съм изчистила всичко перфектно,но поне ми казаха че ме обичат.Аз си признах на себе си също ,че този човек също ще си го обичам по някакъв странен начин и нещата се подреждат.Сега изглеждаме страно и често ми задават въпроси,защо така,ама това било, онова било,да не би пак са се съберемПитат ме дори защо се държа толкова добре.....ами какво да ви кажа любовта не поражда омраза.За мен това си остава една голяма победа над себе си,по точно над лошата ми половина.Усилията си заслужават.Мир ,спокойствие,съчувствие,разбирателство и любов.Нещо като предай нататък.

[Розалина]

Точно така е. Щом се е стигнало до развод, много е трудно да се постъпва с Любов.

Жалко, че децата страдат, а за агресията и безотговорността все е виновен някой друг.

Куки,напротив мила ,точно Любовта е изхода от лабиринта..Друг изход просто няма.Трудно е,спор няма.Но когато сме в утеснение ,тогава Бог е над нас и с нас.И светлите сили ,от невидимия свят ,са готови да се притекат на помощ,ако направим избора да поемем по пътя на Любовта и Светлината, въпреки всичко.

Разводите са препятствие ,което образно бих сравнила с попадане в много тъмен,много труден лабиринт,от който има само един изход към светлината . И това е Любовта .В една ситуация на разпад на семейството, ако човек успее да се хване за тази нишка ,на Любовта,ще намери и изхода .

Няма смисъл да се говори за разводите по принцип.Този ми съвет се базира на принципа "Бай бабо да не те стига".

Коректно е да кажа,че аз съм разведена.Също така ,искам да сподея ,че излязох от лабиринта ,в който властвуват гнева,обидата и прочее техни производни,и вече мога да говоря безстрастно по тоя въпрос, благодарение на Словото на Учителя.То стана за мен нишката на Ариадна.

Хубав ден от мен

Редактирано Май 1, 2011 от Розалина

[B__]

Мдам, любовта може да е решение за разводите. Но и в двете посоки. Любов, за да запазиш брака си, но и също развод, за да запазиш любовта.

Интересен е икономическият въпрос. Това е най-честото оправдание, но няма съвсем никава връзка към любовта, семействата и децата. В периоди, в които сме били доста по-зле икономически отсега и от времето на социализма, българските семейства са били по-стабилни и е имало повече деца. Но сега се цели предимно кариера, успехи, икономическо благополучие, което реално е поставянето на материалното над любовта. Защото семействата и децата са точно любовта.

[Канел]

В периоди, в които сме били доста по-зле икономически отсега и от времето на социализма, българските семейства са били по-стабилни и е имало повече деца.

Съвършено вярно наблюдение, БожидарЗим. Това идва да покаже, че главните проблеми на България не са икономически, а политически (отчайваща липса на законност и легитимност) и ценностни.

Аз бих живял и в палатка стига да имам чувство за социална справедливост, сигурност в утрешния ден и някаква относителна свобода.

Редактирано Май 1, 2011 от Канел

[Диляна Колева]

Бракът е най-популярния и общоутвърден начин двама души да обявят своята, обвързаност, желание да се грижат и да си помагат, любовта си. Живеем в свят в който всяко нещо има начало и край. Краят на един брак има два варианта смърт или развод. Църквата казва -” докато смъртта ви раздели”, но хората казват и съдът може да ви раздели .

Проблемът е в това, че съдът ще ви раздели документално, но дали ще се разделят двама души окончателно зависи само от тях самите.Ако го направят с разбиране и обич един към друг разводът им може и да е завинаги. Ако го направят с омраза, ненавист, ако запазят неизяснени чувства, мрачни мисли и лоши пожелания, вселената ще ги събира още много пъти. Не е важен разводът, а отношението на двамата към него.

[Guest Дриада]

Разводите са нещо естествено и при несъвместимост на характерите на партньорите това е най- разумното решение.Един пример, за това ,че разводите не влияят върху броя на децата - моите прабаба и прадядо са съвместили живота си и са събрали седем деца.Природени, заварени, доведени.Не е причина социално- икономическата ситуация, мисленето на хората е такова.Вземаш решението си и си носиш отговорностите,това е голата истина.Но винаги вторите бракове са по- успешни, стабилни и разбира се материални.Канел не разбирам, защо е това твое усещане че трябва да имаш социална справедливост, икономическа стабилност.Та ти имаш всичко във себе си, не ти е нужна палатка да живееш в нея .Намери хармонията в себе си.Ти имаш всичко!

[Канел]

Канел не разбирам, защо е това твое усещане че трябва да имаш социална справедливост, икономическа стабилност.Та ти имаш всичко във себе си, не ти е нужна палатка да живееш в нея .Намери хармонията в себе си.Ти имаш всичко!

Именно, че не е необходима икономическа стабилност ако има социална справедливост.

Лозунги за хармония и пр. самодостатъчности не ми импонират.

[B__]

по-скоро морално-нравствени Канел. Политиката е следствие

И да социалната справедливост също е следствие на мирогледа: Справедливата държава

Редактирано Май 1, 2011 от БожидарЗим

[марсин]

Разводът е мъка.....Причините за разводите са толкова,колкото са и разведените двойки хора-за да са взели решение за развод значи е имало бая душевно страдание, което продължава дълго/в зависимост от характера/ след развода/не раздялата!/. Аз се разведох преди 2г и осъзнах грешките,които съм допускала в общия ни живот , поддържаме постоянен контакт/дори очакван от моя страна/ дори и заради детето да е! Разведох се под лекия натиск на човека до мен, но това го осъзнах скоро/била съм в квадрат между моето Слънце и транз.Нептун- за който е запознат /...Бившият ми вече, съпруг живее с неговата избраница,но също не е доволен и е осъзнал грешките си.............Това ми беше Iвръзка с момче , бях на 21,като се оженихме...Сега осъзнавам, че нетърпимостта,която тогава съм изпитвала към него е била,защото съм нямала база за сравнение/трудности,напълно нормални при съвместен живот с друг човек/ . Предпочитам да търпя бащата на детето си,отколкото капризите на друг мъж....но това осъзнах късно.....Ако знаете как боли,как разкъсва душата ти тази безизходност от ситуацията...и колко е жестоко и несправедливо това изживяване за детето.....Но времето и ангажираността лекуват

За мен няма връзка между семейния живот и политиката

[Guest Христо]

Канел :

Е, по време на соца отношението към развода беше доста по-негативно.

Ами то комунизмът си е вид религия.

didi_ts :

Църквата казва -” докато смъртта ви раздели”, но хората казват и съдът може да ви раздели

Това го казва по - скоро католическата църква. Не че и православната не го предпочита, но там нещата са по - либерални:

Православната църква е много строга по отношение на разводите, тя признава единствено изневярата като фактор за разтрогването на един брак. Библията дори определя прелюбодеянието като смъртен грях.

На всички православни християни се разрешават до три последователни бракосъчетания (при сключването на втория брак се четат покайни молитви). Въпреки, че понякога при много сериозни обстоятелства църковната власт може да даде разрешение и за четвърти брак.

http://svatbite.com/...hp?storytopic=2

При католиците е разрешен само един брак, а на свещениците им е забранено да правят секс : католическата църква не е толкова догматична като православната, но по отношението на брака и целомъдрието е по - стриктна, което на мен не ми се струва добро.

Редактирано Декември 23, 2011 от Христо