Любими предмети

[Guest Дриада]

Тази тема е посветена на любимите предмети.Всеки усеща, че му се отдава един предмет повече от друг.Защо не всички предмети са ни любими?Каква е причината според вас, преподавател, логическо или креативно мислене?Как усещате нещата?

За себе си споделям, че литературата съм я носила подсъзнателно като нещо лесно, любимо, но в същото време не ме предизвикваше.Математиката ми беше любим предмет и то като предизвикателство.Рисуването го носех в съзнанието си, но сега го преоткривам. За музиката също я носех в душата си, но не съм работила в тази насока.

Редактирано Май 15, 2012 от Станимир

[ISTORIK]

Интересна тема... Хайде да я съживим!

В училище любимите ми учебни предмети бяха историята, географията, философията, психологията, езиците - български, руски, английски, френски (езиците са подредени по реда на изучаването им), някои раздели от биологията (растенията, например). Интересна ми беше и органичната химия. От цикъла разнообразни дейности по трудово обучение много харесвах раздела по дървообработване - заради аромата на дървесината. Харесвах и готварството. По музика не ме караха да пея, понеже ходех на уроци по китара. Обожавах изобразителното изкуство и даже бях влюбен в учителката си по рисуване.

Като ученик в от първи до осми клас много боледувах и изтървах основите на математиката (алгебра и геометрия) и физиката. Така и не успях да наваксам пропуските. И на курсове, и на частни уроци по математика бях записан, но до края физиката и математиката ми звучаха като на марсиански. Бях освободен по здравословни причини и от физкултурата. Там пък се играеше само с топка, а на мен това ми беше адски скучно. Органичната химия (вече - в гимназията) също много ме затрудняваше.

В гимназията вече се бях стабилизирал, вероятно - понеже започнах да тренирам карате. Целогодишното ходене по татамито (тепиха) с боси крака явно успя да кали организма ми. В кабината по физкултура попаднах на шахматна литература и се запалих по шахмата. Във физкултурния салон вече се занимавах и с бодибилдинг и с карате - единият от физкултурниците ни се оказа каратека (каратист). В гимназията усилено изучавах история, география и френски език - такава ни беше програмата. После и в университета учих същите неща. Но вместо на карате, ходех на тренировки по джу джуцу (в японския му вариант).

Такива неща...

Може би ще бъде интересно да се направи анкета, в която да се подредят учебните дисциплини. Хубаво е и да се даде възможност да се гласува за повече от един учебен предмет.

Ако може, нека някой модератор или администратор да го направи! Благодаря!

Редактирано Май 14, 2012 от ISTORIK

[San D]

Стара тема. Нека малко я посъживя. Аз лично ходех на училище по задължение, често с нежелание.

 

Най-много харесвах физкултурата, защото учителите почти винаги ни даваха свободата да правим каквото пожелаем(буквално). Аз лично обичах да играя волейбол и баскетбол, като почти винаги имаше достатъчо хора за правене на мачлета, в които панякога и самите учители се включваха. Беше забавно. Случвало се е и да тупам топка сам в салона, защото другите съученици предпочитаха да си говорят за техни си неща или да играят покер.

 

Другият предмет, който много харесвах, беше астрономията. Още от малък се бях впечатлил от енциклопедиите по астрономия вкъщи и това отключи любовта ми към нея. Даваха ни проекти, в които трябваше да представяме планети, телесни тела или прости космически механики. Ако като по-малък не се страхувах от физиката, сигурно сега щях да съм астроном.

 

Харесвах и предмета свят и личност(мисля че така се наричаше, когато го изучавахме в 12 клас). Реално не го учехме, а ни даваха проекти. В първия срок бяха на определени теми, базирани на глави от учебника, а във втория срок бяха на теми, които ние си изберем. Моят екип представяше историята на оръжията - от античността до днешни времена(друга моя страст, споделена и от съекипниците ни).

 

Реално това бяха и единствените предмети, към които изпитвах интерес и които посещавах с желание.

[Д И А Н А]

Български език, английски език, биология и изобразително изкуство са предметите, които ми харесват най-много.

 

Бившата ми класна от 1-ви до 4-ти клас винаги ми е казвала, че умея да се изразявам добре и че по български език е срамота да изкарвам по-малко от шестица. В началото не обичах този предмет, като че ли заради самата учителка. В пети клас смених и учителката, и отношението си към предмета. Тя е не по-малко взискателна от предишната, но подходът ѝ е друг. Харесва ми, че се опитва да подтикне в нас логическа мисъл, да разсъждаваме и да не мислим толкова повърхностно. Благодарение на уникалната учителка, обикнах този предмет. Тя е уникално критична, особено към определени хора, но така ставаме по-добри. Сега обожавам предмета български език и литература, също така малко по-късно открих, че ми се отдава да пиша стихотворения и разкази. ;3

Друг мой любим предмет, който изучавам с удоволствие, е английският език. Уча го още от детската градина и винаги ми е бил интересен и лесен. Всички учители до сега са били смаяни от мен и с изключение на шести клас, не съм имала оценка по-ниска от 6. В шести клас "умната" ми учителка все се заяждаше и ми пишеше петици за глупости(примерно защото съм написала първо едното упражнение, а после другото), та за годината имах 5. Това обаче, не ми промени отношението към предмета. Сега сме с невероятен учител и съм с най-високи оценки то целия випуск ^^
Биологията я харесвам предимно заради учителката. Не, че не ми е интересна, но ако не беше тя, щеше да ми е безразлична като останалите предмети. До миналата година химия, физика и биология бяха едно цяло под името "Човекът и природата" и там съм имала само шестици. Тази година по физика и химия спя, заради тъпите учителки....а баба ми е химичка За сметка на това, по биология съм си прочела целия учебник предварително няколко пъти и ми е страшно увлекателно, когато учителката разказва урока и винаги добавя по някоя история, която е преживяла. 

Предметът, който обичам най-много, е изобразителното изкуство. Когато не мога да изразя чувствата си с думи, го правя с молив върху лист хартия. Най-хубавите ми рисунки са ставали точно когато съм в ужасно настроение. Учителите след 4-ти клас също са невероятни, сега сме с уникален господин. Той не обича скучните и обикновени рисунки, а обича когато влагаме оригиналност в тях. Винаги съм с най-високи оценки, защото имам нестандартно виждане за нещата, също така ми казват, че страшно ми се отдава.

По другите предмети съм...абе думи нямам. Макар че тренирам карате, по ФВС едвам връзвам тройката. Пяла и печелила съм в много конкурси, но по музика все четворки изкарвам. По география господинът е ужасен и не си правя дори труда да влизам в час(а той не забелязва и ми се разминава). По история пък не знам дори за коя епоха учим. Химията ми е на китайски, а пък баба ми е химичка. По физика всичко си знам, но казвам определенията със свои думи, не по тъпия начин от учебника и ми пише четворки. Математиката до четвърти клас много я обичах и по състезания и олимпиади все първи места взимах, но сегашната ми учителка нещо не ме радва, а покрай нея - и предметът. Оценките ми ту са 6, 6, 6, 6, ту са 3, 4, 3, 4....излагация По информационни технологии умирам от скука, поради простата причина, че си правя всичко за 5 минути и после съм обречена да скучая. На практика нещата ги прилагам, но на теория само ми пише четворките. По технологии пък и думичка не разбирам от двулистовите планове в тетрадките, но за щастие мога да преписвам добре и на контролните изкарвам добри оценки.

Като цяло по повечето предмети не внимавам и не са ми интересни. Правя си труда да уча единствено по физика, а по другото каквото чуя в час. За жалост почти винаги проспивам часовете по химия, музика, история и география и нищо не чувам. По технологии се напъвам да внимавам в час, но ми е на китайски и у дома не си правя труда да уча, защото знам, че няма да разбера нищо.

[Донка]

Oooo, благодаря! Беше ми много интересно ( и полезно) споделеното. Малко ми е тъжно, че оценките по предмета са почти най-важното... Ако зависеше от мен, бих забранила преподаващ учител да изпитва и да пише оценки. И изобщо оценките - нека останат само взел, не взел и сума събрани точки, но само тогава, когато има нужда да се класира за някакви места... Ако ги нямаше оценките, децата щяха да усещат красотата и мъдростта на учебните си предмети, нямаше да "зубкат" и да "изкарват бележки", а щяха да изучават и опознават своя свят, училището щеше да е училище-живот, а не  състезание за по-добри оценки... И учителите щяха да са истински учители, а не преподаватели... 

 

По темата - моите любими предмети бяха почти всички, но състезанието кой ще бъде по-добър разваляше красотата и магията...