Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Геноцидът? Защо става?


Ани

Recommended Posts

.....Има, но не мога да приема, че геноцидът и унищожението на хора от хора е Провидение. :3d_134:

Нима не всичко е Божия Воля? Или е воля на Дявола? Или Дяволът не е също Божие творение?

.....Или мислиш, че хората не трябва да се обучават?!

...Или, че човекът е повече от Бог?!

....Или, че човек е повече от законите на Вселената?! Който е срещу Вселената, ще получи Содом и Гомор....

Това може би ти изглежда абстрактно. Дори може да го наречеш фанатично. Всичко, обаче, е законът на еволюцията. Ако човек се отдалечава от Божествената любов, то трябва да получи любов чрез страдание. Да се откъсне от живота (забележи, животът не е всичко на този свят) и да разбере, че любовта не зависи от живота на този свят.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

...

Ако смятах да задълбая в кара, съдба и окултен смисъл, то щях да отворя тази тема в подфорум Езотерика. Но мисля, че има и по-материални причини.

...

Ами независимо дали искаме или не да задълбаваме, то нищо няма само материални причини.

Затова пък обратното е напълно възможно - нещо да има само нематериални (според нашите съвременни разбирания) причини. И ... тогава наистина си е трудно да се обясни, защо нещо се случва или не се случва.

Относно вътревидовото унищожение - има го, при всички: растения, животни ... В една борова гора е налице такава конкуренция за храна и вода и ... оцелява само най-силния; скоро четох някъде, как поради затоплянето и урбанизацията, лисиците от умерения пояс постепенно изместват полярните лисици все по на север, но и без такива примери всяко животно си завоюва пратньор, територия и т.н. и то често по твърде брутален начин, дори и съвсем кротки и миролюбиви тревопасни видове. Същите кротки и миролобюви видове могат да станат много опасни, ако са в момент, или подвластен на емоции: раздразнени, ядосани ..., или на инстинкта за съхранение: когато се чувстват застрашени, притиснати ...

Защо хората се унищожават доста по-ефикасно от животните? (звучи цинично, но е така) - ами по няколко причини: инстинктите за оцеляване при нас са донякъде заглушени не само от чувствата/емоциите, но и от мислите, волята; а от друга страна тъкмо мислите и волята ни правят по-изобретателни и по-упорити в начинанията си.

А относно Божията воля - ами или смятаме, че има такава и тя управлява света, или явно няма такава; защото е странно хем волята да е на Бог, хем пък да мислим, че тя е ограничена, частична...

Сега друг е въпроса, че често на нас ни се иска да живеем в друг свят, че не ни харесва това или онова, че искаме нещата да стават по определен начин или (най-вече) да има по-ясни и видими правила/закони кое, защо и как се получава такова, каквото е. Обаче проблемът не е в законите, а в нас. Нещата са твърде сложни и многопластови, твърде взаимосвързани и необхватни, за да можем лесно да вникнем и да ги разберем. А и дали ще можем да го понесем (на сегашния етап) това разбиране?!

Но, така или иначе, по-конструктивно за мен е да приемем това като едно предизвикателство :thumbsup:

Линк към коментар
Share on other sites

Има човешки, има и божествен порядък. Бог дава изпитания за да ги разрешим, не за друго. А да се наслаждаваш и възхваляваш бомбите, защото чрез тях се изпълнявала божията воля не е разрешаване на проблема. Така бомбите няма да спрат да се взривяват. Да вярваш в божествения промисъл и в бъдещето, означава да положиш реални усилия за реализирането им. Хората са тези, които трябва да реализират божествения промисъл. Хората и никой друг.

Линк към коментар
Share on other sites

Има човешки, има и божествен порядък.

...

Човешкият порядък отделен ли е от божествения? Ако да - как и в какво се проявява?

...

Бог дава изпитания за да ги разрешим, не за друго.

...

Бог специално ни дава изпитания?!

...

Хората са тези, които трябва да реализират божествения промисъл. Хората и никой друг.

Защо трябва? И защо точно хората? А ако откажат или не се справят, тогава какво ще се случи с божествения промисъл?

Линк към коментар
Share on other sites

Човешкият порядък отделен ли е от божествения? Ако да - как и в какво се проявява?

Има една беседа „Божественият и човешкият порядък“. Отнеси въпроса си към автора й.

...

Бог дава изпитания за да ги разрешим, не за друго.

...

Бог специално ни дава изпитания?!

Ами, според някои от преждеписалите – специално. Аз мисля, че изпитанията сами си ги привличаме, но това е друга тема. Въпросът е в това, че проблемите трябва да се решават, а не да се оправдаваме, че щам Бог ги е допуснал, те са на мястото си.

Хората са тези, които трябва да реализират божествения промисъл. Хората и никой друг.

Защо трябва? И защо точно хората? А ако откажат или не се справят, тогава какво ще се случи с божествения промисъл?

Глупаво е да се хващаш за думата „трябва“. А тя в българския език много често се използва не в задължаващ смисъл, а посочва необходимо условие, предпоставка.

„И защо точно хората?“

А кой?

Когато ученикът не е готов да премине в следващия клас го повтаря. Училищната система няма да спре да работи затова, защото някой ученик не е покрил критерия за преминаване в следващия клас.

Линк към коментар
Share on other sites

Има човешки, има и божествен порядък. Бог дава изпитания за да ги разрешим, не за друго. А да се наслаждаваш и възхваляваш бомбите, защото чрез тях се изпълнявала божията воля не е разрешаване на проблема. Така бомбите няма да спрат да се взривяват. Да вярваш в божествения промисъл и в бъдещето, означава да положиш реални усилия за реализирането им. Хората са тези, които трябва да реализират божествения промисъл. Хората и никой друг.

Хубава е беседата за Божествения и човешкия порядък. Но там се говори за човешкия порядък като отстъпление от любовта и за Божествения като живот в любовта.

Не става въпрос за това човек да оправя човешкия порядък на другите. Учителя и на други места специално е казал, че човек трябва да реши себе си. Че даже е казвал да не се дават идеи на хора, които не ги искат или не са готови.

Аз не видях някой да се наслаждава на бомбите. Обаче, от твоите думи разбирам, че ти искаш да разрешиш не своите изпитания, а изпитанията на другите. Как например лично ти ще разрешиш изпитанията на японците при това земетресение?! А как ще разрешиш изпитанията на починалите при земетресението?!

Разбира се, може да помислим, че земетресението в Япония е изпитание и за нас. Но тогава трябва да се замислим какъв е смисълът на изпитанието. С какво хората са сгрешили, за да им изпратят такова изпитание.

Казваш. че "хората са тези, които трябва да реализират Божествения промисъл". Добре, ето да кажем, че Божествения промисъл е да изгори плевнята на съседа ти. Ти ли ще се завтечеш с ентусиазъм да реализираш този промисъл?!

Божественият промисъл не е само еволюционата насока за развитие на хората, животните, растенията и планетата Земя, но също и направляването на това развитие, което се осъществява чрез изпитания независимо какви са те. Ние ги наричаме изпитания, но те са помощ в това развитие. И ако говорим за Божествения промисъл, аз като човек ли съм този, който ще го реализира за планетата Земя?! Или за Венера?!

Всичко, което ни се случва е една помощ, направляване към Божествения порядък. А да прекаляваме в страха за живота, просто ни отдалечава от любовта. Прекалената страст към живота води до обвинения и призиви в защитата му. Обаче, нашето несъзнавано знае коя е причината за това - Божествения промисъл. Така вътре в себе си ние обвиняваме и отхвърляме Бог. Не е много здравословно. Всички ние се молим и обикновено приключваме молитвите си с "Нека бъде не моята, а Твоята воля", но наистина ли го мислим....

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Хубава е беседата за Божествения и човешкия порядък. Но там се говори за човешкия порядък като отстъпление от любовта и за Божествения като живот в любовта.

Не става въпрос за това човек да оправя човешкия порядък на другите. Учителя и на други места специално е казал, че човек трябва да реши себе си. Че даже е казвал да не се дават идеи на хора, които не ги искат или не са готови.

Аз не видях някой да се наслаждава на бомбите. Обаче, от твоите думи разбирам, че ти искаш да разрешиш не своите изпитания, а изпитанията на другите. Как например лично ти ще разрешиш изпитанията на японците при това земетресение?! А как ще разрешиш изпитанията на починалите при земетресението?!

Разбира се, може да помислим, че земетресението в Япония е изпитание и за нас. Но тогава трябва да се замислим какъв е смисълът на изпитанието. С какво хората са сгрешили, за да им изпратят такова изпитание.

Казваш. че "хората са тези, които трябва да реализират Божествения промисъл". Добре, ето да кажем, че Божествения промисъл е да изгори плевнята на съседа ти. Ти ли ще се завтечеш с ентусиазъм да реализираш този промисъл?!

Божественият промисъл не е само еволюционата насока за развитие на хората, животните, растенията и планетата Земя, но също и направляването на това развитие, което се осъществява чрез изпитания независимо какви са те. Ние ги наричаме изпитания, но те са помощ в това развитие. И ако говорим за Божествения промисъл, аз като човек ли съм този, който ще го реализира за планетата Земя?! Или за Венера?!

Всичко, което ни се случва е една помощ, направляване към Божествения порядък. А да прекаляваме в страха за живота, просто ни отдалечава от любовта. Прекалената страст към живота води до обвинения и призиви в защитата му. Обаче, нашето несъзнавано знае коя е причината за това - Божествения промисъл. Така вътре в себе си ние обвиняваме и отхвърляме Бог. Не е много здравословно. Всички ние се молим и обикновено приключваме молитвите си с "Нека бъде не моята, а Твоята воля", но наистина ли го мислим....

:thumbsup:

Страх, а не любов има, когато съдим, и когато не приемаме случващото се. Трудно е-да! Но това не значи, че не трябва да правим нашите си малки стъпки за увеличаване на Доброто и любовта в света. Да правим това, каето е по силите ни и да приемаме, че всичко е за Добро, макар и да не разбираме винаги смисъла...

Сега вие казвате: този е некултурен човек. Не, ние гледаме малко по-другояче на живота. Вие казвате: този бил добър, онзи бил лош. Какво от това, че някой бил добър? Какво от това, че някой бил лош? Някой казва: аз съм добър. Отде знаеш, че си добър? Друг казва аз съм лош. Отде знаеш , че си лош? Има ли някаква максима, има ли някакъв аршин, с който мериш тия неща? Я покажи тази максима. Ама Мойсей писал така. Че ти видял ли си Мойсей? Някой от историците писал! Че де са тези историци? – Има факти, има доводи. Хубави са тези неща, но за онзи, който седи горе на сцената в театъра и декламира. Казват: какъв смисъл имат тия неща за живота. Ако смисълът на живота е в това, да живеем, то и русите имат думата “живот”, но под живот те разбират своето благоутробие. Ние казваме: да живеем, но русите, като кажат “вот живот!” - под тези думи те подразбират онези хубави пържоли, посипани с малко червен пиперец и отгоре с онова старо шест годишно винце. Някои от вас ще кажат: това не е сериозно. Че кои неща са сериозни? Аз мога в един момент да ви направя сериозен. Как? Ще ви кажа: знаеш ли, че жена ти падна и умря. Как! Веднага се стресваш. Знаеш ли че синът ти, който е студент някъде в странство, паднал от третия етаж и си строшил главата! Ти веднага скачаш и отиваш да провериш, дали е вярно това нещо. Сериозен ставаш. Тази сериозност има ли смисъл, на мястото си ли е? Питам: ние, които се безпокоим цял ден, тичаме наляво надясно, нагоре-надолу, има ли смисъл тази сериозност? Някой казва: жена ми умря. Ами че твоята жена беше направена от лед и се стопи. Ами че тя беше едно цъфнало цвете и увяхна, та какво от това? Ами че тя беше един плод още зеленичък, сега зрее някъде и като узрее, ще ти каже, къде да отидеш да я откъснеш, да я изядеш, и да видиш колко е сладка. Казвате: този човек ни забавлява. Ама вие не се ли забавлявате? Седите цял ден с перото си пред тефтерите си цър-цър-цър. Казвате, няма смисъл да се проповядва. А има смисъл да седите цел ден пред тефтерите си и да ровите в тия сметки! Казвате: забатачи се главата ми в тия тефтери! Че как може да се забатачи главата на един банкер в тефтерите вътре? Аз не виждам никаква кал, никаква тиня в тия тефтери! Значи, символистически, алегорично взето, все става някакво забъркване, някакво забатачване в главата, в ума на този човек. Други някои седят, питат: какъв е смисълът на живота? Те си забъркали пътя и отде идват , накъде отиват, нищо не знаят, изгубили компаса на живота си. Ако попитаме приятелски съвременните учени хора, де е северният полюс на вселената, те не ще знаят да отговарят. Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. Като умреш, всичко се свършва. Ето животът за него, той свежда всичко към един знаменател. Тогава и аз казвам: като умрете всичко се свършва. Да, но тия, които подържат тази философия сами не вярват в нея. Ако е вярно това, че със смъртта всичко се свършва, защо казват тогава: я да ядем и пием! Щом всичко се свършва, де е смисълът тогава в техния живот.

Тридесет и осем години

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Геноцидът е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

  • убийство на членовете на тази група;
  • причиняване на тежки повреди на здравословното им състояние;
  • насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
  • причиняването на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването на тази група.

В историята на човечеството могат да се намерят немалко случаи на геноцид, като се започне от древните времена и се стигне до наши дни. Той е характерно явление при изтребителните войни и опустошителните нашествия, при завоевателните походи, вътрешните етнически и религиозни сблъсъци, при периода на колонизацията и образуването на колониалните империи на европейските държави, при ожесточените борби за преразпределение на на света, по време на двете световни войни и последвалите колониалните войни след края на Втората световна война. След промените у нас в края на миналия век, започва да се говори и за културен геноцид.

Самият термин "геноцид" за първи път е въведен в употреба в началото на 30-те години на20 век от полския юрист Рафаел Лемкин, а международен правен статус получава едва след края на Втората световна война, на 09 декември 1948 г. с "Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид", определяща го като тежко престъпление срещу човечеството.

изт.

Откакто човек съществува, той се бори за физическото си оцеляване, без да подбира средства. Унижтожавайки други племена заради плодородните им или пълни с дивеч земи, древните хора са проявявали един напълно оправдан геноцид, защото в природата на всяко живо същество е да се бори за физическото си оцеляване.

Постепенно този естествен геноцид се изражда, обогатява се с нови форми, за да достигне днешния си вид.

Според мен,създавайки геноцида, човечеството е създало своя палач.

Линк към коментар
Share on other sites

Малко трудно ми е да поддържам схоластични дебати на тема Божествен и човешки порядък. Нямам нито време, нито необходимите познания в тази област. Затова и отворих темата в „Разговорки“. Може би допуснах грешка като се загледах в публицистично предаване за войната в един край на света... :( Но реакцията ми е реакция на обикновен човек и не я възприемам като грешка. Нормално е геноцидът над хората, унищожаването на животните и растенията, а и на планетата дори да събудят в човек съчувствие, дори страх и след това да се замисли философски по въпроса. Малко хора имат спокойствието на Буда. Поне аз все още съм далече от него и определено не съм била джайнист в предишен живот. :dancing yes:

Възникна въпросът злото от Бога ли е или не. Нещо не мога да си спомня в Библията да се казва, че Бог е сътворил злото. Злото според мен е просто отсъствие на добро, отдалечаване от Любовта. Не знам за ангелите и по-точно – Луцифер до колко са създадени със свободна воля, но на нас хората ни е дадена такава. Заедно с нея обаче идва и отговорността за делата и постъпките ни. Не Бог натиска спусъка, а човекът. Той има избор – да го направи или не.

Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа. Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други – за безчестие. Обаче Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля.

Огъната плоскост

Човек има избор дали да приеме злото или да се бори с него. Има различни начини на противопоставяне. Мирни (Ганди) и не толкова мирни, но те също са за предпочитане пред живота на мижитурката. Днес е 9 май – ден на който беше казано „не“ на геноцида провеждан от Хитлер. По един не много мирен начин, но все пак свърши работа. :thumbsup:

Страх, а не любов има, когато съдим, и когато не приемаме случващото се. Трудно е-да! Но това не значи, че не трябва да правим нашите си малки стъпки за увеличаване на Доброто и любовта в света. Да правим това, каето е по силите ни и да приемаме, че всичко е за Добро, макар и да не разбираме винаги смисъла...

Ами както написах отгоре - опитвам се. И да уточня още веднъж - никого не съдя! Но наистина ми е трудно да приема някои неща и да си кажа, че са за добро. Което е по силите ми да направя - правя го. А когато не мога, реагирам може би старозаветно - с мъка. И се опитвам да се вслушвам във вътрешния си глас. Пак до колкото мога. Това е! :(

Линк към коментар
Share on other sites

Геноцидът е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

  • убийство на членовете на тази група;
  • причиняване на тежки повреди на здравословното им състояние;
  • насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
  • причиняването на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването на тази група.

По четвърти параграф на нас ни разкатават фамилията (буквално). Прокарването на лоши закони прави точно това без нито един изстрел:

- връщането на земята в реални граници скара хората и направи много земи пустеещи, а комасацията - Херкулесов подвиг.

- законът за здравеопазването надроби такава каша, че дори ми е противно да я коментирам. А без здраве накъде?

- валутен борд

- приватизацията - има ли нужда да казвам колко отрова наля във вените на България?

- стотици закони, закончета, кодекси, правилници и разпоредби, които ни оплитат като пате в кълчища и блокират всякаква креативност и предприемчивост. Накратко - претовареност на законодателната система и безбожна бюрокрация.

Резултатът всички го виждаме. :3d_088:

Линк към коментар
Share on other sites

Хубава е беседата за Божествения и човешкия порядък. Но там се говори за човешкия порядък като отстъпление от любовта и за Божествения като живот в любовта.

Не става въпрос за това човек да оправя човешкия порядък на другите.

Това което се случва на човечеството не е това, което се случва на другите. Ненамесата в чуждата воля не означава липса на загриженост и безразличие. Човек може да полага реални усилия в помощ на другите без да нарушава свободата им на избор и без да ги манипулира.

Учителя и на други места специално е казал, че човек трябва да реши себе си. Че даже е казвал да не се дават идеи на хора, които не ги искат или не са готови.

А обратната страна на казаното е да се помага и да се дават идеи на хората според случая и съзнанието им, а не да бъдем безразлични и да наблюдаваме отвисоко съдбите им.

Обаче, от твоите думи разбирам, че ти искаш да разрешиш не своите изпитания, а изпитанията на другите.

Пак повтарям: това са общочовешки проблеми и решаването им е проблем стоящ пред цялото човечество. Аз не мога да се изолирам от подобни проблеми, само защото точно в настоящия ми живот се случват на другите, а не на мен.

Как например лично ти ще разрешиш изпитанията на японците при това земетресение?! А как ще разрешиш изпитанията на починалите при земетресението?!

Поставяш нещата неправилно. Въпросът не е да разреша нещо, а да подпомогна в някаква степен според възможностите си разрешаването му.

Разбира се, може да помислим, че земетресението в Япония е изпитание и за нас. Но тогава трябва да се замислим какъв е смисълът на изпитанието. С какво хората са сгрешили, за да им изпратят такова изпитание.

Подобни разсъждения за мен са безсмислени. От позицията си на физически план за мен е невъзможно да вникна достатъчно дълбоко в причините за случилото се и да прочета кармата на японците. Едно такова бедствие може да накара изживелия го да преразгледа ценностите си, светогледа си, да разчупи мисленето си, но не може да определи в каква посока ще стане това. От самия човек зависи какво ще промени в себе си, ако въобще реши да промени нещо.

Казваш. че "хората са тези, които трябва да реализират Божествения промисъл". Добре, ето да кажем, че Божествения промисъл е да изгори плевнята на съседа ти. Ти ли ще се завтечеш с ентусиазъм да реализираш този промисъл?!

Недей принизявай така божественото. Как ще бъде постиганата еволюционната цел не е от значение. Дадох пример с класовете в училище.

Божественият промисъл не е само еволюционата насока за развитие на хората, животните, растенията и планетата Земя, но също и направляването на това развитие, което се осъществява чрез изпитания независимо какви са те.

Направляването, както го наричаш, всъщност се извършва по доста различен начин. Целта на еволюцията се залага в причинния свят (света на идеите). Оттам нататък свалянето на тази цел на земята си зависи единствено от хората. Да, има учители, които направляват и този процес, но учителите не могат да научат уроците вместо учениците си.

Ние ги наричаме изпитания, но те са помощ в това развитие. И ако говорим за Божествения промисъл, аз като човек ли съм този, който ще го реализира за планетата Земя?! Или за Венера?!

Не разбирам защо поставящ нещата по този начин. Ти човечеството ли си??? Загрижеността за индивидуалната еволюция винаги трябва да е съобразена с общочовешката еволюция. Обратното няма как да стане. Човек има пълна власт над своето развитие, но заедно с това той участва и в развитието на цялото и винаги следва да държи в съзнанието си идеята за всеобщото развитие.

Всичко, което ни се случва е една помощ, направляване към Божествения порядък. А да прекаляваме в страха за живота, просто ни отдалечава от любовта. Прекалената страст към живота води до обвинения и призиви в защитата му. Обаче, нашето несъзнавано знае коя е причината за това - Божествения промисъл. Така вътре в себе си ние обвиняваме и отхвърляме Бог. Не е много здравословно. Всички ние се молим и обикновено приключваме молитвите си с "Нека бъде не моята, а Твоята воля", но наистина ли го мислим....

Как реши, че някой обвинява Бог? Многократно повтарих, че всичко е заради хората и нещата също трябва да се разрешат от хората, а не от Бог? Границата на еволюцията (граница само за настоящия етап разбира се) е положена в идейния свят, всички необходими условия съществуват там и ще се проявят по един или друг начин, но именно отделният човек трябва да ги прояви по отношение на себе си, както и човечеството като цяло, което също изисква съзнателно участие от страна на отделния човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest Дриада

Геноцидът е явление, което се свързва с човешкото мислене, човешкия порядък тук, на земята.Причината за втората световна война е именно умелата теория на Хитлер, че германците са най- чистата раса.Неговия национализъм прераства в гонение на евреите,създаването на концентрационните лагери.Та Хитлер добре се е ръководел от окултизма, но го е ползвал в грешна насока, затова се е провалил.Не може да се ползваш от тези закони, науки и да ги прилагаш за изтребление на себеподобните.

Геноцид има и за индианците в САЩ, те живеят в резервати.Защото те просто живеят по законите на природата, Божествения промисъл.Как ще са приятни на английските преселници дошли да завоюват и техните земи.Американската политика е толкова агресивна, даже с последната постъпка за убийството на Бен Ладен.Те мислят, че за тяхното действие няма да има противодействие .Изключвам го като вариант.

В Либия- коя гореща точка на планетата не е възникнала в резултат на намесата на САЩ?Либия е държава с такива богати залежи на петрол.Такъв им манталитета на тях, не работят.Всички компании са заети с французи, англичани и българи в това число.Но Кадафи е мъдър държавник. Има приходи в държавата, мисли за благосъстоянието на народа си.При тях няма семейство с по- малко от 4-5 деца.Сега, чия политика се намеси-американската.Най- богатата държава на петрол в африканския континент е Либия. Златна мина за нуждите от петрол.

За ивицата Газа, чия политика е зад кулисите-на САЩ.Е, тогава изводите са други.Местните недоволства в коя и да е държава се подстрекават отвън.Не от Бога, а от човешкия стремеж за консуматорство.

Политиката на САЩ е умел наблюдател на вътрешните отношения и се намесва с помощ за екстремистите на локално ниво.Който има страсти за нов ред се оказва жертва на лукавия.Но категорично не е Бог.

Та "камикадзе" са своеобразен отговор за политиката на консуматорство на САЩ.

Линк към коментар
Share on other sites

Малко трудно ми е да поддържам схоластични дебати на тема Божествен и човешки порядък. Нямам нито време, нито необходимите познания в тази област. Затова и отворих темата в „Разговорки“. Може би допуснах грешка като се загледах в публицистично предаване за войната в един край на света... :( Но реакцията ми е реакция на обикновен човек и не я възприемам като грешка. Нормално е геноцидът над хората, унищожаването на животните и растенията, а и на планетата дори да събудят в човек съчувствие, дори страх и след това да се замисли философски по въпроса. Малко хора имат спокойствието на Буда. Поне аз все още съм далече от него и определено не съм била джайнист в предишен живот. 59.gif

Възникна въпросът злото от Бога ли е или не. Нещо не мога да си спомня в Библията да се казва, че Бог е сътворил злото. Злото според мен е просто отсъствие на добро, отдалечаване от Любовта. Не знам за ангелите и по-точно – Луцифер до колко са създадени със свободна воля, но на нас хората ни е дадена такава. Заедно с нея обаче идва и отговорността за делата и постъпките ни. Не Бог натиска спусъка, а човекът. Той има избор – да го направи или не.

.....

Човек има избор дали да приеме злото или да се бори с него. Има различни начини на противопоставяне. Мирни (Ганди) и не толкова мирни, но те също са за предпочитане пред живота на мижитурката. Днес е 9 май – ден на който беше казано „не“ на геноцида провеждан от Хитлер. По един не много мирен начин, но все пак свърши работа. :thumbsup:

....

Ани, ти казваш, че човек има свободна воля и негов избор е да натисне спусъка. Чудесно. Но едновременно с това казваш, абе тези, които провеждат геноцид, защо не проявяват свободната си воля и не спрат да дърпат спусъка?! Ами те си я проявяват - дърпат спусъка. А ти искаш да не го дърпат, т.е. да не проявяват решението на свободната си воля.

Не можем да управляваме свободната воля на другите, защото така ги лишаваме от свободна воля. Да, можем да се борим за по-добър свят, но не можем да сломяваме свободната воля.

Не мисля, че става въпрос за "схоластични дебати на тема Божествен и човешки порядък". По-точно не виждам как точно може да се отдели човешкия от Божествения порядък. Има една съседна тема "каквото горе, такова и долу". Не може да има нещо във физическия свят без преди това да го има във висшите светове. Как можем да разделим долу от горе? Единствено като унищожим долуто. Нека не ги разделяме.

По повода добро и зло се сещам една лекция на Учителя от МОК, в която се казва, че има бели учители, има и черни учители, но над тях са световните учители, които се ползват от услугите, както на белите, така и на черните.

В друга лекция Учителя казва, че са настъпили времена, когато да се възползваме и от доброто и от злото.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Божидаре, изглежда споровете в нета са ти нещо като хоби! :D

Ани, ти казваш, че човек има свободна воля и негов избор е да натисне спусъка. Чудесно. Но едновременно с това казваш, абе тези, които провеждат геноцид, защо не проявяват свободната си воля и не спрат да дърпат спусъка?! Ами те си я проявяват - дърпат спусъка. А ти искаш да не го дърпат, т.е. да не проявяват решението на свободната си воля.

Не можем да управляваме свободната воля на другите, защото така ги лишаваме от свободна воля. Да, можем да се борим за по-добър свят, но не можем да сломяваме свободната воля.

Мисля, че малко грешно ме перифразираш. Ето какво съм искала да кажа:

Този който дърпа спусъка, го прави по своя воля и си носи отговорността.

Казвам, че не искам да има геноцид. Не ми харесва. Моето желание си е мое. Това е пък моята свободна воля.

Ако ти видиш, че някой човек убива дете, ще го оставиш ли да си проявява свободната воля? Един има свободна воля да убива, друг – да го спре. Или според теб това е намеса в Божествения план и трябва да оставим убиеца да си изпълнява свободната воля? :)

А ако не може да бъде спрян, не виждам какво престъпление е чак толкова да съчувстваш на жертвата? Съчувствието е също израз на свободна воля.

Не мисля, че става въпрос за "схоластични дебати на тема Божествен и човешки порядък". По-точно не виждам как точно може да се отдели човешкия от Божествения порядък. Има една съседна тема "каквото горе, такова и долу". Не може да има нещо във физическия свят без преди това да го има във висшите светове. Как можем да разделим долу от горе? Единствено като унищожим долуто. Нека не ги разделяме.

По повода добро и зло се сещам една лекция на Учителя от МОК, в която се казва, че има бели учители, има и черни учители, но над тях са световните учители, които се ползват от услугите, както на белите, така и на черните.

В друга лекция Учителя казва, че са настъпили времена, когато да се възползваме и от доброто и от злото.

Аз не ги отделям и съм съгласна с принципа на Хермес Трисмегист –„Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.“ Знам, че този принцип на съответствието ни подсеща да правим заключения за връзката между двата свята. Но не всеки го може. Ако човек няма поглед в Божествения свят, то просто трябва да си върши работата във физическия доколкото му е възможно. Да спазва принципите на доброто, любовта. При помагането винаги има риск от грешка. Но по-добре да се прави нещо отколкото пасивно да се стои и гледа...

Ако ти имаш поглед в Божествения свят, ако си стигнал нивото на тези учители които са над бялата и черна ложи и можеш да се възползваш и от доброто, и от злото – то това е много хубаво. :thumbsup: Но имай предвид, че някои сме все още в началното училище? Бъди снизходителен. :rolleyes:

Линк към коментар
Share on other sites

Човешкият порядък отделен ли е от божествения? Ако да - как и в какво се проявява?

Има една беседа „Божественият и човешкият порядък“. Отнеси въпроса си към автора й.

...

Бог дава изпитания за да ги разрешим, не за друго.

...

Бог специално ни дава изпитания?!

Ами, според някои от преждеписалите – специално. Аз мисля, че изпитанията сами си ги привличаме, но това е друга тема. Въпросът е в това, че проблемите трябва да се решават, а не да се оправдаваме, че щам Бог ги е допуснал, те са на мястото си.

Хората са тези, които трябва да реализират божествения промисъл. Хората и никой друг.

Защо трябва? И защо точно хората? А ако откажат или не се справят, тогава какво ще се случи с божествения промисъл?

Глупаво е да се хващаш за думата „трябва“. А тя в българския език много често се използва не в задължаващ смисъл, а посочва необходимо условие, предпоставка.

„И защо точно хората?“

А кой?

Когато ученикът не е готов да премине в следващия клас го повтаря. Училищната система няма да спре да работи затова, защото някой ученик не е покрил критерия за преминаване в следващия клас.

Стан, зададох въпросите не за да се заяждам, а за да поразсъждаваме.

Лично аз трудно мога да си представя човешкия порядък отделен от Божествения; ако погледнем по-отдалеч, то си е така, по простата причина, че не сме се самосъздали сами, а сме Божие творение.

Разбирам обаче, че има хора, които смятат свободната човешка воля за абсолютна, поне тук на Земята и по тази причина са склонни да приемат, че този ред/порядък сами сме си го създали, по своя воля.

Ти кое твърдение приемаш и защо - просто за сверяване на часовника (моя в случая).

За изпитанията - и аз така си мисля, че Бог не ни ги изпраща специално; но имаме и една разлика - аз не смятам, че проблемите трябва да се разрешават. Ще поясня - не е важно дали проблемът е разрешен или не, по-важно е хората, които са засегнати от него, да са научили нещо, да са се променили към по-добро и т.н. Често ние на физически план си мислим, че проблема стои и дори се "тръшкаме" заради това, но ако хората са отработили това, което им е било нужно, значи всичко е Ок. Т.е много по-важно е според мен как ние приемаме проблема, отколкото непременно да го разрешим и то по човешките ни критерии.

А последното ми е най-интересно. Не съм се хванала за думата трябва (не знам защо така ти се струва), а за думата "хора". Казваш - Хората и никой друг. Защо? Само хората ли осъществяваме Божествения промисъл? И значи ли това, че Бог не участва по никакъв начин в осъществяването на своя промисъл на Земята?

Ами ако ни нямаше? Ако не успеем - по една или друга причина (и тук във форума сме обсъждали възможностите да се самоунищожим примерно)? Има ли "резервен вариант"?

Линк към коментар
Share on other sites

Замисляме ли се понякога за ужасите по света?

безчуствието на хората спомага за това. :(

Може би затова трябва да се събудим и да погледнем света с очите на душата си, на съвестта си. Да разберем чуждата болка. Нали всички хора сме свързани?

Защо тогава биват избивани цели народи? Коя е причината за геноцида?

безчуствието на хората спомага за това. :(

Да, липсата на Любов.

Какво мога да направя аз, което да бъде в полза и в помощ на света, на хората?

Единственото - да Любя.

Ако аз познавам любовта и ако тя пребъдва в моето сърце, то нейната сила ще обхваща и ще бъде фактор за всичко и всички, които са около мен. Те ще бъдат повлияни от нея, ще бъдат заразени и на свой ред ще започнат да я приемат и отдават.

Върху това трябва да се съсредоточа.

Така, аз съм просто една бръмка, в една велика верига, в една велика любовна вълна, която със своята сила може да се разгърне и да обхване целия свят. Това е моята работа, моя задача и мой живот днес, сега.

Ако аз нямам тази Любов, то около мен ще продълава да съществува страданието, което е причинена именно от безлюбието и аз ще бъда част от тази причина, от това безлюбие.

heart-torus.jpg

“Улыбка : ) ) )”: http://prus.ru/best/golub.swf

:3d_053:

Редактирано от Ники_
Линк към коментар
Share on other sites

Ани, много сладко ме бъзикаш :)

Не знам въобще какво ниво съм стигнал (значи не е високо), но се доверявам на усещанията си.

Е, чак пък споровете да са ми хоби, не са, но това, което изглежда конфликтност е в основата на развитието. Първият конфликт в света беше разделянето на светлината от тъмнината. Ако искаме да се издигнем над конфликтите, то трябва да обединим противоположностите.

Ето, на теб човешките трагедии по земята ти изглеждат като един много голям конфликт. Да, първият порив на човека е да помага. Така е. Но да си събере багажа и да иде в Япония и да помага, например, като част от Армията на Спасението :)

Но е вредно да съжаляваш за геноцид или да отказваш да приемеш, че може да има нови геноциди. Според мен геноцидът е пак резултат от Божият промисъл, но ако ти не смяташ така, то си е право на свободната ти воля :)

Цитат от "Блажени сте, ако любите!": "Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде. На български думата „изтребване“ не значи унищожаване. Изтребва се житото, значи отделя се къклицата от житото. Онзи народ ще се отдели, защото от него ще му се вземат ония възможности, чрез които той ще може да греши."

Знае се къде японците са сгрешили, за да ги споходи това земетресение, но не е моя работа да го казвам. Те ще си се справят.

Един гръцки философ, когато бил продаден в робство, се радвал и благодарял на боговете, че ще може да изкупи греховете си.

Затова не съм за решаването на конфликтите в смисъла на предотватяването им. Решаване ще има само, ако човек разбере смисъла на конфликта за себе си и го интегрира.

И като говорим за Божия Промисъл то става въпрос за Вселенските закони. Може Бог да не се намесва и уж нищо специално да не прави, но Той е създал законите. Ако един народ започне да уврежда енергетиката на планетата, така че да застраши нея и другите народи или отстъпва силно от любовта, то този народ ще пострада. "Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде."

И пак оттам: "Войната при един грешен свят е една необходимост, но при един праведен свят не е на място."

Линк към коментар
Share on other sites

А последното ми е най-интересно. Не съм се хванала за думата трябва (не знам защо така ти се струва), а за думата "хора". Казваш - Хората и никой друг. Защо? Само хората ли осъществяваме Божествения промисъл? И значи ли това, че Бог не участва по никакъв начин в осъществяването на своя промисъл на Земята?

Ами ако ни нямаше? Ако не успеем - по една или друга причина (и тук във форума сме обсъждали възможностите да се самоунищожим примерно)? Има ли "резервен вариант"?

Хората осъществяват (всъщност би трябвало, т.е. от тях се очаква да го осъществят) божествения промисъл що се отнася до човешката еволюция и в голяма степен що се отнася до животинската, растителната и минералната. Ако ние не успеем, ще започнем отначало.Трябва отново да имаме такива условия, че да може еволюцията ни да продължи. Тук усложненията са страхотно много и то не само за нас. Всъщност възможно е и човечеството да бъде разделено, като успелите и неуспелите продължат развитието си на различни планети.

Божествения и човешкия порядък са две различни неща, в определен смисъл даже противоположни, но също и взаимодопълващи се. Едното изразява целта, идеала, съвършенството което трябва да се постигне от хората за дадения етап, докато другото отразява моментното състояние на нещата, там докъдето сме достигнали по пътя към идеала, несъвършенството. Едното е в бъдещето, що се отнася до физическия, астралния и менталните светове, а съществува в настоящето утвърдено единствено в света на идеите. Другото сега е настоящето във физическия, астралния и менталния светове, докато в божествения свят не съществува. То не е заложено като цел за развитието ни. То съществува, но само в трите нисши свята, където хората имат възможност да упражняват съзнателно волята си както за добро, така и по друг начин.

Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не божията воля. Това ще е в човешкия порядък. Това ми действие няма да ми донесе никакви позитиви, дори и ако в резултат на него много пострадали получат просветление. В действителност е възможно ефекта да е точно обратния. Вследствие на действията ми в много хора да се породи омраза, жажда за мъст, фанатизъм и да тръгнат активно по пътя на злото или пък да се породи чувство за безпомощност, безверие, съмнение и отчаяние. Значи едно нещастие само по себе си не може да ни приближи до божественото. Различните хора ще реагират по различен начин на това нещастие. Резултатите са непредвидими. За да имаме сигурни резултати, началния импулс се поставя в причинния свят, в света на идеите. Там е божествения план, а не в това кой ще катастрофира днес, на кой къщата му ще бъде отнесена от торнадо и др. под. събития, които сами по себе си няма как да предопределят развитието на даден човек. Тези събития във всички случаи са пряк или косвен резултат от прилагане или неприлагане на човешката воля – индивидуална и съвкупна.

Линк към коментар
Share on other sites

.....Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не божията воля. Това ще е в човешкия порядък. Това ми действие няма да ми донесе никакви позитиви, дори и ако в резултат на него много пострадали получат просветление. В действителност е възможно ефекта да е точно обратния.....

Станимир, това дали има или няма Божия Воля във физическия свят, са основополагащи разбирания, т.е. обвързани с безброй други убеждения и няма как да се опитвам да те убедя в друго, но нека поразсъждавам малко.

Има ли на Земята Божия Воля?

От "Името Божие, Царството Божие и Божията Воля":

"...„Да бъде Волята Божия“ – то е физическият свят. Да се изпълни Волята Божия – то е на Земята да знаем да живеем добре........Как се изпълнява Волята Божия? Щом ти си здрав, ти си изпълнил Волята Божия. Щом не си здрав, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом стомахът не функционира правилно, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом дробовете не функционират правилно, ти не си изпълнил Волята Божия." и т.н.

Който не изпълнява Божата Воля на земята, боледува. Означава ли тогава, че болестите са по Божията Воля? Цитат по-нататък:

"Ако не изпълниш Волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание"

По чия воля ще е това изпитание?

Цитат от "Блажени сте, ако любите!":

"Писанието казва, че онзи народ, който не служи, който не проявява Божията Любов, онзи народ, който не служи на Бога, той ще си отиде....... Онзи народ ще се отдели, защото от него ще му се вземат ония възможности, чрез които той ще може да греши....Войната при един грешен свят е една необходимост, но при един праведен свят не е на място."

Народът, който се отрече от любовта, който не служи на Бога, което означава да не изпълнява Божията Воля, ще си иде.

По чия воля ще е изчезването на един народ.

Пак от "Името Божие, Царството Божие и Божията Воля":

"Не търсете господаря на погрешките. Не търсете господаря и на добродетелите. Ползувайте се от всяко благо в света. Ползувайте се от всяка погрешка. Защото всичко в света е Божествено. Ако знаеш как да използуваш условията – те са от Бога. Използувайте външните условия, използувайте и вътрешните възможности. Изпълнете и Волята Божия."

Дали трябва да делим света на независим от Божественото?! Условията от Бога ли са?

От "Божественият Промисъл"...ама много намясто:

"Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно,т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?..."

"...Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни,че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи...."

"...И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому,други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща;когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи; чакай да я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска да стане Господ."

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Последно. Изглежда трудно за диалектическия мозък да разбере как има хем човешка свободна воля, хем Божия Воля едновременно на едно място и в едно събитие.

Станимир казва: "Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не Божията воля."

Да, ще е неговата свободна воля, защото той е решил да се взриви.

Но същевременно това ще бъде и Божия Воля, защото по нея ще се определят жертвите на този взрив. Божият Промисъл ще махне оттам хората, които трябва да се запазят и ще осигури да са там хората, които се трябва да загинат.

Така се съвместяват свободната човешка воля и Божията Воля.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Ама с тези джайнисти не може да се излезе на глава!

Нали е казано: Две врабчета стоят на един клон, едното пада и умира, дори и това става по Волята на Отца Ми.

Но нашата гордост не ни позволява да приемем, че някои неща не можем да ги обхванем със сегашния си разум. Всичко трябва да си обясним, докажем, иначе не бихме приели и дума?! Обаче Христос каза: Повярвай!

Линк към коментар
Share on other sites

Мда, и аз се чудех, например самолетна катастрофа, жестока и ... 1 или няколко оцелели. Винаги казват - по чудо. Ама чудо ли е или Божията воля/промисъл?

Обаче понякога няма оцелели - как успяват да съберат в един самолет все такива хора, които няма да оцеляват :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Мда, и аз се чудех, например самолетна катастрофа, жестока и ... 1 или няколко оцелели. Винаги казват - по чудо. Ама чудо ли е или Божията воля/промисъл?

Обаче понякога няма оцелели - как успяват да съберат в един самолет все такива хора, които няма да оцеляват :hmmmmm:

Ще ти отговорят с една дума: карма. И че това не решавало въпроса, защото самия човек ако реши да извърши нещо лошо, това по Божия Воля ли ще стане или не? :sorcerer:

Редактирано от braman
Линк към коментар
Share on other sites

.....Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не божията воля. Това ще е в човешкия порядък. Това ми действие няма да ми донесе никакви позитиви, дори и ако в резултат на него много пострадали получат просветление. В действителност е възможно ефекта да е точно обратния.....

Станимир, това дали има или няма Божия Воля във физическия свят, са основополагащи разбирания, т.е. обвързани с безброй други убеждения и няма как да се опитвам да те убедя в друго, но нека поразсъждавам малко.

Още от самото начало поставяш думите ми погрешно. Това, че божията воля се поставя в идейния свят, не означава, че последствията й не се проявяват в света на грубата материя. И тук идва човешката воля, която може да действа в съгласие с божествената и да съдейства за нейното проявление в грубата материя (а сам по себе си божествения промисъл не би могъл да се прояви на земята без съдействието на поне една част от хората), или пък човешката воля може да действа в напълно различна посока, което в крайна сметка винаги се оказва срещу божествената воля. Един архитект не може да реализира плана си без работници, нали така? Ние трябва да разглеждаме божията воля като план, а себе си – като работниците, които ще го реализират. Няма кой друг. Все пак говорим за плана отнасящ се до нас самите, а не отнесящ се до Марс или Касиопея примерно.

"...„Да бъде Волята Божия“ – то е физическият свят. Да се изпълни Волята Божия – то е на Земята да знаем да живеем добре........Как се изпълнява Волята Божия? Щом ти си здрав, ти си изпълнил Волята Божия. Щом не си здрав, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом стомахът не функционира правилно, ти не си изпълнил Волята Божия. Щом дробовете не функционират правилно, ти не си изпълнил Волята Божия." и т.н.

Ето тук много ясно е показано, че изпълнението зависи от самия човек, т.е. от индивидуалната човешка воля и съгласуваността и с божествената. Човека със своята воля определя дали ще реализира божествената или не.

Който не изпълнява Божата Воля на земята, боледува. Означава ли тогава, че болестите са по Божията Воля? Цитат по-нататък:

Означава, че болестите са следствие на човешкия избор. Следствията следват причините не защото някой е решил така, а защото такъв е естествения ред на нещата. Волята, дори и божествената, се отнася винаги до причините, а следствията винаги следват автоматически.

"Ако не изпълниш Волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание"

По чия воля ще е това изпитание?

Ако скочиш от пет метра височина, ще се нараниш. По чия воля ще се нараниш? На плочките на тротоара, на гравитацията или може би на Бог? Не, просто такъв е естествения ред на нещата: действието, което сме предприели, води автоматично до своето следствие.

"Не търсете господаря на погрешките. Не търсете господаря и на добродетелите. Ползувайте се от всяко благо в света. Ползувайте се от всяка погрешка. Защото всичко в света е Божествено. Ако знаеш как да използуваш условията – те са от Бога. Използувайте външните условия, използувайте и вътрешните възможности. Изпълнете и Волята Божия."

Дали трябва да делим света на независим от Божественото?! Условията от Бога ли са?

Отново поставяш нещата неправилно. Кой говори за независимост от Божественото. И не са ли божествените условия поле за изява именно на човешката воля и не зависи ли използването им именно от човешката воля?

От "Божественият Промисъл"...ама много намясто:

"Съвременните хора трябва с много аргументи, факти и логически заключения да убеждаваш, че има Божествен Промисъл, Който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. По някой път на туй, което се случва в живота, което е странно за нас, ние даваме криво тълкуване и вследствие на това сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия, че всичко в света било произволно,т.е. че нямало ред, порядък, че правото било на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да доказвам, че това е голямо заблуждение?..."

Ами има ред, но той е много по-естествен от това, което си представяш. Никой не е писал правилата и законите по които се движи света, нито може да ги измени. Те просто изразяват същността на съществуващото.

"...Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни,че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи...."

Преди всичко е необходимо да разберем в какво се състои този промисъл, т.е. да не го търсим там, където го няма.

"...И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по Божественому,други – по човешки и трети – по дяволски; първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим, да поизгладим тия неща;когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи; чакай да я корегираме“; третото положение е, когато всеки сам иска да стане Господ."

Тук нещата отново опират до това да се различи кое е поставено от Бога и кое не е. Защото ако поставяме всички събития под общ знаменател, като произтичащи от Бог, то това би означавало хората да не правят нищо.

"...Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления;нищо не е случайно; всички събития, от какъвто характер и да са те– физически, психически или обществени, – се ръководят и направляват от едно висше Същество, което бди за техния ход...."

Това би било точно, ако говорим за процеси, но не и за конкретни събития, или поне не за всичко събития.

Станимир казва: "Ако се взривя на някое летище, това ще е моята воля или на някой който ме е манипулирал за да го направя, а не Божията воля."

Да, ще е неговата свободна воля, защото той е решил да се взриви.

Но същевременно това ще бъде и Божия Воля, защото по нея ще се определят жертвите на този взрив. Божият Промисъл ще махне оттам хората, които трябва да се запазят и ще осигури да са там хората, които се трябва да загинат.

Така се съвместяват свободната човешка воля и Божията Воля.

Т.е. за да осигури моята свободна воля, Бог ще отнеме свободната воля на всички останали, които ще се окажат на мястото на взрива? Нещата не са толкова прости, а със сигурност ще има и много пострадали не по кармични причини, а просто поради стечение на обстоятелствата.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...